РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. К., 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Й. Б. П
при участието на секретаря Х. К. К.
като разгледа докладваното от Й. Б. П.Гражданско дело № 20215510101945
по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.327 от ТЗ и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че между „Т.-95“ ООД и З.к. „М.“, бил сключен устен
договор за покупко-продажба на стоки, по силата на който в качеството на
продавач, се задължил да продаде на ответника 44 тона препарат за зърнено-
житни и фуражни култури – „Еurocereal МРРА duo 10-24-600 кг.“. Твърди, че
като продавач е изпълнил задължението си на 29.09.2017 г., като стоките,
предмет на договора за покупко-продажба били предадени на ответника-
купувач, с приемо-предавателен протокол от същата дата, подписан от
страните и удостоверяващ, че З. к. „М.“ приела уговореното количество
препарат за зърнено-житни и фуражни култури без възражения. Във връзка с
изпълнението на договора за покупко-продажба дружеството издало фактура
№********** от 30.09.2017 г. за сумата от **** лв. без ДДС, съответно
равняващи се на **** лв. с ДДС, която била изпратена на ответната
кооперация на 06.10.2017 г. с куриер до офиса в гр.С. където била приета и
след което З.к."М." частично изпълнила задължението си по нея, и останала
част от дължимата сума до размера на остатъка от *** лв., който не бил
изплатен. Затова върху оставащата неплатена сума, считано от датата на
издаването на процесната фактура се начислявала законна лихва за забава,
която към датата на подаване на искова молба била в размер *** лв. От
изложената по-горе фактическа обстановка следвало, че процесният случай
касаел два случая, всеки от които обективиращи две търговски сделки,
сключени с ответника, а именно договори за търговска продажба по смисъла
1
на чл.318, ал.1 и сл. от ТЗ. Съгласно чл.327 от ТЗ, за продавача възниквало
задължението да прехвърли собствеността и да предаде стоката, предмет на
договора, а купувачът следвало да плати цената и да получи стоката. По
смисъла на чл.327 от ТЗ търговската продажба представлявала консенсуален,
неформален договор и предвид липсата на императивно изискване за формата
на този договор, следвало да се приеме, че устното сключване на същия,
пораждал валидно правоотношение, годно да обвърже продавача и купувача
чрез насрещните субективните права и задължения, възникващи за всяка от
тях. От чл.79 от ЗЗД следвало, че ако длъжникът не изпълнил точно
задължението си, кредиторът имал право да иска изпълнението (заедно с
обезщетение за забавата) или да иска обезщетение за неизпълнение. От
цитираните правни норми и описаната фактическа обстановка можело да се
направи извод за основателност на предявения иск за заплащане на сумата от
*** лв. с ДДС, представляваща неизплатена част от задължението на З.к."М.",
с ЕИК:********, по фактура №********** от 30.09.2017 г. Основателността
на главния иск обосновавал извод за основателност и на акцесорният такъв,
за заплащане на сумата от *** лв., представляваща законната лихва за забава
върху главницата за периода от 01.10.2017 г. до подаване на искова молба.
Въз основа на всичко изложено моли съда да постанови решение, с което да
осъди З.к. “М.“, с ЕИК:********, да заплати на “Т.-95“ ООД, сумите: *** лева
с ДДС, представляваща неизплатена част от задължение по фактура
№********** от 30.09.2017 г., *** лв. законна лихва за забава върху
главницата за периода от 01.10.2017 г. до датата на подаване на исковата
молба и законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателното й плащане. Претендира съдебни разноски по настоящото
производство и разноски в производството по обезпечение на бъдещ иск.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В
открито заседание, законния представите не оспорва исковете по основание и
размер. Сочи, че бившият председател на кооперацията Д.Й.Х. е сключил
договорите. През 2017 г. до м.август 2019 г. кооперацията работела.
Обработвали се земите, сеели се културите. Фирми ожънали слънчогледа.
Кооперацията имала и житни култури. Кооперацията имала задължения не
само към ищеца, но и към други фирми. Моли съда да отхвърли иска, тъй
като кооперацията нямала парични средства. Прави възражение досежно
размерите и дължимосттана претендираните разноски.
От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:
При служебна справка в търговския регистър съгласно чл.23, ал.6 от ЗТР
съдът установи, че ищецът “Т.-95“ ООД, с ЕИК:******** е с предмет на
дейност: търговия с фитофармацефтични продукти; торове; посевен и
посадъчен материал; търговия със зърненожитни и други селско-стопански
култури; вътрешно и външнотърговски сделки; и др., а ответникът З.к. “М.“, с
ЕИК:********, с предмет на дейност: производство на земеделска продукция
върху арендовани и наети земи; животинска продукция, тяхната преработка;
реализация; и др.
Съгласно представените заверени копия на фактура №**********/30.09.2017
г. на стойност *** лв. без ДДС, респ.44616 лв. с ДДС; приемо-предавателен
протокол към фактура №**********/ 30.09.2017 г. от 29.09.2017 г., подписан
от приел: Д.Й.Х. като представител на ЗК “М.“ с.Ю. и предал: Т.Г.Г. и
2
товарителница, неоспорени, на 29.09.2017 г. ищецът като доставчик предал на
ответника-клиент следната стока: Еurocereal МРРА duo 10-24-600 кг.;
количество- 44 тона; на обща стойност- *** лв. при ед.цена- *** лв., която
стока е доставена и приета клиента без възражение по отношение на
количеството и качеството й. Във фактурата е посочен начина на плащане- по
банков път.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, с депозирано
заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема. Съгласно
заключението и поясненията на в.л. в съдебно заседание, фактура
№**********/30.09.2017 г. е осчетоводена в счетоводството на ЗК “М.“ с.Ю.,
по кредитна сметка 401- Доставчици по партида на „Т.-95“ ООД и с/ка 4531
ДДС-покупки, и са отразени 3 бр.частични плащания в общ размер *** лв. в
т.ч. на 07.11.2017 г. -*** лв., на 15.02.2019 г.-15000 лв. и на 28.06.2019 г.-***
лв. Счетоводството на ответното дружество е водено редовно.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Страните са търговци по смисъла на чл.1, ал.1 и ал.2 от ТЗ като по аргумент
на чл.286 от ТЗ сделките между търговци са търговски, а възникналите
взаимоотношенията се регулират от ТЗ и субсидиарно от разпоредбите на
ЗЗД. Вземанията на ищеца произтичат от търговска продажба на стоки по
сключени с ответника неформални договори за продажба на химически
продукти. Договорът за търговска продажба е неформален /чл.293, ал.1 от
ТЗ/, двустранен, консенсуален и комутативен, имащ облигаторно-вещно
действие. С факта на постигане съгласие между страните договорът се счита
сключен и произвежда целеното правно действие. В случая съдът приема за
установено, че между страните е сключен устен договор за търговска
продажба по смисъла на чл.318, ал.1 от ТЗ, по силата на който ищецът “Т.-95“
ООД, с ЕИК:******** е продал на ответника З.к. “М.“, с ЕИК:******** с.Ю.,
44 тона препарат “Еurocereal МРРА duo 10-24-600 кг.“, на стойност 44616 лв.
с ДДС, за което е издадена фактура №00000090 75/30.09.2017 г. Съгласно
чл.327, ал.1 от ТЗ, с договора за продажба, купувачът се задължава да плати
цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да
я получи, а продавачът се задължава да предаде стоката. Продавачът следва
да установи факта на сключване на договора за продажба и предаването на
стоката на купувача, а последният следва да установи факта на плащане на
цената на закупените стоки. От доказателствата по делото безспорно се
установява, че ищецът е изпълнил точно задължението си като е доставил
описаната в процесната фактура стока. Отразяването на фактурата в
счетоводството на ответника, включването й в дневника за покупко-
продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея, представляват
признание на задължението и доказват неговото съществуване / в т.см.
решение №42/19.04.2010 г. по т.д.№593/***9 г. на ВКС, II т.о., решение
№23/07.02.2011 г. по т.д.№588/2010 г. на ВКС, II т.о., решение
№30/08.04.2011 г. по т.д.№416/2010 г. на ВКС, I т.о. и др./. Следователно за
ответника е възникнало задължението да заплати уговорената цена- арг.
чл.327, ал.1 от ТЗ. Безспорно преди предявяване на исковата претенция
ответникът е погасил частично дълга по фактурата, като след извършени
плащания в общ размер *** лв. е останал неплатен остатък в размер от *** лв.
с ДДС. Извършените частични плащания, представляващи извънсъдебно
3
признание на факти, е в полза на извода, че стоката е доставени от ищеца и
приета от ответника без възражения, което пък от своя страна доказва, както
сключването на процесния устен договор за продажба, така и изправността на
ищеца като страна по него. В хода на производството ответникът не
представи доказателства, че изплатил останалите дължими *** лв. по
процесната фактура №**********/30.09.2017 г., поради което предявеният
иск за сумата *** лв. с ДДС е основателен и следва да бъде уважен.
По акцесорния иск:
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. В случая се касае за договор за продажба, по която
заплащането на цената се дължи в момента на получаване на стоката, с оглед
на което ответното дружество е изпаднало в забава от деня, следващ
издаването на фактура №**********/30.09.2017 г. т.е. от 01.10.2017 г. до
датата на подаване на исковата молба- 17.06.2021 г. След служебно
изчисление на основание чл.162 от ГПК при използване на ел.калкулатор
Calculator. BG, размерът на лихва за забава е *** лв., но с оглед
диспозитивното начало съдът следва да присъди лихва за забава в
претендирания от ищеца размер *** лв. Предявеният акцесорен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Ищецът претендира направени в настоящото производство разноски в общ
размер 2810.82 лв., разноските в обезпечително производство в общ размер
*** лв. и *** лв. такси по изп.д.№155/2021 г. по описа на ЧСИ А.П., рег.№764
на КЧСИ, съгласно списък по чл.80 от ГПК, към който са приложени
заверени копия на договор за правна помощ от 12.01.2021 г., молба за
обезпечение на бъдещ иск, обезпечителна заповед №2/19.05.2021 г., издадена
по ч.гр.д.№504/2021 г. по описа на РС-Х., молба по изп.д.№155/2021 г. по
описа на ЧСИ А.П., рег.№764 на КЧСИ с район на действие ОС-С. 3 бр.
преводни нареждания и 2 бр. фактури. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. Съгласно чл.7, ал.2, т.4, чл.7, ал.7 и §2а от ДР на
Наредба №1/09.07.***4 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение при интерес до
*** лв. до *** лв. е *** лв. + 3 % за горницата над *** лв.; в производството
за обезпечаване на бъдещ иск, възнаграждението се определя по правилата на
ал.2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми; а за
регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото възнаграждение. Съгласно т.5 от Тълкувателно решение
№6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, направените от
страните разноски в обезпечителното производство се присъждат с
решението по съществото на спора. Преценката дали адвокатското
възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК е винаги
конкретна и според разясненията в съобразителната част на Тълкувателно
решение №6/2012 г. се свежда до съпоставяне на цената на адвокатската
защита с фактическата и правна сложност на делото. Предявените искове са с
4
общата цена *** лв. Минималното адвокатско възнаграждение, определено по
правилото на чл.7, ал.2, т.4 и §2а от цитираната наредба е *** лв. с ДДС, а
платеното за представителство в настоящото производство възнаграждение е
*** лв. с ДДС. Отчитайки фактическата и правна сложност на делото и
съблюдавайки разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/***4 г., съдът
счита адвокатското възнаграждение за представителство и защита по
настоящото дело за прекомерно и като такова следва да се намали до размера
на *** лв. с ДДС. За обезпечителното производство минималното адвокатско
възнаграждение, определено по правилото на чл.7, ал.7 и §2а от Наредба
№1/***4 г. е *** лв. с ДДС, а платеното адвокатско възнаграждение *** лв. с
ДДС т.е. е в предвидения в наредбата минимален размер. Съдът приема, че
разноските, направени в исковото и обезпечително производство, са тези по
обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство,
докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/
това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез
съдебния изпълнител по арг. на разпоредбите на чл.79 от ГПК и чл.435, ал.2,
т.7 от ГПК /определение №336/21.07.2016 г. по ч.т.д.№874/2016 г. на ВКС, I
т.о./. Ето защо претендираните като разноски за държавни такси и за
експертиза са основателни в посочените размери в списъка по чл.80 от ГПК, а
разноските за такси по изп.д.№155/2021 г. по описа на ЧСИ А.П., рег.№764 на
КЧСИ в размер на *** лв. не следва да бъдат присъждани. Предвид
изложеното ответникът дължи и следва да заплати на ищеца на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, направените по настоящото дело разноски в общ размер
на *** лв., от които: *** лв. държавна такса, *** лв.възнаграждение за вещо
лице и *** лв. с ДДС адвокатско възнаграждение, както и направените в
обезпечителното производство по чл.390 от ГПК по ч.гр.д.№504/2021 г. по
описа на РС-Х. *** лв. разноски, от които: *** лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение и 40 лв.държавна такса.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.к. “М.“, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление
с.Ю., общ.М., обл.С. да заплати на “Т.-95“ ООД, с ЕИК:********, със
седалище и адрес на управление гр.Х., обл.Х., ул.”В.Л.” №81, сумата от ***
лв., явяваща се неизплатена част от продажната цена на 44 тона препарат
“Еurocereal МРРА duo 10-24-600 кг.“ по фактура №0000009 075/30.09.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от 17.06.2021 г. до окончателното
изплащане и *** лв. лихва за забава за периода от 01.10.2017 г. до 17.06.2021
г.
ОСЪЖДА З.к. “М.“, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление
с.Ю., общ.М., обл.С. да заплати на “Т.-95“ ООД, с ЕИК:********, със
седалище и адрес на управление гр.Х., обл.Х., ул.”В.Л.” №81, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на *** лв. и ***
лв. разноски в обезпечителното производство по чл.390 от ГПК по ч.гр.д.
№504/2021 г. по описа на РС-Х..
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от
5
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
6