РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. Плевен, 16 март 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ:
ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
Секретар: Десислава Добрева
като разгледа докладваното от съдия Николаев административно
дело № 47 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.40, ал.1 връзка
с чл.12, ал.3 от Закона за достъп до обществена информация, във връзка с чл.2,
ал.2, т.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, във връзка с чл.4,
буква „а“ от Правилник за вписванията /ПВ/.
Образувано е по жалба на „САС инж.“ ЕООД с
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от собственика
и управител В.А., против писмо изх.№ СОА19-ТД26-10638-/4/ от 06.11.2019 г. на
ВрИД кмет на Столична община, с което е отказано да се предоставят копия от
Заповед №РД57-517/19.06.1995 г. на кмета на Столична голяма община за отписване
от актовите книги за общинска собственост и Заповед № РД 43-667/21.07.1994 г.
за отмяна на отчуждаване на недвижим имот.
Сочи, че на дружеството е учредено право
на строеж на жилищна сграда и гаражи в имот с идентификатор 68134.2818.2289. За
изпълненото строителство има издаден констативен акт обр.15. За трасето за
захранване с кабелни линии на построената сграда съгласно Становище на „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, полагането на такива следва да стане по приложена
улична регулация, а по неприложена такава, съгласно чл.73, ал.2 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ следва да се прилагат разпоредбите на чл.192 от ЗУТ. За да се изпълнят изискванията на чл.192 от ЗУТ, следва да знаят кои са
собствениците на имоти, през които следва да премине трасето. Не са им били
известни собствениците на имот с идентификатор 68134.2818.4582, като след
проведени срещи с представящи се за собственици или с техни близки, е
установено, че като собственици на имота са се водили лица, които не са били
собственици. След проведените срещи, имот с идентификатор 68134.2818.4582 е бил
разделен на три имота, като трасето следва да премине през новообразувания имот
с идентификатор 68134.2818.4669. Съгласно писмо на кмета на район Връбница, имотът
е частна собственост. В АГКК няма данни относно собственика на имота. По тази
причина не може да се предприемат необходимите действия за процедурата по
чл.193 от ЗУТ, за довършване на действията по ел.захранване на жилищната
сграда. При извършване на проучвателни действия, са му предоставени копия от
множество нотариални актове /НА/, вследствие на които е установил, че водените
като собственици лица през 2017-2018 г. не са такива. В повечето от тези НА,
както и в тези за другите два от трите новообразувани имоти, са записани
посочените заповеди - Заповед №РД57-517/19.06.1995 г. на кмета на Столична
голяма община за отписване от актовите книги за общинска собственост и Заповед
№ РД 43-667/21.07.1994 г. за отмяна на отчуждаване на недвижим имоти, като
счита, че лицата, на които са издадени тези заповеди, са собственици на
новообразувания имот с идентификатор 68134.2818.4669. Затова е подал писмено
искане да му се предоставят тези заповеди, като е получил обжалвания изричен
отказ. Счита, че същият е незаконосъобразен, доколкото ЗКИР урежда публичен
достъп до цялата информация, свързана с титулярите на вещни права върху
недвижимите имоти. В случая тези данни липсват. Като не е изпратила
своевременно данните за собствеността, Столична община е поставила в
невъзможност дружеството да получи достъп до публична информация съгласно ЗКИР.
Същата информация е публична и съгласно раздел VII от ПВ. За да се започне производство по чл.192 от ЗУТ, следва да се
представят доказателства, че не е постигнато съгласие със собствениците на
посочения имот, а няма как същите да се поканят на преговори, ако не се знае
кои са те. Моли да се предостави исканата информация. Моли и за присъждане на
разноски.
Първоначално по жалбата е било образувано
дело №13764/2019 по описа на АССГ. С разпореждане по това дело жалбата е била
оставена без движение за довнасяне на държавна такса в размер на 25 лева, което
е направено в определения от АССГ срок /л.76 от дело №13764/2019/. С
определение №103/07.01.2020 г. /л.78 дело №13764/2019/ същото е изпратено на
настоящия съд по компетентност.
С определение №82/15.01.2020 г. /л.3/ са
конституирани страните, дадена е възможност за писмен отговор на жалбата и е
указана доказателствената тежест.
От кмета на столична община не е подаден
писмен отговор, въпреки дадената му възможност с определение №82/15.01.2020 г.
В съдебно заседание за жалбоподателя „САС ИНЖ.“ ЕООД – Плевен, редовно призован, явява се
лично представляващият В.С.А. и адв. Б.Г.. Представя списък на разноските с два
договора за правна помощ, за изготвяне на жалбата, за писмена защита, като
общия размер е в рамките на минимума -
600 лв., и за държавна такса, която е заплатена. Поддържа подадената жалба,
като моли да бъде даден срок за писмена защита, в която подробно да изложат
съображения и да вземе отношение по правните доводи, изложени от Столична
община в становището от 21.02.2020 г. Счита, че жалбата е основателна, като не
отговаря на истината твърдението на Столична община, че не са доказали правен
интерес като заинтересовано лице. Към жалбата и към писмото, с което са
поискани посочените документи са представени многобройни доказателства, от
които се вижда, че действително имат правен интерес от получаване на исканите
документи или алтернативно от това, Общината да изпълни задълженията си по
Закона за кадастъра и имотния регистър, именно да изпрати тези данни до
Агенцията по кадастъра, след като са сигнализирали, че реално няма данни за
собствеността на имота. Счита, че аргументите на Столична община не са
основателни - твърдението, че има алтернативен ред. Ако действително тези
документи фигурират в Общинския регистър, не е имало никаква пречка да бъдат
предоставени, но именно, защото те не фигурират в този регистър, тъй като той е
създаден въз основа на закон, приет след издаване на първата заповед. Предполагат,
че по тази причина не са предоставени до този момент, като цяло има
противоречие. От една страна се приема, че този регистър е публичен и няма
пречка да ни бъде предоставен, а от друга е извършен отказ за предоставяне на
тези документи. Без никакво основание се твърди, че трябва да се приложи ЗДОИ.
Не считат така. Даже в самото становище Столична община е посочила от ПЗР на
АПК, че разпоредбите на АПК се прилагат изисканите административни услуги, тъй
като не може в никакъв случай да се твърди, че тези заповеди са обществена
информация. Дори и да се приеме, че е така, пак трябва да бъде предоставена.
Моли да бъдат присъдени направените разноски по делото. В представена в срок
писмена защита допълнително твърди, че не е вярно, че имот с идентификатор
68134.2818.4669 не е идентичен с имотите, предмет на посочените заповеди. Това
е видно от писмото на район „Връбница“, в което се сочи, че същия имот е
идентичен с част от бивш имот пл.№410, като същия имот е предмет на приложените
по делото 3 броя НА. Становището на ответника е неоснователно, доколкото не е
приложим ЗДОИ, липсват указания по реда на чл.30 АПК, а ако е налице хипотезата
на чл.62, ал.2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, е следвало искането
да се препрати на компетентния орган. Регламент 679 е неприложим, доколкото
информацията съгласно ЗКИР и ПВ е публична.
Ответникът – КМЕТ НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, редовно призован, не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище с вх. № 1086/21.02.2020 г. от юрк. К.Г.–
процесуален представител на кмета на Столична община относно жалбата на „САС
инж.“ ЕООД – Плевен, от което е видно, че не възразяват да бъде даден ход на
делото. В същото /л.л.7-10/ се
твърди, че жалбата е неоснователна и недоказана, като се моли да се отхвърли. Твърди
се, че е приложим чл.12, ал.2 от АПК, като страните осъществяват правото си на
достъп до информацията по реда на кодекса, а останалите лица - по реда на ЗДОИ.
Жалбоподателят не е страна в административното производство по издаване на
заповедите, поради което няма правата по чл.34, ал.1 от АПК за достъп до
преписката. Твърди, че предоставянето на копие от документ е административна
услуга по §1, т.2, буква „в“ от ДР на Закона за администрацията, което
административно действие е допустимо единствено при законен интерес за
извършване на услугата. Твърди, че заявителят няма правен интерес съгласно
чл.27, ал.2, т.5 от АПК, като липсват доказателства, че двете заповеди касаят
имот с идентификатор 68134.2818.4669. Твърди, че цитираните заповеди съдържат
лични данни по смисъла на чл.4, т.1 от Регламент 2016/679, и на основание чл.5,
т.1 от същия, Столична община следва да защити данните от неправомерен достъп и
разпространение, доколкото е налице липса на правно основание за предоставяне
на търсените документи. Във връзка с твърденията, че търсената информация е
публично достъпна, сочи, че актовите книги за общински имоти са публично
достъпни, като службите „Общинска собственост“ са длъжни да дават справки по
актовете за общинска собственост при поискване. Твърди, че разпоредбата на чл.192,
ал.2 от ЗУТ урежда случая, като в хода на производството по издаване на заповед
за право на преминаване кметът на общината установява собствениците на поземлените
имоти, респективно наличието или липсата на тяхно съгласие - в този смисъл сочи
решение № 6996 от 03.07.2007 г. по адм. д. №2465/2007 г. на ВАС.
Административен съд – Плевен, като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
От дружеството е подадено искане за
предоставяне на копия от заповеди №РД57-517/19.06.1995
г. и № РД 43-667/21.07.1994 г. /л.л.48-49 от дело 13764/2019/, като се сочи, че
същите са необходими за установяване на собствениците и постигане на съгласие с
тях за преминаването на ел.кабели през имот с идентификатор 68134.2818.4669.
Съгласно служебна бележка на Столична
община - район Връбница от 28.05.2018 г., подписана от гл.архитект на района
/л.15 от дело 13764/2019/, дружеството, което е възложител на строеж „Жилищна
сграда и гаражи“ в УПИ XV-2289, кв.***, притежава
удостоверение за степен на завършеност на същия обект, което е валидно към
датата на издаване на служебната бележка.
Приобщено
е становище на ЧЕЗ за условията за присъединяване на същия обект /л.л.16-17 от
дело 13764/2019/. Налице е удостоверение от кмета на район Връбница от
31.07.2017 г. /л.18 от дело 13764/2019/, съгласно което трасето на обект
„Външно ел.захранване с кабелни линии НН-1 kV“ на същия обект, преминава през обекти, общинска собственост, както и през
два имота, частна собственост - с
идентификатори 68134.2818.4582 и 68134.2818.2290. Приобщен е договор за
проектиране и споразумение за присъединяване към мрежата на ЧЕЗ /л.л.56-59 от дело
13764/2019/. Налице е писмо до дружеството от кмета на район Връбница /л.16 от
дело 13764/2019/, в което се сочи, че за бивш имот пл.№410, идентичен с част от
68134.2818.4669, 68134.2818.4582 /стар/, е отменено отчуждаването и е
възстановен на бившите собственици. Частите от имот 68134.2818.4669, попадащи в
уличната регулация, са частна собственост. Приобщени са скици на имот 2818.4582
/л.л.20-21 от дело 13764/2019/, на имот 2818.4668 /л.л.22 от дело 13764/2019/,
на имот 2818.4669 /л.л.23-24 от дело 13764/2019/ с посочени собственици на
съответните имоти. Приобщено е и копие от КК с данни от КРНИ /л.25 от дело
13764/2019/, в което се сочи, че за имот с идентификатор 68134.2818.4669
липсват данни за собствениците. Посочено е, че номерът по предходен план е 410,
кв.49.
Приобщени са НА, както следва: на
л.л.28,29 от дело 13764/2019 - за
продажба на УПИ II-410 в кв.56, като се сочи, че съставянето на
акта са представени заповеди №РД57-517/19.06.1995 г. и № РД 43-667/21.07.1994 г.;
на л.л.30-32 от дело 13764/2019 - за продажба на УПИ VII-410,411 в кв.49,
като се сочи, че съставянето на акта са представени заповеди
№РД57-517/19.06.1995 г. и № РД 43-667/21.07.1994 г.; на л.л.33-34 от дело
13764/2019 - за продажба на УПИ VIII-410 в кв.50, като се сочи, че съставянето на
акта са представени заповеди №РД57-517/19.06.1995 г. и № РД 43-667/21.07.1994
г.;
Приобщени са
писма на Столична община /л.л. 42-47 от дело 13764/2019, с което лицата К., Б.
и П./другите данни са заличени/ са уведомени за искането за предоставяне на
копия от заповедите, като се дава възможност да се направят искания или да се
подадат възражения с оглед на искането за предоставяне на копия от заповедите.
Постановено е процесното писмо изх.№
СОА19-ТД26-10638-/4/ от 06.11.2019 г. на ВрИД кмет на Столична община И.С., с
което е отказано да се предоставят копия от Заповед №РД57-517/19.06.1995 г. на
кмета на Столична голяма община за отписване от актовите книги за общинска
собственост и Заповед № РД 43-667/21.07.1994 г. за отмяна на отчуждаване на
недвижим имот /л.л.11-12 от дело 13764/2019/. В писмото се описват фактите,
изложени от дружеството /същите, както в жалбата пред съда/, като се сочи, че
след постъпване на искането е изпратено писмо до заинтересованите страни за
постъпилото искане. В посочения 10-дневен срок не са постъпили искания или
възражения. Цитирани са разпоредбите на чл.12, ал.2 от АПК и чл.34, ал.1 от АПК, като е посочено, че дружеството не е страна в производството по издаване
на заповедите. Същите съдържат лични данни съгласно чл.4, т.1 от Регламент 2016/679, и на основание чл.5, т.1 от същия,
Столична община следва да защити данните от неправомерен достъп и
разпространение, доколкото е налице липса на правно основание за предоставяне
на търсените документи. Сочи, че актовите книги за общински имоти са публично
достъпни, като службите „Общинска собственост“ са длъжни да дават справки по
актовете за общинска собственост при поискване, срещу заплащане на такса,
определена от общинския съвет. Сочи се също, че в производството по чл.192,
ал.2 от ЗУТ кметът на общината установява собствениците на поземлените имоти.
По делото е представено решение
№641/17.09.2019 г. на Столичния общински съвет /л.л.11-16/, с което подписалата
отказа И.С. е определена за ВрИД кмет на столичната община.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното производство годни, относими и допустими приети по делото
писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
формира следните изводи от правно естество:
Обществените отношения, свързани с правото
на достъп до обществена информация са уредени в Закона за достъп до обществена информация. Обществена информация по смисъла на този закон е всяка
информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти - чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Задължените да предоставят информация по ЗДОИ субекти са посочени в чл. 3, ал. 1 и ал. 2 на закона. За субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ е регламентирано задължението да предоставят информация,
която да е създадена в кръга на тяхната компетентност и да е налична.
Обществената информация, която отговаря на първото изискване е два вида -
официална и служебна. В разпоредбата на чл. 10 от ЗДОИ е посочено, че официална
е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление
при осъществяване на техните правомощия. Служебната информация според чл.
11 от ЗДОИ е тази, която се събира, създава и
съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на
органите и техните администрации. По правило достъпът до служебна обществена
информация е свободен с изключение на случаите, изрично уредени с разпоредбата
на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, предвиждаща
възможност за ограничаване на достъпа до такава информация, когато тя е
свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно
значение, а също и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи и
предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения,
свързани с тях. Ограничение за предоставяне достъп до обществена информация се
съдържа и в разпоредбата на чл. 17 и чл.
31, ал. 4 от ЗДОИ - когато търсената информация
представлява търговска тайна или засяга трето лице. Във втория случай, ако
третото лице изрази изрично несъгласие, съответният орган предоставя исканата
обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията,
която засяга интересите на третото лице.
Съобразявайки характера на дейността на Столична
община като част от структурата на местното самоуправление в Република България,
и кметът на общината като орган на местното самоуправление, съдът приема, че
адресатът на искането е задължено лице по смисъла на ЗДОИ, за което не се и
спори по делото. Решението е постановено от ВрИД кмета на Столична община,
надлежно определен от Общинския съвет във връзка с провеждането на изборите за
общински съветници и кметове, с решение № 641, приложено на л.л.11-16 от
делото. С оглед на изложеното, съдът намира, че писмото е постановено от
компетентен орган.
Същото е в писмена форма, в съответствие с
разпоредбите на чл.59, ал.2 във вр.ал.3 АПК и специалната разпоредба на чл.28,
ал.2 ЗДОИ, като е и мотивирано. Фактът, че писмото не е наименовано решение, не
е съществено нарушение, доколкото е ясна волята да се откаже представянето на
копия на издадени заповеди, постановени от същия орган, които са поискани от
дружеството.
По отношение на спазването на
административнопроизводствените правила съдът съобразява следното: видно от
писмото, в него са изложени подробни съображения защо не следва да се
предоставя информацията. Изложени са съответни мотиви, като е посочено, че е
поискано съгласието на адресатите на поисканите заповеди. Същите лица са били
уведомени, но не са изразили становище относно искането.
По отношение съответствието на решението с
материалния закон съдът съобразява следното:
Няма спор, че двете заповеди представляват
официална информация по смисъла на чл.10 от ЗДОИ. Съгласно същата разпоредба, официална
е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите
на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. В случая е
налице втората хипотеза, доколкото заповедите са актове на орган на местното
самоуправление при осъществяване на неговите правомощия. По своята правна
същност всяка от тези заповеди представлява краен, окончателен административен
акт.
Съгласно чл.12 от ЗДОИ, ал.1, достъпът до
официална информация, която се съдържа в нормативни актове, се осигурява чрез
обнародването им. Съгласно ал.2, достъпът до друга официална информация в
случаите, когато това е предвидено със закон или по решение на органа, който я
е създал, се осигурява чрез обнародване. Съгласно ал.3, достъпът до официална
информация извън случаите по ал. 1 и 2 е свободен и се осъществява по реда на
този закон. Съгласно чл.9, ал.2 от ЗДОИ, в случаите, предвидени със закон,
определена официална или служебна информация може да бъде обявена за
класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна. Не се
твърди, че исканата информация е такава, нито че въз основа на твърдян такъв
характер на информацията е отказан достъп до същата.
Съгласно
посочената разпоредба на чл.12, ал.3 от ЗДОИ, достъпът до заповедите следва да
е свободен. Органът е поискал становището на лицата - адресати на тези
заповеди, но същите не са изразили становище. Информацията, отнасяща се до
трето лице, при липса на противопоставяне от негова страна съгласно чл.31,
ал.4, следва да се разкрие изцяло. Само в случай, че лицето се противопостави,
не е задължен субект по ЗДОИ и не е налице надделяващ обществен интерес, съответният
орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не
разкрива информацията, която засяга интересите на третото лице. С оглед липсата
на противопоставяне, органът е следвало да разкрие изцяло поисканата
информация, като предостави на дружеството копия от издадените от него заповеди.
Следва да се посочи, че съгласно чл.2,
ал.2, т.1 от ЗКИР, Кадастърът обхваща и: 1. данни за правото на собственост
върху недвижимите имоти; Съгласно чл.3, ал.2 от ЗКИР, в имотния регистър се
вписват актовете, с които се признава или прехвърля правото на собственост или
се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими
имоти, възбраните и ипотеките върху тях, както и други действия, обстоятелства
и юридически факти, за които закон предвижда вписване. Именно въз основа на
това вписване, дружеството се е сдобило с копия на НА, в които са посочени
процесните заповеди като представени при съставянето на НА. Същите заповеди,
макар и административни актове по своя характер, пораждат последици в областта
на вещното право, като въз основа на първата от тях на определени лица се
възстановява правото на собственост върху недвижим имот, а въз основа на
втората същия имот се отписва от актовите книги за държавна и общинска
собственост. От приложените доказателства е видно, че част от възстановения
имот - понастоящем имот 68134.2818.4669,
представлява частна собственост, и дружеството се нуждае от съгласие на
собственика, за да може да се постави кабел, който да осигури електрозахранване
на построения от него обект.
Съгласно чл.4, буква „а“ от ПВ, Вписват
се: а) (доп. - ДВ, бр. 5 от 2001 г.) всички актове, с които се прехвърля
правото на собственост (продажба, дарение, замяна, даване вместо изпълнение,
отчуждаване срещу задължение за гледане и хранене и др.) или с които се
учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право (право на
ползуване, собственост върху постройка и др.) върху недвижими имоти, както и актове,
с които се признават такива права (констативни нотариални актове, актове, които
имат силата на констативни нотариални актове, актовете за държавна собственост,
актовете за общинска собственост и други, изрично предвидени в закон);
С първата от процесните заповеди правото
на собственост, което до този момент е било на държавата или общината, отново
се връща в патримониума на лицата, от които е било отчуждено. С втората заповед
се нарежда отписването от актовите книги за държавна и общинска собственост на
акта, с който е актуван отчужденият недвижим имот.
Правото на собственост върху недвижим имот
не е тайно, имотният регистър е публичен и това е с цел да се опазят интересите
както на собствениците на недвижими имоти, така и на третите лица. Имот с идентификатор
68134.2818.4669 е част от имота, предмет на посочените заповеди. Това е видно
от копие от КК с данни от КРНИ /л.22 от делото/, в което се сочи, че номерът на
имота по предходен план е 410. Части от имот 410 са предмет на приложените по
делото 3 броя НА, в които са цитирани процесните заповеди.
По тази причина заповедите е следвало да
се впишат, като осигурят публичност на собствеността на недвижимия имот. Това
явно не е станало, но върху органа продължава да тежи задължението за вписване.
Доколкото законът предвижда публичност на заповедите като предоставящи право на
собственост, копия на същите следва да бъдат предоставени на дружеството. Вярно
е, че така ще се разкрият лични данни на лицата, адресати на тези заповеди. Но
не тяхното разкриване е целта на дружеството, а същото има цел да може да се
споразумее с тези лица за преминаване на електрически кабел през техния имот.
Във връзка с това съдът отбелязва, че въпреки че в писмата, изпратени до тези
трети лица, са запазени само фамилиите им, същите съвпадат с фамилиите на някои
от лицата, описани като продавачи в приобщените по делото НА, където тези лица
са индивидуализирани с ЕГН и номера на лични карти. Така че с предоставянето на
заповедите дружеството няма да научи нищо ново относно тези лица.
По отношение на останалите твърдения на
страните съдът съобразява следното:
Правилно се твърди, че е приложим чл.12, ал.2
от АПК, като страните осъществяват правото си на достъп до информацията по реда
на кодекса, а останалите лица, какъвто е жалбоподателят - по реда на ЗДОИ. Но
органът не е предоставил информацията по реда на ЗДОИ, който закон е приложим, както
самият той е посочил. В случая дружеството не иска достъп до преписката по
издаване на заповедите, а само до самите тях, които са окончателни
административни актове - официални актове по смисъла на ЗДОИ. Въпреки че по
ЗДОИ в общия случай не е необходим правен интерес за да се получи информация, в
случая такъв е налице, на дружеството следва да са известни носителите на
правото на собственост, за да може дружеството да реализира свои права. По тези
причини не са приложими сочените от органа разпоредби на чл.34, ал.1 от АПК,
§1, т.2, буква „в“ от ДР на Закона за администрацията и чл.27, ал.2, т.5 от АПК.
Следва да се посочи, че въпреки че заповедите съдържат лични данни по смисъла
на чл.4, §1 от Регламент 2016/679, в чл.5, §1 от същия Регламент липсва
посоченото от органа задължение да се защитят данните от неправомерен достъп и
разпространение. Съгласно чл.5, §1, буква „б“, личните данни са събирани за
конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по-нататък по
начин, несъвместим с тези цели. Според чл.5, §1, буква „в“ личните данни подходящи,
свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се
обработват („свеждане на данните до минимум"); В случая личните данни са
събрани с цел публична достъпност на носителите на право на собственост, и са
ограничени до това право, като тази цел продължава да съществува и именно за да
се определи кой е носителят на право на собственост, копия от заповедите следва
да се предоставят на дружеството.
Твърдението, че актовите
книги за общински имоти са публично достъпни, като службите „Общинска
собственост“ са длъжни да дават справки по актовете за общинска собственост при
поискване, е неоснователно. Както се сочи от жалбоподателя, ако органът е
считал, че е приложим този ред, е следвало да препрати заявлението до службата,
която да предостави копия на заповедите. Посоченото решение № 6996 от
03.07.2007 г. по адм. д. №2465/2007 г. на ВАС, тълкуващо разпоредбата на
чл.192, ал.2 от ЗУТ е за случай, различен от настоящия, доколкото
административно производство по тази разпоредба на ЗУТ не е образувано.
С оглед на изложеното, писмото с обективирания
в него отказ е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона
форма, при липса на съществени нарушения на процесуалните правила, но е в
противоречие с материалния закон и целта на закона и следва да бъде отменено.
Доколкото делото не може да се реши по същество, следва като преписка да се
върне на органа за ново произнасяне, като се определи срок за същото на
основание чл.174 АПК. Доколкото фактите са изяснени, следва да се предостави
7-дневен срок за произнасяне с решение, считано от получаване на преписката при
органа, при съобразяване с мотивите на настоящето решение.
С оглед изхода на спора и направеното от
процесуалния представител на жалбоподателя искане, придружено със списък на
разноските, съдът намира, че следва да осъди Столична община да заплати на „САС
инж.“ ЕООД сумата от 625 лв. (шестстотин двадесет и пет лева) сторени по делото
разноски, представляващи 600 лева възнаграждение на един адвокат и 25 лева
държавна такса. Възнаграждението на един адвокат е действително заплатено,
видно от приложените договори, като липсва възражение за прекомерност от
ответника. Съдът отбелязва, че е заплатена държавна такса в размер на 50 лева
/на два пъти по 25 лева/, но доколкото е поискано заплащане само на част от
същата, следва да се присъди само поисканата част.
Водим от горното, Плевенският
административен съд, VІІ-ми състав
ОТМЕНЯ писмо изх.№ СОА19-ТД26-10638-/4/ от 06.11.2019
г. на ВрИД кмет на Столична община.
ВРЪЩА делото
като преписка на кмета на Столична община за постановяване на решение в 7-дневен
срок от получаването му, при съобразяване с изложените в него мотиви.
ОСЪЖДА Столична община, да заплати на „САС инж.“ ЕООД с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, разноски по делото в
размер на 625 (шестстотин
двадесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл.40,
ал.3 от Закона за достъп до обществена информация.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
СЪДИЯ:/п/