Решение по дело №4778/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260357
Дата: 19 април 2021 г. (в сила от 19 ноември 2021 г.)
Съдия: Емилия Колева Енчева
Дело: 20205530104778
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                           19.04.2021  г.                  Гр. Стара Загора

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                     ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 17 февруари                                                 2021 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                        Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

                                                      

Секретар: Диана Стоянова

Прокурор:  ПЪРВАНОВА

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

гр. дело 4778 по описа за 2020 година.

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове  с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът П.И.Г. твърди в исковата си молба, че на 29.01.2020 г. е била проведена съвместна операция от служители на ТП „Държавно горско стопанство“ - Стара Загора и 02 РУ на МВР - Стара Загора на територията на селата ** и **, общ. Стара Загора с цел установяване и санкциониране на нарушители по Закона на горите, извършващи незаконна сеч в горската територия и съхраняващи в домовете си незаконно добити дърва. Около 14:00 на същата дата в домът му, находящ се в с.**, общ.Стара Загора се извършила проверка, като били открити 6 м3 дървесен вид цер, 3 м3 дървесен вид бряст и 1 м3 дървесен вид акация. По дърветата нямало поставена контролна горска марка и той не е предоставял документи, доказващи законния произход на дървата. Било образувано и бързо производство № 8245 зм 105/2020 год. по описа на 02 РУ на МВР — Стара Загора, като по същото, бил привлечен като обвиняем на 05.02.2020г. год. по обвинение за извършване на престъпление по чл.235, ал.2, вр. ал.1 от НК, като му е била взета мярка за неотклонение „Подписка“. На 29.01.2020г. са му били съставени и два АУАН за откритите дърва за горене. Това обвинение не било подкрепено от никакви доказателства.

Въпреки това бил внесен обвинителен акт от РП - Стара Загора по прокурорска преписка 671/2020г., като е било образувано НОХД № 353/2020 год. по описа на PC — Стара Загора. Проведени били четири заседания, на които е трябвало да се явява лично. Първото съдебно заседание е било на 17.02.2020г., а последното на 16.07.2020г. Били са разпитани множество свидетели, била е изслушана съдебно-оценителна експертиза и съдебно-техническа експертиза. През целия период до тогава никога не е бил съден или обвиняван за извършване на престъпление и е изживял силни негативни емоции. Почти година се е намирал под непрекъснат стрес. Не е можел да се храни, не е можел да спи. Заради повдигнатото обвинение му е било отнето ловното оръжие, което е трябвало да предаде за съхранение в полицията.

Бил е лишен от възможността на ходи на лов, което допълнително го е натоварило. Не е можел да се занимавам с хобито си. Това е станало достояние на всички в ловната дружинка.

     Престъплението, в извършването на което е бил обвинен, поради своя характер, е довело до силни негативни реакции от страна на близките му и всички хора в селото, където живее, както и до промяна в отношението на познатите му и приятелите. Спрял да излиза от дома си и да се среща с други хора, познати и приятели. Било го е срам, а и не е искал да обяснява за случката.

С Присъда № 279 от 16.07.2020 год. по НОХД № 353/2020 г. по описа на PC - Стара Загора е бил признат за невиновен за престъплението, в което е бил обвинен и наложената му мярка за неотклонение е била отменена. Постановената оправдателната присъда била протестирана от РП - Стара Загора с протест от 17.07.2020г. Било е образувано ВНОХД №20205500602147. Това отново засилило неговите негативни емоции и дори не е можел да се зарадва на оправдателната присъда. Било е насрочено открито съдебно заседание на 30.09.2020г. пред Окръжен съд Стара Загора. С решение №85/29.10.2020г. била потвърдена оправдателната присъда на PC Стара Загора.

Вследствие всичко гореописано, претърпял голям брой неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, страх, страдания и унижения, чувствал се е безпомощен и не е виждал начин, по който да се защити, въпреки че не е бил извършил престъплението, в което са го обвинили.

Наказателното производство, срещу него продължило близо година, като през един дълъг период от време е бил под постоянен стрес. Обвинен бил в извършването на едно престъпление, което не е извършил, а и неговия характер е станал достояние на широк кръг от хора, негови близки, работодателя му и колегите му. Това от своя страна рефлектирало, върху авторитета му и чувството му на лично достойнство.

Тези неимуществени вреди, претърпени от него оценява в размер на 10 000.00 /десет хиляди/ лева. За процесуалното представителство по делото е упълномощил адвокат. Заплатил възнаграждение в размер на 800 лв. за първа инстанция и 600 лв. за въззивна инстанция или общо 1400 лв.

Претендира заплащане на обезщетение за причинените му вследствие на действията и актовете на органите на РП - Стара Загора, неимуществени вреди — в размер на 10 000.00 лева и имуществени вреди в размер на 1400лв.

Моли съда да постанови съдебно Решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 10 000.00 лева - обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди и сумата от 1400лв - имуществени вреди /възнаграждение за адвокат/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените в настоящото производство разноски, а именно възнаграждение за един адвокат и държавна такса.     

                                                                                                 

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Районна прокуратура гр. Стара Загора.

Твърдят, че исковата молба е депозирана в PC - Стара Загора от молителя на основание чл. 2 ал. I т. 1 и т.З от ЗОДОВ, като предявената претенция е за 10 000 лв. неимуществени, и 1400 лв. за имуществени вреди, всичко на обща стойност 11 400 лв.

Подадената от П.Г. молба за неимуществени вреди срещу Прокуратурата на Република България била във връзка с водено срещу него досъдебно производство под формата на бързо производство № 8245 - зм - 105/2020 г. по описа на 02 РУ - Стара Загора, преписка № 671/2020 г. на Районна прокуратура - Стара Загора за обвинение в престъпление по чл. 235 ал. II, във вр. с ал. I от НК.

С присъда № 279/16.07.2020 г. по нохд № 353/2020 г. на PC - Стара Загора, П.И.Г. е бил признат за невинен по повдигнатото обвинение и макар съдебният акт да бил протестиран от РП — Стара Загора, Окръжен съд - Стара Загора с решение № 85/29.10.2020 г. по внохд № 2147/2020 г. потвърдил постановената оправдателна присъда на първата инстанция.

Г. твърдял в исковата си молба, че вследствие воденото срещу него наказателно производство и взетата мярка за неотклонение подписка се намирал в състояние на стрес в продължителен период от време, който обхванал почти една календарна година. В този срок той не можел да се храни и спи, преживял негативни емоции - страх, страдания, унижения, чувствал се безпомощен, а повдигнатото срещу него обвинение станало достояние на широк кръг лица — близки, познати, приятели, колеги, работодатели, и други, което допълнително повлияло зле на психиката му.

Молят, след като се запознае в подробности с изнесеното от ищеца, съдът да вземе под внимание, че в конкретния случай воденото наказателно производство срещу Г. е приключило в разумен срок, съобразно установената съдебна практика и международните стандарти, водило се е два дни, като на 05.02.2020 г. ищецът бил привлечен като обвиняем, а на 07.02.2020 г. бил изготвен обвинителния акт и делото било внесено за разглеждане в съда. В този смисъл твърдението, че Г. се бил намирал почти една година в стресово и тежко емоционално състояние вследствие повдигнатото срещу него обвинение и взетата мярка за неотклонение се явявали несъстоятелни и следва да бъдат отхвърлени по същество, като недоказани и голословни.

През по — голямата част от времето наказателното производство се е намирало в съдебна фаза, а ноторно известен факт било, че в този стадий на процеса органите на Прокуратурата на РБ нямат ръководни функции, и не следва да носят отговорност, въпреки ищцовите претенции.

Срещу Г. била взета възможно най — леката мярка за неотклонение "подписка", въпреки тежестта на обвинението за престъпление по чл. 235 ал. II във вр. с ал. I от НК, за което законодателят предвижда "лишаване от свобода" до шест години и кумулативно наказание "глоба" до 20 000 лв.

С молбата си Г. предявил претенция за причинени неимуществени вреди от Прокуратурата на РБ, като ги оценил на 10 000 лв. Молят съда да обърне внимание, че тази претенция не била само силно завишена и несъобразена с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, но така също противоречала на трайно установената съдебна практика. Съгласно посочената разпоредба, обезщетението за неимуществени вреди се определяло от Съда по справедливост, а по неизвестни причини ищецът неоснователно и многократно бил надценил своя иск по размер, спрямо обичайно предявените искове в подобни случаи.

На Г. било известно, че досъдебната фаза реално е траела само броени дни и тогава производството било под надзора на Прокуратурата на РБ и това било от датата на повдигането на обвинението до внасянето на материалите в съда, а обезщетението за този период не следвало да бъде оценено на 10 000 лв.

Решението за отнемане на разрешителното за издадените разрешения за носене и съхранение на дългоцевно огнестрелно оръжие - 1бр. ловна пушка "Ескорт" кал. 12 и 1 бр. ловна пушка "Меркел" кал. 12 на ищеца принадлежало изцяло на Началника на 02 РУ - Стара Загора, който бил действал като административно - наказващ орган в условията на собствената си оперативна самостоятелност и се явявал лице и представител на институция, които са извън настоящия спор. Затова, Прокуратурата на РБ не следвало да носи отговорност за претърпени от ищеца вреди в тази насока, (че заради отнемането на оръжието не могъл да се занимава с любимото си хоби - лова), и претенцията на Г. следвало да бъде изцяло и напълно отхвърлена като неоснователна.

В отговора си твърдят още, че разходите за адвокатско възнаграждение в хода на наказателното производство били в общ размер на 1400 лв. съгласно двата договори за правна защита и съдействие от 13.02.2020 г. и 30.09.2020 г. но липсвали каквито и да било доказателства за обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощения адвокат пред въззивната съдебна инстанция. (Окръжен съд - Стара Загора), поради което претенцията в този вид също следвало да бъде отхвърлена.

Неоснователно ищецът оценил своите неимуществени вреди - болки и страдания в размер на 10 000 лева, тъй като тази сума била в противоречие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Не била съобразена нито с размера на минималната работна заплата към момента на деянието, нито с минималните доходи на населението на страната, изнесени от Националния статистически институт.

Сочат, че при определяне размера на дължимото обезщетение, Съдът следвало да съобрази такива обективни обстоятелства, каквито представлявали продължителността на воденото наказателно производство, взетата мярка за неотклонение, тежестта на повдигнатото обвинение и отражението, което е породила наказателната репресия върху семейния и приятелския кръг на ищеца, сред колегите и в обществото, върху психиката и физическото му здраве, и др.

В исковата молба не се съдържало нито едно обстоятелство, което по същество да разкривало същността и начина на причиняването на моралните увреждания на Г. и от какво същите са били повлияни.

Твърдят, че Г. не бил ангажирал нито едно доказателство, че евентуално претърпените от него неимуществени вреди били в резултат и в причинна връзка от процесното обвинение.

Затова, като представители на Прокуратурата на Република България оспорват изцяло исковата претенция по размер.

Претенцията на молителя била изключително завишена и несъответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика по аналогични случаи, (включително тази на ЕСПЧ).

Паричното обезщетение за морални вреди следвало да съответства на необходимото за преодоляването им.

Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следвало да служи икономическия растеж, стандарта на живот, всички средностатистически показателни на доходите, покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Размерът на обезщетението не следвало да бъде източник на обогатяване на пострадалия, в случая - на ищеца.

Претенцията срещу Прокуратурата на Р България не била съобразена с продължителността и тежестта на наказателното обвинение.

Твърдят, че не се сочат данни, че лицата водили досъдебното производство или наблюдавали същото са били разгласявали факти и обстоятелства от делото, които да са станали достояние на много хора, но въпреки това се претендирало, че много познати и близки на ищеца научили за воденото срещу него дело, което твърдение само по себе си било абсурдно.

Твърдят, че ищецът не сочи нито едно доказателство за настъпила редукция в обичайния му начин на живот, с какво той се е променил, липсвало каквото и да било доказателство или даже съмнение, че представител на ПРБ е уронил престижа или доброто му име.

Твърдят, че искът бил недоказан.

Разследването по наказателното производство било проведено в разумни срокове. Ищецът не бил ангажирал каквито и да е доказателства за твърдяното злепоставяне пред обществото, близките, приятелите, колегите и роднините му.

В исковата молба се претендирало, за претърпени негативи от повдигнатото обвинение, като никъде не се посочвали конкретни негативни въздействия върху Г., които да са в пряка причинно - следствена връзка с повдигнатото му обвинение. Ищецът не бил ангажирал доказателства за твърдените неимуществени вреди - засегнат авторитет и достойнство, (униженията и страданията), състояние на тревожност, нервност, депресия, страх, угнетеност, загуба на вяра в справедливостта, или други, които да са пряк резултат на процесното обвинение.

Молят, тези твърдения да не бъдат приемани от съда за "чиста монета", освен ако ищецът не представел солидни доказателства в тази насока, които до момента изцяло и напълно липсвали.

Претенцията срещу Прокуратурата на Р България не била съобразена с продължителността и тежестта на наказателното обвинение. Срещу ищеца са били налице основанията за повдигане и предявяване на обвинение по смисъла на чл. 207 от НПК, за извършено престъпление по чл. 234 ал. II във вр. с ал. I от НК, тъй като в двора на къщата му били намерени немаркирани с контролна горска марка нарязани и нацепени дърва, а самият той към датата на проверката не разполагал с документ за произхода им, нито можел да посочи свидетели за начина, по който ги е придобил.

Ищецът е направил искане за разпит на трима свидетели, но не си е направил труда да укаже имената им, също така не е посочил какви конкретни обстоятелства биха установили те със своите показания, предвид разпоредбите на чл. 156 и чл. 159 ал. II от ГПК, затова молят, тези свидетели да не бъдат допускани, освен ако ищецът не направи допълнителни пояснения в тази насока.

Сочат, че в съдебно заседание ще ползват от поисканото от ищеца за приобщаване към доказателствения материал на приключилото срещу него наказателно производство № 353/2020 г. на PC - Стара Загора, към което било приложено досъдебното производство от описа на 02 РУ - Стара Загора. След запознаване с материалите при наличие на основание ще направят допълнителни възражения в полза на Прокуратурата на РБ, включително по чл. 5 от ЗОДВ.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

 

По делото е приложено НОХД № 353/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, по което е постановена Присъда № 279/16.07.2020 г., по силата на която подсъдимият П.И.Г. е ПРИЗНАТ ЗА НЕВИНЕН в това, че на 29.01.2020 год. в с. **, община Стара Загора, съхранявал незаконно добит от другиго дървен материал – 6 пространствени кубични метра дърва за горене от дървесен вид цер на стойност 312,00 лева, 3 пространствени кубични метра дърва за горене от дървесен вид бряст на стойност 156,00 лева и 1 пространствен кубичен метър дърва за горене от дървесен вид акация на стойност 41,00 лева, всичко на обща стойност 509,00 лева, поради което съда го е ОПРАВДАЛ по обвинението за извършено престъпление по чл. 235, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.

Видно от приложеното към настоящото дело НОХД № 2147/2020 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, постановената по НОХД № 353/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора е обжалвана.  Окръжен съд – Стара Загора е постановил Решение № 85/29.10.2020 г., с което потвърждава Присъда № 279/16.07.2020 г., постановена по НОХД № 353/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

По делото са допуснати гласни доказателства. Свидетелят ВЪЛЧО СТОЯНОВ И. ***. Там П. гледал баща си. Имали общо хоби - лова. Редовно ходили на лов и така се разтоварвали от напрежението. В края на януари миналата година на П. му  отнели оръжието. Знаел, че му направили някакви актове за дървата и му взели ловните оръжия от МВР. Заявява, че изтървал целия ловен сезон и не бил на лов. През периода, в който той нямал оръжие, го викал, но той не ходил с тях, защото го било срам от това нещо. Било му неудобно и не идвал на лов. Сезона започвал от началото от 15-ти август и свършвал края на януари. За целия период го видял само на един излет, който бил през тази година на последните излети.

Свидетелят ** сочи, че познава П. от 1999 г. Работили заедно и били приятели. Били ловци в различни дружинки, като в повечето случаи ловували заедно. Последната година П. не ходил на лов, тъй като му взели оръжието, поради повдигнато обвинение за кражба на някакви дърва. Миналата и тази година не били ловували заедно. Заявява, че го канил на лов, но той не ходил. Знае, че бил оправдан по това дело за дървата. През времето, когато му вървяло делото, той се променил, станал по-затворен в себе си, не искал да говори по телефона, звънял му и не му вдигал. Преди това се чували винаги.  Разговаряли относно делото и той му споделил, че са го обвили неправилно. Почнал да пие повече лекарства, дори му ги показвал и ги коментирали. Преди бил шегаджия и приятен човек, а сега се променил. Променил се още от онзи случай от както започнали да го привикват и обвиняват за дървата, и когато му повдигнали обвинението.

По делото е депозирано заключение на назначената съдебно-психологична експертиза, чието заключение не беше оспорено от страните и съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. Вещото лице сочи, че са налице данни за преживяване на тревога и безпокойство от осв. П.И.Г. към датата на възникване на процесния инцидент на 29.01.2020 г. Тези преживявания възниквали при извършената внезапна проверка, при която било установено наличието на дърва без съответните марки, като осв. П.Г. не представил и съответните документи за законния им произход, поради което на осв. са съставени два АУАН. Налице били данни за динамично променящо се състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство, възникнали в периода на адаптация към последиците на поредица взаимосвързани стресогенни жизнени събития, водещи до внезапна и заплашваща промяна в социалната позиция на осв. лице (проверка; установяване на нарушения; съставяне на два АУАН; образуваното наказателно производство; повдигнатото обвинение, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода”; наложената мярка за неотклонение „подписка”; отнемането на разрешителното за съхранение, носене и употреба на дългоцевно огнестрелно оръжие /2 бр. ловни пушки/ и предаването им по установения ред; внасянето на обвинителен акт и последвалия съдебен процес на първа и втора инстанция). Емоционалните нарушения се изразявали в: тревожност, безпокойство, напрежение, неувереност, несигурност, емоционална лабилност, потиснатост, страхови изживявания, както и субективен дистрес, свързан със сомато-вегетативните симптоми и нарушението на съня. Образуваното и воденото против осв. П.И.Г. досъдебно и съдебно производство довело до РАЗСТРОЙСТВО В АДАПТАЦИЯТА с преобладаващо нарушение на други емоции (тревожност, безпокойство, напрежение, емоционална лабилност). Налице били данни за затруднения при цялостното личностово и социалното функциониране на осв. П.И.Г., както и при възможността му за ефективно справяне с базисните социални роли и обичайните делнични ангажименти. Налице били данни за: ограничена комуникация и общуване с лица от обичайното обкръжение; избягващо поведение; невъзможност за участие в дейности, свързани с удоволствени изживявания и референтна социална среда (лов). Поведенческите затрудненията касаели: битовите и ежедневните трудови дейности; грижите и вниманието, свързани с възрастния родител; общуването с близки и познати/съселяни; общуването с референтната социална среда/група - ловна дружина. Поведенческите затруднения били предимно умерено изразени. Единствено ловът, като дейност, свързана с удоволствени изживявания и осигуряваща субективно значима групова принадлежност и емоционален комфорт, бил напълно преустановен. По-изразени поведенчески затруднения се отчитали през периода на воденото наказателно производство в края на досъдебната фаза (връчването на обвинителния акт) и съдебната фаза. През м. ноември 2020 г., след като въззивният съд потвърдил оправдателната присъда, се отчитала съществена редукция на тревожната и сомато-вегетативната симптоматика, както и възстановяване в достатъчна степен на обичайното равнище на функциониране и на социална адаптация. Към момента на изследването се отчитала значима редукция на част от симптомите (безсъние, главоболие, замаяност, сърцебиене, нестабилни стойности на АН) на фона на персистиращи частично редуцирани симптоми, като: тревога, безпокойство, емоционална лабилност, отпадналост и уморяемост. Вещото лице сочи, че описаните симптоми могат да бъдат в контекста на продължителния COVID-19 синдром, със съответните кардиологични, неврологични и емоционални последствия.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

Предявени са за съвместно разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 2, ал.1, пр.3 от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за действията на Прокуратурата и сумата от 1400 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от заплатен адв.хонорар.

 Предявените искове са допустими, тъй като са подадени от надлежна страна, имаща правен интерес от воденето на настоящото производство, а ответникът по делото е пасивно легитимиран по иска.

Законът за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ предвижда особен ред за ангажиране отговорността на държавата за вреди, причинени от държавни органи на граждани. Отговорността по този закон на държавата е обективна и не се изисква виновно поведение като елемент от фактическия състав, пораждащ отговорност. В закона основно са уредени два фактически състава, като вторият - чл. 2, урежда отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи, при изпълнение на която са причинени вреди на гражданите, като хипотезите, пораждащи отговорността на държавата, са изчерпателно посочени в т.т. 1-6 на посочената норма. 

 

 

 

 

 

 

 

 

  Ищецът П.Г. търси обезщетение за неимуществени вреди от неоснователното обвинение на. От наведените твърдения може да се направи извод, че е налице хипотезата за отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани от органи на прокуратурата.

          Твърдените неимуществени вреди и връзката им с повдигнатото обвинение, като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение в извършено престъпление от общ характер, се явяват доказани по безспорен начин, а според съдебната практика, фактът на незаконното обвинение в извършване на престъпление, образуваното за което наказателно производство е приключило чрез постановяване на оправдателна присъда, поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, е достатъчен да индицира, че подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство, като тогава дори не са нужни формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат от наказателното производство.

Това е така, според утвърдената съдебна практика /Решение № 457 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 1506/2009 г. на ГО на ВКС, решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г. на ІІІ-то ГО на ВКС, Решение № 480 он 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ІV-то ГО на ВКС, Решение № 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г. на ІІІ-то ГО на ВКС/, съгласно която нормално е наказателното преследване да се е отразило негативно на психиката и личния живот на ищеца.

Ето защо, следва да се приеме, че искът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е доказан по основание.

Безспорно е налице правнорелевантната причинна връзка между действията на ответната страна и увреждането на ищеца, която се извежда от общите правила на чл. 51 от ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ. Доказани се явяват и твърденията за уронване името на ищеца, и възприемането му като подсъдим сред обществеността, сред която живее. Изложеното несъмнено е допринесло за известяване и разпространяване действията на разследващите органи и конкретно подозрението за извършени престъпни действия, насочено към ищеца.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че прокуратурата дължи обезщетение на ищеца, изразяващи се в претърпени душевни страдания и дискомфорт - стрес, безпокойство и негативни емоции, като при определяне размера на същото следва да се изхожда, както от общия принцип за обезщетяване на причинените неимуществени вреди по справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, така и от разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, според която границите на отговорността се простират до вредите, "които са пряка и непосредствена последица от увреждането". Определената сума пари, в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В този смисъл е Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 295/2010 г., ІV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В настоящата хипотеза, съдът съобразява продължителността на воденото наказателно производство срещу ищеца в негово присъствие – по малко от една година /образувано 29.01.2020 г. и окончателно оправдаване с присъда по ВНОХД № 2147/2020 г. по описа на ОС Стара Загора на 29.10.2020 г. /; предвиденото наказание за престъплението, в което е бил обвинен – лишаване от свобода; вида на търпените от него психически страдания - тревожност, безпокойство, напрежение, неувереност, несигурност, емоционална лабилност, потиснатост, страхови изживявания, както и субективен дистрес, свързан със сомато-вегетативните симптоми и нарушението на съня , при което намира, че сумата от 2000, 00 лева справедливо обезщетява доказаните неимуществени вреди. Още повече, че видно от заключението на вещото лице, тези неимуществени вреди са редуцирани след като въззивният съд потвърдил оправдателната присъда и е отчетена съществена редукция на тревожната и сомато-вегетативната симптоматика, както и възстановяване в достатъчна степен на обичайното равнище на функциониране и на социална адаптация.

С оглед на съдебната практика и установените факти, съдът намира, че предявеният иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди е основателен в размер на 2000 лв., тъй като в този размер той е съобразен със събраните по делото доказателства, с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и е адекватен да репарира претърпените от ищеца силен психо-емоционален стрес, унижение, притеснение, чувство на безпомощност и  злепоставяне през близки и съседи; притеснение, тревожност/вреди, редуцирани след потвърдената от ОС Стара Загора оправдателната присъда/

Предвид уважаване на исковата претенция по  чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, се следва и основателността на предявената към нея акцесорна претенция за присъждане на лихва, от датата следваща влизане в сила на оправдателната присъда 29.10.2020 г. до окончателно изплащане на присъденото обезщетение.

    В този смисъл следва да бъде уважен и предявеният иск за имуществени вреди в размер на 1400 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд и въззивната инстанция в наказателното производство.

   На основание чл. 78, ал.1 от ГПК  в тежест на ответника следва да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по настоящото гражданско дело в размер на 553.60 лв., представляващи внесена ДТ, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за един адвокат, съразмерно уважената част от исковете.

   Водим от горните мотиви, съдът

 

                                             Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ №2 ДА ЗАПЛАТИ на П.И.Г. с ЕГН ********** *** /със съдебен адрес: адв. П.Х. ***, офис 9/, сумата от 3400 лв., от които 2000 лв. за неимуществени и 1400 лв. за имуществени вреди - обезщетение за претърпените от ищеца вреди от действията на РП - Стара Загора, ведно със законната лихва, считано от 29.10.2020 г. - датата на влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателното изплащане на сумите.

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на П.И.Г. с ЕГН ********** *** /със съдебен адрес: адв. П.Х. ***, офис 9/, сумата от 553.60 лв., представляващи направените разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред Окръжен съд Стара Загора.

 

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: