Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 17.03.2022 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско отделение
На 21.02.
2022 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Стойка И.
изслуша докладваното от съдията КАРАДЖОВА
т.дело № 56 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано
по искова молба ,предявена от И.Г.А., с ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на своята майка Г.А.Ч., с ЕГН:**********, двамата с адрес: *** ***, чрез адв. Р.М., против: Г., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ***, с цена на иска: 153 792 лева –
главница.
В исковата молба се посочва, че
на 23.05.2020г., в с.Н.М., обл.С.З., на улица без име, водачът Ж.И.М. на лек автомобил
„БМВ“, с per. № ММ 52 JWW, губи контрол над управлявания от него автомобил,
излиза вдясно от пътното платно по посоката си на движение, преобръща се и се
удря в железобетонен стълб, с което реализира ПТП. При злополуката е пострадал И.Г.А.
- пътник в лекия автомобил.
Сочи
се, че за произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 284р-13423/2020г. Образувано е и досъдебно производство № 284 ЗМ
599/2020 г., по описа на РУ - К..
Посочва
се, че след инцидента И.А. е транспортиран до УМБАЛ „П.“ АД - С.З. с диагноза:
фрактура на черепа и мозъчно сътресение без опасност за живота. Приет е в
Клиниката по неврохирургия с оплаквания за силни болки в областта на главата, световъртеж
и болезненост в гръдния кош и цялото тяло. Няма ясен спомен за случилото се
поради загуба на съзнание. Назначени са му различни прегледи и изследвания, от
които са установени: Мекотъканен травматичен оток на главата и патологична
подвижност в лява максилозигоматична и назална области; разкьсно-контузни рани
в задна аксило-субскапуларна област; лекостепенна дисфункция на ляв латисимус
дорси; Контузия на главата, лицето и тялото /Контузио капитис, фацей, торацис
ет екстремитатес/; Мозъчно сътресение /Комоцио церебри/; Фрактура на орбитата
на максило-зигоматична кост в ляво /Фрактура орбито- максило-зигоматици
синистри/; Фрактура на носа /Фрактура нази/; Лезио торакодорзалис синистри
парциалис. Поставена му е диагноза, описана в Епикриза към ИЗ № 9073/2020г.
След клинично обсъждане е взето решение за провеждане на оперативно лечение в
спешен порядък и на 23.05.2020г. под инфилтрационна анестезия е извършена
ревизия на прободна рана в задна аксиларна област и неврорафия на частично
лацериран торакодорзален нерв. В болнични условия ищецът провежда
медикаментозно лечение и е консултиран от специалисти за продължаващо лечение.
Изписан е на 27.05.2020г., като е насочен към специализирана клиника по лицево-
челюстна хирургия и са му дадени указания относно терапия, която да провежда в
домашни условия.
Сочи
се, че на 29.05.2020г. И.Г.А. е приет в Клиниката по лицево-челюстна хирургия
на УМБАЛ „С.“ АД - С. поради лицева асиметрия, изтръпване на кожата и зъбите на
горната челюст в дясно и др. Отново провежда диагностично-консултативни
процедури, от които са контатирани: хлътване на лява яблъчна област; лицева
асиметрия; изтръпване на кожата и зъбите на горната челюст в дясно, контузии и
хематом в лява масетериална област на лицето, като при палпация се установява
праг по долния орбитален ръб; ограничено отваряне на устата до II степен поради
болка и механични пречки и др. Поставена му е диагноза: Открито счупване на
костите на скулите и горната челюст. На 01.06.2020 г. ищецът е подложен на
втора оперативна интервенция, при която е извършено открито наместване на
маларна или зигоматична фрактура, която е фиксирана посредством метална плака с
винтове. Изписан е на 03.06.2020г., като са му дадени съответните на
състоянието му препоръки.
На 12.06.2020 г. ищецът посещава
психотерапевт, който след обстоен медицински преглед и изследване установява,
че в резултат на процесното ПТП и преживения психически стрес, ищецът преживява
посттравматичен стресов синдром със силно изразена психосоматика, изразяваща се
в - нервност, притеснителност, остра стерсова реакция. Съгласно експертното
заключение, ищецът получава некотролирани епизоди на тревога и депресивност,
получава силна тревожност при опит за качване в автомобил или за шофиране,
виене на свят, силно притеснение, като и към настоящия момент не може да
преодолее травматичните епизоди от настъпилото ПТП.
В
исковата молба се твърди, че за проведеното лечение И.А. е извършил разходи в
общ размер на 3 892 лева /три хиляди осемстотин деветдесет и два лева/, от
които като следва:
- 150 /сто и петдесет/ лева - общи разходи за
престой в стая с две легла;
- 3 642 /три хиляди шестстотин четиридесет и два/
лева - медицинско изделие;
- 60, 00 /шестдесет/ лева - консултация с
психолог.
Посочва
се, че пътният инцидент е причинил на ищеца внезапно и неочаквано увреждане на
здравето и множество болки и страдания. Нараняванията в областта на лицето и
челюстта значително затруднявали нормалното хранене на ищеца, както и всички
физически активности. Изпитвал дискомфорт и силна болка от травмите. Бързо се
изморявал при минимална физическа активност. Не можел да спи спокойно от
болките и сънувал кошмари, свързани с преживения инцидент. Търпял изключителни
и постоянни болки. Оплаквал се от замайване, нестабилност в походката и
постоянно главоболие. Налагало се близките му да се грижат за него и да му
помагат с ежедневните дейности. Поради лицевата асиметрия изпитвал срам и
неувереност. Изпитвал трудности при хранене, дъвчене и приемал предимно течна
храна. Значително затруднена била и речта му след произшествието - фъфли и
изпитва болка при всяко движение на челюстта.
Сочи се,
че получените увреждания са затруднили значително ежедневието на И.А. и са
повлияли отрицателно на психологическото му състояние. Силният стрес изживян,
както при самото ПТП, така и при лечението, което продължава, се отразявали зле
емоционално върху психиката на подрастващия. Силните болки от фрактурите на
челюстта създавали особен дискомфорт у ищеца. Счупването на челюстта,
съпроводено с дислокацията и болките, подутините и изсиняването е загрозило
значително външния вид на ищеца, като това предизвиква несигурност, срам и
неувереност у него.
Твърди
се, че ищецът след злополуката е станал напрегнат, тревожен и раздразнителен.
Затворил се е в себе си и е неуверен, особено когато трябва да общува с други
хора, заради уврежданията в областта на лицето. Много дълбоко е накърнена
самооценката му поради загрозения външен вид и белезите, които ще останат
завинаги. Изпитва страх от автомобили. Травматичният шок и съпровождащите го -
тревожност, депресивни състояние и напрегнатост все още не са отминали. Към
настоящия момент страданията персистират, като възстановяването му все още не е
приключило.
Сочи се,
че видно от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и
справката, извършена на страницата на Информационен център към Гаранционния
фонд, към момента на събитието, виновният водач е управлявал лек автомобил
„БМВ“, с per. № ММ 52 JWW, който е нямал валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Посочва
се, че законодателят в чл. 557, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането (в
сила от 01.01.2016 г.), дава правната възможност на всяко увредено при
пътнотранспортно произшествие лице, да претендира обезщетение от Г., в случай,
че неимуществените вреди са причинени от моторно превозно средство, за което
няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Целта на законодателя е всяко увредено лице в резултат на
виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие да получи
справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички
претърпени щети.
Сочи се,
че съгласно чл.558, ал. 5 от КЗ и прилагайки изискванията на чл. 380 от КЗ,
според който лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е
длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, ищецът
депозирал пред Г. молба с вх. № 24-01-284/13.07.2020г., в резултат на което е
образувана щета № 20210155/13.07.2020г., по която ищецът получил отказ за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, видно от писмо с изх. №
24-01-284/30.09.2020г. от ГФ.
Счита,
че отказът на Г. да изплати обезщетение на ищеца за претърпените неимуществени
вреди, вследствие на процесното ПТП, при което са причинени тежки увреждания на
И.Г.А. е напълно неоснователен и незаконосъобразен, поради което за ищеца е
налице несъмнен правен интерес от предявяването на настоящия съдебен иск. По
силата на закона пълното обезщетяване на всички претърпени неимуществени вреди
изисква същото да бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от
увреденото лице, т.е. би следвало да представлява справедлив еквивалент на
нанесените щети.
Сочи,
че съобразно разпоредбата на чл. 558, ал. 1, изр. последно от КЗ, лихвите за
забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазването на чл. 497
от КЗ. Посоченият текст предвижда, че застрахователят дължи лихва за забава
върху застрахователното обезщетение ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от две дати: 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по отправената застрахователна претенция или от изтичането на 3
месеца от отправянето на претенцията. С оглед направения на 30.09.2020г.
изричен отказ от страна на Г. за изплащане на обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди, счита че от 01.10.2020г. ответника е
изпаднал в забава и от тази дата върху претендиралата сума следва да бъде
начислена и законна лихва до окончателното изплащане на обезщетението.
Моли
съда да осъди Г., да заплати обезщетение на ищеца И.Г.А., с ЕГН: **********, а
именно:
- обезщетение
в размер на 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лева/ за претърпените
неимуществени вреди - болки, страдания и психически стрес, причинени на ищеца
от получените телесни увреждания в резултат на настъпилия пътен инцидент,
реализиран на 23.05.2020г., ведно със законна лихва от датата на изпадането в
забава на ответника - 01.10.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението.
- обезщетение
в размер на 3 892 лева /три хиляди осемстотин деветдесет и два лева/ за
претърпените имуществени вреди, изразяващи се в разходи, заплатени във връзка с
назначеното лечение, в резултат на получените телесни увреждания при настъпилия
пътен инцидент, реализиран на 23.05.2020г., ведно със законна лихва от датата
на изпадането в забава на ответника - 01.10.2020г. до окончателното изплащане
на обезщетението.
Претендира
направените по делото съдебни и деловодни разноски, както и адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.Съгласно нот.
заверено пълномощно от И.Г.А. за Г.А.Ч., с per. № 1654/27.05.2020г., по описа
на М.И., нот. с район РС-С.З., per. № 406 на Нот. Камара, посочва на основание
чл. 127, ал. 4 ГПК следната банкова сметка ***:
- IBAN: ***, при „Ц. банка“ АД, с титуляр на
сметката: Г.А.Ч..
Ответникът
Г., със седалище и адрес на управление: гр. С., *** е депозирал отговор на исковата молба.
Посочва,
че Г. е създаден през 1997 г., като основна цел на законодателя е била да се
избегнат случаите, в които за поправяне на вредите се разчита само на
платежоспособността на деликвента и увредените от ПТП лица/имущество да не
бъдат репарирани. Функциите на Фонда са - обезщетителна, обезпечителна,
социална и защитна функция. Основна роля имат обезщетителната и обезпечителната
функция, които се изразяват в това, че спрямо увреденото лице отговаря както
делинквентът, така и Г. в случаите на липса на застраховка „Гражданска
отговорност“, който по правило е платежоспособен и може да посрещне големи по
своя размер задължения. Предназначението на Фонда е да се осигури обезщетение в
полза на претърпелите вреди лица от виновното поведение на водач управлявал МПС
без сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, в което се изразява и неговата социална функция, функции,
които категорично го различават от застрахователите и видно от същите липсва
каквато и да била търговска дейност.
Оспорва
изцяло по основание и размер предявеният иск. Г., към настоящия момент вече е
бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваната щета №
20210155-30.06.2020г. е уведомил ищеца, че следва да представи доказателства,
от които да е видно по безспорен начин, че е налице хипотезата на чл.557, ал.1,
т.2, б.“а“ от Кодекса за застраховането, но такива не са представени.
Заявява,
че липсват доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при
които е настъпило събитието, както и за поведението на участниците в него.
Оспорва
изцяло твърдения от ищеца механизъм, тъй като въпреки, че е официален документ,
констативния протокол, в частта относно механизма, обстоятелствата и причините
за ПТП няма качеството на свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен
такъв, тъй като не материализира удостоверително изявление на своя издател, а
изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице-издател. Поради това
същия няма и материална доказателствена сила за настоящия съд.В тази връзка
оспорва твърдения механизъм на настъпване на процесното ПТП.
Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на И.А., който
вероятно е:
• пътувал в увреденото МПС, без да постави задължителния
предпазен колан, което е в пряка причинно-следствена връзка с тежестта на
настъпилата травматична увреда - нарушение на чл. 137а от ЗДвП.
• се е съгласил да пътува при алкохолно/наркотично
повлиян водач, който познавал и който е употребил алкохол/наркотични вещества.
• е употребил алкохол/наркотични вещества заедно с
водача Ж.М. преди процесното ПТП.
Счита,
че не следва да бъде игнориран приносът на ищеца за настъпване на вредите,
противното би означавало неоснователно толериране на недобросъвестното му
поведение, несъобразявайки своите действия, съгласявайки се да се вози при пиян
водач, което е недопустимо в обстановка на нарастващ брой такива
пътнотранспортни произшествия. Относно размерите
на предявените претенции от 153792лв. обезщетение за неимуществени вреди, счита
същите за изключително завишени, тъй като не отговарят на съществуващите в
страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата
на ПТП - 23.05.2020г.
Твърди,
че исковите претенции не кореспондират със задължителната съдебна практика като
сочи съдебна практика.
Ищецът
е депозирал допълнителна искова молба,
в която посочва, че отговорността на Гаранционния фонд за заплащане на
обезщетение не е нито деликтна, нито договорна. Тя произтича от законова
разпоредба, а не от договор за застраховка и именно липсата на договор за
застраховка е основанието за ангажиране гаранционна отговорност на ответника.
Фондът е държавен орган със социални функции. Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
„а“ от КЗ във вр. с чл. 28, ал. 1,6. „б“ от Правилника за устройство и
дейността на Гаранционния фонд, същия изплаща обезщетения по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за неимуществени вреди вследствие на
телесни увреждания, ако пътнотранспортно произшествие е настъпило на
територията на Република България и е причинено от МПС, което обичайно се
намира на територията на страната и виновния водач няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
Сочи,
че с исковата молба е представил писмено доказателство, а именно Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 284р-13423/2020г., който по своята същност
представлява официален документ, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, съгласно Решение № 24 от 10.03.2011 г. по т. д. №
444/2010 г., ТК, I т. о. на ВКС. Официалният свидетелстващ документ има
материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили
така, както е отразено в този документ. Посочва, че във връзка с образуваното
ДП № 284 ЗМ 599/2020г., по описа на РУ - К. е образувано производство по НОХД №
300 по описа за 2021г. на PC - К., което е приключило с влязло в законна сила
на 24.03.2021г. споразумение между подсъдимия Ж.И.М., неговия защитник и
представителя на РП - К., с което е прието за установено, че водача М. при
управление на МПС марка „БМВ“ и модел „330 D SPORT AUTO“, с per. № ММ 52 JWW,
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 5, ал. 1, чл. 20, ал.
1 и ал. 2, чл. 150а, ал. 1 и ал. 2, т. 6 от ЗДвП, като по непредпазливост
причинил телесна повреда на повече от едно лице: на И.Г.А. - средна телесна
повреда, изразяваща се в открито счупване с разместване на лявата скулна кост,
което е осъществило медико-биологичния признак счупване на челюст; на С.А.К. -
средна телесна повреда, изразяваща се в гръдна травма, изразяваща се в контузия
на гръдния кош, която е причинила разстройство на здравето, временно опасно за
живота, счупване на 3,4,5,6,7,8,9,10,11 - то ребро в дясно и на 3,4,5,7 и 8-мо
ребро в ляво с набиране на въздух в лявата плеврална кухина, счупване на
страничните израстаци на втори гръден прешлен в ляво и на трети до десети в
дясно, което е причинило трайно затруднение на движението на снагата; на Я.Н. И.
- средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на XII - ти гръден прешлен и
десния страничен израстък на I-ви поясен прешлен, което е причинило трайно
затруднение на движенията на снагата, като на основание чл. 343, ал. 3,
предложение IV - то и VII - мо, б.„а“, предложение II - ро, във вр. с чл. 343,
ал. 1,б.„б“, във вр. с чл. 342, ал.1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от 10 месеца“, чието
изтърпяване на основание чл. 69, ал. 1, във вр. с чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено за срок от три години.
Сочи, че
с оглед обстоятелството, че споразумението на наказателния съд има последиците
на влязла в сила присъда, моли съда на основание чл.300 от ГПК да приеме за
безспорни следните обстоятелства по делото, а именно: извършеното деяние от
водача Ж.И.М., неговата противоправност и вината на дееца, механизма на
процесното ПТП, както и че в резултат на същото са причинени телесни увреждания
на пострадалия И.Г.А..
Твърди,
че болките и страданията, които ищецът е претърпял и продължава да търпи в
резултат на преживяната злополука, това че в резултат на претърпяното ПТП е
получил сериозни увреждания, причинили му внезапно и неочаквано увреждане на
здравето, изключително силни и нетърпими болки и страдания, това, че след
процесното ПТП се нуждае непрекъснато от чужда помощ и грижи, обстоятелството,
че са настъпили съществени промени и в емоционалното му състояние, станал е
силно раздразнителен, с честа смяна на настроенията, изключително нервен и
депресивен, емоционално лабилен, са обстоятелства, които са релевантни за
размера на застрахователното обезщетение и следва да бъдат взети предвид.
В този
смисъл счита, че размерът на търсеното обезщетение е съобразен както с принципа
за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, така и с константната
съдебна практика по сходни казуси.
Категорично
оспорва твърдението на процесуалния представител на ответника, че
произшествието е настъпило при условията на съпричиняване от страна на
пострадалия - И.Г.А., като се твърди, че същият е допринесъл за причиняване на
вредоносния резултат, тъй като според ответника е пътувал „без да постави
задължителния предпазен колан; съгласил се е да пътува при алкохолно/наркотично
повлиян водач, който е познавал; е употребил алкохол/наркотични вещества заедно
с водача Ж.М. преди процесното ПТП“. Оспорва тези възражения, същите не
съдържат конкретни твърдения за факти, а почиват изцяло на твърдения, за които
не се ангажират доказателства.
Ответникът Г., със
седалище и адрес на управление: гр. С., *** депозира допълнителен отговор,в
който поддържа направените възражения и оспорвания.
Третото
лице-помагач в процеса Ж.И.М., ЕГН: *********
в хода по същество на делото не се явява и не взема становище.
В хода
на производството се установява следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.558 ал.5 и ал.1 във вр. с чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ КЗ.
Установява се следната фактическа обстановка: На 23.05.2020 г. около 00.20 часа
на северния вход на с. Н.М. общ. Н. в посока от север на юг се е движил л.а.
марка „БМВ“ модел „330 D SPORT AUTO' с per. № MM52JWW, управляван от Ж.И.М.. В
зоната на северния вход на с. Н.М., общ. Н. водачът Ж.И.М. управлявал
автомобила в зоната на ляв по посока на движението си завой със скорост от
около 106 км/ч и опасна зона за спиране около 131 м. Критичната скорост на
плъзгане за преодоляване на завоя е била около 95 км/ч и по-ниска от нея.
Настъпва загуба на странична устойчивост, при което БМВ навлиза в десния спрямо
посоката си на движение банкет. Малко по късно автомобила се завръща на
платното за движение, преобръща се и се удря в железобетонен стълб в ляво извън
платното за движение. Скоростта на л.а. към момента на удара със стълба е била
около 40 км/ч. След удара лекият автомобил се установява на лявата си страница
върху платното за движение.
Съдът
намира,че е осъществен фактическия състав на разпоредбата на чл.558 ал.5 и ал.1 във вр. с чл.557 ал.1 т.2
б.“а“ КЗ.При настъпване на ПТП,управляваното от деликвента Ж.И.М. МПС е било с
английски регистрационни номера.Установява се след направено запитване до
Английското национално бюро,че към момента на инцидента регистрационния номер
на автомобила не отговаря за същия.МПС,с което е настъпило ПТП обичайно се е
намирало на територията на държавата,в която настъпва ПТП т.е територията на
РБългария.
В хода
на производството е назначена комплексна съдебна медицинска и автотехническа
експертиза,от чието заключение се установява,че техническата причина за
настъпване на ПТП е технически несъобразена скорост на движение на лекия
автомобил БМВ с настъпващият ляв спрямо посоката си на движение завой.
Съдебно медицинският експерт установява,че в резултат на
ПТП ищеца е получил следните травми:а/Контузия на
главата-неврокраниума, травмата е с характер на временно разстройство на
здравето, без опасност за живота. б/Контузия на лицето, травмата е с характер
на временно разстройство на здравето, без опасност за живота, в/Счупване на
лявата ябълковидна кост ,травмата води до трайно затруднение на дъвкането и
говора,г/Счупване на горната челюст в ляво травмата води до трайно затруднение
на дъвкането и говора.д/Счупване на носните кости,травмата е с характер на
временно разстройство на здравето, без опасност за живота, е/ Кръвоизлив в ляв
максиларен синус, травмата е с характер на временно разстройство на здравето,
без опасност за живота. ж/Кръвоизлив ляв етмоидален синус,травмата е с характер
на временно разстройство на здравето,без опасност за живота, з/ Мозъчно
сътресение ,травмата е с характер на временно разстройство на здравето, без
опасност за живота. е/Контузия на гръдният кош, травмата е с характер на
временно разстройство на здравето, без опасност за живота. ж/Разкьсноконтузна
рана на гърба ,травмата е с характер на временно разстройство на здравето, без
опасност за живота.
з/ Частична лезия на торако-дорзалният нерв,временно
нарушена инервация на гръден мускул лекостепенна дисфункция на ляв латисимус
дорзи /
Проведено е оперативно и медикаментозно лечение като към настоящият
момент съгласно експертното заключение ищецът е клинично здрав от страна на
невротравмата и лицево-челюстната травма без последици и усложнения.Налице е
причинно-следствена връзка между заплатените от ищеца разходи в общ размер на 3
792 лв. и проведеното лечение, в резултат на настъпилия пътен инцидент.Същите
са използвани пряко в лечебната дейност на ищеца. Здравно осигурителната каса
заплаща част от изкуствените стави и не поема разходите за импланти какъвто е
случая.
Видно
от заключението на комплексната съдебна медицинска и автотехническа експертиза
най-тежка е лицевата травма с множество фрактури по носа, горна челюст и
ябълчна кост, кръвоизливи в подлежащите синуси, мозъчното сътресение. Те не
биха били така тежки ,ако тялото бе ограничено в подвижността си спрямо
седалката от поставен обезопасителен колан.В с.з. на 21.02.22 г. ВЛ инж.И.Р.И.
пояснява,че основната функция на обезопасителния колан е да предпази тялото при
движение напред при челен удар,във всички останали ситуации коланът влияе
неблагоприятно.Към момента на преобръщане тялото би могло да се изхлузи от
колана,много зависи от това,как е поставен,зависи дали е технически изправен,но
тялото би могло да се изхлузи от колана
към тавана.В конкретния случай няма данни.Също така автотехническия
експерт пояснява,че от техническа гледна точка няма връзка употребата на
алкохол ,скоростта на движение на лекия автомобил е технически несъобразена с
настъпващия по посока на движението ляв завой,дали с алкохол или без алкохол резултатът
би бил същия.
Съдът
приема заключението на комплексната съдебна медицинска и автотехническа
експертиза като добросъвестно и компетентно изготвено.При така направените
експертни изводи съдът намира възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат за частично основателно.Съдебно медицинския експерт заявява,че ако е
поставен обезопасителен колан травмите биха били по-леки.Инж. И.Р.И.
установява,че в случая няма достатъчно обективни находки и направените
изводи,че в момента на преобръщането тялото би могло да се изхлузи от колана са
в условията на вероятност.Съдът кредитира с доверие извода,че при
несъобразената скорост на движение с настъпващия по посока на движението ляв
завой употребата на алкохол няма значение. При така установеното съдът
приема,че съпричиняването на настъпилите вредни последици от страна на
пострадалия е 30%.
По
делото са събрани и гласни доказателства. Свидетелката Н. И. Арнаудова-баба на
пострадалия,установява,че на 23.05.2020г. внукът й участвал в ПТП. В Бърза
помощ го видели. Главата му била ударена, всичко било в кръв. Не бил в
съзнание, не можел да говори. Не можел
да става от леглото. Бил на системи. Леля му го обслужвала с подлога, със
сламка го хранили. Окото му капело, не можел да го отвори. Главата го боляла и
устата - челюстта. Като го изписали от болницата само стоял в леглото. Не можел
да яде, каша му правили. След това го закарали в С. на операция. Към настоящият
момент бил изнервен. Около 1-2 месеца бил в невъзможност сам да се обслужва и
да става. Дори и сега не можел да се храни спокойно. Имал болка в челюстта след
операцията.
Свидетелката
М. С.А.,заявява,че знае за процесното ПТП-то.
Видяло го след ПТП-то, бил в безсъзнание, целия в кръв. В болницата бил една
седмица. Не можел да се оправи, състоянието му било зле, не знаел кой е и къде
е, викал, крещял. После го закарали в С., бил за операция, със счупена челюст и
с пукнат череп. Не можел да се храни, само със сламка се хранил. Искал да му се
говори тихо. Окото му било цялото синьо. Ръката му била наранена. От главоболие
се оплаквал. Два месеца не спирал да се оплаква. Плачел от болки. Не можел да
спи. Давали му течен аналгин, успокояващи лекарства. Сега се оплаквал от главоболие,
искал тишина.Имало промяна у него от преди ПТП. Станал нервен, избухлив. Преди
ПТП ходил на училище, след ПТП не искал да ходи. Не можел да общува с никой.
Свидетелят
Я.Н. И. установява,че участвал в ПТП с И.. Ж. управлявал автомобила. Били в ***та,
събрали се и отишли в с.В. на дискотека. Тръгнали си. Спряли на моста и след
това не помнел нищо. И. седял на лявата задна седалка. С десен волан бил
автомобила, с чужда регистрация. И. бил с колан. Всички били с колан. Според
свидетеля Ж. не бил пил.
Разпитаният свидетел С.А.К. установява,че е участвал в катастрофата
миналата година, но не помни датата. Тръгнали от с. Н.М. за с. В. на дискотека.
Били на дискотека, взели си кола за пиене и танцували. Там стояли около два
часа. И. бил с тях на дискотека. Всички пиели кола или фанта. Алкохол не видял
никой да пие. Не му направило впечатление като излезли водачът да бил пиян. Ж.
карал БМВ, зелено на цвят с английски волан от дясно. Свидетелят седнал от
лявата страна отпред. И. седнал зад мен. Ж. шофира като Яшар седял отдясно на
задната седалка. Тръгнали за Н.М.,за да се прибират. Фаровете работели, но не
знае дали къси или дълги. Топло било времето, не валяло. Нямало мъгла. Не знае Ж.
с каква скорост се е движел.Бавно се движели. Тръгнали от с.В., слязли на моста
и от моста вече нищо не помнел. Отворил си очите и вече бил в болница. Всички били
с поставени обезопасителни колани. Не знаел, че Ж. няма книжка.
Назначена
е съдебно-психологическа експертиза ,чието заключение е приобщено към
доказателствения материал по делото.Видно от това заключение освидетелстваният И.А. се е намирал
в състояние на Остра стресова реакция. Острата стресова реакция е преходно разстройство,
без проява на други психични разстройства и цялостна дезорганизация на
поведението. Изразява се в страх за здравето и живота, като реакция спрямо
реална заплаха. Тя е психологична реакция и настъпва след преживяване на силно
стресогенно събитие, особено ако то е непредсказуемо и не подлежи на контрол.
Първоначално се проявява с зашеметеност, обърканост и страх. Наличието на
съпътстващи физически увреждания, придружени от болки, както е в конкретния
случай, повлияват върху нейната интензивност. Острата стресова реакция е краткотрайна и преходна - от няколко
часа до дни. Може да отзвучи спонтанно или да прерасне в друг вид разстройство.
В конкретния случай е довела до разстройство в адаптацията според вещото лице.
Нарушен е психическият баланс и качеството на живот на освидетелствания А. като
следва да се има предвид, че освидетелствания все още е в пубертетна възраст. В
тази възраст всяка физическа и психическа травма засилва своето въздействие.Пострадалият
е станал по-несигурен, тревожен и раздразнителен. Понижила се самооценката и
самочувствието му. Постепенно започнал да преодолява песимистичната нагласа,
тъй като семейството му проектира да му бъде направена операция в
специализирана клиника в Р. Турция.
Вещото лице установява,че към момента на
прегледа-19.01.2022г. Острата стресова реакция е отзвучала, но е довела до разстройство
в адаптацията и нарушава психичния баланс и качеството на живот. Пострадалият е
прекъснал образованието си, ограничил контактите, тъй като изпитва срам от външния
си вид.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания
на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не
е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на
настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.
В
конкретният случай пострадалият има
сериозно увреждане на здравето,като вследствие на ПТП е получил:
а/Контузия на главата-неврокраниума, травмата е с характер на временно
разстройство на здравето, без опасност за живота. б/Контузия на лицето,
травмата е с характер на временно разстройство на здравето, без опасност за
живота, в/Счупване на лявата ябълковидна кост ,травмата води до трайно
затруднение на дъвкането и говора,г/Счупване на горната челюст в ляво травмата
води до трайно затруднение на дъвкането и говора.д/Счупване на носните
кости,травмата е с характер на временно разстройство на здравето, без опасност
за живота, е/ Кръвоизлив в ляв максиларен синус, травмата е с характер на
временно разстройство на здравето, без опасност за живота. ж/Кръвоизлив ляв
етмоидален синус,травмата е с характер на временно разстройство на здравето,без
опасност за живота, з/ Мозъчно сътресение ,травмата е с характер на временно
разстройство на здравето, без опасност за живота. е/Контузия на гръдният кош,
травмата е с характер на временно разстройство на здравето, без опасност за
живота. ж/Разкьсноконтузна рана на гърба ,травмата е с характер на временно
разстройство на здравето, без опасност за живота.
з/ Частична лезия на торако-дорзалният
нерв,временно нарушена инервация на гръден мускул лекостепенна дисфункция на
ляв латисимус дорзи /.
Същият е
млад човек като контузията на лицето е довела до загрозяване на външния му вид
,което към настоящият момент все още не е отстранено.Ищецът е изтърпял болки и
страдания с висок интензитет.Понижено е самочувствието му ,ограничени са
социалните контакти като преживяното е довело и до разстройство в
адаптацията.При така установеното съдът намира ,че за справедливо обезщетение
на претърпените болки и страдания от пострадалия следва да бъде определена
сумата от 150 000 лв. ,но с оглед на направения по-горе извод за наличието
на съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 30% ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 105 000 лв.–обезщетение за
претърпени неимуществени вреди.
Видно
от заключението на назначената комплексна съдебна медицинска и автотехническа
експертиза ,направените от ищеца разходи за лечение са изцяло във връзка с
настъпилите вредни последици от ПТП.Предявеният иск за обезщетение на причинени
имуществени вреди следва да се уважи изцяло ,но след приспадане на процента на
съпричиняване на вредоносния резултат
следва да бъде присъдена сумата от 2654,40 лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5
от КЗ изрично е
регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава.
Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият
отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича
от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в
рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2
от КЗ.
В случая основателността на главния иск в посочения
размер води до основателност и на акцесорната претенция,в конкретният случай
към Г.. Съда намира, че лихвата за забава се дължи от 01.10.2020г. до датата на окончателното изплащане.
По отговорността за разноски:
Съгласно
нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА и ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. С оглед уважената
част от исковата претенция на адв. Р.М. от САК следва да бъде определено
адвокатско възнаграждение в размер на 4 473,36
лв. с ДДС за двата обективно съединени иска.Предвид отхвърлената част на
исковата претенция на ответното дружество следва да бъде заплатена сумата 398,10лв.-разноски по делото.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г., със седалище и адрес на
управление: гр. С., *** да заплати на И.Г.А., с ЕГН: **********, действащ
лично и със съгласието на своята майка Г.А.Ч.,
с ЕГН:**********, двамата с адрес: *** ***, чрез адв. Р.М.,, сумата от 105 000 лв. ( сто и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди- болки и страдания,
причинени в резултат на ПТП от 23.05.20г., ведно със законната лихва, считано от
01.10.2020г. до датата на
окончателното изплащане , като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск над сумата от 105 000
лв. до прететендирания размер от 150 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Г., със седалище и адрес на
управление: гр. С., *** да заплати на И.Г.А., с ЕГН: **********, действащ лично
и със съгласието на своята майка Г.А.Ч.,
с ЕГН:**********, двамата с адрес: *** ***, чрез адв. Р.М.,, сумата от 2654,40 лв. ( две хиляди шестстотин петдесет и четири
лева и четиридесет стотинки), представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени в резултат на
ПТП от 23.05.20г., ведно със законната лихва, считано от 01.10.2020г. до датата на окончателното изплащане ,
като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 2654,40 лв. до прететендирания размер от 3792лв.като
неоснователен.
ОСЪЖДА Г.,
със седалище и адрес на управление: гр. С., *** да заплати на адв. Р.М. от САК адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска помощ в
размер на 4 473,36лв. с ДДС съразмерно
с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И.Г.А., с ЕГН: **********, действащ
лично и със съгласието на своята майка Г.А.Ч.,
с ЕГН:**********, двамата с адрес: *** ***, чрез адв. Р.,*** да заплати
на Г., със седалище и адрес
на управление: гр. С., *** направените по делото разноски в размер на 398,10
лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА
Г., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ***
да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 4306,18 лв. за държавна такса,
както и сумата от 551,25 лв.за
възнаграждение на вещи лица платена от бюджета на съда, съразмерно с уважения
размер на исковете.
Решението е
постановено при участието на третото лице –помагач в процеса Ж.И.М..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред П.
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :