РЕШЕНИЕ
№ 364
гр. Кюстендил, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20231520101858 по описа за 2023 година
Т. К., ЕГН ********** от гр.С., ул.“Св.“ №**, вх.*, ет.*, съдебен адрес-
гр.К., ул.“Г.“№ ** чрез адвокат А. Пешева от Адвокатска колегия-Кюстендил,
е предявил против „РОСА-ТРАНС“ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление на дейността гр.К., ул.“Ч.“№ **,ет.*,ап.№ *5, иск да бъде осъдено
ответното търговско дружество да му заплати сумата от 2325/две хиляди и
триста и двадесет и пет/ евро, представляваща командировъчни суми за
периода от 01.03.2022 год. до 31.03.2022 год. в чужбина, ведно с мораторна
лихва върху главницата, считано от 01.04.2022 г. до 30.08.2023 год. в размер
на 362,79 /триста и шестдесет и два и седемдесет и девет/евро, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска
до окончателното й изплащане, както и на сторените по делото разноски.
В срока за отговор ответникът не е изразил становище по исковете и
обстоятелствата, на които се основават.
Преди датата на първото по делото съдебно заседание с Молба с вх.
№11929/22.11.2023г., чрез процесуален представител адв. Р. Б. от АК-
Благоевград, ответното дружество заявява, че моли да се даде ход на делото в
негово отсъствие. Оспорени са и предявените от ищеца искове като
неоснователни и недоказани, като се твърди, че всички дължими суми по
трудовото правоотношение са били изплатени на работника.
1
В открито съдебно заседание на 20.03.2024г. е направено и допуснато
изменение на предявения от ищеца иск, като същият да се счита предявен за
сумата от 2175 евро или левовата равностойност в размер на 4253.93 лева,
като за разликата до пълния размер на иска производството е прекратено.
КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства, при усл. на чл.
235, ал. 2 и 3 ГПК, приема за установено следното:
От представените по делото писмени доказателства /Трудов договор №009
от 26.10.2021г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от
КТ с №10388213018194 от 26.10.2021г., справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с №1038822305618/06.04.2022г. и Заповед
№ 001/01.04.2022г. за прекратяване на трудов договор № 009/26.10.2021г./, се
установява, че в периода от 23.10.2021 г. до 31.03.2022 г. Т. К. и „РОСА-
ТРАНС“ ООД са се намирали в трудово правоотношение, като ищецът е
заемал длъжността „Шофьор, тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона“ в
предприятието на ответника. Трудовото правоотношение е прекратено на осн.
чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ със Заповед № 001/01.04.2022г., считано от същата
дата.
От приложените по делото Трудов договор №009 от 26.10.2021г.,разпечатка
от банковата сметка на ищеца и 10 бр. преводи на заданията за работа през
месец март 2022г., се установява, че ищецът е бил назначен на 8 часов
работен ден с месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лв.
Работникът е извършвал превози на товари на територията на Белгия и
Нидерландия в периода от 01.03.2022г. до 31.03.2022г. и съгласно договорка
между страните е следвало да получава освен основното си трудово
възнаграждение и по 75 евро на ден като командировъчни пари.
За изясняване на обстоятелствата са допуснати съдебно – техническа и
съдебно-счетоводна експертиза, изготвени съответно от в.л. инж. Н. В. и в.л.
М. В..
От приетото по делото експертно заключение с вх.№13102/19.12.2023г.
изготвено от в.л. инж. Н. В. се установява, че за периода от 01.03.2022г. до
31.03.2022г. автомобил марка „МАН“ с регистрационен № КН****С с
ремарке, управляван от ищеца Т. К. е пребивавал на територията на Кралство
Белгия и Кралство Нидерландия. Вещото лице е установило, че няма данни
ищецът да е работил през неработните дни ( събота и неделя) на съответния
месец Март.
По делото е прието и експ.заключение с вх.№ 2943/11.03.2024г., изготвено
от в.л. М. В., съгласно което от представените от счетоводството на ответното
дружество данни и документи: Заповед за командировка от 01.03.2022г.,
лицето Т. К. е бил командирован в страни от ЕС за периода от 01.03.2022г. до
29.03.2022г.- общо 29 дни по 75 евро командировъчни дневни пари т.е. в общ
размер на 2 175 евро или 4253, 93 лв. Вещото лице е констатирало, че няма
данни дължимата сума да е платена на работника.
2
В открито съдебно заседание е разпитан свидетеля Бр. Зл. – съсед на
ищеца. Свидетелят потвърждава, че ищецът е извършвал трудова дейност
като шофьор на камион в ответното дружество. Сочи, че същият е пътувал в
Б. и Х.. Твърди се, по данни от ищеца, че работодателят не е изплатил на Т. К.
дължима заплата.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи.
Настоящият състав намира, с оглед доводите в исковата молба, че е
сезиран с искове с правно основание чл.215 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.215 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД:
За да бъде уважен предявения иск, в съдебното производство следва да се
установи кумулативното наличие на следните предпоставки - страните да са
се намирали в трудово правоотношение през съответния период;
работникът/служителят да е престирал труд; и работодателят да не е
изпълнил задължението си за заплащане на трудовото възнаграждение на
работника/служителя за положения от него труд.
От представеното в хода на производството трудово досие на работника се
установи, че Т. К. не е подписал трудовия договор, с който е назначен на
работа в ответното дружество, както и заповедта за неговото прекратяване.
Въпреки това сочените документи са представени и регистрирани в
съответната териториална дирекция на НАП.
Съгласно практиката ВКС, отразена в решение № 467/31.01.2014 г. по гр. д.
№ 2392/2013 г., IV г. о. като се има предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 2 КТ
работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя,
преди да му предостави екземпляр от подписания трудов договор и копие от
уведомлението до НАП, но ако той в нарушение на закона го допусне до
работа и работникът положи труд, отношенията във връзка с положения труд
до момента на обявяване на недействителността се уреждат както при
действителен трудов договор, ако работникът е бил добросъвестен – чл. 75,
ал. 1 КТ. Добросъвестността по смисъла на цитираната разпоредба е различна
от добросъвестността по чл. 8 КТ и се изразява в незнание от страна на
работника или служителя на опорочаващите правоотношението факти, като
при спор в тежест на работодателя е да докаже недобросъвестността на
работника по несъмнен начин.
ВКС приема още, обявяване недействителността на трудовия договор може
да стане както в самостоятелен исков процес, така и във висящ исков процес
по трудов спор. От обявяването на недействителността се проявяват нейните
правни последици, но до този момент, ако работникът е бил добросъвестен,
отношенията се уреждат както при действителен трудов договор. Това
означава, че за времето през което е работил, работникът има право на
3
трудово възнаграждение, на платени годишни отпуски, респ. на обезщетения,
времето се зачита за трудов стаж.
В такъв случай, дори изискването за форма на трудовия договор да не е
спазено, отношенията между страните се уреждат както при действителен
трудов договор, доколкото е доказано (по несъмнен начин) количеството на
положения труд.
Освен това представените по делото доказателства установяват по
безсъмнен начин, че в изпълнение на задължението си по чл. 62, ал. 4 КТ и
чл. 1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. на Министъра на труда и социалната
политика, ответникът, в качеството си на работодател е уведомил
компетентната териториална дирекция на Националната агенция за
приходите за сключването и прекратяването на трудовия договор с ищеца с
оглед вписването им в регистъра на Националната агенция за приходите. Тези
факти обуславят безсъмнения извод, че между страните е бил сключен трудов
договор с начална дата 26.10.2021 г. и че между страните е съществувало
валидно трудово правоотношение до 31.03.2022 г., когато трудовият договор
е бил прекратен.
Нормата на чл. 215 от КТ предвижда, че при командироване работникът
или служителят има право да получи освен брутното си трудово
възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари в размери, определени
от Министерския съвет. Съгласно нормата на чл. 228, ал.2 от КТ размерът на
обезщетението по чл. 215 от КТ се прилага, доколкото в акт на Министерския
съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени
по-големи размери. При тълкуване съдържанието на посочените разпоредби
се налага изводът, че законодателят е предвидил размери на
командировъчните пари, под които работодателят не може да слиза при
изплащането им на работниците и това са тези, предвидени в приетия на
основание чл. 215 от КТ подзаконов нормативен акт, който за процесния
период е Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина
/НСКСЧ; приета с ПМС № 115 от 03.06.2004 г./. В чл. 31, ал.1 от НСКСЧ е
предвидено, че персоналът на сухоземните транспортни средства получава
командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни
рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3, а
именно – за шофьори при автомобилни превози – 27,00 евро при единична
езда и 21,00 евро на ден при двойна езда.
Видно от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза и
представените заповеди за командировка, страните са договорили заплащане
в размер на 75 евро дневни пари при командироване на ищеца в чужбина.
От гореизложеното съдът приема че през процесния период страните са
били обвързани от валидно трудово правоотношение, въпреки липсата на
подпис на ищеца върху трудовия договор, по силата на което ищецът е
изпълнявал длъжността „шофьор на товарен автомобил“.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-техническа експертиза,
4
ищецът е извършвал международен превоз в ЕС с автомобил марка „МАН“ с
peг. № КН 1945 ВС в 01.03.2022г. до 31.03.2022г.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено,
следващите се на ищеца дневни командировъчни пари за общо 29 дни, за
които няма данни да са заплатени на ищеца от работодателят му и настоящ
ответник, са в размер на по 75 евро дневни пари или общо 2175 евро или
4253, 93 лева. Върху тази сума се дължи и законна лихва до окончателното
плащане считано от 30.08.2023 година, както и лихва за забава за периода от
края на месеца, следващ месеца за който се дължи обезщетението до
30.08.2023 година в размер на 339.38 евро или 663.77 лева.
Работодателят е изпаднал в забава поради неизпълнение от края на месеца,
следващ месеца през които е възникнало задължението за плащане, поради
което се дължи и законната лихва върху неизплатените суми.
Всичко изложено обосновава основателността на предявените искове.
По разноските:
На основание чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК и чл. 359 от КТ ищецът е освободен
от заплащане на такси и разноски по производството. Същият претендира
направените от него разноски по производството за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, като представя представено
доказателство за заплащането му – Договор за правна защита и съдействие от
23.08.2023г.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на
Районен съд - Кюстендил на основание чл. 78, ал.6, във вр. с чл. 71, ал.1 от
ГПК, във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, държавна такса в общ размер на 220,15 лв. за предявени
искове по чл. 215, ал.1 от КТ, във вр.с. чл.86 от ЗЗД, а на основание чл. 78,
ал.6 във вр. чл. 71, ал.1, изр.1, предл.2 от ГПК – и сумата в общ размер на
580,80 лева, представляваща разноски от бюджета на съда за възнаграждения
на вещите лица по назначените съдебно-счетоводна и съдебно- техническа
експертизи.
По обжалваемостта:
Настоящото решение подлежи на обжалване от ответното дружество в
двуседмичен срок, считано от връчването му, с въззивна жалба, подадена чрез
Районен съд – Кюстендил и адресирана до Окръжен съд – Кюстендил.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „РОСА-ТРАНС“ООД,ЕИК *****,седалище и адрес на
управление на дейността гр.К.,ул.“Ч.“№ **,ет.*,ап.№ * ДА ЗАПЛАТИ на Т.
5
К.,ЕГН ********** от гр.С., ул.“Св.“ №**, вх.*, ет.*,съдебен адрес-гр.К.,
ул.“Г.“№ **, сумата сумата от 2175 /две хиляди сто седемдесет и пет/ евра
или левовата им равностойност в размер на 4253,93 /четири хиляди двеста
петдесет и три и деветдесет и три/ лева, представляващи командировъчни
суми за периода от 01.03.2022 год. до 31.03.2022 год. в чужбина ,ведно със
мораторна лихва върху главницата, считано от 01.04.2022 г. до 30.08.2023
год. в размер 339.38 / триста тридесет и девет и тридесет и осем/ евра или
левовата им равностойност в размерна 663,77 /шестстотин шестдесет три и
седемдесет и седем /лева ,както и законната лихва върху главницата,считано
от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „РОСА-ТРАНС“ООД,ЕИК *********,седалище и адрес на
управление на дейността гр.К.,ул.“Ч.“№ **,ет.*,ап.№* ДА ЗАПЛАТИ на Т.
К.,ЕГН ********** от гр.С., ул.“Св.“№**, вх.*, ет.*,съдебен адрес-
гр.Кюстендил, ул.“Гороцветна“№ 35, сумата в размер на 400 /четиристотин/
лева, представляващи сторени в производството съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „РОСА-ТРАНС“ООД,ЕИК *****5,седалище и адрес на
управление на дейността гр.К.,ул.“Ч.“№ **,ет.*,ап.№ * ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Кюстендил
държавна такса за уважените искове в размер на 220,15/ двеста и двадесет и
петнадесет/лева, както и 580,80 /петстотин и осемдесет и осемдесет/ лева
възнаграждения на вещите лица по назначените съдебно-счетоводна и
съдебно-техническа експертизи.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кюстендилски Окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6