Р
E Ш
Е Н И Е
№ 3699/13.08.2018 г.
гр. В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІI състав, в публично заседание на двадесети юли две хиляди и осемнадесета година в
състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря СВЕТЛАНА
ГЕОРГИЕВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2399/2018 г.
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искови
претенции с правна квалификация чл. 422 ГПК във връзка с чл. 213 КЗ /отм./ на
основание § 22 от КЗ и с правна квалификация чл. 422 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД, предявени от „Д. О. З.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** Б
срещу Т.Я.Я., ЕГН **********, с адрес: *** с искане
да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 8420,87 лева, представляваща заплатено застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди на „А. А4 кабриолет“, рег. № * по силата на договор за застраховка „К.+“ в размер на 8405,87 лева и разноски по
ликвидация на щета в размер на 15 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 12.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 3389,21 лева, представляваща дължима лихва за забава,
изчислена върху главницата от 8420,87 лева, дължима за периода 26.09.2013 г. до
11.09.2017 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № * г. по описа на Районен съд, град В..
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Между ищеца и Данаил Пламенов Иринков
е сключен договор за застраховка „Каско+“ относно
л.а. „А. А* к.“, с рег. № *. Застрахователният договор е със срок на
валидност от 15.07.2011 г. до 14.07.2012 г. На 05.09.2011 г. ответникът
извършил умишлен палеж на горепосочения л.а., който бил паркиран в град В., ул. „Д-р Ж.“ до бл. 21. На 07.09.2011 г. застрахования
собственик е подал до застрахователя уведомление за щета, по което е образувана
преписка № *. По случая относно
извършения палеж е образувано ДП № * г. по описа на Второ РПУ. Материалите по
горепосоченото досъдебно производство ведно с изготвения обвинителен акт са
внесени в Окръжен съд, град В., където е образувано НОХД № * г., което е приключило с влязла в сила
законна присъда срещу Т.Я.Я.. Ответникът е признат за
виновен за извършения от него палеж на процесния
автомобил. Въз основа на осъществения палеж са настъпили средните увреждания по
процесния автомобил блок на превключвател на стъклоподемник на предна лява врата; - сгъваем таван
/гюрук/;- преден десен калник;- преден капак; - предна дясна колона; - рамка на
челно стъкло; - дясна декоративна решетка на челно стъкло; - лява декоративна
решетка на челно стъкло; - рамо на дясна стъклочистачка; - рамо на лява
стъклочистачка; - вътрешна част на преден капак; - лява дюза на стъклоумивател; -кутия с филтър на климатик;
- кутия ЕБ двигател; - сноп кабели за дюзи; - тръбопровод до дюзи; - челно
стъкло; - резервоар на главен спирачен цилиндър; - лайсни на лява дясна
колонки; - горна декоративна лайсна на челно стъкло; - предна дясна седалка; -
предна лява седалка; - подлакътник на предна лява
врата; - 2 бр. закопчалки на колани; -декоративен панел на арматурно табло; -
тапицерия на предна дясна врата; - бутон за управление на гюрук.
Застрахователното обезщетение, което е изплатено на собственика на автомобила,
от страна на ищеца, въз основа на изготвена експертна оценка за нанесени
увреждания, е в размер на 8405, 87 лева. Извършени са и за ликвидационни
разноски, в размер на 15 лева. На ответника са изпратени и три регресни покани, с които е направено искане да се заплати претендираната сума от ищеца в общ размер от 8420,87 лева.
Същите са се върнали с отбелязване „пратката не е потърсена от получателя“. Претедираната лихва за забава е в размер на 3389,21 лева,
за периода 26.09.2013 г. /деня, след изтичането на петнадесет дневния срок след
изпращане на третата регресна покана/ до датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК. Моли за уважаване на исковите
претенции и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който
ответникът изразя становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.
Прави възражение за изтекла погасителна давност като се позовава на чл. 111, ал. 1, буква Б от ЗЗД,
във връзка с раздел 1, т. 12 и т. 13 от представените от ищеца ОУ.
Застрахователното събитие е настъпило на 05.09.2011 г., поради което счита, че
давността е изтекла на 05.09.2014 г. Твърди, че регресна
покана не е получавана, нито е получавал извести за доставяне от пощата.
Посочва, че присъдата почива на косвени доказателства, от които не може да се
направи еднозначен извод, че ответникът е автор на извършеното престъпление.
Моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът констатира следното от фактическа
страна:
От приобщеното НОХД № * г. по описа на Окръжен съд, град В.
се установява, че подсъдимият Т.Я.Я., ЕГН **********
е признат за виновен в това, че на 05.09.2011 г. в гр. В., запалил лек
автомобил „Ауди А-4” кабрио с рег. № *, на значителна стойност - 28 160
лева, собственост на Д.Пл.И., като е имало опасност пожара да се
разпростре и върху друго такова имущество със значителна стойност, а именно лек
автомобил марка „Ауди А-4" с рег. № *, на стойност 3 420 лева, поради
което и на основание чл.330 ал.2, т.2 вр. чл.55 ал.1
т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година,
изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Постановената
осъдителна присъда е потвърдена с решение № * г. по ВНОХД № * г. по описа на Апелативен съд, град
В..
Приета като писмено доказателство по делото е
застрахователна полица № * г., от която се установява, че
между Д.Пл.И. и „Д. – О.з.“ ЕАД е сключена автомобилна
застраховка „Каско“ по отношение на л.а. „Ауди“ А4
кабриолет с рег. № *, със срок на валидност от 15.07.2011 г. до 14.07.2012
г. Видно от сметка № * г. е, че застрахователната премия е
заплатена в цялост за целия срок на договора.
Като писмено доказателство по делото е прието
уведомление за щета № * г., депозирано от Д.Пл.Ир. в което същият уведомява
застрахователя, че на 05.09.2011 г. по отношение на собствения му лек автомобил
е извършен палеж като са възникнали щети, които последният изброява. Представени
и приети са писмени документи – свидетлство за рег.
част 1, от която се установява, че л.а. „Ауди“ А4 с рег. № * е собственост на Ир.
От приетите като писмени доказателства по делото във
връзка със заведената щета № * – опис на уврежданията; опис –
заключение и калкулация по щета, се установява, че по лекия автомобил са
констатирани следните увреждания - блок на превключвател на стъклоподемник на предна
лява врата; - сгъваем таван /гюрук/;- преден десен калник;- преден капак; -
предна дясна колона; - рамка на челно стъкло; - дясна декоративна решетка на
челно стъкло; - лява декоративна решетка на челно стъкло; - рамо на дясна
стъклочистачка; - рамо на лява стъклочистачка; - вътрешна част на преден капак;
- лява дюза на стъклоумивател; -кутия с филтър на климатик; - кутия ЕБ двигател; - сноп кабели за дюзи; -
тръбопровод до дюзи; - челно стъкло; - резервоар на главен спирачен цилиндър; -
лайсни на лява дясна колонки; - горна декоративна лайсна на челно стъкло; -
предна дясна седалка; - предна лява седалка; - подлакътник
на предна лява врата; - 2 бр. закопчалки на колани; -декоративен панел на
арматурно табло; - тапицерия на предна дясна врата; - бутон за управление на гюрук.
Определеното от застрахователя обезщетение по експертна оценка е в размер на
8405,87 лева. От ликвидационен акт от 03.01.2013 г., изготвен от застрахователя
се установява, че са одобрени ликвидационните разноски в размер на 8405,87 лева
като е разпоредено същите да се заплатят на
застрахованото лице по банковата му сметка. От представените извлечения от
08.01.2013 г. се установява, че горепосочената сума е преведена по банковата
сметка на Д. Пл. Ир.
Представени и приети по делото са три регресни
покани от 08.10.2012 г.; 11.07.2013 г. и 22.08.2013 г., изпратени от ищеца до
ответника на адрес: град В., Св. Св. Константин и Елена № 75, които са се
върнали на подателя с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя.
Приета по делото е и съдебно техническа експертиза, която съдът цени като
компетентно изготвена и съответстваща на останалия събран по делото доказателствен материал. От заключението на вещото лице се
установява, че е налице причинно следствена връзка между пожара и описаните
вреди. По изчислителен път е отразено, че общата сума за претенцията възлиза на
8561,20 лева. Изплатеното обезщетение възлиза на 8405,87 лева и съответства на
нужните минимални средства за отстраняване на нанесените повреди с нови части в
договориран посочен от застрахователя сервиз. Вещото лице посочва, че 15 лева
за ликвидация на преписката по щетата, в т.ч. за оглед и експертиза, следва да
се приемат, че съответстват на минимално допустимата граница на обичайните
такива за този му вид разноски при ликвидационна преписка.
Исковите претенции по реда на чл. 422 ГПК са предявени в законоустановения едномесечен срок, поради което се явяват
допустими, поради което подлежат на разглеждане на същество.
Въз основа
на гореизложената фактическа обстановка, съдът констатира следното от правна
страна:
По предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК
във връзка с чл. 213 КЗ /отм./ на основание § 22 от КЗ и с правно основание чл.
422 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД ищецът дължи доказване на твърдените от него
факти, а именно: фактът на настъпилото застрахователно събитие; наличие на
валидно застрахователно правоотношение; настъпването на имуществените вреди;
причинно-следствена връзка между пожара и вредоносния резултат; заплащане на
сумите по застрахователното обезщетение и изпадане на ответника в забава.
Нормата на чл. 213 КЗ /отм./ сочи, че застрахователя
по имуществена застраховка, който е заплатил застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования и може да получи
заплатеното застрахователно обезщетение от виновното лице.
В настоящия случай следва да се съобрази разпоредбата
на чл. 300 от ГПК. С оглед влязлата в сила присъда по НОХД № * г. по описа на Окръжен съд, град В.,
с която ответникът е признат за виновен в това, че на 05.09.2011 г. в гр. В.,
запалил лек автомобил „Ауди А-4” кабрио с рег. № *, на значителна стойност - 28 160
лева, собственост на Д. Пл.Ир., е изключена преценката относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и вината на дееца. Постановената и влязла в сила присъда е задължителна за
гражданския съд, поради което настоящият състав приема за установени деянието
/извършеният палеж/, противоправността на последното
/опожаряването на чужда собственост/ и вината на дееца – настоящ ответник, като
елементи от престъпния състав. С оглед
гореизложените мотиви неоснователни са твърденията на ответника, че същият не е
автор на деянието, доколкото е налице влязла в сила присъда, с която настоящият
състав е обвързан, аргумент от чл. 300 ГПК.
От съвкупния анализ на събраните писмени доказателства
и приетата по делото СТЕ, която съдът цени като компетентно изготвена се
установява по безспорен начин фактът на настъпване на застрахователно събитие -
палеж на процесния
автомобил, извършен от ответника – Т.Я.Я.,
настъпилите увреждания по застрахования л.а., както и обстоятелството, че последните
са в причинно – следствена връзка с реализирания пожар. Доказва се от приетите
писмени доказателства и наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „К.", съгласно сключения между ищеца в настоящото
производство и собственика на увредения процесен
автомобил договор за застраховка „К.“, както и че
застрахователят по същата е заплатил застрахователното обезщетение на Ир. /собственик на
застрахования лек автомобил/ поради настъпилото застрахователно събитие на
05.09.2011 г. в размер на 8405,87 лева, поради което се е суброгирал
в правата на застрахования. Правото на застрахователя да встъпи в правата на
застрахования срещу третото лице, произтича от самия закон. Ищецът има право да
получи и обезщетение за направените обичайни разноски за определяне на щетата,
които в настоящия случай възлизат на 15 лева. Ето защо, регресното
вземане за платено застрахователно обезщетение и обичайните разноски за
определянето му възлиза на сумата в общ размер – 8420,87 лв. /8405,87 лв. +
15,00 лв./.
С оглед гореизложеното, предявената главна
искова претенция се явява доказана по основание и размер, поради което подлежи
на уважаване в цялост. Съдът следва да се произнесе по въведеното в условията
на евентуалност от страна на ответника възражение за изтекла погасителна
давност. Ответникът се позовава на общите условия на застрахователния договор,
сключен между ищеца и увредения собственик на автомобила. Възражението на
ответника се явява неоснователно, доколкото облигационното правоотношение
възникнало между застрахователя и застрахованото лице не обвързва делинквента, причинител на застрахователно събитие. Освен
това и правото на застрахователя, изплатил обезщетението на правоимащото
лице по силата на застраховката, да иска платеното от деликвента,
представлява регресно право, а правото да встъпи във
всички права, които застрахованият има срещу третото лице е суброгационно
право, т.е. несъщинско застрахователно право. Основанието за регресните суброгационни искове,
които застрахователят предявява, не е застрахователното правоотношение, а
фактът на изплащане на сумите на правоимащите лица по
силата на застраховката и на произтичащото от закона право на регрес - чл. 213,
ал. 1 КЗ /отм./. Поради това не се прилага специалната давност, с начало
настъпване на застрахователното събитие, а общата 5-годишна погасителна давност
по чл. 110 ЗЗД, която тече от възникването и изискуемостта на суброгационното вземане, считано от изплащане на
застрахователното обезщетение. В този смисъл е и константната практика на ВКС,
напр. ПП на ВС № 7/1978 г., т. 14, Решение № 173/30.10.2009 г. по т.д. 455/09
г., ВКС, II т.о., Решение № 53/16.07.2009 г. по т.д. 356/08 г., ВКС, I т.о. и
др.
С оглед гореизложените мотиви, в настоящия
случай 5 годишната давност тече от 08.01.2013 г. Искът с правно основание чл.
422 ГПК във връзка с чл. 213 КЗ /отм./ на основание § 22 от КЗ се смята
предявен от датата на подаване на заявлението в съда – 12.09.2017 г., поради
което петгодишната давност не е изтекла. Водим от горното, следва изводът, че
главната искова претенция подлежи на уважаване.
Претенцията за заплащане на мораторната лихва с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата
при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на законната лихва
е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се присъжда върху
признатата за основателна претенция за главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. По отношение на момента, от който делинквента
изпада в забава спрямо застрахователя при наличие на основанията по чл.213 КЗ (отм.), съдебната
практика приема, че е нужна покана. При регресния иск
правата на суброгиралия се са обусловени от
направеното плащане, поради което за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана за изпълнение съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл решение
№ 18 от 22.03.2017 г. по т. д. № 1935/2015 г., ІІ Т.О., ВКС и решение № 86 от
10.07.2012 г. по т. д. № 467/2011 г., І Т.О., ВКС.
В настоящия случай се установява, че са изпратени три регресни покани, но и трите са се върнали с отбелязване
„непотърсени. Съгласно константната съдебна практика, при изпратено препоръчано
писмо, върнато от «Български пощи» с отметка «непотърсено», се приема, че
писмото реално не е получено. Законът не предвижда при връчване чрез пощите или
чрез куриерска служба при ненамиране на адресата лицето да се счита за редовно
уведомено. При този начин на връчване в чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Общите правила,
приети на основание чл. 36, ал. 2 Закона за пощенските съобщения е предвидено
удостоверяването на връчването както следва: 1/ пратката да е доставена на
адреса на получателя срещу подпис или 2/ на пълнолетен член на домакинството на
получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за самоличност.
Пощенският оператор на осн. чл. 5, ал. 3 от Общите
правила удостоверява, че пратката не е доставена на адреса и е върната на
подателя, ако при посещението на адреса не е била предадена. Общите правила и
чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските съобщения не въвеждат фикция, че при
липса на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на
пощенския оператор по чл. 5, ал. 3 от Общите правила, пратката ще се счита за
доставена на получателя. Удостоверителното изявление на пощенския оператор за
отсъствието от адреса и за неявяването в пощенската служба по чл. 5, ал. 3 от
Общите правила не презюмира недобросъвестното
поведение на получателя (например укриване или отказ за получаване или узнаване
на съдържанието на съобщението), тъй като последният не е страна по договора
между подателя и пощенския оператор. В този смисъл решение № 208 от 9.02.2018
г. на ВКС по т. д. № 394/2017 г., I т. о., ТК; решение № 211 от 9.02.2017 г. на
ВКС по т. д. № 3329/2015 г., I т. о., ТК и решение № 148 от 2.12.2016 г. на ВКС
по т. д. № 2072/2015 г., I т. о., ТК.
С оглед гореизложеното следва, че изпратените
регресни покани до ответника не са били връчени на
последния, поради което същият не е поставен в забава, поради което акцесорната искова претенция подлежи на отхвърляне.
По отношение
на разноските:
Двете страни
в производството са поискали присъждане на сторените съдебни разноски. С оглед
изхода на производството и двете имат право на такива на основание чл. 78, ал.
1 и чл. 78, ал.3 ГПК. Ищецът претендира заплащане на следните суми: 876 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение; 236,19 лева – заплатена държавна такса за
образуване на исковото производство; 236,21 лева – заплатена държавна такса за
образуване на заповедното производство; 876 лева – заплатен адвокатски хонорар
в заповедното производство и 437 лева – заплатен депозит за изготвяне на СТЕ.
Ответникът от своя страна претендира сумата от 900 лева, представляваща
заплатен адвокатски хонорар. С оглед гореизложеното и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски в размер на 1104,61
лева, съобразно уважената част от исковете, а на основание чл. 78, ал.3 ГПК в
тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер на 258,28 лева, съобразно
отхвърлената част от исковете. За заповедното производство в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноски в размер на 793,03 лева, съобразно
уважената част от исковете.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422 ГПК във връзка с § 22 КЗ във връзка с чл. 213 КЗ /отм./, в отношенията между „Д. О. З.“ ЕАД,
ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:*** Б и Т.Я.Я., ЕГН **********,
с адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8420,87 лева,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди на „Ауди А4 кабриолет“, рег. № * по силата на договор за застраховка
„Каско+“ в размер на 8405,87 лева и разноски по
ликвидация на щета в размер на 15 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 12.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, за
която сума има издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ * г. по описа
на Районен съд, град В..
ОТХВЪРЛЯ предявената от „Д. О. З.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:*** Б срещу Т.Я.Я., ЕГН **********, с
адрес: ***, с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 86 ЗЗД с искане да се
признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 3389,21 лева, представляваща дължима лихва за забава, изчислена
върху главницата от 8420,87 лева, дължима за периода 26.09.2013 г. до
11.09.2017 г., за която сума има издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № * г. по описа на Районен съд, град В..
ОСЪЖДА Т.Я.Я.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Д. О. З.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:*** Б сумата от 1104,61 лева, представляваща сторени разноски в
исковото производство съобразно уважената част от исковите претенции, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Т.Я.Я.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Д. О. З.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:*** Б сумата от 793,03 лева, представляваща сторени разноски в
заповедното производство съобразно уважената част от исковите претенции, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Д. О. З.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:*** Б да заплати на Т.Я.Я., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 258,28 лева, представляваща сторени разноски в исковото
производство съобразно отхвърлената част от исковите претенции, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд, град В. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: