№ 203
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:М. Д. Кавракова Аршева
Петър В.. Сантиров
при участието на секретаря Снежана Н. Колева Маринова
в присъствието на прокурора М. Б. С.
като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241100605470 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 25.03.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 10506/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 94-ти състав, подсъдимата С. П. Т. е
призната за невиновна в това на 23.07.2020 г. около 9:50 часа в гр. София при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Тойота“, модел
„Ярис“, рег. № ******* по бул. „Проф. Александър Танев“, с посока на движение от
ул. „Филип Аврамов“ към ул. „д-р Атанас Москов“ в района срещу магазин „Лидл“ на
пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка „М 8.1“ и с пътен знак „Д 17“, да е
нарушила правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 119, ал. 1 от
ЗДвП, а именно: „При приближаване на пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, като не
спряла управлявания от нея автомобил и не пропуснала преминаващата по
пешеходната пътека отдясно наляво по посоката на движение на автомобила
пешеходка М. Т. Г., реализирала пътно-транспортно произшествие с нея, като ударила
пешеходката Г. с предната централна част на автомобила и по непредпазливост й
причинила средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се в
счупване на лъчевата кост на дясната предмишница, което реализира медико-
биологичния признак трайно затруднение движенията на десния горен крайник за срок
повече от 30 дни, и счупване на лявата ключица, което е довело до трайно затруднение
движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни, като деянието е
извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл. 304 от НПК е
оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3,
пр. последно, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
1
С присъдата на основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото
разноски са оставени за сметка на държавата.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил въззивен протест от
прокурор при Софийска районна прокуратура с оплаквания, че постановеният съдебен
акт е неправилен и първоинстанционният съд незаконосъобразно е оправдал подс. С. Т.
по повдигнатото й обвинение. В допълнително изложение към протеста се изтъква, че
мотивите са неясни от гледна точка на приетата фактология и правните изводи. Прави
се искане да бъде постановен осъдителен съдебен акт – такъв по първоначалното
обвинение и приети за нарушени правила за движение по пътищата от СРП или за
тези, посочени от СРС, за което се поддържа, че не съществува процесуално
ограничение.
В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание
въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на
подсъдимата, на свидетели и на вещи лица.
В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция представителят
на Софийска градска прокуратура счита първоинстанционната присъда за неправилна,
с оглед на което прави искане за нейната отмяна и постановяване на осъдителен
спрямо подсъдимата съдебен акт. Възразява срещу приетото от СРС, че подсъдимата
не е имала задължение да спре и да пропусне преминаващата по пешеходната пътека
Г., предвид приетото от първия съд, че произшествието е настъпило именно на
пешеходната пътека. Посочва, се първостепенният съд неправилно е определил
нарушението на ЗДвП, като счита, че подсъдимата е нарушила разпоредбата на чл. 119,
ал. 1 от ЗДвП.
Повереникът на частната обвинителка М. Г. – адв. Д.а, счита, че подсъдимата
неправилно е оправдана по повдигнатото й обвинение и прави искане за
постановяване на справедлива присъда.
Защитникът на подс. С. Т. пледира за потвърждаване на атакуваната присъда
като правилна. Прави анализ на събраните по делото доказателства и излага
фактическата обстановка по делото. Поддържа, че подсъдимата не е нарушила чл. 119,
ал. 1 от ЗДвП, нито чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП в каквато насока са мотивите на СРС,
а пешеходката е нарушила чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, предприемайки внезапно и без да
се огледа пресичане на пътното платно.
В своя защита подс. С. Т. поддържа казаното от защитника си, а в последната
си дума моли за потвърждаване на присъда на СРС.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивния протест и допълнението към него, както и тези, изложени
в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.
Протестът е подаден в законоустановения срок от надлежно легитимирана
страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е
допустим.
Разгледан по същество протестът е неоснователен.
Подсъдимата С. П. Т. е родена на ******* г. в с. Белчин, българка, български
гражданин, неосъждана, омъжена, със средно образование, пенсионер.
Подс. С. Т. е правоспособен водач на МПС, като към 23.07.2020 г. притежава
СУМПС № *********, категория В и АМ, валидно до 19.04.2028 г., на отчет в гр.
София. Към юли 2020 г. подсъдимата заемала длъжността „старши пожарникар“ в
РСПБЗН – Самоков към РСПБЗН – София.
2
На 23.07.2020 г. около 09:50 часа в гр. София подс. С. Т. управлявала
собствения си лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, peг. № ******* по бул.
„Проф. Александър Танев“ с посока на движение от ул. „Филип Аврамов“ към ул. „д-р
Атанас Москов“. Платното за движение на бул. „Проф. Александър Танев“ се състояло
от две пътни ленти – по една, предназначена за движение във всяка посока, всяка с
ширина 4,5 метра, като двете пътни ленти били разделени от надлъжна пътна
маркировка, тип „М1“ – „единична непрекъсната линия“. Времето било слънчево, с
добра видимост, а пътната асфалтова настилка била суха, без неравности, дупки и
посипаности.
Подс. С. Т. приближила пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М
8.1 от ППЗДвП и пътен знак Д17 от ППЗДвП, която се намирала на бул. „Проф.
Александър Танев“ в района срещу магазин „Лидл“. На мястото на пешеходната
пътека била създадена и изкуствена неравност на платното за движение. Пред
подсъдимата се движел друг автомобил, който спрял непосредствено преди
пешеходната пътека, за да пропусне преминаващи пешеходци. Подсъдимата също
преустановила движението на управляваното от нея превозно средство. След
преминаването на пешеходците, автомобилът, който бил пред този на подсъдимата,
потеглил, преминал през пешеходната пътека и продължил движението си. В
обратната на подсъдимата посока за движение св. И.И. управлявал автобус на масовия
градски транспорт, обслужващ линия № 76, който се движел по бул. „Проф.
Александър Танев“ от бул. „Околовръстен път“ към центъра на гр. София. Зад него се
движел лек автомобил, в който на предната пасажерска седалка пътувала св. И.Д..
В този момент св. М. Г., която се намирала под дърво на десния тротоар
спрямо посоката на движение на управлявания от подсъдимата автомобил, забелязала,
че автобусът, управляван от св. И., приближава към спирката на масовия градски
транспорт, която се намирала от другата страна на булеварда. Тогава св. Г. се затичала
по тротоара по посока към пешеходната пътека, за да пресече и да успее да се качи на
приближаващия автобус. Св. И. възприел тичащата Г. и преустановил движението на
автобуса непосредствено преди пешеходната пътека, за да я пропусне. Св. Д. също
насочила вниманието си към Г., тъй като й направило впечатление, че тича.
Подс. С. Т. обаче не видяла св. Г., която в този момент се намирала на десния
тротоар на булеварда спрямо посока на движение на подсъдимата – на около 2,2 метра
от платното за движение, и тичала към пешеходната пътека със скорост около 6-7 км/ч,
и привела автомобила в движение, като се движела на първа предавка със скорост от
около 12 - 13 км/ч. Св. Г., тичайки, навлязла на пешеходната пътека отдясно наляво
спрямо посоката на движение на подсъдимата, леко косо спрямо положението на
автомобила й. Подсъдимата продължила да не възприема тичащата св. Г., с оглед на
което не намалила скоростта си на движение, нито предприела аварийно спиране.
Настъпил удар между предната част на управлявания от подс. С. Т. лек
автомобил и св. М. Г. на около 1, 9 метра вляво от десния край на платното за
движение спрямо посоката на превозното средство върху пешеходната пътека на бул.
„Проф. Александър Танев“. Вследствие на удара Г. се завъртяла обратно на
часовниковата стрелка, гледано отгоре, подпряла се с дясната си длан на предния капак
на автомобила, продължила движението си през лявата част на капака и паднала от
лявата страна на превозното средство. При скоростта на движение на автомобила в
момента на удара от 12-13 км/ч опасната зона на спиране възлизала на 5 метра.
Отстоянието на предната част на автомобила до мястото на удара към момента на
навлизане на св. Г. на платното за движение е около 2,85 метра.
Подс. С. Т. преустановила движението на автомобила на около 5 метра след
мястото на удара. След това слязла и се приближила до св. М. Г., която в този момент
3
се намирала на земята. Подсъдимата помогнала на св. Г. да седне и й дала да пие вода.
Около пострадалата се събрали и други преминаващи, които подали сигнали на спешен
телефон 112.
На подадените сигнали се отзовали полицейски служители при Отдел „Пътна
полиция“ към СДВР – свидетелите С.К. и В.В. Пристигнал и медицински екип на
„Бърза помощ“, който откарал св. Г. в УМБАЛ „Света Анна“ АД - гр. София, където й
била оказана медицинска помощ.
В резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие св. М. Г.
получила следните травматични увреждания: счупване на дясната лъчева кост (на
дясната предмишница) на типично място, счупване на лява клавикула (лявата
ключица) до гръдната кост, разкъсно-контузна рана на главата тепмопопариетално
вляво, мозъчно сътресение и навяхване на шията.
На 27.07.2020 г. на пострадалата Г. била извършена мануална репозиция на
фрактурата на дисталния радиус вдясно и била поставена гипсова имобилизация.
За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следните
обективно съществуващи и относими към предмета на делото доказателства и
доказателствени средства: гласните доказателствени средства чрез обясненията на
подсъдимата С. П. Т. (л. 58-59, 113 от съд. д.) и показанията на свидетелите М. Т. Г. (л.
59-61 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л.
42 от ДП – том 1 в частта относно годината и на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2
от НПК – л. 42 от ДП – том 1 в частта относно това дали е усетила удар), С.Т.К. (л. 61-
63 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 37 от
ДП – том 1 в цялост), И.И. И. (л. 63-64 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал.
4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК – л. 34 от ДП – том 1 в частта относно точния час на деянието),
Ю.Д.Д. (л. 65 от съд. д.), И.Д. Д. (л. 66-67 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 32 от ДП – том 1 в частта относно цвят, марка,
модел и регистрационен номер на автомобила и на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр.
2 от НПК – л. 32 от ДП – том 1 – първите три изречения от стр. 2 от протокола за
разпит), В.Р.В. (л. 68 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2,
пр. 2 от НПК – л. 36 от ДП – том 1 в цялост), Ч.П.Т. (л. 86-87 от съд. д.); писмените
доказателства и доказателствени средства: епикриза на М. Т. Г. от 27.07.2020 г. (л.
3-4 от ДП – том 1), епикриза № 541 на М. Т. Г. от 23.07.2020 г. (л. 5-6 от ДП – том 1),
писмо от 14.10.2020 г. от Дирекция „Национална система 112“ към Районен център 112
София (л. 89 от ДП – том 1), копие на документи от Център за спешна медицинска
помощ София (л. 112 от ДП – том 1), копие на фиш за спешна медицинска помощ (л.
113 от ДП – том 1), писмо от Отдел „Пътна полиция“ към СДВР от 21.10.2020 г. с
приложени копия на документи (л. 114-120 от ДП – том 1), писмо от 20.04.2021 г. от ЗК
„Лев Инс“ АД (л. 125 от ДП – том 1), справка за съдимост на подс. С. Т. (л. 58 от ДП –
том 2, л. 40, 76, 132 от съд. д.), копие на справка за професионалния стаж и заеманите
длъжност в МВР от 23.12.2023 г. от Регионална дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ – София и акт за встъпване в длъжност т 16.02.2015 г. (л. 65 от
ДП – том 2), копие на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от
24.08.2021 г. (л. 66 от ДП – том 2), справка – картон на водача С. П. Т. (л. 10 от ДП –
том 5), справка от централна база на АИС – Регистрация на сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР – София (л. 95 от съд. д.), писмо от 08.02.2024 г. от управителя на „ТМ
Ауто“ ЕООД с приложени документи (л. 99-107 от съд. д.); веществено
доказателствено средство: 2 бр. оптични носители (л. 90, 130 от ДП – том 1); способи
на доказване: съдебномедицинска експертиза (л. 30-31 от ДП – том 1),
автотехническа експертиза (л. 44-53 от ДП – том 1), тройна автотехническа експертиза
(л. 55-68 от ДП – том 1), техническа експертиза по протокол № 130-Ф/2021 г. (л. 77-87
4
от ДП – том 1), комплексна медико и авотехническа експертиза (л. 23-50 от ДП – том
2).
Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните
доказателства, като е преценил същите както поотделно, така и в тяхната съвкупност и
е извел правилни фактически изводи. Не са допуснати логически грешки при оценката
на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305,
ал. 3 от НПК СРС е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е
обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си
констатации.
Правилно в основата на установените факти са поставени показанията на
свидетелите И.И. и И.Д., които са преки и случайни очевидци на процесните събития.
Показанията им съвкупно преценени и съпоставени с останалите доказателствени
източници, въззивният съд, подобно на първоинстанционния, цени като логически
последователни, хронологично подредени и изграждащи една безпротиворечива
картина на стеклите се събития. От изложеното от двамата свидетели се установяват
времето и мястото на процесния инцидент, както и действията на подс. С. Т. и на
пострадалата М. Г..
От показанията на св. И.И. се установява, че в първия момент, когато видял св.
М. Г., тя се намирала под дърво на срещуположния спрямо неговата посока тротоар,
обърнала се е и когато видяла управлявания от негов автобус, започнала да тича към
спирката, която била след пешеходната пътека, т.е. от другата страна на булеварда. Св.
И.Д. посочва, че първоначално е видяла св. М. Г., когато все още се намирала на
бордюра, в началото на пешеходната пътека, като й направила впечатление, защото
тичала. Според двамата свидетели Г. е навлязла на пешеходната пътека, тичайки, без
да се огледа, защото от другата страна на булеварда имало спирка и тя бързала за
автобуса, който в този момент наближавал. Свидетелите И. и Д. са категорични, че Г. е
тичала бързо още преди да стъпи на пешеходната пътека, когато се е ударила в
предната част на автомобила, управляван от подсъдимата, прехвърлила се през капака
на превозното средство и паднала непосредствено от лявата му страна. Св. Д.
категорично заявява, че пострадалата минала по диагонал отзад на автомобила,
движейки се от задната към предната му част, което кореспондира с изложеното от св.
И., че св. Г. преди да навлезе на платното за движение не се е намирала
непосредствено до пешеходната пътека, а била под дърво на тротоара. От изложеното
от свидетелите И. и Д. се установява, че ударът между автомобила на подсъдимата и
пострадалата е настъпил на процесната пешеходна пътека. Поради изложените
съображения настоящият съдебен състав не се довери на показанията на пострадалата
М. Г., че се е огледала преди да стъпи на пешеходната пътека, движейки се бавно и
спокойно, защото в този момент не приближавал автобус, и прие същите като опит да
омаловажи извършените от нея нарушения на правилата за движение по пътищата.
Показанията на свидетелите И.И. и И.Д. намират подкрепа в заключението на
изготвената на комплексна медико и автотехническа експертиза, като изготвилите го
вещи лица компетентно и обосновано са дали отговор на поставените въпроси, а
именно: установено е точното място на първоначален контакт при удара между
автомобила на подс. С. Т. и св. М. Г., скоростта на движение на автомобила и
пострадалата непосредствено преди удара, необходимото разстояние за спиране
(„опасна зона“) на автомобила, отстоянието на превозното средство до мястото на
удара към момента, в който пешеходката е навлязла на пътното платно, както и
механизмът на пътно-транспортното произшествие, който е описан подробно.
Изброената категория въпроси са включени в предмета на доказване по чл. 102, т. 1 от
НПК, които поради своето естество се обуславят от специални знания и предполагат
5
задължително назначаване на експертиза. За да ги кредитира напълно, районният съд
правилно е отчел от една страна, че вещите лица притежават специална компетентност
и познания за обстоятелствата от главния факт, а също и че са използвали целия
наличен доказателствен материал от досъдебното производство.
Въззивният съд анализира обясненията на подс. С. Т., отчитайки двойствената
им природа на гласно доказателствено средство, необвързано със задължение за
изясняване на истината, и на важно и ефективно средство за защита и ги кредитира в
частта, че когато е привела в движение автомобила си, пострадалата не е била стъпила
на пешеходната пътека, както и че в този момент погледът й е бил изцяло
съсредоточен в движението пред нея през панорамното предно стъкло. В останалата си
част въззивният съд, подобно на първостепенния, намира изложеното от подсъдимата,
че е чула шум от дясната задна част на автомобила си и че св. М. Г. не е преминавала
през предната част на превозното средство, като нейна защитна версия, която се
опровергава от показанията на свидетелите И. и Д., че ударът е настъпил в предната
част на автомобила, Г. се прехвърлила през капака му и паднала от лявата му страна и
заключението на КМАТЕ. Поради това районният съд обосновано не е кредитирал и
показанията на св. Ю.Д., че Г. се е ударила в задната част на автомобила на
подсъдимата и не е видял тя да се прехвърля през превозното средство. Механизмът
на произшествието се изяснява от експертното заключение на КМАТЕ, като вещите
лица са съпоставили констатираните при пострадалата увреждания и възможния
механизъм на получаването им с обективните находки, които се установяват от
изготвените фотоснимки – деформацията на предния капак на процесния автомобил и
петното от червена течност, установена до задното ляво колело на автомобила. От
експертното заключение се изяснява, че произшествието категорично е било
предотвратимо от техническа гледна точка от страна на подсъдимата, която е имала
техническа възможност да възприеме движещата се с бърза скорост по тротоара
пешеходка и да я пропусне, като не потегля, в случай, че тя стъпи на пешеходната
пътека. В тази връзка въззивният съд взе предвид и показанията на свидетелите И. и
Д., за които не е била налице пречка да възприемат тичащата Г. още преди да стъпи на
пешеходната пътека. След като е привела автомобила си в движение, макар и
движейки се с ниска скорост, ударът за подсъдимата е бил непредотвратим чрез
аварийно спиране.
В обобщение, приетата фактология относно движението на автомобила и
пострадалата, скоростта на придвижването им, мястото на удара и цялостния
механизъм на възникване на ПТП се очертава като единствено възможната от
логическата взаимовръзка на обективните факти.
От заключенията на КМАТЕ и СМЕ, които въззивният съд кредитира като
обективни и компетентно изготвени, се изясняват травматичните увреждания на
пострадалата М. Г., а именно счупване на дясната лъчева кост (на дясната
предмишница) на типично място, счупване на лява клавикула (лявата ключица) до
гръдната кост, разкъсно-контузна рана на главата тепмопопариетално вляво, мозъчно
сътресение и навяхване на шията. Счупването на лъчевата кост на дясната
предмишница реализирало медикобиологичния признак трайно затруднение
движенията на десния горен крайник за срок повече от тридесет дни. Счупването на
лявата ключица довело до трайно затруднение движенията на левия горен крайник за
срок повече от тридесет дни. Навявахването на шията, контузията на главата с
разкъсно-контузна рана и мозъчното сътресение, без пълна загуба на съзнанието,
реализирали медикобиологичния признак временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Обосновано СРС не е кредитирал заключенията на автотехническата
6
експертиза и тройната автотехническа експертиза, изготвени в хода на досъдебното
производство, а се е доверил на заключението на КМАТЕ, тъй като вещите лица,
изготвили последното, са взели предвид всички доказателствени материали,
съпоставяйки урежданията на пострадала със състоянието на процесния автомобил и
петното от червена течност непосредствено до лявата му задна част, установени от
приложените по делото фотоснимки. Към момента на изготвяне на АТЕ не са били
приобщени снимките на процесния автомобил, изготвени от групата за леки
пътнотранспортни произшествия, от които са видни разположението му на пътното
платно и самата пътна обстановка. При изготвянето на тройната АТЕ вещите лица не
са взели предвид показанията на свидетелите И. и Д., че при удара на автомобила с
пешеходката е настъпило леко носене/възкачване на тялото й на предния капак, а
вместо това са приели, че е налице изхвърляне на тялото напред след удара, което не
отговаря на обективната действителност.
Останалите доказателства не съдържат значими противоречия помежду си,
поради което не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за
противното от чл. 305, ал. 3 от НПК.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка, първоинстанционният
съдът правилно е извел правните си изводи, че не може да бъде ангажирана
наказателната отговорност на подс. С. Т. за извършено престъпление по чл. чл. 343, ал.
3, пр. последно, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
При преминаване през обозначена пешеходна пътека законодателят е въвел
задължение за пешеходците, прогласено в разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП –
да се съобразят с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната
скорост на движение. Въведена е и забрана за пешеходците внезапно да навлизат на
платното за движение – чл. 114, т. 1 от ЗДвП. В конкретния случай св. М. Г. не е
изпълнила задължението си по чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и е нарушила забраната на
чл. 114, т. 1 от ЗДвП, като е предприела внезапно пресичане на пътното платно без да
се огледа и без да се съобрази с приближаващия автомобил на подсъдимата, като се е
движела, тичайки, още дори преди да стъпи на пешеходната пътека.
Принципно е вярно, че водачът няма задължение да съобразява движението си
с абстрактни, хипотетични, непредвидими пътни ситуации, тъй като обратното би
означавало на практика да не се осъществява движение въобще. Фактологията на
настоящия случай обаче със сигурност сочи на наличие на неблагоприятни фактори на
пътната обстановка, които е следвало да повишат вниманието на подс. С. Т. с оглед
потенциалната възможност за възникване на конкретни рискове и обективно
предвидими опасности. В конкретния случай появата на пешеходката на пътното
плътно не може да се окачестви като неочаквана, дори когато се е движила в
нарушение на разпоредбите по чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 114, т. 1 от ЗДвП, тъй
като подсъдимата не е съобразила, че управлява автомобила си в района на пешеходна
пътека, при наличие на тичаща в близост пешеходка, приближаващ автобус в
насрещната пътна лента и спирка на масовия градски транспорт. В случая
неизпълнението от подсъдимата на изискването за повишено внимание в зоната на
пешеходна пътека, макар и при правомерно движение от нейна страна и допуснато от
пешеходката нарушение, представлява нейното именно нарушение на правилата по чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, както е изяснил правилно първоинстанционният съд. Нарушаването
на което и да е от правилата за движение, води до изгубване на предимството за
пешеходеца, без обаче да елиминира задълженията на водачите на МПС за избор на
безопасна скорост при преминаване, в зависимост от интензитета на отрицателното
въздействие на факторите по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Причина за настъпилото пътно-
транспортно произшествие, от една страна, са действията на подс. С. Т., която не е
7
възприела тичащата към платното за движение св. М. Г., въпреки че е имала такава
възможност, и е потеглила, вместо да изчака навлизането й на пешеходната пътека и
да я пропусне, а от друга страна, са действията и на пострадалата Г., която е
предприела внезапно пресичане на пътното платно, тичайки, без да се огледа и без да
се съобрази с приближаващия автомобил на подсъдимата, който при навлизането на
пешеходката на платното за движение вече се е намирал на пешеходната пътека. Както
е установено по делото, към момента на потегляне на л.а. от състояние на покой,
частната обвинителка не е била стъпила на пешеходната пътека и не е преминавала
по нея, а се е намирала все още на тротоара на около 2,2 м. от платно за движение и
4,1 м. от място на удара. В този момент, задължение за водача на МПС – подсъдимата
- да пропусне частната обвинителка не е имало, макар да е била видима насочеността
на поведението й – тичане към пешеходната пътека. Ето защо и този състав приема
отсъствие на нарушение по чл. 119 ЗДвП.
Що се касае до нарушението по чл. 20, ал.2 ЗДвП. Съблюдавайки насоките в
Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ВКС, ОСНК, във
всеки конкретен случай следва да бъде изяснено дали установеното изменение на
правилото за движение по пътищата е свързано с фактология, която е съществено
различна от първоначално възведената в обвинението и дали срещу нея подсъдимият е
могъл да се защитава. В т. 2 на цитираното тълкувателно решение е прието, че
несъществено изменение на обстоятелствата на обвинението е такава форма на
изменение, която по принцип не води до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия, които се е защитавал срещу предявените му идентични факти. Поради
това и в тези случаи съдът може да постанови осъдителна присъда, без да е
необходимо прокурорът да изменя обвинението, защото това няма да накърни правото
на справедлив процес на подсъдимия по смисъла на чл. 6 от ЕКЗПЧОС.
Изхождайки от тези принципни съображения, въззивният съд установи чрез
стриктното сравнение на фактическия състав по обвинението и по присъдата, че в
обстоятелствената част на обвинението са описани фактически обстоятелства, които се
съотнасят единствено към нарушаване на правило за движение по чл. 119, ал.1 от
ЗДвП, каквото се установи, че не е налице. Следователно, първостепенният съд не е
бил компетентен да даде различна квалификация на нарушено правило за поведение,
запълващо бланкетната норма на чл. 343 от НК, а именно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, след
като в обстоятелствената част на обвинението не са описани фактическите
обстоятелства по извършването му.
Друго ограничение се налага и от забраната за влошаване на
наказателноправното положение на подсъдимото лице. С горепосоченото
тълкувателно решение е изяснено, че съдът не може да въвежда допълнително
нарушение на правилата за движение по пътищата, макар и то да е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилия противоправен резултат, след като това не е сторено
от прокурора в обвинителния акт. Съдът е компетентен да даде правилната
квалификация на нарушението, запълващо бланкетната норма на чл. 343 от НК, когато
в обстоятелствената част на обвинението са описани фактическите обстоятелства по
извършването му. Това произтича от принципното положение, че никой подсъдим не
може да бъде осъден по обвинение, по което не се е защитавал. Ето защо, ако със
съдебния акт привлеченото към наказателна отговорност лице бъде осъдено за
различни фактически положения от тези, залегнали в обвинението, без да е налице
изменение на обвинението по реда на чл. 287 от НПК, е налице съществено изменение
на обвинението. Такова всякога е налице, когато на подсъдимия не са предявени по
съответния процесуален ред всички обстоятелства, върху които е изградено
фактическото обвинение, които подсъдимият не е имал предвид и по които чрез
8
предвидените в НПК процесуални способи за реализация на правото си на защита би
могъл да го осъществи.
Въз основа на изтъкнатите съображения СРС законосъобразно и обосновано на
основание чл. 304 от НПК е признал подс. С. Т. за невиновна и я е оправдал по
повдигнатото й обвинение.
С оглед изхода на делото, правилно районният съд е постановил, че
направените разноски по делото следва да останат за сметка на държавата.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на протестираната присъда, въззивната
инстанция не констатира основания за нейното изменение или отмяна, поради което
следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 25.03.2024 г., постановена по н.о.х.д. №
10506/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 94-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Да
се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9