РЕШЕНИЕ
№ 1429
гр. ********, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ********, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20234520102746 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Ищцата С. С. Х. твърди, че с влязло в сила съдебно Решение №
672/20.05.2022 г. по гр. дело № 3786/2021 г. по описа на РРС била осъдена да
заплати на ответното дружество сумата от 685 лева – разноски по делото, 325
лева – разноски по ч.гр. дело № 1380/2021 г. по описа на РРС и сумата от 300
лева – разноски за адвокатско възнаграждение пред РОС. Общо дължимата
сума възлизала на 1310 лева. Съдебното решение влязло в законна сила на
24.10.2022 г. С платежно нареждане за извършен банков превод от 08.11.2022
г. по банкова сметка IBAN: BG60 STSA 9300 0004 747 160, ищцата извършила
погасяване на това парично задължение за сумата, като била наредена сумата
от 1676 лева. На 24.11.2022 г. на ищцата била връчена покана за доброволно
изпълнение във връзка с ИД № 909/2022 г по описа на ЧСИ peг. № 833 – В.
М.. Това изпълнително производство било образувано въз основа на
изпълнителен лист № 754/31.10.2022 г., издаден въз основан на влезлите в
сила съдебни решения по цитираните гр. дела. Изпълнителното дело било
образувано от ответното дружество на 23.11.2022 г. Погасяването на
задължението било осъществено на 08.11.2022 г. За ищцата възникнало
1
задължение да погаси обща сума в размер на 1966,66 лева, предвид начислени
допълнителни разноски по изпълнителното дело и такси по тарифата към
ЗЧСИ. Ищцата ангажирала адвокатска правна помощ, бил сключен Договор
за правна защита и съдействие № 019271/28.11.2022 г., като тя заплатила в
брой възнаграждение в размер на 300 лева. Бил осъществен контакт с ЧСИ и
съдебния изпълнител на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК да прекратил
изпълнителното производство на 07.02.2022 г. Във връзка с образуване на
изпълнителното дело ищцата претърпяла имуществени вреди в размер на 300
лева – заплатен адвокатски хонорар за процесуален представител, който
участвал и предприел действия по изпълнителното дело.
Иска да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде осъдено
ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 300 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди,
изразяващи се в направени разноски – заплатен адвокатски хонорар по ИД №
909/2022 г. по описа на ЧСИ, рег. № 833 – В. М., ведно със законната лихва,
считано от 28.11.2022 г. до окончателното й изплащане.
В отговора на исковата молба ответното дружество ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ признава предявените искове, като е платило в хода
на производството претендираните суми на ищцата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема
за установено следното:
Видно от изпълнителен лист № 754 от 31.10.2022 г. издаден по гр. дело
№ 3786/2021 г. по описа на РРС ищцата била осъдена да заплати на ответното
дружество сумата от 685 лева – разноски по делото, 325 лева – разноски по
ч.гр. дело № 1380/2021 г. по описа на РРС и сумата от 300 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение пред РОС. Общо дължимата сума възлизала на
1310 лева.
С платежно нареждане за извършен банков превод от 08.11.2022 г.,
ищцата извършила погасяване на това парично задължение за сумата, като
била наредена сумата от 1676 лева.
На 24.11.2022 г. на ищцата била връчена покана за доброволно
изпълнение във връзка с ИД № 909/2022 г. по описа на ЧСИ peг. № 833 – В.
М., образувано въз основа на изпълнителен лист № 754/31.10.2022 г. За
ищцата възникнало задължение да погаси обща сума в размер на 1966,66
2
лева, предвид начислени допълнителни разноски по изпълнителното дело и
такси по тарифата към ЗЧСИ.
Ищцата сключила Договор за правна защита и съдействие №
019271/28.11.2022 г. по ИД № 909/2022 г. по описа на ЧСИ peг. № 833 – В. М.,
като заплатила в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
На 07.02.2022 ЧСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК да прекратил
ИД № 909/2022 г.
На 21.07.2023 г. в срока по чл.131 от ГПК по настоящото дело, ответното
дружество заплатило на ищцата сумата от 322.35 лв.- представляваща
главница и лихва за забава върху нея за период от 28.11.2022 г. до 21.07.2023
г.
При така установената фактическа обстановка , съдът прави
следните правни изводи:
Според текста на 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. За да бъде уважен такъв иск, е необходимо да
бъдат налице всички елементи от сложния юридически факт на
непозволеното увреждане, които са съответно: противоправно деяние, вреда,
причинна връзка между вредите и противоправното деяние, както и
наличието на вина. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се
предполага до доказване на противното.
Образуване на изпълнително дело срещу ищеца с искане за
принудително събиране на сумите по изпълнителен лист не нарушава правна
норма и е допустимо само по себе си. Но в конкретния случай с оглед данните
по делото, това действие, което е предприето за събиране на суми по
изпълнителния лист, макар, че ответникът е получил дължимата и сума е
противоправно. Налице е недобросъвестно потърсена защита на материално
право чрез изпълнително производство за вземане, което вече е било
погасено.
Извършеното от ответника действие - образуване на изпълнителното
дело е причинило на ищеца имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от него, в размер на 300 лв. – заплатен адвокатски
хонорар на процесуален представител, който е участвал в процесното
изпълнително производство. Ищецът не би заплащал адвокатски хонорар и
респективно това не би представлявало вреда, ако ответникът не бе образувал
3
процесното изпълнително дело.В тази връзка вредата се явява пряка и
непосредствена последица от действията на ответницата.
Безспорно по делото е , че ответникът е погасил изцяло на задължението
си към ищеца, включително и претендираната мораторна лихва в хода на
настоящото производство. Съдът намира, че кредиторът е приел макар и
закъсняло изпълнението на задълженията, включително и след подаване на
исковата молба, поради което, не е налице неизпълнение на длъжника, което
да обоснове уважаване на предявения иск.
Изричната разпоредба на на чл.78, ал.1 ГПК, предвижда заплатените от
ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от
иска. Съдът прима, че липсва основание за приложението на чл.78, ал.2 от
ГПК. В приетите по делото доказателства, е видно, че на ищеца не са били
заплатени своевременно претендираните суми. Това е станало едва след
депозиране на исковата молба. Ответникът не е предприел нужните действия,
поради което с поведението си, изразило се в неплащане на дължими суми в
срок, е станал причина за завеждане на настоящото производство.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата дължи на ищеца
направените от него разноски в размер на 450 лв. , от които 50 лв.- държавна
такса и 400 лв. адвокатски възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от иск С. С. Х., ЕГН ********** от гр.
******** срещу ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп, ЕИК *********, със
седалище гр.София, за заплащане на сумата от 300 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, изразяващи се в
направени разноски – платен адвокатски хонорар по ИД №909/2022 г. по
описа на ЧСИ peг. № 833 – В. М. с район на действие РОС, ведно със законна
лихва, считано от 28.11.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп, ЕИК *********, със
седалище гр.София да заплати на С. С. Х., ЕГН ********** от гр. ********
сумата от 450 лв.- разноски за настоящото производство.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенскински
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от решението до
страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5