Р Е
Ш Е Н
И Е №
01.04.2021 год., град Велинград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД V-ти гр. състав
в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди и двадесет
и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЕНТНА ИВАНОВА
СЕКРЕТАР: ЦВЕТАНА КОЦЕВА
като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 908
по описа за 2019 год., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на ищеца М.Х.С.,
ЕГН:********** ***, чрез адв.Петър Чорбаджиев от ПзАК, със съдебен адрес:***, срещу И.Г.С., ЕГН:**********
***.
Предявен е иск по
чл.49 ал.1 от Семейния кодек. Искането
подлежи на разглеждане по особения ред на глава ХХVІ от Гражданския процесуален
кодекс - “Производство по брачни дела”.
Ищцата
твърди, че с
ответника са съпрузи от 09.11.2008г., съгласно удостоверение №
3003012/09.11.2008г. на община Велинград. От брака си имали родени две
малолетни деца - Г.ДС. с ЕГН: **********, родена на ***г. и Х.ИС. с ЕГН: **********,
родена на ***г. Първоначално брака им вървял добре и се разбирали. По време на
брака си живеели в с.Дорково, ул.”Вит” № 3, което жилище е на родителите на
ответника.
Твърди също,
че от 03.03.2020г. съпрузите били във фактическа раздяла, тъй като в последните
няколко години между тях се появили множество неразбирателства и различия във
възгледите им за семеен живот. По време на раздялата малолетните им деца
живеели и при двамата се родители, без ограничения да контактуват с когото и до
било от родителите. Синът им Георги бил ученик в IV-ти клас и се нуждаел от
тетрадки, учебни пособия, дрехи и обувки. Малолетната Христина била в
предучилищна подготвителна група. Ответника имал възможност за това и
същевременно нямал задължение за издръжка на друг малолетен или непълнолетен.
Твърди и, че
преди фактическата раздяла и по време на раздялата опитали да изгладя неразбирателствата
и различията и да заздравя брака си, но не успели. Всичко това довело до пълно
отчуждение на съпрузите един към друг. Помежду им липсвало желанието за
съвместен живот. Счита , че е на лице един формален брак , който е дълбоко и
непоправимо разстроен и не е възможно да бъде заздравен, тъй като липсват
необходимите: взаимност, любов и уважение между съпрузите. Не успели и да
постигнат споразумение относно последиците от развода.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска от
съдът да постанови решение, с което се
прекрати брака между страните, поради дълбокото му и непоправимо разстройство,
без съда да се произнася по въпроса за вината. Родителските права върху родените от брака деца - Г.ДС.
с ЕГН: ********** и Х.ИС. с ЕГН: **********, да бъдат предоставени за
упражняване на тяхната майката -ищцата;
Да се определи режим на лични отношения
на децата с бащата, както следва: бащата да има право да взема децата при себе
си всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18.00 часа в петък до
14.00 часа в неделя и един месец през годината, когато майката не е в платен
годишен отпуск. Да
бъде осъден ответникът да плаща месечна издръжка на Г.ДС.
с ЕГН: ********** и Х.ИС. с ЕГН: ********** в размер на по 200 /двеста / лева
месечно за всяко дете, считано от датата на влизане на решението в сила до
настъпване на законови основания за нейното изменяне или прекратяване. Семейно жилище с
адрес с.Дорково, общ.Ракитово, ул.”Вит” № 3, да бъде предоставено за ползване
на ответника. След развода ищцата да носи предбрачното си фамилно име Х..
Претендира и разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника с който потвърждава, че: ищцата М.Х.С. и И.Г.С. са
съпрузи от 09.11.2008 година; от брака страните имат родени две малолетни деца
- Г.ДС. и Х.ИС. и че страните са във фактическа раздяла от месец март 2020-та
година.
Оспорва като невярно и неотносимо твърдението в исковата молба, че са
правени опити от страна на ищцата за заздравяването на брака и с ответника.
Такива опити в действителност било имало, но те били единствено от страна на С.,
в името на общите им деца, като същите тези опити за урегулиране на конфликтите
са били посрещани агресивно и грубо отклонявани от страна на ищцата.
В действителност отношенията между страните в началото на брака им са
били добри, но в последствие под влияние на прекалено меркантилния характер на
ищцата между страните започнали конфликти. Въпреки, че ответникът полагал
всички усилия, за да бъде семейството максимално задоволено, това не е било
оценявано от неговата съпруга.
Настоява се на това, че освен на изкарваните със собствен труд парични
средства ответникът С. винаги можел да разчита на помощ и от неговите близки
работещи извън страната. В резултат на това в семейното жилище в с.Дорково,
което е собственост на родителите на съпруга, били създадени отлични условия за
отглеждане на децата, които разполагали със самостоятелни стаи и всичко
необходимо. В противовес на това в жилището, в което след раздялата, живее
ищцата в гр. Велинград, били налице изключително лоши битови условия, които не
покривали дори минималните изисквания за отглеждане на деца. Самите деца
нееднократно заявявали, че не желаят да ходят при майка си именно поради това,
че там трябва буквално да обитават едно мазе.
Твърди също, че децата Г.Хпосещават училище и детска градина в с.
Дорково, като именно там е тяхната нормална социална среда, там са техните
приятели, роднини и учебни заведения. Това било особено важно за по-голямото
дете Георги, който споделял с баща си и други свои роднини, че във Велинград не
познава никого и му е скучно. Самата улица „Пионерска“ била натоварена с
автомобили и не позволява игра навън без надзор от възрастен, което не винаги
било възможно и тогава децата трябвало да стоят затворени вътре в къщи. Това не
било така в с. Дорково, където е значително по-спокойно и безопасно.
Всичко това водело до крайния резултат, че макар децата по никакъв начин
да не са били ограничавани от родителите, то те безусловно да желаят да
продължат да живеят с баща си в с.Дорково, където се чувстват много по-добре.
За това и след раздялата на страните децата прекарвали преобладаващата част от
времето си именно в дома си в с.Дорково.
Предвид гореизложеното смята, че именно бащата И.Г.С. е родителят, който
има значително по-висок родителски капацитет и който следва да упражнява родителските права . Това ни
твърдение намира своето основание и в незагубилото своята актуалност По стано
елен и е № 1 от 12.11.1974 на Пленума на ВС, където са посочени
обстоятелствата, имащи правно значение за определяне на родителските права при
развод. На първо място ответникът бил човек с безукорни морални качества,
ползващ се с добро име в обществото, човек със собствен бизнес, който може да
възпита в децата трудолюбие и предприемчивост. Същият няма укорителни от гледна
точка на морала прояви, които могат да дадат на децата лош пример. На второ
място бил и доказал, че самостоятелно може да се грижи за децата защото слез
напускането на семейното жилище от майката вече осем месеца преимуществено той
се грижи за тяхното отглеждане, възпитание и образование, което следва да се
има предвид, че това не се случва в нормална обстановка, а в условията на
ограничения наложени от вирусната пандемия. И въпреки това той се справял
отлично в ролята си на отглеждащ родител. Подчертава, че по време на целия
съвместен живот на семейството именно бащата е бил родителят, който
преимуществено се е грижил за двете деца, включително и чрез включването си в
несвойствени за мъжете домакински дейности.
На трето място отглеждането и възпитанието на децата в месеците след фактическата
раздяла от бащата, не било в резултат на така стекли се обстоятелства, а израз
на дълбокото му вътрешно желание и осъзната отговорност към тях. Подобно
желание да се грижи, отглежда и възпитава липсва при майката, която ако го
имаше можеше спокойно да реализира. Но доколкото същата по никакъв начин не
била ограничавана в поемането на грижата за децата, а практически не го
правела, то счита при нея именно това желание да липсва и предявяването му с
исковата молба било единствено с цел получаване на издръжка и нямало зад себе
си здравата основа на искреното и осъзнато родителско желание. На четвърто място децата демонстрирали
преимуществена привързаност именно към своя баща, което е резултат не от
някакво специално настройване, а именно в резултат на подчертаното им неглижиране
от страна на майката, както след раздялата на родителите, така и преди това.
Още повече детето Георги, като момче, да има много по-близки интереси и светоглед
със своя баща, за това била и ясната му позиция, че желае да остане да живее
със своя баща. На пето място бащата е по-пригодният родител с оглед полът на
по-голямото дете, което е момче. Изрично се посочва в цитираното Постановление
№ 1, че бащата е наравно пригоден с майката да възпитава момчета. Когато обаче
става въпрос за момчета в предпубертетна и пубертента възраст като в случая
именно бащата е този, който може да задържи в „правия път“ един бунтуващ се
навлизащ в пубертета син. В действителност по- малкото дете Христина е от
женски пол, и майката теоретично е по-пригодният родител, но първо детето е
малко, тоест няма качеството на лице от женски пол в пубертетна или
предпубертетна възраст и второ законът предвижда разделяне на децата в
изключителни случаи, които считаме, че в конкретната ситуация не са налице. При
това положение считаме, че следва да се отдаде предпочитание на бащата като
упражняващ правата родител, като водеща била връзката му с по-голямото дете
Георги. На шесто място отчитайки възрастта на децата то дори по-малкото
Христина, не следвало да се възприема като такова в ниска възраст изискваща специфични
майчини грижи. И двете деца са достатъчно самостоятелни, нямат специфични
изисквания за грижи от страна на майката и същите нужни съобразно възрастта и
състоянието им могат спокойно и безпроблемно да бъдат полагани и само от
бащата. На седмо място бащата можел да разчита на помощ при отглеждането и
възпитанието на децата от своите родители, които са пенсионери и обитават същия
адрес. По този начин децата можели да разчитат на постоянен контрол и грижи
дори, когато бащата е на работа, която между другото му позволява да има много
време за децата. На осмо място именно при бащата децата имали по-благоприятно
социално обкръжение. В близкия семеен кръг на бащата и познатите му липсвали
хора, които могат да бъдат лош
пример и да имат негативно възпитателско въздействие. На децата била осигурена
здрава социална среда, която да възпитава в тях правилни житейски ценности,
като това се правело и посредством контрол над контактите на децата с техните
приятели, като се укорявали детските постъпки, които не съответстват на
определението добро поведение в обществото и семейството. На девето място именно
при бащата в с.Дорково децата имали по-добри жилищно-битови условия, със
самостоятелни детски стаи със съответно оборудване, материали и играчки
съобразно възрастта им, които са изградени и закупени единствено от бащата.
Майката не разполагала с жилище, а ползвала такова във Велинград собственост на
родителите й, в което нямало никакви условия за отглеждане и възпитание на
деца. И макар децата да можели да пребивават в него кратковременно, то това не
било място, където те могат да живеят постоянно. Счита, че предявения иск за прекратяване на брака като дълбоко и
непоправимо разстроен по изключителна вина на ответника е неоснователен в
частта касаеща вината и основателен относно искането за прекратяване на брака.
Счита и, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по причини, лежащи
извън личността и поведението на двамата съпрузи и като такъв е социално
неоправдан и следва да бъде прекратен без съда да се произнася по въпросите на
вината. Оспорва исковете за родителски права, местоживеене и режим на лични
отношения с родените от брака малолетни деца Г.Хкато неоснователни и
недоказани. Оспорва и искът за издръжка като неоснователен и недоказан. В тази връзка
сочи, че съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в дела
за присъждане на издръжка ищецът следва да докаже първо нужди в определен
размер на базата на разходи, които нуждаещото се лице има и второ възможностите
на ответника да ги покрива. В случая липсвали каквито и да е доказателства,
които да дават точен размер на нуждата от издръжката, които да обосновават
размерът претендираните с исковата молба. При това положение всеки поискан от
ищцата размер на издръжка следвало да се базира на съответни нужди и да бъде
доказано с допустими от гражданския процес доказателствени средства. В настоящия
случай от исковата молба било видно, че ищцата не сочи нито едно доказателства,
както за нужди на децата, така и за доходи на бащата позволяващи покриването им
и като такива тези и твърдения били абсолютно голословни. Същата следвало да
докаже, че тяхното съответно парично изражение, за да може да се направи
обоснован извод от съда, че те съществуват реално. А дори и да докажела такива
нужди, то следвало да докаже, че бащата има възможност да ги задоволява. По
закон и двамата родители били длъжни да осигуряват издръжка, но конкретният и
размер за детето се определял на база доказателства за правените за него
разходи. Липсата на доказателства за разходи на децата правело невъзможно чрез
съпоставяне на доходите на двамата родители и доказаните в производството
разходи да се изчисли размер на общата нужна издръжка и съответно определянето
на съотношение, в което двамата ще я дължат. При което всеки присъден размер
над минималния действащ в момента би бил необоснован и недоказан. Признава
предявените искове относно предоставянето на ползването на семейното жилище на
ответника, както и за носене от страна на съпругата на фамилното име от преди
сключването на брака.
В открито съдебно заседание ищцата се явява лично и с
пълномощника си адв.Чорбаджиев.
В открито съдебно
заседание ответника се явява лично и с пълномощника си адв. Белев.
Страните представят подписано споразумение по чл.49 ал.4
от СК и искат да преминат от развод от
чл.49, ал.1 от СК в такъв по чл.49 ал.5 от СК. Заявяват, че желаят развод и
искат одобряване на постигнато от тях споразумение, с което са уредили са
всичките си лични и имуществени отношения.
На основание чл. 49, ал. 4 от Семейния кодекс и по реда на
чл. 321, ал.5, във връзка с чл. 330, ал.1 от ГПК, производството е преминало
към развод по взаимно съгласие, като съдът е приел представеното споразумение по чл.51 от СК, с което страните са постигнали съгласие и
уреждат всички имуществени и
неимуществени отношения.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното :
Не се спори, а и от представените удостоверения за
сключен граждански брак и за раждане безспорно се установява, че страните са
сключили граждански брак на 09.11.2008г.
в гр.Велинград с Акт №
3003012/09.11.2008г., а от брака си имат родени две малолетни
деца - Г.ДС. с
ЕГН: **********, родена на ***г. и Х.ИС. с ЕГН: **********, родена на ***г.
Съдът, след като взе
предвид, че страните поддържат молбата си за развод, както и съгласието на
съпрузите да бъде прекратен съществуващият между тях брак е сериозно и
непоколебимо и не желаят съдът да се произнася по въпроса за вината, а и молят
да утвърди постигнатото между тях споразумение, и както прецени, че същото
съответства на изискванията на разпоредбата на
чл. 50, ал.1 от СК, като е изчерпателно, не противоречи на закона и на
добрите нрави, намира че споразумението следва да бъде утвърдено, като се
допусне разводът между съпрузите по тяхно взаимно съгласие.
На основание чл. 6,
т.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, следва да
бъде определена окончателна държавна такса за производството в размер на 40
лева, която е и внесена. Като се приспадне внесената такава от 25 лв., от ищцата, то и ще се осъди ответника да заплати останалата допълнителна държавна такса в размер на
15.00 лв.
По изложените
съображения и на осн. чл.49, ал.5 от СК, във връзка с чл. 330, ал. 3 от ГПК,
съдът,
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД гражданския
брак, сключен между М.Х.С., ЕГН:********** *** и И.Г.С.,***, за
което е съставен Акт за сключен
граждански брак № 3003012/09.11.2008г. от
Община Велинград
- ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ, на основание
чл. 49, ал.5 от СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите М.Х.С., ЕГН:**********
*** и И.Г.С.,***, споразумение по чл.50, ал. 1 от СК, което да се счита
неразделна част от настоящото решение, както следва :
Страните заявяват и се съгласяват, че след
прекратяването на брака им Родителските права по отношение на малолетните
деца Г.ДС., ЕГН ********** и Х.ИС., ЕГН ********** ще се упражняват от двамата
родители, съгласно следното договорено между страните:
-Родителските права се упражняват съвместно от родителите М.Х.С. и И.Г.С..
-
Извън уредените в следващите точки случаи всеки от родителите може
самостоятелно да упражнява принадлежащите и на двамата родителски права,
включително и тези по чл. 129 и чл. 130 от СК, като в този случай има задълженията
по чл. 123, ал. 1 и ал. 2 от СК
-Родителските права, които по съществото си
предполагат непосредствен контакт на родителят с малолетните деца Г.ДС., ЕГН **********
и Х.ИС., ЕГН ********** /в частност, но не само, на съвместно живеене, грижи,
възпитание, надзор, контрол, отглеждане, формиране на възгледи и образование/
се упражняват във всеки момент от онзи родител, при когото съгласно определения
по-долу режим на отношения се намират фактически децата.
- В случай, че децата се нуждаят от
медицински грижи, изборът на лечебно заведение и даването на съгласие за
медицински интервенции се предоставя за еднолично решаване и упражняване от
страна на родителя, при който са децата към момента на настъпване на
необходимост от такива грижи и интервенции.
Страните заявяват и се съгласяват, че след прекратяването на брака
им местоживеенето на малолетните деца Г.ДС.,
ЕГН ********** и Х.ИС., ЕГН ********** ще бъде и при двамата родители както
следва:
-
Когато
са при бащата И.Г.С. децата ще имат местоживеене ***
-
Когато
са при майката М.Х.С. децата ще имат местоживеене ***
Страните заявяват и се съгласяват, че след
прекратяването на брака им, че всеки от тях ще има режим на лични отношения с
малолетните деца Г.ДС., ЕГН ********** и Х.ИС., ЕГН **********, както следва:
- В учебно време децата ще бъдат
при бащата И.Г.С. от 18:00 часа на първо
число до 18:00 часа на 16 – то число на съответния месец, а от 18:00 часа
на 16-то число до 18:00 часа на първо число на следващия месец децата ще бъдат
при майката М.Х.С., както през тези периоди за времето от 18:00 часа
в петък до 18:00 часа в неделя децата ще бъдат при другия родител –
съответно от 01-во число до 16-то число при майката и от 16-то до първо число
при бащата.
- като уговорения режим в първа
точка от настоящето споразумение не се прилага за месеците юли и август, когато
децата ще бъдат при бащата И.Г.С. от 10:00 часа на първо
число до 10:00 часа на 16 – то число на съответния месец, а от 10:00 часа
на 16-то число до 10:00 часа на първо число на следващия месец децата ще бъдат
при майката М.Х.С. и няма да се прилага правилото за вземане за времето от 18:00 в
петък до 18:00 часа в неделя.
-Уговореният в първа точка от настоящето споразумение режим не се
прилага по време на Великденската ваканция, /като под „ваканция“ се разбира
официално обявената такава от МОН/, когато децата ще бъдат при двамата родители
както следва: в годините, завършващи на четно число, децата ще бъдат
при бащата за времето от 10:00 часа на първия ден до
20:00 часа на последния ден, като в годините, завършващи на
нечетно число, децата ще бъдат при майката за времето от 10:00 часа
на първия ден до 20:00 часа на последния
ден.
-Уговореният в първа точка от настоящето споразумение режим не се
прилага по време на Коледната ваканция, /като под „ваканция“ се разбира
официално обявената такава от МОН/, когато децата ще бъдат при двамата родители
както следва: в годините, завършващи на нечетно число, децата ще бъдат
при бащата за времето от 10:00 часа на първия ден до
20:00 часа на 28-ми декември,
а при майката за времето от 20:00 часа на 28-ми
декември до 20:00 часа на последния ден, а в годините, завършващи на четно
число децата ще бъдат при майката за времето от 10:00 часа
на първия ден до 20:00 часа на 28-ми
декември, а при бащата за времето от 20:00 часа
на 28-ми декември до 20:00 часа на последния
ден.
-Родителите се съгласяват, че рождените дни на децата ще празнуват
заедно. На рождените дни на родителите, съответно на майката – 25-ти май и на
бащата 15-ти юли децата ще бъдат при съответния родител от 10:00
до 21:00 часа на рождения му ден, независимо, че съгласно уговорения режим те
трябва да бъдат при другия родител, а ако е учебен ден съответният родител без
да пречи на учебния процес ще взема децата след края на учебните занятия до 21:00 часа
на същия ден.
-В случай, че по някаква причина единият родител отсъства за повече от
два дни и поради това децата не могат да са при него, те пребивават при другия
родител.
-Пребиваването на децата в лагери, участието им в екскурзии, зелени
училища и др. подобни мероприятия, организирани от съответното учебно
заведение, което посещава не променя правилата за лични контакти в учебно
време, нито дават право на компенсация на времето, през което децата не са били
при съответния родител поради пребиваването му на съответното мероприятие.
- Предвид уговорката за равновременно живеене на малолетните деца при
всекиго от двамата родители не е необходимо изричното уговаряне на режим на
лични отношения извън времето на съответното местоживеене. Независимо от това
обаче всеки от родителите има право по всяко уместно време на инцидентен
кратковременен контакт с децата извън времето, определено за пребиваване при
него.
-Страните се споразумяват и че всякакви инцидентни промени на
разпределението на местоживеене на малолетните деца Г.ДС., ЕГН ********** и Х.ИС.,
ЕГН ********** не променят преждеустановените правила. Също така двамата
родители се съгласяват, че правата относно местоживеенето на общите им деца ще
се упражняват с максимална грижа и добросъвестност, при поставяне на първо
място на интересите на детето, като интересите на образованието му следва да
бъдат с приоритет пред интересите на забавленията му.
-При осъществяване на настоящия режим страните се съгласяват, че
вземането и връщането на децата ще се осъществява от посочените в т. 2 от
настоящето споразумение адреси, съгласно уговореното в предходните точки.
Страните заявяват и се съгласяват, че след прекратяването на брака предвид това, че родителските права по отношение на децата Г.ДС., ЕГН **********
и Х.ИС., ЕГН ********** ще се упражнява съвместно, този
родител, при когото са децата, той ще осигурява издръжката съобразно нуждите им
в момента.
ОБЯВЯВА, че след прекратяването на брака им съпругата М.Х.С. ще носи фамилното
си име, от преди сключване на брака и след развода ще се именува М.Х.Х..
Страните
заявяват и се съгласяват, че след прекратяване на брака
им семейното жилище – находящо се на
адрес с. Дорково, ул. „Вит“ № 3 след развода ще се ползва от И.Г.С., като М.Х.С.
го е напуснала и няма претенции за ползването му.
Страните заявяват и се съгласяват, че след
прекратяването на брака им не си
дължат издръжка един на друг, доколкото и двамата са в трудоспособна възраст и
не се нуждаят от такава, както и че нямат направени във връзка и по време на
брака дарения, които да бъдат отменени.
Страните заявяват и се съгласяват, че след
прекратяването на брака им пътуванията на децата Г.ДС., ЕГН ********** и Х.ИС.,
ЕГН ********** с единия от родителите в чужбина задължително се осъществяват
след предварително съгласуване с другия родител.
-Всеки от родителите има право да взема децата със себе си на културно
или социално събитие /концерт, опера, хепънинг, гости или др./, спортно
мероприятие и др. независимо, че по времето на същото децата следва да бъдат
при другия родител съгласно правилата на местоживеене. За желанието си
родителят инициатор следва да уведоми другия родител поне три дни преди датата
на съответното събитие.
-При пътувания на децата в чужбина, или на почивка, при които единият
родител взема децата със себе си, разходите се носят от този родител, като
другият не дължи уравняване.
-Страните заявяват и се съгласяват, че в случай на здравословни
проблеми, независимо от тяхната тежест ще уведомят незабавно другия родител,
при когото детето няма местоживеене в момента с оглед предприемането на бързи и
адекватни действия за неговото лечение.
Страните
заявят и се съгласяват, че са разделили
извънсъдебно всички движими вещи намиращи се в режим на съпружеска имуществена
общност и нямат взаимни претенции за подялба на такива.
Страните заявят и се съгласяват,
че по време на брака нямат влогове, които да са придобити със съвместен принос
и след развода всеки остава единствен собственик на средствата и влоговете, по
които е титуляр.
Страните заявят и се съгласяват,
че разноските по делото за адвокатско възнаграждение остават за всеки от
съпрузите така както са направени, държавните такси се заплащат така както се
дължат по закон от всеки от тях.
ОСЪЖДА И.Г.С., ЕГН:********** ***, да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт
по сметка на РС Велинград, допълнителна ДТ в размер на 15.00 лева
(петнадесет лева), по допускане на развода.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл. 330, ал.5 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : …………………………