Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София, 27.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 28.11.2018г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Димитър Цончев
при секретаря Теодора В.
разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно
гражданско дело № 70 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение от 04.08.2017г., постановено по
гр.д. № 14/2016г. по описа на Етрополския районен съд, е допусната делба на
шест горски имота между съделителите В.Д., Г.В., И.М.,
В.В., Б.Б., С.Ц., С.С., В.А., М.Б., Н.К., В.П., И.Б., В.М., А.А., С.А., Г.С., Г.Т., Н.Н. и И.Л..
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на съделителката В.П. срещу горното решение. Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно,
необосновано, незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните
правила, както и при неизяснена фактическа обстановка. Сочи, че не било
изяснено, дали М.И.М. – наследница на общия наследодател И. М.Д.– след смъртта
си е оставила наследници по закон. Счита, че наличието на такива, които не са
участвали в делбеното производство, би довело до
нищожност на делбата. Изразява становище, че първоинстанционният
съд е определил неправилно квотите на съделителите. Въз
основа на доказателствата по делото прави извод, че съделителката
В.Д. не е дъщеря на В. И. М., а само на неговата съпруга М. В. М., което
обуславя по- малка квота в съсобствеността за тази съделителка.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да определи правило кръга на съделителите и техните квоти.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е
постъпил отговор от никого от останалите съделители.
В открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция жалбоподателката, редовно призована, се
явява лично и се представлява от адв. Я., който
поддържа жалбата и намира, че в
производството не са конституирани всички съделители,
поради което моли съда да обезсили първоинстанционното
решение и да върне делото на РС – Етрополе за ново разглеждане. Счита, че не са
определени правилно квотите, дори при допускане, че удостоверението за
наследници, приложено по делото, е пълно. Претендира разноски и представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция въззиваемата Г.В., редовно призована, се явява лично. Не
изразява становище по жалбата и доказателствата, като заявява, че няма представа,
за какво става въпрос.
В открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция въззиваемите Г.С. и Г.Т., редовно призовани, се представляват от адв.
Е., която счита, че, ако има пропуснат наследник, делбата ще бъде нищожна, поради
което моли съда да установи наследниците
и да постанови решение при съблюдаване на правилите квоти. Счита, че, съобразно
събраните доказателства по делото, решението следва да бъде потвърдено. Оспорва
претенцията на жалбоподателката за заплащане на разноски,
като счита, че доверителките й нямат вина за постановеното решение.
Настоящият
съдебен състав намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните пред първоинстанционния съд
доказателства, е описана вярно и изчерпателно в обжалваното решение, поради
което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция са приети като доказателства справки
за семейно положение и родствени връзки за лицата М.И.М., В.К.Д. и М. В. М..
Като доказателство е приет и заверен
препис от Акт за раждане № 393/1952г. на В.К. Н., както и от съдебно решение от
06.11.1962г., с което е допуснато осиновяване на това лице от съпрузите В.Ив. М.и
М.П.М..
От съдържанието на горните документи се
установява, че:
·
В.К.
Н. е била осиновена и от двамата съпрузи В. И. М. и М.П.М..
·
М.П.М.
и М. В. М. са имена на едно и също лице.
·
Няма
данни за датата на сключване на брака между В. И. М. и М.П.М., нито за неговата
продължителност.
·
За
лицето М.И.М. с посочена рождена дата 01.01.1889г. и
местожителство ***, няма данни. (Такива за представени за лице със същите
имена, но с ЕГН ********** и постоянен и настоящ адрес ***, за което няма данни
да има родствена връзка с общия наследодател И. М.Д.
·
За
лицето Б.И.М. няма данни.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
І. По валидност
В случая, обжалваното решение е валидно,
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано
от разгледалия делото съдия.
ІІ. По
допустимост
Решението е и допустимо, доколкото е
постановено при наличие на положителните процесуални предпоставки за
съществуване и упражняване на правото на иск, респ. при липса на отрицателни
такива, а с решението си първоинстанционният съд се е
произнесъл по действително предявения иск за делба на посочените от ищцата
имоти.
Неоснователен е доводът на жалбоподателката, касаещ възможно
наличие на наследници по закон на М.И.М. - пряка наследница на общия
наследодател И. М.Д.. Независимо от положените усилия, вкл. и служебно от
настоящия съдебен състав, не са открити никакви данни за момента на смъртта на
това лице, нито за неговите наследници по закон. Поради това и с оглед
непромененото фамилно име на М.М., следва да се
приеме, че същата не е оставила съпруг и низходящи след смъртта си.
Следователно, нейни наследници се явяват:
· родителите й,
ако е починала преди смъртта на последния от тях 24.04.1929г., на основание чл.
23 от Законъ за наследството (отм.); в такъв случай
тя не е наследник на общия наследодател И. Д.;
· братята и
сестрите й и техните низходящи, ако е починала след 24.09.1929г., на основание
чл. 25 от Законъ за наследството (отм.) и при липса
на данни за възходящи по майчина или бащина линия; в такъв случай нейното
имущество (вкл. частта от него, получена по наследство от общия наследодател И.
Д.) се наследява от участниците в настоящото производство.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че
и в двата обсъдени случая е изключена възможността за наличие на други,
неучастващи в настоящото производство, съсобственици на процесните
имоти по линия на М.И.М..
Сходни съображения може да се изтъкнат и
по отношение на пряката наследница на общия наследодател Б.И.М.. При това
допълнително следва да се отбележи, че за това лице е представен и смъртен акт
(л. 15 от първоинстанционното дело), от който се
установява семейното му положение към момента на смъртта, което категорично изключва
наличие на съпруг и низходящи.
Поради това и доколкото в настоящия
процес участват всички лица, които представеното удостоверение за наследници сочи
като такива, съдът намира, че не е налице хипотеза на неучастие на задължителен
другар, обуславяща недопустимост на делбеното
производство.
ІІI. По същество
Неоснователен е доводът на жалбоподателката, че съделителката
В.Д. не е дъщеря на В. И. М.. Видно от приетото във въззивното
производство съдебно решение от 06.11.1962г. на Софийския народен съд, Благоевски район, трети участък (л. 73 от делото), с него е
допуснато осиновяване на В.К. Н. и от двамата съпрузи В. И. М. и М.П.М.. Представено
е и удостоверение за идентичност на М.П.М. и М. В. М.. При тези данни, съдът
намира, че В.Д. получава част от наследството на общия наследодател И. Д. не
само в качеството си на наследник на съпругата на прекия му наследник В.М., но
и в качеството си на наследник по закон (осиновена дъщеря) на последния.
Следователно, не е необходимо да се установява и обсъжда продължителността на
брака между осиновителите В. И. М. и М.П.М., тъй като това обстоятелство е ирелевантно за наследствените права на съделителката
В.Д.. За пълнота на изложението по този въпрос, съдът отбелязва, че в случая не
е налице хипотезата на чл. 5, ал. 3 от ЗН, доколкото осиновителят В.М.е починал
след общия наследодател.
Основателен е доводът на жалбоподателката, че първоинстанцонният
съд е определил неправилно квотите на съделителите И.М.Б.,
В.К.А. и М.К.Б.. Видно от удостоверението за наследници, първото от тези лица е
син на В.И.М. и внук на общия наследодател И. М.Д., а останалите две са
правнуци на последния по линия на баща им К.М.Б. и баба им В.И.М..
Следователно, по правилата на чл. 5 от ЗН, тримата синове на В.М. (К., С.и И.)
са наследили по 1/3 част от притежаваната от нея 1/5 част от наследството на
общия наследодател, т.е. по 1/15 (или по 8/120) ид.ч.
от това наследство. Съответно, В. А.и М.Б., като деца на починалия К.Б. (след
смъртта на съпругата му П. В. Б.) са наследили неговата 1/15 ид.ч. в равни части, т.е. по 1/30 (или по 4/120) ид.ч.
По тези съображения, в съответната част
решението следва да бъде отменено, а вместо него – да се постанови друго, с
което се определят квотите на съделителите съобразно
наследствените им права.
В останалите обжалвани части решението е
правилно и следва да бъде потвърдено.
ІV. По
разноските
С оглед изхода на делото и частичната отмяна, респ.
частичното потвърждаване на решението в
обжалваната му част, както и съдебната практика (напр. т. 9, изречение последно
от Постановление
№ 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС, Определение № 4 от 6.01.2011 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 542/2010 г., II г. о., ГК, Определение № 252 от 11.07.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 2024/2014 г., I г. о., ГК), в полза на жалбоподателката следва да
се присъдят 1/3 части от направените от нея пред въззивната
инстанция разноски. Такива се установяват в размер на 40 лв. (държавна такса) и
300 лв. (адвокатско възнаграждение). Следователно, въззиваемите
следва да заплатят на жалбоподателката
1/3*(40+300)=0,3333333333333*340=113,33лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение без номер от
04.08.2017г., постановено по гр.д. № 14/2016г. по описа на Етрополския районен
съд, В ЧАСТТА, с която са
определени:
·
квота от 4/120 ид.ч. за И.М.Б.,
·
квота от 6/120 ид.ч. за М.К.Б.,
·
квота от 6/120 ид.ч. за В.К.А.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ квоти на И.М.Б., М.К.Б. и В.К.А., както следва:
·
квота от 8/120 ид.ч. за И.М.Б.,
·
квота от 4/120 ид.ч. за М.К.Б.,
·
квота от 4/120 ид.ч. за В.К.А..
ПОТВЪРЖДАВА решение без номер от
04.08.2017г., постановено по гр.д. № 14/2016г. по описа на Етрополския районен
съд, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА съделителите В.К.Д., Г.Й.В., И.М.М., В.Д.В., Б.С.Б., С.В.Ц., С.П.С., В.К.А., М.К.Б., Н.Н.К., И.М.Б., В.Ц.М., А.Ц.А., С.Н.А., Г.Д.С., Г.С.Т., Н.П.Н.
и И.П.Л., да заплатят на жалбоподателката В.С.П.
сумата 113,33 лв., представляваща част от направените разноски пред въззивния съд, пропорционална на уважената част от жалбата.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ
в едномесечен срок от връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.