№ 140
гр. Ловеч, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20224300500216 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постановено е съдебно решение №7/10.01.2022 г. по гр.д.№125/21 г. от РС-
Ловеч, с което е отхвърлен предявеният от „Топлофикация София“ЕАД ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Ястребец“ №23Б представлявано от
изп.директор А.А. против А.К. Н. ЕГН ********** с адрес ***** представляван в
настоящото исково производство чрез назначения му особен представител адв.Ц.Ж. от АК-
Ловеч, иск с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 и
чл.86 ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на А.К. Н. ЕГН **********, че
дължи на Топлофикация София“ЕАД ЕИК ***** сумата от 909,39 лв, от които 732,94 лв.
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия/ТЕ/ за периода
1.05.2016-30.09.2019 г. за реално потребена енергия, 120,56 лв. мораторна лихва за забава от
15.09.2017 г. до 29.06.2020 г, дължима сума за дялово разпределение-главница в размер на
46,42 лв. за периода от 1.03.2017 г. до 30.04.2019 г. и 9,47 лв. лихви за периода от 1.05.2017
г. до 29.06.2020 г. ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане
на задължението, като неоснователна и недоказана, отхвърлена е претенцията на
„Топлофикация София“ЕАД ЕИК ***** против А.К. Н. ЕГН **********, за заплащане на
направените в настоящето исково и в заповедното производство по ч.гр.д.№1389/20 г. по
описа на РС-Ловеч съдебно-деловодни разноски като неоснователна и недоказана и е
разпоредено да се изплати на адв.Ц.Ж. определеното й възнаграждение в размер на сумата
1
от 300 лв от внесения от ищеца депозит за осъщественото от нея процесуално
представителство на ответника А.К. Н. ЕГН ********** по гр.д.№125/21 г. по описа на
ЛРС.Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
„Термокомплект“ООД, като спрямо него важат нормите на чл.223 ал.1 и ал.2 от ГПК за
действие на решението спряно него и насрещната страна и спрямо него и страната, която го
е привлякла.
Постъпила е въззивна жалба от „Топлофикация София"ЕАД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец" № 23Б, представлявана от
пълномощника Б.А. - юрисконсулт на „Топлофикация София" ЕАД, със съдебен адрес гр.
София, ул. „Ястребец" № 23Б, срещу Решение № 7/10.01.2022г.,пост. по гр.д.№ 125/2021г.
на PC-Ловеч.
Счита съдебния акт за неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Не се съгласява с извода на първоинстанционния съд,
че не са събрани доказателства, от които се установява, че ответникът има качеството
потребител на топлинна енергия. Счита, че този извод противоречи на разпоредбата на чл.
153 ал.1 от ЗЕ и на приобщения по делото доказателствен материал. Изтъква, че съгласно
чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в
режим етажна собственост (СИС), присъединили се към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителни тела в имотите си (чл.140,ал.1,т.2 от ЗЕ) и
да плащат цената на топлинната енергия при условия и по ред, определени в Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди е регламентирана от ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия , посочени
от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР). Писмената форма на договора е форма за доказването му, а не форма за
действителност. Съгласно чл.149 и чл.150 от ЗЕ страна-купувач по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, е „битовия клиент“, а именно клиент, който купува
енергия за собствени битови нужди, включетелно и този, който ползва енергия за
домакинството. Сочи, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които
поради това са посочени от законодателя като клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, дължащи цена на доставена топлинна енергия, с изключение на топлопреносно
предприятие по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Изтъква, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограничените вещни права на ползване са по
подразбиране и клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
публично оповестените от КЕВР Общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
2
качество те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, с
предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че по делото са
ангажирани редица писмени доказателства, от които може да се направи извод, че
ответникът е титуляр на вещното право на собственост по отношение на топлоснабдения
имот. С окончателния доклад по делото съдът е приел като писмено доказателство и Молба
–декларация за откриване на партида на ответника, с дата 18.04.2012г. Смята, че липсата на
подпис под протокола за избор на фирма за дялово разпределение на проведеното общо
събрание на етажната собственост, както и че подадената декларации, че имотът е
необитаем, са абсолютно неотносими обстоятелства към предмета на доказване. Сочи, че
участието в общото събрание на собствениците е субективно право на титуляра му, като
същият решава дали да упражни това си право, съобразявайки обстоятелствата, че
решенията на този персонифициран субект го обвързват, независимо от участието му или
съгласието с взетото решение, а на следващо място - задължението за заплащане на цената
не е обвързано с обстоятелството дали имотът е обитаем. Подаването на декларация, че
имотът не се обитава не изключва отговорността на ответника към топлопреносното
предприятие.
Счита за неправилен и изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на
размера на начислената топлинна енергия, като твърди, че от приетите по делото
документи от третото лице-помагач, се установява, че се касае за начисляване на енергия
поради неосигурен достъп. Смята за неправилна констатацията на съда, че поради липса на
документи, удостоверяващи метрологична годност на топломерите, претенцията следва да
бъде отхвърлена. Твърди, че се касае за служебно начислена енергия, която е на база
предходен период, като в този смисъл е абсолютно неотносимо обстоятелството за
годността на топломера. Такива данни се съдържат в представените от третото лице –
помагач доказателства, а ако не се съдържат - то е налице процесуално нарушение на съда,
който е приел , че делото е изяснено от фактическа страна, при направено и допуснато
искане по отношение на третото лице- помагач, по реда на чл.190 ГПК, с което е задължено
да ги представи, като в този смисъл е било необходимо да се дадат указания поддържа ли
това искане или не, като му бъде дадена възможност да представи необходимите
доказателства. На следващо място изтъква, че страните са длъжни да укажат съдействие на
вещото лице при изготвяне на експертизата, а неизпълнението на това задължение е
следвало да бъде регистрирано с молба на експерта до съда, като последният дължи
указания до ищеца, за осигуряване на съдействие, а не да се превръща в безучастен
регистратор на събитията. Това задължение произтича от принципа на установяване на
обективната истина, регламентиран в българския граждански процес. Сочи, че ако е налице
обективна причина, поради която вещото лице не може да изпълни задълженията си, то е
могло да бъде заменено. Изтъква , че експертизата е само един от способите за събиране на
доказателства, като не може съдебното решение в частта за основателността на размера да се
основава единствено на нея или да се установява само от нея. Счита, че съдът е имал
задължението да се произнесе съгласно чл.162 ГПК, според която разпоредба когато искът е
установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя
3
размера по своя преценка или взема заключението на вещото лице.
По изложените съображения моли въззивния съд да отмени изцяло постановеното
решение и да постанови ново, с което да бъде уважена изцяло предявената претенция,
съгласно формулирания в молбата петитум, както и да се присъдят направените в
настоящото производство разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от особения
представител на въззиваемия АНТ. К. НГ.- адв. Ц.Ж. - ЛАК. Оспорва изцяло подадената
въззивна жалба и я счита за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за
правилно и законосъобразно. Излага, че съгласно чл. 153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещното право на ползване в сграда в режим етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в
имотите си, съгласно чл. 140, ал.1,т.2 от ЗЕ, както и да заплащат цената на топлоенергията.
Изтъква, че във връзка с направеното в хода на процеса възражение за липса на
доказателства, че ответникът е собственик и ползвател на имота, не са събрани
доказателства в тази насока. От представения нотариален акт за покупко-продажба на
процесния апартамент е установено, че имотът е собственост на наследодателя на
въззиваемия, починал на 11.06.2004г., като и че последният е единствен наследник. Сочи,
че на общото събрание на етажните собственици, проведено в гр.София, на 26.02.2002г., е
взето решение за сключване на договор с фирма „Топлофикация София“ ЕАД, в който
договор фигурира името на общия наследодател Н. Кием за извършване на индивидуално
измерване потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода съгласно методиката на SIMENS. Договорът е сключен за две
години – до 10.10.2004г., поради което приема,че задължението на фирмата е отпаднало за
исковия период. С молба –декларация пред „Топлофикация София“ЕАД, въззиваемият е
заявил, че имотът е необитаем и няма да ползва топлинна енергия в него, като в тази посока
е извършената от вещото лице констатация, че при посещение на адреса имота е необитаем
и няма консумация на топлинна енергия за БГВ и за отопление. Изтъква,че прогнозните и
изравнителните количества, начислени на обекта, се дължат за тръбната разводка, минаваща
през апартамента, т.е. за вътрешната сградна инсталация. Смята,че правилно съдът е приел,
че липсват доказателства за открита на името на ответника партида, че същият е абонат на
„Топлофикация София“ЕАД, че монтираният общ топломер е проверяван на всеки две
години, а в представените по делото фактури липсва абонат на услугата, което го е
мотивирало да приеме, че са негодно доказателствено средство. Счита, че искането за нова
експертиза е неоснователно.
С оглед на изложеното моли да се отхвърли въззивната жалба и се потвърди
обжалваното решение на PC-Ловеч, ведно с всички законни последици.
ЛОС е прекратил производството по в.гр.д №104/22 г. образувано по повод на
горната въззивна жалба и е върнал делото на ЛРС за администриране на въззивната жалба с
третото лице-помагач на ищеца. От негова страна не е постъпило становище.
4
Ловешкият окръжен съд, като прецени събраните по гр.д.№125/21 г. по описа на
ЛРС доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена на 26.01.2022 г./п.кл./, а решението на ЛРС е
съобщено на въззивника на 19.01.2022 г. т.е. в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от страна с
правен интерес против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
От приложеното към делото ч.гр.д.№1389/20 г. по описа на ЛРС се установява, че е
подадено заявление от 9.07.2020 г. пред СРС от „Топлофикация София” ЕАД. След
изпращане на делото по подсъдност на ЛРС е издадена Заповед №740/3.09.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу АНТ. К. НГ. от гр.Ловеч за
сумата от 732,94 лв. главница доставена топлинна енергия за периода май 2016 г. до април
2019 г. ведно със законната лихва от 9.07.2020 г. до изплащането й с/със 120,56 лв.
обезщетение за забава от 15.09.2017 г. до 29.06.2020 г. върху вземането за цената за
доставена топлинна енергия за главница в размер на 46,42 лв. цена за дялово разпределение
за периода март 2017 г. април 2019 г. ведно със законна лихва от 9.07.2020 г. до
изплащането й с/със 9,47 лв. обезщетение за забава от 1.05.2017 г. до 26.06.2020 г. върху
вземането за цената за дялово разпределение, както и направените по делото разноски:
внесена държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лв. В мотивите на същата е посочено, че вземането произтича от доставена от заявителя на
длъжника топлинна енергия през периода от м.май 2016 г. до месец април 2019 г. за
топлоснабдения имот, находящ се в гр.София, ж.к.”Свобода” бл.119 вх.Д ап.75 аб.51877, но
той не е заплатил дължимите месечни суми, а освен това не е заплащал и дължимата от него
сума за дялово разпределение за периода март 2017 до април 2019 г.ведно с обезщетение за
забава върху вземанията..
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление и не
е получена в срок от длъжника, с оглед на което и на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК с
разпореждане №2382/7.12.2020 г. е указано на заявителя „Топлофикация София“ЕАД, че
може да предяви иск за установяване на вземанията си по заповед №740/3.09.2020 г. срещу
длъжника Н. в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата
държавна такса.
Ищецът получил това разпореждане на 17.12.2020 г., като е предявил
установителния иск на 14.01.2021 г. т.е. в рамките на законоустановения едномесечен срок.
От представения по делото нот.акт №048 т.1 рег.№712 д.№040/23.04.2002 г. се
установява, че на 23.04.2002 г. Нгуен Х.К. е закупил от Виолетка Крумова Кишишова и
съпругът й Никола Христов Кишишов недвижим имот - апартамент №75,находящ се в
гр.София, ж.к.”Свобода”,бл.19, вхД, на І етаж. Установява се от представените от
„Топлофикация София” ЕАД писмени доказателства л.15 и сл. от делото, че сградата, в
която е разположен имота е била присъединена към топлопреносната мрежа. Представен на
л.24 от делото е и Договор №479 /10.10.2002 г. сключен между „Термокомлект” ООД и
етажната собственост с адрес гр.София ж.к.”Свобода” бл.19 вх.Г,Д и Е от който се
5
установява, че услугата „Дялово разпределение”/„топлинно счетоводство”/ е извършвана от
третото лице – помагач „Термокомлект” ООД. По силата на сключения договор третото
лице, в качеството на изпълнител, е приело да извърши индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределени на разходите за отопление и
топла вода съгласно методиката на Сименс. Съгласно общите условия на договора,
изготвянето на общата и индивидуалните сметки на потребителите се извършва на база
реално постъпилото количество топлинна енергия, отчетено и фактурирано от
„Топлофикация София”АД, като отчета на разходите за отопление и топла вода се извършва
един път годишно. В чл.5.2 от договора е посочено, че в случай, че потребителят, въпреки,
че е бил информиран, не осигури достъп заплащане допълнително посещение цена в размер
на 1 лев на отоплително тяло, а в случай на неосигурен достъп и втори път, разходите за
изразходваната топлинна енергия за отопление и топла вода се изчисляват на база пълната
отопляема кубатура/пълна инсталирана мощност на съответното жилище и брой лица,
живеещи в него. Посочено е,че договорът се сключва за срок от 2 години/ чл.2.5/.
По делото е приложен на л.36 Договор №У №96 от 02.10.2007 г., сключен при Общи
условия за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в,ал.2
от Закона за енергетиката, сключени между ищеца „Топлофикация София „ЕАД ,от една
страна като възложител, и третото лице - помагач „Термокомлект” ООД , от друга
страна,като изпълнител.
Установява се, че за процесния апартамент е открита партида на аб. № 51877, по
която се отчита количеството доставена и потребена топлинна енергия.
Установява се от представеното удостоверение за н-ци №000505/18.04.2012 г., че Н.
Х.К. е починал на 11.06.2004 г. и е оставил за законен наследник своя единствен син АНТ.
К. НГ.. Последният е подал заявление декларация вх.№ОП-0832/18.04.12 г., с която е
пожелал два му бъде открита партида, съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „топлофикация София“ АД на потребители в гр.София, като е посочил, че
в имота ще се ползва топлинна енергия, но апартамента е необитаем. Посочено в
заявлението е, че дяловото разпределение на отчетената от топломера в абонатната станция
топлинна енергия между отделните имоти се извършва от „Термокомлект” ООД. Посочено е
и, че абонатния номер на досегашния собственик е №51877 на Н. Х.К..
Представени по делото са 3 бр. Кредитни известия към издадените в рамките на
процесния период фактури, включващи начислени суми за топлоенергия по различните
компоненти, като се установява, че по партидата на имота е начислявана топлоенергия както
следва:1.07.2016 г. – 30.04.2017 г-212,80 лв., 1.05.2017 г.-30.04.2018 г.-241,50 лв. и
01.05.2018 г. – 30.04.2019 г.-278,64 лв.
Приложени по делото са и справки за дялово разпределение на разходите за топлинна
енергия ведно с документ за главен отчет за следните периоди: 1.05.2016 г. – 1.05.2017 г,
1.05.2017 г.-1.05.2018 г. и 01.05.2018 г. – 1.05.2019 г., издадени от третото лице – помагач
„Термокомлект” ООД за абонатен номер 51877, от които се установява, че за тези периоди
от време общо енергията за отопление и топла вода е съответно 606233,45 квтч и 494670,54
6
квтч. Представени са и протоколи за неосигурен достъп на л.92 от делото от 13.05.2017 г.
24.05.2018 и от 2019 г.и, от които се установява, че за процесното жижилище не е осигурен
достъп. Представени са и приемо- предавателни протоколи, в които изрично е посочено, че
се отнасят до договор №479 съответно от датите 11.08.2017 г, 4.07.2018 г. и 11.07.2019 г.
отнасящи се до приключване на отоплителни сезони съответно 2016/17, 2017/18 и 2018/19 г.,
предадени от дружеството „Термокомлект” ООД на приели ги лица от етажната
собственост срещу подпис и съдържащи индивидуални и общи справки.
От страна на ищеца са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Топлофикация София”ЕАД на клиенти в гр.София, приети с Решение
по Протокол №53/28.03.2013 г. и одобрени с решение №ОУ 02/3.02.2014 г. на ДКЕВР и
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
София”ЕАД на клиенти в гр.София, приети с Решение по Протокол №7 от 23.10.2014 г. на
СД на „Топлофикация София”ЕАД и одобрени с Решение №ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР,
на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ, като същите регламентират отношенията между страните за
процесния период. Съгласно чл.31 от ОУ/в сила от 2016 г./, клиентите заплащат топлинната
енергия по един от следните начини: на 11 равни месечни и една изравнителна вноска; на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна
вноски и по реална консумация. Начинът , по който се формира месечната дължима сума за
доставена топлинна енергия е разписан в чл.32, ал.1 - въз основа на определения дял от
топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се
издава месечна фактура. Дължимите суми се заплащат в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят /чл.33 ал.1/, като при неизплащането им в горния срок,
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва.
За правилно решаване на спора по делото е назначена и изслушана
съдебно-икономическа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице Н.Р., за
процесния период 1.05.2016 г. до 30.04.2019 г. по партидата с №51877 има осчетоводени
задължения за доставена топлинна енергия за процесния обект. Начислените суми възлизат,
според експерта, на сумата 732,94 лв. с ДДС и не са платени от потребителя. Посочено е в
заключението, че в информационната система на ищеца са въвеждани изравнителните
сметки, изготвени от ФДР за имота на ответника за процесния период през м.юли на
съответната година, като съгласно приложената справка общата сума за доначисляване
възлиза на 31,12 лв.. Вещото лице изрично е посочило, че по фактура
№**********/31.07.2017 г. е приспадната сумата 2,01 лв. с ДДС, а сумите за довнасяне са по
следващите две фактури, №**********/31.07.2018 г. в размер на 9,66 лв. и по фактура
№**********/31.07.2019 г. в размер на 23,47 лв.. Вещото лице е посочило, че дължимите
суми от ответника са общо в размер на 732,94 лв. с ДДС и са само за топлинна енергия за
отопление, като сума за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, сума за ТЕ за битово горещо
водоснабдяване и сума за мощност не са начислявани на абоната. Вещото лице е изчислило
и размера на лихвата за забава за периода от 15.09.2017 г. до 29.06.2020 г. в размер на 130,03
лв съобразно съответните падежи на възникване.
7
От заключението на допуснатата от ЛРС съдебно – техническа експертиза, съдът
установява, че за процесния период ежемесечните отчети по общия топломер сграда етажна
собственост за периода 2.07.2016 г. до 6.04.2017 г. възлиза на 2 587273мвтч при цена 64,52
лв./мвтч и от 7.04.2017 г. до 30.04.2017 г. 0,13130 мвтч при цена 79,20 лв. за мвтч за
отопление без подгряване на вода за БГВ; от 7.2017 г. до 30.04.2018 г. 2,516314 мвтч за
отопление без БВГ при цена 49,98 лв мвтч; от 2.20.2018 г. до 30.10.2019 г. 2,502177 мвтч за
отопление без БГВ или общо за процесния период за обекта 7,737064 мвтч на стойност
909,39 лв. към 29.06.2020 г.. Вещото лице е установило, че между ищеца и третото лице
помагач „Термокомлект” ООД има легитимно сключен договор за извършване на дялово
разпределение на топлинна енергия по чл.139в ал.2 от ЗЕ, като дяловото разпределение е в
съответствие с нормативните документи. Вещото лице изрично е посочило, че при
посещение на адреса на абоната се е оказало, че апартамента е необитаем, поради което той
предполага, въпреки непълната информация, че няма консумация на топлинна енергия за
БГВ и за отопление, като прогнозните и изравнителните количества, начислени на обекта се
дължат от тръбната разводка, минаваща през апартамента, т.е. вътрешната сградна
инсталация. Отговаря, че начислените ТЕ са в съответствие на съществуващите нормативни
разпореждания, като производителят на ТЕ предоставя чиста енергия на потребителите, а
ФДР приспада договорения процент за загуби в ТЕ в абонатната станция. Посочва, че от
ищеца не са представени протоколи за първоначална и последващи проверки от органите за
метрологичен контрол, но задължително са залепени стикери за проверка на годността на
топломера и водомера за топла вода.
Тъй като първата инстанция не е извършила справка досежно собствеността на
процесния имот, находящ се в гр.София ж.к.“Свобода“ бл.19 вх.Д ет.1 ап.75, въззивната
инстанция е изготвила такава справка чрез отдалечен достъп по данни за имот. Видно от
справка №798783/29.06.22 г., собственик на имота е Н. Х.К., който е наследодател на
ответника.
При тези данни настоящата инстанция намира, че е сезирана с предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл. 415, ал.1 от ГПК, чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД от „Топлофикация София”
ЕАД против АНТ. К. НГ. ЕГН ********** да се признае за установено по отношение А.К.
Н. ЕГН **********, че дължи на Топлофикация София“ЕАД ЕИК ***** сумата от 909,39
лв, от които 732,94 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия/ТЕ/ за периода 1.05.2016-30.09.2019 г. за реално потребена енергия, 120,56 лв.
мораторна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 29.06.2020 г, дължима сума за дялово
разпределение-главница в размер на 46,42 лв. за периода от 1.03.2017 г. до 30.04.2019 г. и
9,47 лв. лихви за периода от 1.05.2017 г. до 29.06.2020 г. ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на задължението. За да бъдат уважени тези искове
ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на наведените от него в исковата молба
твърдения, а именно:съществуването на договорни отношения между него и ответника през
процесния период, както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното
количество ТЕ, която е била отчетена в съответствие с действащите нормативни актове, а
също и нейната стойност. В тежест на ответника по този иск е да докаже възраженията си по
основанието и размера на исковете, както и погасяване по давност на задължението по
първата фактура №**********/31.07.2017 г.
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за
8
исковия период са регламентирани от ЗЕ, като съгласно установените в същия правила, за да
бъде едно лице обвързано от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, същото следва да име качеството на
потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно чл.153 ал.1 ЗЕ в
редакцията, действала до 17.07.2012 г./ към който момент е подадена декларацията за
откриване на партида на името на ответника на 18.04.2012 г./ потребители на топлинна
енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
а по силата на легалното определение, дадено в §1 т.42 от ДР/отм/ на ЗЕ, действащ до
17.07.2012 г. потребител на енергия или природен газ за битови нужди е ФЛ, собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ а
домакинството си. След отмяната на §1 т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия”, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия”. Съгласно новата
редакция на чл.153 ал.1 от ЗЕ действаща през исковия период /2017-2019 г./ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Следователно,
за да бъде определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енергия за битови
нужди съгласно визираната законова уредба, е необходимо да бъде установено, че същото е
собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. Неоснователно е твърдението на
особения представител на ответника, че няма доказателства за собственост на ответника на
процесния апартамент. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
А.Н. Кием като единствен наследник на починалия си баща Н. Х.К. е придобил в
собственост този апартамент, като в това си качество е поискал и да му бъде открита
партида през 2012 г. Безспорно този имот е бил присъединен към абонатна станция и дори
има абонатен номер 51877. Същевременно нормата на чл.150 ал.1 от ЗЕ регламентира
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители/клиенти
на топлинна енергия за битови нужди като постановява, че тя се осъществява при публично
известни ОУ, предложени от тополопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които
се урежда съдържанието на договора. С оглед на тази нормативна уредба между главните
страни по спора за процесния период е налице сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни ОУ за продажба, каквито са ОУ на ищеца-
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
София”ЕАД на клиенти в гр.София, приети с Решение по Протокол №53 от 28.03.2013 г. на
СД на „Топлофикация София”ЕАД и одобрени с Решение №ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ, публикувани във вестник „19 минути”/10.02.2014 г. в сила
от 12.03.2014 г, както и ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
9
„Топлофикация София”ЕАД на клиенти в гр.София, приети с Решение по Протокол №7 от
23.10.2014 г. на СД на „Топлофикация София”ЕАД и одобрени с Решение №ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г. на
основание чл.150, ал.1 от ЗЕ, който факт е общоизвестен и не се нуждае от доказване.
Разпоредбата на чл.150 ал.3 от ЗЕ предоставя възможност на потребителите/ клиентите,
които не са съгласни предвидените в ОУ клаузи в срок от 30 дни след влизането им в сила
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, с което да предложат
специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В настоящия
казус ответникът не твърди и не се установява да е упражнил това свое право срещу ОУ на
„Топлофикация София” ЕАД от 2014 г., респ. от 2016 г. поради което настоящият съдебен
състав намира, че същите са приети от него. Договорното правоотношение по продажба на
топлинна енергия при ОУ възниква между топлопреносното предприятие и
потребителя/клиента по силата на закона чл.150 ЗЕ без да е необходимо изрично изявление
на ответника-потребител/клиент вкл. и относно приемането на ОУ, в който смисъл е и
константната практика на съдилищата, включително и на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139 ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда етажна собственост, се осъществява по системата за дялово разпределение. Начинът
за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в разпоредбата на чл.139 и
чл.148 ЗЕ и Наредба №16-334/6.04.2007 г. за топлоснабдяването/обн.ДВ бр.34/24.04.2007
г.отм/. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост по силата на чл.142
ал.2 ЗЕ се разпределя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, а
нормата на чл.145 ал.1 от същия закон предвижда, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
В разпоредбата на чл.155 ал.1 т.2 ЗЕ е предвидено, че потребителите/клиентите на
топлинна енергия в сгради-етажна собственост заплащат консумираната топлинна енергия
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска, като според чл.155 ал.3 ЗЕ правилата за определяне на прогнозната консумация и
изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за
всеки отделен потребител се определят с наредбата по чл.125 ал.3 ЗЕ. За процесния период в
съответствие с тази законова уредба и установеното в ОУ сумите за топлина енергия
относно имота на ответника са начислявани помесечно от „Термокомлект” ООД по
прогнозни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са
изготвени изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение на база
документите за индивидуален отчет в процесния апартамент. Според съда неоснователен е
релевираният от адв.Желязякова довод, че липсва сключен договор между етажната
собственост, респ.ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение, следователно не
е налице облигационно правоотношение между него и третото-лице помагач
10
„Термокомлект” ООД. Съгласно действащата към процесния период редакция на чл.139в,
ал.1 от ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са
регистрирани по реда на чл.139а, те сключват писмен договор за услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл.139б. По делото се твърди, че
ОС на сградата – етажна собственост е изпълнило изискванията на чл.139б ЗЕ и е избрало
лице, което да извършва услугата дялово разпределение, но приложеният договор №
479/10.10.2002 г., сключен между „Термокомлект” ООД и етажната собственост е изтекъл
през 2004 г. след изтичането на сроковете по чл.2.4. Следва да се приеме, че при липса на
противопоставяне от насрещната страна на правоотношението, срокът на договорът е
мълчаливо продължен с конклудентни действия на страните, още повече, че същият този
договор е цитиран и в приемо-предавателните протоколи приложени по делото на л.93.
Съгласно чл.139в, ал.4 от ЗЕ сградата, етажна собственост има задължение за сключване на
такъв договор и непротивопоставянето на извършване на дяловото разпределение от третото
лице помагач е равнозначно на безсрочно продължаване на срока на вече сключения
договор. Релевантно в случая е обстоятелството, установено посредством заключението на
вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, че през исковия период
дяловото разпределение е извършвано при спазване на нормативната уредба, като е
отчетена реално потребената топлинна енергия.. Освен това от представените от третото
лице-помагач писмени доказателства, обсъдени по-горе се налага изводът, че същото е
продължило изпълнението на поетите договорни задължения и след изтичане на уговорения
срок.
Настоящата инстанция счита, че ищецът е доказал, че ответникът е не само клиент
на ТЕ, но и, че в сградата, където е имота на ответника има монтиран топломер, годно СТИ,
че дяловото разпределение е извършвано съобразно нормативната уредба, което включва
установяване на извършваните отчети на индивидуалните разпределители от ФДР и
правилно изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на
доставената ТЕ. Представените от дружеството-ищец и третото-лице помагач частни по
характер документи нямат обвързваща доказателствена стойност, но са доказателства по
делото, които се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства и най-вече от
заключенията на съдебно-техническата и съдебно-счетоводна експертизи.Спори се по
делото, че за процесния период от време апартамента е бил необитаем, поради което не е
извършван реален отчет поради неосигурен достъп. Когато не е осигурен достъп за
отчитане, не е необходимо да има реално потребление на доставената топлинна енергия в
сградата от съответния етажен собственик, според решение №162/28.05.2014 г. по гр.д.
№6397/13 г. на ВКС. Според това решение в отношенията си с доставчика потребителят,
който е възложил на топлинен счетоводител индивидуалното отчитане и разпределението на
консумираната топлинна енергия в сградата-етажна собственост е обвързан от съставените в
съответствие с нормативните изисквания от топлинния счетоводител документи и
доставчикът на топлинна енергия-ищецът във всички случаи има право да получи
стойността на отчетената от общия топломер топлинна енергия в сградата. В случая намира
приложение разпоредбата на чл.70 ал.4 от Наредба №16-344/6.04.2007 г. за
11
топлоснабдяването, според която се начислява топлинна енергия като за отоплителни тела
без уреди.
Вещото лице по назначената съдебно-техническата експертиза, категорично
заключава, че за процесния период ежемесечните отчети по общия топломер сграда етажна
собственост от периода 2.07.2016 г. до 6.04.2017 г. възлиза на 2 587273мвтч при цена 64,52
лв./мвтч и от 7.04.2017 г. до 30.04.2017 г. 0,13130 мвтч при цена 79,20 лв. за мвтч за
отопление без подгряване на вода за БГВ; от 7.2017 г. до 30.04.2018 г. 2,516314 мвтч за
отопление без БВГ при цена 49,98 лв мвтч; от 2.20.2018 г. до 30.10.2019 г. 2,502177 мвтч за
отопление без БГВ или общо за прпоцесния период за обекта 7,737064 мвтч на стойност
909,39 лв. към 29.06.2020 г., че между ищеца и третото лице помагач „Термокомлект” ООД
има легитимно сключен договор за извършване на дялово разпределение на топлинна
енергия по чл.139в ал.2 от ЗЕ, като дяловото разпределение е в съответствие с нормативните
документи. Установява се, че прогнозните и изравнителните количества, начислени на
обекта се дължат от тръбната разводка, минаваща през апартамента, т.е. вътрешната сградна
инсталация, а начислените ТЕ са в съответствие на съществуващите нормативни
разпореждания, като производителят на ТЕ предоставя чиста енергия на потребителите, а
ФДР приспада договорения процент за загуби в ТЕ в абонатната станция. Въпреки, че от
ищеца не са представени протоколи за първоначална и последващи проверки от органите за
метрологичен контрол, то задължително са залепени стикери за проверка на годността на
топломера и водомера за топла вода.
Освен това се установява, че представените от „Термокомлект” ООД отчети за
2016-2019 г. са подписани от представители на етажната собственост и не са оспорени
своевременно от ответника.
Съдът съобразява и заключението на съдебно-икономическата експертиза, според
което ответникът не е извършил плащания през процесния период, като задълженията
възлизат на сумата общо в размер на 732,94 лв. с ДДС и са само за топлинна енергия за
отопление, като сума за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, сума за ТЕ за битово горещо
водоснабдяване и сума за мощност не са начислявани на абоната. Вещото лице е изчислило
и размера на лихвата за забава за периода от 15.09.2017 г. до 29.06.2020 г. в рамер на 130,03
лв съобразно съответните падежи на възникване.
От доказателствата по делото се установява, че дяловото разпределение е
извършвано законосъобразно от ФДР „Термокомлект” ООД и независимо от факта, че
срокът на договора между етажната собственост и ФДР е изтекъл, страните по него са
изпълнявали поетите права и задължения, поради което съдът приема, че те фактически са
потвърдили обвързаността си от договора за топлинно счетоводство и неговото действие.
Следователно предявения иск се явява изцяло основателен и доказан за сумата от 732,94 лв.
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия/ТЕ/ за периода
1.05.2016-30.09.2019 г. за реално потребена енергия, 206.25 лв., представляваща стойност на
неизплатена топлинна енергия за периода м.08.2012 г. – м.04.2014 г. и следва да бъде
уважен до този размер.
С оглед уважаване на главния иск основателен и доказан се явява и акцесорният
иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата 120,56 лв., представляващ лихва за забава за
периода от 15.09.2017 до 29.06.20 г., 9,47 лв. лихви за периода от 1.05.2017 г. до 29.06.20 г.
12
както и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението.
Според съда направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение
за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на вземанията за главница за
първата фактура №**********/31.07.2017 г. досежно периода от 1.07.2016 г. – 30.04.2017 г.,
представляващи стойността на доставена топлинна енергия за процесния имот е
основателно. С оглед разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да
са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 от ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД.
В чл. 114, ал.1 от ЗЗД е посочено, че давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, давността тече от деня на
падежа, тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение. Следователно задълженията на ответника за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и те са били дължими в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят /чл.33, ал.1 от ОУ, одобрени с
решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР/, действащи за най-старата по време главница от
месец юли 2016 г. С оглед гореизложеното за всяка една от претендираните от ищцовото
дружество главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от
момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане. След като заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е било депозирано пред СРС на 9.07.2020 г., то
вземанията на ищеца за главници за периода от м.07.2016 г. до 30.04.2017 г. са станали
изискуеми след изтичането на 45-дневния срок за заплащане на стойността на доставената
ТЕ ,т.е.на 14.06.2017 г. и това е деня, в който купувачът на топлинна енергия изпада в забава
по отношение на крайната дата на претенцията по процесната фактура от 2017 г. Следва да
се отбележи, че макар вземанията да се основават на обща фактура, изготвена след годишно
изравняване, давността тече по ОУ, а не от датата на издаване на съответната фактура, тъй
като да се приеме обратното означава да се даде възможност на кредитора сам да изменя
началната дата на погасителната давност с издаването на последващ счетоводен документ,
което е недопустимо. Поради тези съображения съдът приема, че вземанията на ищеца
досежно сумата от 212,80 лв. са погасени по давност към 9.07.2020 г. – датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с което давността е
прекъсната и искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност за тази сума. По
отношение на останалите вземания ответникът чрез своя особен представител не е направил
възражения за погасяване по давност.
Поради несъвпадане на правните изводи на въззивната инстанция с тези, изложени в
13
решението на ЛРС, то следва да бъде отменено в частта, с която е са отхвърлени като
неоснователни и недоказани предявените от „Топлофикация София“ЕАД ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Ястребец“ №23Б представлявано от
изп.директор А.А. против А.К. Н. ЕГН ********** с адрес ***** представляван в
настоящото исково производство чрез назначения му особен представител адв.Ц.Ж. от АК-
Ловеч, искове с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.79
ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на А.К. Н. ЕГН
**********, че дължи на Топлофикация София“ЕАД ЕИК ***** сумата до размер на 696,59
лв, от които 520,14 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия/ТЕ/ за периода 1.07.2017-30.09.2019 г. за реално потребена енергия, 120,56 лв.
мораторна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 29.06.2020 г, дължима сума за дялово
разпределение-главница в размер на 46,42 лв. за периода от 1.03.2017 г. до 30.04.2019 г. и
9,47 лв. лихви за периода от 1.05.2017 г. до 29.06.2020 г. ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на задължението, и е отхвърлена претенцията на
„Топлофикация София“ЕАД ЕИК ***** против А.К. Н. ЕГН **********, за заплащане на
направените в настоящето исково и в заповедното производство по ч.гр.д.№1389/20 г. по
описа на РС-Ловеч съдебно-деловодни разноски, като вместо него следва да бъде
постановено друго, с което да бъде признато за установено по отношение на А.К. Н. ЕГН
********** с адрес ***** представляван в настоящото исково производство чрез назначения
му особен представител адв.Ц.Ж. от АК-Ловеч, по предявените искове с правно основание
чл.422 ал.1 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД, че дължи на
Топлофикация София“ЕАД ЕИК ***** сумата от 696,59 лв, от които 520,14 лв. главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия/ТЕ/ за периода 1.07.2017-
30.09.2019 г. за реално потребена енергия, 120,56 лв. мораторна лихва за забава от
15.09.2017 г. до 29.06.2020 г, дължима сума за дялово разпределение-главница в размер на
46,42 лв. за периода от 1.03.2017 г. до 30.04.2019 г. и 9,47 лв. лихви за периода от 1.05.2017
г. до 29.06.2020 г. ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане
на задължението от 9.07.2020 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 740/3.09.2020 г.
по ч.гр.д. № 1389/20 г. по описа на Районен съд – Ловеч, като дължимите суми следва да
бъдат заплатени по посочената от ищеца банкова сметка в Общинска банка АД ФЦ“Красно
село“ IBAN BG***** BIC *****. В останалата част атакуваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно, поради погасяване на вземането в размер на сумата 212,80 лв. по
фактура №**********/31.07.2017 г. досежно периода от 1.07.2016 г. – 30.04.2017 г.,
представляващи стойността на доставена топлинна енергия за процесния имот по давност.
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК право на разноски за
производството има дружеството-ищец, като такива следва да му се присъдят и за двете
инстанции, съобразно уважената част от исковете, а именно: 50 лв. заплатена държавна
такса, възнаграждения за вещи лица – 500 лв. заплатен депозит за особен представител за
двте инстанции 600 лв. и дължимо юрисконсултско възнаграждение – 100 лв. или общо
14
сумата 957,50 лв. На ищеца следва да се присъдят и сторените от него разноски в
заповедното производство, съобразно уважената част от исковете в размер на сумата 57,45
лв. платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. На ответника не се дължат
разноски, тъй като не са сторени такива от негова страна, поради което и не следва да се
извършва компенсация по съразмерност.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно решение № 7/10.01.2022 г., постановено по гр.д. №
125/2021 г. по описа на Ловешкия районен съд в частта, с която са отхвърлени като
неоснователни и недоказани предявените от от „Топлофикация София“ЕАД ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Ястребец“ №23Б представлявано от
изп.директор А.А. против А.К. Н. ЕГН ********** с адрес ***** представляван в
настоящото исково производство чрез назначения му особен представител адв.Ц.Ж. от АК-
Ловеч, искове с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.79
ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на А.К. Н. ЕГН
**********, че дължи на Топлофикация София“ЕАД ЕИК ***** сумата до размер на 696,59
лв, от които 520,14 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия/ТЕ/ за периода 1.07.2017-30.09.2019 г. за реално потребена енергия, 120,56 лв.
мораторна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 29.06.2020 г, дължима сума за дялово
разпределение-главница в размер на 46,42 лв. за периода от 1.03.2017 г. до 30.04.2019 г. и
9,47 лв. лихви за периода от 1.05.2017 г. до 29.06.2020 г. ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на задължението и е отхвърлена претенцията на
„Топлофикация София“ЕАД ЕИК ***** против А.К. Н. ЕГН **********, за заплащане на
направените в настоящето исково и в заповедното производство по ч.гр.д.№1389/20 г. по
описа на РС-Ловеч съдебно-деловодни разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "Топлофикация София"
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, община Столична, район Красно село,
ул.”Ястребец”№23 Б, ЕИК: *****, представлявано от А.А.-Изпълнителен директор срещу
А.К. Н. ЕГН ********** с адрес ***** представляван в настоящото исково производство
чрез назначения му особен представител адв.Ц.Ж. от АК-Ловеч, по предявените искове с
правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от
ЗЗД, че А.К. Н. ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София“ЕАД ЕИК ***** сумата
от 696,59 лв, от които 520,14 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия/ТЕ/ за периода 1.07.2017-30.09.2019 г. за реално потребена енергия, 120,56
лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 29.06.2020 г, дължима сума за дялово
разпределение-главница в размер на 46,42 лв. за периода от 1.03.2017 г. до 30.04.2019 г. и
9,47 лв. лихви за периода от 1.05.2017 г. до 29.06.2020 г. ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на задължението от 9.07.2020 г. – датата на
15
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 740/3.09.2020 г. по ч.гр.д. № 1389/20 г. по описа на Районен
съд – Ловеч, като дължимите суми следва да бъдат заплатени по посочената от ищеца
банкова сметка в Общинска банка АД ФЦ“Красно село“ IBAN BG***** BIC *****.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно решение № 7/10.01.2022 г., постановено по гр.д.
№ 125/2021 г. по описа на Ловешкия районен съд в останалата атакувана част, поради
погасяване на вземането в размер на сумата 212,80 лв. по фактура №**********/31.07.2017
г. досежно периода от 1.07.2016 г. – 30.04.2017 г., представляващи стойността на доставена
топлинна енергия за процесния имот по давност.
ОСЪЖДА А.К. Н. ЕГН ********** с адрес ***** представляван в настоящото
исково производство чрез назначения му особен представител адв.Ц.Ж. от АК-Ловеч да
заплати на "Топлофикация София" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София,
община Столична, район Красно село, ул.”Ястребец”№23 Б, ЕИК: *****, представлявано от
А.А.-Изпълнителен директор на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата 957,50 лв. - разноски
съобразно уважената част от исковете за двете инстанции и сумата 57,45 лв.- разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 1389/20 г. на Ловешкия районен съд.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца „Термокомлект” ООД.
Решението не подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16