Р Е
Ш Е Н И Е
№ 364 20.01.2015г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение
На двадесети октомври две хиляди
и четиринадесета година
В публично заседание в следния
състав :
Председател:
Дарина Костова
Секретар : Ж.К.
като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Дарина Костова т.д.№38 по описа за 2014 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявения иск от „Параходство Български морски флот” АД , с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Приморски, бул.
„Приморски” № 1, представлявано от изпълнителните директори Христо И. Донев, с
ЕГН ********** и Йонко Миланов Йонков, с ЕГН **********, чрез пълномощника
адвокат Б.И.Т. от АК-гр. Хасково, с адрес на кантората гр. Бургас, ул. „Климент
Охридски” №1 против Изпълнителна агенция „Морска администрация”, гр. София
1000, ул. „Дякон Игнатий” № 9, като правоприемник на Главна дирекция „Морска
администрация” съгласно чл. 4 от ПМС № 212/29.11.1999 г. При участието на контролираща страна - Държавата, чрез Министъра на регионалното
развитие и благоустройството , гр. София, ул. „Св.св. Кирил и Методий” № 17-19
за осъждане на ответниците да заплатят сумата от 10000лв. , съставляваща стойността на това , с което
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца без правно основание, до размера на
това , с което е намалено имуществото на ищеца, ведно със законната лихва върху
главницата от 27.02.2009год. Със същата искова молба е предявен и иск с правно
основание чл.108 от ЗС за същия имот , а именно : имот, находящ
се в гр. Приморско, община Бургас, а именно: двуетажна масивна постройка , със
застроена площ от 130 кв.м. и разгъната застроена площ от 260 кв.м., състояща
се от приземен етаж - апартамент от две стаи, вестибюл, коридор и сервизни
помещения и втори етаж , съдържащ три стаи, стая с вестибюл, салон, 4 коридора
и две тоалетни, която сграда е построена в УПИ VI, в кв. 69 по плана на гр.
Приморско , бивш имот с пл. № 427, при граници за имота: изток-улица, площад,
запад- море, север - бряг и юг- море.
Производството по
двата иска е разделено , като производството по иска по чл.59 от ЗЗД е изпратено съобразно правилата на родовата
подсъдност на БРС. По искане на страните , производството е спряно до
произнасяне по иска за собственост. С Решение на БАС по гр.д.№185/2001год. , с
което е отменено решението на БОС , искът по чл.108 от ЗС е уважен , като
ответникът в настоящото производство е осъден да предаде на ищеца процесния
имот. Решението е влязло в сила и е вписано в СВ на 19.11.2012год. След
възобновяване на производството пред БРС по повод възражение по хода на делото,
процесуалният представител на ищеца уточнява претенцията , като твърди , че се
претендира обезщетение, за това , че ищецът е лишен от възможността да ползва
имота през процесния период, като се твърди , че ответникът се е обогатил от
това. Твърди се, че през периода 12.10.1999г.
– 04.03.2009год. имотът е използван от ответника. С изменение на иска , направено
в открито съдебно заседание на 04.10.2013год. , претенцията е увеличена в
размер от 84257лв. , ведно със законната лихва върху тази главница от датата на
подаване на исковата молба- 27.02.2009г.Претендират се всички направени
разноски по настоящето дело
Ответникът,
редовно уведомен , с
препис от исковата молба и приложените доказателства, представя отговор на
исковата молба в определения от съда срок; в който , както и в допълнителните
становища след разделяне на производството
- пред БРС и след изменението на
иска, излага твърдения относно недопустимост
на иска , с оглед на първоначалната му формулировка и частичната неоснователност на иска, с оглед
на обстоятелството , че претенцията не отчита обстоятелството , че стойността
на имота е значително увеличена от извършените от ответника подобрения в имота.
Прави искане за изчисляване на размера на обезщетението при съобразяване на
направените подобрения , т.е. да бъде изчислен наема на имот , без направените
от ответника подобрения.Твърди , че от имота не са получени „облаги“, т.к.
същият е използван за офиси на служителите си , за осъществяване на дейността
си , както и като почивна база за служителите си. Прави се възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за обезщетение за
неоснователно обогатяване за периода от 12.10.1999год. до 04.03.2004год.
Бургаският окръжен
съд, като съобрази, че са налице процесуалните предпоставки за допустимост на
исковата молба и липсват процесуални пречки за разглеждането на спора, приема,
че предявеният иск е допустим.
Бургаският окръжен
съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените
становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД от „Параходство Български морски флот” АД , с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, район Приморски, бул. „Приморски” № 1,
представлявано от изпълнителните директори Христо И. Донев, с ЕГН ********** и
Йонко Миланов Йонков, с ЕГН ********** против Изпълнителна агенция „Морска
администрация”, гр. София 1000, ул. „Дякон Игнатий” № 9, като правоприемник на
Главна дирекция „Морска администрация” съгласно чл. 4 от ПМС № 212/29.11.1999
г.,при участието на
контролираща страна -
Държавата, , за заплащане на обезщетение за ползване без правно
основание от ответника на следния собствен
на ищеца недвижим имот,
находящ се в гр. Приморско, община Бургас, а именно: двуетажна масивна
постройка , със застроена площ от 130 кв.м. и разгъната застроена площ от 260
кв.м., състояща се от приземен етаж - апартамент от две стаи, вестибюл, коридор
и сервизни помещения и втори етаж , съдържащ три стаи, стая с вестибюл, салон,
4 коридора и две тоалетни, която сграда е построена в УПИ VI, в кв. 69 по плана
на гр. Приморско , бивш имот с пл. № 427, при граници за имота: изток-улица,
площад, запад- море, север - бряг и юг- море, в размер на 84257лв. , съставляваща стойността на това
, с което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца без правно основание, до
размера на това , с което е намалено имуществото на ищеца, ведно със законната
лихва върху главницата от 27.02.2009год .
Предпоставки за
уважаване на претенцията са: ищецът да е собственик, ответникът да ползвал
имота без правно основание и като последица да се е обогатил от ползването.
Правото на
собственост на ищеца , върху процесния имот е установено с влязло в сила Решение
№97/04.11.2011год. , постановено по гр.д.№185/2011год. по описа на БАС.
Страните не
спорят, че през целият процесен период 12.10.1999г. – 04.03.2009год. – датата
на образуване на производството пред БОС, ответникът е владял имота. Не се
спори , че имотът е предаден от ищеца на ответника на 12.10.1999год. и до
датата на подаване на исковата молба 27.02.2009год. и датата на образуване на
делото - 04.03.2009год. ответникът е
владял и ползвал имота, като ищецът не е имал достъп до същия и възможност да
го ползва.
Не се спори , че
по отношение на извършените подобрения в имота е налице висящ съдебен спор
между страните , въпреки , че доказателства за такъв не са представени по
делото.
Не се спори между
страните и от представените писмени доказателства не се установява да е налице
правно основание за упражняването владение , нито се установява страните да са в правоотношение, което да е
основание за държане на процесния имот от ответника.
Спорен между
страните е размерът на обезщетението, като ответникът твърди, че не е получавал
доход или друга облага от имота , т.к. го е ползвал за изпълнение на функциите
си на държавна администрация и за почивна база на служителите си и поради това
не е реализирал приходи от същия.
Съдът намира този
довод за неоснователен с оглед на обстоятелството, че за да е налице облага не
е необходимо да се реализира доход от имота, чрез отдаването му под наем,
например, достатъчно е обстоятелството, че ответникът е ползвал имота и не се
налагало да наеме или закупи друг имот, в който да изпълнява административната
си дейност или да осигурява почивка на служителите си.
По отношение на
второто възражение на ответника , подкрепено с доказателствените искания за определяне
на размер на обезщетение за имот без направените от ответника подобрения ,
съдът намира същия за неоснователен със следните доводи :
Съгласно чл.72 от
ЗС , добросъвестния владелец, а съгласно чл.74 от ЗС и недобросъвестният такъв
имат право да искат обезщетение за направени подобрения в имота, но тези
отношения между страните в настоящото производство са предмет на друг висящ
спор помежду им и извън предмета на настоящия спор. Именно в производството по
определяне на обезщетението за направените подобрения, съдът , след като
прецени качеството на владелеца – добросъвестен или недобросъвестен, ще
определи размера на дължимото обезщетение за направените полезни разноски. В
производството по чл.59 от ЗЗД , съдът следва да определи размера на
обезщетението, като разлика между обогатяването на ползващия имота несобственик
и обедняването лишения от ползването собственик, поради което следва да се
съобрази състоянието на имота , такова , каквото е през процесния период.
Такова изчисление е извършено от приетата преди увеличаването на претенцията
СИЕ, вещото лице по която е изчислило размер на обезщетение по месеци и години
за целия период(л.188-189 от делото на БРС) и това изчисление съдът кредитира
при определяне на обезщетението.
По отношение на
направеното възражение за погасителна давност, съдът намира същото за
основателно за периода от 12.10.1999год. до 27.02.2004год. – пет години преди датата
на постъпване на исковата молба в съда -
27.02.2009год. със следните съображения : Няма спор , че претенцията е
за парично вземане, представляващо обезщетение за неоснователно обогатяване ,
за което не е предвиден друг погасителен срок в закон, следователно се прилага
чл.110 от ЗЗД. Ищецът твърди, че не е загубило правото си на собственост при
преобразуването си през 1991година ,
нито при предаване на владението на ответника през 1999година, като при липса
на твърдения , кога е построена сградата , съдът приема , че ищецът твърди , че
чрез праводателите си винаги е бил собственик на този имот и той никога не е
напускал патримониума му. С оглед на горното, може да се приеме , че вземането
за обезщетение за лишаването на ищеца от ползването на имота е възникнало в
момента , в който ищецът е бил лишен от ползването , който момент по
твърденията на двете страни е
12.10.1999година. С оглед на обстоятелството , че искът за собственост е
предявен почти десет години след датата на предаване на владението, да се
приеме друг начален момент на давностния срок би довело до облагодетелстване на
една от страните в производството от собственото й бездействие. Не са
представени доказателства за наличие на причини за спиране и прекъсване на
давностния срок.
При съобразяване
на основателността на направеното възражение за давност, съдът намира , че
следва да определи обезщетение за периода от 27.02.2004год. до 27.02.2009год. в
размер на 43864лв., получено , като от
определеното общо обезпечение в размер на 84257лв. са извадени определените
обезщетения за периода от 12.10.1999год. – 26.02.2004год., според изчисленията
на в.л. Ангелова на л.188-189 от приложеното
в кориците на настоящото дело гр.д.№3539/2009год. по описа на БРС.
По отношение на
размера на претендираната лихва върху главницата , съдът намира , че следва да
се присъди законна лихва върху главницата от 10000лв. от датата на подаване на
исковата молба – 27.02.2009год. , а върху остатъка от 33864лв. – от датата на
направеното увеличение на иска – 04.10.2013година.
С оглед частичното
уважаване на исковата претенция, ответникът следва да заплати на ищеца
съразмерно направените разноски, които
са доказани в размер от 7571лв. , съразмерно с уважената част от иска в размер на 3936,92лв.( 52%), а ищецът следва да заплати
на ответника направените разноски общо от 4332,97лв. , съразмерно с
отхвърлената част от претенцията в размер на 2079,83лв.( 48%).
Мотивиран от
изложените съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Морска администрация”, гр. София
1000, ул. „Дякон Игнатий” № 9, като правоприемник на Главна дирекция „Морска
администрация” съгласно чл. 4 от ПМС № 212/29.11.1999 г.,при участието на контролираща
страна - Държавата, да заплати на „Параходство Български морски флот” АД , с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Приморски,
бул. „Приморски” № 1, представлявано от изпълнителните директори Христо И.
Донев, с ЕГН ********** и Йонко Миланов Йонков, с ЕГН ********** обезщетение за ползване без
правно основание от ответника на следния
собствен на ищеца недвижим имот, находящ се в гр. Приморско, община Бургас, а именно: двуетажна
масивна постройка , със застроена площ от 130 кв.м. и разгъната застроена площ
от 260 кв.м., състояща се от приземен етаж - апартамент от две стаи, вестибюл,
коридор и сервизни помещения и втори етаж , съдържащ три стаи, стая с вестибюл,
салон, 4 коридора и две тоалетни, която сграда е построена в УПИ VI, в кв. 69
по плана на гр. Приморско , бивш имот с пл. № 427, при граници за имота:
изток-улица, площад, запад- море, север - бряг и юг- море, в размер на 43864лв., за
периода от 27.02.2004г. до 27.02.2009год., на основание чл.59 от ЗЗД, ведно със законната
лихва върху част от главницата в размер на 10000лв. от датата на подаване на
исковата молба 27.02.2009год. и ведно
със законната лихва върху остатъка от главницата в размер на 33864лв., от
датата на направеното увеличение на иска – 04.10.2013година, до датата на
окончателното изплащане на главниците, както и разноски в размер на 3936,92лв.,
като отхвърля претенциите над уважения размер , като неоснователни.
ОСЪЖДА „Параходство Български морски флот” АД , с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Приморски, бул.
„Приморски” № 1, представлявано от изпълнителните директори Христо И. Донев, с
ЕГН ********** и Йонко Миланов Йонков, с ЕГН ********** да заплати на Изпълнителна агенция „Морска администрация”, гр. София
1000, ул. „Дякон Игнатий” № 9, като правоприемник на Главна дирекция „Морска
администрация” съгласно чл. 4 от ПМС № 212/29.11.1999 г.,при участието на контролираща
страна - Държавата, разноски в размер на 2079,83лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :