Р Е Ш Е Н И Е № 36
гр. Видин, 30.01.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Видинският
районен съд, VI състав,
в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Председател: Галина Герасимова
при участието
на секретаря П.Й., като разгледа
докладваното от съдията Герасимова гр. дело № 2402 по описа на съда за 2016г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 128 КТ, чл. 215 КТ и чл. 86 ЗЗД от страна на ищеца В.Б.М., ЕГН ********** от гр. Видин против „СОМАТ” АД, клон Видин, ЕИК 8316351440027, със седалище гр. Видин, Северна промишлена зона.
Ищецът твърди в исковата молба, че е работил по трудово правоотношение с ответното дружество за периода от 09.11.2007г. до 23.02.2015г. включително, като е осъществявал трудовите си функции на длъжността „Шофьор товарен автомобил международни превози" с място на работа гр. Видин.
Ищецът твърди, че не е получил в пълен размер полагаемото му се и начислено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2014г. до 30.11.2014г. включително в общ размер на: 3 425.60 лева или съответно по месеци, както следва: за месеците януари, февруари, март, април, юни и юли 2014г. в размер на 457,46 лв. месечно и за месеците септември и ноември 2014г. в размер на 340,45 лв. месечно.
Ищецът претендира обезщетение за забавено плащане на трудовите възнаграждения в общ размер на 826.73 лв., или както следва:
- 125.92 лв.- обезщетение за забавено плащане на сумата от 457,46 лв., дължима за м. януари 2014г., изчислено за периода от 01.02.2014г. до 16.10.2016г.
- 122.35 лв.- обезщетение за забавено плащане на сумата от 457,44 лв., дължима за м. февруари 2014г., изчислено за периода от 01.03.2014г, до 16,10.2016г.
- 118.41 лв.- обезщетение за забавено плащане на сумата от 457.45 лв., дължима за м. март 2014г., изчислено за периода от 01.04.2014г. до 16.10.2016г.
- 114.59 лв.- обезщетение за забавено плащане на сумата от 457.45 лв., дължима за м. април 2014г.. изчислено за периода от 01.05.2014г. до 16.10.2016г.
- 106.82 лв.- обезщетение за забавено плащане на сумата от 457.45 лв., дължима за м. юни 2014г.. изчислено за периода от 01.07.2014г. до 16.10.2016г.
- 102.87 лв.- обезщетение за забавено плащане на сумата от 457.45 лв., дължима за м. юли 2014г., изчислено за периода от 01.08.2014г. до 16.10.2016г.
- 70.78 лв.- обезщетение за забавено плащане на сумата от 340.45 лв., дължима за м. септември 2014г.. изчислено за периода от 01.10.2014г. до 16.10.2016г.
- 64.99 лв.- обезщетение за забавено плащане на сумата от 340.45 лв., дължима зам. ноември 2014г., изчислено за периода от 01.12.2014г. до 16.10.2016г.
Ищецът твърди в исковата молба, че не са му заплатени дължими командировъчни пари за извършени от него задгранични пътувания в общ размер на 5047.00 евро или левовата равностойност на същата сума в размер на 9871.07 лв., изчислена по фиксинга на БНБ, за периода от месец януари 2014г. до месец декември 2014г. включително.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумите, както следва:
1. На основание чл. 128 от КТ сумата от 3 425.60 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение в пълен размер за периода: 01.01.2014г. - 30.11. 2014г. включително, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателното й плащане, както и сумата от 826.73 лв. - лихва за забавено плащане върху неплатеното трудово възнаграждение, изчислена за периода от падежа на всяко едно вземане до завеждане на делото.
2. На основание чл.215 от КТ сумата от 5045.00 евро или левовата равностойност на същата сума- 9 871.07 лв. , представляваща дължими командировъчни по извършени задгранични пътувания на ищеца, за периода от месец май 2014г. до месец януари 2015г. включително, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на подаване на исковата молба.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.
Заявява, че не оспорва предявения иск за главница - трудово възнаграждение за месеците 01.2014г., 02.2014г., 03.2014г. и 04.2014г., в размерите, както са посочени поотделно в исковата молба. Общият сбор на сумите за трудово възнаграждение за тези месеци възлиза на 1 829,80 лева / главница/ и ответникът признава, че дължи тази сума на ищеца като трудово възнаграждение.
Оспорва изцяло претенцията за трудово
възнаграждение за месеците 06.2014г., 07.2014г., 09.2014г. и 11.2014г. в
размерите, както са посочени поотделно в исковата молба, както и в общия им
размер, който възлиза на 1 595.80 лева, тъй
като твърди, че трудовото възнаграждение на ищеца за тези месеци е било
заплатено от ответното дружество изцяло преди предявяването на иска, чрез „КНС
- Кериер Нетуърк Сълюшън" ЕАД, с което дружество ответника има
споразумение за това от дата 05.03.2015г.
Ответникът оспорва иска за сумата над 1 829,80 лева /главница/, съставляваща сбора на трудовите възнаграждения за месеците 01.2014г., 02.2014г., 03.2014г. и 04.2014г. до пълния му предявен размер от 3 425.60 лева, като неоснователен. Моли съдът да отхвърли изцяло исковете за трудово възнаграждение за месеците 06.2014г., 07.2014г., 09.2014г. и 11.2014г. в размерите, както са посочени в исковата молба, както и в общия им размер от 1 595,80 лева, поради извършено от ответното дружество плащане на тези работни заплати преди датата на предявяване на иска.
Оспорва по размер претенцията за мораторна лихва, начислена върху главницата за трудово възнаграждение. Поддържа, че падежът за изплащане на трудовото възнаграждение не е от съответните дати на възникване на основанието за плащане, нито от първо число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, както е смятано в исковата молба, а падежът е 30-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труда и за който се дължи работна заплата.
Ответникът твърди, че дължи по-нисък размер мораторна лихва от претендирания и то само върху трудовото възнаграждение за месеците 01.2014г., 02.2014г., 03.2014г. и 04.2014г., което не е било изплатено до датата на завеждане на делото. Ответникът поддържа, че общият размер на дължимата мораторна лихва върху неизплатените заплати за тези месеци възлиза на 466,34 лева.
Оспорва претенцията за командировъчни пари над сумата 4 987 евро до пълния предявен размер от 5 047 евро. Оспорва и левовата равностойност на претенцията за командировъчни пари над сумата 9 753,72 лева, равностойна на 4 987 евро до пълния размер на претендираната алтернативно левова равностойност - 9 871,07 лева.
Ответникът твърди, че сумата от 60 евро, съставляваща част от претендираните 5047 евро е била заплатена от ответното дружество на каса преди предявяването на иска - на 20.02.2015г. с разходен касов ордер № 3562 8264.
Ответникът моли искът за командировъчни пари
за сумата над 4 987 евро -главница или над 9 753,72
лева - левовата й равностойност до пълния му предявен размер от 5 047 евро или
левова равностойност 9 871,07 лева, да бъде отхвърлен като неоснователен.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца.
С изготвения по делото доклад съдът е приел, че между страните не се спори, че ищецът се е намирал в трудово правоотношение с ответника, както и относно дължимостта и размера на исковата сума за трудово възнаграждение за месеците 01.2014г., 02.2014г., 03.2014г. и 04.2014г. Съдът е приел, че посочените обстоятелства не се нуждаят от доказване.
С протоколно определение от 17.01.2017г. съдът е допуснал изменение на исковите претенции, както следва:
- Искът по чл. 128 от КТ вместо за сумата от 3425,60 лева се счита предявен за сумата от 1829,80 лева, която сума представлява неизплатени трудови възнаграждения на ищеца за месеците януари, февруари, март и април 2014г.
- Искът по чл. 215 от КТ вместо за сумата от 5045 евро или левовата равностойност на същата сума 9871,07 лева се счита предявен за сумата от 4987 евро или левовата равностойност на същата сума 9753,72 лева.
- Искът по чл. 86 от ЗЗД вместо за сумата от 826,73 лева се счита за предявен за сумата от 466,34 лева.
По делото са събрани писмени доказателства.
С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното:
Не
се спори между страните, че същите са се намирали в трудово правоотношение, като
ищеца е заемал длъжността „Шофьор
товарен автомобил международни превози" до 23.02.2015г.
Ответната страна не е заплатила на ищеца в пълен размер дължимото трудово възнаграждение и обезщетение при командировка за исковия период. Размерът на дължимите суми за трудово възнаграждение за месеците 01.2014г., 02.2014г., 03.2014г. и 04.2014г. не се оспорва от ответника. Размерът на дължимите командировъчни пари, както и на обезщетението за забава, претендирани след допуснатото изменение на исковете, също не се оспорва от ответника.
При така установената фактическа обстановка съдът намира предявения иск с правно основание чл. 128 от КТ за основателен и доказан.
Съгласно чл. 124 от КТ задължението на работодателя по трудовото правоотношение е да заплаща възнаграждение на работника или служителя за извършената работа, а според чл. 128 от КТ той е длъжен да прави това в установените срокове. Същото се дължи и на основание чл. 242 от КТ, според който положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Безспорно се установи наличието на трудово правоотношение между ищеца и ответника.
Фактът на неизплащане на
трудовото възнаграждение за периода от м. януари до м. април 2014г. включително,
не се оспорва от ответника, както не се оспорва и размера на претендираното
трудово възнаграждение за същия
период в общ размер на 1829,80 лв.
Предвид изложеното, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати сумата от 1829,80 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения на ищеца за месеците януари, февруари, март и април 2014 година.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД – Ищецът претендира да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата в размер на 466,34 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за трудово възнаграждение за месеците от януари до април 2014г. вкл. Искът не се оспорва от ответника както по основание, така и по размер. При това положение съдът намира, че ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за забава в претендирания размер.
Искът с правно основание чл. 215
от КТ съдът намира за основателен. Съгласно посочената разпоредба, при
командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си
трудово възнаграждение, още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в
размери, определени от Министерски съвет. В конкретния случай няма спор по
делото, че страните са се намирали в трудови правоотношения, че лицето,
претендиращо обезщетението, е било командировано, както и че ответникът дължи претендираното
обезщетение при командировка както по основание, така и по размер.
При това положение ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4987,00 евро, с левова равностойност 9753,72 лева, на основание чл. 215 от КТ.
По
разноските:
Ищецът претендира да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 925 лв. Приложен е Договор за правна защита и съдействие серия В № **********/03.10.2016г.
С отговора на исковата молба от страна на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, като неадекватно на размер на предявените искове и несъответстващо на фактическата и правна сложност на делото.
Искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, съдът намира за неоснователно. По делото са предявени три обективно съединени иска – по чл. 128 КТ с цена на иска 1829,80 лв., по чл. 86 от ЗЗД с цена на иска 466,34 лева и по чл. 215 от КТ с цена на иска 9753,72 лв. С оглед материалния интерес и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нормативно установеният минимум на дължимо възнаграждение по първия иск се изчислява на сумата в размер на 358,09 лв., по втория иск съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата – на сумата в размер на 300 лв. и по третия иск съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата – на сумата в размер на 817,69 лв., или общо 1475,78 лв. Договореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 03.10.2016г. е в размер на 925,00 лева, т.е. в размер под нормативно установения минимум, поради което не са налице предпоставки за намаляване на адвокатския хонорар.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца ще следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 925,00 лв.
Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Видин сумата в размер на 513,34 лв., представляваща дължима държавна такса по производството (73,19 лв. за иска по чл. 128 КТ, 50 лв. за иска по чл. 86 ЗЗД и 390,15 лв. за иска по чл. 215 КТ).
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ще следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените трудово възнаграждение и обезщетение за работа.
Воден от горното , Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „СОМАТ” АД – КЛОН ВИДИН, ЕИК 8316351440027, със седалище гр. Видин – Северна промишлена зона, представлявано от Марио Илиев Радев, да заплати на В.Б.М., ЕГН ********** от гр. Видин сумата в размер на 1829,80 лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения на ищеца за месеците януари, февруари, март и април 2014 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска в съда – 17.10.2016г. до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА „СОМАТ” АД – КЛОН ВИДИН, ЕИК 8316351440027, със седалище гр. Видин – Северна промишлена зона, представлявано от Марио Илиев Радев, да заплати на В.Б.М., ЕГН ********** от гр. Видин сумата в размер на 466,34 лева, представляваща лихва за забава върху всяко просрочено трудово възнаграждение, считано от падежа на всяко задължение до подаване на исковата молба в съда.
ОСЪЖДА „СОМАТ” АД – КЛОН ВИДИН, ЕИК 8316351440027, със седалище гр. Видин – Северна промишлена зона, представлявано от Марио Илиев Радев, да заплати на В.Б.М., ЕГН ********** от гр. Видин сумата в размер на 4987,00 евро, с левова равностойност 9753,72 лева, представляваща неизплатени командировъчни пари на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска в съда – 17.10.2016г. до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА „СОМАТ” АД – КЛОН ВИДИН, ЕИК 8316351440027, със седалище гр. Видин – Северна промишлена зона, представлявано от Марио Илиев Радев, да заплати на В.Б.М., ЕГН ********** от гр. Видин сумата в размер на 925,00 лева – разноски по производството.
ОСЪЖДА „СОМАТ” АД, Булстат 8316351440027, със седалище гр. Видин – Северна промишлена зона, представлявано от Марио Илиев Радев, да заплати по сметка на Районен съд гр. Видин сумата от 513,34 лв. - държавна такса.
ОСЪЖДА „СОМАТ” АД, Булстат 8316351440027, със седалище гр. Видин – Северна промишлена зона, представлявано от Марио Илиев Радев, да заплати по сметка на Районен съд гр. Видин сумата в размер на 5,00 лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените трудово възнаграждение и обезщетение за работа.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от съобщаване на страните за неговото изготвяне.
Решението,
в частта му досежно допускането на предварително изпълнение, имащо характер на
определение, на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 244 от ГПК, може да се
обжалва от ответника с частна жалба пред Окръжен съд - Видин в едноседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :