РЕШЕНИЕ
№ 616
гр. Плевен, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Г. ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Г. ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20234430100697 по описа за 2023 година
Гр.д.№697/2023г. на ПлРС, е образувано въз основа на депозирана
искова молба от В. И. Х. и Г. Ц. Х., чрез адв. Д. Н. против Л. Д. Б.
Навеждат се твърдения, че по време на брака си ищците са
придобили в режим на СИО лек автомобил марка *** с рег. № ***, двигател
***, рама ***. Сочи се, че ищците продали описания лек автомобил на
ответника, без да е бил оформен писмен договор, с нотариална заверка на
подписите при нотариус, като му предали автомобила и двата талона.
Заявява се, че ищците многократно подканяли ответника да
изповядат сделката пред нотариус, но това така и не се случило поради отказ
от страна на ответника. Твърди се, че с моторното превозно средство би
могло да се извърши престъпление. Сочи се, че били подадени две жалби до
прокуратурата, която с постановление отказала да образува досъдебно
производство с оглед това, че били налице възникнали гражданскоправни
отношения.
На тази база се претендира приемане за установено по отношение
на ответника, че ищците са собственици на описания по-горе лек автомобил
марка *** с рег. № ***, двигател ***, рама *** в режим на СИО, и осъждане
1
на ответника да им предаде владението на същия лек автомобил. Претендират
се и разноски.
В открито съдебно заседание ищците не се явяват, представляват се от
адв. Д. Н., която поддържа исковата молба. Моли съда да уважи иска така
както е предявен. Намира, че с оглед събраните по делото доказателства се
установило, че лекият автомобил е бил управляван от ответника през 2020 г.
В този смисъл моли съдът да уважи предявения иск.
На ответникът е редовно връчен препис от исковата молба и
приложенията, като същия в срока по чл. 131 ГПК не депозира писмен
отговор.
В открито съдебно заседание ответникът се явява лично и с адв. Х. К.,
който оспорва исковата молба. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Посочва, че от доказателствата по делото се установявало, че процесният лек
автомобил е бил собственост на ищците, придобит по време на брака в режим
на СИО. Навежда доводи, че лекият автомобил не се владее от ответника от
близо година, а за този факт ищците били наясно от изнесените данни в
приобщената прокурорска преписка. С оглед изложеното искът се явявал
неоснователен. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищците и ответникът не спорят по отношение на обстоятелството, че В.
Х. и Г. Х. са собственици на лек автомобил марка *** с рег. № ***, двигател
***, рама ***, придобит по време на брака им в режим на СИО. Същото
обстоятелство се установява и посредством свидетелство за регистрация на
МВР, в който като собственик на процесният автомобил е записан В. И. Х..
Регистрацията в „Пътна полиция” се извършва след представяне на
документи за придобиване на собствеността с данни за идентификация на
превозното средство /Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на
вътрешните работи/. Отделно от това от приетото по делото удостоверение за
сключен граждански брак между ищците с № 0032787/14.10.1984г. и
Удостоверение с изх.№ 20230404094238/04.04.2023г. от АВ, за липса режим
2
избран режим на имуществени отношения, се установява, че лекият
автомобил е придобит по време на брака в режим на СИО.
Следователно, съдът приема за установено по делото, че автомобилът е
собственост на ищците.
От приложеното по делото постановление за отказ от образуване на ДП
по прокурорска преписка № 6219/2022г. по описа на РП-Плевен се
установява, че е постановен отказ от образуване на ДП, тъй като е прието, че
са налице възникнали гражданскоправни отношение и няма данни за
извършено престъпление от общ характер. От мотивите се установява, че към
края на 2022 г., лекият автомобил бил оставен в стопански двор при трето
лице. Лекият автомобил така и не бил открит.
От постановление от 05.01.2023 г., постановено по прокурорска
преписка № 6363/2022г. по описа на ОП-Плевен, се установява, че
постановлението на РП-Плевен, с което е отказано образуване на досъдебно
производство по случая е потвърдено, като правилно и законосъобразно.
От разпита на свидетеля Г.С. Х. се установява, че последният често
гостува на ищците. През 2020г. видял, че автомобилът на ищците „***“
еднократно да се управлява от друг човек, /а именно ответника, към когото
свидетелят се обръща в съдебната зала/. Свидетелят споделя, че ищците му
казали, че автомобилът вече е продаден без договор на съседа си Л. Б.. През
времето споделяли, че канели ответника да прехвърлят по законовия ред
лекия автомобил на негово име, но без успех. Последно се разбрали това да
стане през месец август 2022г., но това така и не се осъществило.
При така установената фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС е
да докаже, че 1) е собственик на вещта, предмет на иска, на заявеното правно
основание; 2) ответникът владее тази вещ към момента на предявяване на
иска.
От събраните по делото доказателства, които съдът не счита да
преповтаря, безспорно се установява първата предпоставка, а именно че
3
ищците са собственици в режим на СИО на процесния лек автомобил.
По отношение на втората предпоставка, свързана с осъществяването на
фактическата власт от ответника спрямо процесният лек автомобил към
момента на завеждане на исковата молба, настоящата инстанция намира за
недоказана поради следните съображения.
Спорен е въпросът дали към момента на подаване на исковата молба
ответникът е владеел процесното мпс.
От показанията на свидетеля Г.С. Х. се установява, че през 2020г. видял,
че автомобилът на ищците „***“ еднократно да се управлява от ответника,
което обстоятелство се е осъществило повече от две години преди завеждане
на настоящата искова молба. Отделно от това е налице насрещен довод на
ответника, изложен в съдебните прения, в насока, че владението върху л.а.
„***“ му е предадено в момента на сключването на устния договор за
покупко-продажба през 2020г. (който се явява недействителен с оглед
изискуемата от закона форма –писмена с нотариална заверка на подписите),
но и че преди повече от година фактическата власт върху лекият автомобил
се упражнява от трето лице.
Предвид обстоятелството, че в тежест на ищеца е при условията на
пълно и главно доказване да установи, че към момента на завеждане на
исковата молба лекият автомобил се владее от ответника, то от събраните по
делото доказателства не се установи ответникът да е продължил владението
респ. държането към момента на предявяване на иска. Единствено, безспорно
установено е, че към 2020 г. ответникът е получил фактическата власт върху
процесния лек автомобил, но не и че същата е продължила до завеждане на
исковата молба пред съда. Допълнителна индиция в подкрепа на този
решаващ извод е фактът, че още през 11.2022 г. ищцата е знаела, че
ответникът е изгубил владението върху вещта, споделяйки в сведение пред
орган на властта, че Л. Б. й е казал, че автомобилът е предаден на трето лице.
Предвид принципа на непосредственост в гражданския процес, прогласен в
чл. 11 ГПК, всички факти и в частност събраните данни по прокурорска
преписка № 6219/2022г., по описа на РП-Плевен, са извън тези по чл.300 ГПК,
и като такива от значение за гражданските последици подлежат на доказване.
Единствено в такива случай могат да бъдат ценени като извънсъдебно
признание само неблагоприятни за страната факти.
4
В този смисъл ищците не установиха при условията на пълно и главно
доказване, с предвидените в процеса доказателствени средства, че ответникът
е пасивно материално правно легитимиран да отговаря по чл. 108 ЗС,
доколкото не се доказа, че към момента на подаване на исковата молба владее
процесното МПС.
Ищците следвало наред с иска по чл. 108 ЗС да предявят и иск по 57,
ал.2 ЗЗД срещу ответника. Във фазата на исковото производство,
съединяването на посочените видове защита е допустимо, когато ищецът по
иск за собственост на движими вещи предявява в условията на обективно
съединяване иск за заплащане на тяхната равностойност, ако вещите не са
налице. Такова съединяване на искове е допустимо - ТР № 114 от 1.11.1963 г.
на ОСГК на Върховния съд. Ако към момента на предявяване на иска вещите
са унищожени, респективно не се владеят или държат от ответника, ищецът
има право да претендира тяхната равностойност. В този смисъл и Решение №
96 от 17.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 2275/2013 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията Е.В.. Възможността да се търси равностойността е обусловена от
положителното установяване на обстоятелството, че вещта не е налице, с
което се отрича и един от елементите, предпоставящи уважаването на иска за
ревандикация.
С оглед изложеното в хода на делото бе установено, че ищците
притежават правото на собственост върху процесния лек автомобил, но
ответникът не го владее към момента на подаване на исковата молба поради
което, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае с
установителен диспозитив, че ищецът е собственик на лекия автомобил, а с
отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита - за
предаване на владението върху вещта. Така решението ще формира сила на
присъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който
въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите
страни- ТР №4/2014г., т.2.
На основание гореизложеното, следва да бъде постановено решение, с
което да бъде признато за установено, че ищците са собственици- в режим на
СИО, на процесня лек автомобил, и бъде постановен отделен диспозитив, с
който бъде отхвърлен искът за предаване на владението върху същия, като
неоснователен и недоказан.
5
По разноските:
Съгласно чл.78,ал.1 ГПК разноски се присъждат съразмерно с
уважената част от иска. В мотивите на т. 2А от 14.03.2016 г. по т.р. № 4 / 2014
г., е прието, че в иска по чл.108 ЗС се съдържат две искания за правна защита
и по всяко от тях съдът следва да се произнесе с отделен диспозитив, но не е
прието, че когато едното искане е уважено, а другото – не е, в този случай
искът по чл.108 ЗС е уважен частично. Нито, че искът по чл.108 ЗС съдържа
два отделни иска. С уважаването на първото искане се установява всъщност
наличието на една от предпоставките за уважаване на иска по чл.108 ЗС.
Искът по чл.108 ЗС е уважен частично само когато с него е постановен
диспозитив за предаване на владението на съответна част от вещта. В случая
не е уважено искане за предаване на каквато и да било част от вещта, Т.е.
искът с правно основание чл. 108 от ЗС е отхвърлен изцяло. Поради което
ищецът няма право на разноски./ в този смисъл Определение №
31/07.02.2018 по дело №5128/2017 на ВКС/.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, в полза на
ответника, следва да бъде присъдена сумата от 800 лв., представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство на ответника за първа инстанция.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108, ал.1 от
ЗС, по отношение на Л. Д. Б., ЕГН **********, от гр. ***, ЧЕ В. И. Х., ЕГН
********** и Г. Ц. Х., ЕГН **********, и двамата от ***, СА
СОБСТВЕНИЦИ, в режим на СИО, на следната движима вещ:
1. Лек автомобил марка *** с рег. № ***, двигател ***, рама ***
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. И. Х., ЕГН ********** и Г. Ц. Х.,
ЕГН **********, и двамата от ***, срещу Л. Д. Б., ЕГН **********, от гр.
***, иск с правно основание чл.108, ал.1 ЗС, ЗА ПРЕДАВАНЕ
ВЛАДЕНИЕТО върху процесната движима вещ: 1. Лек автомобил марка ***
с рег. № ***, двигател ***, рама ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
6
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, В. И. Х., ЕГН
********** и Г. Ц. Х., ЕГН **********, и двамата от ***, ДА ЗАПЛАТЯТ
НА Л. Д. Б., ЕГН **********, от гр. ***, сумата от 800 лв., представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7