Определение по дело №791/2020 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 260026
Дата: 8 септември 2020 г. (в сила от 26 септември 2020 г.)
Съдия: Елица Юлиянова Орманова
Дело: 20201620100791
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр. Лом, 08.09.2020 год.

 

Ломският районен съд, V състав, в закрито съдебно заседание на осми септември,  две хиляди и двадесета  година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ОРМАНОВА

 

Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 791 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 7815/ 24.06.2020 г., подадена от Н.П.Б., с ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адв. Р.Б. от МАК срещу ******, ЕИК ******, гр.София, район Триадица, бул. «Витоша» № 89Б, с правно основание чл.439, ал.1 вр.чл.124, ал.1 от ГПК с искане за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла погасителна давност парични суми по издадения по ч.гр.дело № 1086 по описа на РС- Лом за 2011г. изпълнителен лист. В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1086/2011г. по описа на ЛРС в полза на ******, ЕИК ******.  На основание  посочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 1758/2017г.  по описа на ЧСИ С. К.с рег.№ 863 в КЧСИ, което било извършено след изтичане на давността по отношение на вземането, материализирано в изпълнителния лист. Твърди се, че считано от 29.09.2016г. вземането на взискателя е погасено по давност. Ответникът по исковата молба не е предприемал никакви изпълнителни действия по отношение на ищеца. В молбата се твърди, че е изтекла 5-годишната погасителна давност по отношение на процесните вземания, обективирани в изпълнителния лист, издаден по ч.г.д №1086/2011г. на РС- Лом, в рамките на която не са извършвани изпълнителни действия.

Исковата молба е изпратена за отговор до ответника  „Обединена Българска Банка“ АД, който чрез пълномощника си „ЕОС  Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, подава такъв, като счита иска за недопустим, предвид прехвърленото вземане с договор за цесия от 31.01.2018 г. между двете дружества, който представя. Представя с отговора и приложение към договора за цесия, индивидуализиращо вземането и потвърждение за извършена цесия.

След  извършената размяна на книжа и депозиран отговор от ответника, към който са представени писмени доказателства -  договор за цесия, приложение към същия, индивидуализиращо вземането и потвърждение за извършена цесия, от които да е видно кой е кредитор на оспореното вземане, съдът намира следното:

 Видно от постъпилия отговор от ответника, а също така и от представения с него договор за цесия от 31.01.2018 г., с който вземането е прехвърлено, предявената претенция се явява  недопустима, поради което е налице основание да се прекрати производството по делото. Правният интерес от предявяване на иска е абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост, като при липса на такъв, провеждането на производството по делото се явява безпредметно. С отговора ответникът не твърди, че е кредитор на ищеца, точно обратното - посочва, че вече бил прехвърлил вземането си и представя писмени доказателства в тази връзка - договор за цесия, който е с дата, предхождаща подаването на исковата молба. Така се получава ситуация, при която от една страна ищецът цели да се признае за установено, че вземането на ответника по издаден срещу него изпълнителен лист е погасено по давност, а от друга - кредиторът по листа вече е прехвърлил вземането си на трето лице и не го търси от ищеца. При това положение ищецът няма никакъв правен интерес да иска да се признае за установено, че той не дължи на стария кредитор, защото този кредитор нито твърди да има вземане, нито пък претендира такова спрямо ищеца. Точно обратното - новият кредитор е този, който е придобил вземането по листа с договор за цесия като именно в тази връзка той се явява пасивно легитимираният субект, по отношение на който следва да се предяви отрицателния установителен иск. Ищецът няма да получи търсената защита дори и при положителен изход от процеса спрямо него, ако поддържа претенцията си спрямо стария кредитор, защото формално той вече няма вземане, тъй като го е прехвърлил. Така и при евентуално уважаване на иска ще се приеме за установено, че ищцата не дължи сумата по изпълнителния лист на „Обединена Българска Банка“ АД, но това обстоятелство няма да я ползва по изпълнителното дело, по което  взискател  би следвало да е „ЕОС Матрикс“ ЕООД /макар по делото да няма доказателства в тази връзка/ и спрямо който няма да има влязло в сила такова решение. Нещо повече - дори новият кредитор да бъде конституиран по делото като помагач, решението по делото за него ще има обвързваща сила само за мотивите, но не и като диспозитив  за  недължимостта на сумите по листа спрямо кредитора, който диспозитив принципно формира силата на присъдено нещо на съдебния акт.

Въпросът с надлежното уведомяване за цесията на този етап от делото е без значение като той въобще няма отношение по допустимостта, а е свързан единствено с основателността на иска. Дали съответното прехвърляне е редовно, поражда ли действие, обвързва ли то длъжника и т.н. са все второстепенни въпроси по съществото на спора, но те трябва да се разгледат в един евентуален процес против новия кредитор, защото с цесията именно той се легитимира като носител на вземането и искът трябва да бъде насочен спрямо него. Същевременно не става въпрос за прехвърляне на спорното право във висящ процес, защото случаят въобще не касае подобна хипотеза, тъй като цесията предхожда предявяването на иска, видно от договора за цесия от 31.01.2018г. Знанието за прехвърленото вземане е свързано със субективния му момент на узнаването за настъпване на това обстоятелство, което обаче обективно се е случило много по - рано и именно този факт е от значение за допустимостта. Доколкото пасивната процесуална легитимация представлява абсолютна предпоставка за надлежното упражняване правото на иск, отсъствието й води недопустимост на предявената претенция.

Предвид горното, е безпредметно продължаването на процеса и разглеждането на спора по същество и след като производството е недопустимо, то следва единствено да се прекрати като нередовно образувано.

 

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по гр. дело № 791/ 2020 г. по описа на РС - Лом, образувано по предявения от Н.П.Б., с ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адв. Р.Б. от МАК срещу ******, ЕИК ******, гр.София, район Триадица, бул. «Витоша» № 89Б, иск за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла погасителна давност сумите съгласно изпълнителен лист, издаден по частно гр. дело № 1086/ 2011 г. на РС - Лом, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1758/2017 г. по описа на ЧСИ С. К.с рег.№ 863 в КЧСИ.

 

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: