Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………./……………….
Гр.
София, 06.01.2021г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18 състав в закрито заседание на шести
януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
като
изслуша докладваното от съдия Кацарска ч.гр.д № 14064 по описа за 2020г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и
следващите от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника по
изпълнителното дело –Е.М.П. срещу отказа на ЧСИ М.Б.да прекрати изп.дело
020208380404079. Жалбоподателят сочи, че делото е образувано по молба на „С.В.“
за описаните суми, но към момента на образуването му той бил заплатил всичко
дължимо. Твърди, че срещал затруднения с фактуриране на доставените ВиК услуги, като на 28.11.2018г. посетил център за
обслужване и заплатил всичко длъжимо в размер на
1024,39 лв. Твърди, че на 08.01.2020г. била извършена проверка съгласно
контролен лист, като общият размер на дължимите суми бил 246,88 лв., които
заплатил на 20.02.2020г., но въпреки това било образувано изпълнителното дело.
Взискателят „С.В.“ ЕАД е подал писмено
възражение, че жалбата е неоснователна, като сочи, че представените касови
бонове от длъжника са за стари сметки, за период от 25.10.2016г. до
23.09.2018г., но не касаят процесния период. Твърди
се, че дългът по делото е по сметка с № **********, касаещ
периода 25.09.2018г. до 26.10.2019г., за който период не са налице плащания. Последващите такива от 08.09.2020 и от 20.02.2020г. са по
описаната договорна сметка № **********.
ЧСИ М.Б.е депозирал писмени мотиви, в
които сочи, че жалбата е неоснователна по изложените съображения.
Съдът като обсъди доводите на
жалбоподателите и материалите по приложеното заверено копие от изпълнителното
дело, намира за установено следното:
Производството по процесното
изпълнително дело е образувано по молба на взискателя „С.В.“ ЕАД от 12.08.2020г. и въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 23.07.2020г. по гр.д. № 68287/2019г. по описа на
Районен съд София, 126 състав, срещу Е.М.П. за сумата от 850,43 лв., потребена вода в имот, за който е открита сметка №
********** за периода от 25.09.2018г. до 26.10.2019г., ведно със законна лихва
от 27.11.2019г. и описаните разноски. До длъжника Е.М.П. е изготвено и
изпратено Съобщение за образувано изп. дело, изх. №
46596/13.08.2020г., като освен главницата е включена 61,54 лв. лихва, разноски
75 лв. и такси, като едновременно с това на осн. чл.
507 от ГПК са наложени запори върху вземания на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД,
изх. № 46597/13.08.2020г. и „А.Б.Б.“ АД, изх. №
46598/13.08.2020г. Съобщението е връчено на 24.09.2020г., като с молба от
същата дата Е. П. е поискал прекратяване на делото като е твърдял, че е
заплатил сумата с приложените вноски бележки. Такива са представени от
28.11.2018г., с които са платени задължения по описаните фактури последната от
24.08.2018г., а с системните бонове от 08.09.2020г. са заплатени описаните под
номера фактури от 25.08.2020г. и 23.07.2020г. Представени са системни бонове и
от 20.02.2020г., видно от които са платени фактури съответно от 25.10.2019г.,
25.11.2019г., 23.12.2019г. и 24.01.2020г. От молбата е изпратен препис на взискателя, който е посочил, че платежните не касаят процесните задължения, като с резолюция на съдебния
изпълнител е постановен отказ на молбата за прекратяване на изп.
дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1, за което длъжникът
е уведомен със съобщение изх. № 59957/06.10.2020г. на 06.10.2020г. чрез
упълномощено лице.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима, изхожда от легитимирана страна и е срещу акт, подлежащ на обжалване
съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, като е подадена в законоустановения
срок от съобщаването за постановлението за разноските. С влизането
в сила на 01.03.2008г. на новия ГПК обхватът
на обжалване действията на съдебния
изпълнител е ограничен значително
в сравнение с ГПК (отменен).
В чл. 435 от ГПК законодателят
е предвидил императивно и казуистично кои действия на съдебния
изпълнител може да се обжалват по
този ред и съответно от кои
страни. Съгласно чл. 435 ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение, а съгласно
т.7 – постановеното относно разноските. Разпоредбата на чл. 435, ал.
2 от ГПК е императивна
и не може да се тълкува
разширително. Не е предвидена правна възможност за обжалване
и на други действия, с които длъжникът счита, че са нарушени
правата му, тъй като в ГПК няма обща
разпоредба даваща възможност за обжалване
на всички действия на съдебния
изпълнител, които страната по делото счита,
че са незаконосъобразни.
В случая
жалбата е срещу отказ да се прекрати образуваното изпълнително дело, подадена е
в срок и е процесуално допустима, като следва да бъде разгледана по същество.
Съдът
намира, че видно от изпълнителния лист задължението, за което на 12.08.2020г. е
образувано изпълнителното дело касае имот, за който е открита сметка №
********** и за периода от 25.09.2018г. до 26.10.2019г. Представените от
жалбоподателя платежни документи са за платени суми на „С.В.“ ЕАД, но първите
такива от 28.11.2018г. касаят задължения, фактурирани за период до последната
фактура от 24.08.2018г., а по изпълнителния лист периодът е последващ
– от 25.09.2018г. Системните бонове от 20.02.2020 и 08.09.2020г. пък са за последващ период, а именно фактури след октомври 2019г.
Предвид горното от представените от длъжника платежни документи не се
установява погасяване на задължения, които са за процесния
период, макар като дати част от плащанията да са извършени в същия, то видно от
описаните на фактурите по фискалния бон, плащането е за предходен период.
Представеният едва с жалбата контролен лист, който е от 08.01.2020г. касае
състоянието и отчета на водомерите в описания имот към датата на проверката, но
не установява размер на дължимите суми. Същият не е приложен към молбата за
прекратяване до ЧСИ и следователно не е бил обсъждан от същия, за да може да се
приеме, че следва да бъде разгледан само от настоящата контролно-отменителна
инстанция. Независимо от това, дори и да се кредитира като ново доказателство,
същият не установява плащане на сумите за процесния
период. Дори и за периода, за който е задължението по изпълнителния лист да е
имало неправилно фактурирани в повече суми, което жалбоподателят твърди, че се
установявало с контролния лист, то съдът не разполага нито със самите фактури
за вода, за да се установи различие в отразените показания по листа и по тях,
нито пък разполага със специални знания да стори това. Освен това самото задължение
по изпълнителният лист се оспорва по размер и основание по друг процесуален ред
и нито съдебният изпълнител, нито СГС като контролно-отменителна
инстанция може да ревизира издадения изпълнителен лист в настоящото
производство и да признае за недължими сумите по него. Жалбоподателят е имал
друг процесуален ред за защита. За да бъде налице твърдяното от него основание
за прекратяване на делото, той е следвало да установи заплащане на сумата по
изпълнителния лист, която е за задължения за периода от 25.09.2018г. до
26.10.2019г. по описаната сметка преди датата на образуване на изпълнителното
дело, а всички приложени платежни документи касаят фактури за предишни или последващи периоди, но не и за процесния.
Наред с това липсват данни за заплащане на мораторната
лихва, която също е присъдена за период преди образуване на изпълнителното
дело. Предвид горното съдът намира, че липсват надлежни доказателства, че
длъжникът е изпълнил процесните задължения по
изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното дело или че въобще са
заплатени именно процесните задължения, поради което
не е налице основание за прекратяване на делото.
С оглед гореизложените мотиви
съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с
вх.№55402/09.10.2020г., подадена от длъжника по изпълнителното дело Е.М.П., със съдебен адрес ***,
партер – адв. К. С. срещу отказа на ЧСИ М.Б.да прекрати
изп.дело 020208380404079, обективиран
в съобщение изх. № 59957/06.10.2020г.
Решението съгласно чл. 437, ал. 4 от ГПК е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се изпрати
препис от същото на ЧСИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/