РЕШЕНИЕ
№ 5557
гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г. СТ. Г.
при участието на секретаря И Р. .А
като разгледа докладваното от Г. СТ. Г. Административно наказателно дело №
20241110212821 по описа за 2024 година
Р Е Ш Е Н И Е №
гр.София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г.Г.
при участието на секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдия Г.
АНД №12821 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
1
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №776743-F771549/01.07.2024 г. на началник
отдел "Оперативни дейности"-София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД
"Фискален контрол" на Национална агенция за приходите, с което на
„Ф********“ ООД за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, са наложени
следните административни наказания:
имуществена санкция в размер на 1000 лв. на основание чл.185, ал.1 от
ЗДДС за дата 12.01.2024 г. 03:09:28 ч. на стойност 22,48 лв.;
имуществена санкция в размер на 1000 лв. на основание чл.185, ал.1 от
ЗДДС за дата 12.01.2024 г. 05:08:24 ч. на стойност 408,83 лв.;
имуществена санкция в размер на 1000 лв. на основание чл.185, ал.1 от
ЗДДС за дата 12.01.2024 г. 23:08:34 ч. на стойност 46,44 лв.;
имуществена санкция в размер на 1000 лв. на основание чл.185, ал.1 от
ЗДДС за дата 13.01.2024 г. 02:32:26 ч. на стойност 6,30 лв.;
имуществена санкция в размер на 1000 лв. на основание чл.185, ал.1 от
ЗДДС за дата 13.01.2024 г. 02:43:48 ч. на стойност 12,59 лв.;
имуществена санкция в размер на 1000 лв. на основание чл.185, ал.1 от
ЗДДС за дата 13.01.2024 г. 02:58:40 ч. на стойност 26,46 лв.;
имуществена санкция в размер на 1000 лв. на основание чл.185, ал.1 от
ЗДДС за дата 13.01.2024 г. 03:02:10 ч. на стойност 9,48 лв.;
имуществена санкция в размер на 1000 лв. на основание чл.185, ал.1 от
ЗДДС за дата 13.01.2024 г. 04:59:48 ч. на стойност 18,47 лв.;
имуществена санкция в размер на 1000 лв. на основание чл.185, ал.1 от
ЗДДС за дата 13.01.2024 г. 05:45:28 ч. на стойност 65,31 лв.;
имуществена санкция в размер на 1000 лв. на основание чл.185, ал.1 от
ЗДДС за дата 13.01.2024 г. 23:22:22 ч. на стойност 17,47 лв.;
имуществена санкция в размер на 1000 лв. на основание чл.185, ал.1 от
ЗДДС за дата 13.01.2024 г. 23:27:24 ч. на стойност 21,48 лв.;.
В депозираната пред съда жалба на „Ф****** ООД е отправено искане
съдът да отмени НП като незаконосъобразно.
Навеждат се доводи, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
и при неправилно приложение на материалния закон.
2
Жалбоподателят „Ф*****“ ООД, редовно призовано, се представлява от
адв.М*******, редовно упълномощен, който поддържа жалбата и претендира
разноски за адвокатско възнаграждение.
Административно-наказващият орган, редовно призован, се
представлява от юрк.И********, който пледира за потвърждаване на
постановлението, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На 12.04.2024 г. в 23:44 ч. била извършена проверка на дискотека
„К*******“, находящ се в гр.С*****, ул.„Г.С.Р***** №108, стопанисвана от
„Ф******“ ООД.
При извършената проверка било установено, че търговският обект е
оборудван с фискално устройство.
От предоставените в хода на проверката банкови извлечения на
дружеството ПОС терминал на ОББ и генериран КЛЕН от фискалното
устройство за дати 12.01.2024 г. и 13.01.2024 г., било установено, че няма
отразени копия на фискални касови бележки.
Данните от извършената проверка били отразени в протокол серия АА
№0161350/12.04.2024 г.
За нарушението е съставен АУАН.
Въз основа на съставения акт административно-наказващият орган е
издал обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите З. Н. и Е. П. и от писмените доказателства по делото.
От страна на дружеството-жалбоподател „Ф********“ ООД са
представени относими към предмета на доказване писмени доказателства, а
именно – заверени преписи от фискални касови бележки: ФБ за сумата от
22,48 лв. от дата 12.01.2024 г. 03:09:28, с номер на документ 0047440 0048,
издаден от ФУ с ИН на ФУ DT790906 и ФП 02 790906; ФБ за сумата от 408,83
лв. от дата 12.01.2024 г. 05:08:24, с номер на документ 0047460 0068, издаден
от ФУ с ИН на ФУ DT790906 и ФП 02 790906; ФБ за сумата от 46,44 лв. от
дата 12.01.2024 г. 23:08:34, с номер на документ 0047463 0001, издаден от ФУ
с ИН на ФУ DT790906 и ФП 02 790906; ФБ за сумата от 6,30 лв. от дата
13.01.2024 г. 02:32:26, с номер на документ 0047492 0024, издаден от ФУ с ИН
на ФУ DT790906 и ФП 02 790906; ФБ за сумата от 12,59 лв. от дата 13.01.2024
г. 02:43:48, с номер на документ 0047495 0027, издаден от ФУ с ИН на ФУ
DT790906 и ФП 02 790906; ФБ за сумата от 26,46 лв. от дата 13.01.2024 г.
02:58:40, с номер на документ 0047504 0036, издаден от ФУ с ИН на ФУ
3
DT790906 и ФП 02 790906; ФБ за сумата от 9,48 лв. от дата 13.01.2024 г.
03:02:10, с номер на документ 0047506 0038, издаден от ФУ с ИН на ФУ
DT790906 и ФП 02 790906; ФБ за сумата от 18,47 лв. от дата 13.01.2024 г.
04:59:48, с номер на документ 0047544 0076, издаден от ФУ с ИН на ФУ
DT790906 и ФП 02 790906; ФБ за сумата от 65,31 лв. от дата 13.01.2024 г.
05:45:28, с номер на документ 0047550 0081, издаден от ФУ с ИН на ФУ
DT790906 и ФП 02 790906; ФБ за сумата от 17,47 лв. от дата 13.01.2024 г.
23:22:22, с номер на документ 0047561 0002, издаден от ФУ с ИН на ФУ
DT790906 и ФП 02 790906; ФБ за сумата от 21,48 лв. от дата 13.01.2024 г.
23:27:24, с номер на документ 0047562 0003, издаден от ФУ с ИН на ФУ
DT790906 и ФП 02 790906;
Липсват основания за изключване на някое от доказателствата от масата,
послужила за формиране на правния извод.
Събраните по реда на съдебното следствие доказателства са вътрешно
непротиворечиви, поради което не се налага да бъдат обсъждани поотделно и
в съвкупност и съдът не излага мотиви защо не кредитира едни или други
доказателства.
От така установената фактическа обстановка съдът стига до следните
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от
разписката за получен препис от НП и от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване, като съдът счита, че същата е
неоснователна, поради следното:
За да обоснове наложеното наказание, наказващият орган е приел, че се
касае за неотразени копия на фискални касови бележки за следните периоди:
от 12.01.2024 г. 03:09:28 ч. до и 13.01.2024 г. 23:22:22 ч.
По делото от страна на дружеството-жалбоподател са представени
заверени копия на фискални касови бележки за следните периоди: от
12.01.2024 г. 03:09:28 ч. до и 13.01.2024 г. 23:22:22 ч.
Административно-наказващият орган не ангажира нито едно
доказателство, оборващо съдържащите се в представените заверения копия на
фискалните касови бележки данни или в подкрепа на твърдението на
актосъставителя.
Настоящият съдебен състав счита, че не са ангажирани доказателства, от
които по безспорен начин да се установи от обективна страна нарушението -
не може да се приеме за доказано, че нарушението е извършено от
дружеството-жалбоподател.
Съдът намира, че извода на наказващия орган е обективно необоснован.
При тези посочени процесуални липси и несъответствия в хода на
административно-наказателното производство е невъзможно да се очертае
състав на конкретно административно нарушение, за да може въобще да се
изследва неговата доказаност, като това съдът намира, че
4
представлява абсолютна предпоставка за отмяна на наказателното
постановление.
От събрания по делото доказателствен материал безспорно се
установява, че дружеството е издало фискалните касови бележки, за които е
ангажирана административно-наказателната му отговорност.
При това положение няма как да се приеме, че е налице посоченото в
АУАН и НП нарушение.
От гореизложеното съдът приема, че въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства не е доказан осъществен състав на вмененото
нарушение, неправилно е приложен материалния закон.
Проведеното административнонаказателно производство е при липса на
доказателства за противоправно поведение на санкционираното дружество.
Съдът взе предвид и следното:
В решение по дело № С-97/21 на СЕС по преюдициално запитване,
отправено от Административен съд – Благоевград, Съдът на Европейския
съюз посочва в диспозитива на акта си, че член 273 от Директива 2006/112/ЕО
на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху
добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския
съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна
уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и
след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчно
задължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка
запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни
съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на
производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото
допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява
да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на
тежестта на разглежданото нарушение.
В конкретния случай за осъществено на 12.04.2024 г. административно
нарушение на „Ф******“ ООД е бил съставен АУАН № F771549/05.06.2024 г.,
след което е издадена заповедта за налагане на принудителна
административна мярка – на 01.07.2024 г. В този смисъл, в нарушение на
принципа „ne bis in idem“ и принципа на пропорционалността, неправилно за
едно и също административно нарушение на дружеството са наложени
едновременно принудителна административна мярка и имуществена санкция.
Поради тези съображения съдът намира, че издаденото НП следва да
бъде отменено изцяло.
Предвид направеното искане от страна на жалбоподателя за присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лева и искането на
процесуалния представител на ТД на НАП за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от
ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК.
5
Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Поради това и с оглед обстоятелството, че съдът намери НП за
незаконосъобразно, направеното от жалбоподателя искане за присъждане на
разноски следва да бъде уважено на осн. чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1
от АПК, а искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение – оставено без уважение.
С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело
C438/22, във връзка с преюдициално запитване, отправено от СРС, е прието,
че чл.101, § 1 от ДФЕС вр. чл.4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако
се установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби,
националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална
уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат
да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази
разпоредба от ДФЕС.
Сочи се също така, че при наличието на посочените ограничения не е
възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо
страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази
наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските
услуги.
Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания
са задължителни за всички съдилища.
В случая адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лева се явява
прекомерно. Предвид гореизложеното и направеното от процесуалния
представител на въззиваемата страна възражение за прекомерност на така
заплатеното адвокатско възнаграждение, както и действителната правна и
фактическа сложност на делото съдът намира, че възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и следва да
присъди на жалбоподателя по-нисък размер на претендираните разноски за
адвокат за въззивна инстанция, а именно сума в размер на 1200 (хиляда и
двеста) лева.
По тези мотиви съдът
6
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.1 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ОТМЕНЯ
наказателно постановление №776743-F771549/01.07.2024 г. на началник отдел
"Оперативни дейности"-София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД
"Фискален контрол" на Национална агенция за приходите като
незаконосъобразно.
На осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите да заплати на „Ф******“ ООД, ЕИК ******** сума в размер на
1200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение и ОТХВЪРЛЯ искането за разликата до 6000 лв.
като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Районен съдия:
Г.Г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7