РЕШЕНИЕ
№ 222
....................., 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:......................
при участието на секретаря .....................
като разгледа докладваното от ...................... Гражданско дело №
20231110151832 по описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ................... е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. Г. П. за заплащане на ½ от следните
суми: сумата 5146, 35 лева, представляваща главница за цена на доставена от
ищцовото дружество топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр.
......................., ведно със законната лихва от 18.12.2019 г. до изплащане на
вземането; сумата 595, 34 лева, представляваща лихва за забава върху
вземането за топлинна енергия за периода от .................., сумата 58, 62 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от ......................, ведно със законната лихва от
18.12.2019 г. до изплащане на вземането, сумата 10, 07 лева, представляваща
мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за периода от
.................... за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
73816/2019 г. по описа на СРС, 119 състав.
След постъпило възражение от длъжника П. Г. П. по реда на чл. 414 ГПК
ищецът ....................... е предявил срещу П. Г. П. по реда на чл. 422, ал. 1, респ.
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1, изр. 1 ЗЗД за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 2573,18 лева,
представляваща главница за цена на доставена от ищцовото дружество
топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. ......................., ведно със
1
законната лихва от 18.12.2019 г. до изплащане на вземането, сумата 297,67
лева, представляваща лихва за забава върху вземането за топлинна енергия за
периода от .................., сумата 29,31 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от ......................, ведно
със законната лихва от 18.12.2019 г. до изплащане на вземането, сумата 5,04
лева, представляваща мораторна лихва върху вземането за дялово
разпределение за периода от .................... за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 73816/2019 г. по описа на СРС, 119 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Претендира ответникът да е клиент на
топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл.
139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда -
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за
сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от
..................... Поддържа, че съгласно общите условия за ответника е налице
задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово
разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата
на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за
доставена топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата,
представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение,
претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху двете главници. Моли съда да установи вземанията така, както са
предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника – П. Г. П., с който предявените искове се
оспорват като неоснователни. Оспорва да е налице облигационно
правоотношение между страните. Поддържа, че няма качеството потребител
на топлинна енергия. Оспорва да е собственик на процесния имот. Твърди, че
имотът е закупен от ...................... Г. П. и след неговата смърт единствен
наследник на имота е станала неговата дъщеря .................... ...................... П.а,
поради което не следва да отговаря по предявените искове. Поддържа, че
съгласно Удостоверение от ..................... е вписан отказ от наследство на
.................. от негова страна в особената книга на съда под № ........................
Оспорва иска и по размер с доводите, че претендираните суми за в завишен
размер и не отговарят на реално потребената топлинна енергия за отопление
и за подгряване на вода. Оспорва представените от дружеството съобщения
към фактура № .................... и към фактура № ..................., както и електронно
извлечение от сметки за дялово разпределение по месеци за процесния
период. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да
отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца .................. не оспорва
предявените искове.
2
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение
и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съдът намира, че ищецът, чиято е доказателствената тежест за този
правнорелевантен факт, не е провел пълно и главно доказване ответникът П.
Г. П. да е потребител на топлинна енергия за процесния имот, находящ се на
адрес: ....................., ........................ ет. 3, ап. 9, абонатен № .................... през
исковия период, с оглед изричното оспорване на това обстоятелство с
отговора на исковата молба.
От приетия по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти от .................. се установява, че въз
основа на заповед № ..................... на кмета на ..................... е продаден на
...................... Г. П. следния недвижим имот, собственост на държавата,
находящ се в гр. ....................... От Удостоверение с изх. № ........................,
издадено от .................. ....................... се установява, че посоченият имот е
идентичен с процесния, като сграда със стар адрес гр. .................... е със
следния настоящ адрес: ........................
От Удостоверение за наследници с изх. № .................... (л. 14 от делото) се
установява, че .................. е починала на ...................... и е оставила за
наследници по закон: П. Г. П. (син) – ответник по делото, и ....................
...................... П.а (внучка), която е заместила по реда на чл. 10 ЗН низходящия
на наследодателя .................. – неин син, ...................... Г. П., който е починал на
................... т.е. преди своята майка – наследодателят .................. и е заместен в
наследяването по закон от своята низходяща (дъщеря) ....................
......................ова П.а. При липса на други данни по делото от посоченото
удостоверение за наследници се установява, че ...................... Г. П., собственик
на процесния имот, е починал на ................... и е оставил за свой наследник по
закон дъщеря си .................... ...................... П.а, която по аргумент от чл. 5, чл.
3
6 и чл. 8 ЗН, като низходяща на починалия – наследник по закон от първи ред,
изключва в наследяването родителите на починалия, в случая неговата майка,
която е наследник от втори ред и братята и сестрите на починали, в случая
неговия брат П. Г. П. – ответник по делото, които са наследници от трети ред.
Ето защо през процесния период, а и въобще, наследодателят на ответника по
делото – .................., не се легитимира като собственик на процесния имот,
нито П. Г. П. – ответник по делото, се легитимира като собственик на
процесния недвижим имот. От приетото по делото съдебно удостоверение от
..................... (л. 71 от делото) се установява, че е вписан в особената книга на
съда под № ................... отказ от наследство на .................. от страна на
ответника по делото, което обстоятелство, както беше разяснено по-горе е
ирелевантно по делото, доколкото не се установява .................. да е била
собственик на процесния имот. Само за пълнота, следва да се посочи, че видно
от приетото по делото заявление-декларация от ..... имено ....................
...................... П.а е лицето, което е подало заявление до ищеца, че желае
партидата за процесния имот да бъде променена на нейно име.
С оглед изложеното, съдът намира, че през процесния период ответникът
П. Г. П. не е бил нито собственик, нито вещен ползвател на процесния имот,
нито отговаря за задълженията към ищеца относно същия като наследник,
съответно не е потребител на топлинна енергия, доколкото не е установява и
да е ползвал имота на друго основание и да е сключил с ищеца договор за
доставка на топлинна енергия, поради което и исковете за заплащане цената на
топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение са неоснователни
и следва да се отхвърлят.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
Предвид правните изводи за липса на главен дълг за цената на доставена
топлинна енергия и за извършена услуга дялово разпределение на адреса на
процесния имот, следва да се отхвърлят изцяло и исковете за акцесорните
вземания за лихва за забава.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има ответникът в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение,
което е уговорено и действително заплатено от ответника на адв. Е. Е., видно
от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
.................................
Във връзка със своевременно направеното от процесуалния представител
на ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът съобрази следното:
Фактическите състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат
задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които
насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат
възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се
ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход.
4
С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови разноските
страна поставя пред съда спор за обективните предели на отговорността си, с
твърдение, че насрещната страна съществено е надценила труда на своя
адвокат.
Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е
определен от закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно-следствената връзка
на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското
възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила.
Отговорната за разноските страна е трето лице за правоотношението по
уговореното възнаграждение. Законът изключва възможността да се намеси в
договор между други (чл. 20а ЗЗД), като тази възможност не е налице и за
съда. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите
на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр.
1 ЗЗД), като критерият е обективен.
С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се
концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното
дело. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен
еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят
възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че
от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и
квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката,
оценяващ най-ниско труда си.
В случай, че установи, че възнаграждението, към момента на сключване на
договора, е уговорено в съществено отклонение от мярката, наложена от този
пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до
обичайния и разумен размер.
Националният закон задължава съда да отхвърли възражението по чл. 78,
ал. 5 ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в
минимално определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г. (НМРАВ), или
макар възражението да е основателно, да намали отговорността на страната,
предизвикала спора, до минимално определения размер.
Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки
национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine
ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено
надценен. Платеното в повече няма за причина поведението на страната,
предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната, която не е
положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест (в
този смисъл и определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа за
2024 г. на ВКС, IV г.о.).
В конкретния случай, съдът намира, че с оглед фактическата и правна
сложност на повдигнатия съдебен спор, неговата продължителност, реално
осъществената от упълномощения адвокат процесуална дейност,
договореният размер за представителство в размер 500 лева не се явява
5
явно/съществено прекомерен. На първо място следва да се посочи, че същият
е уговорен под минималния такъв, предвиден в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.
2 НМРАВ. Макар делото да не се отличава с фактическа и правна сложност,
това обстоятелство само по себе си не води до извод за намаляване с още на
платеното адвокатско възнаграждение, уговорено под минимума, доколкото
при преценката си за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
извършва преценка дали възнаграждението съответства на пазара, при който
адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна
сложност. В случая, възнаграждението не е уговорено в съществено
отклонение от мярката, наложена от този пазар.
С оглед на гореизложеното, изпълнени са изискванията на процесуалния
закон за присъждане на заплатените от ответника разноски в производството
за възнаграждение за адвокат, който се явява съразмерен на действителната
сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......................., ЕИК ...................... срещу П. Г.
П., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1,
т. 1 ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че П. Г. П., ЕГН
********** дължи на ......................., ЕИК ......................, сумите, както следва:
сумата 2573,18 лева, представляваща главница за цена на доставена от
ищцовото дружество топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр.
......................., ведно със законната лихва от 18.12.2019 г. до изплащане на
вземането, сумата 297,67 лева, представляваща лихва за забава върху
вземането за топлинна енергия за периода от .................., сумата 29,31 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от ......................, ведно със законната лихва от
18.12.2019 г. до изплащане на вземането, сумата 5,04 лева, представляваща
мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за периода от
.................... за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
73816/2019 г. по описа на СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ..................., ЕИК ......................
да заплати на П. Г. П., ЕГН ********** сумата от 500 лева, разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на .................. като помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7