Р Е Ш
Е Н И Е
№ 318 18.06.2018
г. гр.
Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Търговище Девети
състав
На шести юни 2018
година
В публичното заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от
Председателя
Гр. дело № 498 по
описа за 2018 година,
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.357 ал.1
и сл. от КТ.
Предявени са кумулативно обективно
съединени искове – и за неизплатено трудово възнаграждение, на осн. чл.270 от КТ; за обезщетение за забава, на осн. чл.86 от ЗЗД; за неизплатено обезщетение при командировка,
на осн. чл.215 от КТ и за неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, на осн. чл. 224 ал.1 от КТ.
Ищецът – А.А.П. *** твърди в исковата си молба, че е работил на длъжност “шофьор товарен
автомобил международни превози“ , по трудово правоотношение с ответника „Мю Груп“
ООД, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул. „Паисий“ № 17 по силата на трудов договор № 3 от
30.06.2016г., считано от 01.07.2016г. с основно месечно трудово възнаграждение
463 лв. със заповед № 29 от 30.01.2018г.
, считано от същата дата било прекратено трудовото му правоотношение по взаимно
съгласие, на осн. чл.325 ал.1 от КТ.
Ответникът изплащал редовно заплатата му до м.ІІ.2017г. и от тогава
престанал да му заплаща заплатата, като само му давал различни суми за разходи
по транспорта зад граница. По трудовия договор заплатата следвало да се изплаща
до 25-о число на следващия месец. Работодателят не му заплатил в пълен размер и
командировъчните разходи, както и обезщетението за неизползван платен годишен
отпуск – при прекратяване на трудовото правоотношение. Ищецът моли съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 5093 лв.,
представляваща неизплатено брутно трудово
възнаграждение за периода от м. ІІ.2017г. до м.І.вкл.2018г.; сумата от 301.93 лв. , представляваща обезщетение за забава върху всяко едно
месечно възнаграждение, считано от 25.03.2017г. до 25.03.2018г.; сумата от 11189 лв. , представляваща
обезщетение при командировка; сумата от
463 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск ведно със законната лихва от
завеждане на исковата молба –27.03.2018г.. до окончателното изплащане на
дължимите суми, както и разноските по
делото. С протоколно определение от
открито заседание на 06.06.2018г. по
молба на ищеца съдът допусна изменение на исковете по размер, на осн. чл.214
от ГПК, както следва: намаление на размера на иска за неизплатено брутно трудово възнаграждение от 5093 лв. на 2546.50 лв.; намаление
на размера на иска за обезщетение за забава върху главницата от
301.93 лв. на 71.25 лв.; намаление на
размера на иска за обезщетение при командировка от 11189 лв. на 6543.64 лв. и
увеличение на размера на иска за обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск от 463 лв. на 881.60 лв. Редовно
призован ищецът не се яви в открито заседание, както и няма упълномощен
процесуален представител. Постъпила е писмена молба, с която се поддържат
предявените искове с допуснатите
изменения по размер, на осн. чл.214 от ГПК.
Ответникът - „Мю Груп“ ООД-Търговище, редовно уведомен
за исковата молба , не подаде писмен отговор в срока и по реда на чл.131 от ГПК. Редовно призован в открито заседание се представлява от пълномощника – а..
А.М.от АК-Търговище, който моли
исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Подробни съображения са изложени в писмена защита.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните по делото, а и видно от представените писмени доказателства, те са
били обвързани от трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 3/30.06.2016г.,
считано от 01.07.2016г. на осн. чл. 67 ал.1 т.1 КТ /за неопределено време/ и прекратено
със заповед № 29/30.01.2018г., на осн. чл. 325 ал.1 /т.1/ от КТ -
по взаимно съгласие, считано от 30.01.2018г.
Няма спор, че съгласно визирания трудов
договор, ищецът е бил назначен на
длъжност „Шофьор товарен автомобил международни превози“ , с основно
месечно възнаграждение в размер на 463 лв., което се изплаща на 25-о число всеки месец и право да получава
допълнително възнаграждение за
продължителна работа в размер на 1.8 % . С трудовия договор е уговорено в полза на
работника основен платен годишен отпуск
– 20 дни и допълнителен платен годишен
отпуск 5 дни. В заповедта за
прекратяване на трудовия договор работодателят не е посочил – има ли право на обезщетение работника за неизползван платен годишен отпуск,
за колко дни и в какъв размер – в лева, на осн. чл.224 от КТ. Ответникът
не представи по делото, въпреки указаната му доказателствена тежест и изрично посочено задължение в определението по реда на
чл.140 от ГПК да представи: заверени ксерокскопие от личното трудово досие на ищеца; ведомостите за заплати на ищеца за периода от м.02.2017г. до
м.01.вкл.2018г.; заповедите за
командироване; пътни листи и заповеди за отпуски в процесния период. Поставените в писмената защита на ответника по отношение на ищеца въпроси за
следните обстоятелства: с какво се е
издържал, ако не е получил претендираните суми; защо е продължил да работи при
командироването му в чужбина, ако не са му плащани командировъчни; как е поемал разходите си – не се предмет на
доказване и са ирелевантни по предявените искове.
От писмено
заключение на вещото лице Е.В. по съдебна счетоводна експертиза ведно с приложенията, част от които всъщност ответникът беше задължен да представи /л. 82-120/ след
извършена проверка в счетоводството на ответника, потвърдено в
открито заседание , се установи следното: 1. Размерът на дължимото брутно трудово възнаграждение на ищеца за
периода от м.02.2017г. до м.01.2018г. е 5556 лв., но има извършени плащания в
размер на 3009.50 лв. и след приспадането им има дължим остатък – неизплатено БТВ в размер на 2546.50 лв. Възприетият начин на плащане между страните е било по ведомост, в брой – срещу подпис, както
и с РКО, като подписи има положени само
на някои от документите, които са
описани конкретно за всеки месец
в констативно съобразителната част
/таблица №1, лист 84 по делото/;
2.Размерът на обезщетението за забава върху неизплатеното БТВ е общо
71.25 лв.; 3. Размерът на
неизплатеното обезщетение при командировка по смисъла на чл.215 от КТ и наредба
за служебните командировка и
специализации в чужбина и съобразно
заповедите за командировка в чужбина е 535.80 евро или
1047.94 лева. ССЕ е направила
изчисление съобразно Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина, какъв би бил размера на
дължимите командировъчни, ако съдът вземе
предвид приложените фотокопия от тахографските шайби /представени от ищеца с
исковата молба и неоспорени от ответника/
за времето на управление на МПС
по времето на действие на трудовия договор на ищеца. Така вещото лице е
изчислило командировъчните за 148 дни х 27 евро на ден или в общ размер 3996
евро с левова равностойност 7815.49 лв. След като се приспаднат от тази сума
платените суми с РКО в общ размер на 650
евро с левова равностойност 1271.28
лв. остава дължима сума за командировки
в размер на 3346 евро с левова равностойност 6543.64 евро. От т.3 в констативно съобразителната част
/лист 86 по делото/ и от допълнително дадените обяснения в открито заседание се установи, че
от претендраните от ищеца 151 дни в командировка реално са 148 дни и така е
направило изчисленията си и вещото лице, тъй като от ксерокскопията от записа на тахографските шайби един лист /за 3 дни/ е пресниман и приложен
към исковата молба два пъти.; 4.
Размерът на неизползвания платен годишен отпуск към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца е 40 дни и съответно размерът на дължимото и неизплатено обезщетение
за този неизползван отпуск е 881.60 лв. Що се касае до допълнително
правените изчисления в открито заседание
от вещото лице по поставени от
пълномощника на ответника въпроси, съдът не ги възприема, тъй като те са във връзка със суми, описани в РКО, които
или не отговарят на законовите
изисквания /напр. няма № на документа
или е посочено само „за разходи“, но не и
за командировка на ищеца и пр./
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Ответникът
като работодател, страна по трудово правоотношение не е изпълнил договорното си
задължение за изплащане на ищеца като работник на месечното трудово
възнаграждение в уговорените размери и до 25-о число на месеца, следващ
начислението, по ведомост или срещу разписка, поради което следва да бъде осъден да му заплати сумата
от 2546.50 лв., представляваща
неизплатено брутно трудово
възнаграждение за периода от 01.02.2017г. до 30.01. вкл.2018г. , с правно основание чл.270 от КТ.
Основателността на главния иск обуславя основателност на акцесорния иск
, поради което и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 71.25 лв., представляваща обезщетение
за забава върху неизплатеното БТВ, на осн. чл.86 от ЗЗД. От обстоятелствената
част и петитума на исковата молба е видно, че ищецът претендира обезщетение за командировка за 151 дни , като
за това обезщетение не е посочен изрично период, от което следва, че се отнася
за целия период на действие на трудовия договор и така е приета претенцията и в
доклада по делото. Представеното от ищеца писмено доказателство, на което
ответникът се позовава в писмената защита /лист 12-13 по делото/ не доказва
плащане от работодателя на задължение, а само едно обещание – „заявява че в
най-кратко време ще плати“ , а отделно от това посочените там размери на задължения не обвързват съда и
поради това се назначава ССЕ. От заключението на ССЕ се установи, че от
данните от тахографските шайби следва , че командировките са били за 148 дни и съобразно НСКСЧ дължимото и
неизплатено обезщетение за командировка на ищеца е в размер на 6543.64 лева, за който сума ответникът следва
да бъде осъден да го заплати , на осн. чл.215 от КТ. При прекратяване на
трудовия договор ответникът не е заплатил на ищеца обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск, чийто размер се установи от заключението по ССЕ, че
е 881.60 лв., поради което и ответникът
следва да заплати на ищеца тази сума, на осн. чл..224 ал.1 от КТ. Следва да се
отбележи, че възражението на ответника, че
е изплатил всички дължими суми за обезщетение за командировка и за част от обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск и дори е надплатил
на ищеца, е неоснователно. Съдът не може да приеме за доказано, че
ответникът е изплатил посочените от
ищеца суми по основание - обезщетение за дневни пари при командировка
или обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, на база записвания в РКО
без №, като посоченото основание е напр. „аванс за разходи по време на
командировка в чужбина“ и не е ясно за ищеца или за фирмата са тези разходи
/напр. за заплащане на пътни такси и пр./
Предявените искове са доказани по
основание и размер след направените изменения по реда на чл.214 от ГПК, поради
което и следва да бъдат уважени в пълен размер. С оглед изхода на спора,
писменото доказателство за направените разходи и списъка по чл.80 от ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца направените п о делото разноски в пълен
размер – 400 лв. – за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
Ответникът следва да заплати по
сметка на Районен съд – Търговище: сумата
от 101.86 лв. – държавна такса върху
уважения размер на иска по чл.270 КТ;
50 лв. – държавна такса върху
уважения размер на иска по чл.86 от ЗЗД; 261.75 лв. – държавна такса върху уважения размер
на иска по чл.215 от КТ и сумата
от 50 лв. – държавна такса върху уважения размер на иска по чл.224 от КТ или общо 463.61 лв. – държавни такси, както и 120 лв. – разноски за възнаграждение по ССЕ, на осн. чл. 78 ал.6 ГПК във вр чл.83
ал.1 т.1 и ал.3 от ГПК, вр. чл.69 ал.1 т.1 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „МЮ ГРУП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Търговище, ул. „Паисий“ № 17, вх.В, ет.1, ап.1, представлявано от управители
Д.Е.и М.М., поотделно, действащи чрез пълномощник – а.. А.М.от АК-Търговище,
съдебен адрес:***, офис 7, ДА ЗАПЛАТИ
на А.А.П.,
ЕГН **********,***, действащ чрез пълномощник – а.. Р. Д. М. от АК-Сливен, с адрес: ***,
сумите, както следва: сумата от 2546.50 лв., представляваща
неизплатено брутно трудово
възнаграждение за периода от 01.02.2017г. до 30.01. вкл.2018г. , с правно основание чл.270 от КТ; сумата от 71.25 лв., представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното
БТВ, до предявяване на иска, на осн. чл.86 от ЗЗД; сумата от 6543.64
лева, представляваща обезщетение за
командировка за срока на действие на
трудовия договор, на осн. чл.215 от КТ ;
сумата от 881.60 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, на осн. чл.224 ал.1 от КТ,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата
молба - 27.03.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 400 лв. – представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „МЮ
ГРУП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Търговище, ул. „Паисий“ № 17, вх.В, ет.1, ап.1,
представлявано от управители Д.Е.и М.М.,
поотделно, действащи чрез пълномощник – а.. А.М.от АК-Търговище,
съдебен адрес:***, офис 7 ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Районен съд - Търговище сумите, както следва: 463.61 лв. – държавни такси общо върху уважените
искове и сумата от 120 лв. - разноски за
възнаграждение по ССЕ, на осн. чл. 78
ал.6 ГПК във вр чл.83 ал.1 т.1 и ал.3 от ГПК, вр. чл.69 ал.1 т.1 от ГПК и чл. 1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните , пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: