МОТИВИ към присъда № 61/14.09.2018г. по НОХД № 113/2018г., по описа на Окръжен съд – Видин.
Делото е образувано
по обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Видин, с който е повдигнато
обвинение против: подсъдимият Д.Д.Д. с ЕГН **********,
за това че на 18.02.2018г., в необитаем имот, находящ се в землището на с.А.
обл.Видин, на ул. „*****“ № ***, в „***** попадащ в границите на охранителната
зона на археологическа недвижима културна ценност Античен град „Рациария“, в
съучастие като съизвършител с Е.Б.Б. ***, чрез използване на технически
средства – 1бр.метал детектор, 1бр.права лопата, 1бр.крива лопата, 1бр.кирка и
1бр.шпакла, не по законоустановения ред, регламентиран в чл.147,ал.1 от Закона
за културното наследство извършвал изкопни работи – един брой изкоп с размери,
както следва: 2.2м.дължина; 1.6м. широчина и 1.20м.дълбочина – престъпление по чл.277а,
ал.3, във вр.с ал.2 във вр.с чл.20, ал.2 от НК; подсъдимият Е.Б.Б. с ЕГН **********,
за това че на 18.02.2018г., в необитаем имот, находящ се в землището на с.А.,
обл.Видин, на ул. „********“ № ***, в „******“, попадащ в границите на
охранителната зона на археологическа недвижима културна ценност Античен град
„Рациария“, в съучастие като съизвършител с Д.Д.Д. ***, чрез използване на
технически средства – 1бр.метал детектор, 1бр.права лопата, 1бр.крива лопата,
1бр.кирка и 1бр.шпакла, не по законоустановения ред, регламентиран в чл.147,ал.1
от Закона за културното наследство извършвал изкопни работи – един брой изкоп с
размери, както следва: 2.2м.дължина; 1.6м. широчина и 1.20м.дълбочина –
престъпление по чл.277а, ал.3, във вр.с ал.2 във вр.с чл.20, ал.2 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура –
гр.Видин в с.з. заяви, че поддържа обвинението така, както е повдигнато с
обвинителния акт.
Подсъдимият
Д.Д.Д. заяви, че разбира в какво е обвинен и
не се признава за виновен.
Подсъдимият Е.Б.Б. заяви, че разбира в какво е обвинен и
не се признава за виновен.
От доказателствата по делото, преценени
по отделно и в съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На
18.02.2018г. сутринта, подсъдимите Д.Д. и Е.Б.
се срещнали в центъра на с. А., обл.
Видин, и се договорили същия ден да отидат в
изоставен двор в селото в „******“,
където да копаят за антични монети.
Около
обяд, двамата подсъдими взели със себе си кирка, две лопати - крива
и права, и металдетектор и отишли в двора на необитаема къща, находяща се на
улица „*********“, № ***** в „*****“.
Двамата
започнали да копаят ров на около 2,5 метра от оградата на съседния имот,
обитаван от свидетеля В. П.,
под навес на стар дървен кош, като периодично проверявали
изкопаната пръст с носения от тях металотърсач.
Свидетеля
В. П. видял добре познатите
му Д. и Б., как копаели в изкопа.
По същото
време в Полицейския участък в с. А. била
получена информация за извършваните от обвиняемите Д. и Б. незаконни изкопни
работи и към мястото се отправили свидетелите Д.Ц.
и Л. С. -
служители в РУ - Видин.
Като
се приближили
до мястото, където двамата подсъдими копаели,
свидетелите Ц. и С.
се прикрили зад контейнер за смет и предприели наблюдение на лицата.
Полицаите констатирали, че двамата подсъдими
се редуват при копаенето и периодично проверяват с металотърсача изкопаната пръст.
Същевременно, свидетелите Ц. и С.разпознали лицата,
копаещи в имота – Д.Д. ***. След около 5 минути, присъствието на
двамата полицейски служители било забелязано от подсъдимите
Д.
и Б., при което те веднага изскочили от изкопа и побягнали към съседния имот,
обитаван от свидетеля П.. Подсъдимият
Б.
взел със себе си металотърсача и го укрил в
мазето на къщата на . Самите подсъдими се опитали да се
укрият в същата къща. Това е описано от свидетеля П.по
следния начин: „…Не след дълго време чух полицаите да викат „Стой полиция“ и у
нас в къщата влезе Е. и ми заяви, че го гонят и иска да се скрие, после влезе и
Д..“ Свидетелите Ц. и С. завардили къщата, тъй като забелязали, че подсъдимите
влезли в нея. Д. и Б. били принудени да излязат. Пред полицаите подсъдимия Б.
казал, че металотърсача е в мазето. Органите на реда отишли там и установили
наличието на предмета. Впоследствие с
протокол за доброволно предаване, металотърсача е предаден на разследващия
полицай от собственика на къщата – свидетеля П..
При извършения оглед на местопроизшествие, в двора на ул. ****** № ****находящ
се в с. А., в пустеещ имот, е констатиран процесния изкопа, които се намира под навес на дървен
кош, находящ се на около 2,50 м. от оградната мрежа на дворното място. Изпкопът
е с правоъгълна форма с размери- дължина 2,20, ширина 1,60 и дълбочина 1,20 м В
изкопа е открита права лопата, а до него- кирка, крива лопата и шпакла. До
процессния изкоп е имало и друг. Между двата изкопа има прясно изхвърлена
пръст. Процесния изкоп се намира на около 6 м от оградата на имота. В стъклен
буркан до този изкоп, в самия навес, са намерени поставени бронзови и медни
фрагменти, наподобяващи артефакти от античността. В самият дървен кош, в зелено
на цвят платнено яке е намерен кожен портфейл с маскировъчен цвят с 1 бр. лична
карта на името на Д.Д.Д. с ЕГН ********** и документ на италиански език.
При огледа са иззети като веществени доказателства: права лопата; кирка; крива
лопата; шпакла; стъклен буркан съдържащ бронзови и медни фрагменти,
наподобяващи артефакти от античността; платнено зелено яке и маскировъчен кожен
портфейл с лични документи.
С протокол за
доброволно предаване от 18.12.2018г., свидетеля В.
П. предал укрития в мазето му от подсъдимия
Б.
металдетектор - ръчна изработка.
Извършен
е оглед на веществените доказателства- бронзови
и медни фрагменти, наподобяващи артефакти от античността /3 бр.керамични
фрагменти от антична амфора; 3бр. бронзови ключалки; 4 бр.бронзови халки; 1бр.
бронзов фрагмент, чийто край има биоконична форма; 1бр. бронзов фрагмент от
амулет/муска/; 1бр. бронзов ъглов обков от сандъче с два броя гвоздеи; 1
бр.бронзова пантичка/от заключалка на сандъче/; 8бр.бронзови и медни апликации
с кръгла форма, най-вероятно от сандъче; 8 бр.бронзови фрагмента с различна
големина и форма; 26 бр.ламаринени парчета с неправилна форма/.
На 19.02.2018г., видно от разписка
за върнати вещи от същата дата, предметите- маскировъчен кожен портфейл, лична
карта № *******, издадена на *******. от ОД МВР-Видин на името на Д.Д.Д. и
документа на италиански език, са върнати на подсъдимия Д..
Видно
от заключението на Съдебно- археологическата експертиза, изготвена от ВЛ И.Я.Ц.-
археолог при регионален исторически музей- Видин, Античен град „*********“
е археологическа недвижима културна ценност с национално значение, обявена в
ДВ.бр.41/1965г. С протокол на междуведомствената комисия, назначена със Заповед
№ РД-09- 126/29.03.1994г. на Министъра на културата са определени също и границите
на нейната охранителна зона и режима на ползване на територията й. Със заповед на Министъра на културата № РД-9Р-24/01.07.2015г., границите на
археологическата културна ценност Римски град „Рациария“ и охранителната
ѝ зона са разширени. Описаният в протокола за оглед от 18.02.2018г.
изкоп, направен от подсъдимите Д.Д. и Е.Б.,***, в ******* на с. А. попада в
границите на охранителната зона на археологическа недвижима културна ценност
Античен град „Рациария“. При огледа ВЛ е констатирало, че изкопа
е прясно изкопан и е с размери:
2.2 м. дължина; 1.6 м. широчина и 1.20 м. дълбочина. В профилите на самия изкоп, а и в изхвърлената пръст се наблюдават
множество фрагменти от строителна и битова антична керамика. Има разрушен
културен пласт.
На
мястото на огледа и в самото дворно място са констатирани множество изкопи от
иманярска интервенция, извършени в предишни периоди от време.
ВЛ
е изготвило заключението, съобразно материалите от ДП и оглед на място.
В
с.з. пред Съда, ВЛ Ц. допълни, че след 2005г. няколкократно са поставяни табели
за обозначаване на археологическия обекта /поставяни лично от него, с помощта
на органи на реда/, които впоследствие са изчезвали /премахвани неправомерно/.
Горната фактическа обстановка се
доказва от: свидетелските показания на Д.Ц., Л. С. и В. П.; протокол за оглед
на местопроизшествие от 18.02.2018г. с приложен към него фотоалбум; протокол за
доброволно предаване от 18.02.2018г.; разписка за
върнати вещи от 19.02.2018г.; протокол за оглед на веществени доказателства,
ведно с фотоалбум към него; заключението на съдебно – археологическата експертиза от 19.03.2018г.,
изготвена от ВЛ И.Ц.-***; веществените доказателства – права лопата, кирка, крива
лопата, шпакла, металотърсач, стъклен буркан, 3 бр.керамични фрагменти от
антична амфора, 3бр. бронзови ключалки, 4 бр.бронзови халки, 1бр. бронзов
фрагмент, чийто край има биоконична форма, 1бр. бронзов фрагмент от амулет/муска/,
1бр. бронзов ъглов обков от сандъче с два броя гвоздеи, 1 бр.бронзова пантичка/от
заключалка на сандъче/, 8бр.бронзови и медни апликации с кръгла форма,
най-вероятно от сандъче, 8 бр.бронзови фрагмента с различна големина и форма,
26 бр.ламаринени парчета с неправилна форма. Няма противоречие между тези
доказателства. гласните кореспондират с писмените, веществените и помежду си,
поради което Съда ги кредитира.
Видно от
обясненията на подсъдимия Д., той потвърди, че е извършил изкопните работи
заедно с Б. и че са избягали от полицаите при появата на последните. При
предявяването на ВД, Д. потвърди, че якето е негово и че с Б., при изкопните
работи, са ползвали, лопатите, кирката, шпаклата и металотърсача. Подсъдимия
посочи, че е осъден за разкопки които е извършил в друга част на землището на
селото, която е археологически обект. В тази част обясненията на подсъдимия са
достоверни, в унисон са с останалите доказателства по делото и ВОС им дава вяра.
Д. отрече да е знаел, че процесното мястото
е археологически обект и че там е забранено да се копае. Посочи, че са търсили
злато, заровено от турчин, който бил живял на процесния адрес. Каза, че са
изровили керамика, а не метални предмети, като тези в стъкления буркан не са
техни, но са останали от други. Тази част от обясненията на подсъдимия Д.,
Съдът не кредитира, но възприема изключително като средство за защита. Относно
горните обстоятелства обясненията на Д. са непоследователни, вътрешно
противоречиви и в противоречие с цитираните по-горе доказателства. Първоначално
Д. е заяви, че турчина стопанин на процесния имот идва там веднъж на 1-2
години. Впоследствие в обясненията си подсъдимия каза друго, респ., че турчина
го няма от 15 години, като последно е идвал през 2004г. Подсъдимия заяви, че
знае за античния град „Рациария“ - археологически обект, но че забраната да се
копае се отнася за „Калето“. По-нататък в обясненията си подсъдимия каза, че е
осъден за същото, т.е. за разкопки които е извършил в друга част на землището
на селото, но не е било в „Калето“, а на друго място, като и за там е знаел, че
е археологически обект. Ясно е, че непосредствения опит на подсъдимия Д.,
обективира знанието му, че забраната за изкопни работи, се отнася не само за
мястото наречено „Калето“, но за район много по-обширен от това място.
Инструментите и начина на работа на подсъдимите, опровергават напълно казаното
на Д., че двамата с Б. са търсили заровено от турчин имане, конкретно- злато. Ноторно
известно е, че такова съкровище се заравя в земята, не разпиляно, но събрано и поставено
в подходящ контейнер, респ. ковчеже, сандък, делва и т.н. Подсъдимите периодично
са проверявали
с металотърсача изкопаната пръст, което е показателно, че целта им не
такова имане /което, с оглед обема и естеството си, не би могло да е в
изкопаната с лопати пръст, а още по-малко може да остане там скрито/, а
разпилени дребни антични артефакти, за почистването на които, именно шпаклата е
подходящия инструмент. Точно такива предмети са се намирали събрани в стъклен
буркан, който се намирал в непосредствена близост до мястото. Видно от
фотоалбума, към протокола за оглед на местопроизшествие от 18.02.2018г., респ.
снимка № 9 от албума, буркана с металните предмети с полепнала по тях пръст, е
открит точно до якето на подсъдимия Д.. Горното опровергава казаното от него,
че той и Б. нямат отношение към тези предмети и че те са оставени от други
лице. Други лица занимаващи се с изкопни работи на мястото не е имало. Предишното осъждане на Д. за деяние от същия вид, разкрива афинитет на
подсъдимия към изкопна работа в археологически обекти, с цел намиране на
ценности. Наличието на стари изкопи в близост, е показателно за иманярски
интерес към терена. Подсъдимия живее в с. А.. Жителите на селото, добре
познават процесния район и знаят за забраната за разкопки в охранителната зона
на античния град, включително и за границите й /които са били обозначавани с
табели, впоследствие неправомелно премахнати/. Заповед на Министъра на
Културата № РД-9Р-24/01.07.2015г., която определя режимите /териториалния
обхват, границите и предписанията на опазване/ на Недвижимата културна ценност,
е обнародвана в ДВ бр. 64/2015г. Налага
се извода, че в посочената част обясненията на подсъдимия, по естеството си са
изключително средство за защита. При появата на полицаите подсъдимите избягали
и се опитали да се скрият, а друтия подсъдим – Б., се опитал да скрие специално
металотърсача. Това е показателно, че подсъдимите, респ. подсъдимия Д. е
съзнавал нередността на действията си, респ. че копае в археологически обект
където е забранено и е избягал, за да не бъде разобличен. ВОС не кредитира
обясненията, че подсъдимия е побягнал от полицаите, за да не го разкрият на
имагинерен стопанин на мястото, т.е. на някои, който не се е появявал от около
15 години.
Видно от обясненията на подсъдимия Б.,
той потвърждава, че е извършил изкопните работи заедно с Д., че при изкопните
работи, са ползвали, лопатите, кирката, шпаклата и металотърсача и че са
избягали от полицаите при появата на лицата, представили се за полицаи. На
изкопа Д. си бил забравил якето, закачено на стар кош, и там му били
документите. Подсъдимия Б. каза също, че преди е бил съден за извършване на
изкопни работа в м. „Калето“ /в землището на с. А./. В тази част обясненията на
подсъдимия са достоверни, в унисон са с останалите доказателства по делото и
ВОС има дава вяра.
Б. посочи, че са търсили сандъче със
злато, заровено от турчин, който бил живял на процесния адрес. Посочи, че са
изкопали само парчета от керемиди /в противоречие с обясненията на другия
подсъдим, който посочи, че са изкопали керамика/. Каза също, че са видели две
лица, непознати, облечени цивилно и мислили, че са собствениците на имота и
затова побягнали в съседната къща. Подсъдимия заяви, че той и Д. нямат нищо
общо със намерения стъклен буркан с метални предмети в него. Тази част от
обясненията на подсъдимия Б., Съдът не кредитира, но възприема изключително
като средство за защита. Относно горните обстоятелства обясненията на Б. са
непоследователни, вътрешно противоречиви и в противоречие с цитираните по-горе
доказателства. Първоначално Б. заяви, че миналата година е видял собственика на
имота- турчин на име Ю., на около 70 години. Впоследствие, в обясненията си, че
с Д. са избягали при появата на двете непознати лица, тъй като са си помислили,
че са собствениците на имота. Това е в противоречие с начина по който е описал
собственика на имота, но е в противоречие и с показанията на П., който е категоричен,
че полицаите, веднага след като били забелязани от подсъдимите, са се обявили с думите „Стой! Полиция!“ Инструментите
и начина на работа на подсъдимите, опровергават напълно казаното от Б., че
двамата с Д. са търсили заровено от турчин сандъче със злато. Подсъдимите периодично
са проверявали
с металотърсача изкопаната пръст, което е показателно, че целта на
търсенето не е сандъче със злато, което, с оглед обема и естеството си, не би могло да е в изкопаната с
лопати пръст, а още по-малко може да остане там скрито, а разпилени дребни
антични артефакти, за почистването на които, именно шпаклата е подходящия
инструмент. Точно такива предмети били събрани в стъклен буркан, който се
намирал в непосредствена близост до мястото. Видно от фотоалбума, към протокола
за оглед на местопроизшествие от 18.02.2018г., респ. снимка № 9 от албума,
буркана с металните предмети с полепнала по тях пръст, е открит точно до якето
на подсъдимия Д.. Горното опровергава казаното от Б., че той и Д. нямат
отношение към тези предмети. Други лица занимаващи се с изкопни работи на
мястото не е имало. Горното, както и предишното осъждане на Б. за деяние от
същия вид, което макари и при наличие на реабилитация, са факти показателени за
интерес на подсъдимия към изкопна работа в археологически обекти, с цел
намиране на ценности. Наличието на стари изкопи в близост, е показателно за
иманярски интерес към терена. Подсъдимия живее в с. А.. Жителите на селото,
добре познават процесния район и знаят за забраната за разкопки в охранителната
зона на античния град, включително и за границите й. Заповед на Министъра на
Културата № РД-9Р-24/01.07.2015г., която определя режимите /териториалния
обхват, границите и предписанията на опазване/ на Недвижимата културна ценност,
е обнародвана в ДВ бр. 64/2015г. Налага се извода, че в посочената част
обясненията на подсъдимия, по естеството си са изключително средство за защита.
При появата на полицаите подсъдимите избягали и се опитали да се скрият, а Б.
се опитал да скрие специално металотърсача. Това разкрива, че подсъдимия е
съзнавал нередността на действията си, респ. че копае в археологически обект
където е забранено и е избягал, за да не бъде разобличен, като е взел именно
металотърсача, за да не бъде разкрито естеството на дейността им. ВОС не
кредитира обясненията, че подсъдимия е побягнал, тъй като си е помислил, че двете
лица са собственици на имота. Ц.и С. са се представили като полицаи в момента в
който подсъдимите ги забелязали.
От
установената фактическа обстановка са налага извода, че от обективна страна подсъдимия Д.Д.Д. ***, е осъществили
състава на чл. 277а, ал.3, във вр.
с ал.2, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. От обективна страна,
подсъдимия Д.,***,
в съучастие като съизвършител с Е.Б.Б., не
по законоустановения ред извършил изкопни работи в охранителната зона на
недвижима културна ценност – Античен град „Рациария” като използвал технически
средства метал детектор, кирка, права лопата, крива лопата и шпакла. Извършването
на изкопни работи на територията на недвижима културна ценност и охранителната
й зона е незаконна дейност, тъй като е в разрез с чл. 147 от Закона за
културното наследство /ЗКН/, съгласно която разпоредба,
археологическите обекти се издирват и изучават като културни ценности единствено чрез теренни проучвания. В случая се касае за частна дейност
извън научните цели, за която липсва каквато и да е възможност да бъде
разрешена. От субективна
страна деянието е извършено при пряк умисъл – подсъдимият
е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Прекия умисъл се разкрива
от действията на дееца, преди, по време и след извършване
на изпълнителното деяние. Както беше посочено по-
горе, подсъдимия се оборудвал специално за целта- извършване на изкопна дейност
с цел намиране на ценни антични предмети и е реализирал тази дейност. Като
жител на населеното място, добре познавал района в който копаел. Знаел, че
изкопни работи там са забранени, тъй като мястото е в охранителната зона на недвижимата
културна ценност. Съображенията на Съда за съзнанието на дееца в тази насока,
са визирани при анализа на обясненията на подсъдимия, отделно и в съвкупност с
другите доказателства. При появата на контролните органи подсъдимия избягал и
се опитал да се укрие. Налице е и общност на умисъла на подсъдимия Д. и
подсъдимия Б. – всеки от тях е имал
умисъл относно елементите на
деянието от обективна страна, като е съзнавал и умисъла на другия подсъдим за същото. Общността на умисъла се
разкрива от действията на подсъдимите, реализирали еднакво релевантно
поведение.
От установената
фактическа обстановка са налага извода, че от обективна страна подсъдимия Е.Б.Б. ***,
е осъществили
състава на чл. 277а, ал.3, във вр. с ал.2, във
вр. с чл.20, ал.2 от НК. От обективна страна, подсъдимия Б.,***, в съучастие като
съизвършител с Д.Д.Д., не
по законоустановения ред извършил изкопни работи в охранителната зона на
недвижима културна ценност – Античен град „Рациария” като използвал технически
средства метал детектор, кирка, права лопата, крива лопата и шпакла. Извършването на изкопни работи на територията на
недвижима културна ценност и охранителната й зона е незаконна дейност, тъй като
е в разрез с чл. 147
от Закона за културното наследство /ЗКН/, съгласно
която разпоредба,
археологическите обекти се издирват и изучават като културни ценности единствено чрез теренни проучвания. В случая се касае за частна дейност извън научните цели, за която липсва каквато и да е
възможност да бъде разрешена. От субективна страна деянието е извършено при
пряк умисъл – подсъдимият
е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Прекия умисъл се разкрива
от действията на дееца, преди, по време и след извършване
на изпълнителното деяние. Както беше посочено по- горе, подсъдимия се оборудвал специално за целта-
извършване на изкопна дейност с цел намиране на ценни предмети и е реализирал
тази дейност. Като жител на населеното място, добре познавал района в който
копаел. Знаел, че изкопни работи там са забранени, тъй като мястото е в
охранителната зона на недвижимата културна ценност. Съображенията на Съда за
съзнанието на дееца в тази насока, са визирани при анализа на обясненията на
подсъдимия, отделно и в съвкупност с другите доказателства. При появата на
контролните органи подсъдимия избягал и се опитал да се укрие, както и да укрие
металотърсача, с който, заедно с Д., проверявали изкопаната пръст. Налице е и
общност на умисъла на подсъдимия Б. и подсъдимия Д. – всеки от тях
е имал умисъл относно елементите на деянието от обективна страна, като е съзнавал и
умисъла на другия подсъдим за същото. Общността на умисъла се разкрива от действията на подсъдимите, реализирали
еднакво релевантно поведение.
Съдът
намира, че тезата на защитата, изложена в разпоредителното заседание, че липсва
надлежно изземване на веществените доказателства по делото, тъй като е нарушен
чл.161 от НПК, е неоснователна. Извършеното процесуално действие-оглед и
изготвяне на протокол за него, не е
опорочено,
макар да не е искано разрешение,
респективно одобрение от съдия. Целта на огледа е да
се разкрият, непосредствено да се изследват и да запазят следи от
престъплението и други данни необходими за изясняване на обстоятелствата по
делото. За това процесуално действие в чл. 155
и чл.
156 от НПК не се изискват
разрешение или одобрение от съдия. Доколкото при това процесуално действие се
откриват и изземват предмети, следи и пр. според мястото, на което са открити, се
обсъжда и необходимостта от прилагане на чл. 161, ал. 2 НПК. В случая, предметите
веществени доказателства са открити и иззети, от изоставено, безстопанствено дворно място, без установен собственик или владелец към
момента на извършване на това процесуално действие. В този смисъл не са
нарушени правата и личната сфера на когото и да е, още повече, че става въпрос
за първоначални процесуални действия, след сигнал за тежко умишлено престъпление. Освен това, за никои от иззетите предмети, не се оспорва от подсъдимите,
тяхното естество и наличието им на процесното място, както и обстоятелството,
че именно те са иззети. Надлежността на действието е скрепено и с подписа на
поемни лица.
Съдът
намира, че тезата на защитата, изложена в разпоредителното заседание по делото,
че разпита на свидетеля Л. С. като свидетел е в нарушение на чл.118 от НПК, тъй
като същия е снел обяснения на ДП, е неоснователна. По отношение на служителя
на МВР Л.С. не са налице основанията по чл.
118, ал. 1 и ал.
2 от НПК, препятстващи възможността да бъде свидетел по делото, тъй като не
е участвал в производството в друго процесуално качество и не е извършвал
действия по разследването. Освен това, свидетеля
интерпретира преки впечатления, събрани по служба, като дори не свидетелства за
обстоятелствата станали
му известни от присъствието му на
процесуално-следствени действия от кръга на визираните в чл.
118, ал. 1, т. 3 от НПК.
Съдът
намира, че тезата на защитата , че формално към 18.02.2018г. /дата на извършване на деянието/ античен
град „Рациария“ /с.А., община Видин/, не е имал статута на археологическа
недвижима културна ценност, е необоснована. Защитата в с.з. пред Съда си
послужи със спекулативен подход и позоваване на текстове от ЗКН извън техния
контекст и без отношение към конкретиката на обстоятелствата, за да оспори
статута на процесния археологически обект, към момента на извършване на
деянието. Както бе посочено, тезата на защитата е неоснователна.
Съобразно
чл. 19, ал.1, т.6 от ЗКН /доп. ДВ, бр. 52 от 2016 г./, Националният
институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/ води Публичен регистър на недвижимите културни ценности,
включително в електронен вид, по ред, определен в наредбата по чл.
50, ал. 2, поддържа национален документален архивен фонд, включително в
електронен вид, и организира информационен център. ЗАКОН за културното наследство
Чл. 50. (1) Според културната и научната стойност и обществената значимост
недвижимите културни ценности се включват в следните категории:
1. "световно значение" - вписаните в Списъка на световното
наследство;
2. "национално значение" - археологическите резервати, както и
други културни ценности с изключителна стойност за културата и историята на
страната;
3. "местно значение" - свързаните с културата и историята на
населени места, общини или области;
4. "ансамблово значение" - поддържащите пространствената
характеристика и архитектурната типология на груповата ценност, към която
принадлежат;
5. (нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) "за сведение" -
самостоятелни обекти с ниска индивидуална стойност - носители на информация за
научната и културната област, към която се отнасят.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.)
Редът за определяне категорията на недвижимите културни ценности по ал. 1 се
определя с наредба на министъра на културата.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.)
Статутът на археологическите резервати по ал. 1, т. 2 се определя с този закон,
като те са посочени в списък съгласно приложението.
С оглед чл.68, ал.1 от ЗКН
/Изм.
ДВ, бр. 92 от 2009г., в сила от 20.11.2009г./, Националният
институт за недвижимото културно наследство води Национален
регистър на недвижимите културни ценности, в който се вписват актовете
на органите по чл. 65 от ЗКН. Видно от сайта на Министерство на Културата, там е публикуван актуален
списък на НИНКН към 2017г., на недвижимите културни ценности с национално
значение.
Той включва и отделно в него е визиран: Списък на
недвижимите културни ценности /паметници на културата/ с категория национално
значение на територията на област Видин, съгласно Закона за Културното
Наследство, като е отбелязано, че данните са от Национален регистър на недвижимите
културни ценности и Публичния регистър на издадените декларационни актове и на актовете за прекратяване на временния
режим. Видно е, че се касае за публична информация, респ. предоставена на
гражданите. Под № 1 в списъка е визиран „Римски град Рациария“ с локализация
местността „Калето“ и „Турската махала“ в селото западно, с документи за
представяне на статут ДВ бр. 65/1965г. и Заповед на Министъра на Културата №
РД-9Р-24/01.07.2015г., обнародвана в ДВ бр. 64/2015г., която определя режимите
/териториалния обхват, границите и предписанията на опазване/ на Недвижимата
културна ценност. Защитата неправилно се позовава на горната заповед, в
подкрепа на тезата си, че „Турската махала“ не е попада в границите на НКЦ, тъй
като не фигурира в т.1.1 от Заповедта. Вярно е обратното. От правилния прочит
на текста и другите над и под него, е ясно че според пространствената структура и
териториалния обхват, съобразно чл.48 от ЗКН, „Турската махала“ не е с
класификация групова археологическа НКЦ, но е археологическа НКЦ.
Неоснователна е и тезата на защитата, че ВЛ, изготвило Съдебно-
археологическата експертиза, не е би могло да даде заключение относно
обстоятелството, че процесния изкоп попада в границите на охранителната зона на
недвижима културна ценност – Античен град „Рациария”. ВЛ е археолог, работи в РИМ – Видин, участвал е при поставянето на обозначителните
табели за границите на археологическия обект и неговото становище е съобразено
при определени границите на археологическия обект, с цитираната по-горе заповед
на МК. ВЛ е дало категорично заключение за местоположението на процесния изкоп,
предвид материалите по делото и след оглед на място. Съдът няма основание да се
съмнява в компетентността на заключението.
За престъпление по чл.277а, ал.3, във вр.с ал.2 във вр.с чл.20, ал.2 от НК, наказанието е „лишаване от свобода”
за срок от 1 до 6 години и “глоба” от 5000 до 50000 лева.
Подсъдимият Д.Д.Д. е осъждан,
включително и за престъпление от същия вид, което е отегчаващо отговорността му
обстоятелство. Това обстоятелство, при липса на смекчаващи такива, дава
основание на Съда да индивидуализира наказанията над законовия минимум, респ. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца при
първоначален „общ“ режим, съобразно чл.57, ал.3 от ЗИНЗС и наказание „глоба“ в
размер на 5500лева. Не са налице условията за приложение на чл.66
от НК, с оглед предишното осъждане на подсъдимия по НОХД №693/2015г. по описа
на Районен съд- Видин, с налагане на ефективно наказание „лишаване от свобода“.
Така наложените по вид и размер наказания, са съобразени с чл.54 и 36 от НК.
Подсъдимият Е.Б.Б. е с чисто съдебно минало /реабилитиран/, което е смекчаващо
отговорността му обстоятелство. Това обстоятелство, дава основание на Съда да
индивидуализира кумулативно предвидените наказанията в минимален размер, респ. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и наказание „глоба“ в
размер на 5000лева. Така наложените по вид и размер наказания, са съобразени с чл.54 и 36 от НК. Съдът намира, че са налице условията на чл.66, ал.1 от НК, досежно Б., поради което следва да бъде приложен института на условно
осъждане, като изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“, следва да
бъде отложено за минимален изпитателен срок, респ. за срок от 3 години, считано
от влизането на присъдата в сила.
Относно подсъдимия Б. не са налице условията за приложение на чл.55 от НК,
тъй като не са налице нито изключителни, нито многобройно смекчаващи
обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание е
несъразмерно тежко.
Следва да бъдат отнети в полза на Държавата, съобразно чл. 53, ал.1, б. „а“
от НК, следните веществени доказателства: 1бр.метал детектор; 1бр.права лопата;
1бр.крива лопата; 1бр.кирка; 1бр. шпакла.
Следва да бъдат отнети в полза на
Държавата, съобразно чл. 53, ал.2, б. „б“ от НК, следните веществени
доказателства: 3 бр.керамични фрагменти от антична амфора; 3бр. бронзови
ключалки; 4 бр.бронзови халки; 1бр. бронзов фрагмент, чийто край има биоконична
форма; 1бр. бронзов фрагмент от амулет/муска/; 1бр. бронзов ъглов обков от
сандъче с два броя гвоздеи; 1 бр.бронзова пантичка/от заключалка на сандъче/;
8бр.бронзови и медни апликации с кръгла форма, най-вероятно от сандъче; 8
бр.бронзови фрагмента с различна големина и форма; 26 бр.ламаринени парчета с неправилна
форма.
Вещественото доказателство 1бр.стъклен буркан, следва да се унищожи чрез
разрушаване, след влизане на присъдата в сила, тъй като не е значимо в
материален и процесуален аспект.
Вещественото доказателство 1бр.платнено зелено яке, следва да се върне на
собственика му- подсъдимия Д.Д.Д., след влизане на присъдата в сила.
Водим от
горното Видинският окръжен съд постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:
15.10.2018г. /понеделник/