Решение по дело №1733/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260097
Дата: 23 март 2021 г. (в сила от 16 април 2021 г.)
Съдия: Калин Валентинов Иванов
Дело: 20201630101733
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 август 2020 г.

Съдържание на акта

№ 260097 / 23.3.2021 г.

                              

                РЕШЕНИЕ

      гр. Монтана, 23.03.2021 г.

                                                                         

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 23.02.2021 г. в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН И.      

                  

при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия И. гр.д.№ 1733 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Разглеждат се обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр.  чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр.  чл. 5 от ЗВ, чл.86, ал.1 от ЗЗД.

 

Ищецът ,. и. К. Б. 8., със седалище и. адрес на управление: г. у. С., представляван от У. и. В. И. е предявил против М.Б.М., ЕГН xxxxxxxxxx xxx обективно съединени положителни установителни искове, за признаване за установено спрямо ответника, че съществуват вземанията на ,. и. К‘‘ООД-гр.Монтана към него, както следва: 286,41 лв. главница, представляваща неизплатената стойност на консумирана вода за периода от 06.07.2017г. до 09.12.2019 г., за имот, находящ се в г. ж. б. в. а., съгласно извлечение от сметка 411,,Клиенти‘‘ на дружеството, както и. мораторна лихва от  47,81 лв. начислена за периода от 07.08.2017 г. до 18.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда/ 19.02.2020г./ до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ответникът е неизправен длъжник-потребител на ,. и. К‘‘ООД-Монтана., съгласно Закона за водите. Срещу длъжника М. било образувано ч.гр.д.№ 482/2020 г. по описа на Районен съд-Монтана.

 До 18.02.2020 г. ответникът бил натрупал задължение към дружеството в размер на общо 334,22 -главница и. мораторна лихва за имот, находящ се в г. ж. бл.10, в. а.. Задълженията са за времевия интервал от 06.07.2017г. до 09.12.2019 г.

С исковата молба са направени доказателствени искания.

Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в законния едномесечен срок от ответната страна, чрез назначеният особен процесуален представител на ответника адв.К.Г. е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който се излагат съображения за недопустимост на исковете, поради липса на процесуална легитимация, както и. за тяхната неоснователност. Представеното от ищеца извлечение от карнет-книга 0860 на абонат № 0860027 за периода от 03.07.2017 г. до 10.02.2020 г. е с множество допълвания, дописвания и. отбелязвания на цифри в празните полета, което сочи, че има ,,надписване‘‘. Поради посоченото карнет-книгата е негоден първичен документ, който не може да послужи за издаването на фактури.

Съдът, въз основа на закона и. на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр.  чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане, като предявени от и. срещу надлежна страна в производството, в законния срок по чл. 415, ал.4 от ГПК.

Разгледани по същество, съдът  намира исковете за изцяло основателни.

Съображенията на настоящия съдебен състав са следните:

 Приети са от съда по делото относими писмени доказателства, както и. заключение на вещото лице по назначената от съда Съдебно-икономическа експертиза, разпитана е в съдебно заседание свидетелката Изолина Николова Порчева.

От събраната по делото доказателствена съвкупност съдът приема за установено следното:

Не е спорно, че по заявление на ищеца ,. и. К‘‘ ООД гр.Монтана МРС е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 321/20.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 482/2020 г. по описа на РС-Монтана за исковите суми. Тъй като ответникът М. не е открит на никой от своите адреси, заповедта му е връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал.5 от ГПК, което съгласно правилото на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК е обусловило правния интерес на дружеството-ищец от предявяването на настоящия иск.

Видно от приложено извлечение от карнет-книга № 0860, отв. М.Б.М. е вписан като абонат- собственик на процесния водоснабден имот с адрес: г. ж. б. в. а.. За водоснабдения имот е открита партида с абонатен № 0860027 на името на ответника. Видно от справка от НБД, изготвена по ч.гр.д. № 482/2020 г. по описа на МРС, като постоянен и. настоящ адрес на ответника М.Б.М. xxx/именно процесния водоснабден имот/.

Видно от същата карнет-книга, за горепосочения имот за процесния период от 06.07.2017 г. до 09.12.2019 г. са на       числявани стойности за вода, за което са полагани подписи, а когато не е било намерено лице на адреса, са начислявани служебно стойности, съгласно установените правила.

Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Изолина Николова Порчева на длъжност ,,отчетник измервателни уреди‘‘, които съдът кредитира, като преки, логични, последователни и. във връзка с останалата доказателствена съвкупност: свидетелката Порчева инкасира процесния адрес от 2017 г. от ноември месец; на адреса живее мъж на около 40  години с едно детенце; не е правил възражения във връзка с отчетите; когато ответникът си е бил вкъщи е осигурявал достъп, не е имало проблем; когато инкасаторът  не намери никой на адреса, пише ,,служебно‘‘ и. се подписва; когато инкасаторът запише в карнет книгата по-голямо показание от действителното, в следващия месец приспада ,,надписаната‘‘ стойност, т.е. изравнява показанията; подписът е на абоната, който е положен, че е видял какво сме засекли на дата 08.10.2019 г., щом пише ,,изправ.‘‘ значи е намиран а ,,сл.‘‘ означава служебно записано количество вода с подпис само на инкасатора.

Видно от изготвеното заключение по назначената от съда съдебно-икономическа експертиза по делото, което съдът изцяло кредитира, като обективно и. компетентно изготвено: при проверка  в счетоводството на ,. и. К‘‘ООД град Монтана вещото лице е констатирало, че през периода от 06.07.2017 г. до 05.12.2019 г. в обект със собственик М.Б.М. с ЕГН xxxxxxxxxx,xxx е монтиран един брой водомер; на името на М.Б.М. е открита партида с абонатен номер 0860027, която партида е вписана в карнет книга № 0860; на основание на записванията в карнет книгата на абонат 0860027 през исковия период, считано от 06.07.2017 г. до 09.12.2019 г. са издадени 30 броя фактури, от които 22 броя за консумирана вода в жилището на ответника и. 8 броя данъчни фактури за разпределена вода от обшия водомер на входа; консумираната питейна вода по показанията на водомера на абонат 0860027 в жилището на М.Б.М. за периода от 06.07.2017 г. до 09.12.2019 г. е 104 м3 за 280,05 лв .по 22 бр. фактури; към обекта е разпределена за плащане от ответника консумирана питейна вода от общия водомер на жилищния блок за 6,36 лв. сравнявайки записванията по карнет-книгата показания на водомера през процесния период и. фактурираните за плащане на консумирани количества вода, експертизата не откри различия;  падежът за плащане на фактурите е до месец след издаване им, след което се начислява мораторна лихва върху дължимата сума;  сумата, която се претендира от ищеца ,. и. К‘‘ООД към 18.02.2020 г. отговаря на изразходваното количество питейна вода, като дължимата главница е в размер 286,41 лв.; размерът на дължимата мораторна лихва е 47,81 лв.

От горното съдът намира, че се налага извода, че ответникът М. е ползвал услугите на дружеството за процесния период.

Водим от гореизложеното, съдът достигна до следните правни изводи:

Ответникът М.Б.М., ЕГН xxxxxxxxxx, съгласно посочените от съда по-горе доказателства, има качеството ,,потребител на В и. К услуги‘‘ като собственик на имота, по смисъла на: т.2 от ДР към ЗАКОНА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ И. КАНАЛИЗАЦИОННИТЕ УСЛУГИ, чл.2, ал.1, т.1 от Общите условия за предоставяне на В и. К услуги от потребителите на В и. К оператора ,. и. К‘‘ООД-Монтана и.  чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията и. реда за присъединяване на потребителите и. за ползване на водоснабдителните и. канализационните системи. Ползвател е на услугата, предоставена му от дружеството-ищец.

Съгласно разпоредбата на чл.8,ал.1 от Наредба№4/2004г. на МРРБ за условията и. реда за присъединяване на потребителите и. за ползване на водоснабдителните и. канализационните системи, ,,Получаването на услугите на ,. и. К‘‘се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и. одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и. канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и. от съответния регулаторен орган ‘‘. Общите условия на ,. и. К‘‘ООД-Монтана са одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014. С откриването на партида № 0860 на името на М.Б.М. за процесния имот и. непрекъснатото ползване от негова страна на водоснабдителната услуга, без да се установи да е правил каквито и. да било възражения или да е подавал жалби, ответникът,чрез своите конклудентни действия, изцяло се е съгласил с посочените общи условия на оператора. Не се изисква отделно да има сключен договор с ,. и. К‘‘ оператора, за да е налице валидна облигационна връзка между страните.

Съгласно чл. 35, ал.1 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията и. реда за присъединяване на потребителите и. за ползване на водоснабдителните и. канализационните системи:,,Показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб.м. за период, който се определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца‘‘. Чл.22 от ОУ гласи: ,,изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение  от В и. К оператора и./или в имотите на потребителите‘‘.

На следващо място, съгласно чл. 23, ал.4 от Общите условия на ,. и. К‘‘ ООД-Монтана: ,,Отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и. длъжностно лице на В и. К оператора, като се посочват трите имена и. адреса на свидетеля‘‘. От цитираната разпоредба се налага извода, че чрез редовно полаганите от ответникът-потребител или негов представител подписи в карнета, отв.М. е направил извънсъдебно признание на сумите, начислени му за потребена вода за имот в г. ж. бл.10, в. а.- като количество и. стойност. Извънсъдебното признание се отнася както за реалните отчети, така и. за служебно записани кубици за процесния период.

Съгласно чл.33 от ОУ:,, В и. К операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и./или служебно начисляване на количества‘‘, ал.2,, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и. К услуги в 30-дневен срок от датата на фактуриране. Чл. 34, ал.1 от ОУ,, възражения срещу определената дължима сума за използвани В и. К услуги могат да се правят писмено пред В и. К оператора в 30-дневния срок за заплащане на фактурата‘‘. Ответникът не е подавал никакви възражения срещу фактуриранит суми.

На първо място заключението по СИЕ безспорно установи, че сумата, която се претендира от ищеца ,. и. К‘‘ООД към 18.02.2020 г.отговаря на изразходваното количество питейна вода, като дължимата главница е в размер на 286,41 лв.; размерът на дължимата мораторна лихва е 47,81 лв.; от друга страна, няма постъпили плащания от страна на ответникът М..

От гореизложеното се установява облигационната връзка между страните. Договорната отговорност по чл.79, ал.1 от ГПК е виновна отговорност. ,. и. К‘‘ООД гр.Монтана е изправна страна по облигационното правоотношение, като е изпълнила своето задължение да снабдява с вода за битови нужди имота на ответника в гр.Монтана. Дължимите суми са изцяло установени по своето основание и. размер.

 Съдът намира, че отв. М. е неизправната страна по правоотношението, като виновно не е изпълнил своето задължение по облигационното правоотношение с ,. и. К‘‘ООД-Монтана,  а именно изцяло и. в срок да заплати цената за ползваната от него питейна вода за процесния имот, което е в негова доказателствена тежест да установи, съгласно общото процесуално правило по чл. 154, ал.1 от ГПК.

Вземанията са установени по основание и. размер, падежирали и. изискуеми са, поради което и. са дължими в заявените в исковата молба размери.

Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че главният установителен иск за главница, като изцяло основателен и. доказан по основание и. размер, следва да бъде уважен.

Искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва върху главницата е обусловен от главния иск. Предвид факта, че главното вземане се уважава в пълен размер и. съгласно заключението на вещото лице по СИЕ, което потвърждава, че мораторната лихва върху главницата, начислена за периода от 07.08.2017г. до 18.02.2020 г. е в посочения в исковата молба размер от 47,81 лв., то този акцесорен иск следва също да се уважи в пълен размер.

При този изход на делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът има право да претендира да му бъдат заплатени направените от него деловодни разноски в производството-както в настоящото исково, така и. тези в заповедното ч.гр.д.№ 482/2020 г. по описа на РС-Монтана-за внесени държавни такси, депозит за особен представител на ответника, както и. за депозит за вещо лице.

Водим от горното, съдът, на осн.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1  от ЗЗД,  вр.  чл. 5 от ЗВ и. чл.86, ал.1 от ЗЗД

 

                                                    Р  Е  Ш  И.: 

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват вземания на ,. и. К. Б. 8., със седалище и. адрес на управление: г. у. С., представлявано от У. и. В. И. КЪМ М.Б.М., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, както следва: 286,41 лв. главница, представляваща неизплатената стойност на консумирана вода за периода от 06.07.2017г. до 09.12.2019 г., за имот, находящ се в г. ж. б. в. а., съгласно извлечение от сметка 411,,Клиенти‘‘ на дружеството, както и. мораторна лихва от  47,81 лв. начислена за периода от 07.08.2017 г. до 18.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда/ 19.02.2020г./ до окончателното изплащане на суматаза които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 321/20.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 482/2020 г. по описа на РС-Монтана.

 

ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК М.Б.М., ЕГН xxxxxxxxxx xxx ДА ЗАПЛАТИ на ,. и. К. Б. 8., със седалище и. адрес на управление: г. у. С., представлявано от У. и. В. И. сумата от общо 525,00 лв. направени деловодни разноски по гр.д.№ 1733/2020 г. по описа на РС-Монтана- за държавна такса, депозит за особен представител на ответницата и. депозит за вещо лице, както и. 25,00 лв. деловодни разноски по ч.гр.д. № 482/2020 г. по описа на Районен съд-Монтана за заплатена държавна такса.

 

              Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: