Решение по дело №168/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260315
Дата: 13 ноември 2020 г. (в сила от 16 юли 2021 г.)
Съдия: Диляна Николова Йорданова
Дело: 20202100100168
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   

№358

гр. Бургас, 13.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски окръжен съд, първо гражданско и търговско отделение, в открито съдебно заседание, на шестнадесети октомври, две хиляди и двадесета година в състав:

 

Съдия: Диляна Йорданова

 

при секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 168 по описа на БОС за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството по делото е образувано по искова молба от Д.Н.К., ЕГН **********, действаща със съгласието на родителите си К.Г.К. и Н.Д.К.,***, чрез адв. Стоян Петров, съдебен адрес гр. Бургас, ул. Патриарх Евтимий №67, против ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп АД, ЕИК000694286, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. Позитано №5, представлявано заедно и поотделно от всеки двама от изпълнителните директори Иво Груев, Недялко Чандъров, Пламен Шинов, Теодор И. и Никола Памуков,  с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 100  000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта 27.05.2018г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че ищцата е пострадала вследствие на пътно-транспортно произшествие, реализирано на 27.05.2018г., на главен път I-6, в района на км. 456, по посока от гр. Карнобат към гр. Айтос, като при управление на лек автомобил БМВ ХS, рег.№******* от Н.К. автомобилът е бил ударен отзад от движещия се с превишена скорост л.а. Фиат, рег.№*******, управляван от И.Г.М., застрахован с полица "гражданска отговорност" №BG/03/118000175226, издадена от ответното застрахователно дружество и валидна за периода 06.01.2018г.-06.06.2019г. Посочва се, че виновният водач е подведен под наказателна отговорност за процесния инцидент и признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3, пр. 4, б“а“, алт.2 вр. чл. 343 ал.1 б.“б“, алт.2 вр. чл. 342 ал.1 от НК  с присъда №14 от 01.10.2019г. на Военен съд-Сливен по НОХД№34/2019г. Ищцата поддържа, че от удара лек автомобил БМВ ХS, рег.№******* е изхвърчал от пътя и се е ударил в крайпътното дърво, като пострадалата е била на задната седалка с предпазен колан, счупили са се стъклата и е изхвърчала през задния прозорец на автомобила. Твърди, че е намерена в тежко състояние на десет метра от автомобила и отведена в УМБАЛ Бургас, Спешно отделение. Посочва, че е загубила съзнание, приета е с болки в крайниците и тялото, разкъсно-контузна рана 20 см. на дясната мишница, с данни за фрактура на тулус и дислокация. Излага, че вследствие на процесното ПТП е получила луксация на тазобедрена става, счупване с луксация на субталарна става на ляв крак, счупване на талуснадпетна кост и горен заден ръб на калканеус /костта на петата, свързваща двете кости на подбедрицата със стъпалото/, разкъсно-контузна рана на дясна мишница, охлузване на дясна лицева половина.  Твърди, че на 27.052018г. й е извършена операция на лява тазобедрена става и след това е била настанена в Отделението по ортопедия и травматология, където е поставена в специално легло с цел пълно обездвижване и така е престояла до изписване за домашно лечение на 11.06.2018г., като е продължила да спазва постелен режим напълно обездвижена за заздравяване на нараняванията.  Уточнява, че луксацията на тазобедрената става се квалифицира като трайно затруднено движение на левия крак за срок от около 8-10 седмици при обичаен ход на оздравителния процес, счупването с луксация на субталарна става води до трайно затруднение движението на левия крак за срок до 4 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. Изнася данни, че от датата на ПТП до предявяване на исковата молба травмите са причинили силни болки, обездвижване, невъзможност за самостоятелно обслужване, водещи до ограничения и затруднения на обичайния бит, необходимост от придружител за гледане и обслужване, като по този повод майката е ползвала отпуск по болест и са издадени болнични листи за общо 60 календарни дни. Посочва, че лечението продължава и са изпълнени общо 19 броя физио процедури, била е освободена от часовете по физическо възпитание за учебната 2018-2019г. Твърди, че при престоя в болницата и от провежданото лечение е получила бактериално увреждане на кръвта с развитие на бронхит пневмония, както и, че посещава психолог и има страхова невроза и уплаха след удара. Ищцата посочва, че е отправила до ответника претенция на 11.01.2019г., която не е била удовлетворена в предвидения в КЗ тримесечен срок. Ангажира доказателства. Претендира разноски, като ответникът да заплати на процесуалния й представител адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на основание  чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.

 

 

 

 

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника чрез адв. М.С.. По същество оспорва иска по размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ с виновния за ПТП водач. Излага доводи, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд само по отношение на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, като останалите факти следва да се установят в настоящото производство. Твърди, че процесното ПТП не е настъпило по изключителна вина на водача Иван Михайлов. Възразява, че е налице съпричиняване от ищцата, която не е пътувала с предпазен колан на задната седалка. В тази връзка посочва, че детето е изхвърчало при удара, както и, че майката при прегледа в спешно отделение е заявила, че детето е пътувало без предпазен колан. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и всички претендирани вреди, като установената пневмония. Счита размерът на предявения иск за силно завишен, не кореспондиращ на характера, интензитета и продължителността на описаните в исковата молба неимуществени вреди, както и с принципа на справедливост в чл.52 от ЗЗД и икономическата конюнктура в страната към датата на застрахователното събитие. Оспорва  претендираната законна лихва за периода, считано от датата на деликта до датата на уведомяването на застрахователя. Претендира разноски.

Предявен е иск с правно основание чл. 432 от КЗ  вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, като същият е допустим. Видно от представените доказателства с исковата молба, съобразно изискванията по чл. 380 вр. чл. 106 от КЗ ищцата е предявила пред застрахователя претенция за определяне и изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, която не е удовлетворена в срока по чл. 498, ал. 3 вр. чл. 496, ал. 1 КЗ.

Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен констативен протокол с пострадали лица от 27.05.2018г.***, съгласно който на посочената дата, на път I-6, в района на км. 456, по посока от гр. Карнобат към гр. Айтос, е настъпил инцидент при сблъсък между лек автомобил БМВ ХS, рег.№*******, управляван от Н.К. и  лек автомобил Фиат, рег.№*******, управляван от И.Г.М.. Като една от четирите лица, пострадали от ПТП, е посочена ищцата  Д.К.. Като диагноза на пострадалата  съставителят е посочил луксация на коляно, глезен и лява тазобедрена става.

В конкретния случай протоколът за ПТП е констативен, съставен от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случай, посочен в чл.125 ЗДвП, доколкото се касае за  нараняване на човек. Същият се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените и пряко възприети от длъжностното лице факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети.

С присъда №14 от 01.10.2019г. по НОХД №34/2019г. на Военен съд – Сливен И.Г.М. е признат за виновен в това, че на 27.05.2018г., към 18.05., на главен път I-6, в района на км. 456, по посока от гр. Карнобат към гр. Айтос, при управлението на МПС Фиат Стило, рег.№*******, е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.20, ал.2 от ЗДв.П „водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозния товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, длъжни са да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност от движение“, в резултат от което е допуснал ПТП с лек автомобил БМВ ХS, рег.№*******, управляван от Н.Д.К. и по непредпазливост причинил телесни повреди на повече от едно лице, като на Д.Н.К. *** две средни телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2  от НК-престъпление по чл. 343, ал.3, пр.4 б“а“, алт.2 вр. чл. 343, аб.1 б“б“, алт.2 вр. чл. 342, ал.1 от НК.

На основание чл.300 от ГПК настоящият граждански съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, е обвързан от влязлата в сила присъда на наказателния съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и  виновността на дееца, в това число по отношение на причинените в причинна връзка с деликта две средни телесни повреди на ищцата, явяващи се съставомерен признак – елемент от състава на престъплението и представляващи видно от мотивите на присъдата луксация на лява тазобедрена става, обусловила трайно затруднение на движението на ляв крак за срок 8-10 седмици при обичаен ход на оздравителния процес и счупване с луксация на субталарна става на ляв крак, обусловило трайно затруднение на движение на ляв крак за срок до 4 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.

Не е спорно по делото, че пострадалата Д.К. непосредствено след процесното ПТП е била откарана в МБАЛ-Бургас, като първоначално е била настанена в отделението по реанимация.

Видно от приложената епикриза от Отделението по ортопедия и травматология ищцата е постъпила за лечение в периода 27.05.2018г.-11.06.2018г., със снета анамнеза по данни на майката – „получена травма при ПТП на ляв долен крайник, глава и дясна мишница“.  При прегледа на Д.К. са установени болка и пружинно съпротивление в лява тазобедрена става, абдукция на крайника и вътрешна ротация, рьо данни за луксация на тазобедрена става, без циркулаторни и сетивни нарушения, оток и деформация на ляв глезен, рьо данни за фрактура на талус и дислокация, със запазена функция на ходилото, както и разкъсно-контузна рана – 20 см. на дясна мишница. Поставена й е диагноза „луксация на лява кокса, счупване с луксация на субталарна става на ляв крак, порезна рана с лезия на десен брахиум и контузия на главата“.

Съгласно оперативен протокол №622 от 27.05.2018г. Д.К. е била оперирана, като е наместена безкръвно лява тазобедрена става, открита репозиция с метална остеосинтеза с винтове под обща анестезия. От историята на заболяването се установява, че й е поставена диагноза от неврохирург  „контузия на главата“.

Приобщената като писмено доказателство по делото медицинска епикриза представляват официален писмен документизготвен от длъжностно лице, в кръга на службата му и удостоверява факти с правно значение по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което има обвързваща съда материална доказателствена сила за направените изявления пред длъжностното лице, както и за извършените от него и пред него действия, касаещи факти с правно значение /в този смисъл решение № 250 от 21.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1504/2011 г./

Съгласно амбулаторен лист №1940 от 23.10.2019г. след извършената операция ищцата се е оплаквала от болки в ляво ходило, усилващи се при физическо натоварване и сутрешна скованост. Констатирано е, че походката й е нармална, запазена е подвижността на колената и на тазобедрената става, но е ограничена дорзофлексията в лявото ходило. Препоръчана е лечебна физкултура и кинезитерапия.

По делото е представен амбулаторен лист №7288 от 25.11.2019г., съгласно който е поставена диагноза „счупване на талуса, травма на главата, контузия на раменния пояс и мишница и постравматично стресово разстройство“.

Установява се по делото, че е налице застраховане на гражданската отговорност на причинилия ПТП водач  при ответника – застраховател по време на настъпването на застрахователното събитие, видно от представената справка, със застрахователна полица №BG/03/118000175226, издадена от ответното застрахователно дружество и валидна за периода 06.01.2018г.-06.06.2019г., със срок на валидност от 25.04.2018г. до 25.04.2019г.

Представено е становище от психолог Мариана Вълчева от 23.11.2019г. за проведена консултативна сесия на 23.07.2018г. с Д.К. в домашна обстановка след претърпяната катастрофа, с което са дадени препоръки за последваща психологическа работа с детето, която да потвърди или отхвърли хипотезата за депресивност.

Приложена е служебна бележка от директора на НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“-гр. Бургас, съгласно която поради претърпяното ПТП през месец май 2018г. Д.К. се е предвижвала през учебната 2018г./2019г. с патерици.

В депозираните пред настоящата съдебна инстанция показания свидетелката К.К.-майка на ищцата посочва, че преди инцидента Д. е била радостно и слънчево дете, което свири на виолончело и спортува активно, но след катастрофата всичко се променило. Спомня си, че дъщеря й е била в реанимация, умирали хора до нея на съседното легло в болницата и вместо да играе се наложило много бързо да порасне. Съобщава, че ищцата останала на легло дълго време през цялото лято, като изпитвала интензивни болки. Не можела дори да отиде до прозореца и да погледне навън, била на памперси и подлога. Свидетелства, че се наложило да сменят под упойка абоката. Според свидетелката в момента дъщеря й изпитва такъв страх, че не може да я заведе на лекар, започвала да плаче и не искала да ходи на контролни прегледи. Отделно от това пострадалата започнала да има проблеми с музиката и не желаела да свири, не можела да кара колело, ховерборд, ски или да посещава езда, както преди. Посочва, че всичко й причинява болка в крака, не може да се разхожда и като премине разстояние от 200 метра се надува крака. Допълва, че ищцата станала много хаотична и депресивна, наложило се да ползват услугите на психолог. Обяснява, че с големи затруднения е посещавала музикалното училище, придружавана от свидетелката, дори направили отделен вход, за да може да се предвижва с патерици.

Показанията на свидетелката К.К. следва да бъдат кредитирани, като не се опровергават от останалите събрани доказателства по делото.

Видно от приложените болнични листи на стр. 59 и 60 по делото свидетелката К. е ползвала отпуск за периода 12.06.2018г.-11.07.2018г. и 12.07.20218г.-10.08.2018г. за придружаване и гледане на дете до 18-годишна възраст съгласно приложените болнични листи на стр. 59 и 60 по делото.

От приетото заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза на вещото лице П., неоспорено от страните, което съдът цени като обстойно обосновано, се установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила луксация на лява тазобедрена става, счупване с луксация на субталарна става на ляв крак /счупване на талуснадпетна кост и горния заден ръб на калканеус –петна кост/, разкъсно-контузна рана на дясна мишница, охлузвания на дясна лицева половина. Видно от заключението е приета за лечение в Отделението по ортопедия и травматология при УМБАЛ-Бургас, където е лекувана консервативно и оперативно, като в хода на лечението е установена пневмония, лекувана с антибиотици. Според вещото лице травмите са свързани с болки, страдания и неудобства при обслужването, като обичайният възстановителен период е 4-5 месеца. В медицинска документация, с която се е запознало вещото лице П., липсват данни за настъпили усложнения, освен диагностицираната пневмония.  Към момента на прегледа на ищцата от вещото лице – 18.06.2020г. функцията на левия крак е възстановена напълно с остатъчна непълна дорзофлексия в ляв глезен. При прегледа са констатирани белези от рани под брадата, по дясна мишница и оперативен белег по лява подбедрица и ходило. По отношение на диагностицираната пневмония в хода на лечението около седмица след травмата, вещото лице заявява, че обикновено е в резултат на залежаване и е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Според заключението посочените травми могат да се получат при твърдения механизъм на ПТП в исковата молба. При удари отзад, какъвто е процесният, не е ефективен предпазен колан.

В с.з., при изслушване на заключението вещото лице П. уточнява, че свиването на стъпалото от ищцата в горно положение е ограничено по време на прегледа и при пасивен натиск реагира на болка, глезенът е с лек оток. Не може да даде прогноза колко време ще продължи раздвижването на глезенната става до 90 процента, но се касае за бавен и постепенен процес. В медицинската документация се съдържат данни за начална остеоартроза, но на настоящия етап това заболяване не пречи на възстановяването на ставата. Предвид механизма на ПТП – удар отзад, в случая, дори и да е имало поставен предпазен колан, травмите пак са щели да се получат, тъй като при този удар тялото получава обратно движение. Според вещото лице коланът предпазва когато тялото има инерционни сили, за да се предвижи напред, но е неефективен при удари отзад, още повече, че в случая седалката също е увредена.

Вещото лице Р. по изпълнената съдебно-психологична експертиза е дало заключение, че Д.К. има лека степен на депресивна симптоматика, която продължаваща до две години след травматично събитие и се нарича „протрахирана депресивна реакция“. До момента на обследването от вещото лице – психолог не е провеждано терапевтично или медикаментозно лечение свързано с психичното състояние на ищцата. При повдигане пред ищцата на темата за инцидента тя не може да говори, силно се разстройва и започва да плаче, като според вещото лице се нуждае от професионална психологична помощ.

По делото са приети първоначално и повторно заключение по назначената съдебна авто-техническа експертиза. Според заключението на вещото лице Г. при правилно поставен предпазен колан от ищцата, но при скорост на удрящия автомобил не по-висока от 20 км./ч., е малко вероятно тя да бъде изхвърлена от седалката отзад. При процесното ПТП обаче ударът на автомобила отзад е бил с много голяма сила – над 40 км./ч., довело до разрушение на опорните елементи на задната седалка към пода на автомобила и приплъзването й за секунди силно назад. Поради ексцентричния удар – отзад вляво, автомобилът е отблъснат надясно и извън пътното платно, където са последвали още удари в задната му част в канавката и в крайпътно дърво.

Заключението по първоначално приетата съдебна авто-техническа експертиза е оспорено от процесуалния представител на ответника, който е ангажирал допълнителни доказателства – застрахователна преписка по щета 0201-000515/2018-01 на ЗАД Далл Богг Живот и здраве АД.

 Безспорно се установява по делото от заключението на вещото лице И. по назначената повторна експертиза, че има разрушени елементи във връзка със закрепване на задната седалка, на която е седяла пострадалата Д.К.. Преди произшествието лек автомобил БМВ се е движил по посока гр. Айтос. При първия удар в задна лява част върху тялото на пострадалата е действала преносна инерционна сила, насочена основно назад и надясно. Вещото лице И. поддържа в заключението си, че от този удар са скъсани закрепващите болтове на седалката и при такова действие на силите детето може да падне зад лекия автомобил през стъклото на вратата на багажника. При втория удар в бетонната отводнителна канавка лекият автомобил БМВ е извършвал въртеливо движение надясно около вертикалната си ос и от него е скъсано окачването на задно ляво колело, плъзнал се е по отводнителната канавка и е спрял в основата й. Според вещото лице И. при този удар върху тялото на ищцата са действали преносна центробежна сила наляво към задна лява врата и преносна инерционна сила назад и надолу и от тяхното действие детето е паднало през стъклото на задна лява врата. При така установените щети по лекия автомобил и механизма на ПТП е категорично заключението му, че детето може да падне в багажника заедно със седалката и да изпадне от него и при поставен предпазен колан, защото между седалките и коланите няма връзка.

При изслушване на заключението в с.з. вещото лице И. посочва, че предвид скоростите, с които са се движили двата автомобил, съответно 102 км./ч. и 136 км./ч. и получените големи инерционни сили с разрушително действие, се е скъсало окачването и закрепването на облегалката на задната седалка. При счупена седалка няма какво да спре тялото, дори и да има поставен предпазен колан.

Не е налице противоречие между заключенията на вещите лица Г. и И. относно еднозначния извод на двете вещи лица, че вредите биха били същите, дори и да е имало поставен предпазен колан на задната седалка от пострадалата, като същите следва да бъдат кредитирани.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Нормата на чл.432 от КЗ урежда прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“, който поема задължение да заплати на увреденото лице обезщетение за причинените му вреди. 

По делото беше установено, че нарушавайки правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП  водачът на посочения по-горе автомобил, за който е сключена застраховка гражданска отговорност,  виновно е допуснал ПТП, вследствие на което са причинени твърдените в исковата молба увреждания на ищцата. Предвид събраните в настоящето производство писмени и гласни доказателства – присъда №14 от 01.10.2019г. по НОХД №34/2019г. на Военен съд-Сливен, съдържаща се медицинска документация в история на заболяване, показания на свид. К.К., както и изслушаните по делото заключения по съдебно-медицинската, съдебно-психологичната и основното и повторно заключение по авто-техническата експертиза,  БОС приема за доказан фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, както и за доказани по основание претендираните неимуществени вреди в причинна връзка с деликта. По отношение на причинените средни телесни повреди на ищцата е налице обвърваща сила на присъдата на наказателния съд на осн. чл.300 от ГПК, като останалите леки телесни увреждания се установяват несъмнено от медицинската документация по делото и от изслушаното заключение на вещото лице П., в това число и, че ищцата е проболедувала пневмония от залежаването си в болницата в причинна връзка с непозволеното увреждане.

Ответникът е поел договорно задължение да заплати обезщетение на всяко увредено лице.

Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, както и налице ли е съпричиняване, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Относно размера на дължимото обезщетение съдът определя същия по справедливост, като взе предвид броя, произхода, вида и степента на причинените на ищцата телесни увреждания, произхода, тяхната продължителност и интензивност, възрастта на пострадалата и икономическата конюнктюра в страната. На основание чл. 52 от ЗЗД,  съдът намира, че присъждането на обезщетение в размер на 40 000 лева в полза на ищцата би репарирало в пълна степен причинените й неимуществени вреди вследствие на деликта. В тази връзка БОС съобрази, че на пострадалата са причинени множество по вид средни и леки телесни повреди, изразяващи се в луксация на лява тазобедрена става, счупване с луксация на субталарна става на ляв крак /счупване на талуснадпетна кост и горния заден ръб на калканеус –петна кост/, разкъсно-контузна рана на дясна мишница, охлузвания на дясна лицева половина, преживяла е по-голям от обичайния стрес и негативни психични емоции, предвид механизма на ПТП и крехката й възраст.

След инцидента е нарушен нормалният ритъм на живот на пострадалата, която все още изпитва болки в глезена и не може да извършва пълноценно физическите дейности, типични за децата - да се разхожда на по-дълги разстояния,  да спортува, да кара колело, ховерборд, ски, езда, въпреки активния й начин на живот преди това. Допълнителни неудобства са създали затруднения учебен процес,  страха от лекари и нуждата от професионална помощ от психолог. Вещото лице П.  не може да даде прогноза колко време ще продължи раздвижването на глезенната става и как ще протече възстановяването, като при прегледа се установяват белези по тялото, които могат да бъдат отстранени само с пластична операция. БОС при определяне размера на обезщетението съобрази конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент – настъпилото ПТП.

   Съдът счете за неоснователно  възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата по следните съображения:

            На първо място не се установи ищцата да е била без предпазен колан по време на инцидента. Обстоятелството, че в допълнителен лист за преглед на пациент от Спешно отделение от 27.05.2018г. е отбелязано, че по време на катастрофата по данни на майката детето е седяло на задната седалка без предпазен колан, при липса на други ангажирани доказателства в тази връзка, само по себе си не създава категорична увереност относно твърдения факт от ответното дружество. Приносът на пострадалия следва да бъде установен от ответника при условията на пълно доказване и не следва да почива на предположения. На следващо място предвид механизма на ПТП от заключенията на вещите лица П., Г. и И. се изяснява, че вредите не биха били ограничени и в по-малък размер при поставен предпазен колан на задната седалка от пострадалата.

         При горните мотиви БОС приема, че предявеният иск за неимуществени вреди е частично основателен, като в полза на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева.

За горницата над посочения размер до предявения размер от 100 000 лв. искът за неимуществени вреди е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Съгласно чл.429, ал.3, изр. 2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховкаГражданска отговорност”, считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент. В случая от ангажираните доказателства с исковата молба като най -ранен момент за уведомяване на застрахователя следва да се счете завеждането на претенцията, вх.№158/14.01.2019г. Следователно лихвата за забава е дължима не от датата на деликта,  а от 14.01.2019г. , когато е уведомен застрахователят. Акцесорната претенция за лихви е неоснователна за периода от датата на деликта до 13.01.2019г. и следва да се отхвърли.

          При този  изход от спора, на осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата ответникът следва да заплати на адв. С.П. сумата от 2076 лева адвокатско възнаграждение в минималния размер по Наредба №1 от 09.07.2004г., съразмерно на уважената част от исковете.

            Ответникът също има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, като такива му се следват в размер на 2640лв.

Ответникът следва да заплати по сметка на БОС, в полза на бюджета на съдебната власт, дължимата държавна такса за разглеждане на иска в размер на 1600 лева, както и сумата от 439,20 лева изплатено възнаграждение от бюджета на съда.

 

 Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

           

ОСЪЖДА ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп АД, ЕИК000694286, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. Позитано №5 да заплати на Д.Н.К., ЕГН **********, действаща със съгласието на родителите си К.Г.К. и Н.Д.К.,***, сумата от 40 000 лева /четиридесет хиляди  лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от реализирано ПТП на 27.05.2018г., на главен път I-6, в района на км. 456, по посока от гр. Карнобат към гр. Айтос, причинено от И.Г.М. при управлението на лек автомобил Фиат, рег.№*******, застрахован с полица "гражданска отговорност" №BG/03/118000175226, със срок на валидност 06.01.2018г.-06.06.2019г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2019г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ  иска за неимуществени вреди за разликата над уважения до предявения размер от 100 000 лева, както и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху уважената част от иска за неимуществени вреди, за периода от датата на деликта до 13.01.2019г.

ОСЪЖДА ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп АД да заплати на адв. С.П. от БАК сумата от 2076 лева лева адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д.Н.К., действаща със съгласието на родителите си К.Г.К. и Н.Д.К., да заплати на ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп АД сумата от 2640 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп АД да заплати по сметка на БОС, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 1600 лева държавна такса за разглеждане на иска, както и сумата от 439,20 лева изплатено възнаграждение от бюджета на съда.

 

 Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския апелативен съд.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: