Р Е Ш Е Н И Е
№ 2020г.,
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав на двадесет и четвърти
юни две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря
Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева адм. дело № 1959 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.
166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба от „Б.“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул. „С.Б.“ №*, представлявано от управителя А.Р.М. против Акт за установяване
на публично държавно вземане №07/04/2/0/00516/1/01/04/01 с изх. № 01-2600/4731 от 03.04.2019 г. на
Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“-Разплащателна агенция, с който на основание чл. 3, ал. 5, т. 2, чл. 6, ал. 3, т. 1, чл. 9, ал.
1, т.6 и т. 8 от договор № 07/04/2/0/00516 от 03.08.2016 г. във връзка с чл.
15, ал. 4, чл. 56, ал. 1 и ал. 3, т. 1 и чл. 48, ал. 1, т. 5 от Наредба № 20
/изм. и доп., ДВ бр. 69 от 02.09.2016г., в сила от 02.09.2016г./, чл. 59, ал. 1
и 2 от АПК и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, и чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП е отказана изцяло одобрената финансова
помощ по договор № 07/04/2/0/00516 от 03.08.2016 г., прекратен е договор №
07/04/2/0/00516 от 03.08.2016г. на основание чл.24, ал.2, т.1 и т.2 вр. с
неизпълнение на чл. 3, ал. 5, т. 2 вр. чл.15, ал.4 от Наредба №20 от 27.10.2015
г., чл. 6, ал. 3, т.1 вр. чл. 48, ал. 1,
т. 5 от същата наредба, нарушение на чл.9 ал.1 т.8 от договора вр.чл.56, ал.1 и
ал.3 т.1 от Наредба №20 /изм. и
доп., ДВ бр. 69 от 02.09.2016г., в сила от 02.09.2016г./ и е определено на дружеството задължение в
размер на 463 676.21 лв., представляващо публично държавно вземане за
изплатено и подлежащо на възстановяване авансово плащане по договор№
07/04/2/0/00516 от 03.08.2016 г., съгласно Таблица 1.
В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на оспорения акт, поради допуснати при постановяването му
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие
с материалния закон, поради което се отправя искане за неговата отмяна и
присъждане на сторените по делото разноски.
В жалбата се поддържа, че не е установено
по безспорен и категоричен начин, че е налице факта на недължимо платени или
надплатени суми по проекти, които са финансирани от Европейски фондове или
държавния бюджет, не е налице влязъл в сила административен акт, който да
обективира публично държавно вземане и същото да е изискуемо и ликвидно и да
подлежи на събиране посредством оспорения акт за установяване на публично
държавно вземане. Сочи се, че за да има основание за събиране /връщане/ на
сумата трябва да е отпаднало основанието за плащане и това в случая следва да е
налице влязла в сила заповед, издадена от административния орган, съобразно правомощията
му по чл.20а от ЗПЗП и с нея се обективира отказ за изплащане на финансова
помощ.
Релевират се доводи за недопустимост на
разширяване на визираната в чл.166 от ДОПК
процедура, като на акта за установяване на публично държавно вземане се
придава значение и на акт за установяване на нередност по смисъла на чл.14 ал.1
от Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности
по фондове, инструменти и програми,
съфинансирани от ЕС, каквото е волеизявлението на органа пред оспорения пред
съда акт. Навеждат се доводи за нарушение на материалния закон. Сочи се, че е
допуснато в хода на административното производство нарушение на процесуалните
правила и по-конкретно нормата на чл.26 ал.1 от АПК, т.к. липсва съобщение
имащо характера на уведомление до жалбоподателя за започналото производство по
издаване на административния акт. Поддържат се възражения за нарушено право на
защита и невъзможност на жалбоподателя активно да участва в административното
производство, с оглед на което се прави искане за отмяна на акта и на това
основание.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата. По съществото на спора отправя искане да бъде постановено решение, с което
обжалвания Акт за установяване на публично държавно вземане да бъде отменен на
изложените в жалбата подробни съображения. Счита, че процедурата по издаване на
Акта за установяване на публично държавно вземане е нарушена. Не са налице
доказателства за събиране на процесната сума, както и на размера ѝ.
Моли за решение в този смисъл и за присъждане на сторените разноски по делото.
Ответната страна Изпълнителен директор на
ДФ "Земеделие", чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По
съществото на спора моли жалбата като неоснователна и
недоказана да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представя писмени бележки.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че между дружеството жалбоподател „Б." ЕООД
и ДФ „Земеделие" е сключен договор №07/04/2/0/00516 от 03.08.2016 г. за
предоставяне на финансова помощ по подмярка 4.2 „Инвестиции в
преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 „Инвестиции в
материални активи” от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 -
2020. Предмет на инвестицията е била „Изграждане на предприятие за преработка
на сурово мляко и производство на млечни продукти“ и включва дейностите:
изграждане на промишлена сграда за производство на млечни продукти,
производствено оборудване, бизнес план, изготвяне на технически проект,
изготвяне на технологичен проект и строителен надзор. След извършена проверка
за спазване на срока за реално започване на инвестицията по договора било
установено, че от страна на ползвателя не е спазено задължението по чл. 6, ал.
3, т. 1 от договора, според който ползвателят се задължава да започне реалното
изпълнение на инвестицията в срок не по-дълъг от дванадесет месеца, от
сключването му, за което в същия да уведоми Фонда за това, като представи
надлежни доказателства. В установения срок, с писмо вх. № 02-2600/4731 #2 от
11.08.2017г. и № 02-2600/4731#4 от 25.08.2017г. били предоставени: Протокол
Образец № 2 за откриване на строителна площадка от 02.08.2017г. и определяне на
строителна линия и ниво от 03.08.2017г. Било прието, че не отговарят на
изискванията, а именно същите да са в размер над 20 на сто от одобрената
финансова помощ по договора. ДФ
„Земеделие“ е приел представените от „Б.“ ЕООД доказателства, като
удостоверяващи предстоящо реално стартиране изпълнението на инвестицията,
поради което с писмо с изх. № 02-2600/4731 от 30.08.2017г. срокът за
представяне на надлежни доказателства бил удължен до 03.11.2017г.
Ha 09.11.2017г. c писмо
c вх.№ 02-2600/6895 от ползвателя били представени:
Фактура № **********/02.11.2017г. на обща стойност 240 000 лв. с ДДС, издадена
от „Колона Строй"' ЕООД с ЕИК ********* на „Б.“ ЕООД, доказваща изплатен
аванс по договор за строителство (изграждане на промишлена сграда за
производство на млечни продукти); платежно нареждане за същата сума; пълно
дневно банково извлечение, които били приети от Фонда, като документи
удостоверяващи реалното стартиране изпълнението на инвестицията по Договора.
На 04.12.2017 г. била подадена заявка №
07/04/2/0/00516/1/01 за авансово плащане от ползвателя, като самото авансово
плащане било извършено на 22.12.2017 г. в размер на 463 676,21 лв. На
07.03.2018 г. била извършена проверка на мястото на инвестицията на проект №
07/04/2/0/00516 от дирекция „Технически инспекторат“ при ДФ „Земеделие“, с цел
установяване етапа на изпълнение на инвестицията. След извършване проверка на
място било установено, че дейностите за реализация на проекта, включващи
започване на подготвителни дейности, за които били издадени разрешителни от
Община Дряново, както и документи доказващи извършването им, не са започнали. В
парцела не била започнала, каквато и да е дейност по изграждане на
инвестицията. На място бил установен стар недовършен строеж. Не били
предоставени счетоводни записи, относно извършените до момента дейности по
стартирането на проекта. Липсвала поставена информационна табела в съответствие
с изискванията за публичност по ПРСР, което било прието за нарушение на
изискванията на чл. 14, ал. 1, т. 6, буква „6“ от договор № 07/04/2/0/00516,
както и на чл. 61, ал. 1, т. 2 от Наредба № 20 от 27.10.2015г., съгласно които,
ползвателят се задължава от датата на сключване на договора до изтичане на
съответния мониторингов период да постави на видно за обществеността място и са
поддържа табела са размери не по малко от 50 см височина и 70 см широчина,
съдържащ информация за дейността, подпомагана от ЕЗФРСР- за проекти с размер на
публичната финансова помощ над 50 000 евро. От представените справки декларации
по ЗДДС за месеците ноември и декември 2017г. не се установило отчитане на
фактура № ********** от 02.11.2017г., която била представена с писмо с вх. №
02-2600/6895 от 09.11.2017г. като доказателство за започване изпълнението на
инвестицията. Предвид горното била извършена допълнителна административна
проверка на представените от „Б.“ ЕООД документи за започване на реални
действия по изпълнение на инвестицията по договор № 07/04/2/0/00516, въз основа
на която било установено, че издателят на горепосочената фактура, „Колона
Строй” EOООД,
не е регистриран по ЗДДС към
датата на
издаване на фактурата, нито в
срока по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, но във фактурата бил начислен данък върху
добавената стойност, т.е. било установено, че не са спазени изискванията на
националното законодателство.
При направена последваща справка било
установено, че дружеството „Колона Строй" ЕООД е регистрирано по ЗДДС на
18.10.2018г., т.е. една година след издаването на фактура № ********** от
02.11.2017 г. и след като ДФ „Земеделие“ е открил производство за изискуемост
на авансовото плащане с писмо № 02-2600/4731 от 19.06.2018г.
Във връзка с направената регистрация по ЗДДС
била извършена справка в дневниците за покупки и продажби по ЗДДС към НАП, при
която било установено, че фактура № ********** от 02.11.2017 на обща стойност
240 000.00 лв. с включен ДДС или 200 000.00 лв. - данъчна основа и 40 000.00
лв. ДДС не е налична в дневниците за продажби на „Колона Строй” ЕООД с ЕИК
********* и в дневниците за покупки на „Б.“ ЕООД.
След констатациите от извършената проверка на
място на дружеството, бил направен извод, че въпреки, че „Б.” ЕООД е
представило на Фонда копия на фактура № ********** от 02.11.2017 г. от „Колона
Строй” ЕООД, издадена на „Б.” ЕООД, заедно с платежни нареждания и банково
извлечение, за да докаже стартиране на инвестицията в договорения срок, в
действителност реално започване на договорената инвестиция няма. Прието било,
че горното се потвърждава и от факта, че четири месеца по-късно дружеството изобщо
не е започнало изпълнение на инвестицията, изразяващо се в дейностите, одобрени
в договора за финансово подпомагане, а именно: Изграждане на промишлена сграда
за производство на млечни продукти с одобрен доставчик „Колона Строй“ ЕООД и
доставка и монтаж на производствено оборудване с одобрен доставчик „СИД 97“
ООД.
При извършена административна проверка в
регистрите на НАП към месец януари 2019 г. било установено също, че в „Колона
Строй” ЕООД няма назначени служители по трудово правоотношение, което потвърдило
извода, че „Б.” ЕООД не извършва, каквато и да е дейност, свързана с проекта. С
оглед горните констатации било прието, че ползвателят не е започнал реалното
изпълнение на инвестицията в изрично договорения срок, както и че представеното
доказателство - фактура № ********** от 02.11.2017 г., не е издадено в
съответствие с нормативната изисквания, нито има данъчна следа за
съществуването на същата, както и, че единствената цел на представените
документи, удостоверяващи стартирането на договорената инвестиция била да бъде
получено авансово плащане по договора. В този смисъл и на основание чл. 19, ал.
2 от договор 07/04/2/0/00516 от 17.10.2016г., във връзка с неизпълнение на чл.
6, ал. 1, т. 3 от същия, както и на основание чл. 48, ал. 1, т. 5 от Наредба №
20 от 27.10.2015 г. (изм. и доп., ДВ бр. 92 от 27.11.2016 г., в сила от
27.11.2017 г.), бил направен извод, че полученият аванс по договор №
07/04/2/0/00516 от 03.08.2016г. подлежи на възстановяване от дружеството. „Б.“
ЕООД подало заявка за авансово плащане № 07/04/2/0/00516/1/01 от 04.12.2017г.,
като в изпълнение на задължението залегнало в чл. 3, ал. 5, т. 2 от договор №
07/04/2/0/00516 от 03.08.2016 г. и чл. 15 от Наредба № 20 от 21.10.2015 г.
представило Банкова гаранция за авансово плащане № 4031/30.11.2017 г., издадена
от „Интернешънъл Асет Банк“ АД в качеството й на гарантираща банка.
Представената банкова гаранция № 4031/30.11.2017 г. било прието, че не отговаря
на изискванията на чл. 15, ал. 4 от Наредба № 20 да бъде безусловна, тъй като в
нея е било заложено условие, че влиза в сила от деня на получаването на сумата
по заявката за авансово плащане. Поради това на „Б.“ ЕООД било изпратено
уведомително писмо за отстраняване на нередовности по подадената заявка за
авансово плащане с изх. № 01-2600/7591 от 08.12.2017 г., с което ДФ „Земеделие“
изискал да бъде представена нова банкова гаранция или анекс към вече
издадената, която да влиза в сила от датата на издаването й. С писмо с вх. №
01-2600/7591 от 13.12.2017 г. дружеството представило Промяна № 1 от
08.12.2017г. към банкова гаранция № 4031/30.11.2017 г., в която влизането в
сила на банковата гаранция вече не е поставено под условие.
С оглед на предоставената допълнително
Промяна № 1 от 08.12.2017г. към обезпечението, било прието, че заявката за
авансово плащане с № 07/04/2/0/00516/1/01 вече е допустима за финансиране и е
била преведена безвъзмездна финансова помощ в размер на 463 676.21 лв. на
22.12.2017 г. по заявената от „Б.“ ЕООД банковата сметка № BG03IABG7498**********. Банковата сметка, по която следва
да се изплати финансовата помощ, била обект на промяна в договора за финансово
подпомагане по време на обработка заявката за авансово плащане. С писмо с вх. №
02-2600/7390 от 04.12.2017г. (на същата дата, на която е подадена заявката за
авансово плащане) дружеството подало искане за промяна на банковата сметка по
договора от BG44UNCR70001*********
при Уникредит Булбанк на BG03IABG7498**********
при „Интернешънъл Асет Банк“ АД, като на 14.12.2018г. бил подписан анекс № 2
към договора за промяната на банковата сметка. В банкова гаранция №
4031/30.11.2017 г. било поставено условие сумата по аванса да бъде преведена по
банкова сметка № BG73IABG74981000368102 при
„Интернешънъл Асет Банк“ АД, като тази банкова сметка *** сключване на анекс с
вх. № 02-2600/7390 от 04.12.2017г. и по която било преведено авансовото
плащане. В тази връзка бил направен извод, че след издаване на банковата
гаранция № 4031/30.11.2017 г., дружеството умишлено е променило банковата си
сметка в договора за финансово подпомагане, като е посочило сметка различна от
тази в банковата гаранция. Именно поради факта, че пред ДФ „Земеделие“ била
представена от страна на „Б.“ ЕООД промяна № 1 от 08.12.2017г. към банкова
гаранция № 4031/30.11.2017г., с която отпада поставеното условие за влизане в
сила на гаранцията, Фондът превел авансовото плащане по сметката посочена в
анекс № 2 към договор № 07/04/2/0/00516. Впоследствие, след извършване на
плащането, е била извършена допълнителна контролна проверка по изпълнението на заявка
за авансово плащане №07/04/2/0/00516/1/01 във връзка, с която била проведена
кореспонденция между ДФ „Земеделие“ и „Интернешънъл Асет Банк“ АД /гарантираща
банка/ по електронната поща относно автентичността на Промяна №1 на издадена
банкова гаранция №4031/3.11.2017г. В ДФ „Земеделие” постъпило писмо с
вх.№02-1700/287/16.02.2018г. от „Интернешънъл Асет Банк“ АД, с което банката
потвърдила, че е издател на Банкова гаранция № 4031/30.11.2017г. за авансово
плащане. Влизането в сила на банковата гаранция е обвързано от получаването на
сумата от 463 676.20 лв. по банковата сметка на „Б.“ ЕООД № BG73IABG7498********** в „Интернешънъл Acer Банк“ АД, като към 15 февруари 2018 г. по
банковата сметка, посочена в нея не е постъпило никакво плащане от страна на
Фонда. В същото писмо, банката заявила изрично, че не
е издател на Промяна № 1 към банкова гаранция № 4031/30.11.2017г.. като посочила, че „Интернешънъл Асет Банк“
АД, клон Варна, не е издавала такъв документ на „Б.“ ЕООД. Документът,
наименуван „Промяна № 1 към банкова гаранция“ не отговаря нито по съдържание,
нито по начин на оформление и удостоверяване на автентичността на банковата
гаранция, които банката издава в своята дейност. Доколкото в случая не са
налице двете кумулативни изисквания в банкова гаранция № 4031/30.11.2017 г. -
получаване на авансовото плащане по договор № 07/04/2/0/00516 от 03.08.2016 г.
по изрично посочената в банковата гаранция сметка № BG73IABG7498**********, то гаранционната отговорност на
банката не е възникнала. Направен бил извод, че получаването на авансово
плащане въз основата на представено от дружеството невалидно обезпечение за
гарантиране на полученото от него авансово плащане по договор № 07/04/2/0/00516
от 03.08.2016 г. представлява нарушение на ползвателя на финансова помощ на
задължението му предвидено в чл. 3, ал. 5, т. 2 от договора и чл. 15 от Наредба
№ 20 от 27.10.2015 г. и е основание ДФ „Земеделие“ да търси възстановяване на
авансовото плащане. С представянето на неавтентичен анекс към банковата
гаранция, наименован Промяна № 1, било прието, че „Б.“ ЕООД е извършило
нарушение на чл. 56, ал. 3, т. 1, от приложимата за договор №07/04/2/0/00516 от
03.08.2016 г. Наредба № 20 (изм. и доп., ДВ бр. 69 от 02.09.2016 г., в сила от
02.09.2016 г.) във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 8 от договора с Фонда. Като е
представил на ДФ „Земеделие“ един неистински частен документ - Промяна № 1 към
банковата гаранция, въз основата на който Фонда е извършил недължимо плащане,
било прието, че ползвателят е осъществил фактическия състав на чл. 56, ал. 3,
т. 1 от Наредба № 20 (изм. и доп., ДВ бр. 69 от 02.09.2016 г., в сила от
02.09.2016 г.) във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 8 от договора, което дава
основание на РА да иска възстановяване на платеното авансово плащане. До „Б.“
ЕООД било изпратено писмо - предизвестие № 07/04/2/0/00516/1/01/22/01 с изх. №
02-2600/4731 от 19.06.2018 г., с което ДФ “Земеделие” - Разплащателна Агенция
уведомило дружеството, че не е изпълнено задължението за стартиране изпълнение
на инвестицията в договорения срок, а именно до 03.11.2017г. като финансовата
помощ по договора следва да се откаже изцяло и на основание чл. 24, ал. 2, т. 2
от договора същият следва да бъде прекратен, а полученото авансово плащане в
размер на 463 676,21 лв. подлежи на възстановяване от страна на дружеството.
Поради невъзможност да бъде открит два пъти
адресата на писмото, съобщение за издаденото писмо № 02-2600/4731 от 19.06.2018
г. било поставено на таблото за обявления на ДФ „Земеделие“ - Областна
дирекция, гр. Варна, съгласно чл. 61, ал.3 от АПК. Писмото било поставено на
информационното табло за времето от 12.11.2018г. до 26.11.2018г. В указания в
уведомителното писмо с изх. № 02-2600/454#4 от 22.06.2018 г. 7 - дневен срок и
впоследствие, в ДФ „Земеделие“ не постъпили възражения и писмени доказателства
от страна на дружеството. Предвид гореизложеното била отказана изцяло
одобрената финансова помощ по договора, последния бил прекратен и определен
размер на задължението 463 676.21 лв., представляващ сумата на изплатеното
авансово плащане по договора.
С оглед оспорването от жалбоподателя на подписа
положен в писмо вх. № 01-2600/7591/13.12.2017 г. е открито производство и е допусната съдебно-почеркова
експертиза, която да отговори на въпроса дали подписът положен в писмо вх. №
01-2600/7591/13.12.2017 г. е на лицето А.Р.М..
Заключението на СПЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено сочи, че подписът,
положен срещу „С уважение: „Б.” ЕООД” в Писмо вх.№ 01-2600/7591 от 13.12.2017
г., е изпълнен от А.Р.М.. При
изслушване в съдебно заседание вещото лице уточнява, че не се установяват
признаци, които да сочат за техническо възпроизвеждане на подписа върху
документ, още повече, че има наличен печат.
От значение за спора
от фактическа и правна страна е установяването на данни досежно извършвани
транзакции и плащания от преведена безвъзмездна финансова помощ от ДФ
„Земеделие“ в размер на 463 676.21 лв. на 22.12.2017 г. на „Б.“ ЕООД по
банкова сметка *** „Интернешънъл Асет
Банк“ АД, и ако това е така, какви суми в какъв размер, на кои лица и на кои
дати са били преведени.
По делото е приобщено писмо с.д. № 679/16.01.2020 г. от
Директора на дирекция „Финансово-счетоводна” на „Интернешънъл Асет Банк“ АД, от което се установява, че са извършени на посочената дата 22.12.2017 г.
транзакции, с посочени суми в размер на 242 557,18 лева и 19600,00 лева към
„Агропа Еу“ ЕООД.
От същата банка е приобщено като
доказателство и писмо, от което се установява, че по издадената от
„Интернешънъл Асет Банк” АД банкова гаранция за авансово плащане с изх. №
4031/30.11.2017 от „Б.“ ЕООД са платени следните такси за обслужване на
гаранцията: на 31.12.2017 г. е платена такса в размер от 463, 68 лева; на
31.01.2018 г. е платена такса в размер от 463, 68 лева; на 13.06.2019 г. е
платена такса в размер от 373, 66 лева. Предвид постигнатите между банката и
дружеството-наредител договорености относно параметрите на сделката, влизането
в сила на издадената гаранция е обвързано от получаване на сумата 463 676.22
лв. по изрично посочена в текста на гаранцията сметка на наредителя „Б.“ ЕООД в
„Интернешънъл Асет
Банк“ АД IBAN ***, а основанието за плащане следва да се
позовава на издадената банкова гаранция и да е посочен референтният й номер -
4031/30.11.2017 г. До датата на писмото посочените условия не са изпълнени,
поради което банковата гаранция не е породила действие.
При така
изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и
пред надлежния съд, в законоустановения срок, поради което се явява допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При проверката по чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът констатира, че
актът е издаден от компетентен орган. Съгласно чл.
27, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители Разплащателната агенция е длъжна да
предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и
надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции,
предвидени в законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл.
27, ал. 5 от ЗПЗП вземанията на
Разплащателната агенция които възникват въз основа на административен акт, са
публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно ч. 166, ал.
2 от ДОПК ако в съответен закон
не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на
общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Ръководител
на администрацията е изпълнителния директор на РА, който по силата на чл.
20 а ал. 1 от ЗПЗП е изпълнителен директор
на ДФ "Земеделие". По изложените съображения оспорения акт е издаден
от компетентен орган.
Оспорения акт е издаден
в предвидената писмена форма, налице са всички реквизити по чл.
59, ал. 2 от АПК, включително са
посочени фактически и правни основания за издаването му. Съдът не констатира
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
водещи на това основание за отмяна на акта.
Неизпълнението именно на нормативно
определено задължение е послужило като основание за административния орган да
започне производство по издаване на АУПДВ. Неизпълнението на нормативно
предвидено задължение е основание да се приеме, че се касае за публично
държавно вземане по смисъла на чл.
162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Съгласно този текст публични са държавните и общински вземания за
недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или
неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от предприсъединителните
финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и
Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и
Европейския фонд за рибарство, Инструмента Шенген, и Преходния финансов
инструмент, вкл. от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват
въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции,
предвидени от националното законодателство и в правото на Европейски съюз.
Съгласно чл. 27 ал.7 от ЗПЗП - дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост,
ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
От съществено значение относно развилата
се процедура по издаване на оспорения акт е факта, че жалбоподателят е сключил
договор по реда на Наредба № 20
от 27.10.2015 г. (изм. и доп., ДВ бр. 92 от 27.11.2016 г., в сила от 27.11.2017
г.) за прилагане на подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на
селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални
активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г.
Съдът приема, че оспорения акт е издаден
при правилно приложение на материалния закон.
Съгласно чл. 48 ал.1 т.5 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г.
Разплащателната агенция може да откаже изплащането, да намали договорената
финансова помощ, както и да изиска възстановяване на част или цялата финансова
помощ, когато инвестицията не е изпълнена в срока, посочен в договора за
предоставяне на финансова помощ, и/или заявката за плащане не е подадена в
срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ.
Съгласно чл. 6, ал. 3, т. 1 от Договора
ползвателят се задължава да започне реалното изпълнение на инвестицията в срок
не по-дълъг от дванадесет месеца, от сключване на договора, за което в същия да
уведоми Фонда за това, като представи надлежни доказателства.
По делото не се събраха доказателства, а и
не се твърди в този срок дружеството
жалбоподател да е започнало реалното изпълнение на инвестицията „Изграждане на
предприятие за преработка на сурово мляко и производство на млечни продукти“ с
включени дейности изграждане на промишлена сграда за производство на млечни
продукти, производствено оборудване, бизнес план, изготвяне на технически
проект, изготвяне на технологичен проект и строителен надзор.
В този смисъл констатациите от извършената
проверката на място не са оборени като съдът приема, че в имота не е започнала,
каквато и да е дейност по изграждане на инвестицията, не са започнали
дейностите за реализация на проекта, включващи започване на подготвителни
дейности, по издадени разрешения от Община Дряново, не са започнали, нито са
налице документи доказващи извършването на необходимите дейности. В тази връзка
от съществено значение е и установената по делото липса на счетоводни записи,
относно извършени дейности по стартирането на проекта. Представена фактура
издадена от „Колона Строй” EOОД, на
обща стойност 240 000.00 лв. с включен ДДС от дружество без регистрация по ДДС
и в срока посочен в чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, не налична в дневниците за продажби
на „Колона Строй” ЕООД и в дневниците за
покупки на „Б.“ЕООД, липса на кадрова обезпеченост сочи еднозначно на извод, че
представените документи, са били с цел получаване на авансово плащане по
договора.
В този смисъл правилно ИД на ДФ”Земеделие” на
основание чл. 19, ал. 2 от договор 07/04/2/0/00516 от 17.10.2016г., във връзка
с неизпълнение на чл. 6, ал. 1, т. 3 от същия, както и на основание чл. 48, ал.
1, т. 5 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г. (изм. и доп., ДВ бр. 92 от 27.11.2016
г., в сила от 27.11.2017 г.), е приел, че полученият аванс по договор №
07/04/2/0/00516 от 03.08.2016г. подлежи на възстановяване от дружеството
жалбоподател.
Разпоредбата на чл. 15 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г. сочи,
че е допустимо авансово плащане в размер до 50 на сто от стойността на
одобрената финансова помощ по проекта и се изплаща при условията и по реда на
сключения договор. Авансово плащане се допуска, при условие че неговият размер
надвишава 10 на сто от стойността на одобрената финансова помощ по проекта.
Авансово плащане е допустимо не повече от един път за периода на изпълнение на
проекта. Авансово плащане може да бъде
заявено не по-късно от шест месеца преди крайната дата за изпълнение на
инвестицията по сключения договор за отпускане на финансовата помощ. Когато се
изплаща авансово плащане, се изисква представяне от ползвателя на безусловна и
неотменима банкова гаранция в полза на РА в размер 100 на сто от стойността на
авансовото плащане или договор за поръчителство, с който най-малко двама
поръчители, всеки от които се задължава пред кредитора РА да отговаря за
изпълнението на задължението по авансовото плащане на длъжника – ползвател на
помощта, в размер 100 на сто от стойността на авансовото плащане.
От друга страна нормата на чл. 56 ал.3 т.1
от Наредба № 20 от 27.10.2015 г.
предвижда, че Разплащателната агенция може да поиска връщане на изплатените по
договора суми и когато установи, че ползвателят на помощта е представил декларация
и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправени такива,
независимо от формата на вина у ползвателя, нито от момента на представянето
им, включително когато този документ и/или декларация са били представени на
етапа на кандидатстването му за подпомагане.
Със заявка за авансово плащане №
07/04/2/0/00516/1/01 от 04.12.2017г., и в изпълнение на задължението по чл. 3,
ал. 5, т. 2 от договор № 07/04/2/0/00516 от 03.08.2016 г. и чл. 15 от Наредба №
20 от 21.10.2015 г. дружеството е представило Банкова гаранция за авансово
плащане № 4031/30.11.2017 г., издадена от „Интернешънъл Асет Банк“ АД в
качеството й на гарантираща банка. За отстраняване на нередовности по
подадената заявка за авансово плащане„Б.“ ЕООД представя Промяна № 1 от
08.12.2017г. към банкова гаранция № 4031/30.11.2017 г., в която влизането в
сила на банковата гаранция вече не е поставено под условие. С оглед на
предоставената допълнително Промяна № 1 от 08.12.2017г. към обезпечението, е
било прието, че заявката за авансово плащане с № 07/04/2/0/00516/1/01 вече е допустима
за финансиране и е била преведена безвъзмездна финансова помощ в размер на 463
676.21 лв. на 22.12.2017 г. по заявената от „Б.“ ЕООД банковата сметка № BG03IABG7498**********. По делото не е оборен заявения
изрично факт от банката, че не е издател на Промяна №
1 към банкова гаранция № 4031/30.11.2017г. и не е издавала такъв документ на „Б.“ ЕООД
като този документ не отговаря нито по
съдържание, нито по начин на оформление и удостоверяване на автентичността на
банковата гаранция, които банката издава в своята дейност.
Заключението на съдебно-почеркова експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено сочи, че подписът,
положен срещу „С уважение: „Б.” ЕООД” в Писмо вх.№ 01-2600/7591 от 13.12.2017 год.,
с което е приложена промяна към Банкова гаранция №4031 в договор №07/04/2/00516
от 03.08.016г. е изпълнен от А.Р.М., като вещото лице
уточнява, че не се установяват признаци, които да сочат за техническо
възпроизвеждане на подписа върху документ, още повече, че има наличен печат. Получаването на авансово плащане въз основата
на представено от дружеството невалидно обезпечение за гарантиране на
полученото от него авансово плащане по договор № 07/04/2/0/00516 от 03.08.2016
г. представлява нарушение на задължението на ползвателя предвидено в чл. 3, ал.
5, т. 2 от договора и чл. 15 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г. и е основание за
възстановяване на авансовото плащане.
С представянето на неавтентичен анекс към
банковата гаранция, наименован Промяна № 1, „Б.” ЕООД е извършило нарушение на
горепосочения текст на чл. 56, ал. 3, т. 1, от приложимата за договор
№07/04/2/0/00516 от 03.08.2016 г. Наредба № 20 (изм. и доп., ДВ бр. 69 от
02.09.2016 г., в сила от 02.09.2016 г.) във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 8 от
договора с Фонда.
По делото не са представени доказателства оборващи, който и да е от фактите, послужили като
основание за издаване на АУПДВ. От събраните по делото доказателства се
установи по безспорен начин, че оспорващия не е изпълнил задължението за стартиране изпълнение на
инвестицията в договорения срок, финансовата помощ по договора подлежи изцяло
на отказ и договора следва да бъде прекратен на основание чл. 24, ал. 2, т. 2, като
правилно ответника е постановил,
че полученото авансово плащане в
размер на 463 676,21 лв. следва да бъде възстановено. В съответствие с чл. 3, ал. 5, т. 2 от
договор № 07/04/2/0/00516 от 03.08.2016 г. и чл. 15 от Наредба № 20 от
27.10.2015 г., платеният аванс по посочената в анекс №1 към договор № 07/04/2/0/00516
банкова сметка *** „Б.“ ЕООД, като преведен без правно основание, в
противоречие с материалноправните и договорни разпоредби. Доколкото с писмо от
„Интернешънъл Асет Банк“ АД се опровергава автентичността на Промяна № 1 от
08.12.2017г. към банкова гаранция № 4031/30.11.2017 г., която дружеството е
предоставило на ДФ „Земеделие“, за да докаже, че е изпълнило изискванията на
чл. 15, ал. 4 и 9 от Наредба № 20 и въз основа на която е получило авансово
плащане в размер на 463 676,21 лв. с представянето на Промяна № 1 към банковата
гаранция, оспорващия е представил на РА неистински документ, въз основа на
който е получил авансово плащане, което не би било платимо, ако не е
представена промяната в банковата гаранция, в която е отпадало условието, че тя
влиза в сила след изплащане на авансово плащане от страна на фонда по
посочената в нея банкова сметка.
***ля, че в случая не е следвало да се
издава АУПДВ. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.162, ал.2, т.8 ДОПК
изрично предвижда, че публични държавни вземания са за недължимо платените и
надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно
усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови
инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на
Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за
рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от
свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на
административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз, а разпоредбата на
чл.162, ал.2, т.9 ДОПК определя, че и лихвите по тези суми също са публични
държавни вземания, тоест в случая след като сумите са отпуснати под формата на финансова помощ по подмярка 4.2 „Инвестиции в
преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 „Инвестиции в
материални активи” от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 -
2020, следва да се приеме, че има публичен
характер, респективно спазен е реда за установяването му.
Съдът не споделя доводите на
жалбоподателя, че липсва административен акт, в който да е обективирано публично
държавно вземане. Съгласно нормата на чл. 165 от ДОПК събирането на държавни и
общински публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за
установяване на съответното публично вземане. В случая изпълнителното основание
за събиране на сумата би бил самия АУПДВ.
Съдът не споделя доводите на
жалбоподателя, че липсва издаден акт по реда на чл. 20 а от ЗПЗП, с който е
обективиран отказ за изплащане на финансова помощ. Съгласно чл.20а, ал.5 от ЗПЗП,
Изпълнителният директор на ДФ “Земеделие“ издава решение за финансова корекция
за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2, при условията на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ. Следва да се посочи, че съгласно § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ /ДВ бр. 58/2017 г.,
в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г./, предоставянето на безвъзмездна финансова
помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по
програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон,
доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент
и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на
селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
(ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от
20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга
на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78,
(ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) №
485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за
подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане.
Следователно, ЗУСЕСИФ се явява приложим, стига да не е предвиден друг специален
ред по смисъла на лимитивно посочените в текста регламенти, ЗПЗП и наредбите по
прилагането му. Нарушението във връзка, с което ДФ „Земеделие“ търси
възстановяване на извършено плащане по договора, е неизпълнение от страна на
дружеството на задължението му по чл. 3, ал. 5, т. 2, чл. 6, ал. 3, т.
1, чл. 9, ал. 1, т.6 и т. 8 от договор № 07/04/2/0/00516 от 03.08.2016 г. във
връзка с чл. 15, ал. 4, чл. 56, ал. 1 и ал. 3, т. 1 и чл. 48, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 20 от 27.10.2015 г.
за прилагане на подмярка 4.2.
"Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от
мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2014 – 2020 г. то не попада в основанията за извършване на финансова
корекция, регламентирани в чл. 70 ЗУСЕСИФ, тъй като се касае за неизпълнение на
ангажименти или други задължения, свързани с условията за предоставяне на
помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на
селското стопанство. Това неизпълнение не съставлява нередност по смисъла на
чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ, то не следва да се провежда процедура по ЗУСЕСИФ и
съответно да се издава решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ, а
следва да се установи публичното държавно вземане по общия ред за установяване
на такъв вид вземания - по реда на ДОПК - чл. 166, както е процедирано от
издателя на акта. След като правното основание за възстановяване на финансовата
помощ не се основава на ЗУСУСИФ, а на друго нарушение в секторното
законодателство в областта на селското стопанство, то не е и основание за
финансова корекция по реда на този закон, поради което възраженията на
жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
В горния смисъл е практиката на Върховен административен съд застъпена
в решение № 11045 от 16.07.2019 г. по адм.д. № 1919/2019
г., решение №15071/07.11.2019г. по адм.д. №6235/2019г. и др.
Предвид установеното нарушение с оспорения
административен акт е постигната и целта на закона, която е обоснована от
необходимостта да се коригират последиците от неправомерни действия свързани с
управление на безвъзмездни средства предоставени по програми на общността. В
случая липсва основание да се приеме, че са налице обективни причини, които да
обуславят липсата на виновно неизпълнение на задължение, което е имал по силата
на закона и сключения от него договор, тоест целта на закона е постигната с
издаването на оспорения административен акт, с който е отказано финансиране,
прекратен е сключения договор и е установено дължимото публично вземане.
При цялостната проверка
законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 АПК, съдът констатира, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената
форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съгласно
материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона.
При
този изход на спора, съдът намира за основателна претенцията на ответника за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал.3 от АПК и чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК,
вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид невисоката фактическа и правна сложност на
спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 предл. последно АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба от „Б.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „С.Б.“ №*, представлявано от
управителя А.Р.М. против Акт за установяване на публично държавно вземане №07/04/2/0/00516/1/01/04/01
с изх. № 01-2600/4731 от
03.04.2019 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"
-гр. София.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „С.Б.“ №*, представлявано от управителя А.Р.М., да заплати на ДФ "Земеделие" сумата
в размер на 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: