РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 19.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на трети август две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 8441/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 83406/25.06.2019 г., предявена
от В.С.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против З. „О.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.
Ищцата твърди, че на 20.07.2018 г., около 13.30 ч.,
в гр. София, по бул. „Прага“, в посока от бул. „Пенчо Славейков“ към бул.
„Генерал Скобелев“, в района на кръстовището, образувано с ул. „Шандор
Петьофи“, М.М.Д., с ЕГН: **********, при управление товарен автомобил „Ивеко
Дейли 35С12“, с peг. № ********, нарушил правилата за движение по пътищата,
като непропуснал пресичащата по пешеходна пътека пешеходка В.С.С., в резултат
на което реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП) с ищцата.
По случая било образувано НОХД № 2033/2018 г. по
описа на СРС, НО, 114 състав, което приключило със споразумение, с което М.М.Д.
бил признат за виновен за извършено престъпление.
Ищцата твърди, че в резултат на описаното ПТП, е
получила следните увреждания: Счупване на тялото (диафизата) на
тибията-закрито; Фрактура тибия декстра диафизария; САХ; Фрактура максиле син;
Хемосинус син; Комоцио церебри; Фрактура осис нази; (Счупване
на диафизата на дясна тибия; субарохноиден кръвоизлив; Фрактура на горната
челюст в ляво; Хемосинус в ляво; Мозъчно сътресение; Фрактура на носните кости).
При извършените прегледи на лицево-челюстната област били установени: Разкъсно-контузна рана и хематом в обалстта
над лява вежда. Проникваща разкъсно-контузна рана на долната устна вляво.
Алвеоларна фрактура на горната челюст в ляво, в областта на 24-ти, 25-ти и
26-ти зъби. Хемо синус в ляво и дясно. Открита рана в областта на ляв клепачи
на долната устна.
След ПТП, ищцата била откарана в УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“.
На ищцата била направена операция на горната челюст, като под местна анестезия
били поставили 4 броя самонарезни винтове за интермаксиларна фиксация в
областта на 13/12, 23/22.33/32 и 43/42. Долната челюст била доведена до
нормална оклузия и фиксирана посредством ластици за еластична интермаксиларна
фиксация, опънати между винтовете.
Последвала операция и по повод счупването на
тибията - Трепаниране тибиалния канал, фрактурата била репонирана и бил
поставен тибиален пирон фиксиран проксимално с 2 и дистално с 3 винта. Раните в
лицевата област били обработени оперативно.
Ищцата твърди, че преди 20.07.2018 г. е страдала от
дискова херния. След процесното ПТП, обаче, състоянието й значително се
влошило, като в МБАЛ „Света София“,
Отделение по Неврохирургия й била поставена диагноза Увреждане на
лумбо-сакралните коренчета, некласифицирани другаде.
По повод постоянния световъртеж, в УМБАЛ
„Александровска" ЕАД, Клиниката по обрана диагностика, на ищцата била
извършена КТ на главния мозък, при която се установило наличието на голям
субдурален хигром, чието съдържимо било с много по- голяма плътност от тази на
нормален ликвор, както и значителна девиация на дясно на интраназалния септум
(носна преграда). Предвид открития хигром, ищцата отново била приета в УМБАЛСМ
„Н.И.ПИРОГОВ“, където бил установен хроничен субдурален хематом в ляво
фронтпариетално с максимална ширина около 14 мм. На ищцата била извършена
оперативна интервенция с цел евакуация на хематома - Трепанацио пунктиформис
осис фронталис син. Крании. Евакуацио хематоматис субдурале син. Дренаж. Дуба
матер е била фенестирана с помощта на биполар (направен отвор в най- външния
слой на мозъка).
Ищцата твърди, че в резултат на получените при ПТП
увреждания, е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в шок, болки и
страдания.
Освен това, ищцата била в невъзможност да посреща със собствени сили
обикновените си битови потребности, за задоволяването на които получавала помощ от своите близки. Травмата
на главата и отражението й върху пострадалата (световъртеж, главоболие, загуба
на съзнание) имали сериозни последствия и усложнения, а счупването на крака
довело до трайно затруднение на функциите на крайника. Направените хирургични
процедури в лицевата област променили съществено външността на ищцата и довели
до тежко обезобразяване. За период от месец, тя не могла да поема твърда храна,
хранила се през сламка, не могла да извършва словесна комуникация с хората
около нея, тъй като шината била фиксирала устата да бъде наподвижна (горна към
долна челюст).
През
възстановителния период, при ищцата се проявили и нови оплаквания и усложнения,
вследствие на получените травми, а именно: разстройство на зрението; деформацио
нази и девиацио септи нази - тежко изкривяване на носна преграда, причиняващо
нарушено носно дишане, необходимост от оперативно лечение; травматичен
субдурален кръвоизлив; дезорганизирана за възрастта ЕЕГ активност, единични
комплекси остра-бавна вълна, наличие на пароксизми без генерализация по време
на изследването-травматична енцефалопатия-прогресиращо невродегенеративно
заболяване, изразяващо се в нарушение на когнитивните функции. Поради тежестта
на нараняванията тя била в невъзможност
за една година да извършва работните си ангажименти. На ищцата предстоели още две оперативни
интервенции, необходими за нормалното й възстановяване (за изправяне на
изкривяването на носните й половини и за премахване на поставения тибиален
пирон).
Във връзка с лечението на уврежданията от
процесното ПТП, ищцата направили разходи
за медицински консумативи в общ размер от
943.33 лева, съставляващи имуществени вреди, настъпили в резултат на
процесното ПТП.
Ищецът твърди, че към датата на ПТП,
ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи
правомерно товарен автомобил „Ивеко Дейли 35С12“, с peг. № ********,
включително и на водача М.М.Д..
По повод на процесното ПТП, ищецът отправил
искане да му бъде изплатено застрахователно обезщетение, но ответникът
постановил отказ.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата от
150 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 19.04.2019 г. до
окончателното им изплащане, както и сумата от 943.33 лева –
обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 25.04.2019 г. до окончателното им изплащане. Ищецът претендира и
направените по делото разноски.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът З. „О.” АД, е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП, по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал
гражданска отговорност на водача на товарен автомобил „Ивеко Дейли 35С12“, с peг.
№ ********.
Ответникът оспорва исковете с възражението,
че са неоснователни. Оспорва,
че процесното ПТП е настъпило по вина на
водача М.М.Д.. Твърди, че виновен за процесното ПТП е
ищцата. Ответникът заявява, че оспорва механизма на настъпване на ПТП.
Сочи, че в представения по делото Констативен
протокол за ПТП, не е описан нито механизмът на ПТП, нито причините за
настъпването му. Ответникът оспорва твърдението, че в резултат на процесното
ПТП за ищеца са възникнали описаните в исковата молба като вид и характер
вреди. Оспорва и твърдението на ищеца, че е пострадал в ПТП.
Евентуално,
ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоностния резултат от
страна на ищцата, като твърди, че В.С.С. е имала възможност да забележи приближаващия
автомобил, но нищо не е предприела. Същата била длъжна, преди на навлезе на
платното за движение, да се съобрази с разстоянията до приближаващите се пътни
превозни средства и с тяхната скорост на движение и да предотврати настъпването
на процесното ПТП. Вместо това, пешеходката навлязла внезапно на пътното
платно, без да се огледа, като се движила по него по начин, по който
пресичането й не било безопасно.
Ответникът твърди и че претенцията за неимуществени
вреди е прекомерно завишена и е в противоречие с принципа на справедливостта,
прогласен в чл. 52 ЗЗД. Ответникът оспорва и претенцията за лихва. Моли,
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.
В
допълнителната искова молба, ищецът поддържа твърденията и исканията си.
С
допълнителния отговор, ответникът поддържа твърденията и възраженията си.
Страните
са представили по делото (ищцата на 06.08.2020 г., а ответникът - на 05.08.2020
г.) писмени бележки, в които излагат подробни съображения в подкрепа на своите
искания и възражения.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.
493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ
(обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.) .
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, който може да прави възраженията,
които произтичат от застрахователния договор и от гражданската отговорност на
застрахования, с изключение на възраженията,
посочени в ал. 2 на чл. 432 КЗ. Видно
от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено
наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния
автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за
обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има
вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината
се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е
в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай, не се спори по делото, че към 20.07.2018 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № BG/23/117002149927,
валидна от 19.08.2017 г. до 18.08.2018 г., З. „О.“ АД, е застраховал гражданска
отговорност на лицата, правомерно управляващи товарен автомобил
„Ивеко Дейли 35С12“, с peг. № ********, включително и на водача М.М.Д.. Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване
в отношенията между страните по делото (с определението от 09.01.2020 г.), а и се
установява от представената Справка от базата данни на Информационния център
към Гаранционен фонд (л. 117).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
На 20.07.2018 г., в гр. София, около 13.30 ч., на бул. „Прага“, в
посока от бул. „Пенчо Славейков“ към бул. „Генерал Скобелев“, в района на
кръстовището, образувано с ул. „Шандор Петьофи“, М.М.Д., с ЕГН: **********, при
управление товарен автомобил „Ивеко Дейли 35С12“, с peг. № ********, нарушил
правилата за движение по пътищата, реализирал пътно-транспортно произшествие с В.С.С.,
и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда.
Тези факти се установяват от споразумение, обективирано в протокол от
открито съдебно заседание от 15.03.2019 г. по НОХД № 20337/2018
г. по описа на Софийски районен съд, НО, 114
състав, с което М.М.Д.,
с ЕГН: **********, е
признат за виновен в това, че на 20.07.2018 г., около 13.30 часа, при
управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „Ивеко Дейли 35С12“, с peг.
№ ********, по бул. „Прага“, с посока на движение от бул. „Пенчо Славейков“ към
бул. „Генерал Скобелев“, и на прилежаща пешеходна пътека М 8.1 от ППЗДвП, в
района на кръстовището с ул. „Шандор Петьофи“, нарушил правилата за
движението по пътищата: чл. 119, ал. 1
от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, като не
пропуснал пресичащата по пешеходната пътека от дясно на ляво по посоката му на
движение пешеходка – В.С. С., и
реализирал пътнотранспортно произшествие с нея, и по непредпазливост й причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в следните травматични увреждания:
счупване на дясната голямопищялна кост в тръбестата част, което й е причинило
трайно затруднение движенията на десния долен крайник, за повече от 30 дни;
счупване на горната челюст в ляво, навлизане на кръв в лявата и дясната
горночелюстни костни пазухи; счупване на алвеоларния израстък на горната челюст
в ляво, в областта на зъби 24, 25 и 25 (по международната номерация на зъбите в
зъбната редица), което е реализирало в съвкупност медико-биологичния признак
счупване на челюст, с последици –трайно затруднение на дъвченето и говоренето
за срок по-дълъг от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека М 8.1
от ППЗДвП – престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а“, пр.2, вр.
ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал.
1, пр. 3 от НК.
За
извършеното престъпление, на виновния водач е наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 4 месеца,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от
3 години и наказание „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Съгласно
чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли
е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Одобреното
от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда – по силата на чл. 383, ал. 1 НПК, а и нормата на чл. 413, ал. 3 НПК
изрично предвижда, че разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете по глава
двадесет и девета (какъвто е постановеното от Софийски районен съд определение,
с което е одобрено споразумението).
Следователно
и при отчитане на обективните и субективни предели на одобреното от Софийски
районен съд споразумение, настоящият съдебен състав, счита че трябва да зачете силата на присъдено нещо на
съдебния акт и да приеме, че от
него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а
именно, че М.М.Д. е извършил деянието, че то е противоправно,
че деянието е извършено виновно, както и че на ищеца е причинена вреда,
изразяваща се в описаните в споразумението увреждания:
-
счупване на дясната
голямопищялна кост в тръбестата част, което й е причинило трайно затруднение
движенията на десния долен крайник, за повече от 30 дни;
-
счупване на
горната челюст в ляво, навлизане на кръв в лявата и дясната горночелюстни
костни пазухи;
-
счупване на алвеоларния
израстък на горната челюст в ляво, в областта на зъби 24, 25 и 25 (по
международната номерация на зъбите в зъбната редица), което е реализирало в
съвкупност медико-биологичния признак счупване на челюст, с последици –трайно
затруднение на дъвченето и говоренето за срок по-дълъг от 30 дни,
Доколкото тези увреждания са елемент от престъпния
състав на престъплението средна телесна повреда, то силата на присъдено нещо на
одобреното споразумение обхваща и установяването на техния вид и характер, както
и пряката причинна връзка с извършеното противоправно деяние, поради което и е
задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. №
3945/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010
г. на ВКС, І т. о. и др.). Ето защо и съдът приема, че по делото е установено,
че в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при
ответника водач, на 30.11.2015 г., на ищцата са причинени
описаните травматични увреждания.
От
събраните по делото писмени доказателства и от заключението по
съдебно-медицинската експертиза, извършена от д-р П.С.П., което не е оспорено от
страните и което съдът кредитира изцяло, също се установяват, че в резултат на
процесното ПТП, ищцата по делото В.С.С. е получила следните
травматични увреждания:
v
Черепно-мозъчна травма състояща се от следните
компоненти:
-
Лека по степен на тежест контузия на мозъка;
-
Травматичен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки във лява челна област по компютъртомографски данни от 20.07.2018 г. (при
постъпване в болничното заведение). Кръвоизливът не е отчетен в консултациите
от неврохирург и не е променена диагнозата на мозъчна контузия;
-
Хроничен травматичен кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка вляво челно-париетално с максимални ширина 14 мм. и начален
компресионно-дислокационен синдром с притискане на левия страничен вентиркул
като усложнение на черепно-мозъчната травма;
-
Разкъсно-контузна
рана в областта на лява вежда - хирургично обработена
v Лицево-челюстна
травма изразяваща се в:
-
Счупване на
горната челюст в областта на алвеоларния гребен вляво в зоната на 24,25 и 26
зъби;
-
Счупване на
дорзалната стена и пода на десния горночелюстен синус;
-
Травматичен
кръвоизлив в двата горночелюстни синуса;
-
Полифрагментно
счупване на носните кости;
-
Проникваща
разкъсно-контузна рана в областта на долната устна - обработена хирургично ;
v Травма на
опорно-двигателния апарат състояща се от:
-
Счупване на
тялото /диафизата/ на дясна голямопищялна кост /тибия/ на крака;
-
По вътрешната
повърхност на дясната подбедрица на границата горна- средна трета има
неправилно по форма охлузване с розов цвят, ниво леко под това на околната кожа
и с напълно отпаднала коричка. Размерите му са около 7/1,5 см. По вътрешната
повърхност на десния глезен има други две подобни по морфология находки, като
същите са с окръглени форми и диаметър около 2 см. (по данни от
съдебномедицинското удостоверение);
-
Травматични подкожни
кръвонасядания в областите на 3-4-5 метакарпофалангеални стави на дясна ръка с
диаметър 0,7 до 1 см. (по данни от съдебномедицинското
удостоверение);
-
Травматично охлузване
в ляво рамо с диаметър 3 см. (по данни от съдебномедицинското удостоверение);
-
Травматично кръвонасядане
в зоната на 2-3-4 предкиткови кости на лява ръка с размери 2,5/1 см. (по данни от
съдебномедицинското удостоверение);
Видно от СМЕ, черепно-мозъчната травма, състояща се от посочените
компоненти, е реализирала медико-биологичния критерий разстройство на здравето временно опасно за живота само по себе си.
При неоказване на своевременна високоспециализирана неврохирургична помощ с
евакуация на травматичния кръвоизлив В.С.С. би изпаднала в безсъзнателно
състояние (кома), изместване на срединните мозъчни структури с притискане на
мозъчния ствол и опасност за живота.
Лицево-челюстната травма е реализирало медико-биологичния признак трайно затруднение в дъвченето и говоренето
за период по-дълъг от тридесет дни от момента на травмата само по себе си.
Отделно от това, само по себе си, многофрагментното счупване на носните
кости е реализирало медико-биологичния признак разстройство на здравето временно неопасно за живота. ВЛ по СМЕ е
посочило, че предстои оперативно лечение за коригиране на изкривената носна
преграда и подобряване на носното дишане.
Счупването на тялото /диафизата/ на дясната голямопощялна кост на крака
е причинила на ищцата трайно затруднение
на движенията в десния долен крайник за период по-дълъг от тридесет дни от
момента на счупването само по-себе си (в случая 3-4 месеца).
Разкъсно-контузните рани в областта на главата, както и множествените
контузионни кръвонасядания и охлузвания в крайниците са довели на ищцата болки и страдания, сами по себе си.
Относно периода и интензитета на
болките от уврежданията, настъпили в резултат на процесното ПТП, ВЛ е
посочило, че черепно-мозъчната травма е довела на ищцата болки и страдания за
период от четири месеца, най-интензивни в първия месец. В.С.С. е имала
интензивни болеви усещания и непосредствено след операцията за евакуация на
травматичния кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в ляво челно-париетално, при
превръзките, свалянето на дренажа и на конците.
От лицево-челюстната травма ищцата е търпяла болки и страдания за
период от около месец и половина, най-интензивни в първите двадесет дни. През този
период тя е била с фиксирани челюсти, което е наложило хранене с течно-кашави
храни. Интензивни болезнени усещания е имала и при свалянето на шините.
Счупването на тялото /диафизата/ на дясната голямопищялна кост е
причинило на В.С.С. болки и страдания за период от около четири месеца, най-
интензивни в първите две седмици. Освен това ищцата е търпяла интензивни болки
и в началото на рехабилитацията.В продължение на около три месеца тя не е
можела да стъпва на десния си крак,което е наложило да ползва чужда помощ в
ежедневието си.
ВЛ по СМЕ е констатирало, че при консултацията с УНГ – специалист, поради
нарушено носно дишане, вследствие на изкривената носна преграда, е препоръчано
оперативно лечение. При извършения от ВЛ личен преглед, В.С.С. е съобщила, че
диша трудно през носа и нощем спи с отворена уста. ВЛ е посочило, че единственият
физиологичен път за преминаване на въздух към долните дихателни пътища при
хората е носът, а дишането през устата е нефизиологично. С оглед на това, ВЛ е
посочило, че поставените импланти за
счупването на тялото/диафизата/ на дясната голямопищялна кост е желателно да
бъдат отстранени.
Възстановителният период при оперативно лечение за коригиране на
изкривената носна преграда е в границите до тридесет дни и е в зависимост от
вида на оперативната интервенция.
Отстраняването на остеосинтезния материал за счупването на
голямопищялната кост на десния крак се извършва когато костното срастване с
образуване на траен калус е приключило.След изваждането им не се налага
пациентите да спазват специален режим тъй като костта е зараснала.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля А.Л.Ш.,
който е вуйчо на ищцата. Свидетелят сочи, че през м. юли 2018 г., му се е
обадила сестра му и му е казала, че В. е пострадала, че е в много тежко
състояние и с опасност за живота. Свидетелят отишъл веднага в „Пирогов“, но не
могъл да види ищцата, тъй като й правили
операция. На следващия ден, допуснали близките на ищцата в реанимация.
Свидетелят сочи, че не е могъл да я познае – тя била интубирана, с марли на
очите, с отекло лице и ръце, невиждаща, нечуваща и нищо не разбираща. Там
останала поне 15 дни, след това я преместили в Отделението по травматология.
Оперирали й крака, защото бил счупен. След това ищцата била с патерици, тъй
като не можела да стъпва. Била в тежко и психическо, и физическо състояние. Имала
поставен пирон, имала счупена челюст и
не можела да се храни, била с шит език и разкъсана устна. За около месец,
отслабнала 7-8 кг. На третия месец се оплаквала от световъртеж и главоболие.
Закарали я в „Пирогов“ и се оказало, че има хематом в мозъка. На другия ден я
оперирали, обръснали й главата. Възстановяването й продължило около година.
Ходела на психолог, изпаднала в депресия. Затворила се в вкъщи, не излизала.
Налагало се близките й да я носят, тъй като три месеца не можела да стъпва на
крака си. Майка й я обслужвала, свидетелят също ходел да помага. След третия
месец я разхождали с инвалидна количка, след
това ползвала патерици.
Свидетелят сочи, че на ищцата предстоели нови операции на носа и на
челюстта, тъй като имала разцепване на устната и проблеми с дишането през носа.
Освен това, трябвало да й се извади и пирона на крака.
Съдът,
прецени със засилена критичност показанията на свидетеля Шатровски, който е вуйчо
на ищцата, предвид близката му родствена връзка с ищцата (свидетелят
е неин вуйчо). След като взе предвид, обаче, че показанията и на разпитания
свидетел са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, почиващи на
непосредствени впечатления и кореспондиращи на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства, съдът им даде вяра и ги кредитира.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше опровергавана.
Неоснователни са възраженията на ответника, че водачът на товарен автомобил „Ивеко
Дейли 35С12“, с peг. № ******** не е виновен за настъпването на процесното ПТП. Събраните по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства (споразумението, одобрено от
СРС, писмените доказателства, заключението по СМЕ и показанията на разпитания
свидетел) установяват предпоставките от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 432, ал.1 КЗ, застрахователят
по застраховка „Гражданска отговорност“
З. „О.“ АД, дължи да заплати обезщетение за
доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадала се
явява ищцата В.С.С. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ.).
Що
се отнася до размера на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените
болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва
да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и
претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика
на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи, и отчете вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на
лечебния и възстановителен период, ограниченията които е търпяла и продължава
да търпи пострадалата, възрастта на В.С.С. към датата на ПТП – 46 г., извършените
оперативни интервенции, както и предстоящите такива необходимостта от чужда
помощ на ищеца, промяната в обичайния й начин на живот, както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на В.С.С., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 80 000 лева.
Относно иска за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди:
По делото са представени 31 бр. фактури, издадени от „АПТЕКА-А.Г."
ЕООД, ДКЦ „Света София" ЕООД, МБАЛ „Света София" ЕООД, УМБАЛСМ
„Н.И.ПИРОГОВ", „МДЛ-ЗВ- Р.“ ЕООД, „К.- М. А." ЕООД, „Ю.М.Трейд"
ООД, МЕДАЛ „А.“ ЕООД, ЕТ „А.-КР. Р.", като доставчици на описаните в тях
стоки и услуги: лекарства, медицински консумативи, услуги, рехабилитация,
прегледи и изследвания, както следва:
1.
Фактура
№ **********/31.10.2018 г. за 17.90 лв. (л. 75);
2.
Фактура
№ **********/31.10.2018 г. за 8.20 лв.
(л. 76);
3.
Фактура
№ **********/04.10.2018 г. за 38.40 лв.
(л. 77);
4.
Фактура
№ **********/05.10.2018 г. за 40 лв. (л. 78);
5.
Фактура
№ **********/26.09.2018 г., за 30 лв. (л. 79);
6.
Фактура
№ **********/01.11.2018 г. за 15.00 лв. (л. 80);
7.
Фактура
№ 181/29.08.2018 г. за 25 лв. (л. 81);
8.
Фактура
№ 14372/25.07.2018 г. за 46.20 лв. (л. 82);
9.
Фактура
№ **********/03.09.2018 г. за 36.14 лв. (л. 83);
10.
Фактура
№ **********/20.09.2018 г. за 9.50 лв. (л. 84);
11.
Фактура
№ **********/12.09.2018 г. за 21.67 лв. (л. 85);
12.
Фактура
№ **********/05.09.2018 г. за 5.00 лв. (л.
86);
13.
Фактура
№ 749/01.08.18 г. за 38.00 лв.; (л. 87);
14.
Фактура
№ **********/07.08.2018 г. за 15.00 лв.; (л. 88);
15.
Фактура
№ 10074/25.07.2018 г. за 12.30 лв. (л. 89);
16.
Фактура
№ 10079/26.07.2018 г. за 5.78 лв. (л. 90);
17.
Фактура
№ 10082/27.07.2018 г. за 22.97 лв. (л. 91);
18.
Фактура
№ 10084/28.07.2018 г. за 16.80 лв. (л. 92);
19.
Фактура
№ 10095/30.07.2018 г. за 30.00 лв. (л. 93);
20.
Фактура
№ **********/02.08.2018 г. за 51.90 лв. (л.
94);
21.
Фактура
№ **********/02.08.2018 г. за 108.90 лв. (л. 95);
22.
Фактура
№ **********/11.08.2018 г. за 96.70 лв. (л. 96);
23.
Фактура
№ **********/27.08.2018 г. за 32.00 лв. (л. 97);
24.
Фактура
№ **********/06.03.2019 г. за 12,80 лв. (л. 98);
25.
Фактура
№ **********/06.02.2019 г. за 6.30 лв. (л. 99);
26.
Фактура
№ **********/14.01.2019 г. за 37,74 лв. (л. 100);
27.
Фактура
№ **********/07.05.2019 г. за 15,21 лв. (л. 101);
28.
Фактура
№ *********/25.04.2019 г. за 31,64 лв. (л. 102);
29.
Фактура
№ **********/11.03.2019 г. за 20,90 лв. (л. 103);
30.
Фактура
№ *********/18.03.2019 г. за 63,44 лв. (л. 104);
31.
Фактура
№ *********/21.05.2019г. за 31,94 лв. (л. 105);
Всички фактури са с получател ищцата
и плащането на сумите по всички фактури се установява от фискалните бонове към
тях (издадени от същия доставчик, на същата дата и за същите суми, като тези,
посочени във фактурите). Сборът от сумите по фактурите е 938.33 лева.
От заключението по СМЕ се установява, че
извършените разходи по описаните фактури са били необходими за лечението
на ищцата и са били направени във връзка с него (вкл. в о.с.з. на 22.06.2020 г.
ВЛ заявява, че ищцата е имала нужда и от шампоан за стимулиране на растежа на
косата).
Поради това, съдът приема за установено по делото, че в резултат на
процесното ПТП, ищцата е претърпяла имуществени вреди в размер на сумата от 938.33 лева.
При това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия
в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на
ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ
срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните последици,
тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.
51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В
настоящия случай, ответникът твърди, че ищцата е допринесла за настъпване на
уврежданията, тъй като е имала възможност да забележи приближаващия автомобил, но нищо не е
предприела. Същата била длъжна, преди на навлезе на платното за движение, да се
съобрази с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с
тяхната скорост на движение и да предотврати настъпването на процесното ПТП.
Вместо това, пешеходката навлязла внезапно на пътното платно, без да се огледа,
като се движила по него по начин, по който пресичането й не било безопасно.
По делото е разпитан като свидетел виновният водач - М.М.Д..
Свидетелят сочи, че през
м. юли 2018 г. е управлявал микробус „Ивеко“, в гр. София, в посока от Военна
болница към „Петте кьошета“. Времето било слънчево и топло. Свидетелят заявява,
че не помни с колко е карал, но скоростта му не била над ограничената. Имал
видимост. В неговата посока имало две ленти за движение, като свидетелят карал в
лявата лента. Свидетелят видял пешеходната пътека, усетил, че е ударил нещо и
спрял. Ударът станал със страничното дясно огледало, на самата пешеходна
пътека. Според свидетеля, преди това е погледнал, но е нямало пресичащи
пешеходци. Заявява, че не знае пострадалата на каква възраст е и не помни с
какъв ход се е движела. За пръв път я видял след като слязъл от микробуса.
Според свидетеля, в дясната лента е имало кола до него, която била в движение,
но не помни, дали тази кола е спряла на пешеходната пътека или е подминала.
Свидетелят не може да посочи поради каква причина не е видял пешеходката,
заявява, че не е говорил по телефона.
По делото е прието заключението по автотехническата експертиза, извършена
от вещото лице доц. д-р инж. А.П.А., който, съобразявайки допустимите
доказателства и доказателствени средства, е приел следното:
Скоростта
на микробус „Ивеко“ преди ПТП и в момента на удара е била 46 км/ч. Скоростта с
която водачът е имал възможност да предотврати удар е било около 71 км/ч.
(средната между 65 км/ч. и 77 км/ч.), тя е по-висока от допустимата 50 км/ч. и
действителната 46 км/ч. Следователно скоростта 46 км/ч. е била съобразена, но
водачът на автомобила не е внимавал постоянно и затова е реагирал едва към
момента на удара на пешеходката.
Към
момента когато микробусът се е приближавал към пешеходната пътека, не е имало
движещи се автомобили по платното за движение.
Мястото
на удара на пешеходката по дължина на пътя е било върху пешеходната пътека на
около 2,0 метра след ориентира (който е пресечната точка на продължението на
втория бордюр на ул. „Шандор Петьофи“ и десния край на платното за движение на
бул. „Прага“, а по широчина на платното за движение на бул. „Прага“ е на 6,5 м
вляво от десния край на платното за движение.
Инициалният
удар е бил нанесен с десния ъгъл на предната броня в десния крак на
пешеходката, след това тялото на пешеходката се плъзга по левия преден калник и
накрая дясното външно огледало удря главата на пешеходката.
ВЛ
е посочило, не е имало ограничаване на взаимната видимост и за двамата
участници в произшествието от други подвижни или неподвижни обекти. Пешеходката
е имала възможност да се огледа наляво и да види приближаващия я от ляво
микробус. Ако се е оглеждала, тя е имала възможност да се спре преди да навлезе
в коридора на движене на микробуса и да предотврати удара. От момента, в който
пешеходката върви по пешеходната пътека,
до момента на удара й, тя не е обърнала глава наляво към приближаващия от ляво
автомобил. Вървяла е с глава насочена само напред по посоката на движението си,
като се е движила по пешеходната пътека леко диагонално попътно на автомобила.
При така установените факти, съдът приема, че възражението за
съпричиняване е недоказано.
Както беше посочено, съобразно
константната практика на ВКС и разясненията, дадени в ТР № 1/2014 г. на ОСГТК
на ВКС, съпричиняването на вредата изисква наличието на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат (но не и
вина). Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се
изрази в действие или бездействие, но всякога поведението
му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат,
като го обуславя в някаква степен. В настоящия случай, не се установява
противоправно поведение на ищцата.
Безспорно
се установени, че ищцата е пресичала пътното платно на пешеходна пътека. Неоснователно
е твърдението, че ищцата е нарушила разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП, тъй
като не се установява, нито че ищцата е навлязла внезапно и неочаквано на платното за
движение, нито че е удължила ненужно пътя и времето за пресичане, или пък да е
спряла без необходимост на пътното
платно
Съгласно чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, пешеходците са длъжни, преди
да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства. В случая, ищцата е изпълнила това си задължение, тъй като преди
да навлезе на пътното платно, се е съобразила с пътните превозни средства и е
предприела пресичане на пътното платно. Т.е. не се установява нито противоправно
пресичане от страна на пострадалата, нито същата внезапно да е излязла на
пешеходната пътека, поради което водачът на автомобила да не е могъл да реагира
бързо и адекватно. По делото не се
установи ищцата по някакъв начин да е създала опасност както за самата себе си,
така и за останалите участници в движението. Точно обратното, същата е
предприела пресичане на обозначеното за това място.
Действително и
двамата участници в ПТП са имали видимост един към друг, но пешеходката е нямало
как да предположи, че водачът на микробуса няма да спре и няма да я пропусне
при положение, че пострадалата не просто е стъпила на пешеходната пътека, а е
навлязла на нея и при положение, че микробусът се е движил в рамките на
съобразената скорост.
Правото на
пресичане е призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да има
определено поведение - да премине през пътното платно, включително и по
пешеходна пътека, и да очаква от друго лице или лица (в случая водачите на
моторни превозни средства) спазването на определено поведение за задоволяване
на признати му от закона интереси. На
осъществяването на това право стои насрещно задължение на водачите на
превозни средства, които са задължени да спазват такова поведение, което да
осигури на носителя на правото-пешеходеца, възможност за реализация. Наличието
на пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което
появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При преминаване през
пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта или да спре. То
възниква при наличието на две предпоставки - пешеходците да са стъпили или да
преминават през нея. При използване на своето право за преминаване през
пешеходна пътека пешеходецът пресича със съзнанието, че водачите имат
задължението да му осигурят упражняването на това право, за разлика от
преминаването на необозначено място. Законът предвижда засилена защита по
отношение на определени категории пешеходци. Те са посочени в разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП -деца, хората с
трайни увреждания, в частност слепи, които се движат с бял бастун, слепо-глухи,
които се движат с червено-бял бастун и престарелите хора. Закрилата на тези
категории пешеходци при пресичане на пешеходна пътека (а за децата и в чл. 117 от ЗДвП) е всеобхватна
и не се влияе от спецификата на правилата за пресичане по пешеходна пътека,
валидни за останалите пешеходци. В тези случаи водачът не може да повдига
възражение за съпричиняване, дори такива лица да не са съобразили
приближаването му и да са пресекли внезапно пешеходната пътека. Друга сходна хипотеза е свързана с ограничената
видимост. Затова конкретно в такива случаи при заобикаляне на спряло пред
пешеходна пътека пътно превозно средство - чл. 119, ал. 2 от ЗДвП, водачите на
заобикалящите нерелсови превозни средства са задължени да се движат с такава скорост,
която да им позволи да спрат, за да пропуснат преминаващите по пешеходната
пътека пешеходци (Тълкувателно решение
№ 2/22.12.2016 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС).
С
оглед на изложеното, съдът намира, че с поведението си пострадалата не е
допринесла за настъпването на вредоносния резултат, поради което определените
по-горе обезщетения не следва да бъдат намалявани.
Искът
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата
от 80 000 лева, а за разликата до
пълния предявен размер от 150 000 лева, следва да се отхвърли.
Искът
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди следва да се уважи за
предявения размер от 938.33 лева,
а за разликата до пълния предявен размер от 943.33 лева, следва да се
отхвърли.
Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в
забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите
на новия КЗ (в сила от
01.01.2016г.), обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен
момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
случая, претенцията на ищеца е била заведена при ответника на 15.11.2018 г. (л.
106). Не се спори, че З. „О.“ АД, не е определило и изплатило обезщетения. С
оглед установените по-горе факти и цитирани разпоредби, и диспозитивното
начало, обезщетението за забава в размер на законната лихва е дължимо върху
посочените главници, считано съответно от 19.04.2019 г. и от 25.04.2019
г.
Относно
разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл.
7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищцата – адв. Я.Д.Д., адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете,
в размер на 2456.39 лева (4548.87 лв. х 0.54).
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 2832.97 лева от общо направените
разноски в размер на 6158.64 лева (6158.64 лв. х 0.46), в т.ч.: платено адвокатско възнаграждение (5458.64 лв.,
с ДДС) и депозити за АТЕ и СМЕ (700 лв).
Възражението
на ищцата за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй
като същото е в минималния размер, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При
изчисляване на разноските не следва да се взема предвид сумата от 80 лева -
депозит за свидетел, тъй като същата не е внесена и изплатена в полза на
свидетеля.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от исковете, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд, сумата от 3327.17 лева, в т.ч. държавна
такса (3237.53 лв.) и депозит за СМЕ – 89.64 лв. (166 лв. х 0.54).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „О.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.С.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
-
на
основание чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 80 000 лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от В.С.С. неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 20.07.2018
г., в гр. София, ведно със законната лихва, считано от 19.04.2019 г. до окончателното плащане, както и
-
на
основание чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 938.33 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от В.С.С. имуществени вреди от ПТП,
реализирано на 20.07.2018 г., в гр. София, ведно със законната лихва, считано
от 25.04.2019 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 80 000 лева до пълния
предявен размер от 150 000 лв.–обезщетение за неимуществени вреди и за
разликата над 938.33 лева до пълния предявен размер от 943.33 лева - обезщетение
за имуществени вреди, като неоснователни.
ОСЪЖДА
З. „О.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат Я.Д.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата 2456.39
лева – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
В.С.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати
на З. „О.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2832.97 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „О.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 3327.17 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: