РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1435
02.09.2020г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХV състав, в закрито съдебно заседание на втори септември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Административен съдия: Любомира Несторова
като разгледа докладваното от съдията ч. административно
дело № 2175 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 41,
ал. 3 от ДОПК, вр. с чл. 121а, ал. 3 и
чл. 127ж, ал. 1 от същия кодекс.
Образувано е по жалба на „Скорпиона
фиш 86“ ЕООД, с ЕИК ***, с адрес: с. ***, община ***, област Пловдив, ул. ***,
представлявано от Б.Н., депозирана чрез адвокат К.Т., против действия на органи по приходите при дирекция „Фискален контрол" при
ЦУ на НАП, обективирани в протокол за проверка на стоки с висок фискатен риск №0927016120993K3/31.07.2020г., издаден от Л.С.М.-
инспектор по приходите и П.П.Ана длъжност старши
инспектор по приходите, дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърден с
Решение № 264 от 10.08.2020г. на Директор на ТД на НАП-Пловдив.
Жалбоподателят твърди, че
действията на органите по приходите са незаконосъобразни поради постановяването
им в нарушение на материално – правните разпоредби, необоснованост, както и
несъответствие с целта на закона. Счита, че не са налице законоустановените
предпоставки за предприемане на действията по обезпечаване на доказателства.
Претендира
се отмяната на действия на органи по приходите при дирекция „Фискален
контрол" при ЦУ на НАП, обективирани в протокол за проверка на стоки с
висок фискатен риск № 0927016120993K3/31.07.2020г., издаден
от Л.С.М.- инспектор по приходите и П.П.Ана длъжност
старши инспектор по приходите, дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
потвърден с Решение № 264 от 10.08.2020г. на Директор на ТД на
НАП-Пловдив.
Ответната
страна чрез юрисконсулт М. С. оспорва жалбата. Излага подробни съображения.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Намира претендираното
адвокатско възнаграждение за прекомерно завишено като се иска съдът да намали
адвокатското възнаграждение на 150лв. съгласно чл. 7, ал.1, т.4 от Наредба № 1
от 09 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът намира жалбата за процесуално
допустима, депозирана е в срок и от лице, притежаващо правен интерес от
оспорването.
Следва да се посочи , че съдът
дължи произнасяне по акта, по който се е произнесъл административният орган, съгласно чл. 127ж,
ал.1 от ДОПК, според която норма действията на органите по приходите при
извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск
могат да се обжалват по реда на чл. 41.
Съгласно чл. 41, ал.1 от ДОПК действията за
обезпечаване на доказателства могат да се обжалват в 14-дневен срок от
извършването им пред териториалния директор по местонахождение на обекта, който
се произнася с мотивирано решение в еднодневен срок от постъпването на жалбата.
С решението териториалният директор може да отхвърли жалбата или да я уважи,
като разпореди преустановяване на обжалваните действия.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
От събраните доказателства се установи, че
служители на дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на 31.07.2020г, са
извършили проверка на „СКОРПИОНА ФИШ 86” ЕООД на пункт за фискален контрол ГКПП
Маказа. Констатирано е, че дружеството е получател на: 224,99 кг. свинско месо;
25.67 кг. октоподи; 808 кг. калмари; 41.62 кг обезкостено пилешко и 73.35 кг. -
месо от едър рогат добитък - други, представляващи стоки с висок фискален риск
по списъка на стоките с висок фискален риск в Приложение № 1 утвърдено със
Заповед № ЗМФ-4/02.01.2014 г. на министъра на финансите, издадена на основание
чл. 127а ал. 7 от ДОПК.
Проверяващите,
в присъствието на управителя, са
установили, че транспортното средство е пристигнало на мястото на
разтоварване/получаване в декларираните от водача час, дата и място, че
поставеното техническо средство за контрол на транспортното средство е с
ненарушена цялост. Съставен е Протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск № 092701620993-1 от 31.07.2020г., подписан от извършилите
проверката и от водача на МПС-Г.Т.К.
От страна на органите по приходите са
предприети действия по обезпечаване на доказателства по реда на чл. 121а, ал. 3
във връзка с чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, като за целта е съставен протокол за
извършена проверка на стоки с висок фискален риск №
0927016120993КЗ/31.07.2020г., с който е определено обезпечение в размер на
4337.52 лева - представляващо 30 % от пазарната стойност на стоката.
Действията са
предприети поради факта, че при извършен анализ в информационните масиви на
НАП, органите по приходите от дирекция „Фискален контрол” са установили, че при
последващо разпореждане със стоката, събирането на дължимите данъци ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни. Като мотив в протокола е посочено, че
лицето е регистрирано по ЗДДС от 8 месеца, както и че липсва кадрови ресурс за осъществяване
на дейността.
На основание чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, във
връзка с чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, по реда на чл. 40 от ДОПК, органите по
приходите предприемат действия за обезпечаване на доказателства със срок на
действие до 72 часа без разрешение на съда, като стоката и документите се
изземват и е наложена забрана за разпореждане със същата на основание чл. 13,
ал. 3, т. 4 от ДОПК.
Стоката е иззета, а също и всички
оригинални документи, които я придружават. Съставен е примо-предавателен
протокол за стоки с № 092701620993-7 от 31.07.2020г.
Установи се, че определенто
обезпечение в размер на 4337.52 лева е постъпило на 03.08.2020г. по сметката за
парични обезпечения на ТД на НАП от дружеството, след което на основание чл.
10, ал. 3 от Наредба Н-2 от 30.01.2014 г. за условията и реда за осъществяване
на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на
територията на РБ и изискванията към фискалните пунктове в сила от 04.02.2014
г., е снета забраната за разпореждане със стоката.
Срещу
действията, обективирани в протокол за проверка на стоки с висок фискатен риск №0927016120993K3/31.07.2020г. е подадена
жалба до Директора на ТД на НАП-Пловдив.
Директорът на ТД на НАП-Пловдив е отхвърлил
като неоснователна жалба вх. № 70-00-7533/07.08.2020г. по регистъра на ТД на
НАП Пловдив, подадена от „СКОРПИОНА ФИШ 86” ЕООД, ЕИК ***, с адрес: с. ***,
общ. ***, област Пловдив, ул. ***, представлявано от Б.А.Н., срещу действия на
органи по приходите при дирекция „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, обективирани
в протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален №
0927016120993КЗ/31.07.2020г., издаден от Л.С.М.- инспектор по приходите и П.П.. Изложени са подробни мотиви.
Посочено е, че са предприети действия по реда на чл. 40 от ДОПК след като
приходните органи са приложили единните критерии за риск към проследената
данъчно-осигурителна информация. Установено е, че датата на основаване на дружеството е 29.05.2020 г. Регистрация по ЗДДС
- 05.06.2020г.; внесен капитал-50 лв. Собственик и управител на дружеството е Б.А.Н..
Сочи се, че към датата на регистрация на по
ЗДДС дружеството няма сключени трудови договори, а управителят Б.Н. е назначена
на трудов договор в СКОРПИНА ФИШ 86 ЕООД
като продавач - консултант.
Към датата на извършване на проверката от
органите по приходите от Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП - 31.07.2020г.
„СКОРПИОНА ФИШ” ЕООД, с ЕИК ***, има сключени четири броя трудови договори.
Назначените лица са на длъжности - шофьор товарен автомобил, като тези лица
също имат сключени трудови договори със СКОРПИНА ФИШ 86 ЕООД.
Няма данни дружеството да притежава обект, от който да извършва дейността. По данни от КАТ дружеството не притежава МПС.
Прието е, че дружеството не разполага с
финансов ресурс за осъществяване на дейността, което създава риск за задълженията,
които ще възникнат при реализацията на стоката.
Прието е, че дружеството е некоректен
осигурител и данъкоплатец, предвид установеното неподаване на декларации за
осигурените по трудово правоотношения лица.
Според решаващия приходен орган посочените
обстоятелства обуславят риск от събирането на бъдещите публични задължения при
последващото разпореждане със стоката, поради което законосъобразно са предприети действия по чл. 121а ал. 3 във
връзка с ал. 2 от ДОПК.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
При служебно извършена проверка на
основание чл. 160, ал. 2, вр. с чл. 144, ал. 2 от ДОПК, Съдът установи, че
обжалваните действия, обективирани в протокол за проверка на стоки с висок фискатен риск №0927016120993K3/31.07.2020г , са извършени
от оправомощени органи и в рамките на тяхната компетентност, въведена с
разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и ал. 6 от ДОПК. Посочената норма определя
материалната компетентност на органите по приходите, извършили оспорваните
действия по обезпечаване на доказателствата, като в разглеждания случай не е
спорно, че се касае за стоки, за които съществува висок фискален риск, и на
превозващото ги ППС е било поставено техническо средство за контрол, съгласно
легалното определение в § 1, т. 26 от ДР на ДОПК. В случая не се спори, че
съставилите протоколите инспектори по приходите имат качество на органи по
приходите, оправомощени да извършват фискален контрол върху движението на стоки
с висок фискален риск. Органът по приходите има правомощието, при наличието на
хипотезите по чл. 121а, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, съгласно алинея трета от същия
член, да предприеме действия по чл. 40 от ДОПК за обезпечаване на
доказателства, със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда, като
стоката и документите за стоката се изземват. В този случай забраната за
разпореждане по чл. 13, ал. 3, т. 4 от ДОПК продължава своето действие, а
стоката се освобождава след представяне на обезпечение в пари или безусловна и
неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в
размер 30 на сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на
разноските по изземването и съхранението й.
Потвърдителното
решение също е издадено от компетентен орган.
Необходимо
е да се изясни, че в хипотезата на чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, посочена в
оспорения протокол, приходният орган действа в условията на оперативна
самостоятелност, поради което отправянето на предложение за налагане на
предварителни обезпечителни мерки от публичен изпълнител, зависи изцяло от
преценката му.
При
прилагане на мерките за обезпечаване на доказателства, обаче, приходният орган
действа в условията на обвързана компетентности и е задължен да обезпечи
доказателствата, включително веществените такива, ако са налице условията по чл.
121а, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК.
Коментира се вече, че в случая е приложима
нормата на чл. 121а, ал. 3 от ДОПК.
Действията на приходните органи са осъществени
в противоречие с чл. 121а, ал. 3 вр. ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Препращането по чл.
121а, ал. 3 ДОПК към условията по ал. 1 и ал. 2 определя кръга на възможните
хипотези, при които се допуска прилагането на мерки за обезпечаване на
доказателствата – нарушаване целостта на техническите средства за контрол,
неспазване на забраната по чл. 13, ал. 3, т. 4, несъответствие между посоченото
в документите и установеното при проверката вид и/или количество на стоката,
неявяване на водача на транспортното средство или на получателя/купувача на
стоката на мястото на получаването/разтоварването й (ал.1), както и когато
органът по приходите установи, че при последващо разпореждане със стоката
събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни.
Съдът намира, че нито едно от тези условия не
е изпълнено във връзка с отразените в
протоколите установявания за явяване на водача
на транспортното средство и на получателя на стоката на мястото на
получаването/разтоварването й, ненарушена цялост на техническите средства за
контрол / отразено в Протокол за отстраняване /поставяне на техническо средство
за контрол № 092701620993-2 от 31.07.2020г
/л. 29 по делото/ и за съответствие между посоченото в документите и
установеното при проверката вид и/или количество на стоката / по Протокол за
извършена проверка на стоки с висок фискален риск / л. 25 по делото/.
В
мотивите на оспорения акт /протокол/ приходния орган е приел, че при последващо разпореждане със стоката
събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни, но няма изложени конкретни факти, а по скоро изводите се базират на
предположения, тъй като дружеството е с активна регистрация по ЗДДС по-малко от
8 месеца преди датата на проверката и недостатъчен персонал. Не са изложени
конкретни факти, които обосновават приложението на на
чл. 121а, ал. 2 от ДОПК. Липсата на конкретни факти, водят до липсата на
мотиви, което е съществено процесуално нарушение, възпрепятстващо съдебния
контрол.
Директорът на ТД на НАП-Пловдив в Решение № 264
от 10.08.2020г. излага мотиви във връзка с приложението на чл.121а, ал. 2 вр. с
ал.3 от ДОПК, които в голямата си част приповтарят изложените в процесния
протокол, но отново са общи и не се подкрепят с доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.121а,
ал. 2 от ДОПК следва да се обсъдят конкретни факти и обстоятелства, за да се
обоснове извода, че след разпореждане
със стоката, неминуемо събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни.
Приходния
орган в мотивите посочва, че дружеството не притежава обект, в който да
извършва дейността си, не притежва МПС има сключени
само 4 трудови договори. Сочи се и минимално внесения първоначален капитал в
размер от 50лв.
Остава
неизяснено обаче, кои данъчни задължения ще бъдат трудно изпълними, в какъв
размер са същите и за кой данъчен период се дължат. Тези данни са необходими,
тъй като, когато се обезпечават бъдещи задължения, по реда на чл. 121 или чл.
121а от ДОПК, следва да са налице дори предварителни данни за основанието и
размерът на задължението, без да става дума за неговата ликвидност или
безспорност. Тези изисквания е необходимо да се спазват като гаранция за изпълнение на основните
правни принципи в административния процес, регламентирани в Глава първа на
ДОПК.
В протокола за обезпечаване на
доказателствата и в решението на органа по чл. 41, ал. 1 от ДОПК няма изложени
данни за какво е предназначена стоката – за продажба на вътрешния пазар,
преработка, ВОД или износ; кои са лицата получатели и дали те могат да извършат
с нея действия на преработка/продажба; тези лица дължат ли данъци, имат ли
имущество, други задължения, каква дейност осъществяват, т. е. все факти, от
които може да се направи извод за това кой е платец по едно данъчно задължение
или негов носител, както и да се направи обосновано предположение/каквото
изисква законът/ дали това лице има обективна възможност да погаси това
задължение.
Необходимо е да се изясни, че мерките по
чл. 121а от ДОПК представляват предварително обезпечаване при фискален контрол,
поради което тези мерки имат за цел да обезпечат задължения, които все още не
са възникнали и съществуващи, а са вземания за данъци, които биха възникнали. В случая нито в протокола, обективиращ
тези действия, нито в решение № 264 от 10.08.2020г
на Директора на ТД на НАП-Пловдив се коментират.
Съгласно чл. 121а, ал. 3 от ДОПК,
обезпечението се определя в размер 30 на сто от пазарната стойност на стоката и
след заплащане на разноските по изземването и съхранението й. В закона липсва
изрична разпоредба за начина на определяне на пазарната стойност на стоката и
органа и/или лицето, което е определя.
Несъмнено е, че обезпечението, а
следователно и пазарната стойност на стоките, трябва да бъде определено още в
протокола/акта, с който е постановено временното изземването на стоката и
налагане на обезпечителните мерки.
Последният се съставя от органите по
приходите и съответно, същите са компетентни да определят и пазарната стойност
на стоките, при липса на разпоредба в противен смисъл. Необходимо е да се
изясни, че НАРЕДБА № Н-9 от 14.08.2006 г., не изисква пазарната цена във всички
случаи да бъде определяна от независим лицензиран оценител и/или вещо лице (арг. от чл. 64 и чл. 65 от Наредбата). Обратното, допуска
се само по преценка на приходните органи да бъдат ползвани такива оценки.
Съгласно § 1, т. 8 от ДР на ДОПК "пазарна цена" е сумата без данъка
върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия
за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са
свързани.
В §1, т. 10 от ДР на ДОПК са описани
конкретните методи, чрез които може да се определи "пазарната цена",
когато това е необходимо във връзка с приложението на конкретни разпоредби на
процесуалния кодекс. Първо посочен между тях е "методът на сравнимите
неконтролирани цени между независими търговци" и този метод е приложен в конкретния случай
при определяне на размера на обезпечението за освобождаване на
процесните стоки, видно от отразеното в
Протокола на л.32 по делото.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от НАРЕДБА № Н-9 от
14.08.2006 г. методът на сравнимите неконтролирани цени съпоставя цената за
продукти и услуги по контролирана сделка с цената за продукти или услуги по
съпоставима неконтролирана сделка, осъществена при съпоставими условия. Ясно е,
че съгласно коментираните норми, определянето на пазарната цена на една стока
към конкретен момент, във всички случаи, трябва да бъде извършено при
сравняване на цените и условията на точно определени, конкретни сделки
извършени между независими търговци, т.е. трети за жалбоподателя и съконтрагентите му лица.
За да бъде приложен този метод и съответно да
се определи пазарната цена на процесните стоки, безусловно необходимо е било,
органът по приходите да констатира данни за конкретно извършени продажби в същия
период и със същите стоки между независими търговци и да съотнесе
стойностите по тях с процесните такива, като ги коригира с оглед критериите
посочени в чл. 20 от Наредбата.
В случая не са налице данни за начина на
определяне размера на дължимото от жалбоподателя обезпечение в съответствие с
нормативно установения за това ред, което явно води до нарушаване правата и
законните интереси на жалбоподателя.
Съдът намира, че обжалваните
действия на приходните органи, действително са в нарушение на изискванията на чл.
121а, ал. 3, във връзка с ал. 2 от ДОПК и наложената мярка е несъответна с
целта на закона. Предприемането на действието по обезпечение на доказателствата
в хода на упражняван фискален контрол следва да бъде обосновано с установена по
един категоричен начин констатация на органа по приходите за наличие на
хипотезата на чл.121а, ал. 2 от ДОПК, каквото в случая не е направено.
С оглед на гореизложеното Съдът намира, че
предприетите действия на приходните органи следва да бъдат отменени.
Жалбоподателят своевременно е претендирал
разноските по делото в размер на 50лв. - платена ДТ и адвокатско възнаграждение
в размер на 1000лв.
Процесуалният представител на ответника е
възразил относно прекомерността на претедираното
адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че следва да се
редуцира претендираното адвокатско възнаграждение в размер от 500лв., съгласно
чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Общата сума, която дължи ответника в полза на
жалбоподателя е в размер на 550лв. /петстотин и петдесет лева/.
Воден от гореизложеното Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по оспорване на „Скорпиона фиш 86“ ЕООД, с ЕИК ***, с адрес: с. ***,
община ***, област Пловдив, ул. ***, представлявано от Б.Н., действия на органи
по приходите при дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП, обективирани в
протокол за проверка на стоки с висок фискатен риск
№0927016120993K3/31.07.2020г., издаден от Л.С.М.- инспектор по приходите и П.П.А на длъжност старши инспектор по приходите, дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите
да заплати на „Скорпиона фиш 86“ ЕООД, с ЕИК ***, с адрес: с. ***, община ***,
област Пловдив, ул. ***, представлявано от Б.Н., сумата от 550лв. /петстотин и петдесет лева/.
Определението не подлежи на обжалване.
Административен
съдия: