№ 15828
гр. София, 19.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110146601 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Марин Любенов Иванов срещу Наталия
Боянова Плугчиева, с която с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45,
ал.1 ЗЗД с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от ищцата сумата
от 5000 лева /съгласно намаление на иска, допуснато с протоколно определение от
21.05.2024г./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие
на клеветнически твърдения, съдържащи се в молба от 11.08.2023 г. на ответника до
Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – гр. Царево по изп.д. № 77/2023 г., ведно
със законната лихва считано от дата на предявяване на исковата молба до окончателно
изплащане на задължението.
В исковата молба /уточнена с молба от 25.09.2023 г./ ищцата твърди, че на 18.08.2023 г.
нейният съпруг получил молба от ответника по изп.д. № 77/2023г. на СИС при Районен съд
Царево, в която на втора страница било написано следното „Аз предполагам, че семейство
Добреви заедно с ДСИ Царево искат да разиграят отново схема за продажба на
Кремиковци жена ЧСИ 862 М. Добрева, лишена от право на юридическа деятелност от
24.04.2023г., започва изп дело, М.Добрев, мъж, е взискател, Марийка Добрева, майка, е
покупател както в продажба на Кремиковци“. Ищцата счита твърдението, че била лишена
от юридическа деятелност за невярно и клеветническо, тъй като не тя била лишавана от
права като частен съдебен изпълнител, а по нейна молба до Министъра на правосъдието
била поискала да бъде освободена като ЧСИ, а министърът бил уважил молбата й с изрична
заповед. Твърди, че изложените в писмото твърдения уронвали честта, достойнството и
увреждали доброто име на ищцата като дългогодишен юрист и бивш съдия. Сочи, че
изявлението на ответника довело до влошаване на здравословното й състояние, сърцебиене,
високо кръвно налягане. Моли съда да уважи предявения иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Излага твърдения, че изявлението му
„предполагам, че семейство Добреви заедно с ДСИ Царева искат да разиграят отново
схема за продажба на Кремиковци“ представлява субективно мнение, а не информация за
1
факт. Сочи, че ищцата действително е лишена от права като ЧСИ на 24.04.2023 г., с оглед на
което развива съображения в насока, че това твърдение не е клеветническо. Моли съда да
отхвърли предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да
докаже по делото пълно и главно: наличието на противоправно вредоносно деяние,
осъществено от ответника, т.е. че е автор на изявлението, посочено в исковата молба, както
и че огласените твърдения са обидни и/или клеветнически, фактът на претърпените
неимуществени вреди, наличието на причинно-следствена връзка между вредите и деянието.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже истинността на твърденията си.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че в молба с автор ответника депозирана по изп.д. № 77/2023г. на СИС при
Районен съд Царево, се съдържа следното изявление: „Аз предполагам, че семейство
Добреви заедно с ДСИ Царево искат да разиграят отново схема за продажба на
Кремиковци жена ЧСИ 862 М. Добрева, лишена от право на юридическа деятелност от
24.04.2023г., започва изп дело, М.Добрев, мъж, е взискател, Марийка Добрева, майка, е
покупател както в продажба на Кремиковци“.
Освен безспорния му характер, това обстоятелство се установява по безспорен начин
от приетата и неоспорена молба с вх. № 466 от 11.08.2023г. по описа на ДСИ към Районен
съд – гр. Царево, подадена от ответника, в който се съдържат посочените в исковата молба
думи и изрази.
Следователно авторството на процесното деяние от страна на ответника се
установява по делото. Относно неговата противоправност, съдът намира следното.
Съгласно чл. 39, ал. 2, пр. 1 от Конституцията на Република България, правото на
всеки да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно - не може
да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Такова накърняване е
налице в случаите, в които разпространеното мнение е обидно за засегнатото от него лице
или когато не представлява мнение, а твърдение за неверен факт, влияещ върху доброто име
на засегнатото лице – клевета. Съгласно законоустановените определения на чл. 146, ал. 1
НК и чл. 147, ал. 1 НК, обида е налице тогава, когато деецът каже или извърши нещо
унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, а клевета е налице
тогава, когато деецът разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише
престъпление.
Свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече
се засягат други конституционни ценности - каквито са доброто име и правата на другите
граждани. Следователно въпросът за баланса при упражняването на конституционно
гарантираните права може да бъде решен след конкретна преценка на всеки случай.
Прокламираната в чл. 40, ал. 1 от Конституцията свободата на печата и другите средства за
масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат
информирани, по въпроси, които представляват интерес. В нейното съдържание не се
включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични
граждански и човешки права и не предпоставя налагане на негативен подтекст. Свободата
на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други
конституционни ценности - каквито са доброто име и правата на другите граждани.
Следователно въпросът за баланса при упражняването на конституционно гарантираните
2
права може да бъде решен след конкретна преценка на всеки случай. Прокламираната в чл.
40, ал. 1 от Конституцията свободата на печата и другите средства за масова информация е
свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани, по
въпроси, които представляват интерес. В нейното съдържание не се включва предоставена
възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки
права и не предпоставя налагане на негативен подтекст. Свободата на словото не е
абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционни
ценности - каквито са доброто име и правата на другите граждани. Следователно въпросът
за баланса при упражняването на конституционно гарантираните права може да бъде решен
след конкретна преценка на всеки случай. Прокламираната в чл. 40, ал. 1 от Конституцията
свободата на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на
личността и на социалната общност да бъдат информирани, по въпроси, които представляват
интерес. В нейното съдържание не се включва предоставена възможност за
разпространяване на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права и не
предпоставя налагане на негативен подтекст /в този смисъл Решение № 404 от 13.07.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 907/2009 г., III г. о., ГК и Решение № 573 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 6009/2007 г., III г. о., ГК/.
Извън тези категории деяния, изказването на мнения не е противоправно, доколкото
свободата на мнението и неговото изразяване чрез слово е конституционно регламентирано
в чл. 39, ал. 1 КРБ. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна
оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се
предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие.
Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани в чл. 39, ал. 2 от
Конституцията на РБ. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една
или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат
достойнството на личността /т. е., ако не осъществяват състав на престъплението обида/.
Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват
коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната
действителност. За вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения, но не и
оценката на фактите /в този смисъл решение № 62/06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., IV г.
о.; решение № 85/23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., IV г. о., решение № 204/12.06.2015 г.
по гр. д. № 7046/2014 г., IV г. о. и др./.
В конкретния случай инкриминирания с исковата молба израз съдържа в различни
свои части както оценъчно съждение, така и твърдение за факт от обективната
действителност, който е позорен за ищцата. От една страна твърдението, че ищцата М.
Гарибова и нейния съпруг Момчил Добрев заедно с Марийка Добрева „искат да разиграят
отново схема за продажба на Кремиковци“ представлява оценъчно съждение, защото
пресъздава единствено мнението на ответника, което /с оглед негативната конотация на
израза и цялостния текст на молбата/ е, че ищцата и останалите посочени лица се опитват да
извършат някакво незаконосъобразно действие. Доколкото, обаче, не е изяснено какво
представлява твърдяната „схема за продажба на Кремиковци“ нито е посочено какво
конкретно противоправно деяние, ищцата се опитва да извърши, не е налице клевета по
смисъла на чл. 147, ал. 1 НК, тъй като липсва твърдение за факт от обективната
действителност, който да е свързан с извършено от ищцата престъпление или да разкрива
друго позорно за нея обстоятелство. Същевременно изразът не представлява и обида, тъй
като в него не се съдържат вулгарности, нито други унизителни за честта и достойнството на
ищцата думи и изразни средства.
Различно е положението, обаче, по отношение на частта от инкриминирания с
исковата молба израз, в която е посочено, че ищцата М. Гарибова е лишена от право на
юридическа деятелност от 24.04.2023г. Изразът представлява твърдение за факт от
обективната действителност – че ищцата е лишена от права на посочената дата – който
3
разкрива позорно за ищцата обстоятелство – че правата й като частен съдебен изпълнител са
били принудително отнети. Това твърдение е невярно, тъй като от приетата молба с вх. № 11-
08-2016 от 18.04.2023г. от ищцата до Министъра на правосъдието се установява, че ищцата е
поискала правомошията й като частен съдебен изпълнител да бъдат прекратени на
основание чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ – по нейно лично искане. От приетата Заповед № СД-04-28
от 24.04.2023г. на Министъра на правосъдието се установява, че правомощията й на ЧСИ са
прекратени именно на посоченото от нея основание, а именно по нейно собствено искане.
При това положение ищцата М. Гарибова не е „лишена“ от каквито и да било права, още по-
малко от цитираната в молбата на ответника „юридическа деятелност“, доколкото
прекратяването на правата й като частен съдебен изпълнител е по нейна воля и не води до
загуба на юридическа правоспособност, а единствено на възможността да осъществява за в
бъдеще посочената дейност.
Ето защо съдът установи, че твърдението има клеветнически характер, тъй като
разкрива позорно за ищцата обстоятелство /лишаване от права/ и същевременно е невярно,
поради което е противоправно. Доколкото установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция не
беше опровергана, то е и виновно извършено от ответника.
Относно неимуществените вреди, претърпени от ищцата в причинно-следствена
връзка с деянието, същите се установяват от показанията на св. Момчил Добрев, който /в
относимата към конкретния казус част от показанията си/ сочи, че съпругата му /ищцата/
никога не е била лишавана от права, а сама решила да напусне камарата на съдебните
изпълнители. Ищцата била много чувствителна и свободолюбива и за 4-5 дни вдигнала
кръвно налягане, получила аритмия и не могла да спи, Жалбите, който ответникът подавал
пред държавния съдебен изпълнител по изп.д. № 77/2023г. били разглеждани пред РС – гр.
Бургас и след това от окръжния съд, поради което обстоятелствата в тях станали достояние
на широк кръг от лица.
Независимо от евентуалната заинтересованост на свидетеля като съпруг на ищцата,
показанията му следва да бъдат кредитирани като добросъвестно дадени, тъй като
свидетелят описва обичайни житейски реакции, които имат логичен характер и обикновено
настъпват вследствие на подобни клеветнически твърдения – обида, смущение,
притеснение, загуба на сън и пр. Не следва да бъдат кредитирани показанията единствено в
частта, с която заявява, че вследствие на процесното деяние ищцата е вдигнала кръвно
налягане и е получила аритмия, тъй като подобни изводи изискват познания в областта на
медицината, с каквито свидетелят не разполага.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът приема,
че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки,
страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на
това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението /т.2 от Постановление №4 от 23.12.1968 год. на
Пленума на ВС/, като например – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства,
при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение.
В частност следва да бъдат отчетени обемът и интензитетът на преживените от
ищцата негативни изживявания, а именно обида, притеснение, смущение, загуба на сън в
4
продължение на 4-5 дни, както и че вследствие на извършените съдебни обжалвания на
действия на ДСИ, съдържанието на изпълнителното дело, по което е била депозирана
процесната молба, е станало достояние на районния и окръжния съд в гр. Бургас.
От друга страна съдът отчита факта, че интензитетът на увреждане на доброто име на
ищцата в случая е подчертано нисък, защото се касае за противоправно твърдение във
връзка с действително случил се факт /ищцата наистина не притежава повече правото да
упражнява дейност като ЧСИ, само че не е била лишена от него/, че твърдението не е пряко
насочено към ищцата, а е депозирано пред държавен съдебен изпълнител по водено
изпълнително дело, че се касае за едно противоправно твърдение за факт, както и че
негативните преживявания на ищцата вследствие на него не надхвърлят обичайните
човешки реакции на подобно събитие и възстановителният период е кратък /4-5 дни/. Не
следва да бъде игнориран и фактът, че от твърденията и данните по делото се установява, че
през 2023г. ответникът е извършвал и други деяния, квалифицирани от ищцата като клевети
и обиди, които, макар да са предмет на самостоятелни искови производства, водят до един
общ вредоносен резултат, изразяващ се във влошеното емоционално състояние на ищцата.
В този смисъл съдът приема, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на
конкретните обстоятелства по делото, следва да бъде определен на 500 лева. До този размер
предявеният иск следва да бъде уважен, а за разликата до пълния претендиран размер от
5000 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските.
При това положение, право на разноски имат и двете страни, но същите не са сторили
съдебни и деловодни разноски, нито разходи за процесуално представителство, поради което
разноски не им се дължат. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът Г. А. А. следва да бъде
осъден да заплати в полза и по сметка на Софийски районен съд държавна такса съобразно
уважената част от иска в размер на 50 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. А. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Петко Каравелов“ №
34, вх. Б, ет. 2, ап. 4, да заплати на М. А. Гарибова – Добрева, с ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 244, вх. Е, ет. 4, ап. 80, на основание чл. 45 ЗЗД сумата от
500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на
клеветнически твърдения, съдържащи се в молба от 11.08.2023 г. до Държавен съдебен
изпълнител при Районен съд – гр. Царево по изп.д. № 77/2023 г., ведно със законната лихва
считано от 21.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над 500 лева до пълния претендиран размер от 5000 лева.
ОСЪЖДА Г. А. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Петко Каравелов“ №
34, вх. Б, ет. 2, ап. 4, да заплати в полза и по сметка на Софийски районен съд на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 50 лева, представляваща държавна такса по уважения срещу
5
него иск.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6