РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Перник , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
в присъствието на прокурора Бисер Игнатов Ковачки (ОП-Перник)
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211700600183 по описа за
2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 260001 от 27.04.2021 г. по н.о.х.д. № 373/2020 г., Радомирският
районен съд е признал подсъдимия Д. Г. Г. за виновен в това, че на *** г., около 11.30 и
13.30 часа, в **********, на улицата пред имота си, извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а
именно: ругаел, крещял, псувал и викал към полицейски служител – Ж.Ж. – *** в РУ-
Р., наричал го с думите „*************, некадърник, неграмотник и лъжец“, крещял
му, че е срам за МВР; изричал цинични думи и нецензурни изрази по отношение на
съседите си – нарекъл А. М. И. с думите „*********** и проститутка“, съпруга й И. Т.
И. нарекъл „***“, псувал ги, казвал им, че ще ги „оправи“ и двамата ***, говорил за
гениталиите им; ругаел и крещял по Й. К. Б., напсувал го на майка, псувал и
починалото му дете, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен
цинизъм и дързост, поради което и на основание чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК
го е осъдил на шест месеца „Лишаване от свобода“, като го е признал за невинен за
това деянието да е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, а именно срещу
Ж. Р. Ж. *** в РУ Р., изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред,
поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение
1
в тази част. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното на
подсъдимия Д. Г. Г. наказание в размер на 6 /шест/ месеца „Лишаване от свобода“ е
отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в
сила.
Със същата присъда подсъдимият Г. е осъден да заплати на гражданския ищец и
частен обвинител Ж. Р. Ж. сумата от 2500,00 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, неудобство, грубо
накърняване на доброто име и дискомфорт, в резултат на извършеното от подсъдимия
престъпление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането – *** г., до окончателното изплащане, като за разликата до пълния
предявен размер от 5000,00 лева е отхвърлил гражданския иск като недоказан и
неоснователен. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец и частен
обвинител Ж. Р. Ж. сумата от 900.00 лева представляваща направени разноски по
делото за заплатено адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на РдРС
в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 100,00 лева върху
уважения размер на граждански иск.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
подсъдимия Д. Г. Г.. В жалбата са изложени съображения, че районният съд не е
обсъдил доказателствата по делото. Не се иска събиране на нови доказателства.
Частният обвинител и граждански ищец Ж. Р. Ж., с писмено възражение,
подадено по реда на чл. 322 НПК чрез повереника адв. Т.П., е оспорил въззивната
жалба като неоснователна и моли присъдата да бъде потвърдена.
Районна прокуратура-П., ТО-Р. не е подала писмено възражение по реда на чл.
322 НПК срещу въззивната жалба.
В съдебно заседание прокурорът от ОП-Перник моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение и да бъде потвърдена изцяло присъдата на районния съд.
Поддържа, че подсъдимият се е държал изключително арогантно, като е отправял
обиди и цинични изрази срещу свидетелите, което се установява от показанията им.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец адв. Т.П. се присъединява
към казаното от прокурора.
Частният обвинител и граждански ищец Ж. Р. Ж. моли да се потвърди присъдата
на първата инстанция.
Подсъдимият поддържа жалбата си, като твърди, че доводите му се основават на
документи. Сочи, че е имало заплахи за живота му. Твърди, че частният обвинител Ж.
Р. Ж. е неграмотен и цялото село трепери от него. Навежда доводи, че обвинението
срещу него се базира само на лъжливите показания на група свидетели.
В предоставеното му право на последна дума, подсъдимият моли присъдата да
бъде отменена като постановена на база лъжливи показания и елементарно нарушаване
на законите и Конституцията на Република България.
Пернишкият окръжен съд, като прецени доводите на страните, материалите по
делото и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като провери
служебно изцяло правилността на атакувания съдебен акт, извършвайки собствена
преценка на събраните доказателства и доказателствени средства от първата
2
инстанция, намери за установено следното:
Първостепенният съд правилно е установил фактическата обстановка въз основа
на събрания доказателствен материал. Отделните доказателствени източници са били
подложени на внимателен анализ, обсъдени са в тяхната взаимовръзка, като съдът не е
допуснал изопачаване или превратно тълкуване на доказателствата и
доказателствените средства, които са оценени според тяхното действително
съдържание. Доказателствени източници, на които първата инстанция е основала
присъдата си – гласни доказателства- обяснения на подсъдимия Д. Г. Г. (частично),
показания на свидетелите Ж. Р. Ж., И. Т. И., А. М. И., Й. К. Б., М. Н. Г., И. Б. К., И. И.
К., М. И. И., писмените доказателства, включително приобщените по реда на чл. 283
НПК от досъдебното производство, които кореспондират помежду си и в съвкупност с
кредитираните гласни доказателства допринасят за установяване на обективната
истина, а именно– протокол за предупреждение от *** г., справка да съдимост на
подсъдимия Г., справка от УИС на Прокуратурата на РБ, са еднопосочни и
непротиворечиви.
Извършвайки собствена преценка на отделните доказателствени източници,
настоящият състав намира за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д. Г. Г. е роден на *** г., българин, български гражданин, с ***
образование, вдовец, пенсионер, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: ***.
Видно от приложената по делото справка за съдимост с рег. № ***, издадена от
Районен съд – Радомир на *** г., същият не е осъждан.
Свидетелите И. И. и А. И. живеят в ***. В същото село живее и подс. Д.Г., с
когото свидетелите са съседи.
На *** г. на гости на свидетелите И. и А. И. бил синът им - свидетелят М. И.,
който сутринта на същата дата, заедно със съпругата и децата си тръгнал за ***. В
близост до площада на селото движението му било спряно от лекия автомобил,
управляван от подсъдимия, който препречил пътя му. Подсъдимият слязъл от
управлявания от него автомобил и извадил брадва, като заплашил свидетеля и
семейството му. Свидетелят М. И. решил да избегне конфликта, извършил маневра
назад и продължил в посока ***.
На следващия ден - *** г., сутринта, свидетелите И. И., А. И. и Й. Б. пътували с
управлявания от И. автомобил до ***, след което около обяд се върнали в ***. Около
11,30 ч., на ъгъла на улицата видели, че Д.Г. е спрял управлявания от него автомобил,
по начин, който затруднявал преминаването, което наложило св. И. да спре
управлявания от него лек автомобил.
След това св. Б. слязъл и помолил подс. Д.Г. да премести автомобила си. Вместо
това, подсъдимият извадил брадва от автомобила си, приближил се и замахнал по
посока на автомобила, като в същото време изрекъл множество вулгарни думи по
отношения на св. И., казвайки ù „*** и проститутка“. След това подсъдимият се върнал
при автомобила, като започнал да псува св. Б. на майка, псувал и детето му, за което
знаел, че е починало.
В този момент към мястото се приближили и свидетелите И. К. и И. К., които
малко преди това били принудени да спрат с управлявания от К. автомобил зад този на
св. И., тъй като пътят бил препречен от спрелия автомобил на подс. Г. и те не можели
3
да преминат. Докато чакали, Д.Г. продължил да използва вулгарни думи, наричайки А.
И. „***“ а И. И. – „***“, говорел за гениталиите им и че ще „оправи“ ***. Предвид
грубото и арогантно поведение на подсъдимия свидетелите били принудени да се
обадят на тел. 112.
По получения в РУ - Р. сигнал от тел. 112, на място в ***, били изпратени св.
Ж.Ж. и М. Г. - полицейски служители, изпълняващи задължение по охрана на
обществения ред, които пристигнали със служебен автомобил, около 13,30 – 14,00
часа. Те заварили лицата И. И. и А. И. в двора на имота си и видели че подс. Д.Г. седи
на пейка пред неговия имот. Г. се запътил към И. и А. И., за да проведе беседа с тях, а
Ж.Ж. се насочил към Д.Г., но когато приближил, последният започнал да крещи срещу
него, с думите: „***********, некадърник, идиот, неграмотник и лъжец“, „да ти
**********, нещастник такъв“, крещял му, че е срам за МВР. Свидетелите Ж. и Г. се
опитали да успокоят подс. Г., но той продължил да крещи. Св. Ж. съставил писмено
разпореждане на основание чл. 64 ЗМВР, като предупредил подсъдимия, че ако не
изпълни разпореждането, при повторно идване на полицейските служители ще бъде
задържан.
При правилно установена фактическа обстановка районният съд е направил и
верен извод, че са налице всички признаци от обективна и субективна страна на
престъпния състав по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Подсъдимият Д. Г. Г. е осъществил
това престъпление, като на *** г., около 11.30 и 13.30 часа, в **********, на улицата
пред имота си, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, а именно: ругаел, крещял, псувал и
викал към полицейски служител – Ж.Ж. – мл. ПИ в РУ-Р., наричал го с думите
„***********, некадърник, неграмотник и лъжец“, крещял му, че е срам за МВР;
изричал цинични думи и нецензурни изрази по отношение на съседите си – нарекъл А.
М. И. с думите „******** и проститутка“, съпруга й И. Т. И. нарекъл „***“, псувал ги,
казвал им, че ще ги „оправи“ и двамата ***, говорил за гениталиите им; ругаел и
крещял по Й. К. Б., напсувал го на майка, псувал и починалото му дете, като деянието
по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост.
С постановление № 2/29.06.1974 г. по н. д. № 4/1974 г. на Пленума на Върховния
съд са дадени разяснения относно елементите на основния и квалифицираните състави
на хулиганството, видовете хулигански действия, формата на вината, като е посочено,
че обект на престъплението хулиганството са установеният в страната ред и
общественото спокойствие. Под обществен ред като обект на това престъпление
следва да се разбират установените в държавата обществени отношения, основани на
нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот.
За да е налице престъплението хулиганство по чл. 325, ал. 1 НК, е необходимо да са
извършени действия, които освен че са насочени срещу обществения ред и
спокойствие, засягат интересите на обществото като цяло и на отделни негови членове.
Така установеното поведение на подсъдимия представлява извършване на
непристойни действия по смисъла на НК, тъй като отправените обидни думи и
физическо насилие са неприлични и безсрамни действия, които са от естество да
скандализират обществото. Настоящият съдебен състав намира, че тези непристойни
действия са имали за свой резултат грубо нарушаване на обществения ред.
Непристойните действия са били извършени на публично място, поради което са могли
да бъдат възприети от много хора и да предизвикат смут, страх и възмущение у
неограничен кръг лица. По тези съображения съдът приема, че поведението на
подсъдимия Г. е довело до грубо нарушаване на обществения ред, като конкретните му
4
прояви оправдават използването на наказателна репресия, тъй като по своя интензитет
на засягане на защитаваните обществени отношения и по своята степен на обществена
опасност значително надхвърлят хипотезите на дребно хулиганство. Въпреки че Ж. и
Г. спокойно са говорили с подсъдимия да преустанови нарушенията на обществения
ред, същият е демонстрирал упоритост и непреклонност пред осъществяване на
намисленото, а също така и безразличие към кръга на засегнатите лица. Тези
обстоятелства обосновават извода на съда за това, че процесните непристойни
действия изразяват и явно неуважение към обществото.
Законосъобразни са изводите на съда относно наличието на квалифициращите
признаци по чл. 325, ал. 2 НК. Съдържанието на публично отправените обиди и
цинични квалификации към свидетелите, бруталната демонстрация на неуважение и
към институцията на полицията, която частният обвинител представлява, упоритостта
на подсъдимия, който не е престанал да буйства и отправя закани, очертават деянието
като извършено с изключителна дързост и цинизъм.
В частта, с която подсъдимият е признат за невинен за това деянието да е
съпроводено със съпротива срещу орган на властта, а именно срещу Ж. Р. Ж. младши
полицейски инспектор в РУ Р., изпълняващ задълженията си по опазване на
обществения ред, поради което и на основание чл. 304 НПК районният съд го е
оправдал по повдигнатото му обвинение в тази част, липсва жалба и съответен протест
срещу присъдата, поради което и настоящият съдебен състав не следва да се произнася
в тази част.
От субективна страна настоящият състав прави аналогичен на първата
инстанция извод, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние при форма на
вината пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал както общественоопасния характер
на деянието си, така и неговите общественоопасни последици, чието настъпване искал.
Подсъдимият е формирал съзнание относно всички признаци от състава на
престъплението, съзнавал е и отрицателната оценка, която обществото дава на
употребените от него обидни думи и заплахи. Предвиждал е и настъпването
на обществеоопасните последици от извършването на деянието.
При индивидуализацията на наказанието първата инстанция е правилно е отчела
като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало, към което
следва да се добави и доброто процесуално поведение на подсъдимия.
По убеждение на въззивния съд наказание лишаване от свобода в размер на 6
месеца спрямо конкретния подсъдим ще изпълни целите, които член 36 НК възлага на
наказателната санкция.
Снижената, с оглед конкретните данни по делото, обществена опасност на
конкретния деец, оценена наред с останалите обективно съществуващи смекчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства, обуславят извод за правилното приложение както
на института на условното наказание, така и на срока на отложеното му изтърпяване -в
допустимия законов минимум съгласно чл. 66, ал. 1 НК от три години.
Правилно е уважен и предявеният граждански иск с правно основание чл. 45
ЗЗД, като законосъобразно с оглед принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД е
определен размер на обезщетението от 2500,00 лева за претърпените неимуществени
вреди, изразяващи се в страдания, неудобство, грубо накърняване на доброто име и
дискомфорт, в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – *** г., до
5
окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 5000,00
лева районният съд е отхвърлил гражданския иск като недоказан и неоснователен.
Районният съд правилно е приложил и нормата на чл. 189, ал. 3 НПК, като е
осъдил подсъдимия Г. да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Ж. Р. Ж.
сумата от 900.00 лева представляваща направени разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение, както и по сметка на РдРС в полза на бюджета на
съдебната власт държавна такса в размер на 100,00 лева върху уважения размер на
граждански иск.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл.
314 НПК служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира
основания за изменение или за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт,
поради което прие, че той следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 334 ал. 1 т. 6 и чл. 338 НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260001 от 27.04.2021 г., постановена по н.о.х.д. №
373/2020 г. на Радомирския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6