МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 764 / 2016 г. НА КРС
Районна прокуратура – гр.Кюстендил е внесла за
разглеждане обвинителен акт против В.Г.М., ЕГН - ********** ***0, за
извършеното от него престъпление по чл.183, ал.4 от НК.
В обвинителния акт се твърди, че подсъдимият, след
като е осъден с Решение на КРС по гр. Д.
№ 1712/2014 година влязло в сила на 30.10.2014 г. да издържа свой
низходящи-малолетната си дъщеря Б. В.Г., с ЕГН – **********
изплащайки издръжка в размер на 200/двеста/ лева месечно, съзнателно не е
изпълнил това свое задължение в размер на две и повече месечни вноски – а
именно в периода от единадесет месеца – за времето от 01.04.2015 год. до
29.02.2016 год. включително или общо за сумата 2200 лева.
Подсъдимият призован редовно за участие в съдебно
заседание се явява лично и със защитникът му адвокат Х..
Защитата на подсъдимия адвокат Х., заявява в ОСЗ, че
подзащитният му е запознат с обвинителният акт както и със събраните на
досъдебното производство доказателства. Заявява, че подсъдимият желае делото да
се разгледа по редът на глава 27 от НПК./съкратено съдебно следствие/.След като
съдът премина към разглеждане на делото по редът на чл.371 , т.2 от НПК,подсъдимият
заявява ,че признава вината си,като съзнава ,че при определяне наказанието
съдът ще ползва събраните от досъдебното производство доказателства. В ОСЗ на 08.02.2017
година се прочетоха показанията на свидетелите по досъдебното производство. При
това се установи, че действително подсъдимият не е изплатил единадесет месечни
вноски от по двеста лева – дължима издръжка на дъщерята Б. В. Г., с ЕГН – **********. Или дължимата от него издръжка
за тези месеци е в размер на 2200 лева и не е изплатена. Разводът датира от
дълго време. Срещу подсъдимият в минало време е водено досъдебно производство и
в съдебно заседание делото е прекратено поради това ,че последният е ползвал
привилегията на чл.183 ал.3 от НК. Осъждан е и за извършено престъпление по чл.
183 ал.1 от НК с влязла в сила присъда. Но очевидно и в последствие той не
изпълнява задължението си съгласно влязлата в сила присъда гр. Д. № 1712/2014
година влязло в сила на 30.10.2014 г. на КРС. Представителят на КРП в съдебно
заседание поддържа обвинението по обвинителния акт. Предлага на подсъдимия да
бъде даден шанс за да може да поправи поведението си и демонстрира бащински
чувства и грижи. Счита че наказание като „пробация”, алтернативно предвидено
вместо „лишаването от свобода” би изиграло своите реална и генерална
превенции.При това защитата и самият подсъдим заявяват,че разбират изцяло
обвинението, разбират и последиците от осъждането. Заявяват, че ще се
предприемат стъпки къмто изплащане на задължението. В цялост се твърди, че на този етап не може да направи
нищо и не се противопоставя на предложението на КРП подзащитният му да бъде
наказан с по-лекото предвидено в закона наказание.
Съдът от събраните по делото доказателства –
изявлението на подсъдимия и защитата му в смисъл, че няма какво да се каже, а в
същото време се изразява съжаление за извършеното като моли за по леко
наказание, както и това, че свидетеля пострадал от неправомерното и поведение,
няма претенции извън определеното от съдът при развода дължимо поведение,
прецени по отделно и в съвкупност, като прие за установено следното от
фактическа и от правна страна:
Подсъдимият В.Г.М., ЕГН - ********** ***0 българин, *** гражданин, но
не живущ на посочения в делото адрес, / работещ в охранителна фирма в република
Англия/ със средно образование,
осъждана, разведен, и пострадалите от престъпното му бездействие бивша
съпруга О.Д.Х. и детето им Б. В. Г., ЕГН - **********
са бивше семейство.
От разтрогнатия им брак те имат родено дете –
низходящата дъщеря Б.В.Г.,. След развода
упражняването на родителските права върху децата е било предоставено на
майката.
С Решение № 1712/2014 година влязло в сила на 30.10.2014
год. на КРС подсъдимия е бил осъден да изплаща на детето сумата от 200 /двеста/
лева месечно чрез законният му родител – майката О.Д.Х.. Прокуратурата му е
повдигнала и предявила обвинение за определен период от време, като следва да
се отбележи, че до решаване на делото последния не изпълнява задължението си да
издържа детето с издръжката в горепосочения размер.
В хода на съдебното производство, и след разясняване
от съдът на правата и задълженията защитата на подсъдимия заявява, че няма
какво да направи, признава вината си и
моли за налагане на по-лекото предвидено по закон наказание. Предвид изложеното
съобразявайки се с крайното становище на прокуратурата съдът, прие, че
подсъдимия е осъществил от обективна и от субективна страна,престъплението за
което и е повдигнато обвинение, а именно престъпление по чл.183, ал.4 от НК, за
това , че след като е осъден с Решение на КРС по № 1712/2014 год. влязло в сила на 30.10.2014 год. съзнателно не е
изпълнил това свое задължение в размер на две и повече месечни вноски, а именно
в размер на общото задължение от 2200 /две
хиляди и двеста / лева. Дължима издръжка за дъщерята Белослава родена в
предходният му брак.
Обект на престъплението са обществените отношения,
осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят
средства за съществуване на нуждаещите се от издръжка. Подсъдимия не е изпълнил
задължението си, произтичащо от влязло в сила съдебно решение за издържане на
низходящи. М. не е изплатил повече от единадесет месечни вноски от по двеста
лева, а именно в размер на дължимата сума от 2200 лева.
Субект на престъплението е подсъдимия. Престъплението
е извършено умишлено. М. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е допускал
настъпването им. Ползвал е привилегията на разпоредбата по чл.183 ал.3 от НК
еднократно. Осъждан е за престъпление по чл.183 ал.1 от НК и въпреки, че
заявява разбиране на закона, не проявява воля и амбиция да изпълни доброволно
задължението си като заявява, че няма какво да направи. По описания по-горе
начин М. не е изпълнил задължението си да заплати на законния представител на
малолетната им дъщеря дължимата издръжка. Така с бездействието си той е
осъществил състава на престъплението по чл.183 ал.4 от НК. Дължимата сума е
била в размер на 2200 лева общо. Факт установен, от една страна чрез
представяне на гласни доказателства събрани в хода на досъдебното производство,
както и липсата на писмени документи за изплатената сума. Не се установи от
деянието да са настъпили други вредни последици. При това дължимата сума не е
под стойността на две минимални работни заплати за страната а с оглед характеристиката на обвиняемия,
отсъствието му от посочения постоянен адрес, работата му в друга държава но и изявлението
му, че ще остане в страната за да изпълни задължението си съдът не следва да
счита тези факти за смекчаващо вината обстоятелство. Но воден и от разбирането,
че следва да се даде шанс за превъзпитание и поправяне съобрази крайното си
решение с предложението на КРП. Целите на осъждането са не да се репресира
осъденият а да му се даде шанс да се превъзпита и възпира от по-нататъшна
престъпна дейност поради което при определянето на присъдата съдът съобрази
така изложените обстоятелства и наложи на подсъдимата наказание „пробация” с
пробационните мерки по чл.42а, ал.2 т.1 от НК – задължително регистрация по
настоящ адрес с продължителност седем месеца и периодичност два пъти седмично и
по чл.42 , ал.2 т.2 от НК задължителни периодични срещи с пробационен служител
с продължителност седем месеца.
По горните съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: