Решение по дело №254/2021 на Административен съд - Шумен

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 17.12.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Кремена Борисова

                                                                          Членове: Христинка Димитрова

                                                                                         Маргарита Стергиовска

                                                                          

при секретаря Ив.Велчева и с участие на прокурор Я.Николова от ШОП, като разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД № 254 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на У.Т.Й. ***,чрез пълномощника му и процесуален представител-адв.А.Д. от АК-Шумен  срещу Решение № 139/13.08.2021г. на Районен съд –Шумен , постановено по ВНХАД № 438/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 20-0869-004420/16.01.2021г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - гр. Шумен, с което н У.Т.Й. за за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.Твърди,че решението на съда е неправилно,необосновано и непълно,тъй като съдът не се е произнесъл по съществени оплаквания досежно неспазване реда за прекратяване на административното производство /чл.54 от ЗАНН/. Счита, че правото му на защита е засегнато, тъй като неправилно и несъстоятелно въззивният съд приел,че лицето Ф.Р.имала качеството на преводач в административно наказателното производство. Поддържа и становището за незаконосъобразност на НП по същество, излагайки съображения за недоказаност на приписаната му деятелност. Поради това отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него НП. Претендира присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание касаторът не се явява лично, същият се представлява от  адвокат А.Д. от Адвокатска колегия –Шумен.

Ответната страна, ОД на МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт Ив. С., която оспорва предявената жалба. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 14.12.2020 г., около 22.10 часа в гр. Шумен на пл. България при извършване на своята рутинна дейност като пътни полицаи, свидетелите С.С.и А.А. стават очевидци на извършено нарушение по ЗДвП. Същите патрулират със служебния си автомобил „К.С.“ с рег. № **********и стават свидетели на това, как водача на лек автомобил „*********“ с рег. № *********, използва пътя не по предназначение, като процесния автомобил е бил приведен в странично приплъзване на задната част на автомобила с превъртане на задните гуми (дрифт). С действията си водачът на процесния автомобил създал предпоставка за възникване на ПТП. Същият е бил последван от полицейския патрул, като за целта били включени уредите на автомобила уреждащи му специален режим на движение. Въпреки това водачът на лекия автомобил не е спрял, а е продължил движението си по бул. Плиска, като постоянно увеличавал скоростта си,докато избягал. Във връзка със случилото се двамата полицейски служители предприели издирване на собственика на процесния автомобил и установили, че собственик на автомобила е касаторът Й.. Същият бил издирен и от свид. Св.С. му бил съставен АУАН сер. GA № 342704. По така съставения Акт било подадено възражение, което било частично уважено и акта анулиран в частта си относно извършеното нарушение по чл. 104Б от ЗДвП.Проверката по възражението, била извършена от свид. М.В., който след приключването  и анулирането на част от предишния акт, съставил на жалбоподателя АУАН бл. № сер. АА №266684/21.12.2020г., като счел, че с действията си жалбоподателят е нарушил чл. 104б т.2 от ЗДвП. Акта бил съставен в присъствието на Й. и неговата близка и позната Ф.Р., тъй като последният заявил,че не знае добре български език и ползва Р. като преводач.Жалбоподателят подписал акта без забележка или възражение. В законоустановения срок по чл. 44 ал.1 от ЗАНН се възползвал от законното си право и депозирал писмени възражения с рег. № 869000-15281/30.12.2020г. Същите били написани на български език и подписани лично от него, като по този начин се доказва, че не са му нарушени правата относно заявеното незнание на български език, каквото е твърдението на процесуалния му представител. АНО извършил проверка по депозираното писмено възражение обективирана под формата на докладна записка рег. № 869р-234/13.01.2021г., като приел че възраженията са неоснователни.

Въз основа на така съставения акт и материалите по делото е издадено Наказателно постановление № 20-0869-004420/16.01.2021год. на Началник сектор ПП към ОДМВР – гр.Шумен, упълномощен с Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДвП на У.Т. *** e наложено административно наказание “глоба”, в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава и от събраните по делото съвкупни доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели-М.В.,С.С., Й.Ж.и Ф.А., както и приобщените веществени доказателства.

При така установената фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че в хода на санкционното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи съставения акт и издаденото НП. Съдебният състав счел още, че водачът действително е допуснал нарушението, описано в акта и в констативно-съобразителната част на постановлението, а именно че е използвал посочения в акта и в НП път не по предназначението му, като преднамерено,на кръстовището между ул.Ал.Константинов и бул.Славянски на посочената в НП дата,чрез превъртане на задните гуми, привел автомобила в приплъзване в задната част и по този начин, извършвайки  „дрифт“  създал предпоставки за възникване на ПТП. За да достигне до този си извод съдебният състав съобразил приобщените по делото писмени , гласни и веществени  доказателства, формирайки решаващия си извод, че с поведението си санкционираният субект е нарушил изискването на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за което закономерно му е било наложено административното наказание, визирано в чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП.Съдът изложил доводи и досежно неприложение в настоящия случай на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, мотивирайки се с това, че описаното в АУАН и в НП нарушение крие сериозен риск за останалите участници в движението по пътищата, като само по себе си представлява нарушение с висока степен на обществена опасност.

При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция намира, че решението на районния съд е валидно, като постановено от материално и териториално компетентен съд и в законоустановената писмена форма. Обжалваното решение е постановено от законен съдебен състав на компетентния да се произнесе по спора районен съд и по редовно подадена жалба срещу подлежащо на съдебно оспорване наказателно постановление, поради което е допустимо.

В хода на въззивното съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са исканите от страните доказателства, които са анализирани подробно и мотивирано от въззивния съд. В тази връзка, касационната инстанция не споделя твърденията на жалбоподателя, че правото му на защита е било засегнато в съществена степен поради неспазване реда за прекратяване на административно наказателното производство /чл.54 от ЗАНН/.Противно на твърденията на касатора, първоначално издадения срещу него АУАН с.GА №342704/14.12.2020 год. е прекратен с резолюция на основание чл.54 от ЗАНН, за което обстоятелство касаторът е бил надлежно уведомен с писмо с  рег.№869000-14987/21.12.2020год. и писмо с рег.№869000-156 от 06.01.2021год. от Началника на сектор ПП-Шумен.Впоследствие е издаден АУА бл. № сер. АА №266684/21.12.2020г., въз основа на който е издадено обжалваното НП.Фактът, че в законоустановения срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН касаторът се е възползвал от законното си право и депозирал писмени възражения срещу АУАН, а впоследствие в законния срок е обжалвал и пред съда издаденото НП опровергава релевирания довод за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, накърняващи правото му на защита.Описаната в АУАН  и в НП фактическа обстановка напълно кореспондира с тази в докладната записка и се потвърждава напълно от показанията на разпитаните пред въззивната инстанция в качеството си на свидетел-очевидец на нарушението  и свидетел длъжностни лица, чиито показания правилно и обосновано са кредитирани от въззивния съд с доверие като достоверен източник на правнорелевантна информация.Правилно и законосъобразно районният съд не е кредитирал показанията на св.Акин досежно незнание от страна на касатора на български език, което твърдение  се опровергава от написаното и подписано лично от него писмено възражение срещу АУАН  на български език.АНО прецизно е посочил, че основанието е чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП, която разпоредба въздига в административно нарушение ползването на пътища, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на товари и хора. Още от момента на съставяне на АУАН и издаването на НП касаторът е бил наясно по какъв ред и на какво основание се привлича към административнонаказателна отговорност, а видно от мотивите на районния съд, предходната инстанция е обследвала напълно акуратно и в унисон с изискванията на закона наличието на предпоставките за приложение на чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП за допуснато нарушение на чл. 104б, т. 2 от същия закон, излагайки и необходимите мотиви в подкрепа на решаващото си становище за реализирана простъпка, свеждаща се до  ползване на отворените за обществено ползване пътища за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Поради изложеното касационният състав не намира основание да удовлетвори обективираната претенция за отмяна на съдебния акт.

Не се споделят и твърденията на касатора за недоказаност на приписаното му нарушение. Настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи относно доказаността на приписаното на водача нарушение. В унисон с мотивите на районния съд касационната инстанция приема, че със своите действия жалбоподателят е осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за което правилно е ангажирана административно наказателната му отговорност. С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че касаторът е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от него действия –  като преднамерено на кръстовището между ул.Ал.Константинов и бул.Славянски  в гр.Шумен , на посочената в НП дата, чрез превъртане на задните гуми, привел автомобила в приплъзване в задната част и по този начин, извършвайки  „дрифт“  създал предпоставки за възникване на ПТП.

При това положение правилен се явява изводът на АНО, че в случая водачът е допуснал виновно опасно шофиране, посредством приплъзването на превозното средство, което в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари. Подобно поведение в градовете застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, в това число и на останалите пътници в превозното средство, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. Районният съд е достигнал до аналогичен правен извод, който се споделя напълно от настоящата инстанция. От тази гледна точка, настоящата инстанция намира за неоснователни твърденията на касатора за недоказаността на приписаното му нарушение. Извършването ѝ се установява от задълбочения прочит на приобщените доказателства, като от същество значение са показанията на свидетеля С.С., който е и очевидец на осъществяването на простъпката, както и от приобщените по делото веществени доказателства—ДВД диск със записани на него файлове от системата на АИС „ВОДПК“, инсталирана в служебния автомобил на св.С. и св.А.. При това положение резонно въззивният съд е формирал извод за законосъобразност на НП по същество.Само за прецизност на изложението следва да се посочи, че съдът в настоящия касационен състав не споделя релевирания от защитата на касатора довод, че в случая се касае за несъобразена скорост в комбинация с лоши атмосферни условия и възприема същия като защитна теза на касатора.

Касационната инстанция споделя напълно изложените доводи на въззивната инстанция досежно неприложимост към случая на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за „маловажен случай“.

В обобщение на изложеното касационната инстанция счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установява виновното извършване на нарушението, вменено на касатора. Издирен е относимият санкционен състав, въздигащ в състав на административно нарушение именно поведение от категорията на допуснатото от страна на водача. Районният съд е достигнал до аналогични изводи, поради което постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и предвид отправената претенция от страна на ответника за присъждане на разноски за юрисконсулт, в полза на ОД на МВР - Шумен и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ касаторът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Водим от горното, Шуменският административен съд

 

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №№ 139/13.08.2021г. на Районен съд –Шумен , постановено по ВНХАД № 438/2021г.   по описа на съда.

ОСЪЖДА У.Т.Й. с ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР – Шумен разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................           ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                           2..........................

 

 

       ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 17.12.2021 г.