Мотиви към решение
по АНД № 8499/2015 г. по описа на
ПРС, ХVІ н.с.
Районна прокуратура - Пловдив е внесла
предложение в съда за освобождаване от наказателна отговорност на Б.Г.А. за
престъпление по чл. 296 ал. 1 от НК за това, че на 30.11.2015 г. в
гр. Пловдив не изпълнила Заповед за защита от домашно насилие, издадена на
09.06.2015г. по гр. д. № 1757/15г. по описа на Пловдивския районен съд, като е
осъществила акт на домашно насилие над Г. П.Г., Т.Б.Г. и А.А.А..
В
съдебно заседание представителят на държавното обвинение намира обвинението за
доказано от събраните доказателства, като предлага на съда да освободи обвиняемата
от наказателна отговорност, като й наложи административно наказание на
основание чл. 78А, ал.1 от НК в минимален размер.
Защитникът на
обвиняемата – адв. Г. пледира към съда да постанови оправдателно решение спрямо
подзащитната й, като излага доводи за това, че деянието й не е
общественоопасно, т.е. е малозначително по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК. Алтернативно пледира към съда за
освобождаване от наказателна отговорност на А. с налагане на глоба в минимален
размер.
Обвиняемата Б.А. поддържа
становището на своя защитник, моли съда да бъде оправдана, дава подробни
обяснения, в които посочва, че е била ровокирана от поведението на дъщеря си.
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемата Б.Г.А. е родена на *** г. в гр. **, живее в
същия град, тя е б., българска гражданска, със средно образование, омъжена е,
неработеща, не е осъждана, с ЕГН **********.
Обвиняемата
Б.А. била омъжена за А.С.А.. От съжителството им се родили две деца - А.А.А.,
която към инкриминираната дата е била на 17 години и Г. А. А. – на 13-годишна
възраст. Обв. A. започнала системно да злоупотребява с алкохол, в следствие на
което в семейството й възниквали чести скандали. Това й поведение довело до
фактическа раздяла на съпрузите през лятото на 2015 година, като А. А. заживял
отделно от съпругата си и поел грижите по отглеждането и възпитанието на двете
им деца. В това си начинание той бил подпомаган от родителите на обвиняемата - свид.
Т.Б.Г. и свид. Г.П.Г.. След употребата на алкохол обв. А. ставала агресивна към
близките си, поради което същите подали в Районен съд Пловдив молба против нея,
за предоставяне на защита по Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. В
съда било образувано гражданско дело № 1757/2015г. по описа на ПРС, в хода на
което била издадена Заповед за незабавна защита от 09.06.2015 г. По силата на
тази заповед, обв. А. била задължена да се въздържа от домашно насилие над
родителите си Т.Б.Г. с ЕГН ********** и Г.П.Г. е ЕГН **********, както и над
децата си А.А.А. с ЕГН ********** и Г. А. А. е ЕГН **********. Също била
задължена да посещава специализирана програма за извършители за домашно насилие
в Център за превенция и преодоляване на домашно насилие и дискриминация при
фондация "Джендър Алтернативи" гр.Пловдив.
Цитираната
заповед била връчена на обв. А. oт *** А.К., който на 16.06.2015г. се срещнал
лично с обв. А. и й връчил копие от заповедта, като допълнително й било
разяснено съдържанието й и била предупредена за наказателната отговорност при
неспазването й. Това било обективирано в предупредителен протокол по реда на
чл. 65, ал. 2 от ЗМВР. Въпреки наложените мерки за защита по реда на Закона
за защита от домашното насилие, обв. А. не коригирала своето поведение и
продължила да се конфронтира с членовете
на семейството си. На 30.11.2015г., отново под влиянието на алкохола, около 20.30
часа отишла до дома на родителите си, находящ се в гр. Пловдив, на ул. „**"
№ *. ет. *, ап. *. Същата била поканена от родителите си да им гостува. Самата А.
живеела в съседния на родителите си вход в същия блок. Позвънила на входната
врата и след като дъщеря й А.А. отворила, обв. Б.А. влезнала в апартамента. Тя
излъчвала силна миризма на алкохол, видимо била пияна и трудно можела да пази
равновесие, като залитнала и паднала върху леля си П. П. К., която в този
момент била на гости на брат си Г.Г.. Обвиняемата започнала да крещи и да
обижда дъщеря си, че е наркоманка, обвинила я, че я била бутнала. В това време
се намесила бабата на свид. А.А. и направила забележка на дъщеря си, на
което последната замахнала с дамската си
чанта към майка си, като я ударила по тялото в областта на гърдите, след което
я замерила с мобилния си телефон, обиждала и ругаела всички присъстващи.
Държането на обв. А. принудило нейният баща св. Г.Г. и дъщеря й А.А., да я
хванат и да я избутат от апартамента. Обв. А. още повече се афектирала и
извикала органите на МВР. На место пристигнали полицейските служители Е.Д. и С.Ю.,
които установили причините за скандала, както и че срещу обв. Б.А. има издадена
заповед за защита от домашно насилие, при което я отвели в сградата на I РУ на
МВР Пловдив, където била задържана за срок от 24 часа по реда на ЗМВР.
За да постанови решението
си, съдът прие за безсъмнено установена именно описаната по-горе фактическа
обстановка. Същата според съда се установява от следните събрани по делото
доказателствени материали – от показанията на свидетелите Т.Г., Г.Г. /досежно
някои от обстоятелствата вкл. приобщени по реда на чл. 281, ал.5 от НПК/, А.А.
/от досъдебното производство/, П.К., Е.Д. и С.Ю., както и отчасти от
обясненията на обв. А.. Изложената фактическа обстановка се установява и от
събраните в хода на производството писмени доказателства, прочетени на
основание чл. 283 от НПК и приобщени към доказателствения материал – от
дознанието: справка съдимост и характеристична справка, копие от Заповед за незабавна защита от 09.06.2015г., протокол за полицейско
предупреждение от 16.06.2013г., както и от изисканото от съда и приобщено
гр.д.№ 1757/2015г. по описа на ПРС и заключението на назначената от съда
съдебно-психиатрична експертиза.
Времето и мястото на
извършване на деянието остава установено от показанията на всички разпитани
свидетели. Няма спор и по обстоятелството, че обвиняемата е посетила дома на родителите
си по тяхна покана, като също в тази насока свидетелските показания са
непротиворечиви. Реално забрана за обвиняемата да доближава дома им към този
момент не е имало и това е видно от приобщеното по делото гр. дело №
1757/2015г. по описа на РС Пловдив, тъй като постановеното по това дело решение
на първата инстанция и издадената въз основа на него Заповед за защита от
09.06.2015г. на съда й вменява единствено задължение да се въздържа от
извършване на домашно насилие над родителите и
децата си. Едва след въззивното обжалване на решението на първата
инстанция, Окръжният съд е наложил и забрана
на обвиняемата А. да приближава родствениците си, техните жилища,
месторабота, училище и места за социален
отдих и контакти за срок от 18 месеца, като в тази връзка издадената заповед е
от 15.02.2016г.
Обстоятелството, че
обвиняемата е била употребила алкохол преди посещението в дома на родителите й
се потвърждава и от собствените й обяснения, като макар да отрича агресивни
прояви от своя страна, не оспорва, че е хвърлила дамската си чанта към майка
си, защото защитавала дъщеря й. Всъщност обясненията на обвиняемата като цяло
не си противоречат със свидетелските показания, макар А. да омаловажава своето
поведение и да прехвърля вината на дъщеря си за своето поведение. Всички
свидетелски показания обаче са еднопосочни, че след като е влязла в дома на
родителите си, А., повлияна от приетия по-рано алкохол трудно можела да пази
равновесие, като сама залитнала и паднала върху леля си П. П. К., която в този
момент била на гости на брат си Г.Г.. Обвинила дъщеря си, че я е бутнала, като
започнала да й крещи, че е наркоманка. В тази насока показанията на близките й
роднини – родители, на дъщеря й, както и на нейната леля са непротиворечиви и
съдът не намира основания да отхвърли. Верно е, че част от тези свидетели са
именно лицата, които по същото време са претендирали от гражданския съд защита
от поведението на А., но доколкото показанията им остават напълно в унисон помежду
си, а така и с показанията на независимите свидетели Ю. и Д., които от
участниците в последствие са разбрали какво се е случило /вкл. и от
обвиняемата/, то съдът счита, че същите непротиворечиво установяват
действителната фактология. Словесната намеса на майката на обвиняемата с цел да
успокои дъщеря си и защити внучката предизвикала нова агресия от страна на
обвиняемата, която замахнала с дамската си чанта към майка си, като я ударила
по тялото в областта на гърдите, след което я замерила с мобилния си телефон,
обиждала присъстващите – обстоятелства, отново непротиворечиво доказани от
същите свидетелски показания.
Обвиняемата отдава
поведението си не толкова на количеството изпит от нея алкохол /посочва 100
гр.водка и две бири /, а на провокация от страна на дъщеря й – но обясненията в
тази й част се опровергават от показанията на всички свидетели –очевидци. Наред
с това посредством назначената от съда съдебно-психиатрична експертиза
несъмнено се установи възможност на обвиняемата не само да разбира свойството и
значението на извършеното, но и да ръководи постъпките си, като несъмнено
приетия по-рано алкохол е ограничил възможността й да самоконотролира
поведението й, т.е. улеснил проявата на агресивно поведение. Т.е. категорично
се изключва евентуално възражение за степен на алкохолно опиване, което да изключва
вменяемостта на обв. А.. Наред с това прави впечатление, че същата има ясен и
подреден спомен за случилото се.
Свидетели на удара с
чанта по тялото на свид. Т.А. от страна на обвиняемата и хвърлянето на телефона
по нея /свид. Г. е категоричен, че е замерила майка си с телефона/, са станали
освен нейните родители, така и дъщеря й А., която с помощта на дядо си са
избутали А. от апартамента, видно от показанията на същите очевидци.
Издадената Заповед за
защита и нейното съдържание несъмнено са станали известни на А. още на 16.06.2015г., когато
копие от заповедта й е било връчено, видно от изготвения и подписан лично от
нея протокол на л. 8 от досъдебното производство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената
фактическа обстановка съдът е на становище, че с деянието си обв. Б.Г.А. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението чл. 296
ал. 1 от НК за това, че на 30.11.2015 г. в гр. Пловдив не е изпълнила Заповед
за защита от домашно насилие, издадена на 09.06.2015г. по гр. д. № 1757/15г. по
описа на Пловдивския районен съд, като осъществила акт на домашно насилие над Г.
П.Г., Т.Б.Г. и А.А.А..
Безспорно остава
установено, че макар няколко месеца по-рано да е била известена лично за постановената срещу нея
заповед за незабавна защита – като цитираната заповед й е била предоставена за
запознаване срещу подпис, съзнателно я е нарушила, като посещавайки дома на
родителите си, А. е проявила агресия спрямо родителите си и дъщеря си – А.А.,
тъй като им е викала, повлияна от приетия по-рано алкохол е паднала върху леля си,
замерила е майка си с чанта и я е ударила в областта на гърдите, както и е
хвърлила телефон по нея. Използваният от нея висок тон, отправените обиди по
адрес на близките й и в частност на
дъщеря й, предизвикването на скандал са акт на психическо и емоционално насилие
спрямо тримата свидетели, а замерянето с мобилния телефон и нанясянето на удар
с чанта над св. Т.Г. е форма на физическо насилие над нея. Тези действия на
обв. А., съгласно чл. 2. ал. 1 от ЗЗДН се явяват домашно насилие и посредством
тях обвиняемата не е изпълнила вмененото й в Заповедта задължения да се
въздържа от домашно насилие. Това домашно насилие е извършено непосредствено
пред детето А.А.А., поради което тя освен пряко, се явява и косвено засегнато
от психическо и емоционално насилие, съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН. А.А. е дете
по смисъла на чл. 2 от Закона за закрила на детето, тъй като към инкриминирания
момент не е навършила 18-годишна възраст. Мярката по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН
не е ограничена със срок, за разлика от останалите предвидени в закона мерки.
Вече бе коментирано
по-горе от съда, че заповедта за защита от 09.06.2015г. е била сведена до
знанието й, тя е била предупредена и писмено за противоправността на евентуални
действия, спадащи в кръга на запретените й, поради което следва да се приеме,
че от субективна страна обвиняемата е извършила престъплението умишлено е пряк
умисъл като форма на вина.
Категорично
извършеното от А. не е малозначително деяние по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК. Разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 НК е обща и изисква деянието, извършено от обвиняемата, макар и
да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята
малозначителност да не е обществено опасно или неговата обществена опасност да
е явно незначителна. Съотнесено към нормата на чл. 296, ал.1 от НК, тук
очевидно законодателят не акцентира единствено на отношенията между извършителя
и пострадалите. Акцентът е върху преценката за малозначителност на обществената
опасност или явна незначителност на същата.
Малозначителността по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК се извежда от
съвкупната преценка на различните елементи на деянието и тяхното специфично
проявление в конкретните обстоятелства. Като прецени конкретните обстоятелства,
времето, мястото, начина и мотивите за извършването на деянието от страна на
обвиняемата, обстоятелството, че това не е първа подобна проява за нея /виж в
тази насока показанията на свид. Ю. и Д. за многократни посещения на адреса й/,
макар и да е неосъждана, както и обстоятелството, че и към инкриминираната дата
родителите и децата й са продължавали да търсят защита от съда във възможно
най-пълна степен, всичко това води до извод за застрашаване обществените
отношения в степента, изпълваща съдържанието на обществената опасност, която го
прави престъпно. Видно е от приобщеното гр.д.№ 1757/2015г. по описа на ПРС, че
родителите на обвиняемата и нейните деца са обжалвали решението на първата инстанция,
в частта, в която съдът не е уважил претенцията им съдът да наложи и мярката по
чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН – забрана на А. да ги доближава, както и тежните
жилища, училище, месторабота и места за социални контакти и отдих. Окръжният
съд с решение № 1895/08.12.2015г. е коригирал решението на ПРС в тази част,
като е въвел и исканата забрана в полза
на родствениците й, при това за максималния срок от 18 месеца. Ето защо,
неоснователни са доводите на защитата, че е нямало нужда от тази заповед за
незабавна защита, тъй като се касае единствено до емоционален семеен конфликт.
Доказателствата по делото показват, че пострадалите не само са търсили и
по-рано защита от действията на обвиняемата, но са продължавали да търсят
такава и към датата на инкриминираното деяние /последното съдебно заседание
пред ПОС е именно от 30.11.2015г./. Стъпвайки на целия обем от събраните и
проверени доказателства, съдът намира, че фактическите данни, установени по
делото, съвсем не очертават която и да е от хипотезите на чл. 9, ал. 2 от НК,
че липсва онова ниво на обществена опасност, без което деянието не съставлява
престъпление.
Наказанието за това
престъпление е лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева,
деецът не е осъждана до настоящия момент, спрямо нея не е прилагана
разпоредбата на чл. 78А от НК и от деянието няма причинени съставомерни
имуществени вреди. При преценка на всички тези обстоятелства, съдът намира, че
са налице материално-правните предпоставки на чл. 78А от НК и ще следва
обвиняемата да бъде освободена от
наказателна отговорност, като й се наложи административно наказание “глоба”.
При определяне размера на наказанието, което следва да наложи, съдът отчита тежкото
материално състояние на лицето, както и обстоятелството, че се касае до
действия, предприети спрямо най-близките родственици, които и към момента на
разглеждане на делото по възприятие на съда, полагаха усилия да постигнат
помирение и хармония в отношенията си с обвиняемата. Коментираното от съда
агресивно поведение на обвиняемата същите посочиха, че се проявява единствено
след употребата на алкохол, макар злоупотребата да е честа. Ето защо, като
прецени деликатните роднински отношения, както и личността на обвиняемата,
съдът намира, че лицето се характеризира като такова с по-ниска степен на
обществена опасност. Същата и в хода на съдебното производство полагаше усилия
да е трудово ангажирана. При преценка на горните обстоятелства и лаконичните
данни за имотното състояние на А., съдът намира, че наложеното й
административно наказание глоба ще следва да е в минимален размер от 1000 лв.,
тъй като именно този размер се явява адекватен да санкционира обвиняемата
според степента на обществена опасност на деянието и дееца.
Направените по делото
разноски в размер на 106 лева за назначената от съда съдебно-психиатрична
експертиза, ще следва да бъдат възложени в тежест на обвиняемата на основание
чл. 189, ал.3 от НПК.
По изложените мотиви,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.