№ 106
гр. Габрово, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело
№ 20224200500087 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Д. Ц., чрез адв. Е.К. против решение №1
/04.01.2022 г. постановено по гр.дело № 20214240100178/20211. г. по описа на ТРС.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, постановено в противоречие на
материалния и процесуални закони. Предявеният иск с правно основание чл. 54. ал. 2 ЗКИР
не е иск за поправка на грешка в кадастралната карта, а иск за собственост към момента на
одобряване на кадастралната карта, като в петитума следва да се посочи какъв обем права в
пространствено отношение следва да бъдат признати на ищците е точно отразяване на
границите на имота, които се иска бъдаг установени, включително и чрез графичното
отразяване на претендираните граници по действащата кадастрална карта, а не просто с
посочване на определена площ. Според жалбоподателката,в тежест на ищците е да докажат,
че са собственици съгласно нотариален акт за собственост № 20/10.03.1989 г.. том 1. дело №
.Л/1989 г. на Тревненски районен съдия на спорната реална част, за която твърдят, че
неправилно е заснета към съседния имот с идентификатор 07421.44..49, евентуално че са
станали собственици на спорната част на основание придобивна давност, текла спроед тях
от 1989 г. до предявяване на исковата молба.
Когато един недвижим имот не е бил нанесен преди това в кадастрални и регулационни
планове преди изработването на кадастрална карта по реда на ЗКИР, а е нанесен само в
невлязлата в сила КК, идентичността трябва да се изследва чрез съпоставяне на имената на
съседите на имота, съседните имоти, проследени при извършването на разпоредителните
сделки. В случая това не е изпълнено, въпреки че са налице подобни данни, а след като се
1
твърди, че не следва да се взема предвид невлязлата в сила КК, то приложение следва да
намери установената в чл. 2, ал. 5 ЗКИР законова презумпция.
В жалбата се сочи, че неправилно съдът ценил събраните по делото доказателства, не ги
обсъдил в тяхната взаимна връзка и цялост и кредитирал заключението на СТЕ с
предположения, които не се базират на реални данни. Приети са единствено обясненията на
тримата свидетели, водени от ищците. Не са обсъдени установените факти, от свидетелите
на ответницата, част от заключението на вещото лице, от които е видно, че ищците не са
била собственици към момента на одобряване на кадастралната карта на 10.12.2009 г. и към
момента на предявяване на иска предвид изискването за актуалност на кадастралната карта.
По делото е установено, че границата между двата съседни имота не е премествана след
1996 г.; че наследодателя на ответницата е закупил през 1999 година имот, граничещ от
запад с имота на ищците, която граница е била материализирана с колове и тел. Доколкото
от приетата по делото техническа експертиза,според жалбоподателката, непотвърдена с
доказателства, а основаваща само на съжденията на ВЛ и на показанията на ищците, се
установява несъответствие между твърденията на ищците за площ и тези по документите на
ответницата, установяващи правото и на собственост. Това несъответствие не обуславя
извод за основателност на ищцовата претенция по отношение на ответницата - не е
установена безспорна конфигурация на имота на ищците спрямо съседните имоти,
съответно не е установено, не е изследвана от къде се получава разликата между
действително заетата площ и тази по документи, дали не е резултат от погрешно ситуирана
граница с друг съседен имот и др.
Съдът не взел предвид, че ако оградата минава там където сочат ищците, защо сградата е
построена при неспазване на 3 метра отстояние и защо там не се отчита наличието на врата,
която е запазена и в добър вид и единственото и предназначение да осигурява израз към
ливадата, в която са засадени сливи, орех.Не е отчетено и обстоятелството, че границата на
имота по действащата КК е естествения синур, посочена от св. А.В.Д. и И.Д.Н., като бивш
харман, както и на част от зида отбелязан на Приложение №1 като зид с точки 31 т.32 т.ЗЗ
г.34.
Като свидетели, доведени от ответницата, са разпитани А.В.Д. и И.Д.Н., които твърдят че са
посещавали имота не колко кратно, за да помагат в чистенето му. И двамата сочат, че
границата е била първоначално с тел и колове и е там където е преминавала и е отразена
границата от невлязлата в сила кадастрална карта.
Свидетелските показания на ищците, относно процесната реална част и най вече касаещи
границата са противоречиви и непоследователни. В тях личи опит да се услужи на ищцовата
страна в процеса. Като резултат — те не са в състояние да опровергаят документа от 2011 г.
на ищците, както и техните твърдения за границата на имота на ищцовата страна, че е зида
на къщата, а в действителност е до т.нар харман, съвпадаща с измереното и нанесено в КК
от 2009 г. Освен това с показанията на тази група свидетели не се доказва, че ищците са
упражнявали и непрекъсната фактическа власт върху спорната част от имота след 1999 г.,
както и къде се намира границата между имотите.
Втората група свидетелите на ответницата са категорични, че границата е била паянтова
ограда от бодлива тел и колове, но приблизително е била видима до 2000 г. и е била до
2
т.нар. харман, т.е съвпада с границата по действащата КК и с част от заключението на ВЛ.
Неоснователно е направеното позоваване на ищците за изтекла в тяхна полза придобивна
давност по отношение на спорната реална част от имот. При съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства в тяхната взаимни обусловеност и обвързаност не може
да се направи категоричен извод за осъществявано от тях владение, продължило в сочения
от тях период
Процесната реална част не е била част от имота на ищците, границата не е местена още от
момента на прехвърляне на имота от Ц. Д. на Д.Г.Д. на 17.06.1999г, когато е била и
материализирана с телена ограда. Следва да се зачете и владението на праводателите на
ответницата от 1999 . което се присъединява към владението на отв. М.Ц., получила
фактическата власт върху имота на 08.12.2011 г. въз основа на прехвърляне на недвижимия
имот.
В настоящият случай е налице предявен иск по чл. 54. ал. 2 ЗКИР /преди чл. 53. ал. 2 ЗКИР/,
като в диспозитива на решението съдът отрази формулировката, че към момента на
одобряване на кадастралната карта е допусната непълнота или грешка при която
собствеността се установява към минал момент, следва въззивният съд следва да съобрази
дали не е допусната очевидна фактическа грешка. Считаме, че такава е налице, тъй като
първоинстанционният съд е разгледал спорното право така, както е индивидуализирано от
твърденията на ищците и е установил по този начин носител на правото на собственост и
съответно какви са границите на собствеността към настоящия момент, като в диспозитива
формално е отбелязал, че го признава към момента на одобряване на кадастралната карта.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение и зда бъде постановено друго, с което искът
да бъде отхвърлен.
В срок е постъпил писмен отговор, с който жалбата се оспорва и се излагат подробни
аргументи относно нейната неоснователност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказдателствата по делото, приема
следното:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения
съдебен акт, а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Тревненски районен съд,
обосноваващи окончателен извод за основателност на на предявения иск. При правилно
разпределена доказателствена тежест, съобразно нормата на чл. 154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от
него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален
3
закон.Въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното
решение решаващи изводи за основателност на предявените искове като на основание чл.
272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат
с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл. 272 ГПК/.
Съгласно чл. 2, ал. 5 от Закона за кадастъра и имотния регистър нанесените в кадастралната
карта данни и записванията в кадастралния регистър са доказателство за обстоятелствата, за
които се отнасят, до доказване на противното. В случая, обсъждайки твърденията на
страните и доказателствата по делото,първоинстанционният съд е приел, че кадастралната
карта не отразява вярно правото на собственост, т. е. че с оглед събраните по делото
доказателства, установената в чл. 2, ал. 5 ЗКИР презумпция за истинност на кадастралната
карта е оборена.
Установено е по делото, че границите на имота са от трите страни път и имот на
ответницата. На място между твърдяната като владяна от съответните страни в
производството част, няма материализирана ограда, разделяща двата имота.
Наследодателят на ищците, с нотариален акт за собственост върху недвижим имот по
обстоятелствена проверка №20, т.І, дело №51/1989 г. по описа на Районен съд - Трявна, е
признат за собственик върху ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, цялото от 1200 кв.м., в
околовръстния полигон на с. Б.,Община Трявна, при граници: от три страни път и Ц. Т.
Д..Този имот представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07421.441.48 по КК и КР,
одобрени със заповед РД-18-82/10.12.2009 г. на ИД на АГКК, намиращ се в с. Б., Община
Трявна, с площ 767 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди, при граници: 07421.441.1,
07421.441.49, 07421.441.41.
Наследодателят на ответницата Д.Г.Д. придобива имот –ДВОРНО МЯСТО в полигона на с.
Б., цялото от 1100 кв.м., заедно със застроената в него сушина с площ 30 кв.м., при граници:
от три страни път и наследници на К.Д., с нотариален акт за покупко-продажба №87, т.I,
дело №267/17.06.1999 г. по описа на Районен съд – Трявна от Ц. Т. Д.. Ответницата М. Д. Ц.
придобива имота с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка №92, т.II, рег.№3452, дело №270/08.12.2011 г. по описа на нотариус с
рег.№ *** на НК С.Ч., който вече представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
07421.441.49 по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-82/10.12.2009 г. на ИД на АГКК в
с.Б., Община Трявна, с площ 1377 кв.м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м/, при
граници:07421.441.1, 07421.441.48, 07421.441.41 и 07421.441.50.
Въззивният съд кредитира заключението на вещото лице, прието от
първоинстанционния съд, като го намира за компетентно и мотивирано. Съгласно
заключението, селото не е имало одобрен кадастрален план, изработен е кадастрален план
през 1996 г., който не е одобрен. Съставена е кадастрална карта, одобрена със заповед №РД-
18-82/10.12.2009г . на ИД на АГКК. Нотариалните актове на страните по делото са издадени
през периода 1986 г. – 2011 г., с изключение на този от 2011 г., другите са издадени в
4
период, през който за населеното място не е имало одобрен кадастрален план. Породи това
вещото лице счита, че по данните в тези нотариални актове, не може да се определи къде
точно е преминавала границата между двата имота. Имотите се индивидуализират чрез
своите граници, но в случая имотът на ищците от три страни граничи с път и от една страна
с имота на ответницата, където е и спорната граница. При тези данни, съдът намира, че
правилно експертът обсъжда и площта на имотите, посочена в нотариалните актове за
собственост. Според НА №20 имотът на ищците е с площ 1200 кв.м., а според КК е с площ
767 кв.м. Имотът на ответницата според НА №92 е с площ 1377 кв.м., а според предходния
нот.акт на общия наследодател е от 1100 кв.м.Площта на спорната част по данни от КК и
резултати от геодезическото измерване на място е 458 кв.м. При извършения оглед за
изготвяне на експертизата, вещото лице е констатирало, че границата между процесните
имоти по действащата КК не е материализирана на място, не личат следи от стара ограда
или други трайни знаци, които да указват нейното местоположение. Такава ограда не е
имало и през м. март 2012 г., според направените тогава и публикувани в „Street view“ и
Google map“ снимки на процесните имоти. При направените справки в Община Трявна,
експертът е констатирал, че неодобреният кадастрален план на с. Б. е изработен през 1996 г.
На неодобрения кадастрален план от 1996 г. границата между имотите на страните по
делото е изобразена като материализирана на терена с паянтова ограда, собственост на двете
страни. При извършения на място оглед вещото лице е констатирало, че процесната част от
имотите на страните по делото на север е оградена с жив плет, на изток опира до западните
фасади на паянтова жилищна сграда и навес, построени в имота на ответницата, следи от
каменен дувар или сграда и жив плет, на юг границата е материализирана с останки от
каменен дувар, а на запад на терена няма материализирана граница. Линията на имотната
граница между поземлен имот с идентификатор 07421.441.48 и поземлен имот с
идентификатор 07421.441.49 в действащите КККР съвпада с линията на границата между
тях в неодобрения план от 1996 г., както и цялата графика на извадката от кадастралната
карта съвпада почти напълно с графиката на неодобрения план от 1996 г. Това, според
вещото лице е така, тъй като неодобреният план е използван изцяло за създаване на КК на
урбанизираната територия, без да се извърши ново заснемане. Това е често срещана, но
неправилна практика.Въззивният съд възприема изводите ка вещото лице, че неодобрения
план не е следвало да се възпроизвежда при създаване на кадастралната карта, тъй като той
не е обявен на страните и те не са имали възможност да изразят становищата си или
възражения, ако има допусната грешка. Съгласно чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР, границите на
поземлените имоти като основна кадастрална единица, се установяват от данните за
означеното на място състояние в съответствие с документите за собственост, плановете и
картите по чл. 41, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗКИР, а при приложена регулация - от регулационните
планове. В настоящият случай няма одобрен кадастрален план и карти. При тези данни
възможността за намиране на точната граница се ограничава до показанията на разпитаните
свидетели и изследване площта на имотите по нотариалните актове, издадени преди 2009 г.
В обясненията, дадени в съдебно заседание на 12.11.2021 г. вещото лице посочва, че както
сега, така и преди 10 години, между имотите на страните не е имало материализирана
5
граница.Имотът на наследодателят на ищците по нот.акт от 1986 г. е с площ 1200 кв.м., а
при създаване на кадастралната карта е от 767 кв.м., без да са твърдяни каквито и да било
разпореждания с него през периода 1986 г. – 2009 г. Според вещото лице, сборът от площта
на поземлен имот с идентификатор 07421.441.48 и площта на спорната част е около 1200
кв.м., колкото е площта на имота по нотариалните актове. Експертът обосновава
заключението си и с начина, по който е извършвано строителство през годините:
Посочваната от ищците като имотна граница с имота на ответницата е фасада на сграда -
навес, чиито покрив е насочен към имота на ответницата, което означава, че той не отвежда
води в чужд имот. Западната фасада на този навес не равни с фасадата на сградата от
основното застрояване, която е разположена северно от него, а равни с линията на капката,
както са били имотите в миналото – границата е минавала по капката на западния склон на
покрива на основната сграда в имота на ответницата.
Констатациите на вещото лице са в съответствие с показанията на разпитаните по делото
свидетели Д.Т.Д., В.Т.И. и В.М.К..Те всички знаят имота отдавна и сочат, че границата
между двата имота минава покрай къщата на ответницата, където преди имало и ограда, сега
не съществува. Имотът на ищците бил харман, градина и К. го чистел и косил от много
отдавна, чак до къщата на ответницата.
Свидетелите на ответницата А.В.Д. и И.Д.Н. установяват, че са участвали периодично в
поддържането на имота от ответницата и нейния баща, като мястото, до което са почиствали
имота е било там където преди имало ограда и харман, но не посочват точно
местоположение.Освен това в сградата имало врата, от която се излизало зад къщата, където
имало орех и овощни дървета, където продължавал имота на ответницата. Тези показания са
в противоречие с останалите доказателства по делото – заключението на вещото лице,
показанията на другите свидетели и представените от страните нотариални актове за
собственост.
Неоснователно е възражението в жалбата, че съдът не взел предвид, че ако оградата минава
там където сочат ищците, сградата е построена при неспазване на 3 метра отстояние и не се
отчита наличието на врата, която е запазена и в добър вид и единственото и предназначение
да осигурява израз към ливадата, в която са засадени сливи, орех, както и че границата на
имота по действащата КК е естествения синур, посочена от св. А.В.Д. и И.Д.Н., като бивш
харман, както и на част от зида отбелязан на Приложение №1 като зид с точки 31 т.32 т.ЗЗ
т.34. Неспазването на отстоянието от 3м. и наличието на врата, сами по себе си, изолирани
от останалите доказателства, не могат да обосноват изводи за наличие на граница, там
където сочи ответницата.Освен това, останалите разпитани свидетели, които имат имоти в
селото не установяват съществуването на такава задна врата. Не е установено също къде в
годините се е намирал твърдяния от свидетелите харман, както и че останките, обелязани в
Приложение №1 с т.31,32,33,34, са от него. Такива останки са установени от вещото лице и в
източната част на процесния имот, които също са следи от каменен довар или сграда, без да
може да се установи със сигурност. Същото се отнася и до посочените от жалбоподателката
останки, конкретизирани в Приложение №1.
6
Неоснователно е оплакването, че съдът не е зачел владението на праводателите на
ответницата от 1999 г., което се присъединява към владението на отв. М.Ц., получила
фактическата власт върху имота на 08.12.2011 г. въз основа на прехвърляне на недвижимия
имот. От доказателствата по делото не се установява тя или нейният праводател да са
упражнявали фактическа власт върху тази част и да са демонстрирали намерение за нейното
своене в продължение на десет и повече години. Още повече самата ответница е заявила, че
поддържане и почистване на спорната част е извършвано през годините и от един от ищците
К.К..
С жалбата се възразява,че в диспозитива на решението съдът отразил формулировката, че
към момента на одобряване на кадастралната карта е допусната непълнота или грешка при
която собствеността се установява към минал момент, с което е допусната очевидна
фактическа грешка, тъй като първоинстанционният съд е разгледал спорното право така,
както е индивидуализирано от твърденията на ищците и е установил по този начин носител
на правото на собственост и съответно какви са границите на собствеността към настоящия
момент, като в диспозитива формално е отбелязал, че го признава към момента на
одобряване на кадастралната карта.Това възражение съдът намира за неоснователно. ЗКИР
въвежда основно изискване кадастралната карта и кадастралните регистри да отразяват
вярно правото на собственост - чл. 2, ал. 5 от ЗКИР, и да бъдат поддържани в актуално
състояние- чл. 51 ЗКИР. Поради това установяването на спорното право на собственост, така
и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на
предявяване на иска, а неточното заснемане е към момена на създаване и одобряване на
кадастралната карта.
Имайки предвид всичко изложено, съдът намира, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна да бъде
оставена без уважение.
С оглед изхода на спора, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на
упълномощения адв. М. възнаграждение, определено по реда на чл.7 ал.2 т.1 от Наредба
№1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения в размер на 300,00 лв., на
основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1/4.01.2022 г., постановено по гр.д. № 178/2021 г. по описа на
Районен съд Трявна.
ОСЪЖДА М. Д. Ц., с ЕГН **********, от гр. П., ул. „******“ №103 /със съдебен адрес: гр.
Габрово, пл. „В.“ *******, чрез адв. Е. К.а/, да заплати на адв. Ц.М. от АДВОКАТСКА
КОЛЕГИЯ - ГАБРОВО сумата от 300,00 лв. /триста лева/ - адвокатско възнаграждение, на
7
основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8