Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 11.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на осемнадесети
юни
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 2080 по описа
за 2015 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 от ГПК,
образувано по искова молба, подадена от П.Я.Н., действащ чрез временния си
попечител А.Д.С., починал в хода на настоящото дело, след завеждане на исковата
молба на 17.02.2015 г. и заместен на основание чл.227 от ГПК от наследника си
по закон А.Д.С. срещу З. „Л.И.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22 от ПЗР
на КЗ, в сила от 01.01.2016 г.,
във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 16.01.2015 г. около
12,35 ч в гр. Русе, на кръстовището между бул. „Неофит Бозвели“ и ул. „Николаевска“,
л.а.м. „Ауди“ с рег. №*******, управляван от водача К.К.А. навлиза в
кръстовището и блъска ищеца, който управлявал велосипед. Поддържа се, че вина
за настъпилото ПТП има водача К.К.А.. Твърди се, че вследствие на ПТП на ищеца
са причинени следните увреждания: фрактура на черепа и мозъчен кръвоизлив.
Поддържа се, че въпреки проведеното лечение и към момента пострадалият е в
състояние на кома. Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието,
отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 22114002211605,
валидна от 28.08.2014 г. до 28.08.2015 г.
Поддържа се, че във връзка с
пътния инцидент е образувано ДП № 110/2015 г. по описа на ОД на МВР Русе.
Твърди, че вината за настъпилото ПТП е изцяло на водача на л.а.м. „Ауди“ с рег. №*******, който не е съобразил
поведението си с пътен знак Б, и нарушил правилата за движение по пътищата.
Твърди се, че към момента на настъпилия инцидент пострадалият Ненов е бил в
много добро здравословно състояние, ежедневно е излизал на разходки и се грижел
за домакинството, в това число да пазарува и обслужва сметките за издръжка на
жилището, където живеел заедно с внучка си А.Д.С..
Моли Съда да постанови решение, с което да
бъде осъден ответника да заплати сумата от 90 000 лв. обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
16.01.2015 г. в гр. Русе, на кръстовището между бул. „Неофит Бозвели“ и ул.
„Николаевска“, виновно причинено от водача К.К.А. управлявал л.а.м. „Ауди“ с
рег. №*******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Л.И.” АД с № 22114002211605,
валидна от 28.08.2014 г. до 28.08.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането-16.01.2015 г. до окончателното
издължаване. Претендират се разноските
по делото, включително и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил
отговор от ответника, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва фактическите твърдения в исковата молба, оспорва наличието на вина у
водача К.К.А., оспорва механизма на произшествието, оспорва твърдението за
настъпване на риск, покрит по застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена по отношение
на л.а.м. „Ауди“ с рег. №*******. Оспорва иска за лихви с твърдението, че
застрахователят изпада в забава след покана, от който момент се дължат лихви.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е
депозирал допълнителна искова молба, с която оспорва изложеното в отговора на
ответника, че не е налице активна материално правна и процесуална легитимация
от страна на ищцата, поради твърдението, че същата не попада в кръга на лицата
посочени в Постановление № 4/1961 г.
В срока за допълнителен отговор ответникът
поддържа изцяло становището си и оспорванията в отговора.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител.
Претендира разноски по списък, както и адвокатско възнаграждение определено по
реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск.
Моли съда да отхвърли исковете като подробни съображения за това е посочил в
представените по делото писмени бележки. Претендира разноски по списък.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
С влязла в сила на 28.07.2017 г. Присъда №
25/12.07.2017 г., постановена по НОХД № 247/2017 г. по описа на Русенски ОС, К.К.А. е признат за виновен в
това, че на 16.01.2015 г. в гр. Русе, на кръстовището между ул. „Николаевска“ и
ул. „Места“, при управление на л.а.м. „Ауди А4“ с ДК № *******, нарушил
правилата за движение-чл.5, ал.2 ЗДвП, като водач на ППС не е бил внимателен и
предпазлив към уязвимия участник в движението-водачът на двуколесно
ППС-велосипед марка „Спринт“, управляван от П.Я.Н., чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.104,
ал.1 от ППЗДвП-не пропуснал велосипеда, който се движел по път с предимство на
ул. „Николаевска“, посока центъра на гр.Русе,
в следствие на което по непредпазливост причинил смърт на П.Я.Н..
От приетото по делото повторно
заключение на САТЕ, изготвено от вещото лице Ж.Е., неоспорено от страните се
установява, че на 16.10.2015 г. около 12,30 часа в гр. Русе л.а.м. «Ауди А4» с
ДК № *******, управляван от К.К.А. ***, приближавайки кръстовището с ул. „Николаевска“. По същото време
ищецът-велосипедистът П.Я.Н. се движел по ул. „Николаевска“, по посока центъра
на града. Двете превозни средства са продължили да се движат по този начин,
като лекият автомобил навлязъл в кръстовището преди велосипеда, при което
настъпил удар между предното колело на велосипеда и предната част на предния ляв
калник на автомобила. Под действието на инерционната сила тялото на велосипедиста
е отлетяло напред и е достигнало до челното стъкло на автомобила. Настъпил е
удар в горната му част в близост до тавана, като е настъпило характерното
счупване на предното стъкло от удар с главата на пострадалия. В последствие
тялото на велосипедиста е отхвърлено и е паднало върху терена, като се е
установило в близост до първия ляв ъгъл на кръстовището, гледано в посоката на
огледа. Велосипедът е придобил въртеливо движение на дясно по посока на
часовата стрелка като е последвало отхвърлянето му напред в посоката на
движение на автомобила и леко наляво. Установява се, че при доближаване на
кръстовището, велосипедистът е бил в полезрението на водача на лекия автомобил
и при предприемане на съответните мерки за намаляване на скоростта и спиране, е
могъл да предотврати удара при скорост на движение 54 км/ч. Процесното ПТП е
настъпило следствие на закъсняла реакция от страна на водача на лекия автомобил
и отнемане на предимството на движещият се по път с предимство велосипедист от
страна на водача на лек автомобил Ауди. Процесният велосипед е бил оборудван с
всички аксесоари, необходими за обезопасяване и обозначаване на велосипеда-фар,
динамо и светлоотразители. ПТП е настъпило в светлата част на денонощието и
светлоотразителите не биха помогнали за видимостта към велосипеда от другите
участници в движението.
Вещото лице установява, че
съобразно описания механизъм на настъпване на процесното ПТП и определената
скорост на автомобила, ударът е настъпил при каране на велосипеда от
пострадалия. Ако велосипедът е бил бутан, уврежданията на пострадалия са щели
да бъде различни от наличните.
Установява се, че ударът е бил
непредотвратим посредством аварийно спиране от страна на велосипедиста.
С представения по делото
препис-извлечение от акт за смърт се установява, че ищецът е починал на
17.02.2015 г.
Между страните не е било спорно,
а и от ангажираните писмени доказателства, включително и справка от
Информационния фонд към Гаранционен фонд, се установява, че към 16.01.2015 г. за
л.а.м. «Ауди
А4» с ДК № ******* има активна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество с
номер на полицата 22114002211605, сключена на 28.08.2014 г. и валидна от 28.08.2014 г. до 28.08.2015 г.
От приетото по делото заключение
на СМЕ се установява, че вследствие на удара ищецът е получил фрактура на
черепа и мозъчен кръвоизлив. На 10.01.2015 г. е направена оперативна
интервенция, проведено е медикаментозно лечение-вливания, антибиотично,
витамини, плазмопреливане през целия престой в болницата от 16.01.2015 г. до
17.02.2015 г. Лечението е съобразено със състоянието на пациента. Ищецът
въпреки проведеното лечение е бил в състояние на кома-неподвижен, неконтактен,
което е налагало да бъде обслужван от чужда помощ в посочения период.
Коматозното състояние на ищеца е довело до декубитус в сакралната област.
Пред настоящата инстанция е
разпитан свидетеля Д.Д.В.. Свидетелят установява, че е комшия с ищеца, с който
много добре се разбирали, помагали си. Ищецът бил адекватен, подвижен, карал
колело. Свидетелят установява още, че не знае П. да е имал заболявания. Видимо
бил здрав и много пъргав. Почти всеки ден се виждали. П. се радвал на правнучката
си.
Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във
връзка с §22 от ПЗР на КЗ в сила от 01.01.2016 г.
За застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на този кодекс, както е в настоящия случай се прилага част четвърта от отменения
Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила
на този кодекс.
Страните не твърдят да е уговаряно нещо друго, следователно приложима е именно
горната норма.
Въпросът за
допустимостта на иска е решен с Определение № 974/19.03.2019 г., постановено по
ч.гр.д. № 6102/2018 г. по описа на САС, ТО, 5 състав.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
По делото е
безспорно, че по отношение на процесния лек автомобил налице валидна застраховка «Гражданска
отговорност» при ответника.
Настъпването на деликт, виновното
и противоправно поведение на водача К.К.А. и настъпилите в пряка причинна
връзка от него телесни увреждания на ищеца, са установени в настоящия процес с
влязлата в сила присъда.
Съобразно чл.300 ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско
правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е
извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Съобразно горното настоящият
съдебен състав, приема, че
деянието, авторството и виновното поведение на водача К.К.А. и настъпилата в пряка, причинна връзка от това поведение смърт на П.Я.Н., са установени в настоящия процес с влязла в сила на 28.07.2017 г. Присъда № 25/12.07.2017
г., постановена по НОХД № 247/2017 г. по описа на Русенски ОС.
Предвид горното предявеният иск
за неимуществени вреди се явява основателен.
По отношение на размера на иска:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки
и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за
всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече
пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до
01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително по-високи размери на
застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ, като след 11.06.2012 г. тези
размери са съответно: 2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. и са приложими към датата
на процесното ПТП. Конкретните икономически условия и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент
/в случая настъпилото ПТП, в резултат на което са причинени телесни увреждания
на ищеца/ следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на
дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие.
В този смисъл е даденото
разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени
по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на
ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение
№ 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен
състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищеца вреди, а именно:
Установените по делото увреждания
на осемдесет и три годишния към момента на ПТП ищец, са довели същия до
състояние кома, при което е налице постоянна пълна загуба на съзнание,
разстройство на мозъчно-паметовите и познавателните способности за усещане,
възприятия и представи, невъзможност за мислене, загуба на волеви движения,
липса на реакции на външни дразнители и вътрешни нужди, разстройства на
дихателната, сърдечно-съдовата система и на тазовите резервоари, като ищецът не
е в състояние да разбира и осъзнава всекидневната текуща предметна и социална
действителност и да ръководи своето поведение. Това състояние на ищеца е
продължило един месец, след което е настъпила неговата смърт.
Настоящият съдебен състав като
съобрази състоянието на ищеца, неговата възраст, времето през което се е
намирал в кома и е претърпял оперативна интервенция, както и икономическото
състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са нормативно
посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени
от застрахования на трети лица, както и съдебната практика по реда на чл.290 от ГПК за аналогични случаи, обективирана в Решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС по
т. д. № 44/2012 г., II т. о., ТК, Решение № 12 от 25.03.2016 г. на ВКС по т. д.
№ 1018/2015 г., II т. о., ТК, Решение № 19 от 20.07.2018 г. на ВКС по т. д. №
1748/2017 г., I т. о., ТК, намира, че справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД, е
размер на обезщетението за неимуществени вреди от 90 000 лв., в който размер е
претендиран от ищеца.
Предвид изложените съображения
настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск следва да бъде уважен в
пълен размер. Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен
еквивалент, то това обезщетение се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от
датата на увреждането върху главницата за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 223,
ал. 2 КЗ/отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай.
Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто
не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по
съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
С оглед на горното Съдът присъжда
лихва върху главницата от 90 000 лв., считано от датата на увреждане-16.01.2015
г. до окончателно изплащане на сумата.
По разноските в настоящия процес:
Ищецът е освободен от държавна
такса и разноски в производството на основание чл.83, ал.2 от ГПК.
Още с исковата молба ищецът е
заявил, че адвокат Н. осъществява безплатна правна помощ, поради което и на
основание чл.38, ал.2 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на
адвокат Н. адвокатско възнаграждение в размер на 3 230 лв., определено в
минимален размер на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При този изход на делото на
ответника не се дължат разноски.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважения размер на
иска от 3600 лв., както и сумата от 700 лв.-депозит вещи лица, заплатен от
бюджета на съда.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от
01.01.2016 г./, във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД на П.Я.Н., ЕГН **********, действащ чрез попечителя си А.Д.С.,
починал в хода на настоящото производство и заместен на основание чл.227 от ГПК
от правоприемника си по закон А.Д.С., ЕГН **********,*** сумата от 90 000 лв. /деветдесет
хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи си в болки и страдания от травматичните
увреждания, довели до състояние на кома в продължение на един месец, които
увреждания са настъпили в пряка причинна връзка с пътно транспортно
произшествие осъществено на 16.01.2015 г. в гр.Русе, виновно причинено от
водача на л.а.м. „Ауди“ с рег. №*******, който автомобил и към датата на
произшествието е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника, сключена със застрахователна полица № 22114002211605, валидна от
28.08.2014 г. до 28.08.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането-16.01.2015 г. до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Г.И.Н.,*** адвокатско възнаграждение
в размер на 3 230 лв. /три хиляди двеста и тридесет лв./
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
градски съд сумата от 3600 лв. /три хиляди и шестстотин лв./-държавна такса
върху уважения иск, както и сумата от 700 лв./седемстотин лв./-депозит вещи
лица, заплатен от бюджета на съда
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: