Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 30.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесета и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
секретар ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 99 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл. 274, ал.1,т.1,предл.първо и ал.2
от Кодекса за застраховането (отм.) във вр. с §22 от
ПЗР на КЗ.
Ловешкият
окръжен съд е сезиран с искова молба с вх.№ 262481/03.12.2020 г. (п.клеймо:
01.12.2020 г.), подадена от
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС”АД, с адрес: ********************, ЕИК ********,
представлявано от М.С.М.- Г. и П.В.Д.- изп.директори,
чрез юриск. Н.Г. срещу М.С.М., ЕГН ********** с адрес: ***, с посочено правно основание
чл.274, ал.1,т.1 вр. с ал.2 КЗ (отм.) във вр. с чл.45 ЗЗД и цена на иска: 42 033.00 лева.
Ищецът излага, че на 19.07.2009
година, около 09.45 часа в с.Торос, област Ловеч, лекотоварен автомобил
„Мерцедес Вито” с ДК № *******, управляван от М.С.М. *** в посока центъра на
селото към с.Дерманци, като поради високата и несъобразена с пътните условия
скорост губи устойчивост на пътното платно, напуска го и се качва върху
тротоара, където удря В.Н.В.и Й.Т.Б., причинявайки средна телесна повреда на
първия и смъртта на последния. За настъпилото ПТП е изготвен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 17/19.07.2009 година.
Твърди, че с Присъда № 18 от
26.05.2010 година подсъдимият М.С.М. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.343, ал.4 във вр. с чл.343,ал.1,предл.първо и последно в.“б“,предл.първо
във вр. с чл.342,ал.1 НК, при което по непредпазливост е причинил смъртта на Й.Т.Б.
от с.Торос и средна телесна повреда на В.Н.В.от гр.Луковит, Ловешка област,
изразяваща се в счупване на дясната бедрена кост - повреда обуславяща
затруднение на движението на десния крак за около една година.
Към датата на събитието
отговорността на водача на лекотоварния автомобил, марка „Мерцедес”, модел
„Вито”, с д.к.№ ***** е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” в
ЗК „Лев Инс” АД, обективирана
в застрахователна полица № 223099187663, със срок на валидност от 22.04.2009 г.
до 21.04.2010 година.
Посочва, че на основание чл.226 КЗ (отм.) пострадалият В.Н.В.е предявил по съдебен ред иск за заплащане на
обезщетение за причинените му имуществени вреди- физически и психически болки и
страдания вследствие получените при процесното ПТП
травматични увреждания и влошаване на здравословното му състояние. В тази връзка с Решение от 20.05.2015 г. на
Софийски градски съд, 17 състав по гр.дело № 17411/2013 г.”Лев Инс”АД е осъдено да заплати на основание чл.226 КЗ (отм.)
на В.Н.сумата от 35 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главницата,считано от датата на деликта-
19.07.2009 г., до окончателното изплащане и отхвърлил претенцията за сумата над
35 000 лева и до предявения размер от 100 000 лева.Решението е
обжалвано от застрахователя и с Решение № 1122/16.05.2017 г. Апелативният съд
София по в.гр.дело № 5049/2015 г. е обезсилил решението в частта, в която е бил
разгледан непредявения иск на В.Н.В.за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди над сумата от 10 000 лева до размера от 100 000
лева, както и за законната лихва върху обезщетението за периода от 19.07.2009
г. до 18.12.2010 година включително, и
осъдил ЗК „Лев Инс”АД да заплати на В.Н.В.обезщетение
на неимуществени вреди, претърпени от влошаване на здравословното му състояние
в размер на сумата 25 000 лева.
Двете решения са постановени при
участието на третото лице-помагач на страната на застрахователя, а именно-
виновния водач М.С.М..
Ищецът твърди, че въз основа на
издаден изпълнителен лист от 27.10.2015 г. по гр.дело № 17411/2013 г. на СГС е
образувано изпълнително дело № 20157870400264 по описа на ЧСИ М.Д., Рег.№ 787 с
район СГС и в срока за доброволно изпълнение превел по сметката на ЧСИ на
09.11.2015 г.сума общо в размер на 23 105.60 лева, включваща и разноските
за изпълнението.
Въз основа на издадения на
16.08.2017 г. изпълнителен лист по същото дело и във връзка с решението на САС
и постъпила молба от В.Н.В., ищецът му изплатил доброволно и сумата от
22 033. лева на 07.11.2017 г. с платежно нареждане
Тези обстоятелства са мотивирали
застрахователя да предяви регресния си иск срещу
виновния водач –М.С.М. за всичко, което е платил.
Моли да бъде
постановено решение, с което да бъде осъден М.С.М. да заплати на ЗК„ЛЕВ ИНС”АД,
ЕИК ********, сумата 42 033.00 лева главница, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, включваща сумите:
10 000 лева застрахователно обезщетение за физически и психически болки и
страдания, вследствие настъпилото ПТП; законната лихва върху сумата от
10 000.00 лева в размер на 7033.00 лева за периода от 19.12.2010 г. до
окончателното плащане- 07.11.2017 г., както и сумата 25 000.00 лева
обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от влошаване на здравословното състояние на пострадалия В., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, както и всички направени по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Към исковата молба са приложени
писмени доказателства и са направени доказателствени
искания.
На основание чл.367 от ГПК на ответника е изпратен препис от исковата молба, с
указания за възможността да подаде писмен отговор в двуседмичен срок,
задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаване на отговор
или неупражняването на права, които са връчени редовно.
В срока не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът намира, че делото му е подсъдно, на основание чл.105,ал.1 ГПК,
тъй като ответникът е с постоянен адрес ***.
В съдебно заседание ищецът е подал писмено становище, че поддържа
исковата си претенция, а ответникът е изготвил декларация, в която е заявил
съгласие делото да се разгледа в негово отсъствие.
От събраните по делото писмени
доказателства, които е допуснал и приел, в съответствие със задължението си по
чл.235 от ГПК, от преценката на становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Обстоятелствата по
пътнотранспортното произшествие, настъпило на 19.07.2009 г., се установяват от приложеното НОХ дело №
98/2010 година на Ловешкия окръжен съд, от което е видно, че с Присъда № 18 от
26.05.2010 година, подсъдимият М.С.М., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че
на 19.07.2009 г., около 09.45 часа в с.Торос, Ловешка област, на ул.”Дило Йотов”, движейки се в посока от центъра на селото съм
с.Дерманци, Ловешка област, при управление на МПС- лекотоварен автомобил, марка
„Мерцедес”, модел „Вито”, с д.к.№ *****, собственост на Р.В.А.от гр.София, без да притежава свидетелство за управление
на МПС, нарушил правилата за движение по пътищата по чл.20, ал..2 предл.1-во и 3-то от ЗДвП, като при избора на скоростта на
движение не се е съобразил с атмосферните условия- дъждовно време,със
състоянието на пътя- мокър и хлъзгав асфалт с дупки и повреди по същия; чл.21,
ал.1,предл.2-ро,хипотеза 1-ва от ЗДвП- „При избиране
на скоростта на движение на водача на движение на ППС е забранено да превишава скорост
от 50 км/час в населено място, за ППС, категория „В”, като се движел със
скорост от 86.4 км/час и по непредпазливост причинил смъртта на Й.Т.Б. от
с.Торос и средна телесна повреда на В.Н.В.от гр.Луковит, Ловешка област,
изразяваща се в счупване на дясната бедрена кост- през трохантера
с последващо оперативно лечение- свързване на
костните фрагменти с помощта на метал- повреда обуславяща затруднение на
движението на десния крак за около една година, като деянието е извършено в състояние с концентрация на алкохол в
кръвта-2.315 на хиляда, като е избягал от местопроизшествието, поради което
и на основание чл.343, ал.4 във вр. с чл.343,ал.3,предл.първо и
последно б.“б“, предл.първо във вр.
с чл.342, ал.1 НПК го осъдил да изтърпи наказание лишаване от свобода.
Безспорно е, че към датата на
събитието водачът на лекотоварния автомобил, марка „Мерцедес”, м. „Вито”, с
д.к.№ ***** е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност” в ЗК „Лев
Инс” АД, обективирана в застрахователна
полица № 223099187663, със срок на валидност от 22.04.2009 г. до 21.04.2010
година.
От приложеното гр.дело №
17411/2013 година на СГС и гр.дело № 5049/2015 г. на САС се установява, че с влязло
в сила решение от 20.05.2015 г. на Софийски градски съд, 17 състав по гр.дело №
17411/2013 г.”Лев Инс”АД е осъдено да заплати на
основание чл.226 КЗ (отм.) на В.Н.сумата от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 19.12.2010 година и до окончателното изплащане, както и сумата 25 000 лева- обезщетение на
неимуществени вреди, претърпени от влошаване на здравословното му състояние.Застрахователят
е осъден да заплати разноски по делото, включващи адвокатско възнаграждение от 350
лева и държавни такси, общо 1400 лева.
Двете решения са постановени при
участието на третото лице-помагач на страната на застрахователя, а именно водача
М.С.М..
От удостоверение №
00124/17.02.2021 година на ЧСИ М.Д., рег.№ 787 , район на действие СГС, с
установява, че във връзка с изп.дело №
20157870400264, образувано въз основа на изп.лист от
27.10.2015 година по гр.дело № 17411/2013 година на СГС с взискател
В.Н.В.по сметката на ЧСИ е постъпила сума в размер на 23 105.60 лева с наредител ЗК „Лев Инс“АД- длъжник,
включваща главница, изпълнителни разноски и такса по чл.26 от ТТР, с което
задължението по изпълнителното дело е изплатено изцяло от страна на длъжника. В
потвърждение на това е и приложеното копие от банков превод от 09.11.2015 г. до
„Юробанк България“АД (стр.45 от делото).
Въз основа на издадения на
16.08.2017 г. изпълнителен лист по същото дело и във връзка с решението на САС
и постъпила молба от В.Н.В., ищецът му изплатил доброволно, чрез неговия
пълномощник- адвокат Щ.Х.Щ.и сумата от 22 033. лева на 07.11.2017 г. с
платежни нареждания ( за сумата 859.04 лв.
21 173.96 лева- стр. 49 и 50).
Установява се от приложеното
гр.дело № 17 411/2013 година на СГС, че след влизане в сила на решението
по делото, на ищеца е издаден обратен изпълнителен лист на 13.09.2017 г. за
сумата от 10 000 лева, поради това, че същият е представил доказателства за внасянето на
сумата от 23 105.60 лева по изп.дело №
201578704002643, включващи главница от 20 000 лева – неимуществени вреди,
но решението е било обезсилено за разликата над 10 000 лева главница и
производството по делото- прекратено в тази част. Като доказателство е приложено
преводното нареждане от 09.11.2015 г.
При така
изложените факти, съдът направи следните правни изводи:
Спорът е търговски и предмет на производството е предявения от ЗК ЛЕВ
ИНС”АД срещу ответника М.С.М. регресен иск за сумата 42 033.00 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди –
физически и психически болки и страдания, претърпени от В. В., пострадал от
ПТП, причинено виновно от ответника на 19.07.2009 година.
В §22 от
ПЗР от действащия Кодекс за застраховането е регламентирано, че за
застрахователни договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се
прилага част четвърта от отменения Кодекс на застраховането, освен ако страните
договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Предвид сключването на
застрахователния договор преди 01.01.2016 г.,
приложимата норма е чл.274,ал.1,т.1,предложение
първо от Кодекса за застраховане (отм.) и ал.2, според които
застрахователят има право да получи от застрахования платеното обезщетение,
когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация
на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, както и в случаите, когато
лицето е управлявало МПС без свидетелство за управление.
За да бъде уважен
предявения иск по чл. 274, ал. 1, т.1 и ал.2 от КЗ (отм.) вр.
чл. 45 от ЗЗД ищецът следва да установи всички елементи от фактическия състав,
пораждащ регресното му право, а именно: наличието на
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
"Гражданска отговорност", сключен досежно
МПС, с което е причинено ПТП и ищеца; осъществен от ответника деликт, включващ елементите: деяние, противоправност
на деянието, вреда, причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и
деянието, вина на дееца; плащане от ищеца на застрахователно обезщетение на
увреденото лице; и конкретно в случая- че при причиняване на деликта ответникът е управлявал моторното превозно средство след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма,както и без свидетелство за управление на МПС.
От събраните
доказателства по делото съдът приема за доказани всички елементи от фактическия
състав, пораждащ регресното право на ищеца.
Влязлата в сила присъда по НОХ дело № 98/2010 година на Ловешкия
окръжен съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съгласно чл.300 ГПК. В настоящия случай, обстоятелствата,
свързани
с управление на МПС от виновния водач
след употреба на алкохол над допустимата от закона норма и без свидетелство за управление са
доказани- фактите са установени в наказателното производство и са елементи от състава на престъплението.
Влязлото в сила решение по гр.дело №
17 411/2013 година на СГС е задължително за съда, който го е постановил, и
за всички съдилища, учреждения и общини в Република
България, на основание чл.297 ГПК. Според
чл.232, ал.2 ГПК установеното в мотивите на това решение е задължително за
третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е
привлякла.То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото.
Безспорно е, че към момента на настъпване
на ПТП собственикът на автомобила е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с „”Лев инс”АД.
Ищецът е представил писмени доказателства, от които може да се направи извода, че в изпълнение на влязлото в сила решение по гр.дело № 17 411/2013 година на СГС застрахователят е изплатил на увреденото лице В.Н.В.сумата общо в размер на 42 033.00 лева, включваща: 10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди за физически и психически болки и страдания, вследствие настъпило на 19.07.2009 година ПТП, причинено от виновния водач М.С.М.; 25 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от влошаване на здравословното състояние на пострадалия В. и сумата 7033.00 лева- законна лихва върху сумата 10 000 лева за периода от 19.12.2010 година до окончателното ѝ изплащане -07.11.2017 година. Тъй като ответникът е участвал в производството по гр.дело № 17 411/2013 година като трети лице- помагач на страната на ответника, той е обвързан от мотивите на постановения съдебен акт. В настоящето производство не е оспорил извършеното от ищеца плащане на застрахователното обезщетение в срока за отговор на исковата молба.
В
Решение № 48 от 30.04.2009 г. на
ВКС по т. д. № 677/2008 г., I т. о., ТК се приема, че при задължителната застраховка "гражданска
отговорност" на собствениците, ползвателите и водачите на МПС, когато
щетите на увреденото лице са причинени от застрахования по време на управление
на МПС след употреба на алкохол и когато застрахователят по силата на закона е
заплатил на третото увредено лице, той има регресно
право срещу застрахования причинител на щетите. Задължението на застрахователя
да обезщети третото лице за нанесените му вреди и регресното
му право срещу делинквента възникват по силата на закона
и са в корелативна връзка (решение по т. д. №
768/2010 г. на ВКС, II т. о.) Вземането по регресния
иск възниква от момента, когато застрахователят плати обезщетението на третото
увредено лице. Това вземане не е срочно по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, поради което и на основание ал.2
застрахованият ответник изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора (решение по т. д. № 467/2011 г.,
I т. о.)
При предявен регресен иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ
(отм.), върху размера на платеното от застрахователя ответникът по този иск дължи лихва, считано от поканата. В случая за покана следва да се зачете депозирането на исковата молба по настоящото дело.По въпроса относно
обхвата на паричното вземане на застрахователя при реализиране на неговото регресно право срещу застрахования в хипотезата на чл.274,
ал.1, т.1, предл.първо от КЗ (отм.) и по арг. от чл.
227, т. 2 КЗ (отм.) е формирана непротиворечива практика на ВКС - решение
по т. д. № 705/2009 г., II т. о., решение
по т. д. № 244/2010 г. на ВКС, I т. о., решение №18 от 22.03.2017 г. по
т.д.№ 1935/2015 г. ТК. Възприето е становище, че „застрахователят има право на
регрес срещу застрахования и за платените лихви за забава, считано от
настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата
по чл.
224, ал. 1 КЗ; правото на вземане на застрахователя възниква от момента
на извършеното от него плащане на пострадалото лице; последица от неизпълнение
на задължението на застрахования за уведомяване на застрахователя за
обстоятелства, водещи до възникване на гражданска отговорност, е именно
възможността застрахователят, с право на регрес, да претендира от застрахования
заплатените от него лихви за забава от увреждането до плащането.“
Тъй като се касае за парично задължение, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД ответникът дължи обезщетение върху главницата в размер на законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба и до окончателното ѝ изплащане.
С оглед
изхода на процеса и на основание чл.78,ал.1 и ал.8 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по
делото общо в размер на 1981.32 лева, включващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева и 1681.32 лева държавна такса.
Воден от гореизложеното, съдът
ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС”АД, с адрес: ********************, ЕИК ********, представлявано от М.С.М.- Г. и П.В.Д.- изп.директори, на основание чл. 274, ал. 1, т.1, предл.първо и ал.2 от КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 42 033.00 (четиридесет и две хиляди и тридесет и три) лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за причинени вреди при ПТП на 19.07.2009 г. на пострадалия В.Н.В., включващо сумите: 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, 7033.00 лева- лихва върху главницата от 10 000 лева за периода от 19.12.2010 г. до 07.11.2017 г. (дата на плащането), както и 25 000 лева- неимуществени вреди от влошаване на здравословното състояние на пострадалия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.12.2020 годна и до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН ********** с адрес: ***,
да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС”АД, с адрес: ********************,
ЕИК ********, представлявано от М.С.М.- Г. и П.В.Д.- изп.директори,
на основание чл.78,ал.1 и ал.8 ГПК
разноски по делото в размер на 1981.32 (хиляда деветстотин осемдесет и един
лева тридесет и две стотинки) лева.