Номер 93415.09.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Варна
На 02.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Наталия П. Неделчева
Членове:Светлана К. Цанкова
Юлия Р. Бажлекова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело №
20203100502199 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано по въззивна жалба на вх.
№48850/22.07.2020г. на М. К. Т. , ЕГН ********** срещу Решение №2947/08.07.2020г.,
постановено по гр.д.№3173/2020г. по описа на 47 състав на ВРС в частта, в която е
отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.З, вр. чл. 225, ал.1 КТ за разликата над
9382.06 лева за периода от 03.02.2020 г. до 26.06.2020г. до пълния претендиран размер от 11
466,96 лева и за пълния претендиран периода от 27.06.2020г. до 03.08.2020г., както и в
частта за разноските за разликата над присъдените 1315,16 лева до пълния претендиран
размер от 1400,00 лева. Жалбоподателката твърди, че решението в посочените части е
неправилно. Излага, че със същото решение е признато за незаконно и отменено
уволнението на М.Т., извършено със заповед №369/31.01.2020г., издадена от директора на
Детска градина №4 „Теменужка" гр. Варна; възстановена е доверителката ми на заеманата
преди уволнението длъжност „заместник - директор учебна дейност"; както и е уважена
исковата претенция по чл. 344, ал.1, т.З вр. чл. 225, ал.1 КТ за присъждане на обезщетение за
оставане без работа вследствие на незаконно уволнение за периода 03.02.2020 г. до
26.06.2020г. (датата, на която е даден ход по съществото на спора пред ВРС). Тъй като
съдът не би могъл да събере доказателства за факти, които все още не са настъпили, то е
отхвърлил иска за разликата над 9382.06 лева до 11 466,96 лева и съответно за пълния
претендиран период в исковата молба от 03.02.2020г. до 03.08.2020г. Излага се, че към
настоящия момент М.Т. продължава да не полага труд по трудово правоотношение,
вследствие на извършеното незаконно уволнение, следователно продължава да търпи вреди,
като решението се явява неправилно в тази част. Жалбоподателката твърди, че след като
ВРС е присъдил обезщетение, дължимо според нормата на 225, ал. 1 от КТ за 6-месечен срок
само за периода от 03.02.2020 г. до 26.06.2020г., а тя продължава да не полага труд, то
1
работодателят се явява задължен и за остатъка от заявения в исковата молба период, а
именно 27.06.2020г. до 03.08.2020г. Предвид гореизложеното моли да се отмени решение
№2947/08.07.2020г., постановено по гр.д.№3173/2020г. по описа на 47 състав на ВРС в
частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.З, вр. чл. 225, ал.1 КТ за
разликата над 9382.06 лева за периода от 03.02.2020 г. до 26.06.2020г. до пълния
претендиран размер от 11 466,96 лева и за пълния претендиран период от 27.06.2020г. до
03.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 05.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението, като
вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде осъдена Детска градина №4
„Теменужка" гр. Варна да заплати обезщетение за оставане без работа вследствие на
незаконно уволнение за периода 27.06.2020г. до 03.08.2020г., като с оглед изхода на спора
бъдат присъдени и сторените по делото съдебно - деловодни разноски пред ВРС в пълен
размер и тези, сторени пред ВОС.
Ответната страна, чрез представения писмен отговор изразява становище за
допустимост, но неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде оставена без
уважение. Счита, че въззивната инстанция не би могла да уважи жалбата, защото решението
е правилно, постановено въз основа на всички събрани писмени доказателства, а
обстоятелствата, настъпили след 26.06.2020г. не могат да бъдат взети предвид. По
изложените съображения моли обжалваното решение да бъде потвърдено в обжалваната
част, като бъдат присъдени направените разноски за производството пред настоящата
инстанция. В о.с.з. пълномощникът на страната излага, че първ. решение, в частта, с която
ищцата е била възстановена на работа е влязло в законна сила на 24.07.2020г., и съответно
тя е можела да се яви и да започне работа, поради което обезщетението за оставане без
работа за след тази дата не ѝ се дължи.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предмет на обжалване е решение №2947/08.07.2020г., постановено по гр.дело
№3173/2020г. по описа на 47-ми състав на ВРС само в частта, в която е отхвърлен искът
М.Т. с правно основание чл. 344, ал.1, т.З, вр. чл. 225, ал.1 КТ за разликата над 9382.06 лева
за периода от 03.02.2020 г. до 26.06.2020г. до пълния претендиран размер от 11 466,96 лева и
за пълния претендиран период от 27.06.2020г. до 03.08.2020г., както и в частта за разноските
за разликата над присъдените 1315,16 лева до пълния претендиран размер от 1400,00 лева
Производството се е развивало като бързо такова, и в о.с.з. проведено на 26.06.2020г.,
съдът е обявил на страните, че ще се произнесе с решение на 10.07.2020г., от която дата
започва да тече срокът за обжалване,
Доколкото от отбелязаната дата на вписване на решението, същото е било
2
постановено дори преди така посочената дата, и при липсата на въззивни жалби в тази част,
съдът приема, че решението в частта, с която заповедта за уволнение е отменена като
незаконосъобразна на осн. чл. 344, ал.1, т.1 КТ, а ищцата е възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност на осн. чл. 344, ал.1, т.2 КТ е влязло в законна сила на 24.07.2020г.
За да се произнесе по спора, очертан във въззивната жалба, съдът съобрази следното:
Съобразно трайно установената съдебна практика, кратките срокове в КТ относно
исковете за защита при незаконно уволнение, както и зададената с нормата на чл. 344, ал. 1
от КТ вр. чл. 317 вр. чл. 310 от ГПК възможност за концентрирано и изчерпателно
разглеждане на различни по своето материалноправно естество претенции в рамките на
съдебния спор в бързо производство, налагат съобразяването с една особеност на иска за
обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, а именно предявяването му за
посочения в закона пределен период от шест месеца занапред, преди още свързаните с
основанието на иска обстоятелствени факти да са настъпили при подаване на исковата
молба. В случай, за който периодът на претенцията по чл. 225, ал. 1 от КТ като материално
основание на този иск се формира в хода на делото, за ищеца съществува възможност по
смисъла на чл. 146, ал. 3 от ГПК да представи доказателствата си за релевантните факти до
приключване на устните състезания, вкл. пред въззивната инстанция. Обстоятелства по
основанието на иска, които са настъпили след провеждане на заседанието по чл. 143 от ГПК,
не могат да бъдат преклудирани от него, нито за тях е необходимо ищецът да поддържа
отделно, последващо твърдение и обосновка като нововъзникнало обстоятелство с оглед
указанията, дадени му веднъж в доклада по чл. 146 от ГПК. Предвид което за ищеца
съществува възможност да поиска присъждането на обезщетение за периода, който изтича
след датата на последното о.с.з., поведено пред ВРС, като представи пред въззивната
инстанция доказателства, че продължава да е без работа в резултат на незаконното
уволнение.
С оглед представените пред настоящата инстанция писмени доказателства- копие на
регистрационна карта в Бюрото по труда и оригинал на трудово книжка, се установява, че
въззивницата продължава да е без работа, като в трудовата книжка липсва отбелязване да
е започнала работа при друг работодател.
С оглед така коментираните нови писмени доказателства, съдът приема за установен
фактът, че тя продължава да не полага труд по трудово правоотношение, поради което искът
за заплащане на обезщетение се явява доказан по основание.
Досежно периода, за който се дължи обезщетението, съдът съобрази следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът
или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не
повече от 6 месеца
3
В съответствие с направения по-горе извод, че решението в частта, с която ищцата е
била възстановена на работа, е влязло в законна сила на 24.07.2020г., настоящият състав
намира, че ищцата е можела да се яви на работа в следващия работен ден. Съдът не споделя
аргумента на пълномощника на въззивницата, че работодателят е следвало да я покани,
Страната е знаела, че решението, което в тази част е в нейна полза, е влязло в законна сила,
поради което за нея са липсвали пречки да се яви за започване на работа след 24.07.2020г.
Дали да се възползва от тази възможност или не, е зависело от нейното желание. По делото
липсват доказателства работодателят по някакъв начин да я възпрепятства да се яви, или да
започне работа на възстановената длъжност.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че ищцата е останала без работа в
резултат на незаконното уволнение по вина на работодателя до 24.07.2020г. а след тази дата
–неполагането на труд се дължи на нейното желание поради което счита, че искът и следва
да бъде уважен само до 24.07.2020г. и съответно отхвърлен за периода от 25.07.2020г. до
03.08.2020г.
При получаване на БТВ в размер на. 1911.16 лв., за което между страните липсва
спор, съответно дневно възнаграждение в размер на 86.87 лв., за 20 работни дни /от 27.06. до
24.07.2020г./ ѝ се дължи БТВ в размер на 1737.40 лв.
С оглед изложеното, първ. решение следва да бъде отменено за разликата над
9382.06 до 11 119.46 лв., съответно потвърдено в отхвърлителната част за горницата до
11 466.96 лв.
По отношение на възражението за прихващане със сумата от 1945.20 лв., каквото
изявление беше направено от пълномощника на работодателя в о.с.з. проведено на
02.09.2020г.: Възражение за прихващане с определена сума може да бъда направено за
първи път и пред въззивната инстанция, но доколкото в случая липсва съгласие между
страните, че същото е ликвидно и изискуемо, съдът намира, че не следва да извършва
прихващането със своя акт.
Съобразно уважения размер на предявения иск, на ищцата, сега въззивница следва да
бъде присъдена и съразмерна част от адв. възнаграждение, дължимо за производството пред
първата инстанция, което съдът определя в размер на 70.00 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на Окръжен съд – Варна държавна такса в размер на 104.24 лева – съразмерно на уважената
част от иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
При този изход на спора, и частичната /не/основателност на въззивната жалба,
въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на въззивницата сумата от 400лв-
адв. възнаграждения, а въззивницата- да заплати на въззиваемата страна сумата от 100.00лв.
Водим от горното и на осн. чл. 271 ГПК, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2947/08.07.2020г., постановено по гр. дело №3173/2020г. по
описа на ВРС, 47-ми състав, В ЧАСТТА, с която е искът с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ Е ОТХВЪРЛЕН за разликата над 9382.06 лв. до 11 119.46 лв.,
както и за периода от 27.06.2020 г. до 24.07.2020г., КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Детска градина № 4 „Теменужка“, гр. Варна, ул. „Шейново“ № 18, ДА
ЗАПЛАТИ на М. К. Т. , ЕГН **********, от гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 142, вх. 8, ет, 3,
ап. 167, СУМАТА ОТ 1737.40 /хиляда седемстотин тридесет и седем лв. и 40 ст./,
представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради
уволнението – за периода от 27.06.2020 г. до 24.07.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от 27.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
ПОТВЪРЖДАВА решение №2947/08.07.2020г., постановено по гр. дело
№3173/2020г. по описа на ВРС, 47-ми състав, В ЧАСТТА, с която искът с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ Е ОТХВЪРЛЕН за разликата над 11 119.46 лв.
до 11 466.96 лв. претендирани за периода от 25.07.2020г. до 03.08.2020 г.
ОСЪЖДА Детска градина № 4 „Теменужка“, гр. Варна, ул. „Шейново“ № 18, ДА
ЗАПЛАТИ на М. К. Т. , ЕГН **********, от гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 142, вх. 8, ет, 3,
ап. 167, СУМАТА от 70.00/седемдесет/лв., представляваща разноски пред първ. съд, както и
сумата от 400.00 /четиристотин/ лв., представляващи разноски пред въззивната инстанция,
на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М. К. Т. , ЕГН **********, от гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 142, вх. 8, ет,
3, ап. 167 ДА ЗАПЛАТИ на Детска градина № 4 „Теменужка“, гр. Варна, ул. „Шейново“ №
18,, СУМАТА от 100.00 /сто/ лв., представляващи разноски пред въззивната инстанция, на
осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Детска градина № 4 „Теменужка“, гр. Варна, ул. „Шейново“ № 18, да
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд –Варна сумата
от 104.24 /сто и четири лв. и 04 ст./ лева, представляващи държавна такса, на осн. чл. 78.,
ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6