№ 11104
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110159680 по описа за 2021 година
Фирма е предявило срещу И. С. Т. установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от
Закона за водите и чл. 86 ЗЗД с искане да се признае за установено, че И. С.
Т. дължи на Фирма сумата от 4393.05 лв., представляваща стойност на
доставени ВиК услуги през периода от 25.02.2014 г. до 25.06.2020 г. в обект,
находящ се в /административен адрес/, ап. 8, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –07.10.2020 г. до
окончателното изплащане, както и за сумата от 1441.76 лв. – мораторна
лихва за забава върху главницата за периода 28.03.2014 г. – 25.06.2020 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 48482/2020 г., по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно отношение,
възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги
при публично известни общи условия на Фирма. Поддържа, че ответникът е
потребител на ВиК услуги и че за процесния период е доставил на ответника
ВиК услуги, като купувачът не заплатил дължимата цена в тридесетдневен
срок след датата на фактуриране на сумата, както и дължимото обезщетение
за забава върху нея. Претендира и присъждане на сторените разноски, като
прави при условията на евентуалност и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Пред съда процесуалния представител на страната моли за уважаване на
исковете и претендира разноски, в условията на евентуалност се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, в който оспорва предявените срещу него искове. Посочва, че
ответникът не е в договорно отношения с ищеца във връзка с процесния имот,
тъй като не бил носител на право на собственост или друго вещно или
облигационно право по отношения на същия. Претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата
молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от ЗВ и чл. 86, ал.1
ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на
получени ВиК услуги на процесния адрес.
Производството се развива след постъпване на възражения против
заповед за изпълнение, издадена в полза на Фирма. Предвид разпоредбата на
чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което
производството се явява процесуално допустимо.
По иска предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от ЗВ в тежест на ищеца е да установи, че
ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните
облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял
ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност
възлиза на претендираните суми. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. По
иска предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
Представена е справка от Служба по списвания – София за периода
01.01.1998 г. до 19.04.2022 г. по лице на И. С. Т., от която се установява, че
ответницата притежава един недвижим имот в гр. София придобит
посредством покупко-продажба на 28.06.2010 г., представляващ апартамент
№ 4, находящ се в /административен адрес/.
По делото е представено писмо с изх. № **************/ от 30.05.2022
г. от Столична община , дирекция „Общински приходи“, район „Възраждане“
съгласно което за недвижим имот, находящ се на адрес гр. /административен
адрес/ за периода от 25.02.2014 г. до 25.06.2020 г. данъчно задължени лица са
Димитрина С. Т. и И. Асенова Т..
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В
и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост. Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу
заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една
обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност –
арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба
№ 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика /собствениците/ на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него /тях/ лица и от съответния регулаторен
орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им в централния ежедневник /чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата/. В настоящия
случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София
е ищцовото дружество, но по делото липсват доказателства, че И. С. Т. е била
собственик на недвижим имот в /административен адрес/, ап. 8 през
процесния период или в нейна полза да е било учредено вещно право на
2
ползване за същия. От събраните по делото доказателства, а именно справка
от Служба по списвания – София за периода 01.01.1998 г. до 19.04.2022 г.се
установява, че ответникът притежава правото на собственост върху недвижим
имот, находящ се в гр. София, /административен адрес/, ап. 4, който не се
явява процесния. Нещо повече видно от писмо с изх. № **************/ от
30.05.2022 г. от Столична община, дирекция „Общински приходи“, район
„Възраждане“ по отношение на процесния имот с адрес гр. /административен
адрес/ за исковия период от 25.02.2014 г. до 25.06.2020 г. данъчно задължени
лица са Димитрина С. Т. и И. Асенова Т., но не и ответникът по делото. С
оглед на гореизложеното ответникът не се явяват потребител на ВиК услуги
за имот на гр. /административен адрес/, за който всъщност са начислени
процесните суми и следователно между страните не е възникнало
облигационно правоотношение за продажба на услуги по отношение на този
имот.
С оглед на изложеното при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване
на елементите от фактическия състав на оспореното вземане, а именно, че
ответникът е потребил през процесния период на водоснабдителни и
канализационни услуги за недвижим имот, находящ се в с гр.
/административен адрес/, за който имот са начислени процесните суми и
между страните не е възникнало облигационно правоотношение по
отношение на същия, поради което предявеният установителен иск се явява
неоснователен и следва да бъдат отхвърлен.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Настоящият състав намира, искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява
акцесорен по отношение на главния иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о,
ал. 1 от Закона за водите и доколкото главният иск се явява неоснователен, то
такъв се явява и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради което следва да бъде
отхвърлен.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. При този изход на спора ищецът няма право на
разноски. С оглед неоснователността на исковите претенции ответникът на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК има право на направените разноски, като на
страната следва да се присъди сумата от 500 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. Настоящият състав на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения намира
за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на
възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК в исковото производство, поради което
същото следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от Фирма, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление /административен адрес/, срещу И. С. Т., ЕГН
**********, с адрес гр. София, /административен адрес/, ап. 4, установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание л. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД с искане спрямо И. С. Т. да бъде
признато за установено, че дължи на Фирма сумата от 4393.05 лв.,
представляваща стойност на доставени ВиК услуги през периода от
25.02.2014 г. до 25.06.2020 г. в обект, находящ се в /административен адрес/,
ап. 8, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК –07.10.2020 г. до окончателното изплащане,
както и за сумата от 1441.76 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата
за периода 28.03.2014 г. – 25.06.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48482/2020 г.,
по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на И. С. Т., ЕГН **********, с адрес гр.
София, /административен адрес/, ап. 4, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата от 500 лв. разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4