Решение по дело №177/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл.215, ал.1 и сл. от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Б. С. Ш. от [населено място], [област] против Заповед № 584 от 10.07.2024 г. на кмета на Община Самуил, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ му е наредено да премахне описания там незаконен строеж.

В жалбата и по същество се излагат доводи, че този административен акт е незаконосъобразен, като издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие на материалния закон и преследваната от него цел. С оглед на това се иска от съда да го отмени, ведно с произтичащите от това законни последици. Претендира се и заплащане на разноските по производството

Ответникът по жалбата, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила оспорената заповед. Претендира и за заплащане на направените деловодни разноски.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя се явява основателна поради следните фактически и правни съображения:

Събраните в хода на съдебното производство доказателства сочат, че въз основа на нотариален акт за покупко-продажба (л. 69 от дело № 92/2023 г.) Б. С. Ш. е станал собственик на сграда със застроена площ от 255, 75 кв. м., построена при отстъпено право на строеж в североизточната част на поземлен имот – публична общинска собственост, с трайно предназначение – урбанизирана територия и начин на трайно ползване – за жилищни нужди и обществено обслужване, находящ се в чертите на с. Самуил, обл. Разград. Сградата представлява едноетажна масивна постройка без сутерен, със скелетно-гредова стоманобетонова конструкция и ограждащи тухлени стени. Формата ѝ е правоъгълна, с размери 22,40 м/ 10,70 м и със средна височина 3,00 м над терена. Според издадените строителни книжа тази част от сградата е била предназначена за гаражи.

На 15.01.2020 г. по искане на жалбоподателя на основание чл. 140 от ЗУТ е издадена виза за проектиране от главния архитект на О. С. за изработване на инвестиционен проект за преустройство на съществуващата сграда в амбулатория за първична медицинска помощ-индивидуална практика (АПМП-ИП) и аптека. Той е изготвил необходимите инвестиционни проекти и подал заявление за издаване на разрешение на строеж (РС), по което има постановен отказ на главния архитект на О. С. (л. 64 от дело № 92/ 2023 г.). Независимо от това жалбоподателят е възложил да се извърши преустройство и промяна на предназначението на съществуващата сграда в АПМП-ИП и аптека, при което са съборени няколко неносещи стени, зазидани са съществуващи отвори за врати и отворени два нови в неносещи стени за врати, изграден е нов дървен покрив с покритие от LT-ламарина. Изпълнени са нови електрически и ВиК инсталации. Строежът е в завършен вид и се ползва по предназначение. След преустройството в сградата са обособени три самостоятелни обекта:

- североизточната част се ползва за АПМП-ИП и се състои от чакалня, лекарски кабинет, манипулационна, два склада и санитарен възел;

- югозападната част е преустроена в аптека, която се състои от приемно помещение (търговска зала), два склада, склад за опиати и санитарен възел.

- средната част на сградата се състои от офис и санитарен възел.

Със Заповед № 173/ 20.03.2023 г. на кмета на Община Самуил (л. 58 от дело № 92/2023 г.) е възложено на посочените там служители да извършат проверка на терен относно извършените строително-монтажни работи (СМР) в процесния самостоятелен обект и в случай на констатирани нарушения по чл. 225, ал. 2 от ЗУТ да се състави констативен акт съгласно чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. В изпълнение на заповедта служителите са посетили имота, при което са установили, че е извършено преустройство с промяна на предназначението на съществуваща сграда в АПМП-ИП и аптека, в това число и изградена канализация, което представлява строеж от пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ. Той е изграден след началото на 2020г., без изискуемите от закона строителни книжа - без разрешение за строеж и без одобрен инвестиционен проект, в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Извършените СМР не попадат в изключителната хипотеза на чл. 151, ал. 1 от същия закон и представляват незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Тези констатации са отразени в съставения Констативен акт № 1/ 29.03.2023 г., към който са приложени снимки и извлечение от интернет приложението „google earth“ (л. 32- л.45 от дело № 92/2023 г.)

Въз основа на тях кметът на Община Самуил е издал Заповед № 212/ 27.04.2023 г. (л. 27-л. 30 от дело № 92/2023 г.) , с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и в съответствие с правомощията си по чл. 223, ал. 1, т. 8 от същия закон, наредил на Б. С. Ш. да премахне установения незаконен строеж „Преустройство с промяна на предназначението на съществуваща сграда в амбулатория за първична медицинска помощ - индивидуална практика (АПМП-ИП) и аптека“, в това число и канализация, намиращи се в с. Самуил, обл. Разград. Тази заповед е била предмет на съдебен контрол и с влязло в сила Решение №7856/ 25.06.2024 г., постановено по дело № 5284/ 2024 г. на Върховния административен съд е отменена. В мотивите към него е прието, че съдържанието на административния акт разкрива несъответствие между разпоредителната и обстоятелствената част по отношение на описанието на наредения за премахване строеж, което не позволява точното и непротиворечиво индивидуализиране на незаконното строителство. Посочено е, че незаконният строеж, описан като „преустройство с промяна на предназначението на съществуваща сграда в амбулатория за първична медицинска помощ – индивидуална практика (АПМП-ИП) и аптека“, се премахва изцяло, а в обстоятелствената част на акта са изброени отделни строително- монтажни работи, извършени от жалбоподателя без одобрен проект и разрешение за строеж, които не са конкретизирани по вид, обем и параметри и които би следвало да бъдат предмет на заповедта. При тези противоречия оспорената заповед е с неясен предмет, тъй като от съдържанието й не се установява еднозначно и недвусмислено подлежащия на премахване незаконен строеж. Изложеното в акта не позволява да се направи категоричен извод дали се премахва цялата преустроена сграда или извършени от жалбоподателя без строителни книжа отделни строително- монтажни работи, които също не са описани конкретно. Допуснатите формални и процесуални нарушения обосновават и противоречие на заповедта с материалния закон, тъй като точното индивидуализиране и конкретно описание на наредените за премахване строежи е от съществено значение при преценката за наличие на незаконно строителство, респ. за съответствието на заповедта с материалноправните разпоредби, както и за последващото ѝ изпълнение. В решението на Върховния административен съд няма диспозитив, с който преписката да е върната за ново разглеждане на административния орган на основание чл. 173, ал. 2 от АПК.

При тези факти и обстоятелства е издадена нова Заповед № 584/ 10.07.2024 г. на кмета на Община Самуил, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ на жалбоподателя е наредено да премахне за своя сметка изпълнените строително ремонтни дейности, без одобрен проект и без разрешение за строеж изразяващи се, както следва:

1. Премахване на тухлени зидове, зазиждане на отвори за врати и отваряне на нови. Извършеното в североизточната част на сградата преустройство в амбулатория за първична медицинска помощ - индивидуална практика (АПМП-ИП) и обособените вследствие на това преустройство помещения: чакалня, лекарски кабинет, манипулационна, два склада и санитарен възел. Извършеното в югозападната част на сградата преустройство в аптека , приемно помещение (търговска зала), два склада, склад за опиати и тоалетна с мивка, като нивото на пода на приемното помещение е на кота -0,40м. Преустроената гаражна клетка до аптеката, в средата на сградата обособена като офис със санитарен възел.

2. Изграденият върху стоманобетонната плоча над партерния етаж надзид и изграден едноскатен покрив от дървена конструкция и покритие от ЛТ ламарина.

3. Извършените СМР , касаещи полагането ПВЦ тръби ф110 с дължина около 40 м в изкоп с дълбочина около 75см, от сградата, през УПИ ІІ- за жилищни нужди и обществено обслужване и УПИ III- за пазар за селскостопанска продукция в кв.86 по регулационния план на с. Самуил, а по кадастралната карта и кадастралните регистри- поземлени имоти с идентификатори 65276.501.756 и 65276.501.4855, собственост на Община Самуил, вследствие на което е заустил отпадните води от сградата към съществуващите канализационни съоръжения, собственост на Община Самуил, изградени за собствени нужди.

Заповедта е издадена въз основа на констатациите, обективирани в посочения по-горе Констативен акт № 1/ 29.03.2023 г. и приложенията към него. Тази заповед е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

Тя се явява валиден административен акт, който е издаден в писмена форма от оправомощен орган, в кръга на неговата материална и териториална компетентност. В хода на административното производство обаче са допуснати съществени процесуални нарушения.

Съгласно чл. 225а, ал. 2 ЗУТ заповедта за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория се издава от кмета на общината въз основа на констативен акт, съставен от определените за това служители за контрол по строителството в общинската администрация. В случая това изискване не е спазено.

Както вече беше посочено в Решение №7856/ 25.06.2024 г., постановено по дело № 5284/ 2024 г. на Върховния административен съд, няма диспозитив, с който преписката да е върната за ново разглеждане на административния орган. При отмяна на заповед, разпореждаща премахване на незаконен строеж, съдът разрешава спора по същество, поради което разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК е неприложима и преписката не подлежи на връщане. Производството по чл. 225а от ЗУТ се образува служебно от административния орган, а не по заявление на заинтересовано лице, поради което при отмяна на акта не се създава висящност на административното производство. Няма пречка да се издаде нова заповед за премахване на незаконен строеж, но в отделно и самостоятелно производство, при спазване на всички процесуални правила и норми, включително и разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, след съставяне на нов констативен акт, отразяващ актуалното състояние на строежа към датата на издаване на тази заповед. Недопустимо е кметът на общината да издаде своята нова заповед въз основа на констативен акт, съставен в предходното, вече приключило административно производство.

Наред с това съдът намира за необходимо да отбележи, че в процесната заповед е допуснато и нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал.2, т. 4 и т. 5 от АПК. В нея незаконният строеж отново не е описан достатъчно ясно, конкретно и точно по вид, параметри, характеристики и местонахождение, така, че да не създава съмнение какво ще подлежи на премахване, в случай, че заповедта влезе в сила. При тази неяснота в предмета на принудителното изпълнение съществува възможност да се засегнат законово настъпили права за адресата на заповедта и/или за трети лица.

Въз основа на така изложените съображения съдът приема, че оспорената заповед се явява незаконосъобразна и следва да се отмени.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него деловодни разноски. Същите са своевременно предявени и доказани в размер на 1 510 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса, 250 лв. заплатено възнаграждение за вещо лице и 1 250 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Разградският административен съд

ОТМЕНЯ Заповед № 584/ 10.07.2024 г., издадена от кмета на Община Самуил.

ОСЪЖДА Община Самуил да заплати на Б. С. Ш. от [населено място], [област], [ЕГН] сумата от 1 510 (хиляда петстотин и десет) лева- дължими деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.