Решение по дело №319/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3856
Дата: 14 август 2023 г.
Съдия: Цветелина Захариева Михайлова
Дело: 20221110200319
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3856
гр. София, 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110200319 по описа за 2022
година
за да се произнесе с решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ТЕПЕДЕ България“ ЕООД, ЕИК: , чрез
управителя Л К Х, против наказателно постановление (НП) № 629905 от
07.12.2021 г., издадено от директора на офис „Красно село“ в ТД на НАП -
София, с което на основание чл. 261, ал. 1 от Закона за корпоративното
подоходно облагане (ЗКПО) на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл. 201, ал. 1, вр.
чл. 202, ал. 2 и чл. 195 от ЗКПО.
С жалбата се иска цялостна отмяна на обжалваното НП като
неправилно, издадено в противоречие на материалния закон. Сочи се, че
декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ е била подадена на 18.02.2021 г., но
поради допусната техническа грешка не била приета в системата на НАП,
като дължимият данък бил внесен в законоустановения срок и впоследствие
била подадена коригирана декларация. В тази връзка се твърди, че за
бюджета не са настъпили никакви вреди и се иска прилагане на чл. 28 от
ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от управителя Х, който поддържа жалбата и моли за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.
1
Перова, която оспорва жалбата, счита, че нарушението е безспорно доказано
и моли атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 23.09.2021 г. в ТД на НАП София, офис „Красно село“, при
извършена проверка от органите по приходите по повод на подадено
заявление с вх. №02-53-06-736/09.09.2021 г. за обработка на декларация по чл.
55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО било установено, че дружеството
„ТЕПЕДЕ България“ ЕООД, ЕИК: , като данъчно задължено лице съгласно
чл. 2 от ЗКПО и платец на доход по чл. 195 от ЗКПО, не е изпълнило
задължението си да подаде данъчна декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и
чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за четвърто тримесечие на 2020 г. в срок до 31.01.2021
г. Към подаденото заявление не била приложена подписана декларация за
обработка, като същата била представена на 23.09.2021 г. и приета с вх. №
225192100482594 със закъснение от 235 /двеста тридесет и пет/ дни.
Така констатираните обстоятелства били преценени от проверяващите
органи по приходите като административно нарушение, поради което на
01.10.2021 г., в присъствието на двама свидетели и представител на
жалбоподателя, свид. Р. Златкова – инспектор по приходите в ТД на НАП -
София, офис „Красно село“, съставила срещу „ТЕПЕДЕ България“ ЕООД акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) №
F629905/01.10.2021 г. за извършено нарушение на чл. 201, ал. 1, вр. чл. 202,
ал. 2 и чл. 195 от ЗКПО. Препис от акта бил връчен на управителя на
дружеството, който подписал АУАН без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу така съставения акт,
съдържащи съображения идентични на тези в жалбата.
Въз основа на съставения АУАН и при цялостно възпроизвеждане на
фактическите констатации от същия, на 07.12.2021 г. директорът на офис
„Красно село“ в ТД на НАП София издал обжалваното НП № 629905/
07.12.2021 г., с което на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО наложил на
„ТЕПЕДЕ България“ ЕООД имуществена санкция в размер на 500 лева за
нарушение на чл. 201, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 2 и чл. 195 от ЗКПО.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни –
показанията на свидетелите Р. Г. З (актосъставител) и Е Е М както и
писмените такива, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на
чл. 283 от НПК, които са непротиворечиви в своята цялост и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Р. Г. З (актосъставител) и
Е Е М, тъй като същите са логични, последователни и в унисон с останалите
писмени доказателства.
Въз основа на горепосочения доказателствен материал се установяват
2
по несъмнен и еднопосочен начин всички факти, включени в предмета на
доказване – чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, така както са приети от съда.
Предвид горното и по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 305, ал.
3 от НПК по-детайлен анализ на доказателствените материали съдът не
дължи да излага.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
подадена от надлежно легитимирана страна – санкционираното лице, в
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, както и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл. 278, ал. 1
от ЗКПО, във вр. със Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП и при спазване на установените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН давностни срокове. АУАН и НП отговарят на изискванията съответно
на чл. 42 и на чл. 57 от ЗАНН, като съдържат изискуемите от закона
реквизити, включително описание на нарушението, на обстоятелствата, при
които е било извършено и посочване на съответстващата му правна
квалификация. И в двата процесуални документа ясно е посочен срокът, в
който дружеството е следвало да подаде декларацията, а именно до
31.01.2021 г. Не е налице противоречие между словесното описание на
фактите и дадената правна квалификация на нарушенията. По никакъв начин
не е ограничено правото на защита на санкционираното лице да разбере в
извършването на какво административно нарушение е обвинено, респективно
да организира защитата си. При съставяне на АУАН са спазени и
изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на
двама свидетели, подписан е от съставителя и свидетелите, като е предявен за
запознаване и е подписан от управителя на санкционираното дружество.
По изложените съображения съдът намери, че при съставяне на АУАН
и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната му само на това основание.
При преценка относно правилното приложение на материалния закон,
настоящият съдебен състав счита, че жалбоподателят „ТЕПЕДЕ България“
ЕООД от обективна страна е осъществил състава на административно
нарушение по чл. 201, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 2 и чл. 195 от ЗКПО.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗКПО, доходите от източник
в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8, на чуждестранни юридически
3
лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната и
доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 9, на чуждестранни
юридически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен
режим, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната,
подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен.
Разпоредбата на чл. 201, ал. 1 от ЗКПО предвижда задължение за
лицата, задължени да удържат и внасят данък при източника по чл. 194 и 195,
да декларират дължимия данък за тримесечието с декларация по образец в
срок до края на месеца, следващ тримесечието, като декларацията се подава в
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където е
регистриран или подлежи на регистрация платецът на дохода.
Според разпоредбата на чл. 202, ал. 2 от ЗКПО платците на доходи,
удържащи данъка при източника по чл. 195, са длъжни да внесат дължимите
данъци в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на
дохода.
По делото безспорно се установява, че като платец на доход по чл. 195
ЗКПО и задължено по закон лице жалбоподателят „ТЕПЕДЕ България“
ЕООД е адресат на задължението по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за подаване на
данъчна декларация за дължимия данък при източника по чл. 195 ЗКПО. От
доказателствата по делото се установи по категоричен начин, че дружеството
не е изпълнило задължението си да подаде данъчна декларация по чл. 55, ал.
1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за четвърто тримесечие на 2020 г. в ТД
на НАП София, офис „Красно село“ в срок до 31.01.2021 г., като
декларацията е била подадена на 23.09.2021 г. Като не е изпълнило това свое
задължение в законоустановения срок, дружеството-жалбоподател на
01.02.2021 г. чрез бездействие е осъществило състава на нарушението по чл.
201, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 2 и чл. 195 от ЗКПО.
Доколкото отговорността на юридическите лица е обективна, т. е.
безвиновна, субективна съставомерност на деянието не следва да бъде
обсъждана.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя, че
извършеното нарушение съставлява „маловажен случай“ и следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Административното нарушение
по чл. 201, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 2 и чл. 195 от ЗКПО е формално, при него не
се изисква настъпването на вредни последици, като простото осъществяване
на изпълнителното деяние, чрез бездействие, изпълва неговия състав. В тази
връзка неотносим към административно-наказателната отговорност е
изтъкнатия от жалбоподателя довод, че данъкът е внесен, фискът не е
увреден, а нарушението се дължи на техническа грешка и касае единствено
административната процедура по деклариране на внасянето на данъка.
Предвид формалния характер на нарушението, без значение е наличието или
липсата на настъпили вредни последици, които са определящи единствено в
случите на резултатни нарушения. В разглеждания случай процесното
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
4
сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Изтъкнатото от
жалбоподателя смекчаващо отговорността обстоятелство, че нарушението е
извършено за първи път, не може да обоснове прилагането на нормата на чл.
28 от ЗАНН, още повече с оглед големия период на закъснение (235 дни). В
случая това обстоятелство е съобразено от административно-наказващия
орган, който е наложил административно наказание в предвидения от закона
минимален размер.
Правилно дружеството-жалбоподател е санкционирано на основание чл.
261, ал. 1 от ЗКПО, чиято разпоредба предвижда, че данъчно задължено лице,
което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или
невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия
данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване
или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от
500 до 3000 лева. В случая нарушението, извършено от „ТЕПЕДЕ България“
ЕООД, е за първи път, като няма данни за други нарушения, извършени от
дружеството, поради което правилно наказващият орган е наложил
имуществена санкция в минималния законоустановен размер, а именно 500
лева.
По изложените съображения съдът счита, че оспорваното наказателно
постановление следва да бъде изцяло потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се
явява основателна, като същата следва да бъде определена в минимален
размер съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, а
именно – 80 /осемдесет/ лева, с оглед фактическата и правна сложност на
делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 5, ал. 9 и чл. 63д от
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 133-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 629905 от 07.12.2021
г., издадено от директора на офис „Красно село“ в ТД на НАП София, с което
на основание чл. 261, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане
(ЗКПО) на „ТЕПЕДЕ България“ ЕООД, ЕИК: , е наложена имуществена
санкция в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл. 201, ал. 1, вр.
чл. 202, ал. 2 и чл. 195 от ЗКПО.

ОСЪЖДА жалбоподателя „ТЕПЕДЕ България“ ЕООД, ЕИК: , да
ЗАПЛАТИ на Национална агенция за приходите сумата от 80.00 /осемдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д,
ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ.
5

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административен съд – София - град в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6