Р Е Ш Е Н И Е
№ .............................................
………...................................г.,
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари
две хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар Теодора Чавдарова изслуша докладваното
от съдията административно дело № 57/2021г.
Производството е по чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.83
ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия /ЗОБВВПИ/.
Делото е образувано по жалба на Д.Р.Д.
срещу отказ с рег.№ ИУ9000-27762/18.12.2020г. на началника на Трето РУ на ОД на
МВР гр.Варна за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на един
брой късо нарезно оръжие за самоотбрана по заявление
вх.№ 387400-1446/07.12.2020г. на Д.Д..
Жалбоподателят твърди, че отказът е
издаден в нарушение на материалния закон, не е съобразен с фактическата
обстановка и не е мотивиран. Смята, че
са налице основания, обосноваващи нуждата от самоотбрана, поради което иска
отмяна на отказа и задължаване на административния орган да издаде поискано
разрешение.
Ответникът – началникът на Трето РУ при ОД
на МВР гр.Варна чрез гл.юрисконсулт
Г. Г. оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде оставена без уважение. Намира
административния акт за правилен и законосъобразен. Не претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Обжалваният административен акт е връчен
на адресата му на 30.12.2020г. видно от отбелязването в него. Жалбата е
постъпила на 07.01.2021г., с което е бил спазен 14-дневния срок за оспорване.
Подадена е от страна с право на оспорване срещу индивидуален административен
акт, подлежащ на самостоятелно обжалване и пред компетентния съд, поради което
е процесуално допустима.
Съобразявайки се с аргументите на
жалбоподателя и ответника и с представените и събрани по делото доказателства, настоящият
състав на Варненски административен съд намира за установено следното от
фактическа страна:
На 07.12.2020г. Д.Р.Д. е подал заявление с
вх.№ 387400-1446 до началника на Трето РУ гр.Варна за издаване на разрешение за
придобиване чрез закупуване на един брой късоцевно
оръжие съгласно чл.76 от ЗОБВВПИ, което да му служи за самоотбрана. Към
заявлението е приложен анкетен лист от 07.12.2020г. относно необходимостта от
закупуване на лично оръжие, подписан от Д.Д.,
в който е посочил, че е свързано със
заеманата от него длъжност като управител на верига бензиностанции и петролна
база, както и технически директор в „Трейднет Варна”
ЕООД. Отбелязал е, че не работи като охранител, не притежава фирма, към него и
семейството му не са отправяни заплахи и не е подавал жалби за отправени
заплахи. Приложил е декларации по чл.76 ал.4 т.2 от ЗОБВВПИ и по чл.26 и чл.27
от същия закон. Към заявлението са представени:
удостоверение от Варненска районна прокуратури в уверение, че към
24.11.2020г. срещу Д.Д. няма обвинения по неприключили наказателни
производства; психично освидетелстване за психично здраве и без данни за психично разстройство;
свидетелство за съдимост от Районен съд гр.Разград за липса на осъждане.
Резултатите от проведената проверка във
връзка със заявлението на Д.Д. са отразени от полицейските органи в три докладни
записки от 09.12.2020г., от 11.12.2020г. и от 16.12.2020г., според
които заявителят живее на посочения от
него адрес и от проведената анкета със съседите му не са установени данни за злоупотреба с
алкохол, наркотични вещества и нарушения
на обществения ред, както и не са установени нарушения на разпоредбите на чл.59
и чл.60 от ЗОБВВПИ, отбелязано е, че преписката е окомплектована с необходимите
документи.
Обжалваният отказ за издаване на
разрешение за закупуване на огнестрелно оръжие е мотивиран с липсата на
основателна причина за самоотбрана по чл.76 ал.3 т.3 от ЗОБВВПИ, която да се
изразява в актуални и конкретни данни по смисъла на чл.58 ал.1 т.10 от същия
закон. Подчертано е, че в анкетния лист самия заявител е отрекъл наличие на
заплахи към него и семейството му, които да обосновават нуждата от самоотбрана.
Изтъкнато е, че за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие
във връзка с търговска дейност е необходимо заявлението да бъде подадено от
търговеца-юридическо лице.
Във връзка с разпределената от съда
доказателствена тежест и твърденията за необходимостта от самоотбрана, жалбоподателят представи в хода на съдебното
производство пълномощни от управителя В.М.на „Трейднет Варна” ЕООД с ЕИК *********, на „Белвекс” ООД с ЕИК ********* и на „ВМ Петролеум” ООД с ЕИК
********* във връзка с упражняваните от Д.Д. трудови и представителни функции за тези дружества. Приложи и нотариални актове на
закупени от „ВМ Петролеум” ООД с ЕИК ********* с управител В.М.недвижими
имоти, в чиито сделки жалбоподателя твърди, че е представлявал дружеството. Жалбоподателят
представи и годишен доклад за дейността на „Трейднет”
ЕООД за 2017г., изтъквайки, че дружеството е реализирало големи приходи, което
обстоятелство ведно със заеманата от Д.Д. длъжност – технически директор в
дружеството представляват основателна причина за закупуване на огнестрелно
оръжие за самоотбрана.
В съдебното заседание на 24 февруари
2021г. беше разпитана свидетелката А Л К, която също работи в „Трейднет” ЕООД. Свидетелката посочи, че е виждала отправяне
на нецензурни думи, жестове и обиди към Д.Д. на обектите, стопанисвани от
дружеството, за което работят и двамата. Показанията ѝ не обосноваха
по ясен и категоричен начин, че тези
прояви на трети лица са свързани именно със заеманата от Д. длъжност и не
са били предизвикани от неговото лично
поведение.
В откритите съдебни заседания на 10 и на 24 февруари 2021г. самият
жалбоподател признава, че не може да представи доказателства за отправени към
него и семейството му заплахи.
От приложения от
жалбоподателя годишен доклад на „Трейднет Варна” ЕООД
с ЕИК ********* за 2017г. с управител В.М.става ясно,
че дружеството е отчело приходи в размер на 180605 лева и разходи в размер на
180543 лева, т.е. финансовия резултат за 2017г. е 62 лева. Жалбоподателят е
представил пълномощно и от „Белвекс” ООД с
ЕИК ********* с управител В.М.във връзка с
твърдението му, че нуждата от самоотбрана е свързана със сделките, които
извършва от името на това дружество. От публикувания в Търговския регистър
годишния финансов отчет за 2017г. на „Белвекс” ООД с
ЕИК ********* с управител В.М.е видно, че отчетените
приходи са 5158 лева и са равни на отчетените разходи, т.е. дружеството е с
нулев финансов резултат за 2017г., освен това приходи от 5158 лева не показват
търговска дейност, която да предполага охрана, нито дава основание на
служителите на дружеството да се позовават на нуждата от самоотбрана.
Жалбоподателят е представил пълномощно и от
„ВМ Петролеум” ООД с ЕИК ********* също с управител В.М., чийто годишен
финансов отчет, публикуван в Търговския регистър показва, че сумата на актива
16312 лева съответства на сумата на актива 16312 лева, т.е. отново и това
дружество е с нулев финансов резултат за 2017г., което не само не доказва
нуждата от самоотбрана на Д.Д. представлявайки го в сделки, извършвани от името
на „ВМ Петролеум” ООД с ЕИК *********, но е и в противоречие със закупените от
дружеството недвижими имоти по приложените нотариални актове на стойност над
3 000 000 лева.
Следователно, неоснователно е позоваването
на жалбоподателя за необходимостта от самоотбрана във връзка с упълномощаването
му от управителя на горепосочените дружества. Разликата между публикувания нулев
финансов резултат и стойността на закупените недвижими имоти от „ВМ Петролеум” ООД с ЕИК ********* и нулевите финансови резултати на другите
дружества с управител В.М.не доказват нуждата от
самоотбрана на Д.Д. в качеството му на търговски директор или на упражняващ
представителна власт при сключване на сделки от името на тези юридически лица.
Подобна разлика може единствено да обоснове извършване на ревизия по чл.122 от ДОПК или проверка от страна на икономическа полиция.
След служебна проверка на оспорения акт по реда на
чл.168 ал.1 от АПК на всички основания по чл.146 от АПК и въз основа на
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Заявлението на Д.Д. е подадено на
основание чл.76 ал.1 от ЗОБВВПИ - Раздел III. „Придобиване, съхранение, носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях”. Съгласно чл.76 ал.3 т.3 от ЗОБВВПИ в
заявлението трябва да се посочи основателна причина за закупуване на
огнестрелно оръжие. Липсата на основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели,
културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин
обосновава издаването на разрешение, съгласно чл.58 ал.1 т.10 от цитирания
закон е пречка за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на
огнестрелно оръжие.
Според чл.6 ал.1 от ЗОБВВПИ, огнестрелните оръжия в зависимост от предназначението и техническите
си характеристики биват за служебни или за граждански цели. Видно от ал.2 на
цитираната разпоредба, служебните цели включват охрана на собственост, а според
ал.3 - граждански цели
са: самоотбрана, лов, спортни дейности,
учебни стрелби, колекциониране и оръжейна сбирка и като реквизит за театрални,
филмови и други постановки. Следователно, законът борави с понятията „охрана” и
„самоотбрана”, но не и със „самоохрана”. Разликата в
служебната цел „охрана на собственост” и гражданската цел „самоотбрана” се
състои в разписания в ЗОБВВПИ ред за подаване на заявление и съответно за
издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. В случаите на
охрана на собствеността, заявлението се подава от името на търговеца /юридическото
лице/, регистриран по Закона за частната охранителна дейност или от търговец, регистриран
в Търговския регистър, чиято собственост изисква въоръжена охрана.
Подавайки заявлението в
качеството на физическо лице, макар и работещо като търговски директор в „Трейднет Варна” ЕООД, жалбоподателят Д.Д. се е позовал на
гражданската цел – самоотбрана за придобиване на огнестрелното оръжие.
Разрешителния режим, установен във връзка
със снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл.6, ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага,
поради което за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен
начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от
притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от
изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав
по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение
законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като
представи съответните доказателства, в зависимост от конкретното основание,
посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна
причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Тоест, в производството за получаване
на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия от български граждани,
административният орган не е задължен да издирва или презюмира
обстоятелства, установяващи потенциална необходимост за заявителя от исканото
разрешение. Анализът на разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ
налага извод, че съответното физическо лице, което иска издаване на разрешение
за придобиване на късо огнестрелно оръжие, трябва в писмен вид да изложи
конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че
неговите или на членове на семейството му живот, здраве и имущество са
персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана
посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси.
Наличието на такава нужда, представляваща основателна причина, е въведена от
законодателя като необходима предпоставка, за да се разреши на физическо лице
придобиването и притежанието на огнестрелно оръжие. Нито в производството пред административния орган, нито в
съдебното производство, жалбоподателят не сочи конкретни факти и обстоятелства
за опазване на живота и имущество му и необходимостта от самоотбрана. Видно от
текста на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, административният орган действа в
условията на обвързана компетентност и липсата на обстоятелства, посочени в
цитираната разпоредба, са предпоставка да бъде отказано издаването на
разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. При липсата на данни за
конкретни действия, застрашаващи личната безопасност на жалбоподателя и
целостта на неговото имущество, необходимостта от издаване на разрешение за
закупуване на огнестрелно оръжие не е доказана. Въведеният разрешителен режим
изисква установяване на основателна причина, която по несъмнен начин обосновава
необходимост от издаване на разрешение за придобиване на оръжие, извън
намеренията и теоретичните предположения на заявителя.
По отношение на свидетелските показания,
че към жалбоподателя са отправяни неприлични жестове и обиди на обектите,
стопанисвани от споменатите от него дружества на семейство М., не покриват
критериите за основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие. Подобни
твърдения не водят до извод нито за реална, нито за потенциална заплаха за
сигурността на жалбоподателя или на негови близки, за да се приеме, че е налице
основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана по
смисъла на чл.6, ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ. Т.е. потенциалната нужда на заявителя и
обстоятелството, че дружествата имат недоволни клиенти или бивши служители, не
попада в обхвата на ЗОБВВПИ, доколкото разрешителният режим изисква
установяване на категорична необходимост от боравене с оръжие към релевантния
момент на сезиране на административния орган със заявление. По делото не бяха доказани факти и обстоятелства,
свързани с нуждата от самоотбрана. Събраните свидетелски показания не
установяват по безспорен начин наличието на заплахи, които да са събудили
основателен страх за живота и здравето на жалбоподателя и неговото семейство,
за да се приеме, че е налице необходимост от въоръжена самоотбрана.
Остана недоказано твърдението на
жалбоподателя за заплахи за живота и здравето му и личното му признание, че
няма доказателства за регистрирането на такива, не може да обоснове категоричен
и еднозначен извод, че жалбоподателят действително се нуждае от разрешение за
носене на късо огнестрелно оръжие, с цел самозащита. Доводи за наличие на
евентуална заплаха относно собствеността му, респ. страх за живота и здравето
му, не могат да мотивират издаване на разрешение с исканото съдържание.
Заплахата от действия с такъв характер съществува за всеки гражданин и
разширително тълкуване на необходимостта, като предотвратяване на бъдещи
несигурни събития, би довело до издаване на разрешение на всяко едно лице,
респективно, би обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона, за
установяване основателност на искане за издаване на разрешение по чл.76 ал.1 от ЗОБВВПИ.
Ето защо, с оглед на представените в хода
на административното производство доказателства, съдът намира, че при
постановяване на оспорения отказ административният орган правилно и
законосъобразно е приел, че жалбоподателят не е посочил основателна причина,
която по несъмнен начин да обосновава необходимостта от издаване на разрешение
за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие.
Предвид изложеното до тук, оспореният
административен акт се явява мотивиран, обоснован, издаден в съответствие с материалния
закон и при спазване на административно производствените правила, в
съответствие с целта на закона, предвид което насоченото срещу него оспорване
следа да бъде отхвърлено. Ответната страна не прави искане за разноски и такива
съответно не ѝ се следват.
Водим от горното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Р.Д. срещу отказ рег.№ ИУ9000-27762/18.12.2020г.
на началника на Трето РУ на ОД на МВР гр.Варна за издаване на разрешение за
придобиване чрез закупуване на един брой късо нарезно
оръжие за самоотбрана по заявление вх.№ 387400-1446/07.12.2020г. на Д.Р.Д..
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: