Р
Е Ш Е Н И Е
№ /02.01.2024 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично заседание на пети декември две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 21073 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от М.М.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, с която срещу Н.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, са предявени
кумулативно обективно съединени осъдителни искове за ОСЪЖДАНЕ на ответницата да
заплати на ищеца сумата от 24 487 лв. /двадесет и четири хиляди четиристотин
осемдесет и седем лева/, представляваща главница по договор за заем от
15.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозиране на исковата молба в съда /19.11.2019 г./, до окончателното заплащане
на задължението, сумата от 4 061 лв. /четири хиляди шестдесет и един лева/,
представляваща договорна лихва за периода от 15.06.2018 г. до 15.06.2019 г.,
както и сумата от 1 252,94 лв. /хиляда двеста петдесет и два лева и деветдесет
и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 16.06.2019 г. до 18.11.2019 г., на основание чл. 79 вр. чл. 86, вр. чл. 240 ЗЗД.
В исковата
молба ищецът М.М.Б. твърди, че страните по спора се
намират в облигационна връзка, по силата на която на 15.06.2018 г. предоставил
в заем на ответницата сумата от 24 487 лв., която превел по банков път. За
удостоверяване на извършеното плащане, страните подписали договор за заем с
нотариална заверка на подписите на 10.01.2019 г., в който е обективирано, че
фактическото предаване на претендираната като главница сума е извършено на
15.06.2018 г., с уговорен падеж на задължението 15.06.2019 г. Уговорили и
заплащането на възнаградителна лихва. Правния интерес от завеждане на
настоящото дело ищецът обосновава с липсата на изпълнение на задължението от
страна на ответницата за възстановяване на заетата сума. Моли се за уважаване
на претенциите и присъждане на разноски.
Ответницата Н.С.Б.
подава отговор на искова молба в рамките на законоустановения срок. Излагат се
доводи за допустимост, но неоснователност на така предявените искове. Посочено
е, че ответницата поддържала бизнес отношения с ищеца и неговия брат от 2016 г.
във връзка с осъществяваната от нея дейност – интериорен дизайн, проектиране и
реализация. Доколкото ищецът и брат му притежавали по един апартамент на етап
„груб строеж“, на 01.06.2016 г. бил сключен договор между тях и ответницата за
изготвяне на индивидуален проект за всеки имот, за което е посочено, че ищецът
превел аванс с оглед стартиране на необходимите дейности. В резултат на това
ответницата посочва, че за периода от 2016 г. до 2019 г. извършвала всичко
необходимо във връзка с привеждането на имотите съгласно изготвените проекти.
Посочено е, че с цел избягване заплащането на ДДС, ищецът помолил ответницата
да не му издава фактури, като същия впоследствие щял да „оправи нещата
документално“, на което същата се съгласила. Затова ищецът превеждал на
ответната страна пари по личната й сметка, а тя от своя страна купувала
необходимото. С оглед изменение в исканията на ищеца е посочено, че проектите
били променяни няколкократно, което довело до изменение в цената на нужните
материали и мебели, като в крайна сметка страните избрали оферта за 40 000 лв.
без ДДС /48 000 лв. с ДДС/. По независещи от ответницата причини, до монтаж на
мебелите в обектите не се е стигнало, което наложило същата да търси различни варианти
да влага материалите по тях по други обекти. Твърди се, че доколкото
възложителите посочили, че монтажните дейности по обектите щели да приключат до
края на 2018 г., то същите поискали тя да възобнови работата си досежно
организиране монтажа на мебелите, в която връзка й била преведена
претендираната от ищеца в настоящото производство сума, като обаче основанието
за превеждането на сумата било доплащане за нужните мебели, а не както се
твърди в исковата молба – заем. Изложено е от ответницата, че е искала ищецът
да й заплати за авторски надзор и междинни доставки, за да може същата да
издаде фактура, която да бъде осчетоводена от фирмата, тъй като до онзи момент
била заплащала ДДС за доставката на материалите, но поради липсата на готов
обект била в невъзможност да издаде цялостна фактура. Твърди се, че забавянето
от страна на възложителите довело до повишаване на първоначално определената
цена за работата, което от своя страна станало предпоставка за изостряне
отношенията между страните по спора. Ответницата сочи, че действително е
подписала процесния договор за заем с уговорката между страните, че същият е
съставен само като гаранция, че обектите ще бъдат завършени, а впоследствие щял
да бъде унищожен. Изложени са твърдения, че макар и работата по проектите да
била завършена, като дори част от монтажа на мебелите бил заплатен с лични
средства на ответницата, процесният договор не бил унищожен. В отговора е
посочено, че след това възложителите отлагали подписването на нужните протоколи
и искали ответницата да възстанови сумата по договора за заем. Твърди се, че
процесния договор е привиден, като същия в действителност представлявал договор
за поръчка, който ответницата сочи, че е изпълнила частично. Направено е
възражение за прекомерност на претендираната от ищеца лихва. Моли за отхвърляне
на исковите претенции.
В съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковете.
Представя писмена защита.
В съдебно заседание ответницата,
лично и чрез процесуалния си представител, оспорва исковете. Представя писмена
защита.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните,
с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира
следните фактически
и правни изводи:
Предявени са искове за осъждане на ответницата да възстанови дадената й
в заем сума, претендирана като главница, както и за заплащането на
възнаградителна лихва и обезщетение за забава, които са квалифицирани по чл.
79, ал. 1, в. чл. 240, ал. 1, вр. ал.
2 и чл. 86 ЗЗД.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е
следвало да установи наличието на валидно сключен договор за заем между
страните, както и реалното предаване на посочената в него сума. В тежест на
ищеца е било да установи и основанието и размерите на претендираните от него
вземания за възнаградителна лихва и обезщетение за забава. В тежест на
ответницата е било да установи, че е погасила претендираните суми или че същите
не се дължат, доколкото изразеното в договора за заем съгласие е привидно и
сумата е предоставена на друго основание (договор за поръчка).
Съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество. Заемателят
дължи лихва само ако това е уговорено писмено. В правната теория се приема, че
договорът за заем е едностранен и реален
Не се оспорва между страните,
че са подписали договор за заем с нотариална заверка на подписите на 10.01.2019
г. /л. 7 ВОС/, в който са уговорили, че ответницата по-рано е получила сумата
от 24 487 лв. /което се потвърждава и от представеното платежно нареждане
от 15.07.2018 г. – л. 9 ВОС/ със задължение да върне същата не по-късно от
15.06.2019 г., заедно с лихва в размер на 16.5843 %. По този начин страните са
установили помежду си и основанието, на което е получена сумата от 24 487
лв.
В този смисъл и изискването да
бъде реално предадена сумата е изпълнено. Сключеният договор за заем съдържа
всички необходими параметри – дата на сключване, размер на предоставената сума,
размер на лихвата, посочен падеж.
Ответницата твърди, че
процесният договор за заем е симулативен, като същият
прикрива договор за поръчка, сключен между ищеца и дружеството, в което ответницата
е управител. Домогва се да докаже, че същата не е получавала в заем процесната
сума, а същата е за закупуване на мебели и възнаграждението й във връзка с
имота на ищеца, който е проектирала. В подкрепа на твърденията си представя
писмени доказателства – Договор за интериорно проектиране от 01.06.2016 г.,
сключен между ищеца и „**** /л. 27-32, л. 210-215/, списък с извършени дейности
/л. 33/, опис фактури разходи /л. 35 -40/, множество фактури издадени на ****
като получател /л. 41 – 177/, снимки /л. 178 – 184, л. 193 - 199/, проекти /л.
185 – 192/, платежни нареждания за извършени плащания /л. 209, 216, 218/,
договор за проект на мебели от 10.01.2019 г. /л. 217/.
Ответницата се ползва и от
показанията на разпитания по делото свидетел ***, който споделя, че изработва
мебели по поръчка, като познава ответницата от 2007 г., защото работят заедно.
Разказва, че ответницата му възлага поръчки и той ги изпълнява. Познава ищеца
от 2018 г., защото е обзавеждал два негови апартамента, за които ответницата му
е превеждала пари, като си спомня за 10 000 лв. през лятото на 2018 г.,
която сума била за труд, разходи и транспорт във връзка с обзавеждане на
апартамента на ищеца. Запознат е с договор за дарение на М. към Н., който бил
като гарант, за да се приключи поръчката, но не е реален договор за заем.
Посочва, че поръчката нямала срок, защото кооперацията не била завършена и
нямало как да се спази срок. Сочи, че цялото обзавеждане било малко над
50 000 лв., като той получил от ответницата 10 000 лв., а разликата
била платена от ищеца, а останалата част от ответницата. Разбрал за договора
между страните, но не си спомня от кого.
В съдебно заседание
ответницата представя още писмени доказателства – платежни нареждания за
преводи между ответницата и свидетеля, както и между дружеството на ответницата
и други дружества, издадени от дружеството на ответницата фактури,
приемо-предавателни протоколи.
Настоящият състав намира, че
ответницата не успя пълно и главно да докаже в процеса, че процесният договор
за заем е симулативен.
На първо място следва да се
посочи, че от показанията на разпитания по делото свидетел се установява, че
между ищеца и дружеството на ответницата *** е имало отношение във връзка с договор
за интериорно проектиране. Този факт не се отрича от ищеца и се установява и от
представения договор от 2016 г. Свидетелят посочва каква сума той е получил във
връзка с изпълнението на този договор, като не е много наясно с отношенията
между страните, които касаят процесната сума. Доколкото се касае за множество
извършени плащания между страните, дружеството на ответницата и трети лица,
свидетелят не би могъл да посочи (и не го и прави в показанията си) кои
средства във връзка с кое правоотношение са платени/получени. Свидетелят
твърди, че страните са сключили договор за дарение, който не бил договор за
заем, а гарантирал изпълнението на поръчката. Същевременно не е много сигурен
какъв точно договор е сключен и не го е виждал. В случая показанията му сочат
към нещо, което ответницата му е казала, което води до съмнение за тяхната
недостоверност, още повече след като са налични писмени доказателства, от които
могат да се проследят отношенията между страните.
Представени са множество
доказателства за сторени разходи от дружеството „*** за закупуване на различни
материали, вещи и т.н., които се твърди, че са вложени в обектите на ищеца.
Всички тези доказателства за не относими към настоящия процес, както и към
разпределената доказателствена тежест. Тези доказателства сочат към изпълнение
на сключения между дружеството и ищеца договор за интериорно проектиране, но не
и към изпълнение на договора за заем. Би следвало „***“ да претендира от ищеца
възнаграждение за извършената работа по поръчката и съответно възстановяване на
сторените разходи, ако се установи, че са във връзка с обектите на ищеца. Тези
доказателства нямат отношение към изпълнението на задължението на ответницата
(която е лице различно от търговеца) да възстанови дадените суми в заем.
Дори този договор за заем да е
сключен като „гаранция“ за изпълнение на поръчката, то от текста на същия не
следва изобщо това. Ако страните са желали същият да има такъв характер, е
следвало да оформят клаузите в него по различен начин, за да изпълни целите, за
които е бил предвиден. Няма данни за наличието на насилие, грешка, измама или
друг порок, който да е мотивирал ответницата да оформи договора по този начин.
Отношенията между ищеца и дружеството на ответницата, както и отношенията между
нея и дружеството й, остават извън предмета на настоящия процес. Привидността
на сключения договор за заем не беше доказана по делото, поради което и същият
следва да се счита за действителен. Дори страните да са имали други
правоотношения преди това (и ответницата да е получила сумата във връзка с
договора за проектиране), следва да се счита, че същите са се новирали със сключения договор, доколкото има установителен
характер и след него няма други доказани по делото съглашения, които да го
изменят. Съдебната практика допуска сумата по договора за заем да бъде дадена,
преди същият да е оформен в писмена форма.
Допълнително, не е без
значение и факта, че ответницата извършва търговска дейност чрез дружеството
си, поради което би следвало да е специалист в съответната материя и да е
наясно как следва да се оформят документите в тази връзка, както и какъв вид
договори следва да се сключват за съответната дейност. Ако подписаните между
страните съглашения не отговарят на действителните отношения между страните, то
ответницата сама се е поставила в това положение и съзнателно е поела
съответните задължения.
Договорът за заем е породил
предвидените в него правни последици, поради което ответницата дължи връщане на
предоставената в заем сума, заедно с уговорената възнаградителна лихва.
Доказателства за изпълнение на тези нейни задължения не бяха събрани в
настоящото производство.
С тези мотиви настоящият състав
приема, че предявения иск за реално изпълнение на задължението за връщане на
сумата по сключения между страните договор за заем се явява изцяло основателен,
ведно с претендираната законна лихва от датата на исковата молба. В тази връзка
основателен се явява и акцесорния иск за заплащане на възнаградителна лихва.
Същата не е в прекомерен размер, поради което и клаузата, с която е уговорена,
не се явява нищожна. Основателен е и акцесорния иск за заплащане на обезщетение
за забава, което е в размер на законната лихва за процесния период.
С оглед изхода на спора разноските
следва да възложат в тежест на ответницата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил списък на разноските /л. 348/, в който претендира сума в
общ размер от 17 810,30 лв., в която се включват: заплатена държавна такса
и адвокатски хонорар за настоящото производство, адвокатски хонорари за частни
производства във връзка с настоящото, хонорари в изпълнителни производства във
връзка с делото, куриерски услуги и транспортни разходи. Представени са и
доказателства, установяващи сторените разходи. Ответницата не е релевирала възражение за прекомерност на възнагражденията в
последното съдебно заседание (видно от протокола). Такова възражение е
отправено едва с писмената защита, поради което се явява преклудирано. В тази
връзка и съдът няма основание да редуцира претендираните от ищеца разноски и
същите следва да се присъдят изцяло.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.М.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 24 487 лв. /двадесет и четири хиляди четиристотин осемдесет и седем лева/,
представляваща главница по договор за заем от 15.06.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в
съда /19.11.2019 г./, до окончателното заплащане на задължението, сумата от 4 061 лв. /четири хиляди шестдесет и
един лева/, представляваща договорна лихва за периода от 15.06.2018 г. до
15.06.2019 г., както и сумата от 1 252,94 лв. /хиляда двеста петдесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 16.06.2019
г. до 18.11.2019 г., на основание чл. 79 вр. чл. 86, вр. чл. 240 ЗЗД.
ОСЪЖДА
Н.С.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.М.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 17 810,30 лв. /седемнадесет
хиляди осемстотин и десет лева и тридесет стотинки/, представляваща сторени от
ищеца разноски за заплатена
държавна такса и адвокатски хонорар за настоящото производство, адвокатски
хонорари за частни производства във връзка с настоящото, хонорари в
изпълнителни производства във връзка с делото, куриерски услуги и транспортни
разходи, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: