РЕШЕНИЕ
№ 597
гр. Велико Търново , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20204110102724 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че на
12.04.2017г. на път І-4, км 104+500, при управление на лек автомобил *в посока гр. София,
водачът Г. Е. П. е ударил притежавания от ответника и оставен без надзор в обхвата на пътя
кон. Твърди се, че от удара на автомобила са причинени имуществени вреди, за които
ищецът в качеството си на застраховател по договор за застраховка „Каско” с *. е образувал
застрахователна преписка по щета *. Навеждат се твърдение, че след извършен оглед на
автомобила ищецът е оценил щетите на 6598,15 лв., които на 03.10.2017г. е изплатил за
отстраняването им на *. Твърди се, че отговорността за причинените вреди е на ответника,
който е стопанисвал животното, като на основание чл. 410 от КЗ ищецът е встъпил в правата
на увреденото лице и за него е възникнало правото да претендира от Д. Б. Д. платеното
застрахователно обезщетение и разноските за определянето му от 15 лв. Ищецът твърди, че
на 23.11.2017г. е поканил ответника да заплати горепосочените суми и че в резултат от
неизпълнението последният е изпаднал в забава като дължи заплащане на обезщетение в
размер на законната лихва от 1986,78 лв. за периода от 24.11.2017г. до 11.11.2020г. С оглед
гореизложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което ответникът да бъде
осъден да заплати сумите от 6613,15 лв. за главница и 1986,78 лв. за обезщетение за забава,
ведно със законната лихва от предявяването на исковете до окончателното изплащане на
задължението както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва исковите претенции като счита същите за неоснователни. Изтъква, че нито е
1
собственик на процесното животно, нито последното се е намирало под негов надзор към
момента на произшествието. Алтернативно счита, че вина за произшествието има водачът
на лекия автомобил, който се е движил с несъобразена скорост предвид наличието на пътен
знак А21. С оглед гореизложеното, отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 410, ал. 1 от Кодекса за
застраховането и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 14.04.2017г. между ищеца и *е сключен договор за застраховка „Каско” с *по отношение
на лек автомобил *, със срок на действие от 21.04.2016г. до 20.04.2017г. На 12.04.2017г.
около 04:00 часа автомобилът се управлявал от съпруга на собственика – Г. Е. П., когато при
движение по път І-4, км 104+500 в посока гр. София, от дясната страна на платното за
движение внезапно към превозното средство се насочил кон. От последвалия удар
животното паднало ранено на платното за движение, а на автомобила са причинени щети по
предната част и тавана. За настъпване на произшествието са сигнализирани органите на
полицията, които потърсили съдействие от ответника тъй като отглеждал животни и
разполагал със специализиран автомобил, необходим за преместване на коня от платното за
движение. Последният признал пред полицейските служители, че е собственик на
животното и като такъв подписал съставения протокол за ПТП. За произшествието на
ответника са издадени акт за установяване на административно нарушение и наказателно
постановление, с което му е наложена глоба за извършено нарушение по чл. 106, ал. 1 от
ЗДвП. След настъпване на застрахователното събитие е уведомен и ищецът, по повод на
което е образувана застрахователна преписка по щета *като след оглед на автомобила
вредите са оценени на 6598,15 лв. На 02.08.2017г. е извършен ремонт на превозното
средство от *, за което на 31.08.2017г. ищецът платил по банков път горепосочената сума.
На 23.11.2017г. застрахователят връчил регресна покана на ответника за възстановяване на
изплатеното застрахователно обезщетение и разноските за определянето му от 15 лв. като в
определения срок последвало неизпълнение. Заключението на допуснатата съдебно -
автотехническа експертиза потвърждава описания в протокола за ПТП механизъм на
произшествието. Същото е възникнало в тъмната част на денонощието при движение извън
населено място и осветеност от автомобилни фарове. Вещото лице е изяснило, че при
внезапна поява на животно върху платното за движение от дясната страна на автомобила,
водачът не е в състояние да прецени реално пътната обстановка и да вземе адекватно
решение за недопускане на произшествието чрез намаляване скоростта и преустановяване
движението на автомобила, независимо дали се движи със скорост от 50, 60 или 90 км/ч и
дали осветеността е от дълги или къси светлини. Установено е, че описаните в протокола за
2
ПТП и при огледа от застрахователя деформации по автомобила е възможно да бъдат
получени при установения механизъм на произшествието като пазарната стойност на
причинените имуществени щети е определена на 6598,98 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ с изплащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу собственика и лицето, което
е било длъжно да упражнява надзор върху веща, причинила вреди на застрахования по чл.
50 от ЗЗД. От събраните доказателства е установено сключването на имуществена
застраховка „Каско” по отношение на моторното превозното средство към момента на
причиняване на вредите, както и изпълнение от страна на застрахователя на задължението
му по договора за изплащане на сумата за обезщетение на доверения сервиз на
застрахования, в който е извършен ремонт на автомобила. Вредите са причинени поради
пресичане траекторията на движение на автомобила от животно, по отношение на което
ответникът се явява собственик и на основание чл. 50 от ЗЗД следва да носи отговорност за
тяхното възстановяване. Последният е признал пред полицейските служители, че упражнява
фактическа власт върху коня в качеството на собственик, в резултат на което е вписан в
това качество в протокола за ПТП и му е съставен акт за установяване на административно
нарушение, които е подписал без възражения. В резултат на това, протоколът за ПТП в
случая се ползва с материална доказателствена сила за неигодните факти, които са
удостоверени с подписа на ответника. В допълнение следва да бъде посочено, че
обстоятелството относно собствеността на участвалите в произшествието превозни средства
не е част от неговия механизъм, за който протоколът за ПТП не се ползва с обвързваща
доказателствена сила. Признанието на ответника, че е собственик на животното се подкрепя
от показанията на разпитаните по делото полицейски служители. Съдът намира показанията
на водените от ответника свидетели относно опровергаване на този факт за недостоверни.
Единият от свидетелите е заинтересован от изхода на делото тъй като е съпруг на ответника,
а другият няма преки впечатления за всички животни, по отношение на които Д. Б. Д.
упражнява фактическа власт, след като последният е признал, че е собственик на коня. По
делото липсват и доказателства ответникът да е въведен в заблуждение от полицейските
служители при съставяне на документите за произшествието или да е допуснал грешка при
подписването им. По делото се установи, че той и други пъти е съдействал на органите на
полицията за преместване на ударени животни от платното за движение, поради което не е
имал основание да си мисли, че протоколът за ПТП и актът за установяване на
административно нарушение имат отношение към предоставената от него услуга.
Отговорността на ответника е обективна и за реализирането й не се изисква установяване на
вина като е без правно значение дали е предприел действия за ограничаване възможността
на притежаваното от него животно да създава опасност за движението. Следва да бъде
посочено, че собственикът на животното, което е причинило вреди отговаря и когато то е
избягало или се е изгубило. По делото липсват доказателства вредите да са в резултат на
3
случайно събитие, непреодолима сила или да са причинени изключително и изцяло от трети
лица, включително и по вина на водача на автомобила, които да освободят ответника от
отговорност. Водачът на автомобила не е имал обективна възможност да съобрази
поведението си, защото в конкретната пътна ситуация животното се е появило внезапно на
платното за движение. Липсват и доказателства в района на произшествието да е налице
пътен знак А21, който да сигнализира за такава опасност.
С оглед гореизложеното, исковата претенция за заплащане на сумата от 6613,15 лв.,
представляваща сбор от размера на заплатеното застрахователно обезщетение и разноските
за определянето му, се явява основателна и следва да бъде уважена. От забавата за
изпълнение на главницата е възникнало и правото на кредитора да търси обезщетение в
размер на законната лихва, на основание чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД за периода от
поканата до ответника - 24.11.2017г. до 11.11.2020г. в размер на 1986,78 лв., както и
обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за периода от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е
неоснователна, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК той следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждения и за
възнаграждения за вещо лице и свидетели в размер на 1584,30 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда Д. Б. Д. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумите от 6613,15 лв. /шест хиляди
шестстотин и тринадесет лева и петнадесет стотинки/ - главница, представляваща регресна
претенция за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” с
*. за причинени щети на лек автомобил *от пътнотранспортно произшествие на 12.04.2017г.
на път І-4, км 104+500, 1986,78 лв. /хиляда деветстотин осемдесет и шест лева и седемдесет
и осем стотинки/ - лихва за забава върху главницата за периода от 24.11.2017г. до
11.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.11.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1584,30 лв. /хиляда петстотин
осемдесет и четири лева и тридесет стотинки/, представляваща направените по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5