Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    1325   Година  2019, 17.06.   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав

 

   на 15.05.2019 година

 

в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА

                                     

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 1057 по описа за 2019 година и като обсъди :  

 

                                  Производството пред първа инстанция.

Постъпила е жалба от В.Й.П. *** и с посочен адрес за кореспонденция: гр.Велинград, ул.“Сергей Румянцев“ № 12 срещу Решение №2153-15-68/15.03.2019г. издадено от „за директора“ на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на В.Й.П. срещу Разпореждане № **********/ Протокол № N01440/14.11.2018г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на В.Й.П. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.68 ал.3 от КСО, касаеща частта за признатия и осигурителен стаж.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспореното решение, като се иска неговата отмяна от съда. Жалбоподателката твърди, че е полагала грижи до смъртта на съпруга си П.П.– инвалид с 94% ЗР и необходимост от чужда помощ, като счита че при отпускането и на пенсия за ОСВ е следвало да се зачете за осигурителен стаж и времето, през което е полагала грижи са съпруга си и след определения в ЕР срок до смъртта му – 29.01.2015г. Твърди, че вида и степента на увреждане са станали с пожизнен характер, когато П.П.е навършил 65 години – на 24.03.2007г., каквито са били изискванията на чл.101 ал.4 от Закона за здравето, като след крайния срок на ЕР – 01.12.2008г. необходимостта от преосвидетелстване е отпаднала. Подробни съображения са изложени в постъпила по делото писмена защита.

Ответникът по жалбата Ръководител ТП на НОИ – Пловдив намира същата за неоснователна, като подробни съображения в тази насока са изложени в писмено становище. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският Административен Съд – Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

На първо място следва съдът намира, че жалбата е подадена в законово установения срок по чл.118 ал.1 от КСО и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.

   На 19.10.2018г. В.Й.П. подала в ТП на НОИ заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст (вх.№ 2113-15-5457/19.10.2018г.–лист 101 по делото). Към заявлението били приложени следните документи: трудова книжка №25 от 21.02.1975(лист 13-16 по делото), декларация за зачитане на стаж за гледане на болен (лист 104 по делото), копие от удостоверение за раждане (лист 107), копие от удостоверение за наследници (лист 106 по делото) и копие от ЕР на ТЕЛК № 3617 от 07.12.2005г. (лист 105).

Въз основа на представените документи и въз основа на служебни справки, е издадено разпореждане № **********/ Протокол № N01440/14.11. 2018г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, с което на П. е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.68 ал.3 от КСО. В същото разпореждане е посочено, че на основание чл.43а, ал.2 от НПОС, осигурителен стаж за гледане на съпруг се зачита само периода 07.12.2005г. – 01.12.2008г., тъй като с ЕР на ТЕЛК № 3617 от 07.12.2005г. е установена над 90 % неработоспособност с чужда помощ до 01.12.2008г.

С жалба вх. №1012-15-51 от 19.02.2019г. разпореждането е обжалвано по административен ред пред ответния Ръководител по съображения, че неправилно са признати само три години осигурителен стаж за гледане на съпругът й, вместо 9 години. Жалбоподателката е изложила, че от датата на издаване на решението на ТЕЛК – 07.12.2005г. до датата на смъртта на съпругът и е полагала непрекъснато постоянни грижи за него, както и че през това време не е осигурявана, не е работила и не е получавала лична пенсия.

С оспореното Решение жалбата е била оставена без уважение.

От фактическа страна органът е изложил съображения, че от 07.12.2005г. датата на явяване на ТЕЛК за преосвидетелстване, на която за първи път възниква правото на добавка за чужда помощ за починалото лице, за което са полагани грижи, до 01.12.2008г. – определения срок на инвалидността, с продължителност 2 г. 11 м. и 24 дни е зачетен осигурителен стаж. Посочено е че за този период жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност. От правна страна органът е посочил, че претендираното от П. право по чл. 43а от НПОС е неотносимо към обстоятелството, че съпругът и е придобил право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване пожизнено. Пак в тази връзка е изложено, че с ЕР на ТЕЛК № 3617 от 07.12.2005г. срокът на инвалидността е определен до 01.12.2008г., а не пожизнено, което обуславя зачитане на осигурителен стаж за гледане на съпруг, който постоянно се нуждае от чужда помощ до срока определен с експертното решение на ТЕЛК, като след тази дата видът и степента на увреждане не са удостоверени.

Органът е посочил, че приживе съпругът на жалбоподателката е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и добавката за чужда помощ, отпуснати пожизнено, като в тази връзка е изложил, че следва да се прави разграничение между двата института – срок за изплащане на личната инвалидна пенсия „пожизнено“ и срок на инвалидността, определен с експертното решение на ТЕЛК.

По делото не е спорно, а и са представени доказателства /удостоверение за граждански брак на лист 11 по делото/, че В.П. е съпруга на П. П., който съгласно ЕР на ТЕЛК общи заболявания, МБАЛ- Пловдив АД №3617 от 07.12.2005г. е бил с 94,5 % загубена работоспособност с потребност от чужда помощ, с посочен срок на инвалидността, респективно нужда от чужда помощ - 01.12.2008г.

Съгласно разпореждане № **********/ Протокол № N 01001 от 1/12/04-2/2004 на ръководител "ПО" (лист 38 по делото), на Петров е отпусната социална пенсия за инвалидност по чл.90 ал.1 от КСО за намалена работоспособност над 90 на сто, пожизнено.

По делото е представена декларация на В.П. от 19.10.2018г. (лист 104), че  същата е полагала непрекъснати ежедневни грижи за съпруга си П.П.от 07.12.2005г. до 29.01.2015г., когато е починал, като в този период не е била в трудови правоотношения. Декларация от 03.04.2019г. със същото съдържание е представена и с жалбата на лист 10 по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

Обжалваното Решение №2153-15-68/15.03.2019г. издадено от „за директор“ на ТП на НОИ – Пловдив е постановено от материално и териториално компетентен административен орган, с оглед разпоредбата на чл. 117, ал.1, т.2, б. "а" от КСО и представената по делото Заповед № 4737/12.03.2019г. (лист 128 по делото), с която управителя на НОИ е наредил Р.П.заемаща длъжността Началник на отдел „Административен“ в ТП на НОИ Пловдив, временно да изпълнява и длъжността директор на ТП на НОИ – Пловдив. Решението е издадено в изискуемата от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за неговото издаване.

Оспореното разпореждане изхожда от компетентен административен орган - Ръководител "ПО" в ТП на НОИ - Пловдив, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване по смисъла на чл. 98, ал. 1, т.1 от КСО.

На следващо място, следва да се отбележи, че административният орган служебно е извършил проверка и е събрал доказателства, поради което настоящия съдебен състав счита, че при издаване на оспорения административен акт не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила.

Спорът по делото е правен и се концентрира върху това дали въз основа на приложеното ЕР на ТЕЛК № 3617 от 07.12.2005г. на жалбоподателката следва да се зачете осигурителен стаж при условията на чл.43а от НПОС до срокът на определения с ЕР процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане – 01.12.2008г. или такъв следва да бъде зачетен до смъртта на съпруга и – 29.01.2015г.

Правилно решаващия орган е посочил, че разпоредбата на чл.9 ал.6 от КСО(в приложимата към момента на издаване на решението редакция) лимитира кръга на лицата, за които се признава за осигурителен стаж времето, през което са полагали грижи за човек с трайно увреждане, до родител (осиновител) или съпруг/а, когато грижите са "за инвалиди с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90%, които постоянно се нуждаят от чужда помощ", поради което тези лица не са били осигурявани или не са получавали пенсия. На тези лица при пенсиониране за периода, който се зачита за осигурителен стаж, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" върху минималната работна заплата към датата на отпускането на пенсия, които са за сметка на държавния бюджет.

Съгласно чл.43а, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж за осигурителен стаж времето от 1 януари 2001г., се зачита през което родител (осиновител) или съпруг(съпруга), както и времето от 15 август 2015г., през което един от родителите на майката или бащата на лицето с увреждане са полагали грижи за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ. Осигурителен стаж се зачита, при условие че за това време лицата, полагали грижите,не са били осигурени или не са получавали пенсия, а след 1 януари 2018г. – не са били осигурени и не са получавали лична пенсия. А съгласно ал.2 на същата разпоредба обстоятелството, че лицата са с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто и постоянно се нуждаят от чужда помощ, се установява с експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК).

В случая между страните по делото няма спор, че приживе съпругът на жалбоподателката П.П.е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и добавката за чужда помощ, отпуснати пожизнено.

Но както бе посочено по-горе в мотивите на настоящото решение, спорът е относно това дали въз основа на приложеното ЕР на ТЕЛК № 3617 от 07.12. 2005г. на жалбоподателката следва да се зачете осигурителен стаж при условията на чл.43а от НПОС до срокът на определения с ЕР – 01.12.2008г. или такъв следва да бъде зачетен до смъртта на съпруга и – 29.01.2015г. Т.е. тук трябва да се изследва обстоятелството, дали определената с ЕР на ТЕЛК № 3617 от 07.12.2005г. степента на трайно намалена работоспособност на П.П.и потребността от чужда помощ се считат за определени пожизнено.

В този ред на мисли следва да се посочи, че доколкото разпоредбата на чл. 43а, ал.2 НПОС е пояснителна, при тълкуването и прилагането и не следва да се стига до изводи, ограничаващи или отричащи признатото в ал.1 на чл.43а от НПОС и в нормите от по-висок ранг социално право на визираните членове от семейството на лице-инвалид.

В чл.101 ал.1 от Закона за здравето/ЗЗ/ е предвидено, че за установяване на временна неработоспособност, за установяване на вида и степента на увреждане на деца до 16-годишна възраст и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО, и за установяване степента на трайно намалена работоспособност на лица в трудоспособна възраст, както и за потвърждаване на професионална болест, се извършва медицинска експертиза.

Именно тук следва да се съобрази, че съгласно чл.101 ал.4 ЗЗ в редакцията и с ДВ, бр. 70 от 2004 г. степента на трайно намалена работоспособност на лица, навършили 65-годишна възраст, се определя пожизнено, като преосвидетелстване на тези лица може да се извърши по тяхно искане или по искане на контролните органи на медицинската експертиза. Едва след изменението на чл.101 от ЗЗ - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010г. , в ал.5 е предвидено, че видът и степента на увреждане на лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 КСО, се определят пожизнено. Както бе посочено по-горе с съгласно ЕР на ТЕЛК общи заболявания, МБАЛ- Пловдив АД №3617 от 07.12.2005г. П.П.е бил с 94,5 % загубена работоспособност с потребност от чужда помощ, с посочен срок на инвалидността, респективно нужда от чужда помощ - 01.12.2008г.

По делото няма спор, а и видно от приложените по делото доказателства П. е роден на ***г., следователно същият е навършил 65 - годишна възраст на 24.03.2007г., към който момент не е изтекъл срокът на определената с ЕР на ТЕЛК №3617 от 07.12.2005г. степента на трайно намалена работоспособност на лица, както и нуждата от чужда помощ. И съгласно разпоредбата на чл.101 ал.4 от ЗЗ действаща към 24.03.2007г. степента на трайно намалена работоспособност на лица, навършили 65-годишна възраст, се определя пожизнено. Следователно необходимостта от преосвидетелстване на П.П.е отпаднала с факта на навършване на 65-годишна възраст – 24.03.2007г.

За пълнота следва да се отбележи, че към датата на преосвидетелстването му, съгласно ЕР на ТЕЛК № 3617 от 07.12.2005г. той не е навършил тази възраст, но в рамките на посочения в ЕР тригодишен срок този факт е настъпил и това обуславя пожизнения характер на установените с ЕР обстоятелства относно състоянието му. Така с навършване на 65-годишна възраст видът и степента на увреждане на П.К.П.– 94,5 % ТНР и нуждата от чужда помощ, установени с ЕР на ТЕЛК № 3617 от 07.12.2005г., по аргумент от чл. 101 ал.4 ЗЗ(в редакция - ДВ, бр. 70 от 2004 г.) се считат за определени пожизнено.

По делото не са спорни другите предвидени в чл.9, ал.6 от КСО, съответно чл. 43а ал.1 от НПОС, материално правни предпоставки, обуславящи правото на В.П. при определяне размера на пенсията и за ОСВ да и се признае за осигурителен стаж и спорния период от време след 01.12.2008г. до смъртта на съпруга и - 29.01.2015г., в който тя е полагала грижи за своя съпруг с 94,5% ТНР, нуждаещ се от чужда помощ, при липса през процесния период на осигуряване на друго основание.

С оглед изложеното, постановеното решение и потвърденото с него разпореждане са постановени при неправилно прилагане на чл.9 ал.6 КСО и чл.43а от НПОС, което обуславя отмяната им като незаконосъобразни.

Преписката следва да се върне на компетентния орган за ново произнасяне по същество при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

За пълнота следва да се посочи, че особената закрилата на хората с увреждания и техните семейства е елемент от социалната политика на българската държава и е уредена в чл.51 ал.3 от Конституцията на Република България. Нешо повече  в чл.2 т.3 от Закона за интеграция на хората с увреждания (уреждащ обществените отношения, свързани с интеграцията на хората с увреждания), гласи че една от целите на този закон е подкрепа на хората с увреждания и техните семейства. Съгласно чл.46 от ЗИХУ времето, през което едно лице е полагало грижи за човек с трайно увреждане и не е било осигурявано, се зачита за трудов стаж при пенсиониране при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване. Ето защо непризнаването на стажа на В.П. за спорния период от време след 01.12.2008г. до смъртта на съпруга и - 29.01.2015г. би било в разрез не само с разпоредбите на КСО, НПОС, ЗЗ и ЗИХУ, но и с Конституцията на Република България.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ Решение №2153-15-68/15.03.2019г. на Ръководител ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на В.Й.П. срещу Разпореждане № **********/ Протокол № N01440/14.11.2018г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на П. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.68 ал.3 от КСО, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ИЗПРАЩА административната преписка на Ръководителя на “ПО” в ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне, при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :