№ 33
гр. Ботевград, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:*****
при участието на секретаря ******
като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20221810100768 по
описа за 2022 година
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 99
от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът- “******” AД, гр. София твърди, че между “******” ООД като кредитор
и ответника В. К. М. като кредитополучател е сключен Договор за кредит “Бяла карта”
с No 519911 от 20.10.2017 г., като с Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 11.11.2016 г. и Приложение No 1 към него от 28.06.2021 г.,
сключен между “******” ООД и “******” ООД, вземането е прехвърлено в полза на
“******” ООД. “******” ООД е упълномощило “******” ООД, в качеството си на
цесионер по договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от името на цедента и за своя
сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия, като препис от уведомлението за
извършената цесия се прилага с исковата молба за връчване на ответника.
Ищецът твърди, че с подписването на процесния договор за кредит “******”
ООД се е задължило да предостави на В. К. М. револвиращ кредит в максимален
размер на 500.00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, a кредитополучателят се е
задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Ищецът
твърди, че ответникът е усвоил сума в общ размер на 300.00 лв., като към настоящия
момент дължимата главница е в размер на 300.00 лв.
Сочи, че съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 8 и чл. 22, ал. 2 от Договора върху
усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в
размер на 0.12%, представляващ договорна/възнаградителна лихва за периода от
08.12.2020 г. - датата на първата транзакция по кредитната карта, до 06.02.2021 г. -
датата на настъпване на предсрочна изискуемост, като предпоставките за настъпване
на същата са визирани в чл. 22, ал. 1 от Договора. В случая дължимата договорна
лихва е в размер на 21.60 лв. Поддържа, че поради трайната забава и виновното
1
неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, цялото му
задължение е станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост е обявена
на 06.02.2021 г. Считано от тази дата ответникът дължи заплащането на мораторна
лихва върху главницата в размер на 25.17 лв. за периода от 07.02.2021 г. - денят,
следващ датата на настъпване и респективно обявяване на предсрочната изискуемост,
до 21.12.2021 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Сочи, че през целия
срок на валидност на договора, ответникът се е задължил да заплаща до всяко 2-ро
число на месеца текущото си задължение за предходния месец, като от сключване на
договора до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист същия продължава виновно да не изпълнява задълженията си.
Моли съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение
на ответника задълженията му към ищеца, произтичащи от Договор за кредит “Бяла
карта” с No 519911 от 20.102017 г. сключен между В. К. М. и “******”ООД,
прехвърлен от “******” ООД в полза на “******” ООД с Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г., Приложение No 1 към
него от 28.06.2021 г.: 300.00 лв. - главница; 21.60 лв. - договорна лихва за периода от
08.12.2020 г. - датата на първата транзакция по картата до 06.02.2021 г. - датата на
настъпване на предсрочната изискуемост; 25.17 лв. - мораторна лихва върху
непогасената главница за периода от 07.02.2021 г. - денят, следващ датата на
настъпване и респективно обявяване предсрочната изискуемост до 21.12.2021 г. -
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира и направените
разноски.
Ответникът- В. К. М. от гр. Ботевград, в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал
писмен отговор и не е взел становище по исковете.
С исковата молба, както и с молба вх. No 453/24.01.2023 г., депозирана преди
съдебното заседание по делото, ищецът, чрез процесуалния си представител, прави
искане за постановяване на неприсъствено решение по предявените искове.
Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща
представител и не взема становище по исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и направеното
искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, намира
следното:
Налице са предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. На последния е връчен препис от исковата
молба, като в призовката до страната изрично са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Ответникът
не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил и не е изпратил
представител в съдебно заседание по делото, за което е бил редовно призован, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и събраните по делото писмени доказателства – частно
гражданско дело No 49/2022 г. по описа на РС- Ботевград, заверени копия на Договор
за кредит “Бяла карта” с No 519911 от 20.10.2017 г., Приложение No 1 към Договор за
кредит “Бяла карта” от 20.10.2017 г., Рамков договор за прехвърляне на парични
2
задължения (цесия) от 11.11.2016 г. и Приложение No 1 към него от 28.06.2021 г.,
Потвърждение за сключена цесия, Пълномощно за уведомяване и Уведомление до
длъжника за извършената цесия, съдът намира исковете с правна квалификация чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД за вероятно основателни съгласно изискването на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.
При наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение,
съдът намира, че исковете следва да бъдат изцяло уважени, така както са предявени,
като бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на
вземанията на ищеца към него, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч. гр. д.
No 49/2022 г. по описа на РС- Ботевград, произтичащи от Договор за кредит “Бяла
карта” с No 519911 от 20.10.2017 г., сключен между “******” ООД, гр. София като
кредитодател и ответника В. К. М. като кредитополучател, и които вземания са
прехвърлени от кредитодателя на ищцовото дружество с Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. съгласно Приложение No
1/28.06.2021 г. към него, както следва: за сумата от 300.00 лв., представляваща
главница по кредита, сумата от 21.60 лв., представляваща договорна лихва за периода
08.12.2020 г. до 06.02.2021 г., сумата от 25.17 лв., представляваща лихва за забава
върху непогасената главница за периода от 07.02.2021 г. до 21.12.2021 г., както и
законна лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението, без решението да се мотивира по
същество.
Съгласно т. 12 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на
ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство, като предвид изхода на спора по исковото производство, то
направените от ищеца разноски в заповедното производство се явяват дължими от
ответника, а именно разноски за държавна такса в размер на 25.00 лв. и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв., или общо разноски в
заповедното производство в размер на 75.00 лв.
С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК ответникът следва да му заплати и направените от него разноски по
настоящото дело в размер на 225.00 лв., от които 125.00 лв. за държавна такса и 100.00
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл.
99 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД съществуването на
вземанията на “******” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. “*****” No 29, етаж 3, към В. К. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Ботевград, ул. “*****” No 27, за които е издадена Заповед No 49/24.01.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 49/2022 г. по
описа на РС- Ботевград, както следва: за сумата от 300.00 лв. /триста лева/,
представляваща главница по Договор за кредит “Бяла карта” с No 519911 от 20.10.2017
г., сумата от 21.60 лв. /двадесет и един лева и шестдесет стотинки/, представляваща
договорна лихва за периода от 08.12.2020 г. до 06.02.2021 г., сумата от 25.17 лв.
/двадесет и пет лева и седемнадесет стотинки/, представляваща лихва за забава за
3
периода от 07.02.2021 г. до 21.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.01.2022 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда/ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. К. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ботевград, ул. “*****” No 27,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на “******” ООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “*****” No 29, етаж 3, сумата от 225.00
лв. /двеста двадесет и пет лева/, представляваща направени разноски в настоящото
производство, както и сумата от 75.00 лв. /седемдесет и пет лева стотинки/,
представляваща направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. No
49/2022 г. по описа на РС- Ботевград.
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
4