№ 45380
гр. София, 30.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20251110112611 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано по искова молба, подадена от Е. Г. Т., гражданин на Украйна, роден на
********** г. в ***************, чрез адв. А. К. от АК ************, със съдебен адрес: гр.
************, **************, срещу ***************************, с адрес:
*****************, с която е предявен иск за следното:
Да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ищецът Е. Г. Т. е лице с
български произход по смисъла на § 2, т. 1 от ДР на ЗБГ, вр. чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗБГ и чл. 2
ЗБЖИЗРБ, тъй като баща му с имена ******************. при превод от руски език, и с
имена ***************. при превод от украински език, е българин.
Ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията и в срока по чл. 131
ГПК е подал отговор на исковата молба чрез гл. юрк. *********** и гл. юрк. *************.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства, с изключение на приложените към исковата молба удостоверения за раждане
на Е. Г. Т. и ******************., представени на украински и български език, таблица на
основалите се в Таврия села на българите работници, както и документ „Болгарскiя
нолонiи“ на л. 52 от делото, поради нечетливост. Отделно от последният документ е на чужд
език и не е придружен с превод на български език – чл. 185 ГПК.
Доказателственото искане на ищеца на основание чл. 190 ГПК ответникът да бъде
задължен да престави по делото цялата преписка № 15326/2021 г. на МП е допустимо,
относимо и необходимо, поради което следва да бъде уважено.
Искането на страните да бъде задължена Изпълнителна агенция за българите в чужбина
(ИАБЧ) да представи по делото цялата преписка, по която от ДАБЧ е издадено
удостоверение за български произход № 26367010020200715 за Е. Г. Т., е основателно и
следва да бъде уважено.
Ответникът е оспорил истинността (автентичността и верността) на документите,
1
посочени в р. III, т. 1. и т. 3 от отговора на исковата молба, поради което на ищеца следва да
бъдат дадени указания по реда на чл. 193, ал. 2 ГПК.
Искането по чл. 183, ал. 1 ГПК за задължаване на ищеца да представи в оригинал
посочените в р. III, т. 2. от отговора на исковата молба документи е основателно поради
наличието на оспорване на истинността им. Документите следва да бъдат представени в
срок до първото по делото заседание, включително, като в противен случай същите ще бъдат
изключени от доказателствата по делото.
Доказателственото искане на ответника на основание чл. 186 ГПК да бъде изискана от
НИК към МВР експертна справка, извършена относно документи, представени в Дирекция
„Българско гражданство“ към Министерство на правосъдието във връзка с подадена от
ищеца молба за придобиване на българско гражданство, по която е образувана преписка с
peг. № 15326/2021 г. по описа на МП, следва да бъде оставено без уважение, тъй като по този
начин страната се домогва да докаже неистинност (наличието на подправка) на
представеното от ищеца удостоверение за раждане, което изисква специални знания – чл.
195 ГПК и с оглед принципа на непосредственост искането се явява недопустимо.
Следва да бъде уважено доказателственото искане на ответника да бъде отправена съдебна
поръчка до съответните компетентни органи в Украйна.
Ответникът е направил искане за допускане на СТЕ, по което съдът ще се произнесе след
постъпване на докумените, изискани от съответните компетентни органи в Украйна.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 02.02.2026г. от
14:30 ч., за когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на
спора.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи като
писмени доказателства по делото, с изключение на приложените към исковата молба
удостоверения за раждане на Е. Г. Т. и ******************., представени на украински и
български език, таблица на основалите се в Таврия села на българите работници, както и
документ „Болгарскiя нолонiи“ на л. 52 от делото, поради нечетливост, а на последния
документ и поради липса на точен превод на български език. ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на
ищеца да представи четливо копие на посочените документи най-късно в първото открито
съдебно заседание, а по отношение документ „Болгарскiя нолонiи“ на л. 52 от делото да
представи същия, придружен с точен превод на бълраски език на осн. чл. 185 ГПК. При
неизпълнение, съдът ще остави без уважение искането за приемането им като писмени
доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца, на основание чл. 183 ГПК, най-късно в първото по делото открито
2
съдебно заседание, да представи в оригинал посочените в р. III, т. 2. от отговора на исковата
молба документи. При неизпълнение, същите ще бъдат изключени от доказателствата по
делото.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи ще се
ползва ли от документите, представени с искова молба, които са оспорени по авторство и
съдържание от ответника, съгласно р. III. т. 1. и т. 3 от отговор на искова молба, на осн. чл.
193, ал. 2 ГПК. При липса на становище в срок документите се изключват от доказателствата
по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ответника, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, най-късно в първото по
делото открито съдебно заседание да представи в цялост (в пълнота, всички материали)
заверен препис от преписка № 15326/2021 г. на МП. УКАЗВА на ответника, че при
непредставяне на изисканите документи в срок, на основание чл. 161 ГПК с оглед на
обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които
страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА, на основание чл. 186 ГПК, от Изпълнителна агенция за българите в
чужбина (ИАБЧ) да представи всички документи (заверени копия), находящи се в
преписка на Е. Г. Т., гражданин на Украйна, роден на ********** г. в ***************, по
която от ДАБЧ е било издадено удостоверение за български произход № 26367010020200715
на Е. Г. Т..
ДА СЕ ИЗГОТВИ съдебна поръчка чрез министерството на въшните работи на Р.
България, което да изиска от компетентните органи в Р. Украйна, да представят заверени
преписи от следните документи:
1. от Органите по гражданската регистрация, район **********************:
- Заверен препис от Удостоверение за раждане на Е. Г. Т. серия I - ЖС № 097970 и от
Удостоверение за раждане на ******************. серия III - УР № 148031;
- Заверени преписи от всички документи, свързани с издаването на Удостоверение за
раждане на Е. Г. Т. серия I - ЖС № 097970 и на Удостоверение за раждане на
******************. серия III - УР № 148031;
- Официално извлечение от държавните регистри по гражданското състояние на Република
Украйна, акт за раждане или друга информация и вписвания в регистрите относно
раждането и родствените връзки на ******************., роден на 19.06.1954 г. в
****************************;
2. от Отдел за държавна регистрация на актове за гражданско състояние в Запорожка
област към Източното междурегионално управление на Министерство на правосъдието (гр.
Одеса):
- Официално извлечение от държавните регистри на актове по гражданското състояние на
Република Украйна, акт за раждане или друга информация и вписвания в регистрите
относно раждането и родствените връзки на ******************., роден на 19.06.1954 г. в
3
**************************** и на ***************., роден на 26.02.1922 г.;
- Заверени преписи от Извлечение от държавния регистър на актове за гражданско
състояние на граждани за държавна регистрация на раждане съгласно чл. 126, 133, 135 от
Семейния кодекс на Украйна № 00048471149/13.12.2024 г. и Извлечение от държавния
регистър на актове за гражданско състояние на граждани за държавна регистрация на брак с
посочване на данни относно другия от съпрузите № 00048495426/16.12.2024 г.;
3. от Шевченкивския районен съд, гр. *****************:
- Заверен препис от Решение от 19.05.2008 г. на Шевченкивския районен съд по дело № 2-
О-94/08, за установяване, че **************** е родна майка на ***************.;
- Заверени преписи на всички документи, свързани с издаването на Решение от 19.05.2008
г. на Шевченкивския районен съд, за обявяване на установяване, че **************** е
родна майка на ***************..
4. от Държавен архив на Запорожка област, с адрес: *******************:
- Заверен препис от свидетелство за раждане, издадено на *******************, родена на
************ г., въз основа на което е създаден запис на раждане 4,42, част 21 (за жени) от
Отдел за държавна регистрация на актове за гражданско състояние към Радоливския селски
съвет в Коларовски район, Мелитополски окръг (по-късно Приморски, сега Бердянски
район, Запорожка област);
- Заверени преписи на всички документи, въз основа на което е създаден запис на раждане
4,42 на *******************, родена на ************ г. от Отдел за държавна регистрация
на актове за гражданско състояние към Радоливския селски съвет в Коларовски район,
Мелитополски окръг (по-късно Приморски, сега Бердянски район, Запорожка област).
По доказателственото искане на ответника за допускане на СТЕ съдът ще се произнесе
след постъпване на докумените, изискани от съответните компетентни органи в Украйна.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ответника след постъпване на изисканите документи
да формулира въпроси към вещото лице.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника за изискане на
документи НИК към МВР по реда на чл. 186 ГПК.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявен е от Е. Г. Т. срещу *************************** установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, вр. чл. 3, ал. 2 ЗБЖИРБ за признаване за установено, че
ищецът има български произход, тъй като неговият баща с имената ******************.
при превод от руски език и с имената ***************. при превод от украински език, е
българин.
Ищецът твърди, че има български произход, поради което на 23.09.2021 г. подал молба за
придобиване на българско гражданство на осн. чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗБГ, въз основа на която в
Министерството на правосъдието била образувана преписка № 15326/2021 г. Твърди, че към
молбата си представил удостоверение за български произход № 26367010020200715,
4
издадено от ДАБЧ (сега ИАБЧ), както и оригинали на официалните документи, издадени в
СССР и в Украйна, удостоверяващи родствената му връзка с поне едно лице – негов
възходящ до трета степен включително (баща му), което е от български произход, а именно:
своето удостоверение за раждане (в превод от украински език), където в графа баща бил
посочен ******************., както и удостоверение за раждане на бащата му
******************. (в превод от руски език), роден на 19.06.1954 г. в с.
****************************** където в графа баща бил посочен ***************. с
националност „българин“ и майка ***************** с националност „българка“. Твърди,
че Съветът по гражданство към Министерството на правосъдието не е уважил молбата му за
гражданство с мотиви, че свидетелството за раждане на баща му ******************., е
подправено. Сочи, че не е съгласен с мотивите за отказа и представените от него документи,
вкл. свидетелството за раждане на баща му ******************., са истински и не са
подправени, поради което за него е налице правен интерес да установи българския си
произход по съдебен ред. Излага твърдения, че е българин по националност, тъй като баща
му ******************. е етнически българин от Таврия, израснал е в българска етническа
среда, обкръжен от български обичаи и традиции. Баща му, дядо му и баба му по бащина
линия произхождали от населено място (с. Радоловска), което след 1861 г. е заселено с
българи изселници от Бесарабия (които от своя страна били наследници на българи
изселници от България и Одринска част на днешна Турция), респ. са част от българското
малцинство на територията на СССР, днешна Украйна. Твърди, че баща му
******************. (при превод на имената от руски език) е българин по националност,
роден е в българско семейство в село, основано и заселено с етнически българи, и същият се
самоопределя единствено като българин, тъй като е израснал изцяло в българска среда,
обкръжен от бългаски етнос, традииции, език и култура. Родителите на баща му –
***************. и ***************** (при превод на имената от руски език и
**************** при превод на имената от украински език) също били българи по
националност, като тези обстоятелства били удостоверени в представеното пред
Министерството на правосъдието удостоверение за раждане на бащата на ищеца, както и в
представените към исковата молба извлечения от държавните регистри на Украйна и
архивните извлечения за Запорожки държавен архив. Въпреки, че ДАБЧ е издала на ищеца
удостоверение за наличието на български произход, Съветът по гражданството към МП не е
уважил молбата му за придобиване на българско гражданство по чл. 15, ал.1, т. 1 ЗБГ. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез гл. юрк.
*********** и гл. юрк. *************, с който оспорва предявения иск като неоснователен
и недоказан. Оспорва твърдението, че ищецът е българин по произход и притежава
българско национално самосъзнание по смисъла на чл. 2 ЗБЖИРБ. Действително, на
23.09.2021 г. в дирекция „Българско гражданство“ постъпила молба от ищеца за придобиване
на българско гражданство по натурализация на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗБГ – български
произход, въз основа на която била образувана преписка с peг. № 15326/2021 г. Към молбата
5
за натурализация било приложено удостоверение за раждане на ищеца, в което не била
вписана народността на родителите му. Като документ, удостоверяващ българският
произход на ищеца, било представено свидетелство за раждане на бащата му
******************., серия III - УР № 14803, в което родителите на последния били
вписани с българска народност. Това бил единственият документ, доказващ български
произход на ищеца. По преписката било представено и удостоверение №
26367010020200715, издадено от ДАБЧ въз основа на свидетелство за раждане на бащата на
ищеца, в което неговите родители били вписани с българска националност. Този документ
обаче не удостоверявал българския произход на ищеца, тъй като действащата към датата на
подаване на молбата нормативната уредба предвиждала, че произход не може да се доказва с
такова удостоверение. В тази връзка излага доводи, че с измененията в ЗБГ (обн. ДВ, бр. 21
от 2021 г., в сила от 16.03.2021 г.) била отменена възможността по чл. 15, ал. 2 ЗБГ ДАБЧ да
издава удостоверение за български произход. Новата редакция на чл. 15, ал. 2 ЗБГ
предвиждала като задължително условие в производството по придобиване на българско
гражданство на основание български произход, лицата да представят официални документи,
издадени от български или чуждестранни органи, с които удостоверяват, че имат родствена
връзка с поне едно лице – негов възходящ до трета степен включително, което е от български
произход. Изискването било тези документи да съдържат информация за имената на
възходящия и родствената му връзка с молителя. Твърди, че след извършено от НИК-МВР
криминалистично изследване било установено, че представеното от ищеца свидетелство за
раждане на баща му ******************. е подправено, тъй като били установени следи от
химическо третиране по цялата площ, с цел заличаване на първоначално вписаната
ръкописна персонална информация, а в същото време така видимата вписана ръкописна
персонална информация е незасегната. Тези констатации, породили съмнение относно
автентичността на представеното свидетелство за раждане на ******************., поради
което СГМП дал становище за отхвърляне на молбата, въз основа на което министърът на
правосъдието направил предложение до Вицепрезидента на Р. България за отказ за издаване
на указ за придобиване на българско гражданство, с което процедурата пред МП
приключила. Излага твърдения, че в случая не било доказано бащата на ищеца -
******************., както и Евгениий Данилович Т. и *****************
(*********************), сочени от ищеца като негови дядо и баба по бащина линия, да
имат български произход. Обстоятелството, че в акта за раждане на бащата на ищеца била
вписана народност „българин“ и „българка“ по отношение на неговите родители, не било
достатъчно, за да бъде направен извод, че последният е лице с български произход.
Вписаното в акта обстоятелство не било подкрепено с нито едно друго доказателство.
Независимо от представените извлечения от граждански регистри за бабата и дядото на
ищеца, не можело да се установи по категоричен начин, че тези лица са възходящи на
ищеца, тъй като в приложените удостоверения за раждане и извлечения не били вписани
дата, месец и година на раждане на родителите на лицата, за които са издадени. В тази
връзка оспорва наличието на родствена връзка между ищеца и ***************. и
*****************. Също така липсвала информация въз основа на какво изявление
6
данните за народността се вписват в тези документи, а както сам ищецът посочвал
удостоверяването в държавните регистри и съответните актове се извършвало въз основа на
самоопределянето на лицето. На следващо място не били представени доказателства за това,
че ищецът, неговият баща ******************., ***************. и *****************,
сочени от ищеца като негови дядо и баба по бащина линия, както и родителите на
***************** - ***************** и *****************, са имали изградена връзка с
българската държава, че владеят български език или че са имали отношение към българския
бит, култура и обичаи, че имат българско самосъзнание и че се определят като българи.
Представената декларация за българско национално самосъзнание от баща на ищеца, била
съставена на 22.01.2025 г. с цел представяне в съдебното производство. Твърденията за
българско национално самосъзнание, познаване българският бит и култура и владеенето на
български език не били подкрепени с никакви доказателства. Освен това декларацията била
изготвена на украински, а не на български език, който съгласно твърденията в същата бил
роден език на декларатора. Отделно това не се установявало ищецът и семейството му да са
част от българското малцинство в посоченото в исковата молба населено място. Освен това
имената и фамилното име на ищеца и неговите възходящи не отговаряли на българската
традиционна фамилна именна система. От представените с исковата молба документи не се
установявала родствена връзка между ищеца и лицата, за които се твърди, че са негови дядо
и баба по бащина линия. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск. Претенидра разноски.
Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване:
1) твърдяното родство по права линия – че ******************. (***************.) е
негов възходящ родственик от първа възходяща степен (баща); ***************. и
***************** (****************) са родители на баща му и негови възходящи
родственици от втора възходяща степен (дядо и баба по бащина линия); а
***************** и ***************** са родители на баба му ***************** и
негови възходящи родственици от трета възходяща степен (прадядо и прабаба по бащина
линия);
2) че поне един от неговите възходящи родственици до трета степен включително (баща му
******************. и/или прародителите му) е българин, т.е., че посочените лица, с които
ищецът има кръвна връзка, имат или до смъртта си са имали съзнание за принадлежност към
българската народност като културно-историческа етнографска общност от хора –
българите, които се идентифицират като свързани помежду си с общи етнографски геном,
език, бит, историческо минало, култура, традиции, обичаи, фолклор, и в сложния съставен
комплекс на тези белези се отличава от другите народности;
3) както и че ***************** и **************** (****************) са едно и също
лице.
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже всички
7
факти, на които основава своите искания или възражения.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за обстоятелствата по т. 2 и т. 3, съобразно
посоченото по-горе разпределение на доказателствената тежест.
По делото няма обстоятелства, които се признават от страните и не се нуждаят от
доказване.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да
оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства,
както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените
от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба и приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8