РЕ Ш Е Н И Е №675
гр.Русе, 26.04.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
II-ри граждански състав, в публично съдебно заседание на 24-ти април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ПЕТРОВ
при участието на секретаря Т.
П. и прокурора Р.
ДРАГАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 4767
по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ от П.М.Ц. ***, с искане за
осъждане при условията на солидарност на Окръжен съд-Велико Търново и
Апелативен съд-Велико Търново да заплатят обезщетение в размер на 10000.00
лева, ведно със законната лихва,считано от 02.03.2017г./датата на подаване на
заявление до МП/ до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 12.03.2009 г. ищцата е
предявила искова молба в РОС, като поради отвод на съдиите от този съд делото
било изпратено за разглеждане на Окръжен съд-Велико Търново и било образувано
под №636/2009г. по описа на този съд. Заявява и че с разпореждане на
съдията-докладчик била освободена от заплащане на такси и разноски по
производството, била й предоставена и правна помощ. Заявява и че с Решение №
218/11.11.2010 г. на ВТОС искът й бил отхвърлен изцяло и била осъдена да заплати
3000.00 лева такси и разноски по делото в полза на съда, независимо, че била
освободена от това задължение. Твърди и че с Решение №52/08.03.2011 г. на
Апелативен съд- Велико Търново, решението на първоинстанционния съд било
потвърдено и отново била осъдена да заплати 1500.00 лева за такси и разноски на
въззивната инстанция. Решението било обжалвано пред ВКС, но не било допуснато
до касация.
На 13.03.2012
год. Окръжен съд-Велико Търново издал ИЛ в своя полза за сумата от 3005.00 и
чрез заявление до НАП -Териториална дирекция гр. Варна; отдел „Принудително
изпълнение" ИРМ -Русе било образувано изп.дело № 206/2011 г., по което станала
длъжник.Незабавно обжалвала разпореждането за издаване на изпълнителен лист от
13.03.2012 г. по гр.д. № 636/2009 г. с частна жалба вх. № 1536/2013 г.
чрез Окръжния съд до Апелативен съд. По същия начин процедирал и Апелативния съд-Велико Търново
по образуваното в.гр.д. № 647/2010 г. и въз основа на Решение № 52/08.03.2011
г. я е осъдил да заплати 1 500.00 лева държавни такси в негова полза, като
издал ИЛ на 08.03.2011 г. за сумата от 1 500.00 лева главница плюс 5.00
лева такса и чрез заявление до НАП - ТП гр.Варна; отдел „Принудително
изпълнение" ИРМ - Русе, сумата е присъединена по ИД № 206/2011 г., плюс
лихвите и изпратено на ЧСИ.
Незабавно оспорила
разпореждането за издаване на изпълнителен лист от 08.03.2011 г. с частна жалба
чрез ВТАС до ВКС - вх. № 719/12.02.2013 г. на ВТАС.
След продължително
препращане на жалбата до съдилищата, на 27.03.2014 г. с Определение № 196 ВТАС
е отменил Решение № 52/08.03.2011 г. по в.гр.д.№647/2010г., в частта, в
която е осъдена да заплати по сметката
на въззивния съд държавна такса в размер на 1500.00 лева и е обезсилил
издадения ИЛ.
Със заявление за
констатиране на нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок вх. № РС-17-92/02.03.2017 г. на ИВСС поискала да се преразгледа
казуса. В Констативен протокол изх. № РС-17-92 на ИВСС , специализираното
звено „заключава, че има нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, защитено по чл. 6 от
ЕКПЧОС" и го изпраща на Министъра на правосъдието на
осн. чл. 60 „д" ЗСВ.
С писмо изх.№
94-П-63/26.05.2017 г. на МП, и е било предложено обезщетение в размер на 800.00
лева, която сума не приела, като унизителна за причинените й морални и
материални вреди, следствие нарушаване на законите на РБ и чл. 6 от ЕКПЧОС.
Твърди, че от 07.03.2012
г. до 14.02.2017 г. -
/датата на издаване на първия изпълнителен лист от ВТАС до датата на
обезсилване последния изпълнителен лист на ВТОС / - живеела в кошмар, в
непрестанно преследване, страх за дома й, бъдещето й, за живота на семейството й,
страдала, мизерствала, не можела да спи, здравето й се влошило -наложило се да
премине на инсулиново лечение, което трудно контролирала, високото кръвно
налягане и нервното и психично състояние. Причинените й морални вреди от
действията и бездействията на съдиите от Окръжен съд и Апелативен съд-Велико Търново,
оценява на горепосочената сума, поради което моли иска да се уважи.
В срока за отговор са постъпили такива от Окръжен
съд-Велико Търново и Апелативен съд-Велико Търново със становище за
неоснователност на исковата претенция, твърди се, че преценката дали срокът на
продължителност на производството е разумен, съдът извършва въз основа на
фактическата и правна сложност на казуса, поведението на органите на съдебна
власт и поведението на страната в процеса. Оспорено е твърдението за причинени
каквито и да е вреди вследствие на процеса. Молят съда да постанови решение, с
което да отхвърли исковата претенция. Ответникът Апелативен съд-Велико Търново
претендира и разноски.
Прокуратурата на Република България чрез участващия по делото прокурор Ралица Драганова изразява становище за неоснователност на ищцовата
претенция.
След преценка на събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По подадената на 12.03.2009 г. от Ц. искова молба, с
правно основание чл.45 ЗЗД, с цена на иска 50 000.00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди против Л. М., пред ОС - гр.Русе, на
16.03.2009 г. е образувано гр.дело №
232/2009 г. Поради самоотвеждането на всички съдии от
разглеждането на делото, с Определение № 44/12.06.2009 г. производството е било
прекратено и на 15.06.2009 г. делото е изпратено на Апелативен съд - гр.Велико
Търново за определяне на друг равен съд. С Определение № 219/23.06.2009 г.,
постановено по в.ч.гр.дело № 387/2009
г. по описа на Апелативен съд - гр.Велико Търново, делото е
изпратено за разглеждане от Окръжен съд - гр.Велико Търново, където на
26.06.2009 г. е образувано гр.дело №
636/2009 г. Молбата на Ц. от 12.03.2009 г. за освобождаване от
заплащането на такси и разноски по делото е уважена с разпореждане, постановено
на 06.07.2009 г. С Решение от 11.11.2010 г. предявеният иск е отхвърлен, а ищцата
Ц. е осъдена за заплати държавната такса
в размер на 3000.00 лева и 5.00 лева-такса за издаване на ИЛ по с/ка на съда.
Недоволна от първоинстанционното решение ищцата го е обжалвала с въззивна
жалба, постъпила в съда на 08.12.2014 г. и след изпълнение на процедурата по
чл.263 ГПК, делото е изпратено в Апелативен съд - гр.Велико Търново, на 22.12.2010г.,
където е образувано в.гр.дело №
647/2010 г. по описа на този съд. С Решение № 52/08.03.2011 г.
първоинстанционното решение е било потвърдено, а Ц. е била осъдена да заплати
държавна такса в размер на 1500.00 лева по с/ка на Апелативен съд - гр.Велико
Търново. На 27.06.2011 г. е назначен процесуален представител на ищцата, който
е подал касационна жалба на 08.07.2011г. С разпореждане от 29.08.2011 г. са
дадени указания, препис от касационната жалба да се изпрати на другата страна
за отговор, който е депозиран на 03.09.2011 г. и делото е изпратено във ВКС на
08.09.2011 г. Гр.дело № 1287/2011 г.
по описа на ВКС е образувано на 14.09.2011 г. и с Определение № 321/03.02.2012 г. съдът не е
допуснал касационно обжалване.
След
постановяване на окончателен съдебен акт по съществото на спора, на 07.03.2012
г. докладчикът по в.гр.дело № 647/2010 г., е разпоредил издаването на ИЛ в
полза на Апелативен съд -гр.Велико Търново, въз основа на влязлото в законна
сила Решение № 52/08.03.2011 г. по горното дело. От печата, положен върху първоинстанционното
решение е видно, че на 13.03.2012 г. в полза на Окръжен съд - гр.Велико Търново
също е издаден ИЛ. С частна жалба с вх.№ 719 от 12.02.2012 г., депозирана в
Апелативен съд - гр.Велико Търново, ищцата е обжалвала разпореждането от
13.03.2012 г. за издаване на изпълнителен лист по в.гр.дело № 647/2010 г.
На 12.02.2012
г., пред Окръжен съд - гр.Велико Търново от Ц. е подадена частна жалба вх.№
1536, която е оспорила разпореждането от 13.03.2012 г. за издаване на
изпълнителен лист по гр.дело № 636/2009 г.
Следва да се
отбележи, че и двете жалби са с абсолютно еднакво съдържание на
обстоятелствената част, като разликата е единствено в адресатите и номерата на
делата. С Разпореждане от 28.02.2013 г., постановено по в.гр.дело № 647/2010 г.
от НАП-ТД-гр.Варна е изискана справка дали в удостоверението на НАП, изпратено
до ЧСИ, в което е посочено, че П.Ц. има публични задължения, е включена
присъдената в полза на Апелативен съд - гр.Велико Търново държавна такса. С
Определение от 25.03.2013 г. жалбата с вх.№ 719 е била върната като просрочена.
Съдебният акт за връщане на жалба вх.№ 719 е обжалван на 17.04.2013 г. На
06.11.2013 г. делото е изпратено във ВКС, където на 12.11.2013г. е образувано
ч.гр.дело № 6986/2013 г. С Определение № 415/06.12.2013 г. определението от
25.03.2013 г. е отменено, а делото е върнато на Апелативен съд - гр.Велико
Търново за администриране на частната жалба.
Към ч.гр.дело №
6986/2013 г. по описа на ВКС, на 17.02.2014 г. адв. М. е депозирал до ВКС, чрез
Великотърновски апелативен съд, изложение за допускане на касационно обжалване,
като изрично е посочил, че същото е неразделна част от частна жалба вх.№ 1536 от 12.02.2013 г. срещу разпореждане от
07.03.2012 г. по в.гр.дело № 647/2010 г. по описа на Апелативен съд - гр.Велико
Търново.След администриране на частната жалба с вх.№ 719, на 18.03.2014
г. делото е изпратено във ВКС. С Определение № 245/27.03.2014 г., постановено
по ч.гр.дело № 1821/2014 г. по описа на ВКС, частната жалба на П.Ц. срещу
разпореждането от 07.03.2012 г. е изпратена на Апелативен съд - гр.Велико
Търново по компетентност за разглеждане по същество. С Определение №
196/12.06.2014 г., постановено по в.гр.дело № 647/2010 г., съда е отменил
Решение № 52/08.03.2011 г. в частта, в която
Ц. е била осъдена да заплати по сметката на въззивния съд/неправилно
посочен в определението, като ОС-Велико Търново/ държавна такса в размер на
1500.00 лева и е обезсилил издадения изпълнителен лист.
На 21.11.2016
г., с молба по чл.255 ГПК, Ц. е поискала от ВКС, чрез Апелативен съд -
гр.Велико Търново, да определи срок за произнасяне по частната й жалба с вх.№
1536 от 12.02.2013 г., като твърди, че многократно е искала предприемане на
процесуални действия по нея, но по делото липсват данни да са подавани молби за
произнасяне.
Докладчикът е
изискал делото от Окръжен съд - гр.Велико Търново, на 22.11.2016 г., но съдът е
уведомен, че то е изискано за послужване от ИВСС по повод подадено Заявление по
реда на Глава Трета „а" от ЗСВ и възражение срещу изготвения констативен
протокол.
Делото е върнато
в Окръжен съд - гр.Велико Търново на 23.12.2016 г. и на 28.12.2016 г. е
изпратено в Апелативен съд - гр.Велико Търново. С разпореждане от 10.01.2016 г.
е прието, че частната жалба с вх.№ 1536
от 12.02.2013 г., подадена срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист
по гр.дело № 636/2009 г. на Окръжен съд -гр.Велико Търново, не е администрирана
и е указано същата да се изпрати на Окръжен съд - гр.Велико Търново. На Ц. е
изпратен препис от разпореждането, като й е указано да заяви изрично, че я
поддържа. С писмо от 13.01.2017 г. частната жалба е изпратена в Окръжен съд
-гр.Велико Търново за администриране. На 18.01.2017 г. Ц. е освободена от
заплащането на държавна такса по частната жалба от 12.02.2013 г. След
администрирането на жалбата, на 09.02.2017 г. делото е изпратено в Апелативен
съд - гр.Велико Търново, където на 10.02.2017 г. е образувано в.ч.гр.дело №
66/2017 г. С Определение от 14.02.2017 г., състав на Апелативен съд - гр.Велико
Търново е отменил разпореждането за издаване на изпълнителен лист за сумата от
3005.00 лева-такси в полза на съда по гр.дело № 636/2009 г., а ИЛ е обезсилен.
Със
заявление вх. № РС-17-92/02.03.2017 г.
на ИВСС, ищцата е поискала констатиране на нарушаване правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок. В Констативен протокол изх. № РС-17-92 на
ИВСС, е прието, че има нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок, защитено по чл. 6 от ЕКПЧОС и го изпраща на
Министъра на правосъдието на осн. чл. 60 „д" ЗСВ. С писмо изх.№
94-П-63/26.05.2017 г. на МП, на Ц. е предложено обезщетение в размер на 800.00
лева, която сума тя безспорно не е приела.
Горното се
установява от приложените гр.дело № 636/2009
г. по описа на ОС-Велико Търново, преписка .№ 94-П-63/26.05.2017 г. на МП и
изп.д.№206/2011г. по описа на ТД НАП-Варна.
В хода на производството по делото са събрани гласни
доказателства - от разпита на свидетелката Д. П. се установява, че тя познава
ищцата и знае за водени от нея дела в съдилища във Велико Търново по които била
освободена от държавна такса. Впоследствие се оказало, че тя е осъдена да плати
тези такси и разноски, поради което получила съобщение от ЧСИ, че дължи пари. Ц.
била изключително разстроена, защото смятала, че не дължи тези суми, а получила
покана да ги плаща. Свидетелят сочи, че в квартала им се говорило, че Ц. има да
дава пари и че е виждала покана от съдебен изпълнител залепена на входната
врата на Ц., която и всеки друг можел да види. Твърди и че ищцата била нормална
жена, но след получаване на първата покана от ЧСИ изпаднала в състояние на
пълно отчаяние, защото смятала, че никой няма да я чуе. Продължавала да се бори
и след всяко забавяне и отказ ставала по умълчана, говорела само за тези пари,
че не ги дължи и не знае как ще се оправи.
Според показанията на свидетеля А. Ш. се установяват
подобни факти, твърди и че ищцата му е споделила, че са я осъдили да залати
4500.00 лева по дела, за които е била освободена от задължение да плаща такси.
Твърди и че от 2013г. до 2017г. на входната й врата имало залепени бележки за
дължими суми или описи на имущество. Заявява, че за този период Ц. се съборила
здравословно, станала тревожна, имала световъртежи, вдигнала захар.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Искът по чл. 2б ЗОДОВ е регламентиран, за да бъде
осигурена обезвреда за страна в съдебно производство в случай на нарушаване на
правото за разглеждане на делото в разумен срок. При съобразяване правилото за
доказателствена тежест, съгласно чл. 154 ГПК, ищцата следва да докаже, че са й причинени
вреди, да установи, че вредите са пряка и непосредствена последица от
разглежданото съдебно производство, а ответната страна е длъжна да докаже, че
производството се е развило в разумен срок спрямо неговия предмет, фактическа и
правна сложност. С иска по чл. 2б ЗОДОВ е предвидена хипотеза на обективна отговорност
за правораздавателен орган, относно обезщетяване на вреди, които са възникнали
вследствие на нарушено право на разглеждане на дело в разумен срок. Уреждането
на иска по чл. 2б ЗОДОВ представлява вътрешноправен ред, по който страната,
която твърди, че правата й са засегнати от нарушение на правото й на
разглеждане на делото в разумен срок, реализира правото си на обезвреда. В
конкретния случай съдът счита, че исковата претенция, предявена пред съда е
допустима, защото след приключване на делото, по което ищцата по настоящото производство
е страна, е подала заявление пред Инспектората на ВСС, но не е приела
предложеното споразумение и административната процедура се явява изчерпана.
За да бъде уважен иск, предявен по чл. 2б ЗОДОВ е
необходимо да бъде установено, че съответното производство е разгледано в срок,
който надвишава разумния срок за разглеждане на делото, да бъде доказано, че на
ищцата са причинени вреди, които са закономерна последица от продължителното
разглеждане на делото, т.е. по този ред могат да бъдат обезвредени само
вредите, които са действително възникнали вследствие на съдебното производство.
Преценката дали дадено съдебно производство е приключило в разумен срок съдът
извършва от гледна точка на конкретната фактическа и правна сложност на казуса,
както и отчита действията или бездействията на компетентния съдебен орган и на
страната по делото, която се позовава на разглеждане на делото в срок, който не
може да бъде възприет като разумен. Съдът намира, че в случая имащия значение
период е не от предявяване на иска, а от осъждане на ищцата да заплати държавна
такса по с/ка на съда, въпреки, че е била освободена от това си
задължение-13.03.2012г. до окончателното обезсилване на ИЛ за сумата от 3005.00
лева, издаден по гр.дело № 636/2009 г.
по описа на ОС-Велико Търново-14.02.2017г. В този период срещу ищцата е издаден
и ИЛ за сумата от 1500.00 лева-държавна такса по с/ка на ВТАС с разпореждане от
07.03.2012г., обезсилен на 12.06.2014г. Единствената забава, която се
констатира е при администрирането на частна жалба вх.№ 1536 от 12.02.2013 г.
Въпреки неяснотата по подадените на 12.03.2012 г. две частни жалби съдът е
приел, че по едната липсва произнасяне и на 14.02.2017 г. състав на Апелативен
съд - гр.Велико Търново е отменил разпореждането за издаване на изпълнителен
лист по гр.дело № 636/2009 г., четири години след депозирането й.
Съдът счита, че има
нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
защитено по чл.6 от ЕКПЧОС, още повече, че присъждането на държавни такси в
полза на съдилищата е било незаконосъобразно, т.к. Ц. е освободена от това си
задължение на основание чл.83, ал.2 ГПК.
Ищцата е доказала
и друга изискуема материалноправна предпоставка - от събраните по делото гласни
доказателства се установява, че Ц. е претърпяла неимуществени вреди -
свидетелските показания на свидетелите Петрова и Шаханов сочат по несъмнен
начин, че ищцата изпитвала тревоги и притеснения по повод на образуваното
изпълнително дело, тревожила се е за неговия изход, както и изпитвала притеснения
относно своето бъдещо
финансово състояние. Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението
за причинените от деликта неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Както се подчертава и в Постановление
№ 4 от 23.XII.1968 г. на Пленума на ВС, понятието "справедливост" не
е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. В случая причинените притеснения, тревоги и други са продължили един
значителен период, но от друга страна не бе доказана връзка с тези морални
притеснения и констатираните заболявания на ищцата.
Съдът приема, че
исковата претенция следва да бъде уважена за сумата от 2000.00 лева, а за
разликата до пълния претендиран размер от 10000.00 лева подлежи на отхвърляне.
За да приеме, че искът следва да бъде уважен за сумата от 2000.00 лева, съдът
взе предвид, че е постановена съдебна практика, обективирана в Решение № 76 от 11.04.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 5721/2015 г., III г. о, според която в производство по иск с правно основание чл.
2б ЗОДОВ не може да бъде определяно обезщетение в размер, по-нисък от
предложения по извънсъдебен ред от държавен орган. Доколкото с цитираното
съдебно решение е изрично възприето, че ако е налице несъгласие на страната с
размера, предложен по споразумението, положението на тази страна не може да
бъде влошавано в съдебното производство, развиващо се по реда на чл. 2б ЗОДОВ,
съдът намира, че исковата претенция подлежи на уважаване за сумата от 2000.00
лева, която следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва,считано от 02.03.2017г./датата
на подаване на заявление до МП/ до окончателното изплащане на сумата. С оглед
изложеното в това Решение на ВКС съдът, който разглежда исковата претенция, е
длъжен да присъди поне обезщетение в размер на този, с който Държавата се е
съгласила в производството по административен ред. Държавата в производство по
административен ред е признала наличието на предпоставки да изплати обезщетение
в съответния размер, както и при съобразяване обективния характер на
отговорността й, в съдебното производство не е допустимо преразглеждане на
размера на обезщетението чрез намаляване на предложения по административен ред
размер на обезщетение, съдът счита, че исковата претенция подлежи на уважаване
за сумата от 2000.00 лева.
За определяне на
този размер, съдът съобразява и практиката на Европейски съд по правата на човека/М. И. срещу
България, жалба № 10905/04/.
С това свое решение, постановено при сходна фактическа обстановка, ЕСПЧ е
присъдил на жалбоподателката сумата от 500.00 евро за неимуществени вреди.
Решението е постановено на 18.03.2010г., при размер на МРЗ за РБългария към
него момент-240.00 лева, т.е. съдът е присъдил около 4 МРЗ обезщетение. Към
настоящия момент МРЗ за страната е 510.00 лева и определения размер от 2000.00
лева се доближава до този възприет в решението на ЕСПЧ.
Над тази сума, искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
Началният момент на присъждане на законна лихва е
датата на влизане в сила на съдебния акт, с който приключва производството, за
което страна твърди, че се е развило в срок, надвишаващ разумния срок, а именно
14.02.2017г./ т.4 от Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 3/2004
г./ С оглед, че ищцата претендира лихва от датата на подаване на заявление до
МП-02.03.2017г., то съдът приема, че мораторна лихва е дължима, считано от 02.03.2017г.
Следва да се
отбележи и че за размера от 2000.00 лева, за който искът подлежи на уважаване,
двамата ответници - Окръжен съд и Апелативен съд-Велико Търново отговарят
солидарно при съобразяване обективния характер на отговорността. С оглед това,
че § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ предвижда, че за неуредените
случаи се прилагат гражданските закони, както и предвид правилото, установено в
чл. 53 ЗЗД, че ако вредите произтичат от действия или бездействия на повече от
едно лица, същите лица отговарят солидарно, а и при съобразяване, че
отговорността по ЗОДОВ е обективна и не се изисква изследване на конкретно
виновно поведение, съдът приема, че двамата ответници отговарят солидарно.
Предвид факта,
че ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски по делото, то
последнитте се дължат от ответниците на осн.чл. 78, ал.6 ГПК. Съдът обаче
счита, че по аналогия следва да се приложи Тълкувателно решение № 7 от 16.11.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 7/2014 г., ОСГК и ответниците не следва да заплащат д.т. по с/ка на РРС.
Ответникът Апелативен
съд-Велико Търново е претендирал разноски за процесуално представителство.
Същият е бил представляван от лице с юридическо образование-съдебен помощник при АС-В.Търново и независимо от това, дали процесуалния представител
на страната е на длъжност "юрисконсулт" или на друга длъжност, след
като той е осъществил процесуалното представителство въз основа на редовно
пълномощно, издадено от представляващия страната, след като представителят
притежава юридическо образование и правоспособност, страната има право на
юрисконсултско възнаграждение. Стеснителното тълкуване на разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК би довела до неравнопоставяне на страните, само въз основа на
факта, че длъжността на процесуалния представител не е озаглавена като
"юрисконсулт", при всички останали равни изисквания и съответствия за
същата длъжност/
в т.см. Определение № 510 от 26.10.2017 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 2346/2017 г., IV г. о./. Предвид
изложеното и отхвърлената част на иска, в полза на АС-В.Търново следва да се
присъди възнаграждение в размер на 100.00 лева, определено на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Мотивиран от изложеното,
съдът
ОСЪЖДА Окръжен съд-гр.Велико Търново, адрес: гр.Велико Търново,
ул.Васил Левски №16 и Апелативен съд-гр.Велико Търново, адрес: гр.Велико Търново, ул.Васил Левски №16 да заплатят солидарно на П.М.Ц., ЕГН:********** *** на основание чл. 2б ЗОДОВ, сумата от 2000.00 лева, представляваща
обезщетение за нарушение на правото на разглеждане на гр.д. №636/2009г. по описа на Окръжен
съд-гр.Велико Търново в
разумен срок, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди над сумата от 2000.00 лева до сумата от 10000.00 лева.
ОСЪЖДА П.М.Ц., ЕГН:**********
*** да заплати на Апелативен съд-гр.Велико Търново сумата от 100.00 лева на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.