Решение по дело №1491/2021 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 96
Дата: 30 март 2022 г.
Съдия: Дарина Илиева Попова
Дело: 20215320101491
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Карлово, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. ПОПОВА
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20215320101491 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 150 от СК.
Ищците Н. Н. ИВ. с ЕГН ********** и Д. Н. ИВ. с ЕГН **********,
действащи чрез своята майка и законен представител ЦВ. ИВ. Л. с ЕГН ********** от
град К., К. община, ул. „Х.Б.“ *** твърдят, че с решение № 309 от 09.10.2015 г., влязло
в сила на същата дата, постановено по гр.дело № 837/2015 г. на Карловски районен съд
бил прекратен по взаимно съгласие бракът, сключен между родителите на малолетните
ищци. По силата на същото решение на майката било предоставено упражняването на
родителските права по отношение на родените от брака деца Н. Н. ИВ. и Д. Н. ИВ.,
като ответникът се задължил да заплаща на всеки един от тях по 100 лева месечна
издръжка. От постановяване на решението изминали шест години, през които децата
пораснали, с което нараснали и техните нужди. Н. бил на 13 години и в настоящата
учебна година бил ученик в седми клас, а Д. - почти на 10 години, и бил ученик в
четвърти клас. И двете момчета били вече на възраст и с телосложение, които не
давало възможност на майката да им купува дрехи и обувки от детските магазини. Те
постоянно ги израствала и късали, поради което постоянно се налагало да купувам
нови дрехи, обувки и маратонки. Подготовката на всяко едно от момчетата за началото
на настоящата учебна година й костваше по около 200 лева - за тетрадки, учебни
помагала, раници, дрехи, обувки и маратонки. Всеки ден давала на момчетата между 3
и 5 лева за джобни, с които да си купят закуска и да задоволят допълнителни свои
потребности. И двамата разполагали с мобилен телефон с интернет. Осигурила им и
компютър с интернет във връзка с дистанционното обучение. През последните месеци
значително се вдигнали цените на енергоносителите, което повлякло след себе си
значително поскъпване на стоките и на живота, като цяло. Увеличили се и
комуналните разходи, които плащало всяко едно домакинство. Равносметката
1
показвала, че средно месечната издръжка за всяко едно от децата възлиза на около 750
лева. В края на 2020 г. се наложило на Н. да бъдат поставени брекети. Първичните
прегледи и изследвания почти достигнали сумата от 500 лева. Когато лекуващият
стоматолог уведомил майката, че брекетите ще струват 2000 лева, тя уведомила
ответника за това и той обещал да поеме половината от тази сума. След като майката
заплатила сумата от 2000 лева, за която представя фискален бон, и уведомила
ответника за това, той отказал да изпълни поетото обещание. От месец октомври 2020
г., когато на Н. били поставени брекетите, ходели веднъж месечно за тяхното
допълнително настройване. За всеки един от тези прегледи заплащала сумата от 50
лева, към която следвало да бъдат прибавени и разходите за транспорт до град К. и
обратно - около 20 лева. Д. имал тежко раждане с много усложнения и от тогава той
постоянно имал здравословни проблеми. Преди няколко години се наложило да му
бъде направена операция от лицево-челюстен хирург. В началото на 2019 г. му била
поставено диагноза дислексия и били констатирани проблеми със зрението. Наложило
се да носи очила за известен период от време. По препоръка на наблюдаващия го
психолог, Д. провел няколко сеанса със специалист - логопед, всеки един от които на
стойност 60 лева. Налагало се той да продължи да работи с психолог, по два сеанса на
седмица, всеки един на стойност по 50 лева. През месец октомври същата година Д.
получил тежко счупване на левия крак, което наложило оперативно лечение и
продължителен престой в болница, а впоследствие и продължителна рехабилитация.
Всичко това наложило значителни допълнителни разходи, за които ответникът също
отказал да подпомогне майката. Майката била земеделски производител и влагала
много труд и усилия в работата си, стараела се да осигури на децата си всичко
необходимо за тяхното нормално израстване и развитие. Освен Н. и Д., имала още едно
дете, Г.В.В. с ЕГН **********. За децата й се грижели с бащата на Г., с когото
живеели на съпружески начала. Бащата на Г. не бил длъжен да поема издръжката на Н.
и Д., както се налагало напоследък. Ответникът нямал други деца освен Н. и Д.. В
последните години той се занимавал със саниране на сгради и доколкото на майката
било известно, имал добри доходи, защото успял да се включи и в националната
програма за саниране на жилища на граждани. През годините ответникът отказвал да
участва в извънредните разходи, свързани с издръжката на синовете им. Не на
последно място следвало да бъде отчетено и обстоятелството, че определената му
издръжка отдавна не отговаряла на изискванията на чл.142 ал.2 от Семейния кодекс и
изплащаните от него средства не покривали и една минимална част от реалните нужди
на децата. Затова счита за основателно и справедливо дължимата от ответника
издръжка да бъде увеличена според реалните нужди на синовете им.
МОЛИ съда да постанови решение, с което измени издръжката, присъдена с
решение № 309 от 09.10.2015 г. по гр. дело № 837/2015 г. по описа на КрлРС, влязло в
законна сила на 09.10.2015 г., като я увеличи от 100 лева месечно на 300 лева месечно,
за детето Н. и от 100 лева месечно на 300 лева месечно, за детето Д., считано от
предявяване на иска – 06.10.2021 г. до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от
падежа й до окончателното плащане. Претендира за разноските по делото.
Ответникът Н. СТ. ИВ. с ЕГН ********** от град К., К. община, ул. „С.П.“
*** оспорва иска по размер. Сочи, че в мотивната част на исковата молба били
изписани факти и обстоятелства, които не съответствали на обективната истина. На
основание съдебно решение от 2015 година, ответникът ежемесечно привеждал по
различен начин издръжката на двете деца по 100 лева. През последните 6 години
2
децата пораснали и действително разходът за техните грижи и възпитание били
увеличени, но не били в размера на 750 лева за всяко, както твърдяла ищцата. Такава
сума била необективна за малолетните момчета, които живеели и учели в град К. и не
били представени доказателства за особени разходи освен обичайните за възрастта им.
Представената медицинска документация за здравословното състояние на децата не
отговаряла на твърденията за хронични заболявания и наложителното ползване на
лекарска намеса, свързана с постоянни разходи за прегледи и лечение. Провеждани
били прегледи единствено по повод здравето на Д.И. през 2019 година и медицинското
заключение сочело за нормално развитие съобразно възрастта на детето, нямало
необходимост от постоянно лечение и специални грижи. През 2020 година били
поставени коректори на зъбите на Н. за сумата от 2000 лева. Разходът бил еднократен и
това не дава основа да се претендира за ежемесечна издръжка от 750 лева. Навярно
били представени факти относно направени разходи на момчетата при подготовката
им за учебната година - по 200 лева за всяко. Както и твърдението, че получавали по 3
и 5 лева ежедневно за непредвидени потреби. През изминалият период от 2015 година
до настоящият момент, двете деца всяка събота и неделя живеели при ответника в
жилището му в град К.. При тези посещения децата били изцяло на негова издръжка.
Ведно с това при поискване на пари от тяхна страна за различни потребности, им
давал: за телефони, топки, ремонт на велосипедите, закупуване на П.и, лаптоп,
декоративни лампи, изработване на къщичка за кучето им, пари за подаръци за
празници на техни приятели, въдици за риболов за двете момчета. Водил ги в магазин
„Д.“ в П., купил дронове за двамата, обувки - бутонки за футбол, маратонки,
организирал за своя сметка техни рождени дни и други празници. Момчетата искали от
ответника и джобни пари извън тези разходи, които описал, по 10 -15 лева на всяко
дете. През другото време през седмицата, когато го срещнели в града, му искали 5-10
лева. На двете деца велосипедите купил ответника, осигурил и разходите по ремонт и
поддръжка. До момента купил по две колела на всяко дете, и по две тротинетки, а на Н.
– три. Редовно когато децата били при ответника в събота и неделя, оставали за
понеделник. При тези посещения ги водел на училище с колата. Купувал им закуски и
им оставял джобни пари. Плащал пари за зелени училища, по 100 лева на всяко от
децата. Редовно им купувал дрехи. Много пъти ги водил на разходка в П.. Децата
ходели при него със стари дрехи и за да ги изведе, ответникът им купувах нови. В
началото на учебната година давал на ищцата пари за дрехи и учебници. Когато се
наложило да се поставят на едно от децата брекети, обяснил ,че не работи и не може да
даде сумата от 1000 лева, която ищцата му искала. Затова давал към издръжката по 100
лева допълнително, когато имал случайна работа и доходи. За лечението на депата
участвал активно. Давал пари на ищцата. Водил децата редовно на прегледи когато
било необходимо. Водил ги при личен лекар и им купувал лекарства. Детето Д. си
счупило крака и било в болницата в П.. Ответникът редовно пътувал да го посещава, за
да му носи храна и други потребности. След 2018 година при операция получил
****************************. Това заболяване му донесло множество други
заболявания и до настоящия момент ответникът бил постоянно при лекари и болници.
Това не му давало възможност да си намери постоянна работа, за да има гарантирани
доходи и да си плаща издръжката. Правили му операция на артерията във Военна
болница - С.. Бил му о**************************** и това го лишавало от
възможност да работи тежка работа за повече от 4 часа на ден. Издържал се от
случайна работа, когато то повикат приятели и познати да им помага. Майка му била
на 65 години с множество заболявания. Нямала други доходи освен малката си пенсия.
Ответникът бил принуден съм макар и със силно ограничени доходи, да пътува до село
3
Я., където майка му живеела, за да й купува храна и лекарства. Имал брат, който имал
алкохолни проблеми, живеел при майка му, не работел и създавал множество
неприятности, което принуждавало ответника да посещава майка си често и да внася
някакво спокойствие за нея. Всичко това разказвал, защото независимо колко щял да
бъда осъден да плаща като месечна издръжка, нямало да може да откаже да се грижи за
децата, както и сега. Не можел да им отказва на исканията, защото постоянно се
молели за пари и предмети. Не било без значение и материалното положение на
майката. Тя гледала голямо количество животни и получавала добри доходи и
субсидии. В това животновъдство активно участвали и децата. Заявява, че е във
възможностите му да плаща издръжка в размер на по 180 лева за всяко дете.
МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли исковете за размера над
180 лева като неоснователни.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от приетите като доказателство удостоверения
за раждане и гр. дело № 837/2015 г. по описа на КрлРС, че с решение № 309 от
09.10.2015 г. влязло в законна сила на 09.10.2015 г., е бил прекратен бракът между
родителите на Н. и Д. като упражняването на родителските права е предоставено на
майката, а бащата се е задължил да плаща месечни издръжка в размер на по 100 лева за
всяко от децата. От влизане в сила на брачното решение до предявяване на настоящия
иск са изминали шест години. Установява се, че майката има трето малолетно дете –
Г., понастоящем на четири години, за което дете не се спори, че е родено от
съвместното й съжителство с В.Г.В.. Не се спори и се установява от представените
служебни бележки, че през учебната 2021/2022 г. Н. е ученик в седми клас, а Д. – в
четвърти клас. Представени са по делото психологична оценка на детето Д., като при
провеждане на изследването са установени данни за дислексия. Представен е и лист от
консултативен преглед от 20.02.2019 г., при който е поставена диагноза дислексия.
Представени са епикриза, от която се установява, че Д. е постъпил на лечение в
ортопедично отделение на УМБАЛ „Е.“ град П. на 16.12.2019 г. и изписан на
19.12.2019 г. след поставена диагноза – множество счупвания на подбедрицата,
закрито. В епикризата е посочено, че детето постъпва са отстраняване на металните
тела, проведено е оперативно лечение. Не се спори и се установява от представената
регистрационна карта, че майката е регистрирана като земеделски производител. Не се
спори, че същата отглежда животни. По делото са представени справки за наличните
към 08.12.2021 г. говеда – 15 броя и овце – 250 броя. От представената годишна
данъчна декларация на майката за 2020 година по чл. 50 от ЗДДФЛ се установява, че
същата е декларирала общ годишен доход в брутен размер на 14433.86 лева, а
данъчната основа въз основа на която е начислен данък е в размер на 13833.86 лева.
Майката ползва данъчно облекчение в размер на 600 лева и е заплатила данък в размер
на 1383.39 лева. От представената справка от НАП се установява, че осигурителния
доход на майката за периода от 01.10.2021 г. до 30.11.2021 е в размер на 420 лева
месечно. Установява се, от изпратената справка от Д.Ф. „З.“ че за 2020 година майката
е получила финансиране по схеми и мерки, администрирани от фонда в общ размер на
27 511.68 лева. Установява се от представения по делото договор за потребителски
кредит от 01.09.2021 г., че майката е получила заем от банка в размер на 15 000 лева,
платим на 61 месечни вноски, всяка в размер на 311.77 лева, като е декларирала
месечен доход в размер на 2000 лева. Установява се от представените епикризи, етапна
епикриза, амбулаторни листове, че бащата на децата страда от белодробна емболия и
4
тромбоемболизъм с придружаващи заболявания – флебит и тромбофлебит на други
дълбоки съдове на долните крайници. Представена е рецептурна книжа на хронично
болния, от която се установява, че са изписвани лекарства заплащани изцяло или
частично от Здравна каса. Заболяването е лекувано през 2018 г. В началото на 2018
година бащата е бил лекуван в отделение по ортопедия и травматология от прясно
скъсване на меникса. Не се спори, че майка на ответника и баба на децата по бащина
линия е Д. Н.ва А., живуща в село Я.. За същата е представена етапна епикриза, от
която се установява, че страда от ********* (първична) *************. Представено е
искане от РП П. за настаняване на принудително лечение на лицето Р.С.А. по молба на
неговата майка Д. Н.ва А.. Липсват данни как е приключило производството. От
представените справки от НАП се установява, че ответникът не е декларирал доходи и
няма данни дружеството му да осъществява дейност. По делото страните са
представили договори за сключени абонаменти за ползване на мобилни услуги и
закупувани електронни устройства.
Във връзка с твърденията на страните съдът е изслушал свидетели.
В показанията си св. Д., баба на ищците по майчина линия, сочи, че децата
живеят при дъщеря й и партньорът й В.. В. и Ц. се грижели за децата. Разходите по
децата били големи, сложили на Н. брекети, които стрували над 3000 лева и свалянето
им било още 500 лева. Д. страдал от дислексия и майка му го водела при психолози и
всичко това изисквало средства. Понастоящем Д. не можел да дъвче и Ц. плащала
прегледите. Веднъж дала 80 лева за преглед в П., плащала и на шофьор да я закара.
Когато Ц. и Н. се разделили, свидетелката и синът й изтеглили кредит в размер на
10 000 лева за да подпомогнат Ц. да си купи животни. Свидетелката не знаела на чие
име се водят животните, които дъщеря й отглеждала, но В. се грижел за тях, а тя му
помагала. Отглеждането на животни бил общ семеен бизнес и семейството на дъщеря й
нямало други доходи. Отглеждали ги на земи, които купили в землището на К., имали
и сграда с ток и вода, Ц. покривала разходите за ток и вода. В. нямал други деца, освен
общото с Ц.. Семейството се отполявало на дърва, били им нужни около 10 куб. метра
годишно, за ток плащали около 200 лева месечно. В къщата живеела и бабата на В., на
която помагали, но били отделни домакинства. Майката водела Н. много често на
прегледи за брекетите и плащала за всеки преглед. През миналата година Д. си счупил
двете подбедрени стави и бил в П. на операция. Докато Д. бил в болница, майка му
била денонощно с него, защото не можел да върви и си плащала за придружител. След
това водили Д. на рехабилитация в град С.. На Н. предстояло да кандидатства и
трябвало да го запишат на курсове, за да е добре подготвен. Децата не били лишени от
нищо, всеки техни празници били празнувани, винаги ходели с нови дрехи. Преди
време майката организирала детските празници по ресторанти, но понастоящем не
можела. За джобни децата получавали по 1-2 лева на ден, а когато имало продажба на
животни им давали по 20-50 лева. Ц. и В. се грижели за Н. и Д. така, както гледали
общото си дете. По време на онлайн обучението едното дете учело на стар лаптоп, а
другото през телефона. Компютърът им бил счупен. Бащата често подарявал на децата
стари телефони. Лаптопът бил стар, подарен на децата от баща им. Децата посещавали
баща си 1-2 пъти месечно, преспивали в дома му, но не ги вземал през летните
ваканции, защото работел – правел изолации на къщи и блокове. Ответникът работел
за себе си, заедно с друг човек, но не знаела какви точно са отношенията им.
Свидетелката не знаела дали ответникът два някакви допълнителни средства на децата,
но предполагала, че го прави. Не купувал дрехи и обувки. Майката на ответника
живеела в село Я., била пенсионерка и работела. Свидетелката твърди, че ответникът
5
не полага грижи за брат си, брат му ходел да работи където го извикат. Знаела, че
работи със сина на магазинерка от К., затото бащата на това момче, с което ответникът
работел, бил съученик на свидетелката и двамата си говорели. Свидетелката знаела, че
ответникът е платил един от прегледите на Д. в С.З..
В показанията си св. А., майка на ответника сочи, че децата всяка седмица
били при баща си, който много се грижел за тях. Твърди, че ответникът живеел в С.З. и
почти всеки ден ходел при свидетелката, която живеела в село Я., община М., имала
здравословни проблеми и синът й се грижел за нея. Жилището в К. било на
свидетелката. Ответникът се прибирал в К. всеки петък, когато времето било лошо и
при това прибиране, свидетелката също ходела в К. със сина си. Н. бил много
грижовен баща, когато децата били болни им купувал лекарства или звънял на
свидетелката да им купи от К.. Твърди, че когато Д. си счупил крака, баща му взел
патерици, а свидетелката платила престоя в болницата. Твърди, че дала на Ц. 300 лева,
защото паркингът бил много скъп и й ги занесла. Свидетелката и синът й давали на
децата пари по всякакви поводи. Бащата купувал на децата много скъпи неща –
таблети, телефони на изплащане, игри. Твърди, че бащата плаща сметките за телефон
на децата, когато скъсал менискус, имал сметки от по 160-170 лева и свидетелката не
могла да спре телефоните, защото нямала пълномощно. Твърди, че абонаментните
планова за телефоните на децата са на негово име и таксите плаща ответника. Купил
два нови таблета на децата, купил им на всеки игра – П., всяка струвала по 1000 лева.
Едната от игрите била у свидетелката. Когато миналата година започнало онлайн
обучението, на децата им трябвал компютър и свидетелката дала своя лаптоп, който
струвал 1300 лева. Лаптопът не бил ползван, защото свидетелката нямала Интернет в
дома си. Н. боледувал от ларингит, често кашлял и много често баща му се грижел за
него. Заболяването не било хронично, били сезонни болести. За децата се грижел онзи
родител, при който се намирали в момента. Свидетелката знаела, че са сложили
брекети на Н. в К., но не знаела на каква стойност, само че ответник дал пари на
майката за тях. Когато Д. започнал училище, имал проблеми с четенето. После му
поставили очила. После казали,че проблемът не е от очите, а че детето чете думите
отзад напред. През 2019 година Д. си счупил крака, но сега бил здрав и добре. В
болница били около една седмица и Д. претърпял операцията, а после на контролни
прегледи го водели и двамата родители. Майката придружавала детето в болницата, а
бащата ходел всеки ден. Когато свидетелката и синът й били в К., 2-3 пъти месечно,
децата все били у тях, искали да остават и в понеделник. Било им хубаво при баща им,
той много се грижел за тях, купувал им неща, които не всеки можел да си позволи.
Давал им джобни пари – по 20-30 лева, за рождени дни им плащал, купувал им торти,
купувал им учебници и пособия и маратонки от 200 лева от С.З., това било миналата
година за Коледа. За Коледа им подарил П., и за техния дом и за дома на свидетелката.
Тази есен дал на Ц. 70 лева за тетрадки. Давал пари за зелени училища. Ответникът
водел децата в молове, на игри, в „Д.“. Ответникът страдал от емболия на бял дроб, в
момента работел като помагал на приятели. Живеел с жена в С.З., в нейно жилище,
което било купено със заем на нейно име. Когато ответникът не работел, живеел в К., а
когато не бил на работа, зависело къде се намира обекта, на който работи. Работел в
строителството, свидетлеката не знаела какво точно. Свидетелката от една година била
пенсионерка и за помощ разчитала на ответника, защото другият й син имал проблеми
с алкохола.
Изслушан по реда на чл. 145 от ГПК ответникът заявява, че абонаментните
планове за телефоните, които ползват децата не са на негово име.
6
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи от правна страна:
Основателността на иска по член 150 от СК се предпоставя от наличието на
трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна на възможностите на задълженото лице. Съгласно нормата на член 143, ал. 2
от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо от това дали са трудоспособни и дали имат имущество. Конкретният
размер на дължимата издръжка следва да бъде определен с оглед критериите,
залегнали в член 142, ал. 1 от СК: в зависимост от нуждите на детето и възможностите
на родителите. Нуждите на детето се преценяват като се вземе предвид възрастта,
здравословно състояние, разходите за облекло и храна, както и разходи по обучението
му. В настоящия процес са въведени доводи – увеличена възраст на децата във връзка
с което са нараснали нуждите им и специални нужни на детето Д. във връзка с
установена дислексия.
ОТНОСНО нуждите на децата:
Съдът намира, че в процеса се доказа изменение в нуждите на децата във
връзка с обичайния растеж през последните шест години (изминали към датата на
предявяване на иска). Понастоящем Н. е на 14 години, а Д. - на 10. По делото са
установени специални нужди на Д. във връзка с установена дислексия, а на Н. – във
връзка с лечение на зъбите. По делото е установено, че ответникът дава и
допълнителни средства за децата си, основно под формата на електронни вещи, за
които се твърди от свидетелката, че са придобивани на значителна стойност. Сочи се
участие при провежданото лечение на детето Д. във връзка с престоя му в болница.
Липсват данни ответникът да е участвал при извънредните разходи във връзка с
лечението на зъбите на детето Н.. В този аспект, показанията на св. А. са неконкретни
и не носят информация за действителното участие на бащата при този не малък разход.
Децата са на възраст 14 и 10 години. Растежът винаги предопределя и повече средства
за издръжка за обичайните нужди. Фактите, че нуждите са се увеличили от една страна
са обичайните такива във връзка с растежа, от друга – установени с показанията на св.
Д.. Показанията и на двете свидетелки, извън посоченото по-горе и само в частите,
касаещи периода след определяне на първоначалната издръжка (тъй като за
предходния период тези факти нямат отношение към предмета на спора), съдът цени и
възприема като обективни, житейски логични и правдиви, поради което ги кредитира.
Разминаванията в показанията на свидетелките касаят не толкова фактите, колкото
оценката за значимостта на грижите, които всеки от родителите полага или следва да
полага за децата си. По отношение на здравословното състояние и на двете деца се
установяват специални нужди, които макар и с временен характер, се явяват увеличен
разход извън обичайните такива.
ОТНОСНО възможностите на родителите:
В производството не са доказани промените, които са настъпили с доходите
на родителите през изминалите шест години, тъй като в брачния процес доказателства
за тях не са събирани. Майката е регистрирана като земеделски производител и
декларира доходи в брутен размер приблизително 1200 лева месечно за 2020 година,
което е близо до средната за област П. работна заплата 1 265 (данни за първо тримесечие на
2021 г.). съдът не разглежда като доход на майката получените от нея средства по програми на Д.Ф. „З.“, които
представляват целево подпомагане във връзка с отглеждането на животни. Установено е, че майката отглежда
голям брой животни, без данни за разходите, които се реализират във връзка с това. Съдът отчита и факта, че
7
определяйки сумите за финансиране, съответните органи са изчислили тези разходи, без да допускат
неоснователно обогатяване на подпомаганите лица, т.е. не се касае за доход, а за подпомагане във връзка с
осъществяване на конкретна дейност. Съдът приема, че бащата също реализира доходи около средните за
страната. Същият не е осигурен, няма данни да развива търговска дейност, в същото време в показанията на
неговата майка се сочи, че работи в строителния бранш, закупува на децата скъпи вещи, които по нейни думи не
всеки може да си позволи. При изследване на възможностите на едно лице не се търсят единствено
удостоверените доходи, получени по трудово или служебно правоотношение, или от собствена търговска или
стопанска дейност, а съдът изследва за наличието на всякакви източници на доходи, включително такива,
получени чрез полагане на труд, без да са удостоверени по някакъв начин или в натура. Не са установени
конкретни разходи на бащата във връзка със заболяването му, нито разходите, които прави за лекарства извън
тези, които се поемат от здравната каса. Установено е, че бащата приоритетно пребивава в С.З., където живее на
семейни начала с друга жена, а за тази област средната работна заплата за първото тримесечие на 2021 г. е в
размер на 1 307 лева, т.е. малко по-висок от този за област П.. В края на 2021 г. следната работна заплата за двете
области е почни изравнена – 1431 лева за област П. и 1494 лева за област С.З.. Майката, освен за двете общи деца
се грижи и за третото си малолетно дете, като не е спорно, че бащата на това дете също полага грижи за него.
Бащата на Д. и Н. няма задължения за издръжка към други лица. И двамата родители разделят разходите за
домакинството си с партньор и имат подкрепата, морална, физическа и инцидентно – финансова на разширения
роднински кръг. При определяне на средствата за издръжка, която бащата следва да плаща на децата си, не следва
да се отчитат разходи на бащата, които поема във връзка с грижи за своята майка, с оглед реда, установен в чл.
141 от СК, който определя в какъв ред задълженото за издръжка лице е длъжно да я предоставя. На първо място са
поставени децата и съпруга на задълженото лице и след това – родителите, т.е. ответникът първо е задължен към
децата си и след това, при налични средства – към своята майка. Разходите на родителите за погасяване на
кредити не следва да се отчитат при определяне възможностите им да издържат своите деца, тъй като сумите от
получените кредити са първоначално влезли в патримониума на задълженото лице, т.е. разходвани са във връзка с
негови нужди.
През изминалия период от време е настъпила нормативна промяна в
размера на минималната работна заплата за страната и понастоящем минималният
възможен размер на издръжката възлиза на 162.50 лева, а считано от 01.04.2022 г. -
177.50 лева.
При това положение съдът приема нарасналите нужди на Н. и Д. за
установени и доказани във връзка с обичайния растеж за изминалите почти шест
години към датата на предявяване на иска и във връзка с установената нужда от
медицински и психологически грижи за всяко от децата. Доходите на родителите са
приблизително еднакви, като майката има задължение за издръжка и на друго
малолетно дете, а за бащата е установено, че има здравословен проблем. Съдът взема
предвид факта, че ответникът полага преки грижи за децата извън предходно
определената издръжка, но не възприема тезата, че закупуването на телефонни апарати
и електронни игри на висока стойност представлява компенсира нуждите на децата от
ежедневна грижа и заплащане на разходи, които за самите деца не са атрактивни, но
представляват съществено перо от бюджета на отглеждащия родител – това са
разходите свързани с отопление, вода, комуникации, интернет, джобни средства,
сумите, които се плащат за различни училищни мероприятия и извънкласни дейности,
средствата необходими за козметика и лични средства на децата, извън отредените за
храна, когато се хранят в училище. Двамата родители са в трудоспособна възраст,
бащата няма задължения за издръжка към други, ненавършили пълнолетие деца. В
същото време законът не освобождава от задължение отглеждащия родител да поеме
своята част от издръжката на детето, но неговият дял следва да е по-малък, тъй като
посреща ежедневните нужди през по-голямата част от времето. Като взе предвид
конкретните нужди на децата, съдът счита, че за всяко от тях са необходими и
възможни средства в размер на 440 лева месечно, от които бащата следва да заплаща
сумата от 240 лева, а разликата да се поеме от майката. За да определи конкретния
размер на увеличението, съдът взе предвид, че с постановление Постановление № 268
на МС от 19.08.2021 г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2022
г., е определен, считано от 1 януари 2022 г. размер на линията на бедност за страната
413 лева. В случая родителите получават доходи, които позволяват за детето им да
8
бъдат отделяни средства над линията на бедност. Поради изложеното исковете следва
да се уважат до размера от 240 лева, като за разликата над тази сума до пълните
предявени размери от по 300 лева, исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни.
ОТНОСНО разноските:
Ищцата претендира разноски и такива се следват на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК, поради което съдът следва да осъди ответника да заплати на ищцата разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 280 лева съразмерно с уважената част от иска.
Ответникът претендира разноски и такива му се следват на основание чл. 78 ал.3 от
ГПК съразмерно с отхвърлената част от иска. Направено е възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което съдът счита за неоснователно. Минималното
адвокатско възнаграждение по искове за издръжка е в размер на 300 лева, а когато е
проведено повече от едно съдебно заседание – за всяко след второто се дължи
възнаграждение в размер на 100 лева. В конкретния случай са проведени общо пет
съдебни заседания, и при това положение размерът на адвокатското възнаграждение се
явява минимален такъв. Съразмерно с отхвърлената част от иска на ответника се
следват разноски в размер на 1806 лева. При това положение следва да се осъди
ответника да заплати на ищците разноски по компенсация в размер на 100 лева.
На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответника да
заплати държавна такса по сметка на КрлРС върху увеличената издръжка в размер на
403.20 лева, изчислена като 4% върху увеличението за 36 месеца.
На основание член 242, ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително
изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 от СК, размера на издръжката, постановена с
решение № 309 от 09.10.2015 г. по гр. дело № 837/2015 г. по описа на КрлРС, влязло в
законна сила на 09.10.2015 г., която Н. СТ. ИВ. с ЕГН ********** от град К., К.
община, ул. „С.П.“ *** заплаща на малолетното си дете Н. Н. ИВ. с ЕГН **********
чрез неговата майка и законен представител ЦВ. ИВ. Л. с ЕГН ********** от град К.,
К. община, ул. „Х.Б.“ ***, като я УВЕЛИЧАВА от 100 (сто) лева на 240 (двеста и
четиридесет) лева месечно, считано от подаване на исковата молба – 06.10.2021 г. до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от падежа на плащане до
окончателното плащане, като за разликата над 240.00 лева до пълния предявен размер
от 300.00 (триста) лева месечно, отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 от СК, размера на издръжката, постановена с
решение № 309 от 09.10.2015 г. по гр. дело № 837/2015 г. по описа на КрлРС, влязло в
законна сила на 09.10.2015 г., която Н. СТ. ИВ. с ЕГН ********** от град К., К.
община, ул. „С.П.“ *** заплаща на малолетното си дете Д. Н. ИВ. с ЕГН **********
чрез неговата майка и законен представител ЦВ. ИВ. Л. с ЕГН ********** от град К.,
К. община, ул. „Х.Б.“ ***, като я УВЕЛИЧАВА от 100 (сто) лева на 240 (двеста и
четиридесет) лева месечно, считано от подаване на исковата молба – 06.10.2021 г. до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от падежа на плащане до
9
окончателното плащане, като за разликата над 240.00 лева до пълния предявен размер
от 300.00 (триста) лева месечно, отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н. СТ. ИВ. с ЕГН ********** от град К., К. община, ул. „С.П.“
*** да заплати на ЦВ. ИВ. Л. с ЕГН ********** от град К., К. община, ул. „Х.Б.“ ***
като майка и законен представител на малолетните деца Н. Н. ИВ. с ЕГН ********** и
Д. Н. ИВ. с ЕГН ********** разноски по компенсация в размер на 100.00 (сто) лева.
ОСЪЖДА Н. СТ. ИВ. с ЕГН ********** от град К., К. община, ул. „С.П.“
*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на КрлРС държавна
такса върху увеличението в размер на 403.20 лева (четиристотин и три лева и двадесет
стотинки).
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно
издръжката.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд П., в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
10