Решение по дело №1734/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И.М.К. ***, с ЕГН:**********, чрез адв.В., против Решение №746/ 24.07.2023г., постановено по АНД №1432/2023 г. по описа на Районен съд гр. Бургас.

С решението е потвърдено Наказателно постановление №8100/ 16.03.2023г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с което за нарушение на чл.139, ал.1,т.2 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, на И.К. е наложено наказание "глоба", в размер на 1000 лв.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е взел предвид изложените в жалбата доводи. Твърди, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение, тъй като не е приложен правилно материалния закон. Счита, че описаните факти изпълват състав на друго нарушение, неправилно е определен размера на глобата и не на последно място не е отчетено обстоятелството за приложението на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.В., която поддържа жалбата. Пледира за отмяна на решението на РС-Бургас, за отмяна на наказателното постановление, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът - началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, се представлява от юрисконсулт Г., която оспорва жалбата. Сочи,че решението на РС-Бургас е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Пледира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С наказателното постановление №8100/16.03.2023 г. И.К. е санкциониран за това, че на 17.02.2023 г. в 13:54., на път І-06, км.496+300 в посока гр.София-гр.Бургас, е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси с две управляеми оси марка „Скания“, с рег.№А6067МС, натоварено с фракция. При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса, е констатирано следното: при измерено разстояние между осите 1.40 м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 22.600 т. при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно Наредба№ 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройство.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП и е приложена санкционната норма на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Районен съд – Бургас правилно е установил фактите по делото. За да потвърди наказателното постановление, съдът е приел, че нарушението, за което е наложена санкция, е доказано. Констатирал е, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно е приложен материалния закон. Изложил е съображения относно размера на наказанието и защо чл.28 от ЗАНН е неприложим.

Настоящият състав на съда изцяло споделя съображенията в тази насока, изложени в обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, препраща към тях.

Възраженията на К., идентични с тези, изложени пред РС –Бургас, са неоснователни.

На първо място, първоинстанционният съд се е произнесъл по всички наведени в жалбата доводи и възражения. В хода на административно наказателното производство не са допуснати твърдените от касатора съществени нарушения на процесуалните правила. Посочените от наказващият орган факти са достатъчни и достатъчно ясни, за да може да се направи извод за съставомерност на деянието, за което е наложена санкция.

Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП изрично изисква движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.

Нормата на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП предвижда налагане на санкция за всеки водач, който без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

По делото е доказано, че ППС, управлявано от касатора е било натоварено в нарушение на изискването на Наредба №11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, като претоварването е с 3.600 тона. Няма данни за осъществяването на процесния транспорт да е било издавано разрешение от АПИ, не се и твърди наличието на такова.

При това положение не може да бъде възприета тезата на касатора за неправилно приложение на материалния закон. Член 177, ал.3 от ЗДвП регулира обществени отношения, свързани с безопасността на движението по пътищата и в тази връзка необходимостта от спазване на определена допустима маса на транспортните средства, движещи се без специално разрешение.

Съдът изцяло споделя мотивите на РС-Бургас и относно размера на наказанието и невъзможността за прилагане на чл.28 от ЗАНН, поради което и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги преповтаря.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Процесуалния представител на ответника по касация е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което с оглед изхода на делото е основателно. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, размерът на възнаграждението следва да е 80. 00 лева.

Затова и на основание чл.221 и чл.222 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд - Бургас, петнадесети състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №746/24.07.2023 г., постановено по НАХД №1432/2023 г. по описа на РС-Бургас.

ОСЪЖДА И.М.К., с ЕГН ********** да заплати в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ София сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: