Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. София, ………..
2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД,
НО, ХV въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети
ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
При участието на секретаря В. Венева в
присъствието на прокурора Д. Дочев, след като разгледа докладваното от съдия
ТАЛЕВА В.Н.О.Х.Д. № 3051 по описа за 2019 година, намери за
установено следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от
21.02.2019 г.,
постановена по НОХД №1067/2019 г., СРС, НО, 93-ти състав, е признал подсъдимия С.Х.С.
за виновен в това, че:
На
неустановена дата през месец май 2012 г. в гр. София, набрал отделно лице – Ц.С.С., ЕГН: **********, с цел да бъде използвана за развратни
действия, а именно за предлагане на платени сексуални услуги, независимо от
съгласието й, като деянието е извършено чрез обещаване на парична облага – 50%
от паричната сума от извършваните сексуални услуги – престъпление по чл. 159а,
ал. 2, т. 6, вр. ал.1 НК, поради което и на основание чл. 159а, ал. 2, т. 6,
вр. ал.1, вр. чл. 55, ал. 1, т.1 и ал. 2 от НК му е наложил наказание „лишаване
от свобода” за срок от 1 /една/ година, изпълнението на което на основание
чл.66, ал.1 от НК, е отложил за изпитателен срок от 3 години и глоба в размер
на 5000 лева.
На
неустановена дата началото на 2012 г. (месец януари или месец февруари) в гр.
София, набрал отделно лице – Е.Е.П., ЕГН: **********,
с цел да бъде използвана за развратни действия, а именно за предлагане на
платени сексуални услуги, независимо от съгласието й, като деянието е извършено
чрез обещаване на парична облага – 50% от паричната сума от извършваните
сексуални услуги – престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. ал.1 НК, поради
което и на основание чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. ал.1, вр. чл. 55, ал. 1, т.1 и
ал. 2 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/
година, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложил за
изпитателен срок от 3 години и глоба в размер на 5000 лева.
На
неустановена дата през месец март 2012 г. в гр. София, набрал отделно лице – Е.Г.П.,
ЕГН: **********, с цел да бъде използвана за развратни действия, а именно за
предлагане на платени сексуални услуги, независимо от съгласието й, като
деянието е извършено чрез обещаване на парична облага – 50% от паричната сума
от извършваните сексуални услуги – престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр.
ал.1 НК, поради което и на основание чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. ал.1, вр. чл.
55, ал. 1, т.1 и ал. 2 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок
от 1 /една/ година, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложил
за изпитателен срок от 3 години и глоба в размер на 5000 лева.
На основание
чл. 23, ал. 1 от НК, с присъдата на подсъдимия С.Х.С. е определено едно общо
най-тежко наказание, измежду така наложените наказания, а именно „лишаване от
свобода” за срок от 1 /една/ година, изпълнението на което на основание чл.66,
ал.1 от НК, е отложено за изпитателен срок от 3 години и глоба в размер на 5000
лева.
Със същата
присъда, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
подсъдимият С.Х.С. е осъден да заплати по сметка на СДВР направените по
делото разноски в размер на 78,73 лева.
Недоволен от
така постановената присъда е останал подсъдимият С.Х.С., който в законоустановения срок е подал въззивна жалба срещу
първоинстанционния съдебен акт, допълнена в съответствие с чл. 320, ал. 4 от НПК. В жалбата подсъдимият С. изразява позиция, че атакуваната присъда е
неправилна, незаконосъобразна, постановена в нарушение на процесуалния закон.
Иска се отмяната ѝ и връщане на делото за ново разглеждане или постановяване на оправдателна
присъда. Излагат се твърдения, че присъдата е постановена при непълнота на
доказателствения материал, както и че е налице липса на мотиви към постановения
първоинстанционен акт, тъй като съдът не е отговорил на възраженията, изложени
в пренията. Сочи се в допълнението към въззивната жалба, че районният съд е
игнорирал част от доказателствения материал и неправилно се е доверил на
показанията, приобщени от досъдебното производство. Релевират
се доводи за недостоверност на показанията на полицейските служители,
позовавайки се на практика на ЕСПЧ. В резултат на това се твърди, че
първоинстанционният съд превратно е тълкувал доказателствената съвкупност и е
достигнал до неправилни фактически и правни изводи. От правна страна се сочи,
че обвинението не е доказало по безспорен начин обстоятелствата относно
обещаното заплащане, тъй като свидетелките отричат в съдебна зала този факт. С
тези аргументи се иска отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на районния съд. Алтернативно, в случай, че
въззивният съд намери, че няма недостиг на доказателства, се отправя искане за
оправдаване на подсъдимия по предявеното му обвинение.
Въззивният
съд, в разпоредително заседание, проведено на 07.08.2019 г., по реда на чл.327
от НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимия, свидетели или вещи лица, както и ангажирането на нови
писмени или веществени доказателства. Оставено е без уважение направеното във
въззивната жалба доказателствено искане за събиране на гласни доказателства,
тъй като не е посочено за изясняването на какви обстоятелства се иска да бъде
проведен разпит на свидетелката Р.Н.. След постановяване на определението от
разпоредително заседание, е депозирано допълнение към въззивната жалба, в което
изрично е посочено за изясняване на кои обстоятелства се иска да бъде допусната
до разпит свидетелката Р.Х.Н..
В
проведеното на 25.09.2019г. съдебно заседание, въззивният съдебен състав като е
съобразил уточнението, направено в допълнението към жалбата във връзка с
поискания разпит на свидетелката Н., е уважил това доказателствено искане на
защита и е допуснал до разпит пред въззивния съд Р.Х.Н..
Пред
въззивния съд защитникът на подсъдимия – адв. Д., поддържа подадената жалба и
допълнението към нея. Изтъква, че присъдата е постановена в нарушение на закона
и при допуснати съществени процесуални нарушения. Заявява, че липсата на
отговор на наведените възражения пред първоинстанционния съд по своето същество
се явява липса на мотиви. Моли постановената присъда да бъде отменена и делото
да бъде върнато за ново разглеждане или алтернативно подсъдимият да бъде
оправдан.
Представителят
на държавното обвинение оспорва подадената жалба. Намира атакуваната присъда за
правилна, като посочва, че първоинстанционният съд обосновано е отговорил на
кои доказателствени източници дава вяра и на кои не, въз основа на което е
постановил своя съдебен акт. Поради това счита, че некредитирането на
определени доводи на защитата само по себе си не води до процесуално нарушение.
Предлага осъдителната присъда да бъде потвърдена в цялост, тъй като доводите на
защитата не разколебават крайния извод относно виновността на подсъдимия.
В дадената
му възможност за лична защита, подсъдимият С. поддържа изложеното от защитника
си. В правото си на последна дума, подсъдимият моли да бъде оправдан или делото
да бъде върнато за ново разглеждане на предходна инстанция.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в
жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание и
след като в съответствие с чл. 314 от НПК
служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира,
че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са
следните:
След
проверка на атакувания съдебен акт, настоящият съдебен състав намира
първоинстанционната присъда за правилна, постановена при изяснена фактическа
обстановка. Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени
доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод относно
извършеното деяние, авторството на същото и виновността на подсъдимия. При
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната
инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото,
която е следната:
Подсъдимият С.Х.С.
е роден на ***г***, българин е, с българско гражданство, женен, неосъждан, с
постоянен адрес ***., ЕГН: **********.
През първата
половина на 2012 г. във вестник „Позвънете“ била публикувана обявя за набиране
на момичета за предоставяне на сексуални услуги с посочен телефон за връзка.
На
неустановена дата през месец януари или февруари на 2012 г. свидетелката Е.П./понастоящем
с фамилно име Й./ видяла публикуваната обява във вестник „Позвънете“ за
набиране на момичета. Тя се нуждаела от парични средства, поради което се
обадила на посочения в обявата номер. По този начин се свързала с подсъдимия С.,
който ѝ казал да отиде в апартамент, находящ се на ул. „-*****, гр.
София. Когато отишла в жилището, свидетелката П.се запознала с подсъдимия С. и
с други момичета, които се представили с псевдоними и завили, че осъществяват
сексуални услуги. При разговора, проведен с подсъдимия С., тя разбрала, че в
апартамента ще извършва сексуални услуги срещу заплащане. Условията били
половината от заработената за предоставените услуги сума да дава на подсъдимия С.,
а другата половина – да задържала за себе си. Свидетелката П.се съгласила с тези
условия и започнала да предоставя сексуални услуги на посочения по-горе адрес
заедно с другите момичета. Установената цена за стандартна сексуална услуга,
предоставяна от момичетата в апартамента, в това число и от П., била 60 лева на
час и 40 лева за половин час. Съобразно уговореното с подсъдимия, свидетелката П.му
давала половината от сумата, която изработвала. Обичайно оставяла получените за
сексуалните услуги пари под масата наред със заработеното от другите момичета,
а друг път ги предавала лично на него. Времето, през което свидетелката П.извършвала
сексуални услуги в апартамента, било около два-три месеца.
В началото
на 2012 г. свидетелката Е.П.също имала финансови затруднения и си търсела
работа. На неустановена дата, в началото на месец март 2012 г. тя видяла обява
за набиране на компаньонки, публикувана във вестник „Позвънете“, и решила да се
обади на посочения в нея телефонен номер. Свидетелката П.провела разговор с подсъдимия,
с когото се уговорили да се срещнат на бул. „Витоша“ в гр. София. На срещата
след проведения разговор, свидетелката се запознала с подсъдимия С., който
ѝ предложил да извършва сексуални услуги срещу заплащане в апартамент в
гр. София, находящ се на ул. „*****. Той ѝ обяснил, че за дейността си ще
получава парична сума в размер на половината от паричната сума, заплащана за
извършените от нея сексуални услуги, а другата половина трябвало да му дава.
Обяснил ѝ, че тарифата е била 60 лева за един час и 40 лева за половин
час. Свидетелката П.се съгласила с предложението и започнала веднага дейността,
като отишла на адреса. В апартамента имало и други момичета, които й се
представили с по едно име. Свидетелката П.освен в апартамента, посещавала и
адреси, заявени от клиенти. В тези случаи заплащаната от клиентите сума била
100 лева за един час. При получаване на заявка от клиент за посещаване на
адрес, тя уведомявала подсъдимия, който в преобладаващата част от времето, бил
в апартамента, и осигурявал такси, което ги откарвало на адреса. В тези случаи
подсъдимият С. оставал в таксиметровия автомобил и чакал до връщането ѝ.
Престоят ѝ на посочения адрес и извършването на сексуални услуги
продължили няколко месеца. В изпълнение на уговореното по време на целия период,
в който свидетелка П.упражнявала тази дейност, давала половината пари, получени
от от предоставяните от нея сексуални услуги на
подсъдимия.
На
неустановена дата през месец май 2012 г. свидетелката Ц.С.също видяла обявата във
вестник „Позвънете“ и се обадила на публикувания телефонен номер. При
проведения разговор ѝ бил даден адреса на апартамента в гр. София, ул. „*****.
Тя отишла на мястото, за да разбере естеството и условията на работа. В
посоченото жилище свидетелката С.се запознала с подсъдимия С., който ѝ
разяснил, че следва да извършва развратни действия, а именно – да предоставя
сексуални услуги срещу заплащане. Подсъдимият ѝ обяснил, че ще получава
парична сума за тази дейност в размер на половината от заплащаната от клиентите
сума за извършените от нея сексуални услуги, а другата половина трябвало да му
предоставя. Свидетелката С.разбрала, че тарифата е 60 лева за един час и 40
лева за половин час, каквато била тарифата и на другите момичета. С.се
съгласила с тези условия и приела предложението за работа. Въпреки това тя не
започнала веднага да предоставя сексуални услуги, тъй като нямала опит с
подобна дейност. Затова първоначално вдигала стационарния телефон в апартамента
и провеждала разговори с мъже, които търсели компаньонки. Престоят на
свидетелката Ц.С.на посочения адрес бил два дни.
На
подсъдимия С. всички момичета казвали „Мони“. Когато
започвали да предоставят сексуални услуги, момичетата получавали от подсъдимия мобилни
телефони със сим карти, които държали в апартамента и
включвали, когато отивали там. В посочения апартамент подсъдимият присъствал
почти през цялото време, когато момичетата упражнявали дейността си. Това било
причина да не се отчита или записва броя на клиентите за деня. Освен посочените
дейности, подсъдимият полагал и грижата за прането и смяната на спалното бельо,
плащал и консумативите за апартамента.
На
20.06.2012 г. била извършена проверка в апартамента, находящ се на посочения
адрес, където служители на ГДБОП задържали подсъдимия С.С..
Въззивният
съд изгради своите фактически и правни изводи на база на доказателствата,
събрани и проверени както в хода на съдебното следствие пред първата съдебна
инстанция, така и пред настоящия състав, а именно: гласни доказателствени
средства – показанията на свидетелите Е.П., дадени пред първоинстанционния съд
/частично/ и надлежно приобщените показания дадени в хода на досъдебното
производство (л.98-101 и л.103-104, т. 2 от ДП); на Ц.С., дадени пред
първоинстанционния съд и надлежно приобщените показания, дадени в хода на
досъдебното производство (л. 74, л. 79, т. 2 от ДП); на Е.П.дадени пред първоинстанционния съд /частично/ и надлежно приобщените
показания, дадени в хода на досъдебното производство (л.117-122, л.124, т. 2 от
ДП); на Р.С., С.Ц., Ц.Х., Г.П.,
В.С.и на В.Ж., дадени пред първоинстанционния съд, както и показанията на В.Ж.
от досъдебното производство (л. 23-24, т. 2 от ДП); на Р.Н., приобщени по реда
на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 от НПК във въззивното съдебно следствие (л.93
и л. 95, т. 2 от ДП); писмените доказателства и доказателствени средства – нотариален
акт; протоколи от разпознаване от 01.09.2014 г.; протокол за разпознаване от
29.10.2014г.; протокол за разпознаване от 21.05.2014г.; Справка от НАП за
подсъдимия С.; Заповед № ЛС-1797/18.06.2013г. и указания за приложение; характеристика
на подсъдимия С., справка за съдимост; справка от вестник „Позвънете“ относно
телефонен номер 02*****(л.1-4, т. 3 от ДП); справка от БТК-ЕАД с рег. №
С-10795/22.04.2014 г. (л. 37, т. 3 от ДП) веществени доказателствени средства –
албуми със снимки към протоколите за разпознаване.
С оглед
възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи
евентуално връщане на делото на предходна инстанция, въззивният съд счита, че
контролираният съд е провел пълно, всестранно и обективно съдебно следствие,
събирайки възможния достъпен и относим към предмета на доказване доказателствен
материал, който е подложил на задълбочен анализ. В случая районният съд не е
нарушил принципа, закрепен в чл. 14 от НПК, тъй като в съдържанието на мотивите
към атакуваната присъда съдът е подложил на задълбочен анализ цялостния
доказателствен материал, отговаряйки обосновано защо приема част от
доказателствените източници за достоверни и защо не се доверява на други. Несъгласието
от страна на защитата с възприетото по фактите не може да послужи за
обосноваване на тезата за допуснати процесуални нарушения при анализа на
доказателствата, след като контролираният съд е спазил процесуалните правила за
допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата, както и е гарантирал
равни възможности за страните да участват в процеса. В същото време в
действителност първоинстанционният съд не е отговорил на част от наведените
възражения от защитата, който пропуск може да бъде отстранен от настоящата
инстанция. Констатираното нарушение по своето естество не може да се приравни
на съществено процесуално нарушение ограничило правата на страните, още
по-малко на липса на мотиви. За да бъде налице соченият от защитата порок е
необходимо мотивите към присъдата въобще да липсват или да са крайно
неразбираеми или алогични. В конкретния случая в мотивите на постановената
присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал
процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен
анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Следва да се
отбележи, че в действителност в мотивите към постановената присъда е налице
недовършено изречение. Констатираното от защитата обстоятелство би могло да
бъде съществено, ако се отразяваше значително върху съдържанието на
проверявания съдебен акт. В конкретния случай недовършеното изречение е в края
на фактическата обстановка и не засяга съществено фактическите констатации на
съда. Същото не се отнася и до елементи, част от предмета на доказване, поради
което не се отразява върху съдържанието, нито пречи на съда или страните да
проследят формирането на вътрешното убеждение на решаващата инстанция. Предвид изложеното
настоящата инстанция не констатира пропуски в доказателствената дейност на
контролирания съд, в резултат на което вътрешното му убеждение не е накърнено.
Същевременно
проведеното съдебно следствие пред въззивната инстанция и събраните нови
доказателства не променят крайните фактически и правни изводи, направени от
контролирания съд. Поради това съдът в този си състав напълно се солидаризира
със задълбочения анализ на доказателствената съвкупност на първоинстанционния
съд и счете, че се явява безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото
изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие
с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не
е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените
доводи в жалбата или протеста (решение №
181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение №
372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение №
513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение №
371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.).
На първо
място в своя доказателствен анализ настоящата инстанция намира за необходимо да
отговори на наведените доводи досежно разликите между съдебната и досъдебната
фаза, на които защитата неколкократно обръща внимание. Защитникът на подсъдимия
акцентира и на обстоятелствата, че водещият разследването е изразил мнение за
прекратяване на наказателното производство, а между кориците на делото е налице
проект на постановление за привличане на подзащитния му към наказателна
отговорност с изброени всички форми на изпълнителни деяния на чл. 159а НК. В
действителност централно място в наказателното производство заема съдебната
фаза, когато се събират и проверяват доказателства, релевантни към предмета на
доказване, посочен чрез обвинителния акт.
Именно по време на съдебното следствие в пълнота се разгръщат принципите
на наказателния процес. В същото време законодателят е предвидил редица
изключения, като например при принципа на непосредственост. Проявление на
такова изключение е приобщаване на свидетелски показания по реда на чл. 281 от НПК. В конкретния случай първоинстанционният съд е приобщил редица показания от
досъдебното производство, но в същото време са спазени правата на страните, тъй
като всяка една от тях е имала право да задава въпроси на конкретния свидетел с
цел проверка на надеждността на приобщените доказателствени средства. Дали
съдът ще се довери на непосредствено споделеното от конкретен свидетел или на прочетеното
по надлежния ред е въпрос на задълбочен и съвкупен анализ на събрания
доказателствен материал, какъвто контролираният съд е направил. От друга
страна, не е нарушена и забраната на чл. 281, ал. 8 от НПК. В този смисъл
първоинстанционният съд не е нарушил правата на страните, нито основополагащи
принципи на наказателното производство. На следващо място, съдът припомня, че
ръководно-решаваща функция в хода на досъдебното производство има наблюдаващият
делото прокурор, а не разследващият орган. Писменото мнение на разследващия
орган до прокурора по смисъла на чл. 235 от НПК е един от задължителните
доклади, но в никакъв случай няма обвързваща сила за прокурора. Именно
прокурорът е компетентен да вземе крайно решение относно обстоятелството,
налице ли са основания за прекратяване на наказателното производство или не.
Следователно посоченото възражение на защитата се явява изцяло неоснователно.
Като такова следва да бъде разгледано и посоченото, че в кориците на делото е
наличен проект за постановление за привличането на подсъдимия като обвиняем, в
който били изброени всички форми на изпълнително деяние на чл. 159а НК. Това
обстоятелство нито може да се разглежда като ограничило правата на подсъдимия в
досъдебната фаза от наказателното производство, нито би могло да постави под
съмнение компетентността на разследващите органи. Видно от закрепеното върху
самия акт, същият представлява проект. Следователно разследващите органи са
изследвали възможните форми на изпълнително деяние, докато не са стигнали до
една конкретна, която присъства в постановлението за привличане на лицето като
обвиняем, което му е било предявено. Самият факт, че актът е проект, води до
извода, че същият не може да доведе до каквито и да е било правни последици.
Видно от
гореизложеното при съблюдаване правата на страните и в резултат на задълбочен
анализ правилно първоинстанционният съд се е доверил изцяло на показанията на
свидетелките С., П./към настоящия момент Й./ и П., депозирани в хода на
досъдебното производство и надлежно приобщени към доказателствената съвкупност.
Обосновано контролираният съд е приел същите за правдиви, нетенденциозни и
отразяващи обективната действителност, въпреки че свидетелките П.и П.отричат
конкретни факти пред първоинстанционния съд. Поначало отказът на свидетелите от показанията им,
дадени пред разследващия орган, не обвързва съда при преценката на
доказателствената им стойност, а изисква да се направи внимателна проверка на
собствената им логическа последователност и убедителност, както и на
отношението им към несъмнено установените обективни факти. Изхождайки от тази
принципна позиция, съдът отчете, че и двете свидетелки не дават убедителен
отговор за промяната на показанията си. При внимателен прочит и съпоставка на
показанията на свидетелките от различните фази на процеса съдът констатира, че
твърденията на П.и П.пред първата инстанция, с които отричат част от
показанията си, остават изолирани и неподкрепени от събрания доказателствен
материал. В същото време са налице някои противоречия, които внасят основателни
съмнения в достоверността им и навеждат настоящата инстанция на извод, че чрез
показанията си свидетелките П.и П.целят оневиняване на подсъдимия С.. Настоящата
инстанция констатира, че свидетелката П.от една страна твърди, че не е давала
никакви пари нито на подсъдимия, нито на друго лице, но в същото време потвърждава,
че е оставяла половината от парите, които изкарвала в кутия под масата. Така
изложените от свидетелката твърдения са вътрешно противоречиви. Съпоставяйки ги
с останалия доказателствен материал са и житейски нелогични и неправдиви. В
същото време свидетелката П.в рамките на едно съдебно заседание веднъж поддържа
изложеното от нея в хода на досъдебното производство, а в следващия момент
отрича всичко прочетено по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК. Подобна нерешителност
и непоследователност не могат да внесат убедителност в показанията на
свидетелката, с които отрича споделеното от нея пред разследващите органи.
Същевременно макар и да не посочва подсъдимия като лицето „Мони“
пред първоинстанционния съд, свидетелката ясно и категорично го е разпознала
при проведеното процесуално-следствено действие разпознаване. Не на последно
място, съдът в този си състав, съпостави изложеното от свидетелките П.и П.пред първоинстанционния съд с показанията на свидетелката С..
Последната е единствената, която потвърждава надлежно приобщените ѝ
показания от досъдебното производство. Разгледана съвкупно споделената от С.информация
в двете фази на наказателното производство представлява последователен, логичен
и непротиворечив разказ относно обстоятелствата как свидетелката С.се е
свързала с подсъдимия, дейността, която е извършвала същата в инкриминирания
апартамент, както и предлаганите сексуални услуги в апартамента от другите
момичета, и изплащането на половината от изкараните пари на подсъдимия.
Обосновани са изводите на контролирания съд, че споделеното от нея е житейски
правдиво и логично, отговарящо на обективната действителност. Същевременно
съдът в този си състав констатира, че макар и въвлечена в цялостната дейност по
предлагане на сексуални услуги, осъществявана в апартамента, находящ се на ул.
„*****, свидетелката С.е незаинтересована от изхода на делото. Не са налице
основания, които да поставят изложеното от нея под съмнение. Липсва каквато и
да е била тенденциозност, като свидетелката добросъвестно е депозирала както
пред първоинстанционния съд, така и пред разследващите органи своите показания.
От друга страна, показанията на свидетелката С.взаимно се допълват и подкрепят с
изложеното от свидетелките П.и П.в хода на досъдебното производство. Всичко
изложено дотук – нерешителността на П.при отричане на част от показанията,
противоречията при тези на П., изолираността на твърденията на двете свидетелки
пред първоинстанционния съд, от една страна, и потвърждаване от С.на
показанията ѝ депозирани в досъдебното производство, които напълно се
подкрепят и взаимно се допълват с тези на П.и П.от досъдебната фаза на процеса,
води до единствения логичен и непротиворечив извод относно недостоверност на
показанията на П.и П.в частта, с която се опитват да оневинят подсъдимия С..
На следващо
място, неоснователно се явява възражението на защитата, че по изложените пространни
доводи както в пренията пред първата инстанция, така и във въззивната жалба, е
обективно невъзможно свидетелките П., С.и П.да са видели обявата във вестник
„Позвънете“. Видно от изпратеното запитване до управителя на „Позвънете“ АД,
разследващите органи са поискали справка единствено относно телефонен номер 02/*****–
регистриран ли е при тях и с какви обяви е свързан, както и данните относно
лицето пуснало обявата. Посоченият телефонен номер, видно от справка от БТК-ЕАД
с рег. № С-10795/22.04.2014 г., е стационарният телефонен номер, който е бил
регистриран на адрес ул. „*****, гр. София, т.е. в апартамента, където е бил
задържан подсъдимият и са били предоставяни сексуални услуги от свидетелките П.и
П.. От получения отговор от „Позвънете“ АД става ясно, че телефонният номер е
регистриран на клиент с имена Радослав Петров Павлов. Търговският мениджър на
дружеството посочва в отговора, че на това лице има регистрирани още 25
телефонни номера, във връзка с които е предоставена наличната по делото справка
с публикувани обяви (л. 2-4, т. 3 от ДП). Следователно всичките тези номера и
обявите към тях (включително обявата за работа, която се визира от защитата) са
свързани с лицето Р.П.. Единствената връзка с подсъдимия С., която може да се
открие в справката, е относно обявите под телефонен номер 02/*****, тъй като
този номер е регистриран на адрес „*****, гр. София. Под този номер са налични
четири обяви за предлагани сексуални услуги. Следва да се отбележи, че тези
данни напълно кореспондират с показанията на свидетелката С.. Същата е
категорична, че първоначално нейната работа се изразявала в отговаряне на
позвънявания на стационарния телефон, където се обаждали клиенти по публикувана
обява във вестник „Позвънете“. От изложеното дотук не може да се установи
връзка между подсъдимия С. и цитираните от защитата обяви, които били
публикувани във вестник „Позвънете“ в периода 20.02.2012 г.-02.08.2012 г. Нито
обявата е публикувана от него, нито телефонният номер е регистриран на негово
име. В справката липсва информация за публикувани обяви на името на подсъдимия.
Тези обстоятелства сами по себе си не изключват факта, че свидетелките П., П.и С.чрез обява в посочения вестник са се свързали с
подсъдимия С.. Свидетелките както в досъдебното производство, така и пред
първоинстанционния съд са напълно категорични къде и приблизително кога са
видели обявата за работа, от която взели съответния телефонен номер и се
свързали с подсъдимия. В показанията липсват данни относно конкретния телефонен
номер, който са набрали свидетелките, но те са последователни, че са
разговаряли с мъж, с когото се срещнали по-късно в апартамента, находящ се на
ул. „*****. В действителност свидетелката П.пред първоинстанционния
съд твърди, че обаждайки се на телефона е отговорила жена. Показанията ѝ
се намират в противоречие с приобщените от 30.07.2013 г., в който разпит П.е
категорична, че на посочения телефонен номер е отговорил мъж. Настоящата
инстанция се довери на изложеното от свидетелката в хода на досъдебното
производство не само защото същото взаимно се допълва със споделеното от
останалите свидетелки, но и защото разпитът се е провел във време по-близко до
момента, за който свидетелства П., когато спомените ѝ са били по-ясни и
точни. На следващо място, и трите свидетелки посочват подсъдимия С. като
лицето, което ги посрещнало на адреса и им разяснило естеството на работа. Свидетелките
са изключително последователни и в двете фази на производството относно
коментираното обстоятелство, поради което приложената по делото справка не може
да обори техните твърдения – още повече, че същата предоставя информация
предимно за публикуваните от лицето Р.П. обяви, тъй като под неговото име е бил
регистриран и телефонният номер 02/*****. Предвид тези аргументи настоящата
инстанция намира възражението на защитата, че е обективно невъзможно
свидетелките да са видели обявата за работа, за неоснователно.
Несъстоятелно
е и възражението на защитата относно твърдението, че свидетелката С.споделя, че
през 2013 г. е видяла обявата за работа. Тук е мястото настоящата инстанция да
отбележи, че при приобщаване на показанията ѝ контролираният съд ясно и
конкретно е посочил, къде в досъдебното производство се намират протоколите,
които са прочетени в открито съдебно заседание. Затова посочването на една и
съща дата и за двата приобщени разпита съдът отдава на допусната техническа
грешка. В протокола за разпит от 21.05.2014 г. свидетелката е дала подробни
показания за осъществяваната от подсъдимия дейност и начина, по който се е
свързала с него, тарифата на момичетата за предоставяните сексуални услуги,
както и че тя първоначално е отговаряла на позвънявания на стационарния телефон
в апартамента, находящ се на ул. „*****, ет. 1, гр. София, като свидетелката
еднозначно е разпознала и подсъдимия С. при проведеното процесуално-следствено
действие „разпознаване“. В действителност в протокола е записано 2013 г., но
същата е преправяна – неясно кога и от кого. Въпреки това настоящата инстанция
не приема, че събитията, за които свидетелката споделя са се осъществили през
2013 г., поради обстоятелството, че споделената информация кореспондира изцяло
с доказателствения материал по делото, а П.и П.са категорични, че
инкриминираните събития са се развили през 2012 г. Показанията на свидетелката С.относно
твърдението, че е отговаряла на позвънявания на стационарния телефон, както бе
посочено по-горе, кореспондират със справката от вестник „Позвънете“. Видно от
справката обявите под номер 02/*****са
била публикувани в периода 10.01.2012 г. – 24.10.2012 г. В една от тях се
предлагали сексуални услуги от момиче на име „Ани“. Същевременно свидетелката С.споменава,
че момиче със същото име „А.“ работела в апартамента и била най-търсена от
клиентите, поради което запомнила само нейното име. На следващо място, видно от
справката от БТК-ЕАД, посоченият по-горе телефонен номер е закрит поради
неплащане на 29.12.2012 г. Разгледани съвкупно тези обстоятелства водят до
извода, че е невъзможно свидетелката С.да е отговаряла на телефонни обаждания
през 2013 г., поради което настоящата инстанция приема, че събитията, за които
тя споделя, са се развили през 2012 г.
На следващо
място, настоящата инстанция счита, че от доказателствата по делото не са налице
данни свидетелките по време на разпитите, протоколите от които са надлежно
приобщени, да са депозирали своите показания под нечие влияние или въздействие.
В действителност свидетелката Р.Н. споделя, че по време на извършената проверка
от полицейските органи в апартамента, находящ се на ул. „*****, съдържанието на
написаните от нея обяснения ѝ било продиктувано от полицаите. В същото
време тя е категорична, че това се отнася единствено до написаните от нея
обяснения в този ден. Поредно доказателство за липса на въздействие от страна
на полицейските органи е обстоятелството, че свидетелките П.и П.са били
разпитани и пред съдия по реда на чл. 223 от НПК, в които показания те
преповтарят изложеното от тях в предходните им разпити. Причините, поради които
свидетелките П.и П.не поддържат част от прочетените по реда на чл. 281 от НПК
показания, се коренят в желанието да подкрепят защитната версия на подсъдимия С.,
а не са продиктувани от оказано въздействие. На следващо място, защитата цитира
изказване на свидетелката П.пред първоинстанционния
съд, в което тя твърди, че полицаите са я накарали да каже, че подсъдимият С. е
взимал пари и е организирал такситата. При повторния разпит на свидетелката
пред съда, същата е категорична, че е давала показанията без натиск. Пореден
аргумент относно достоверността на приобщените показания на свидетелките П.и П.е
вече обсъдената пълна съответност с показанията на С.и
останалия доказателствен материал. Гореизложеното
води до извода, че възраженията на защитата относно обстоятелството, че
показанията на свидетелките С., П.и П.са дадени под полицейско въздействие, са
резултат от превратно и фрагментарно тълкуване на показанията на свидетелката Н..
Подобен прочит на доказателствените средства правилно не е предприет от
първоинстанционния съд, поради което същият се е доверил на депозираната
информация в хода на досъдебното производство. В допълнение на изложеното
следва да се отбележи още, че в показанията на свидетелката Н. се съдържа
информация относно снети обяснения преди образуване на досъдебното
производство. Тези извънпроцесуални обяснения, дадени
както от Н., така и от другите свидетелки, нямат никаква доказателствена
стойност в настоящото производство. Първоинстанционният съд не е формирал
вътрешното си убеждение въз основа на тях, а на протоколите от разпитите,
проведени от разследващите органи по реда и правилата на НПК. Ето защо, настоящата инстанция намира
възраженията на защитата относно оказаното въздействие върху свидетелките при
депозиране на техните показания за напълно неоснователни.
Обосновано
първоинстанционният съд се е доверил напълно на показанията на свидетелите С.и Ц.,
които като полицейски служители са провели специализирана операция на адреса,
посочен от обвинението. Въпреки трудовата си ангажираност и изминалия период от
около 5 години от проведената операция до непосредствения им разпит пред съда,
свидетелите имат значително ясни спомени относно инкриминираното деяние. В
действителност те не дават детайлни показания, но и двамата са категорични относно
провежданата специализирана полицейска операция на територията на гр. София за
противодействие на трафик на хора и проституция, годината на провеждането ѝ,
улицата, на която се е намирал проверения апартамент – ул. „Денкоглу“,
където са установили момичета, предлагащи сексуални услуги. Свидетелката С.е
категорична, че на мястото са установили лице с име С., а Ц. потвърждава, че
това е бил подсъдимият С.. Посочените гласни доказателствени средства са
логични, безпротиворечиви, кореспондират по между си и с останалия
доказателствен материал, поради което и настоящата инстанция ги кредитира в
цялост и ги използва при изграждане на вътрешното си убеждение. В тази връзка
изцяло неоснователно се явява възражението на защитата относно по-различното
положение на полицейските органи в сравнение с останалите незаинтересовани
свидетели, основано на Решение на ЕСПЧ от 23.04.1997 по делото „ван Мехелен и други срещу Холандия“. В действителност
показанията на полицейските органи трябва да бъдат подложени на внимателен
анализ с оглед евентуалната им заинтересованост. Трудовата им ангажираност
обаче a priori не може да
обуслови недостоверност на показанията, които на общо основание подлежат на
проверка. Този извод следва от липсата на доказателства с формална
доказателствена сила в наказателното производство. На следващо място,
необходимо е да се отбележи, че соченото от защитата решение разглежда
положението на полицейски служители като анонимни свидетели. В параграф 56 от
решението ЕСПЧ се посочва още: „В допълнение, от естеството на техните служебни
задължения, особено когато действат като органи по задържане на извършители на
престъпления, следва необходимостта да дават показания в открито съдебно
заседание.“ Непосредственият разпит на свидетелите, били те и полицейски
служители, осигурява упражняване правото на защита, тъй като именно при него
страните имат възможност чрез въпроси да проверяват надеждността на свидетеля.
В конкретния случай подсъдимият С. и неговият защитник са имали възможността да
задават въпроси на свидетелите, да наблюдават тяхното поведение при пряко
поставяне на въпросите и съответно да проверяват тяхната надеждност.
Първоинстанционният съд, от една страна, е осигурил адекватна възможност
подсъдимият да упражни своите права, а от друга – е подложил на задълбочен
анализ показанията, въз основа на който е кредитирал обсъжданите гласни
доказателствени средства. Ето защо и
възраженията на защитата в тази насока са напълно неоснователни.
Подобно на
първоинстанционния съд и въззивната инстанция се довери на показанията на
свидетелите Х.и П.. Свидетелката П.косвено потвърждава, че е имало текучество
на различни хора към инкриминирания апартамент. Показанията на Х.не носят
съществена информация, относима към предмета на
доказване, поради което подробното им обсъждане е безпредметно.
Не на
последно място, обосновано първоинстанционният съд не се е доверил на
показанията на свидетелката Симеонова. Същата като съпруга на подсъдимия е
пряко заинтересована от изхода на делото. Нейните показания освен лаконични са
и тенденциозни, целящи да изградят защитната версия на подсъдимия, която се
изразява в това, че същият единствено е почиствал апартамента. Изложеното от
свидетелката не се подкрепя от останалия доказателствен материал, дори се
опровергава, поради което и настоящата инстанция не кредитира нейните
показания.
С оглед на
всичко изложено въззивният съд прие, че фактическите и доказателствени изводи
на проверяваната инстанция относно конкретните параметри на поведението на
подсъдимия, а оттам и правната оценка на действията му се явяват обосновани от
информационното съдържание на гласните доказателствени средства и другите
доказателства.
На база така
събрания по делото доказателствен материал първоинстанционният съд е стигнал до
единствено верния извод, че с поведението си подсъдимият С. е осъществил три
деяния, които от обективна и субективна страна осъществяват състава на
престъплението по чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. ал.1 НК по отношение на лицата Ц.С.,
Е.П.и Е.П.. Правните изводи напълно се споделят от настоящия съдебен състав,
който намира за установено от правна страна следното:
От обективна
страна са налице всички признаци на престъпния състав, за които първоинстанционният
съд е изложил подробни аргументи. Подсъдимият С. чрез действията си е
осъществил изпълнителното деяние „набира“ по отделно спрямо всяка една от
свидетелките С., П.и П.. От показанията на свидетелките, разгледани съвкупно,
по един категоричен и непротиворечив начин се установяват предприетите действия
от подсъдимия по мотивирането им да осъществяват развратна дейност. На първо
място, подсъдимият С. е привличал лицата чрез публикувана обява за работа във
вестник „Позвънете“, за което дават информация и трите свидетелки. Съгласно Тълкувателно
решение № 2 от 16.07.2009 г. по т. д. №
2/2009 г., ОСНК на ВКС, привличането на лицата може да е станало, освен с противоправни средства и с напълно легални такива, каквито
са обявите за предлагане на работа, публикувани във вестници, в интернет
пространството или на други места. От доказателствената съвкупност по делото по
категоричен начин се установява, че С., П.и П.се свързали с подсъдимия именно
чрез посочения в обявата за работа телефонен номер, вследствие на което си
уговорили лична среща. При непосредствения разговор между подсъдимия С. с всяка
една от свидетелките, осъществен по различно време, той е разяснявал естеството
на работа, а именно предоставяне на сексуални услуги в апартамента, находящ се
на ул. „*****, ет.1, гр. София. Обяснявал е на всяка една финансовите изгоди от
осъществяването на посочените развратни дейности, като на всяка една по отделно
е разяснявал съответните тарифи за предлагани сексуални услуги, както и каква
част от изработената сума пари следва да му се предостави на него. Именно по
описания начин, както и първоинстанционният съд е приел, подсъдимият С. е
въздействал върху психиката на свидетелките П., П.и С.с
цел да ги мотивира да осъществяват развратни действия, а последните поради
финансовите си затруднения приели предложението за работа, т.е. да предоставят
сексуални услуги.
Престъпното посегателството е на просто
извършване и трафикът е довършен с факта на осъществяване на изпълнителното
деяние. В конкретния случай престъплението спрямо трите свидетелки е довършено
в момента, когато подсъдимият С. довършил активните действия по склоняване на
лицата да осъществяват развратни дейности, което съвпада с проведената лична
среща между подсъдимия С. по отделно с всяка една от свидетелките. Относно
конкретната дата на довършеност на трите деяния
настоящата инстанция споделя изложените от първия съд съображения.
Непосочването на конкретна дата не е съществено процесуално нарушение, като
съгласно ТР 2 от 2002 г. времето на извършване на деянието може да бъде
посочено в обвинителния акт като период. По отношение на всяка една от жертвите
в обвинителния акт е посочен месеца и годината, когато същите са се свързали и
срещнали с подсъдимия, което се установя по безспорен начин както от
показанията на свидетелките П., П.и С., така и от
тези на С.и Ц.. По отношение на П.престъплението е довършено през месец
януари-февруари 2012 г., спрямо П.през месец март 2012 г., а спрямо С.– май
2012 г., когато те са поставени в ситуация, при която са мотивирани от дееца да
сътрудничат за постигането на престъпната цел. В посочените периоди подсъдимият
С.се е срещнал с всяка една от свидетелките и чрез проведения разговор и
разясняване на естеството на работа е мотивирал П., П.и
С.да участват в предоставянето на сексуални услуги като всяка една от тях се е
съгласила. Макар и свидетелките доброволно да са започнали да осъществяват
развратни дейности, това не изключва наказателната отговорност и
съставомерността на деянието, за което първоинстанционният съд е изложил
подробни аргументи, споделени изцяло от въззивния съдебен състав.
Относимо към съставомерността и съответно необходимо да бъде
отбелязано с оглед възраженията на защитата за несъставомерност, аргументирани
с дълъг цитат от ТР № 2 от 2009 г. относно съотношението на чл. 159а НК и чл.
155, ал. 3 вр. ал.1 НК, е обстоятелството,
че свидетелките П.и П.са осъществявали развратни дейности в продължение на
няколко месеца. В Тълкувателно решение № 2 от 16.07.2009 г. по т. д. № 2/2009 г., ОСНК
на ВКС, дори в цитираната от защитата част, се приема, че разпоредбите на чл.
155, ал. 3 вр. ал.1 НК и чл. 159а НК се съотнасят като обща към специална.
Двата състава разкриват редица прилики, като единствената разлика е в обхвата
на целта, а не в нейното съдържание. Съгласно посоченото тълкувателно решение при трафика на хора тя е с по-широк обхват,
защото експлоатацията на развратните действия има траен, системен характер, тъй
като проституцията се използва като занаят, извършван трайно за даден период от
време за облаги. При користната цел по чл. 155, ал. 1, предложение първо НК, в
съзнанието на дееца са очертани същите представи, но за мотивирането на
жертвата за инцидентни случаи на облагодетелстване чрез проституирането. В
конкретния случай предоставянето на сексуални услуги от П.и П.с оглед продължителността
е имало траен характер. Самите те не отричат, че са предоставяли сексуални
услуги в продължителен период от време, което изключва инцидентния характер на
упражняваната развратна дейност. Единствено свидетелката С.не е стигнала до
реално упражняване на развратна дейност поради навременните действия на
полицейските органи и задържането на подсъдимия. В същото време това
обстоятелство само по себе си не изключва съставомерността на деянието. Както
бе посочено по-горе, трафикът е формално престъпление, за което не се изисква
лицата реално да са осъществили развратна дейност. Достатъчно е да е безспорно
установено, че те са склонени именно към предоставянето на подобни услуги,
какъвто е настоящият случай.
Освен
елементите от обективна страна на основния състав по чл. 159а, ал. 1 НК
обосновано първоинстанционният съд е приел, че е налице и квалифициращият
състав по чл. 159, ал. 2, т. 6 НК спрямо свидетелките П., П.и
С.. За постигане на целта по чл. 159а, ал. 1 НК, а именно използване на лицата
за развратни действия, подсъдимият С. е обещавал на всяка по отделно бъдещи
облага срещу предоставената сексуална услуга. И на трите свидетелки същият е
обещал, че половината от изработената сума пари остава за тях, като по този
начин успял да склони свидетелките да упражняват развратна дейност. Средството,
използвано от подсъдимият С., е обещаната бъдеща облага.
На следващо
място първоинстанционният съд е достигнал и до обосновани изводи относно
субективната страна на деянието. Подсъдимият е осъществил и трите деяния при
форма на вината пряк умисъл. Същият е осъзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните последици, искал е тяхното настъпване
и е извършил всяко едно от трите деяния е цел отделните лица да бъдат
използвани за развратни действия. Първоинстанционният съд е достигнал до този
извод, преценявайки цялостната престъпна дейност на подсъдимия по склоняване на
свидетелките П., С.и П.да предоставят сексуални услуги в инкриминирания
апартамент, въз основа на което обосновано е приел, че подсъдимият С. е съзнавал,
че извършва действия по мотивирането им да работят като проститутки, както и че
е бил наясно, че единствената цел е да бъдат използвани за развратни действия.
Подсъдимият С. е бил с ясното съзнание, че отправеното обещание за финансова
облага към свидетелките улеснява тяхното крайно решение.
По отношение
индивидуализацията на наказанията за трите деяния въззивната инстанция се
солидаризира с изводите на първоинстанционния съд относно отчетените смекчаващи
вината обстоятелства, а именно – чистото съдебно минало на подсъдимия,
изминалия период от време от осъществяване на престъпните деяния, доброто му
процесуално поведение в хода на настоящото наказателно производство и събраните
в хода на съдебното производство добри характеристични данни. Съдът в този си
състав не може да се съгласи с констатираната липса на отегчаващи
обстоятелства. Като такива настоящата инстанция намира обстоятелството, че
свидетелките П.и П.в резултат на склоняването от страна на подсъдимия реално са
предоставяли сексуални услуги в продължение на няколко месеца. Свидетелката С.,
от друга страна, не е достигнала до осъществяване на развратни дейности поради
намесата на компетентните органи. Тези факти отегчават извършеното от
подсъдимия деяние спрямо двете свидетелки. Въпреки несъвпадащите изводи относно
отегчаващите обстоятелства въззивната инстанция счете, че контролираният съд обосновано
е достигнал до извода за многобройност на смекчаващите вината обстоятелства,
при които и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно
тежко. При тези обстоятелства правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 55,
ал.1, т. 1 и ал. 2 от НК.
Предвид
отчетените отегчаващи обстоятелства деянията, извършени от подсъдимия с
пострадали свидетелките П.и П., настоящата инстанция намира, че отмереното
наказание от контролирания съд за тези две деяния се явява несправедливо.
Поради липсата на съответен протест за увеличаването му обаче, за въззивния съд
не остава друга възможност освен да потвърди размера на така определените
наказания, а именно „лишаване от свобода“ в размер от 1 година, изпълнението на
което е отложено на основание чл. 66 НК
за срок от три години и „глоба“ в размер от 5000 лева за всяко едно от
извършените деяния.
С оглед
обстоятелството, че трите престъпления са извършени от подсъдимия С. в
условията на реална съвкупност, правилно контролираният съд е приложил
разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК. При определяне на общо най-тежко наказания
съдът е длъжен отделно да обоснове налице ли са предпоставките и основанията за
приложение на чл. 66 от НК, каквито съображения контролирания съд не е изложил.
За разлика от несъгласието с размер на наложеното наказание за двете деяния с
пострадали П.и П., настоящата инстанция намира за обосновано решението на
първата инстанция да отложи определеното общо най-тежко наказание по реда на чл.
66, ал. 1 от НК. Отлагането на изпълнението му на основание чл. 66, ал. 1 от НК
с изпитателен срок от три години, би довело до постигане на основната корекционно-превъзпитателна цел, както и на превантивната
цел, заложени в чл. 36 от НК. В същото време ефективно изтърпяване на
наказанието би се оказало несъразмерно тежка репресия с оглед дългото време,
изминало от извършване на деянията до постановяването на окончателен акт, с
който се налага това наказание, поради което обосновано и изпълнението на общото
най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер от 1 година е отложено за
срок от 3 години.
Законосъобразно
на основание чл. 23, ал. 3 от НК, съдът е присъединил към така определеното
общо най-тежко наказание и наказанието „глоба“ в размер от 5000 лева.
Предвид
крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, в съответствие със закона, направените по
делото разноски са възложени в тежест на подсъдимия С..
Въз основа
на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна
и като такава следва да се потвърди. Присъдата е постановена при безспорно и
коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон. Определеното наказание не е явно
несправедливо и напълно съответства на обществената опасност на деянието и
дееца.
Така, при
извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което
същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба - да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Така
мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 21.02.2019г.,
постановена по НОХД №1067/2019 г., СРС, НО, 93-ти състав
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.