Решение по дело №1763/2020 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

Гр. Варна,                     2020 година

 

В името на народа

 

Административен съд – гр. Варна, ІІІ-ти касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Янка Ганчева

ЧЛЕНОВЕ:    Даниела Недева

Дарина Рачева

при участието на прокурора Владислав Т и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия Рачева касационно административнонаказателно дело № 1763 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от „Б. транс“ ЕООД — гр. Девня, срещу Решение № 58/16.06.2020 г. на Районен съд — Девня, ІV състав, постановено по н.а.х.д. № 66 по описа на съда за 2020 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0000684/02.12.2019 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Варна в ГД „Автомобилна инспекция“, с което на касатора на основание чл. 105, ал. 1 от Закон за автомобилните превози е наложено  административно наказание „имуществена санкция“ в размер на  200 лв. за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на Министъра на транспорта.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Касаторът посочва, че в процесното наказателно постановлене не са посочени дата и място на извършване на нарушението, което е нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.  Счита, че по този начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради което моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено наказателното постановление.

Ответникът в производството — Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, оспорва касационната жалба като неоснователна. Намира за правилни изводите на районния съд за осъществено нарушение от страна на дружеството. Счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, като моли въззивното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

 

            Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Предмет на обжалване пред районния съд е било Наказателно постановление № 23-0000684/02.12.2019 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Варна в ГД „Автомобилна инспекция“, с което на „Б. транс“ ЕООД за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ и на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвтПр е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лева.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че при проверка, извършена на 09.09.2019 г. от служители в областната дирекция, било установено, че на 01.12.2018 г.  дружеството превозвач не е извлякло (архивирало) информацията, записана в паметта на дигитален тахограф марка „Сименс АГ”, тип 1381.107210, № ****, монтиран на товарен автомобил „Ивеко”, кат. № 3, рег. № В **** НВ, преди изтичане на 90-дневния срок от датата на първия курс – 01.09.2018 г. Извличането е трябвало да бъде извършено най – късно до дата 30.11.2018 г., а такова архивиране е направено едва на 24.06.2019 г., или закъснението е с 206 дни. Нарушението е установено чрез проверка на информация от паметта на тахографа, монтиран в горепосоченото МПС и международна товарителница от дата 01.09.2018 г. При тези констатации, на 09.09.2019 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 38 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ. Актът бил връчен на представляващия дружеството и подписан от него с изявлението, че има възражения. В законоустановения тридневен срок такива не постъпили, поради което направените с него констатации били изцяло възприети и възпроизведени в обжалваното наказателно постановление от наказващия орган, в което нарушението било квалифицирано като такова по чл. 38, ал.1, т.1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ, и на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвтПр била наложена имуществена санкция в размер на 200 лева.

            При така установените факти, от правна страна районният съд приема, че обжалваното наказателно постановление и актът за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено, не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяна. Съдържат всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере в какво точно е обвинен. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано по начин, изчерпващ всички обстоятелства, при които е извършено, посочени са всички факти, касаещи съставомерните му признаци, правилно е определена и посочена нарушената правна норма. Според въззивния съд описанието на нарушението и посочените като нарушени разпоредби дават възможност на нарушителя в пълна степен да разбере характера на административното обвинение. Съдът излага съображения, че като място на извършване на нарушението е посочено седалището на фирмата – превозвач по аргумент от  разпоредбата на на чл. 37, ал. 2 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ, а като дата на извършване на нарушението е определена датата 01.12.2018 г. – денят, когато е изтекъл срокът за архивирането на информацията, записана на тахографа. Приема, че е осъществен съставът на вмененото на дружеството нарушение, а специалната разпоредба на чл. 93г, ал. 2 от ЗАвтПр е неотносима към извършеното деяние, тъй като предвижда налагане на административна санкция на превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1 от ЗАвтПр, извършващо превози за собствена cметка, които не са осигурили извличането на всички данни от тахографа или от картата на водача, т. е. които изобщо не са извлекли данните от тахографа, докато в процесния случай данните са извлечени след изтичане на законоустановения срок. Излага мотиви, че липсват обстоятелства, квалифициращи нарушението като маловажно, като по тези съображения потвърждава наказателното постановление.

 

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи.

Неоснователен е доводът на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение поради непосочване на мястото на нарушението в АУАН и в НП. Деянието, за което дружеството е привлечено към административнонаказателна отговорност, се изразява в неизпълнение на задължението за извличане на тахографски данни. Това задължение е елемент от административната дейност на превозвача, която се осъществява в седалището му по аргумент от чл. 37, ал. 2 от Наредба № H-3 от 7.04.2009 г., съгласно който извлечените данни се съхраняват в адреса на управление на превозвачите. Следователно мястото на изпълнение, респ. на неизпълнение, е адресът на управление на дружеството в гр. Девня, обл. Варна.

Неоснователно е и касационното възражение относно неяснота, касаеща датата на извършване на нарушението. Наложеното на дружеството превозвач наказание е за това, че при извършване на обществен превоз на товари не е извлякло данните от паметта на дигитален тахограф, монтиран в превозно средство от категория N3 с определената периодичност — най-малко веднъж на 90 дни, с което е нарушена разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2004 г. на МТ. Нарушението е установено с необходимата категоричност, видно от генералната информация на тахографа и разпечатките от програма „ТDCS“ първото регистрирано управление на автомобила е на 01.09.2018 г., като е следвало данните да се извлекат най-късно до 30.11.2018 г., и от 01.12.2018г. дружеството е изпаднало в забава при изпълнение на задължението си. Видно от генералната информация на тахографа, данните са извлечени на 24.06.2019 г., т.е. налице е продължително бездействие. Поради това и в съответствие с чл. 105, ал. 1 от ЗАвтПр на превозвача е наложена имуществена санкция в абсолютния размер от 200 лева. Като е потвърдил наказателното постановление, Районен съд — Девня е приложил правилно материалния закон, поради което решението му следва да бъде оставено в сила.

При извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват други пороци във връзка с неговите валидност и допустимост.

 

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, III касационен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 58/16.06.2020 г. на Районен съд-Девня, ІV състав, постановено по н.а.х.д. № 66 по описа на съда за 2020 г.

 

Решението не подлежи на обжалване или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                            

 

 

     2.