Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …….. 17.11.2021 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО
………..........……….……......................…………….... състав
на
осемнадесети октомври…….…………………..
две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
секретар ………… Румяна Русева
…..…….…….………………………………………………
прокурор ………………………
.…..........……...............................................……………….......
като разгледа докладваното от
............................председателя ……...…..............…………….
гр.д. дело № 174.......... по описа за 2021
год., …...…....................…………………................
Производството по делото е
образувано по искова молба подадена от Ф.С.С. ***,чрез пълномощника й адв. К. Г.,
с която е предявила обективно съединени искове на против
Община Хасково, а именно: 1. Иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за
сумата от 30 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи
претърпени болки и страдания в резултат на увреждания получени при инцидент,
настъпил на 05.10.2020 г. в гр. Хасково; 2.Иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД
– за заплащане на следващата се законна лихва върху претендираното
обезщетение,считано от 05.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата; 3.
Иск с правно основание чл. 45 за сумата
от 2092,20 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в
резултат на инцидент, настъпил на 05.10.2020 г. в гр. Хасково и 4.Иск с правно
основание чл. 86 от ЗЗД – за заплащане на следващата се законна лихва върху
претендираното обезщетение, считано от 05.10.2020 г. до окончателното изплащане
на сумата.
В исковата си молба ищцата
твърди , че на 05.10.2002 г. около 16 часа заедно със своята приятелка Й.С.Ц.
вървели по тротоара, принадлежащ към бул. „ Г.С.Раковски“, с посока на движение
от ул. „ Странджа планина“ към ул. „ Средна гора“Вървейки по тротоара, точно
срещу № 15 на бул. „ Г.С.Раковски“ ищцата се спънала в разместените, повдигнати
и стърчащи над терена тротоарни плочки. В резултат на внезапното спъване ищцата
политнала напред, загубила равновесие, паднала и ударила силно в земята лявата
си китка. От удара получила открито счупване на костите на лявата предмишница.
Изпитала силна и интензивна болка, започнала да вика и плаче. На място
пристигнала линейка и тя била откарана в МБАЛ Хасково, където била хоспитализирана за периода от 05.10 до
12.10.2020 г. Поради тежката степен на получената фрактура на 06.10.2020 г.
ищцата била подложена на оперативна интервенция, при която било извършено
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, радиус и улна. При
операцията и били имплантирани „ комплект семитубуларна заключваща плака за
дистален радиус анатомичен Титаника“. Лявата й ръка била гипсирана в китката и
лакътя за период от 45 дни. С оглед на получената травма в лявата предмишница и
положената й гипсова имобилизация за период от около два месеца ищцата не можела да се обслужва сама, което
налагало да ангажира близките си, за да й помагат в ежедневното обслужване.
На 09.12.2020 г. била
извършена нова оперативна интервенция, при която й били извадени поставените
при първата операция, остеосинезни уреди. На 11.12.2020 г. била изписана от
болницата и продължила лечението си в домашни условия. Лечебният процес и към
момента не бил приключил. Твърди,че продължавала да изпитва болки. Към момента
имала болезнени, затруднени и ограничени движения в областта на лявата китка и
длан. Не можела да вдига тежки предмети и при промяна на времето изпитвала
постоянни пулсиращи болки, което налагало вземането на болкоуспокояващи.
Твърди,че според медицинските
прогнози с времето болките, които изпитва ще намалят своя интензитет, но имало
вероятност движенията в областта на фрактурата да останат болезнени и
ограничени. Съществувала и вероятност за нова оперативна интервенция, за да
бъдат извадени поставените й фиксиращи импланти.
Твърди,че след претърпяната злополука
здравословното й състояние се влошило, което дало отражение и на психиката й. В
резултат на извършените две операции
били налице видими загрозяващи белези с размери от по 10 см. всеки-Вследствие
на изживения шок се оплаквала от понижено настроение, тревожност, нарушение на
съня и вниманието. Допълнителни притеснения възниквали от опасенията,че няма да
се възстанови напълно и ще бъде постоянно в тежест на близките си. Инцидентът
влошил значително качеството й на живот, не можела да работи и по този начин да
си осигурява доходи, при което разчитала отново на подкрепата и грижите на
семейството си. В допълнителна молба вх. № 263162 от 02.04.2021 г. ищцата
поддържа изложеното за претърпените болки и страдания и ограниченията, които
търпи в резултат на инцидента от 05.10.2020 г. При проведеното лечение
извършила разходи в размер на 2902.20 лв.
Ищцата твърди,че претърпените
от нея имуществени и неимуществени вреди са резултат на това,че Община Хасково
не е спазила задължението си да ремонтира и поддържа конкретния тротоар от
пътния участък. На Общината, като на ЮЛ било вменено задължението да поддържа
общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на изискванията за движението,
което означавало отстраняване на всяка настъпила неизправност на настилката,
която създава опасност за ППС и за пешеходците.
Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника Община Хасково да й заплати сумата от
30 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
представляващи претърпени болки и страдания в резултат на увреждания получени
при инцидент, настъпил на 05.10.2020 г. в гр. Хасково, ведно със следващата се
законна лихва върху претендираното обезщетение,считано от 05.10.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, както
и сумата от 2092,20 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, в резултат на инцидент, настъпил на 05.10.2020 г. в гр. Хасково, ведно
със следващата се законна лихва върху
претендираното обезщетение, считано от 05.10.2020 г. до окончателното изплащане
на сумата. Моли да бъдат присъдени
направените по делото разноски. Адв. Г. прави искане за присъждане на
възнаграждение на адвокат на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди,че не са налице
предпоставки за ангажиране отговорността на Община Хасково. Не оспорва,че на
Община Хасково са вменени задължения, в качеството й на собственик, да следи за
състоянието, поддръжката и обезопасяването на тротоарите.били предприети
необходимите мерки за своевременно
извършване на ремонт на засегнатите пътни участъци и тротоари. Твърди,че Община
Хасково съумявала да поеме и изпълни задълженията си, залегнали в чл.31 от ЗП,
чл.167 ал.1 от ЗДвП, предприемайки всички необходими, реални възможни действия,
както и необходимата грижа, поради което счита,че в конкретния случай не следва
да отговаря за причинени вреди. Счита,че дори да се установи,че на конкретния
пътен участък е била налична денивилация по отношение на поставените тротоарни
плочки, то тя не е била с такова отклонение по хоризонтала, при което с
нормална степен на бдителност при ходене да не може да се избегне.Настъпилото
падане не се дължало на бездействието на Община Хасково, а на други фактори,
сред които могли да бъдат занижената бдителност на ищцата, отклонено внимание,
естествена тромавост и непохватност на походката, както и употреба на
медикаментозни средства, чиито странични ефекти да включват горепосочените
такива. Твърди,че е налице виновно поведение на ищцата, с което е предизвикала
инцидента или,че е налице съпричиняване от нейна страна на вредоносния
резултат.
Оспорва ищцата
да е била лишена от възможност да упражнява трудова дейност и да реализира
доходи, доколкото се установявало,че същата е пенсионер по болест и получава
пенсия.
Оспорва
твърдението на ищцата, че в резултат на инцидента се е влошило здравословното й
състояние.
Оспорва,че
ищцата е претърпяла твърдените вреди и
ако е претърпяла такива – то те не били в сочения обем.
Оспорва
претендираните от ищцата обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди.
Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявените против Община Хасково искове.
В
съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител адв. Г. и адв.Марков,
поддържа исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да уважи
изцяло предявените искове, както и да присъди направените по делото разноски.
В съдебно
заседание ответникът Община Хасково, чрез пълномощника си юрк. Пейкова, оспорва
предявените искове. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 05.10.2002 г. около 16 часа
ищцата С. и приятелката й- св. Й.Ц. вървели по тротоара, принадлежащ към бул. „
Г.С.Раковски“, с посока на движение от ул. „ Странджа планина“ към ул. „ Средна
гора“. Вървейки по тротоара св. Ц. се спряла да говори с нейни познати, а
ищцата продължила бавно напред. Точно срещу № 15 на бул. „ Г.С.Раковски“ ищцата
се спънала в разместените, повдигнати и стърчащи над терена тротоарни плочки. В
резултат на внезапното спъване ищцата политнала напред, загубила равновесие,
паднала и ударила силно в земята лявата си китка.Според показанията на св. Ц.
тротоарните плочки на това място били видимо разместени, нестабилни. Ищцата
паднала на ръката си. Св. Ц. и минаващ по това време непознат мъж й помогнали
да се изправи. Ръката й започнала да се подува. Ищцата изпитала силна болка,
започнала да вика и да плаче. Според св. Ц. мъжът се обадил по телефона на
спешна помощ. След като дошла линейката двете се качили и отишли в спешна
помощ. Била направена снимка на ръката на ищцата и установено,че се налага да
постъпи в болница и да й бъде извършена операция. Междувременно в болницата
дошъл и синът на ищцата – св.Д.О.. Ищцата била
хоспитализирана за периода от 05.10 до 12.10.2020 г. Поради тежката
степен на получената фрактура на 06.10.2020 г. била извършена операция, при
която било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, радиус
и улна. При операцията й били имплантирани „ комплект семитубуларна заключваща
плака за дистален радиус анатомичен Титаника“. Лявата й ръка била гипсирана в
китката и лакътя за период от 45 дни.
На 09.12.2020 г. била
извършена нова оперативна интервенция, при която й били извадени поставените
при първата операция, остеосинезни уреди. На 11.12.2020 г. била изписана от
болницата и продължила лечението си в домашни условия. Получената травма и
проведеното лечение се установяват от представените и приети като доказателство
по делото амбулаторни листове, история на заболяването № 15352, оперативен
протокол, извършено образно изследване, епикриза от 12.10.2020 г., епикриза от
11.12.2020 г. и др.медицински документи.
Според показанията на св. О. в
резултат на травмата майка му изпитвала силни болки в продължение на около два
месеца, докато била гипсирана. След свалянето на гипса, при раздвижването на
ръката болките били още по-големи. Вземала болкоуспокояващи. През този период
от време майка му разчитала изключително на неговите грижи и на тези на баща
му. Към настоящият момент майка му все още изпитвала силни болки, не можела
напълно да движи ръката си, не можела да вдига тежко и да носи с тази ръка.
Ръката й била деформирана и леко подута. Инцидентът довел до промяна на
психическото й състояние, била по-стресирана, вземала успокоителни. Майка му не
работела преди инцидента, получавала пенсия поради заболяване. Инцидентът се
отразил финансово на семейството им, защото се наложило баща му за няколко
месеца да прекъсне работа, за да може да помага на майка му.
Съгласно приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Х.Е., при инцидента
ищцата е получила открито счупване на
костите на лявата предмишница/ лъчева и лакътна кост/ в отдалечения край.
Счупването се дължи на падане на терена и подпиране на лявата ръка. Причинено е
трайно, за повече от 30 дни, затруднение в движението на лявата ръка.
Обичайният срок за възстановяване от това счупване е 4-5 месеца за нефизически
труд и 5-6 месеца за физически труд. Счупването е лекувано оперативно чрез
поставяне на метални остеосинтезни тела, последвано от гипсова имобилизация на
ръката за срок от два месеца. През този период от време ищцата се е нуждаела от чужда помощ в битовото си
обслужване. След снемането на гипса ищцата се е възстановявала сама, без да
провежда курс на медицинска рехабилитация. След свалянето на гипса, два месеца
след счупването,е извършена операция по снемането на метални остеосинтезни
тела. Свалени са закрепващите винтове. Останалите импланти са оставени. Към
момента движенията на ръката били съхранени в пълен обем. Извършената преди
инцидента операция на ищцата и провежданото лечение, според ВЛ нямат отношение
към падането на тротоара. Ищцата няма физически дефект или телесна аномалия,
която да обясни падането.
Според заключението на съдебно-психологическата
експертиза инцидентът и последиците от тежката травма са се отразили върху
психичния статус на ищцата. Настъпилата травма е довела до остра стресова
реакция, която в последствие преминава в разстройство на психиката. При ищцата
се наблюдава разстройство в адаптацията,
като то е последващо преживяно остро стресогенно събитие. Представлява
състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство, възникнали в
периода на адаптация към последиците от стресогенното събитие. Затруднява
пълноценното личностово и социално изживявание. В този период симптоматиката се
характеризирала с оплаквания от напрежение, безпокойство, понижено
настроение.Била разстроена, тревожна с нарушен сън. Към настоящия момент
продължавала да изпитва негативни емоционални преживявания, които били нормална
психологична защитна реакция, а не болестни симптноми.Към настоящият
момент състоянието и симптоматиката в
емоционалната сфера били с негативна насоченост и безпереспективност.
Качеството на живот, сравнено с времето отпреди инцидента, било много различно
и все още трудно за приемане от пострадалата. Според ВЛ преодоляването на
травмата зависи от възможността на психиката да осмисли и приеме случилото се и
за това нямало определено време.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът достига до следните изводи:
Предявени са две кумулативно обективно
съединени искови претенции, поради което съдът дължи произнасяне по
основателността на всяка една от тях. Исковете са с правно основание чл. 45 ЗЗД, като с първия от тях се претендира обезщетяване на причинените
неимуществени вреди, а с втория от тях – обезщетяване на причинените
имуществени вреди.
За възникване на деликтната отговорност по
чл. 45 ЗЗД следва да се установи дали са осъществени всички елементи от
фактическия състав: деяние (действие или бездействие), което е извършено противоправно;
от същото да са причинени вреди (имуществени или неимуществени); и да е налице
причинна връзка между деянието и вредите. Наличието на вина се предполага до
доказване на противното по силата на презумптивната норма на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Доколкото в настоящия случай се твърди, че
вредите са настъпили от неправилното поддържане на тротоар, за което задължение
носел ответника, първо следва да се установи дали в действителност е налице
такова задължение и какво е неговото съдържание. Легалната дефиниция на
„тротоар“ е дадена в § 6, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за
движение по пътищата, която гласи, че „тротоар“ е изградена, оградена или
очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за
движение и предназначена само за движение на пешеходци. В § 6, т. 7 от ДР на
ЗДвП е предвидено, че „пътно платно“ е
общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на
платното за движение. Пътното платно и тротоарите се включват в обхвата на пътя,
който съгласно т. 1 на цитирания § 6 е всяка земна площ или съоръжение,
предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства
или на пешеходци, като към пътищата се приравняват и улиците. Аналогична
дефиниция е дадена и в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
пътищата – път е ивица от земната повърхност, която е специално пригодена за
движение на превозни средства и на пешеходци и отговаря на определени
технически изисквания. В чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата е посочено, че
местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които
осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с
републиканските пътища или с улиците. Съгласно чл. 10, ал. 2 общинските пътища
са публична общинска собственост, а в чл. 19, ал. 1, т. 2 управител на всички
общински пътища е кметът на съответната община. Самото управление на пътищата е
комплексно понятие и включва широк спектър от дейности, които обаче са ясно
очертани в няколко отделни разпоредби на закона. В ал. 2, т. 3 на чл. 19 е посочено,
че управлението на пътищата включва организиране, възлагане, финансиране и
контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането,
управлението, ремонта и поддържането на пътищата, а в § 1, т. 13 от
Допълнителните разпоредби е доразвито понятието „ремонт на пътищата“, което
представлява дейност по възстановяването или подобряването на транспортно –
експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с
изискванията на движението. За управление и стопанисване на пътищата се говори
и в § 1, т. 1 от ДР на Наредба №1 за организиране на движението по пътищата от
17.01.2001 г. – „стопанин на пътя“ е собственикът или администрацията, която
управлява пътя. Управлението и стопанисването на пътищата пряко произтича от функциите
на общината като собственик на общинските пътища. По аргумент от чл. 2, ал. 1,
т. 2 от Закона за общинската собственост, в обхвата на правото на собственост
на пътищата се включват всички основни елементи на пътя, включително пътните
съоръжения и пътните принадлежности. Съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗОбС за
линейните обекти на техническата инфраструктура (каквито са и пътищата) не се
съставят актове за общинска собственост, т.е. няма нужда собствеността върху
тях да се доказва чрез представянето на акт за общинска собственост.
По силата на чл. 31 от ЗП изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища е задължение на общината. Тези три
отделни дейности се осъществяват чрез различни мерки, като изцяло е прерогатив
на общината да прецени кога, как и на кои пътища и улици да извършва ремонт.
Поддръжката на тротоарните пространства като част от общинската улична
инфраструктура включва привеждането им в подходящо и безопасно състояние с
оглед на обичайното им предназначение. Целта на ремонта и поддръжката на
пътното платно (в което се включват и тротоарите) е посочена в закона -
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно, сигурно и
удобно придвижване през цялата година. Ето защо неполагането на необходимите
грижи, неизвършването на определените действия и непредприемането на
предписаните мерки винаги съставлява бездействие от страна на съответната
община – собственик. Ако в резултат на това бездействие бъдат причинени вреди
на гражданите, в тежест на съответната община се поражда отговорността да ги
репарира по предвидения за това ред. Бездействието е противоправно, тъй като то
е последица от неизпълнение на задължение, произтичащо по силата на закона, с
други думи, подобно бездействие винаги противоречи на определена правна норма
(съгласно цитираните по-горе разпоредби) и в това се изразява неговата
противоправност.
В настоящия случай Община Хасково е собственик
на тротоара, където е настъпил инцидента, и има задължение да го стопанисва, да
го поддържа в изправно техническо състояние с необходимата маркировка,
сигнализация, за да може да се осигури лесно, безпрепятствено и спокойно
придвижване на всички пешеходци. Ако на тротоарното пространство е имало
неизправности или препятствия, Община Хасково е била длъжна да ги отстрани, или
най-малко да сигнализира по достатъчно подходящ начин за тяхното наличие,
докато бъдат взети мерки за последващото им отстраняване. От събраните по
делото доказателство не се установява да са били вземани мерки за премахването
на неравностите на тротоара чрез подравняване на плочките, нито се установява да
са вземани мерки за сигнализирането на пешеходците, че на това място има неравности.
Именно това противоправно бездействие на ответника е станало причина за
увреждане здравето на ищцата чрез причиняване на процесната фрактура, от което
са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
както и имуществени вреди по разходите за лечение и възстановяване.
Неоснователно е възражението на ответника за виновно
поведение на ищцата, с което е предизвикала инцидента или,че е допринесла с
поведението си за настъпване на вредоносния резултат. Неравностите по тротоара,
разместени и наддигнати плочки, са от такова естество, че и при най-внимателно
стъпване не е изключена възможността от спъване и падане. Събраните по делото
доказателства не установяват ищцата да има физически дефект или телесна
аномалия, която да обясни падането.
Представените с молба вх. № 264460/15.06.2021 г. от
Община Хасково доказателства са неотносими към спора, поради което и не следва
да бъдат осъждани. Дори да се приеме,че касаят извършването на ремонт на
процесния тротоар, то действията на ремонт са предприети след датата на
инцидента, поради което и не са налице основание за отпадане на отговорността на
ответника.
По иска за неимуществени вреди:
Настъпването на неимуществените
вреди се установява от събраните по делото доказателства, и по-конкретно от разпитите
на свидетелите Й.Ц. и св. Д.О., както и от заключенията на съдебно-медицинската
и съдебно-психологичната експертизи. Свидетелката Ц. е придружавала
пострадалата в момента на самия инцидент, поради което има преки и
непосредствени впечатления от случилото се. Тя посочва,че непосредствено след
падането ръката на ищцата започнала да
се подува, тя изпитвала силни болки,започнала да плаче и вика. Свидетелката е
категорична,че на мястото на инцидента и по продължение на целия тротоар имало
разместени плочки, наддигнати и нестабилни. Когато имало дъжд при стъпване някои от
плочките мърдали и се получавало пръскане. Самата тя също имала инцидент на
този тротоар, който се разминал без сериозни последици. Т.е бездействието на
ответника е продължило в един не малък период от време, през който не са взети
мерки както за отстраняване на неравностите по тротоара, така и за
сигнализиране на опасността от движението по него. И това не е единствения
тротоар в града, за който да не се вземат мерки за отремонтирането му и за
осигуряването на безопасна среда за движение на пешеходците.
Св. Ц. посетила ищцата в болницата, на следващия ден
след инцидента, и видяла,че лицето й
било посиняло, т.като при падането си ударила и главата. След това се чували по
телефона. Синът й бил при нея й и помагал. Свидетелят Д.О. не е присъствал на
самия инцидент, но впоследствие е полагал изцяло грижи за ищцата като неин син,
поради което също има преки впечатления от душевното й състояние. Той
потвърждава, че след инцидента майка му изпитвала силни болки, налагало се да
приема болкоуспокояващи и успокоителни. Ежедневието
й се променило. Не можела да се обслужва сама докато била с гипс, а и след
това, докато се раздвижи ръката й. В период повече от два месеца изпитвала
силни болки и била зависима в ежедневното си обслужване от помощта на своите
близки. Към момента все още имала болки при натоварване, не можела да вдига
тежко.
Съдебно-медицинската експертиза по
делото установява по категоричен начин причинната връзка между деянието и
вредите.Според заключението на ВЛ счупването се дължи на падане на терена и
подпиране на лявата ръка. Механизмът, според ВЛ, при който се получава това
счупване, е при падане от височината на собствения ръст, т.нар. контролирано
падане - разбира,че пада и в момента на падането протяга ръка,за да срещне
земната повърхност и да се предпази. Една от възможностите за падането е именно
спъването. Вещото лице е категорично, че обемът от движения на ищцата е напълно
възстановен към момента на изготвяне на експертизата, като ищцата изпитва болки
само при завъртане на ръката.
Според заключението на съдебно-психологическата
експертиза инцидентът и последиците от тежката травма са се отразили върху
психичния статус на ищцата. Настъпилата травма е довела до остра стресова
реакция, която в последствие преминава в разстройство на психиката. Качеството
на живот, сравнено с времето отпреди инцидента, било много различно и все още
трудно за приемане от пострадалата. Според ВЛ преодоляването на травмата зависи
от възможността на психиката да осмисли и приеме случилото се и за това нямало
определено време.
С оглед на така събраните доказателства съдът приема,
че претърпените от ищцата неимуществени вреди са в достатъчна степен ясно
изразени, за да бъдат репарирани. В тази насока се вземат предвид извършената
оперативна интервенция, периода на възстановяване, преживените болки,
причинените затруднение в движението и неудобства в ежедневието на ищцата. Инцидентът
и всички съпровождащи го събития определено са извели ищцата извън обичайния й
ритъм на живот и са изпълнили ежедневието й с тревожност и притеснения,в един
не малък период от време е била зависима в ежедневното си обслужване от помощта
на своите близки. С оглед на така събраните доказателства, настоящият състав
приема за изцяло доказани претърпените от ищеца неимуществени вреди и
причинната връзка между деянието и тяхното настъпване. В действителност,
преживяното е оставило неприятен и тревожен отпечатък върху психиката на ищцата,
изразяващ се в претърпените както по време на деянието, така и след него болки,
притеснения, усещане за безпомощност и зависимост от помощта на своите близки. Определено
тези преживявания са оставили негативни последици у С. и са довели до значителна
промяна в обичайния ход на ежедневието й. Към настоящият момент движението на
ръката е възстановено в пълен обем, според заключението на ВЛ, като болки,
които има са при завъртане на ръката. Не би могло към момента да се преценява
дали тези болки в бъдеще ще останат и евентуално ще се наложи нова операция,
което да бъде преценяно при определяне на размера на обезщетението. При
влошаване на здравословното състояние ищцата би могла да претендира обезщетение
на това основание. В този смисъл и при спазване принципа за справедливото
обезщетяване по чл. 52 ЗЗД съдът намира, че предявеният иск за неимуществени
вреди се явява основателен доказан до размера на 12 000 лв., като в
останалата част до пълния предявен размер от 30 000 лв. същият следва да
бъда отхвърлен.
По
иска за имуществени вреди:
Имуществените вреди се изразяват в
разходите, които ищцата е направила във връзка с лечението на получената травма
и с които е намаляло нейното имущество. Те включват разходи във връзка с
проведеното лечение. По отношение на тези вреди също е безспорно установена
пряката причинно-следствена връзка – ако не е било деянието и произтеклия от
него инцидент, ищцата не би получила травматичното увреждане и оттам не би се
налагало заплащането на тези разходи. Размера на имуществените вреди се доказва
с представените и приети по делото писмени доказателства: фактура № **********
от 06.10.2020 г. ; № ********** от 06.10.2020 г.; № ********** от 12.10.2020
г.; № ********** от 19.10.2020 г. и № ********** от 11.12.2020 г. с приложени към всяка една от фактурите
фискални бонове. Общият размер на всички разходи е 2 902,20 лв., поради което
тази искова претенция се явява основателна и доказана в пълния размер и следва
да бъде уважена изцяло.
По разноските:
Страните претендират разноски в
производството, като такива следва да бъдат определени, съобразно правилото на
чл.78 ал.1 от ГПК за ищеца и ал.3 и ал. 8 за ответника.
Направените от ищцата разноски в производството са в
размер на 116.10 лв. – заплатена ДТ по предявеният иск с правно основание чл.45
от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вред в размер на
2902,20 лв. Доколкото този иск е уважен изцяло
ответникът Община Хасково следва да бъде осъден да заплати на ищцата
тези разноски в пълен размер.
Община Хасково следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на ОС Хасково ДТ в размер на 480 лв. върху уважения иск за обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в
размер на 12 000 лв., както и сумата от 120 лв. разноски в производството
– платено възнаграждение на ВЛ от бюджетните средства на съда, съобразно
уважената част на иска.
С Определение № 260263 от 07.04.2021 г., постановено
по делото ищцата е освободена от заплащането на ДТ в размер на 1200 лв. по
предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 30 000 лв. Със същото определение е оставено без уважение
искането й за освобождаване от заплащане на ДТ по предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вред в размер на 2902,20 лв.
и разноски в производството. Въпреки това с определение № 260330 от 04.06.2021 г. съдът е назначил
съдебно медицинска експертиза и определил депозит за изготвянето й в размер на
600 лв., от които 300 лв. вносими от ответника и 300 лв. платими от бюджетните
средства на съда. С оглед изхода на
спора ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на ОС Хасково посочените по-горе ДТ и разноски в
производството.
Т.като неправилно ищцата не е била задължена да внесе
определения депозит в размер на 300 лв. същата следва да бъде осъдена да плати
по сметка на ОС Хасково сумата от 180 лв. платено възнаграждение на ВЛ,
съобразно отхвърлената част на иска й за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди
С оглед отхвърлената част на иска
ответникът има право на разноски. Направените от него разноски са в размер на
300 лв. платено възнаграждение за ВЛ. Съобразно отхвърлената част на иска
ищцата следва да бъде осъдена да му
заплати разноски в размер на 180 лв. и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 ал.1 от ЗПрП и чл.25 ал.1 от Наредба за
заплащане на правна помощ.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. К.К.Г.,*** сумата от 1587.78 лв. с
вкл. ДДС- възнаграждение на адвокат, от които 1068 лв. с вкл.ДДС на основание
чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и 519,78 лв. с вкл. ДДС на основание чл.7 ал.2 т.2
от Наредбата . Адв. Г. претендира заплащане на възнаграждение на основание
чл.38 от ЗАдвокатурата. Определеното
възнаграждение е съобразено с разпоредбата на чл.38 ал.2 изр. 2 от ЗА и Наредба
№ 1/09.07.2004 г., както и с уважените размери на предявените искове.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Община Хасково, седалище и адрес на управление: *******, БУЛСТАТ: *****, да заплати на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД на Ф.С.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, със съдебен адрес ***, ****, адв.
Г., сумата от 12 000 лв. (дванадесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, в резултат на злополука, настъпила на 05.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 05.10.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, като иска в останалата част – до пълния предявен размер от
30 000 лв. (тридесет хиляди лева), отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА
Община Хасково, седалище и адрес на управление: ********, БУЛСТАТ: *****, да
заплати на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД на Ф.С.С., ЕГН: **********, с адрес:
***, със съдебен адрес ***, ****, адв. Г., сумата от 2902,20 лв. (две хиляди
деветстотин и два лева и 20 стотинки), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на
злополука, настъпила на 05.10.2020 г., ведно
със законната лихва, считано от 05.10.2020
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Община Хасково, седалище и адрес на управление: ********, БУЛСТАТ: *****, да
заплати на Ф.С.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, със съдебен адрес ***, ****,
адв. Г., сумата от 116,10 лв. направени от ищцата разноски в производството за
заплащане на ДТ по предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинените
имуществени вреди.
ОСЪЖДА Община
Хасково, седалище и адрес на управление: ********, БУЛСТАТ: *****, да заплати на адв. К.К.Г., член на ХАК, ЛН **********, служебен адрес: гр. Хасково, ********,
сумата от 1587.78 лв. с вкл. ДДС, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ по
реда на чл. 38 ЗА, от които 1068 лв. с вкл.ДДС на основание чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и 519,78 лв. с вкл. ДДС на основание чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата.
ОСЪЖДА Община Хасково, седалище и
адрес на управление: ********, БУЛСТАТ: *****, да заплати по сметка на Окръжен съд – Хасково сумата от 600 лв., от които 480 лв. – ДТ върху
уважения размер на иска от 12 000 лв. и 120 лв. разноски от бюджетните средства на съда за
назначаване на съдебно-медицинска експертиза.
ОСЪЖДА Ф.С.С., ЕГН: **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес ***, ****, адв. Г.,***, седалище и адрес на управление: ********,
БУЛСТАТ: ***** сумата от 380 лв., от които 180 лв. разноски в производството и
200 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ф.С.С., ЕГН: **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес ***, ****, адв. Г., да заплати по сметка на Окръжен съд Хасково сумата от 180 лв. разноски от бюджетните средства на съда за назначаване на
съдебно-медицинска експертиза.
Решението може да се обжалва пред Апелативен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :