Р  Е  Ш  Е  Н  И Е №    

 

                               17.10.2017 г. гр. Пазарджик

 

 

В         И  М  Е  Т  О    Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ІХ граждански състав на осемнадесети септември, две хиляди и  седемнадесета    година в   публично  заседание в следния състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАЙА ПОПОВА

 

СЕКРЕТАР: Иванка Панчева   

Като разгледа докладваното от Районен съдия ПОПОВА гражданско дело №161  по описа за 2017 година, взе в предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.422 от ГПК

Предявен е иск от „Алианц Банк България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Мария Луиза" № 79, представлявано от С.В.Г., Р.С.С., Д.Д.И., Г.К.З., от всеки двама от изпълнителните директори чрез адв. М.Х.М., със съдебен адрес:*** против "Ейнджел" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. "Васил Левски" № 27 представлявано от управителя А.С.Г.и

Е.В.Г., ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание на иска - чл.422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК.

Твърди се в исковата молба, че „Алианц Банк България" АД, ЕИК ********* е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК срещу длъжниците "Ейнджел" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. "Васил Левски" № 27 представлявано от управителя А.С.Г.и Е.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата от 17 418.51 лева - просрочена главница по Договор от 25.02.2009 г., сумата от 3 354.58 лева - лихва от 16.03.2010 г. до 22.07.2010 г., сумата от 1 508.88 лева - просрочени лихви от 16.03.2010 г. до 22.07.2010 г„ сумата от 1 408.92 лева - неустойка от 16.03.2010 г. до 22.07.2010 г. и законната лихва от 23.07.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1 148.85 лева - разноски по делото.

По така подаденото Заявление било образувано ч. гр. дело № 3012/2010 г., по описа на PC Пазарджик, като с Разпореждане е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК № 2003/27.07.2010 г. и Изпълнителен лист за горецитираните суми.

Въз основа на горепосочените Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 256/2010 г. по описа на ДСИ при СИС PC Пазарджик. В рамките на производството по образуваното изпълнително дело № 256/2010 г. по описа на ДСИ при PC Пазарджик на длъжника "Ейнджел" ООД, ЕИК ********* е изпратена Поканата за доброволно изпълнение, ведно с приложена Заповед за незабавно изпълнение

Изпълнителен лист, което било изрично посочено в поканата. Поканата е с изходящ № 12169/02.12.2010 г., която покана за доброволно изпълнение била връчена на длъжника "Ейнджел" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. "Васил Левски" № 27 чрез неговия законен представител, а именно Управителя А.С.Г., ЕГН ********** на 07.12.2010 г., при условията на отказ, в Затвора в гр. Пазарджик. Връчването при условията на отказ било редовно оформено, видно от самата покана, приложена като писмено доказателство по делото.

Твърди се, че заповед за незабавно изпълнение от 27.07.2010г., издадена по ЧГД № 3012/2010 г., по описа на PC Пазарджик била влязла в законна сила на 22.12.2010 г., тъй като от страна на длъжника не е подадено възражение в срока по чл. 414 от ГПК.

По отношение на длъжника Е.В.Г., ЕГН ********** в рамките на образуваното изпълнително дело № 256/2010 г. по описа на ДСИ при СИС PC Пазарджик са направени три опита за връчване на ПДИ, съответно Заповед за изпълнение на различни адреси, известни на взискателя и държавните органи.

С Молба от 12.09.2016 г. по изп. дело № 256/2010 г. на ДСИ PC Пазарджик, взискателят „Алианц Банк България" АД, чрез процесуалния си представител бил поискал изпълнителното дело да бъде прехвърлено на основание чл. 427 от ГПК на ЧСИ Д.С., per. № 889 при КЧСИ, с район на действие ОС Пазарджик.

След прехвърлянето изпълнително дело № 256/2010 г. на ДСИ PC Пазарджик било продължено при ЧСИ Д.С. под №1283/2016 г. по описа на ЧСИ per. № 889. С Постановление от 26.09.2016 г. на ЧСИ Д.С. е прекратено изп. дело № 1283/2016 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Взискателят по делото „Алианц Банк България" АД бил получил оригиналните екземпляри на издадените Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист. Въз основа на същите било образувано ново изп. дело № 20168890401308/2016г. по описа на ЧСИ Д.С., per. № 889 при КЧСИ с район на действие Окръжен съд Пазарджик.

По изп. дело № 1308/2016 г. по описа на ЧСИ per. № 889 били изпратени покани за доброволно изпълнение, получени от длъжниците "Ейнджел" ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя А.С.Г.и Е.В.Г., ЕГН **********. Едва след връчването на ПДИ по ИД № 1308/2016 г. по описа на ЧСИ per. № 889 на КЧСИ са постъпили и възражения против издадената заповед за изпълнение.

Твърди се от ищеца, че повторно връчване на Заповедта за изпълнение не се изисквало от закона, тъй като веднъж вече е била връчена в рамките на производството по ИД № 256/2010 г. по описа на ДСИ гр. Пазарджик. Не следвало да бъде даван и нов срок за възражение по чл. 414 от ГПК, тъй- като не е било провеждано ново заповедно производство. Т.е. налагал се извода, че заповедта за изпълнение е била влязла в законна сила.

Въпреки това длъжникът "Ейнджел" ООД, ЕИК ********* е подал Възражение пред PC Пазарджик, позовавайки се на спазен срок по чл. 414 от ГПК, считано от връчването на ПДИ по изп. дело № 1308/2016 г. по описа на ЧСИ per. № 889 на КЧСИ.

С Разпореждане № 12614/13.12.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 3012/2010 г. Районният съд е указал на заявителя „Алианц Банк България" АД, че в едномесечен срок от получаване на същото може да предяви иск относно вземането си срещу "Ейнджел" ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя А.С.Г.и Е.В.Г., ЕГН ********** /установителен иск по чл. 422 от ГПК/.

Предвид изложеното и на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК бил предявен и настоящия установителен иск.

Обстоятелствата, въз основа на които вземането се претендирало били, следните:

Задължението произтичало от Договор за издаване и използване на електронен платежен инструмент международна револвираща кредитна банкова карта VISA Business от 25.02.2009г.

С Договор за поръчителство от 25.02.2009г. Е.В.Г. се била задължила да отговаря пред кредитора солидарно с главния длъжник за изпълнение на задълженията му към банката.

Поради неизпълнение на главното задължение на картодържателя за заплащане на дължимите суми към банката и наличие на обективните предпоставки за това, цялото задължение било обявено за предсрочно изискуемо от страна на кредитора, считано от 23.07.2010г.

Преди обявяването на кредитното задължение за предсрочно изискуемо банката била изпратила множество покани до дружеството длъжник, чрез неговия управител, а така също и чрез другия съдружник в дружеството Стефан Стефанов Генчев, посредством които била обявила на същите волята си да обяви кредитното задължение за предсрочно изискуемо. Покана в същия смисъл била изпратена и до поръчителя - солидарен длъжник.

Твърди се, че считано към датата на обявяване на кредитното задължение за предсрочно изискуемо ответниците дължали солидарно на банката сумите предмет на издадената заповед за изпълнение.

Оформен е петитум, съдът да се произнесе с решение, с което да постанови, че на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК и чл. 124, ал. 1 от ГПК ответниците "Ейнджел" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. "Васил Левски" № 27 представлявано от управителя А.С.Г.и Е.В.Г., ЕГН **********, с адрес: *** дължат солидарно на „Алианц Банк България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Мария Луиза" № 79, представлявано от С.В.Г., Р.С.С., Д.Д.И., Г.К.З., от всеки двама от изпълнителните директори чрез адв. М.Х.М. сумите, както следва: сумата от 17 418.51 лева - просрочена главница по Договор от 25.02.2009 г„ сумата от 3 354.58 лева - лихва от 16.03.2010 г. до 22.07.2010 г., сумата от 1 508.88 лева - просрочени лихви от 16.03.2010 г. до 22.07.2010 г., сумата от 1 408.92 лева - неустойка от 16.03.2010 г. до 22.07.2010 г. и законната лихва от 23.07.2010 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по частно гражданско дело № 3012/2010 г., по описа на PC Пазарджик.

Претендират се направените от ищеца в заповедното производство деловодни разноски включително и адвокатско възнаграждение, както и сторените в настоящето производство съдебни разноски, включително за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

По делото е постъпил писмен отговор в законоустановения  срок по реда на чл. 131 ГПК, чрез процесуалният представител на ответника Е.Г. - адв. Машев в който отговор се твърди, че се оспорват предявените против нея обективно кумулативно съединени искове по чл.422 от ГПК както по основание, така и по размер, тъй като същите са изцяло неоснователни.

Твърди се, че доколкото ответницата Гечева е поръчител за задълженията на кредитополучателя по договор за международна револвираща кредитна карта, то тя на основание чл.142 от ЗЗД може да противопостави освен своите обективни и лични възражения, така и възраженията на главния длъжник,а именно:

На първо място, че договорът за поръчителство бил недействителен под формата на нищожност поради липса на предмет и воля от страна на ответницата Гечева, тъй като в разпоредбата на чл.1 от договора за поръчителство по никакъв начин с достатъчна яснота не бил конкретизиран размерът на отделните задължения- за главница, лихви, такси и комисионни, или начинът на тяхното формиране, както и индивидуализация на главната сделка, за която се поръчителствува. Простото посочване, че главната сделка се отнася до договор за ползване на кредитна карта и общия размер на кредитния лимит по никакъв начин не индивидуализирала задълженията на кредитополучателя, за изпълнението на които поръчителят носил лична имуществена отговорност.

От правна страна при всички случаи договорът за поръчителство следвало да съдържа достатъчно ясна информация относно предмета на главното задължение, тъй като главната сделка обуславя действието на поръчителството.

Твърди се, че във всички случаи договорът за поръчителство следва да съдържа достатъчно ясна информация относно предмета на главното задължение, тъй като главната сделка обуславя действието на поръчителството. Липсата на конкретни данни за наличие на действително задължение на третото лице към кредитора и сделката, от която произтича това задължение, води до неопределеност и на предмета на договора за поръчителство, чието основно предназначение е да обезпечи изпълнението на главния дълг и затова трябва да е налице яснота относно престацията на поръчителя, която трябва да е предварително определена и известна. Когато такива данни в договора за поръчителство липсват, това било и основание за неговата недействителност.

Достатъчната степен на определеност на задълженията на длъжника, за изпълнението на които се поема отговорност от страна на поръчителя, била необходима с оглед защитата на правата на поръчителя предвид едностранния характер на договора за поръчителство /задължения се поемат единствено от поръчителя/, както и с оглед защитата на правния мир и сигурност в правоотношенията между частноправните субекти.

Необходимост от предварителна определеност на престацията, която дължи поръчителят солидарно с главния длъжник, се обосновавала и с характера на договора за поръчителство като едностранен, формален, безвъзмезден, акцесорен и комутативен договор - престацията е предварително определена и известна /Решение № 179 от 11.05.2011 г. по гр.д. № 1198/2010 г. на Върховен касационен съд/

Твърди се, че в конкретния случай престацията като дължим резултат /главното задължение/, за която била поета отговорност от страна на поръчителя не била достатъчно ясна и конкретна и било налице неопределеност на предмета на договора за поръчителство, поради което същият бил недействителен- нищожен, поради липса на предмет.

На следващо място се счита, че договорът за кредит е недействителен поради липса на съгласие и като противоречащ на разпоредбата на чл. 58 от Закона за кредитните институции.

Съгласно легалното определение на договора за банков кредит съществен елемент от него са условията и срокът на договора. В същото време съгласно разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗКИ разходите по кредита се определят изрично и изчерпателно в договора за кредит, като освен това банката е длъжна в писмена форма да предостави на кредитополучателя информация за лихвените проценти, разходите по кредита и другите условия.

В конкретния случай видно било от договора за кредит, че същият не съдържа горните съществени реквизити, а и информацията по чл.58 ал.1 от ЗКИ не била предоставена нито на кредитополучателя, нито на поръчителя.

На следващо място в договора кредитополучателят не бил изразявал съгласие и воля да заплаща възнаградителни и наказателни лихви, каквото изявление и липсва в договора.

Съгласно разпоредбата на чл.430 ал.2 от ТЗ кредитополучателят заплаща лихви само ако са уговорени в договора, поради което в настоящият, случай кредитополучателят съответно неговия поръчител не дължали възнаградителни и наказателни лихви, такси и разноски. Въпреки това обаче от постъпвалите плащания по договора банката е закривала без основание именно задължения за лихви- наказателни и възнаградителни, което било основание за възражение за съдебна компенсация.

Оспорва се кредитополучателят да е усвоил предоставената чрез платежен инструмент заемна сума.

Оспорвам се и обстоятелството  - към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК да е било налице виновно неизпълнение и забава на кредитополучателя, което се твърди да е обективната предпоставка за предсрочната изискуемост.

Видно било от чл.14 от договора е, че кредитополучателят се бил задължил да заплаща на 15-то число на месеца погасителна вноска в размер на 5% от главницата, НО СЛЕД ПОЛУЧЕНО ОТ БАНКАТА ИЗВЛЕЧЕНИЕ.

Извлечения не са предоставяни на кредитополучателя, поради което и не е настъпвала изискуемостта на вноските, поради което и към датата на подаване на заявлението не е била налице обективната предпоставка за предсрочната изискуемост- виновно неизпълнение.

В тази връзка е отправена молба да съда да вземе в предвид, че без извлечение от банката размерът на дължимата вноска е изцяло неопределен, поради което и длъжникът не би могъл да изпълни без съдействието на кредитора си.

Оспорва се и да е налице субективната предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като се счита, че нито кредитополучателят, нито поръчителят са надлежно уведомени за това, че кредитът е предсрочно изискуем и те следва да изпълнят задълженията си веднага и изцяло.

Доколкото поръчителят носи отговорност за задълженията на кредитополучателя, то той имал признат от закона интерес да изпълни вместо главният длъжник, поради което и предсрочната изискуемост следвала да му се обяви и на него.

Оспорва се, че приложените писма са пътували в пощенските пратки по представените товарителници, а и от тълкуването на съдържанието на писмата се достигало до извод, че банката е поканила длъжника да изпълни просрочените си задължения, а не предсрочно обявени такива.

Твърди се, че дори главният длъжник- Ейнджел ООД, не бил уведомен и поканен за изпълнение на предсрочно изискуеми задължения, тъй като видно от търговския регистър представител на дружеството бил Ангел Генчев, поради което и на него е следвало да му бъде връчено изявлението за предсрочна изискуемост, а не на един от съдружниците, който нямал правомощия да представлява длъжника.

Освен това и при тълкуване на разпоредбите на договора се достигало до извод, че предсрочна изискуемост на кредита изобщо не е била уговорена.

Напротив, от тълкуването на разпоредбата на чл.15 от договора се достигало до извод за това, че страните са уговорили краен срок за ползване на средствата и погасяване на задълженията, а именно: в определен срок след изтичане на срока на договора.

Следователно страните са се уговорили краен срок за ползване и връщане на задълженията по кредита, но не и право на банката за предсрочна изискуемост, на каквато заявителят се позовавал.

Освен това, към датата на заявлението срокът за прекратяване на договора не е бил настъпил съответно не е настъпил и падежът за връщането му.

Направено е изявление,че в случай, че съдът счете, че някои от писмата са надлежно получени и с тях банката е обявила предсрочна изискуемост на задълженията по кредита, то процесуалният представител на ответника счита, че е на лице възможност за правоизключващо възражение по отношение на поръчителя на основание чл. 147 от ЗЗД.

Твърди се, че единствените получени писма, изпратени от банката и получени от „Ейнджел“ ООД са от 05.10.2009г, получено на 06.10.2009г. съгласно обратна разписка и писмо от 02.06.2009г, получено на 16.07.2009г. съгласно обратна разписка.

Т.е в случай, че се приеме, че чрез тях с оглед съдържанието им е обявена предсрочна изискуемост на кредита, то с оглед датите на получаването им и датата на входирането на заявлението в съда се достигало до извод за изтекъл шестмесечен преклузивен срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД.

Видно от заявлението е, че същото е входирано в съда на 23.07.2010г., когато банката е заявила претенциите си.

Твърди се, че с оглед на получените писма, цитирани по-горе, и датата на предявяване на съдебната претенция се достига до извод за това, че е изтекъл срокът по чл.147 ал.1 от ЗЗД и отговорността на поръчителя е отпаднала с изтичането на срока.

В условие на евентуалност е направено ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА СЪДЕБНА КОМПЕНСАЦИЯ, тъй като длъжникът-кредитополучател не се е съгласявал и не е изразявал воля да дължи заплащане на лихви по кредита в установен между страните размер. Въпреки това обаче за периода от 01.01.2009г до 31.12.2010г. по договора банката служебно и без да е имала основание за това от постъпвалите плащания е закривала несъществуващи задължения за лихви в общ размер на 10 051.87 лева, поради което и са получени от ищеца без основание.

С оглед на гореизложеното се прави искане в случай, че съдът уважи изцяло или отчасти исковите претенции да постанови съдебна компенсация с насрещното вземане на „Ейнджел“ ООД от ищеца в размер на 10 051.87 лева, получена без основание за закриване на несъществуващи задължения за лихви за периода от 01.01.2009г до 31.12.2010г, до размера на по-малкото от двете вземания.

Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№3012/2010г. по описа на ПРС, се установява, че ищцовото дружество „Алианц Банк България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Мария Луиза" № 79, представлявано от С.В.Г., Р.С.С., Д.Д.И., Г.К.З., от всеки двама от изпълнителните директори чрез адв. М.Х.М., със съдебен адрес:*** е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК срещу длъжниците "Ейнджел" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. "Васил Левски" № 27 представлявано от управителя А.С.Г.и Е.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата от 17 418.51 лева - просрочена главница по Договор от 25.02.2009 г., сумата от 3 354.58 лева - лихва от 16.03.2010 г. до 22.07.2010 г., сумата от 1 508.88 лева - просрочени лихви от 16.03.2010 г. до 22.07.2010 г„ сумата от 1 408.92 лева - неустойка от 16.03.2010 г. до 22.07.2010 г. и законната лихва от 23.07.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1 148.85 лева - разноски по делото.

По така подаденото Заявление е образувано ч. гр. дело № 3012/2010 г., по описа на PC Пазарджик, като със заповед №2003 от 27.07.2010г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК № издаден е на 25.08.2017г.и изпълнителен лист за горецитираните суми.

Въз основа на горепосочените Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 256/2010 г. по описа на ДСИ при СИС PC Пазарджик. В рамките на производството по образуваното изпълнително дело № 256/2010 г. по описа на ДСИ при PC Пазарджик на длъжника "Ейнджел" ООД, ЕИК ********* е изпратена Поканата за доброволно изпълнение, ведно с приложена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

По отношение на длъжника Е.В.Г., ЕГН ********** в рамките на образуваното изпълнително дело № 256/2010г. по описа на ДСИ при СИС PC Пазарджик са направени три опита за връчване на ПДИ, съответно Заповед за изпълнение на различни адреси посочени от взискателя.

С Молба от 12.09.2016 г. по изп. дело № 256/2010 г. на ДСИ PC Пазарджик, взискателят „Алианц Банк България" АД, чрез процесуалния си представител е поискал изпълнителното дело да бъде прехвърлено на основание чл. 427 от ГПК на ЧСИ Д.С., per. № 889 при КЧСИ, с район на действие ОС Пазарджик. След прехвърлянето изпълнително дело № 256/2010 г. на ДСИ PC Пазарджик е продължено при ЧСИ Д.С. под №1283/2016 г. по описа на ЧСИ per. № 889. С Постановление от 26.09.2016 г. на ЧСИ Д.С. е прекратено изп. дело № 1283/2016 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Взискателят по делото „Алианц Банк България" АД е получил оригиналните екземпляри на издадените Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Въз основа на същите е образувано ново изп. дело № 20168890401308/2016г. по описа на ЧСИ Д.С., per. № 889 при КЧСИ с район на действие Окръжен съд Пазарджик.

По изп. дело № 1308/2016 г. по описа на ЧСИ per. № 889 са изпратени покани за доброволно изпълнение, получени от длъжниците "Ейнджел" ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя А.С.Г.и Е.В.Г., ЕГН **********. След връчването на ПДИ по ИД № 1308/2016 г. по описа на ЧСИ per. № 889 на КЧСИ са постъпили и възражения против издадената заповед за изпълнение.

С оглед на повторното връчване на Заповедта за изпълнение е даден и нов срок за възражение по чл. 414 от ГПК. Длъжникът "Ейнджел" ООД, ЕИК ********* е подал Възражение пред PC Пазарджик, позовавайки се на спазен срок по чл. 414 от ГПК, считано от връчването на ПДИ по изп. дело № 1308/2016 г. по описа на ЧСИ per. № 889 на КЧСИ.

С Разпореждане № 12614/13.12.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 3012/2010 г. Районният съд е указал на заявителя „Алианц Банк България" АД, че в едномесечен срок от получаване на същото може да предяви иск относно вземането си срещу "Ейнджел" ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя А.С.Г.и Е.В.Г., ЕГН ********** /установителен иск по чл. 422 от ГПК/.

Обстоятелствата, въз основа на които вземането се претендира е Договор за издаване и използване на електронен платежен инструмент международна револвираща кредитна банкова карта VISA Business от 25.02.2009г.

С Договор за поръчителство от 25.02.2009г. Е.В.Г. се е задължила да отговаря пред кредитора солидарно с главния длъжник за изпълнение на задълженията му към банката.

Поради неизпълнение на главното задължение на картодържателя за заплащане на дължимите суми към банката, цялото задължение е обявено за предсрочно изискуемо от страна на кредитора, считано от 23.07.2010г.

При така установената фактическа обстановка,съдът приема следното от правна страна:

Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК се предпоставя от установяване на съществуването на вземането.  За това в тежест на ищеца е да установи, съществуването на вземането, чрез ангажиране на съответните доказателства. Новата уредба на ГПК, предвиди този специален установителен иск за установяване на вземането, когато в хипотезата на издадена заповед за изпълнение длъжникът възрази срещу нея, за да бъде установено със сила на присъдено нещо, че вземането относно, което е подадено заявление, а в последствие и изпълнителен лист,  по реда на заповедното производство съществува. Касае се за специален установителен иск, който по силата на чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК,следва да се счита предявен от момента на подаване на заявлението.

Относно иска предявен по отношение на Е.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, съдът счита същият за неоснователен по следните съображения:

На първо място  при всички случаи договорът за поръчителство следва да съдържа достатъчно ясна информация относно предмета на главното задължение, тъй като главната сделка обуславя действието на поръчителството. В настоящият случай в  разпоредбата на чл.1 от договора за поръчителство не е конкретизиран с достатъчна яснота размерът на отделните задължения- за главница, лихви, такси и комисионни, или начинът на тяхното формиране, както и индивидуализация на главната сделка, за която се поръчителства. Бланкетното посочване, че главната сделка се отнася до договор за ползване на кредитна карта и общия размер на кредитния лимит по никакъв начин не индивидуализира задълженията на кредитополучателя, за изпълнението на които поръчителят носи лична имуществена отговорност.

Договорът за поръчителство следва да съдържа достатъчно ясна информация относно предмета на главното задължение, тъй като главната сделка обуславя действието на поръчителството. Липсата на конкретни данни за наличие на действително задължение на третото лице към кредитора и сделката, от която произтича това задължение, води до неопределеност и на предмета на договора за поръчителство, чието основно предназначение е да обезпечи изпълнението на главния дълг и затова трябва да е налице яснота относно престацията на поръчителя, която трябва да е предварително определена и известна. Когато такива данни в договора за поръчителство липсват, това е и основание за неговата недействителност.

Необходимост от предварителна определеност на престацията, която дължи поръчителят солидарно с главния длъжник, се обосновава и с характера на договора за поръчителство като едностранен, формален, безвъзмезден, акцесорен и комутативен договор- престацията е предварително определена и известна /Решение № 179 от 11.05.2011 г. по гр.д. № 1198/2010 г. на Върховен касационен съд/.

В конкретния случай престацията като дължим резултат /главното задължение/, за която е поета отговорност от страна на поръчителя не е достатъчно ясна и конкретна и е налице неопределеност на предмета на договора за поръчителство, поради което същият е недействителен- нищожен, поради липса на предмет.

По делото са на лице данни, че единствените получени писма, изпратени от ищцовото дружество за обявена предсрочна изискуемост на кредита и получени от „Ейнджел“ ООД са от 05.10.2009г. -  получено на 06.10.2009г. съгласно обратна разписка и писмо от 02.06.2009г. - получено на 16.07.2009г. съгласно обратна разписка.В случай, че се приеме, че чрез тях с оглед съдържанието им е обявена предсрочна изискуемост на кредита, то с оглед датите на получаването им и датата на входирането на заявлението в съда е видно, че шестмесеченият преклузивен срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД е изтекъл.

Заявлениетопо ч.гр.д.3012/2010г. по описа на РС Пазарджик е входирано от ищцовото дружество в съда на 23.07.2010г., когато банката е заявила претенциите си.

С оглед на получените писма, цитирани по-горе и датата на предявяване на съдебната претенция е видно, че с изтичането на шестмесеченият преклузивен срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД, отговорността на поръчителя е отпаднала.

Съдът прие, че предявеният иск срещу първият ответник - "Ейнджел" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. "Васил Левски" № 27 представлявано от управителя А.С.Г.е недопустим, тъй като е на лице просрочие на възражението по чл. 414 от ГПК и като такъв следва да бъде прекратен. Претендираните от ищеца сторени разноски, не следва да бъдат присъждани, тъй като с поведението си управителя на посоченото дружество не е провокирал завеждането на настоящото исково производство. Факта на подаване на просрочено възражение сам по себе си не произвежда правни последици, поради което и дружеството ответник не отговаря за инициирани от страна на ищеца производства по реда на ГПК.

С оглед изхода на делото, ищцовото дружество „Алианц Банк България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Мария Луиза" № 79, представлявано от С.В.Г., Р.С.С., Д.Д.И., Г.К.З., от всеки двама от изпълнителните директори чрез адв. М.Х.М., със съдебен адрес:*** следва да бъде осъдено да заплати претендираните от ответника Е.В.Г., ЕГН **********, с адрес: *** разноски по делото в размер на хиляда и петстотин лева за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд,

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 ОТХВЪРЛЯ  иска на „Алианц Банк България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Мария Луиза" № 79, представлявано от С.В.Г., Р.С.С., Д.Д.И., Г.К.З., от всеки двама от изпълнителните директори чрез адв. М.Х.М., със съдебен адрес:*** за  приемане за установено, че Е.В.Г., ЕГН **********, с адрес: *** дължи солидарно с "Ейнджел" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. "Васил Левски" № 27 представлявано от управителя А.С.Г.и Е.В.Г., ЕГН **********, с адрес: *** на „Алианц Банк България" АД, ЕИК ********* сумите, както следва: сумата от 17 418.51 лева - просрочена главница по Договор от 25.02.2009 г„ сумата от 3 354.58 лева - лихва от 16.03.2010 г. до 22.07.2010 г., сумата от 1 508.88 лева - просрочени лихви от 16.03.2010 г. до 22.07.2010 г., сумата от 1 408.92 лева - неустойка от 16.03.2010 г. до 22.07.2010 г. и законната лихва от 23.07.2010 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по частно гражданско дело № 3012/2010 г., по описа на PC Пазарджик, като неоснователен.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№161/2017г. по описа на РС Пазарджик против "Ейнджел" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. "Васил Левски" № 27 представлявано от управителя А.С.Г.като недопустимо.

Определението за прекратяване подлежи на обжалване пред ОС Пазарджик в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ОСЪЖДА „Алианц Банк България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Мария Луиза" № 79, представлявано от С.В.Г., Р.С.С., Д.Д.И., Г.К.З., от всеки двама от изпълнителните директори чрез адв. М.Х.М.  да заплати на Е.В.Г., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1500лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен срок от връчването му на страните,пред ПОС.

 

 

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: